Същественото в живота 2 - Редакционна история

Донка в 15:00, 11 юни 2011

2011-06-11T15:00:47Z

Хирон в 16:44, 12 ноември 2009

2009-11-12T16:44:25Z

Хирон в 16:43, 12 ноември 2009

2009-11-12T16:43:26Z

Хирон в 13:46, 29 октомври 2009

2009-10-29T13:46:39Z

Показване на промените

Хирон в 18:15, 28 октомври 2009

2009-10-28T18:15:56Z

Хирон в 10:55, 28 октомври 2009

2009-10-28T10:55:46Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА== ,Добрата молитва" За следния път пригответе резюме на първата л...

2009-10-16T03:38:45Z

Нова страница: ==СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА== <em>,Добрата молитва"</em> За следния път пригответе резюме на първата л...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 15:00, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1933]]-[[1934]])
		+
		+	[[КНИГА: Перпендикулярно отношение]]
		+
	==СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА==		==СЪЩЕСТВЕНОТО В ЖИВОТА==

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Някои от тези въпроси, както ви ги задавам, на какво ги уподобявам. Да дойде някой майстор, велик цигулар, който свири, и вие трябва да се трудите, да станете като този цигулар. Колкото и да се трудите, вие не можете. Това е майсторска техника. Но това още не е цигулар. Той има техника. Но на какво се дължи техниката? Вие ще кажете, че у всичките хора има музикалност. Всичките хора имат музикалност. Но всичките не могат да свирят. Всички хора имат музикалност, но всичките не могат да пеят. Значи този велик цигулар е роден при една специална обстановка. Един гениален музикант е роден при една особена обстановка. Ако не си роден при нея, ти трябва да чакаш. А пък сега трябва да се задоволиш само с това, което ти е дадено. Да допуснем, че има един гениален майстор-грънчар. Може да мислите, че тази работа е проста. Но ако се опитате да направите едно гърне, ще видите, че много неща ви липсват. Може да замесвате калта, както грънчарят я замесва, но ще се намерите в трудно положение да извадите едно хубаво гърне от тази кал. Тази кал трябва да се замесва, но след това трябва да се изпече.
-Кое е същественото за нас, като ученици, в този клас? Мене ме интересува сега нашето становище. Кое е онова, същественото, което ви привлича? Кое ви е заставило да станете сутринта в 5 часа, за да дойдете тук в класа? Има една подбуда. За пример, ако питате гладния коя е онази подбуда да чака пред фурната, гладът е подбудата. Той може да отиде и в 4 - 5 часа сутринта. Жадният може в 5 и половина часа да отиде па извора.
+Кое е същественото за нас, като ученици, в този клас? Мене ме интересува сега нашето становище. Кое е онова, същественото, което ви привлича? Кое ви е заставило да станете сутринта в 5 часа, за да дойдете тук в класа? Има една подбуда. За пример, ако питате гладния коя е онази подбуда да чака пред фурната, гладът е подбудата. Той може да отиде и в 4 - 5 часа сутринта. Жадният може в 5 и половина часа да отиде на извора.
 Знанието е в най-високите области на човешкия живот. То произтича от светлината. Първите три условия - водата, въздухът и хлябът, са три подготвителни стъпки, а пък светлината е областта, в която се добива знанието. Най-първо трябва да знаете, че за да се придобие каквото и да е знание, човешкият ум трябва да е свободен от каквато и да е тъмнина. Тъмнината ще остане в ума ви само във вид на сянка. Но ако имате тъмнина в ума си, знание не може да имате за света. Нито знание за себе си в пълния смисъл на думата. Различаването е необходимо. Много физиогномисти има, които изучават веждите. Но има 4-5 съществени качества на веждите, които много физиогномисти пропущат. Досега нито един физиогномист не е броил космите. Вземат само веждите, правата линия. Но нито един физиогномист, доколкото зная, не знае колко косми има в една вежда. Това наблюдение не са правили. Гледат, дали веждите са дебели. Вземат две-три черти, които не са толкова съществени. Космите на някои вежди са дълги, по-дълги са, а у някои са по-къси. Някои вежди имат по-малко косми, а някои повече. Както някои глави имат повече косми - рунтави са, а пък други са оголени. Понеже външният свят е занаят. Казвате: „Тези работи не са важни." Не са важни, какво ви интересува колко косми имат веждите? И ако ги знаете, какво ще ви допринесе.