Съдбата на българските евреи - Редакционна история

Ани в 16:47, 28 юни 2010

2010-06-28T16:47:26Z

Ани в 12:03, 28 юни 2010

2010-06-28T12:03:21Z

Ани в 12:01, 28 юни 2010

2010-06-28T12:01:03Z

Ани: Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ == Беше 1939 година. …

2010-06-19T11:14:49Z

Нова страница: Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева == СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ == Беше 1939 година. …

Нова страница

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]
== СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ==

Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържеству¬ваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това вре¬ме, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: "Тази война ще продължи години, години наред."
И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортира¬не на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига ведна¬га. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: "Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!" Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в ста¬ята си, след малко отваря вратата и произнася само една зума "Кричим" и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на
245

земеделското училище. "Кой ти каза, че съм тук?" - строг-: го посреща царят. Лулчев му отговоря: "Прати ме г-н Дъ-нов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернира¬ни българските евреи в Полша, то от династията, от трона ж държавата Ви и помен няма да остане." Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяза спасени.

← По-стара версия		Версия от 16:47, 28 юни 2010
Ред 4:		Ред 4:
	Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“		Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“

−	И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и ~~произнас~~ само една ~~зума~~ „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - строго го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи ~~бяза~~ спасени.	+	И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнася само една дума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - строго го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяха спасени.

← По-стара версия		Версия от 12:03, 28 юни 2010
Ред 4:		Ред 4:
	Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“		Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“

−	И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнас само една зума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - ~~строгон~~ го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяза спасени.	+	И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнас само една зума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - строго го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяза спасени.

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 == СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ ==
-Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържеству¬ваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това вре¬ме, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: "Тази война ще продължи години, години наред."
+Беше 1939 година. Демонът на войната вече тържествуваше и всички с тревога се заозъртахме. Помня по това време, нещо работех на Изгрева и Учителя се спря при мен. Това Той често правеше, идваше, когато се бях заел с нещо там и нерядко ми помагаше, щом имаше нужда. Като видя тревожното ми лице, Той каза със загриженост в гласа: „Тази война ще продължи години, години наред.“
-И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортира¬не на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига ведна¬га. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: "Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!" Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в ста¬ята си, след малко отваря вратата и произнася само една зума "Кричим" и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на
+И така със задълбочаването на това човешко безумие тревогите и неприятностите растяха от ден на ден. Дойде и вестта за гоненията на евреите от хитлеристите в Германия и в държавите, които вече бяха тяхна територия, а също и за техните съюзници, каквато беше и България, подписала Тристранния пакт. През март 1943 година министърът на вътрешните работи Габровски издава заповед за депортиране на евреите в Полша, подписана от царя. Учителя разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителя застава пред него и твърдо му казва: „Веднага намерете паря и му кажете, че ако допусне да изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане!“ Лулчев тръгва да търси цар Борис. В софийския дворец не го намира и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито, без да се обади някому. Лулчев отива в двореца Враня, в Костенец, в Чам Кория, но и там го няма. Лулчев се връща в София при Учителя и му разказва за неуспешната обиколка. Учителя се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнас само една зума „Кричим“ и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва с кола за Кричим и намира царя да се разхожда из двора на земеделското училище. „Кой ти каза, че съм тук?“ - строгон го посреща царят. Лулчев му отговоря: „Прати ме г-н Дънов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернирани българските евреи в Полша, то от династията, от трона и държавата Ви и помен няма да остане.“ Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяза спасени.
-−
-земеделското училище. "Кой ти каза, че съм тук?" - строг-: го посреща царят. Лулчев му отговоря: "Прати ме г-н Дъ-нов, да ви предупредя, че ако допуснете да бъдат интернира¬ни българските евреи в Полша, то от династията, от трона ж държавата Ви и помен няма да остане." Царят веднага се връща с Лулчев в София, изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така в последния момент българските евреи бяза спасени.