Тесният път - Редакционна история

Станимир в 09:57, 18 октомври 2010

2010-10-18T09:57:23Z

Станимир в 21:55, 21 март 2009

2009-03-21T21:55:14Z

Показване на промените

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T13:53:31Z

‎Тесният път

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T13:48:03Z

‎Тесният път

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T13:40:59Z

‎Тесният път

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T13:27:48Z

‎Тесният път

Показване на промените

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T13:10:24Z

‎Тесният път

Показване на промените

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T12:57:47Z

‎Тесният път

Показване на промените

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T12:40:08Z

‎Тесният път

Mvm: /* Тесният път */

2009-01-28T12:38:22Z

‎Тесният път

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Тесният път ==
+[[Неделни беседи]]
 „Понеже тесни са вратата, и стеснен е пътят, който води в живот. И малцина са които ги намерват“. *)
@@ Ред 54: / Ред 62: @@
 „Тесен е пътят!“ Не търсете широкия път!
-Беседа, държана от Учителя, на 11 януари, 1925 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 11 януари, [[1925]] г. в гр. София.''
 ----
 *) Матей 7:14.

@@ Ред 47: / Ред 47: @@
 Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. - И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангели, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! - Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христос. - Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете така пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
-И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратата, и стеснен е пътт, който води в живот, и малцина са, които ги намерватъ“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която подига душите към Бога. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
+И така, ще ви прочета още веднъж стиха: "Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират". В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. "От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бог в Дух и Истина". Това са тези, които обичат тази вечната светлина, която повдига душите към Бог. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.
-Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки едного. Добрите възможности, които са в вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: турците идат! – Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бег. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахверляте долу в пропастта. Некои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувствуваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствувам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствувам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
+Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! - Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! - Трети път съобщава: Турците идат! – Ничего! - Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в това заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си. Това е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бог да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бог, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. И всеки един от нас трябва да живее, че да познае, какво действително Христос е сега на земята, не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на земята! Ще кажете едно време Христос беше разпнат. Да разпнат беше човекът, но Христос е жив!
-„Тесен е пътт!“ Не търсете широкия път!
+"Тесен е пътят! Не търсете широкия път!"
-Беседа, държана от Учительт, на 11 януарий, 1925 г. в гр. София.
+Беседа, държана от Учителя, на 11-ти януари, 1925 г. в гр. София.

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при онези възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди кой си свещеник не служи добре. - Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. - Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тези нечистотии. - Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да  намалява. Ако това намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдаще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тези, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Така ли е всичко това? - Ами, я ми кажете, това, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата "смърт" ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
-Тесен е пътт, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: аз ще отида да раздам всичко. Кому ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой, какво ми е дал и ще му го верна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповедвам, за да ме облагодетелствувате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповедвал следното нещо: след като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – Без хлеб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън никому. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натукъ-натам. Казвам: всичко това не е мое, аз съм намислил да го верна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми некои: тази сестра много си окичила къщата. Казвам: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! В всички хора забелезвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл, няма и онде и овде. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние верваме, че в всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У некои вече се е събудило, а у некои още чака.
+Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. - Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Това учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи "раздай всичко", ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. - На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповядвам, за да ме облагодетелствате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповядвал следното нещо: След като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, това, което никой не взема. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – Без хляб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обувки може да ходи. Та нима като му дадете обувки, ще го обичате повече? - Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън за никого. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне насам-натам. Казвам: Всичко това не е мое, аз съм намислил да го върна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми някои: Тази сестра много си окичила къщата. Казвам: Тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! Във всички хора забелязвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл, няма и онде и овде. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: "Парице, парице, всесилна царице". Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в онези възвишени и Божествени чувства. Ние вярваме, че във всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У някои вече се е събудило, а у някои още чака.
-Сега, некои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангели, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спехте. Сега те ще ви кажат: закъснели сте! Тогава какво да правим? – Трябва да вервим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тесното место, че като влезете в другия свет, няма да имате никаква тяжест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
+Сега, някои, като изучават Писанието, казват: Господи, прати един особен ангел до мене. - И всеки един от вас очаква един специален ангел. Аз доколкото зная, Господ е изпратил до вас 100 специални ангели, а вие още чакате. До дева Мария Той изпрати един ангел, и тя веднага се събуди. До вас други ангели няма да дойдат повече. Никакви ангели не чакайте вече! Те дойдоха, но вие спяхте. Сега те ще ви кажат: Закъснели сте! - Тогава какво да правим? – Трябва да вървим в пътя на Божията Любов! – Нищо повече. Казвате: Ще видим Христос. - Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете така пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили. Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята.
 И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратата, и стеснен е пътт, който води в живот, и малцина са, които ги намерватъ“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път. И Бог обича тези, които Му служат в Дух и Истина. „От сега нататък вие няма да се кланяте нито в Ерусалим, нито на тази гора, а ще служите на Бога в Дух и Истина“. Това са тия, които обичат тази вечната светлина, която подига душите към Бога. Само така ние ще дойдем до онова велико разрешение на въпросите, които терзаят душите ви.