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 За следния път пригответе резюме на първата лекция от първата година на младежкия клас, а които могат, да я препишат.
-Досега вие сте били заети само с физическата страна на живота, само с механизма на живота, даже този механизъм не сте го изучавали, както трябва. Изискват се още дълги векове, за да го изучите. По всеки един механизъм е резултат на една вътрешна нужда на живота. Външната страна на окото е резултат. В човека има един орган, с който да може да ???про шра това, което става във физическия свят. Тези, външните резултати, вие ще ги изучавате. Изучаването на характера на човека зависи от външните резултати. За пример кое е същественото, което вие знаете. Или кое е същественото, което хората знаят. Съществено аз наричам това, което при всички условия, каквото и да се случи, не се изгубва. Вие имате известна радост. Тази радост не е съществена, понеже при най-малките изменения на външната обстановка тя изчезва и после за тази радост вие скърбите и я считате за нещо реално, което сте изгубили. Реалното може ли да се изгуби? Като се изгуби, ще се замени с ново. Страданията на човека аз ги наричам скърби на малките изгубени работи в живота. Най-първо трябва да си създадете една нова характерна черта: да различавате в живота същественото, да ви интересува същественото. И след като ви остане време, може да се занимавате с второстепенни работи. Какво мислите за здравето? Съществено ли е то или не е съществено? Какво мислите за хляба? - Съществен ли е или не е съществен? Какво мислите за водата, за въздуха, за светлината? Те са четирите реалности. Понеже с тях вие живеете, без тях не можете. Здравето на човека е резултат от тези четири неща: водата, хляба, въздуха и светлината. Това е здравето според мен. Старите гърци са казвали: „Да познае човек себе си." Кое е същественото, което човек познава в себе си, и как човек може да се познае. Кои са съществените неща в човека, чрез които той се познава, чрез които той се различава от другите хора, различава се като индивид? Понеже външната форма се изменя, по външната форма човек е млад, после остарява. Човек се изменя външно. Може ли така да се познава той, ако се измени неговата външна форма?
+Досега вие сте били заети само с физическата страна на живота, само с механизма на живота, даже този механизъм не сте го изучавали, както трябва. Изискват се още дълги векове, за да го изучите. По всеки един механизъм е резултат на една вътрешна нужда на живота. Външната страна на окото е резултат. В човека има един орган, с който да може да прозира това, което става във физическия свят. Тези, външните резултати, вие ще ги изучавате. Изучаването на характера на човека зависи от външните резултати. За пример кое е същественото, което вие знаете. Или кое е същественото, което хората знаят. Съществено аз наричам това, което при всички условия, каквото и да се случи, не се изгубва. Вие имате известна радост. Тази радост не е съществена, понеже при най-малките изменения на външната обстановка тя изчезва и после за тази радост вие скърбите и я считате за нещо реално, което сте изгубили. Реалното може ли да се изгуби? Като се изгуби, ще се замени с ново. Страданията на човека аз ги наричам скърби на малките изгубени работи в живота. Най-първо трябва да си създадете една нова характерна черта: да различавате в живота същественото, да ви интересува същественото. И след като ви остане време, може да се занимавате с второстепенни работи. Какво мислите за здравето? Съществено ли е то или не е съществено? Какво мислите за хляба? - Съществен ли е или не е съществен? Какво мислите за водата, за въздуха, за светлината? Те са четирите реалности. Понеже с тях вие живеете, без тях не можете. Здравето на човека е резултат от тези четири неща: водата, хляба, въздуха и светлината. Това е здравето според мен. Старите гърци са казвали: „Да познае човек себе си." Кое е същественото, което човек познава в себе си, и как човек може да се познае. Кои са съществените неща в човека, чрез които той се познава, чрез които той се различава от другите хора, различава се като индивид? Понеже външната форма се изменя, по външната форма човек е млад, после остарява. Човек се изменя външно. Може ли така да се познава той, ако се измени неговата външна форма?
 Някои от тези въпроси, както ви ги задавам, на какво ги уподобявам. Да дойде някой майстор, велик цигулар, който свири, и вие трябва да се трудите, да станете като този цигулар. Колкото и да се трудите, вие не можете. Това е майсторска техника. Но това още не е цигулар. Той има техника. Но на какво се дължи техниката? Вие ще кажете, че у всичките хора има музикалност. Всичките хора имат музикалност. Но всичките не могат да свирят. Всички хора имат музикалност, но всичките не могат да пеят. Значи този велик цигулар е роден при една специална обстановка. Един гениален музикант е роден при една особена обстановка. Ако не си роден при нея, ти трябва да чакаш. А пък сега трябва да се задоволиш само с това, което ти е дадено. Да допуснем, че има един гениален майстор-грънчар. Може да мислите, че тази работа е проста. Но ако се опитате да направите едно гърне, ще видите, че много неща ви липсват. Може да замесвате калта, както грънчарят я замесва, но ще се намерите в трудно положение да извадите едно хубаво гърне от тази кал. Тази кал трябва да се замесва, но след това трябва да се изпече.
@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 В знанието има една опасност. Тя седи в следното. При окултизма някой път става пресъхване на чувствата. Тези окултни ученици, които не разбират, пренасят всичката своя деятелност само отпред на главата и искат само с ума да разрешат всички въпроси. Това е едностранчиво разбиране на живота. За пример вие говорите за любовта. Има една първа фаза на любовта. Това е материалната любов. После има друга фаза, в която силите на тази материална любов, трябва да се трансформират. И природата е турила за тази цел приятелството. Ако вие в душата си или в мозъка си нямате този орган или чувство на приятелство, вие не може да трансформирате тези по-нисши енергии и да ги насочите към ума. После, като дойдете до личните чувства, и там трябва да има трансформатор. Трансформатор може да бъде приятелството, а трябва да имате и друг трансформатор - милосърдието. Отпред на главата. Милосърдието е друг трансформатор, който разпределя енергиите.
-Фигера 1
+[[Картинка:MOK-13-02-1.gif]]