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, до кога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2 000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2 000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: "Трябва нова светлина на съвременните хора!" Онези, които слушат, казват: Това учение е страшно! - Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. - Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това? И ако ние, съвремените хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем Божественото. Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата! - Царят подписва присъдата. - Господ втори път му казва: Прости, задраскай написаното! - Най-после царят склони, казва: Ще изпълня Твоята воля, Господи! – Задрасква подписа си. Аз желая сега да видя задраскани писма. Всички имате такива писма пред себе си. Да се задраскат сега тези писма, да се види върху тях тази линия – красива е тя. Царят писал: Осъждам на смъртно наказание еди-кой си човек. И после задрасква присъдата, казва: Не! Отменям решението си. - Красиво е това задраскване! Каква радост има в едно задраскано писмо! Когато осъденият човек види тази линия, зарадва се. Колко е красиво! Трепне му сърцето от радост – нов живот е тя за него. Ако беше видял писмото по-рано, пак щеше да му трепне сърцето, но как? – От страх. Питам: Вие, като се върнете у дома няма ли да направите добре, ако задраскате тези писма? Вие ще кажете: Колко са жестоки царете! Не, ние за царе не говорим.
-Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при ония възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: еди кой си свещеник не служи добре. Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: градовете ни оцапаха. Аз бих им казал един начин, по който и те и всинца можем да се освободим от тия нечистотии. Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използуват. Учените хора забелезват, че водата на земята започва да се намалява. Ако туй намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдаще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: това са само вероятности. За вас – да вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всеко слънце да бъде 10 милиона пъти по-големо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: тъй ли е всичко това? Ами, я ми кажете, туй, което знаете, колко е верно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете в същност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното в вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата „смърть“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
+Колко малко ние, хората, разбираме от Божията Любов. И колко малко я проявяваме, при онези възможности, които имаме в нас. Всеки ден ни се дават хиляди случаи да проявим Любовта, а ние седим и казваме: Еди кой си свещеник не служи добре. - Не, от това гледище, не са виновни свещениците. И владиците не са виновни. Това са хора, с други думи, това са реки, минали през някой голям град, натрупан с нечистотии и днес казват: Градовете ни оцапаха. - Аз бих им казал един начин, по който и те и всички можем да се освободим от тези нечистотии. - Как? – Проследете промените на водата. Водата може да мине и в друго състояние. Тя може да стане на пара, пък може да се разложи и на своите елементи и да отиде в пространството. Като отиде нагоре, тя ще стане чиста и свята, и тогава хората ще я използват. Учените хора забелязват, че водата на земята започва да  намалява. Ако това намаление започва от сега, какво показва това? – Че за в бъдаще хората ще се нуждаят по-малко от обикновена вода; те ще се нуждаят от необикновена вода, която сега ще се яви. На земята ще дойде нова вода. Тя ще извира сама – ще изтича, и пак ще се изгубва. И само от извора ще може да я пиете. Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная. Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти, Божественото. Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после, Господ мисли да създаде същества още по-велики от тези, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. Ще кажете: Така ли е всичко това? - Ами, я ми кажете, това, което знаете, колко е вярно? Ако аз подложа вашите знания на една строга критика, какво знаете всъщност? Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме. Под думата "смърт" ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
 Тесен е пътт, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето! Туй учение можете да го приложите още днес! Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: аз ще отида да раздам всичко. Кому ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой, какво ми е дал и ще му го верна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение. Това е обикновеното в света. Ако аз ви проповедвам, за да ме облагодетелствувате, това е животът на един вол. Ако искате да знаете, в това отношение, бих проповедвал следното нещо: след като нахраните всички, които ядат много, след като вие се нахраните, на вашия Учител ще дадете по възможност най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живее като Учител! – Без хлеб. Пък и защо му е шапка? Той може и без шапка да живее, и без обуща може да ходи. Та нима като му дадете обуща, ще го обичате повече? Не, аз не съм от тези, които си правят илюзии от това. Но аз не искам да бъда съблазън никому. А сега, кой как влезе в моята стая, погледне натукъ-натам. Казвам: всичко това не е мое, аз съм намислил да го верна. Всичко е подарък дадено, аз го пазя, чуждо е, а чужди неща аз не раздавам. Само Господ може да раздава всичко. Питат ме: Ами ти какво правиш? – Аз гледам, какво прави Господ и се уча от Него. Бих желал всички вие да се учите да постъпвате, както Бог постъпва. Това е благородство, това е жест на душата! Бъдете смели, смели! Казват ми некои: тази сестра много си окичила къщата. Казвам: тази сестра не мисли право. Тя физически си е окичила къщата, но духовно не я окичила. На това не обръщайте внимание. Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека! В всички хора забелезвам изопачаване на мислите. В нас има само една мисъл, няма и онде и овде. С пари нито в джендема, нито в рая отиваме. Ние не вярваме в тази максима, която казва Славейков: „Парице, парице, всесилна царице“. Ние сме хора, които вярваме в човешкия дух, в човешката мисъл, в ония възвишени и Божествени чувства. Ние верваме, че в всички души има нещо хубаво, което ще се събуди. У некои вече се е събудило, а у некои още чака.

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 Казва Христос: "Тесен е пътят!" Това е казано преди 2 000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк? – Не, той и днес е така тесен, както и тогава. Затова именно трябва да се изберат онези условия, при които да намерите това, което ще осмисли живота ви.
-Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тези момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, онези, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – това е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата "кръв" Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, където двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живяли така непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всеко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
+Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Анунцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него, казвали: Без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: Много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита, тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Анунцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далече от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Анунцио завеждал тези момичета при своя учител, където по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Анунцио, трябвало да се остави да ѝ прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: Жестоко е това! Но я ми кажете, онези, хубавите неща във вас не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво, с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – това е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не. С думата "кръв" Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят. Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, където двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живяли така непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
 Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щеха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: какво ви ползува този кръст в църквата? Кръстът, това е Божествената Светлина, Божествената Любов на невидимия, на онзи неосезаемия живот, който влиза в нас и ни дава веселие и подем. Някой казва: аз искам да видя Бога. Вие можете да Го видите, но не и да Го хванете. Ти можеш да слушаш Божествения глас. Той ще ти каже така: еди-къде си, на еди-коя си улица, ще видиш една бедна жена, ще отидеш при нея и ще ѝ занесеш два чувала брашно, дрехи, хлеб. Тя и децата ѝ от два дни са гладни, викат към мен; затова, ти изпълни моята воля, и сърцето ти ще се изпълни с радост. Ти казваш: чакай, Господи, да Те видя, кой си! Когато апостол Павел падна от коня си, той чу глас, но виде ли Господа, виде ли Христа? \Не, той виде само Светлина. А сега, ще ни представят Христа с малка брадичка, с сини очички, с тънки вежди, както другите хора. Искат да ни убедят, че това е разпнатият Христос. Никакъв разпнат Христос не е това! Онзи великият Учител на Любовта не може да бъде разпнат. Разпнат беше човекът, а онзи великият Учител, който беше затворен в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам!“ И той казва на Пилата: „аз съм, който разполагам с себе си! Аз ти заповедвам да ме разпнеш! И после пак аз ще заповедам да ме възкръсятъ“. Туй подразбира Христовата мисъл „имам власть“. Казва още на Пилата: „Ще ме разпнеш, такъв е законътъ“! Когато се коронясвал руският цар, патриархът от синода бил тъй скромен, че не искал да му тури короната, но руският цар му казал: „Заповедвам ти да ми туриш короната, защото народът гледа. Ако аз я туря, ще кажат, че съм самозван. Ти ще ми я туриш – нищо повече!“ Чудни са хората, като искат да станат обекти на Господа. Казват: Господи, ти знаеш ли, колко страдам! – Това не е верую, това не е религия! Който мисли за Бога така, той има една обикновена религия, една еретическа религия, която е въздигнал в култ – обект е тя за него. Аз считам религия това, когато ти дойдат най-големите страдания, да издържаш и да казваш: „Благодаря Ти, Господи, за всичко, което си ми дал!“ И когато изпаднеш в противоречия, да кажеш: „Благодаря ти, Господи, хубаво е всичко туй за менъ“. Срещна някой пияница човек и му казвам отвътре: слушай, няма да пиеш повече. – Ама не мога! Ти не си роден пияница, отпосле си станал такъв. На някой крадец, престъпник, казвам: ти не си роден крадец; ти не си роден престъпник, отпосле сте станали такива. Други ни накараха. Това са все обекти. Повервайте в това, което ви казвам и ще видите, че след като се разрушат тия обекти, които са ви въвели в грех, вие ще бъдете свободни. Некои казват: без пари може ли? – Парите не са ли един обект? Парите употребявай без да мислиш за тех! Дръж ги отвън, не ги туряй в ума си, да не стават обект за тебе.