 Нали имате този закон (фиг.1)? Когато две линии се пресичат, какви са ъглите? Нали вътрешните - срещуположните ъгли, които се образуват при пресичането, са равни? Тези два ъгъла, преден и заден, по какво се различават? Нали са равни? Ако се движите в тази посока, най-първо страните са по-разширени. И колкото отивате към върха, то вече там материята е по-гъста, имате най-големите мъчнотии, докато минете. И като минете в противоположната посока в другия свят, вие отначало ще се натъкнете пак на големи мъчнотии. Но колкото отивате по-далече в другия свят, материята се разредява. Значи започвате на физическия свят с лесното. Влизате в мъчното и в духовния свят започвате с мъчното и свършвате с лесното. Следователно какво е физическият свят? Започвате с лесно и свършвате с мъчно. А пък какво е духовният свят? - Започване с мъчното и свършване с лесното. Следователно във физическия свят най-първо ще имате добри резултати, а в края лоши. А пък само в духовният свят в началото ще имате лоши резултати, в края добри. Следователно двата свята ще ги съедините, защото трябва да съедините физическия и духовния свят. Физическият свят ще гарантира за духовния, ако в духовния има оскъдност, а във физическия - изобилие. А когато се намирате във физическия свят в оскъдност, тогава духовният трябва да помага или да гарантира. Някои чувства у вас са започнали със сполука, ще завършат с несполука. Трябва да се изучава човекът. В някоя своя способност имате мъчнотии. В света, в който се намирате, условията са такива, че не може да ги избегнете. Щом сте на физическото поле, някой път ще гладувате, но при баща си и майка си няма да гладувате. Щом излезете оттам, много пъти ще гладувате. При баща си и при майка си вие сте били добре облечени, но щом излезете от тях, има една опасност, може да ходите гологлави, боси, с окъсани дрехи. За всички хора има опасност. Като дойде Хитлер в Германия, много видни професори се самоубиха. Те не можаха да изтърпят физически един нов ред на нещата. Хитлер има една расова идея - да подобри германците. Това е нещо, което се прави повторно, не е за пръв път. Това, което Хитлер прави в Германия, го имаха и евреите. Мойсей, който водеше евреите към Палестина, имаше всичките строги разпореждания. Хитлер върви по пътя, по който Мойсей е вървял. В психическо отношение Мойсей се натъкна на много големи мъчнотии, и Христос като дойде, и той не можа да ги освободи. Един закон съществува в природата и той седи в следното: когато в една раса се примесват раси от по-висше развитие и от по-нисше, те се спъват. В какво отношение се спъват? - Да имат резултат. При прекръстосването на една раса, трябва да минат най-малко 2500 години, за да има едно малко подобрение на расата, за да се уравновесят и да се дойде до един хубав тип. Забелязва се в Америка следното: Всички от онези черни, които се прекръстосаха с белите, дадоха мулати, които нямат дълъг живот и са изложени на много болести. Те измират преждевременно. Като се смесят двете раси, трябва да се минат най-малко 2500 години, за да се уравновесят силите. Сега ще кажете: „Бялата и черната раса какво ни интересуват?" Трябва да ви интересуват, понеже у вас някой път става прекръстосване на нисши и висши чувства, на висши и нисши способности. Може да ги прекръстосате и се изисква един дълъг период, докато прекръстосването на нисшите и висшите способности даде един добър резултат. В началото при прекръстосването ще имате един лош резултат. В окултната наука тези въпроси се разглеждат външно. При прекръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на инстинктите, мнозина от вас са се обърквали. И казвате: „Тази работа е празна." Религията се дължи на известни чувствувания, но щом се прекръстосат висшите и нисшите чувства, веднага ще настане един прелом. И какъв ще бъде този прелом? Ако този, който е направил погрешката, е слуга, той няма да се връща навреме при господаря си. Той ще започне да закъснява. Спрял се при това кафене, при онова кафене да пие една-две чаши и казва: „Да става каквото ще." Като се върне, направят му забележка. Втория ден пак закъснява. Тогава загубва отношението си към времето - отношението, което съществува между хората.

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 Според вас до тази философия, до която сте дошли, не може ли човек да си създаде добри вежди? Защо му са веждите? Веждите, това са границите между Божествения и духовния свят, нищо повече. А мустаците у мъжа са останали, те са граница между духовния и физическия свят. А пък когато човек е космат, съвършено космат, това е граница между човешкото и животинското. Когато човек е обрасъл само с косми, това е границата между човешкото и животинското. Веждите са една граница. Като минаваш през веждите, ще те спрат. Сега какво разбирате под думата „граница". Щом минавате от един свят в друг, световете се различават по своята материя. Духовният се различава от физическия. Божествената материя се различава от духовната. Има съществена разлика, но вън от това веждите са антени, възприемателни антени. Чрез веждите ти възприемаш какво се строи горе. Чрез веждите може да възприемеш интуитивно това, което става в Божествения свят. И затова хората обичат да имат хубави вежди. Посоката на веждите показва от какво се интересува човек. Като видя веждите, ще зная от какво се интересуваш. Вечерно време с какво се занимава човек? Нали вечерно време слушате радио? Има много радиостанции. Сто, двеста. Човек слуша тази радиостанция и я затваря. Не се интересува от това. Някой може да иска да слуша лекция на френски и на немски. Или някой може да иска да слуша опери и представления, или някой цигулар свири, или някой оратор говори. Много работи има. Снощи кое беше същественото в нашето радио? Коя беше последната мисъл, с която заспахте? Все таки трябва да хроникирате. Научете се някой път вашите съществени мисли да ги записвате. И защо една съществена мисъл никога не се повтаря. Може да се повтори някой път в друг вид.
-Или вие не сте правили опит с вашите пръсти. За пример вие имате едно песимистично разположение, което може би се дължи на вашата стомашна система. Има много киселини, ферментации, гниене в стомаха. И тези процеси в стомаха, в тънките черва или в дебелото черво веднага дават едно песимистично настроение. По кой начин това настроение може да се премахне или да се лекува? Да кажем, че влезете в студена стая. Има печка в стаята и малко дърва. Какво трябва да направите? Да запалите печката, нищо повече. Може да се ???пообърнете, да видите, дали има звънец, да повикате един слуга, но няма звънец. Дървата са там. Вие сте човекът, който може да запали печката. По някой път много окултни ученици се заключат, за да не изчерпват магнетизма си. После си турят ръцете така. (Заключват се.) Прекръстосват си пръстите. Не, това е много опасно ???шключване. Това циментира човека. Ако дълго време ти държиш ръцете си затворени, с притиснати пръсти, го ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш. - Нито
+Или вие не сте правили опит с вашите пръсти. За пример вие имате едно песимистично разположение, което може би се дължи на вашата стомашна система. Има много киселини, ферментации, гниене в стомаха. И тези процеси в стомаха, в тънките черва или в дебелото черво веднага дават едно песимистично настроение. По кой начин това настроение може да се премахне или да се лекува? Да кажем, че влезете в студена стая. Има печка в стаята и малко дърва. Какво трябва да направите? Да запалите печката, нищо повече. Може да се пообърнете, да видите, дали има звънец, да повикате един слуга, но няма звънец. Дървата са там. Вие сте човекът, който може да запали печката. По някой път много окултни ученици се заключат, за да не изчерпват магнетизма си. После си турят ръцете така. (Заключват се.) Прекръстосват си пръстите. Не, това е много опасно заключване. Това циментира човека. Ако дълго време ти държиш ръцете си затворени, с притиснати пръсти, го ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш. - Нито печалба има, нито загуба, времето е изгубено. Аз бих желал, при известни мъчнотии, когато решавате известни мъчнотии, вие да постъпвате така. Да си представим, че имате една мъчнотия. Пътувате като един екскурзиант, попаднете в клека, три дена гладувате и, като намерите път, виждате, че най-близките села са на 50 -60 километра разстояние. Как разрешавате въпроса? Нищо нямате в раницата. Тук-там, в раницата имате малки трошици. Намирате една трошица, туряте я в устата си, намирате друга трошица и нея туряте в устата си. Тия трошици донякъде залъгват само. А пък краката ви се откъсват. Какво трябва да направите в дадения случай? Как разрешавате въпроса? Разрешавате, както вълкът го разрешава. Като огладнее, той намира сладки корени, треви. Ще се спре при някой корен. При големият глад в човека се събужда едно чувство на съзнание, той почва да гледа дърветата, тревите и като че си спомня, че в тази или онази трева има нещо полезно. Това не е толкова вкусно, но той казва: „Не искам да умирам преждевременно." Там има достатъчно трева, храсталак. Та страданията от това гледище какво са? Скърбите и страданията в света, това са малки подбудителни причини да ви заставят да излезете от едно неестествено положение. Страданието ви спасява. Това не е като пищната храна, като хубавия обед. Но при едно страдание, един беден обед може да подкрепи силите ви. Без него е лошо. Със страданието е лошо, но без него е още по-лошо. Всяко страдание ви оставя малко храна. Страданието показва, че в хода на вашия живот вие сте попаднали на едно място, дето няма радост. Условията при радостта са благоприятни, а при скръбта - не. Всеки, който се е опитал да мине по този път, все е имал същата опитност. Понеже теренът е такъв. Някой е бил по-умен и си е взел повече хляб, а друг е взел по-малко хляб. Щом страдате, хубавото седи в това. Вие сте един пътник, ще кажете: „В клековете се забърках." А в един град може ли да се забърка човек? В клековете си се забъркал. Кое тогава може да се нарече клек? Тези клекове в какво седят? В чувствения свят има много клекове, нали? Доста клекове има там.
+Та първото нещо да възстановите онази връзка. Всеки един трябва да има радио. И когато ще тръгне, той по радиото ще запита. Всеки, който се е опитал в този път, трябва да се допита. Вие тръгвате в света. Имате един пътеводител. И там описват всеки град, през който ще минете. Много често се случват придобивки, които човек е получил. Може да ги изгуби. При големите смущения човек може да изгуби своята способност да мисли. Някой път я добива, някой път я изгубва. Страхът само спъва човека от неминуема смърт. Но ни най-малко не го прави умен. Заекът и досега не е станал по-умен. Той с най-страхливият. Че какво е допринесъл неговият страх. Зимно време ще влезе в градината, ще огризе някое дърво, за което ще го претрепят. Не му идва наум за това. И онзи стопанин ще каже: „Чакай, ще намеря копой." Ще вдигне пушката, а на заека не му идва на ум за това. Той е страхлив и казва: „Имам право да огриза тези дървета." Той казва това, без да знае, че след това ще плати с живота си. Та не мислете, че чрез страха поумнява човек. Въпрос е колко заекът е станал по-умен. Станал е по-умен заекът в някои неща, но в други неща ни най-малко не му е помогнал страхът.
-−
-−
-печалба има, нито загуба, времето е изгубено. Аз бих желал, при известни мъчнотии, когато решавате известни мъчнотии, вие да постъпвате така. Да си представим, че имате една мъчнотия. Пътувате като един екскурзиант, попаднете в клека, три дена гладувате и, като намерите път, виждате, че най-близките села са на 50 -60 километра разстояние. Как разрешавате въпроса? Нищо нямате в раницата. Тук-там, в раницата имате малки трошици. Намирате една трошица, туряте я в устата си, намирате друга трошица и нея туряте в устата си. Тия трошици донякъде залъгват само. А пък краката ви се откъсват. Какво трябва да направите в дадения случай? Как разрешавате въпроса? Разрешавате, както вълкът го разрешава. Като огладнее, той намира сладки корени, треви. Ще се спре при някой корен. При големият глад в човека се събужда едно чувство на съзнание, той почва да гледа дърветата, тревите и като че си спомня, че в тази или онази трева има нещо полезно. Това не е толкова вкусно, но той казва: „Не искам да умирам преждевременно." Там има достатъчно трева, храсталак. Та страданията от това гледище какво са? Скърбите и страданията в света, това са малки подбудителни причини да ви заставят да излезете от едно неестествено положение. Страданието ви спасява. Това не е като пищната храна, като хубавия обед. Но при едно страдание, един беден обед може да подкрепи силите ви. Без него е лошо. Със страданието е лошо, но без него е още по-лошо. Всяко страдание ви оставя малко храна. Страданието показва, че в хода на вашия живот вие сте попаднали на едно място, дето няма радост. Условията при радостта са благоприятни, а при скръбта - не. Всеки, който се е
-−
-−
-−
-−
-опитал да мине по този път, все е имал същата опитност. 11онеже теренът е такъв. Някой е бил по-умен и си е взел повече хляб, а друг е взел по-малко хляб. Щом страдате, хубавото седи в това. Вие сте един пътник, ще кажете: „В клековете се забърках." А в един град може ли да се забърка човек? В клековете си се забъркал. Кое тогава може да се нарече клек? Тези клекове в какво седят? В чувствения свят има много клекове, нали? Доста клекове има там.
-−
-Та първото нещо да възстановите онази връзка. Всеки един трябва да има радио. И когато ще тръгне, той по радиото ще запита. Всеки, който се е опитал в този път, трябва да се допита. Вие тръгвате в света. Имате един пътеводител. И там описват всеки град, през който ще минете. Много често се случват придобивки, които чо-нек е получил. Може да ги изгуби. При големите смущения човек може да изгуби своята способност да мисли. Някой път я добива, някой път я изгубва. Страхът само спъва човека от неминуема смърт. Но ни най-малко не го прави умен. Заекът и досега не е станал по-умен. Той с най-страхливият. Че какво е допринесъл неговият страх. Зимно време ще влезе в градината, ще огризе някое дърво, за което ще го претрепят. Не му идва наум за това. И онзи стопанин ще каже: „Чакай, ще намеря копой." Ще вдигне пушката, а на заека не му идва на ум ш това. Той е страхлив и казва: „Имам право да огриза тези дървета." Той казва това, без да знае, че след това ще плати с живота си. Та не мислете, че чрез страха поумнява човек. Въпрос е колко заекът е станал по-умен. Станал е по-умен заекът в някои неща, но в други неща ни най-малко не му е помогнал страхът.