Трите врати - Редакционна история

Донка в 18:43, 18 юни 2011

2011-06-18T18:43:01Z

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-27T13:09:10Z

‎Трите врати

Показване на промените

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-27T13:00:56Z

‎Трите врати

Показване на промените

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-27T12:52:27Z

‎Трите врати

Показване на промените

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-26T20:09:04Z

‎Трите врати

Показване на промените

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-26T19:59:05Z

‎Трите врати

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-26T19:42:56Z

‎Трите врати

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-26T19:31:16Z

‎Трите врати

Mvm: /* Трите врати */

2009-01-26T16:54:35Z

‎Трите врати

Хирон: Нова страница: ==Трите врати== Размишление. Ще прочета 59 глава от Исая. Всеки човек има желание да чуе или да...

2009-01-20T06:52:01Z

Нова страница: ==Трите врати== Размишление. Ще прочета 59 глава от Исая. Всеки човек има желание да чуе или да...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 18:43, 18 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Четвърта година ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[Ценната дума, том 2]]
		+
	==Трите врати==		==Трите врати==

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 	Днес ви говоря за любов без противоречия. Тази любов може да се прояви само при абсолютна свобода, затова именно е наречена абсолютна любов. Тази любов не обръща внимание на външните неща. Тя всичко вижда, но не критикува, не се определя от външността на човешките прояви. Само чрез тази любов човек може да влезе в духовния свят и да го изучава. Иначе и да влезе в духовния свят, нищо няма да разбере. Той ще бъде сам. Ако срещне птичка или човек, те ще избягат от него. Има ли любов в сърцето си, ще се намери в свят между хора и ангели, всички ще му се радват, ще го развеждат, ще му обясняват всичко непонятно за него.
-	Много неща ви казах днес, които могат да предизвикат помежду ви спор и разногласие. Спорът не е нищо друго, освен изтупване на прашните дрехи в стаите, в които живеете. Искате ли да изтупате дрехите си, изнесете ги вън, на открито, там да падне праха и след това ги внесете в къщи. - Нямам добродетели. - Това е тупане на дрехи в стаите. Изнесете дрехите вън и там ги изтупайте. - Невежа съм. - Не тупайте дрехите си в стаята. Какво ти струва да се запретнеш на работа? Ако не си добродетелен, работи да развиеш добродетелите си. Ако не си учен, учи, работи, пей, свири. Като работиш и прилагаш това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант. Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова е по-внимателен към хората. Той се учи от тях, както и те от него. "Който има любов, устата му няма да оскудее, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века, говори Господ". Това е казано от пророка. Първата стъпка на любовта е изваждането на семето от хамбара. Втората стъпка е посяването му в земята, да изникне. Затова е нужно дъжд, топлина и светлина. След това човек ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере.
+	Много неща ви казах днес, които могат да предизвикат помежду ви спор и разногласие. Спорът не е нищо друго, освен изтупване на прашните дрехи в стаите, в които живеете. Искате ли да изтупате дрехите си, изнесете ги вън, на открито, там да падне праха и след това ги внесете в къщи. - Нямам добродетели. - Това е тупане на дрехи в стаите. Изнесете дрехите вън и там ги изтупайте. - Невежа съм. - Не тупайте дрехите си в стаята. Какво ти струва да се запретнеш на работа? Ако не си добродетелен, работи да развиеш добродетелите си. Ако не си учен, учи, работи, пей, свири. Като работиш и прилагаш това, което си изработил и научил, ще станеш и добродетелен, и учен, и певец, и музикант. Колкото по-добродетелен и учен става човек, толкова е по-внимателен към хората. Той се учи от тях, както и те от него. "Който има любов, устата му няма да оскудее, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до веки, говори Господ". Това е казано от пророка. Първата стъпка на любовта е изваждането на семето от хамбара. Втората стъпка е посяването му в земята, да изникне. Затова е нужно дъжд, топлина и светлина. След това човек ще работи на нивата, да ожъне житото и да го прибере.
 	Като не разбират законите на живота и на любовта, без да орат, сеят, плевят и жънат, хората започват да спорят върху любовта и я делят на светска и на духовна. Всъщност, светските и духовните хора живеят по един и същ начин. Под понятието "светски човек" разбираме онзи, който е в личния живот, а "духовен" - онзи, който е в безличния живот. Който иска да бъде духовен, той се движи в личния живот. Докато обръща внимание на този - на онзи, докато се безпокои и смущава от външния свят, човек е още в личния живот. Щом престане да се интересува от външността на нещата, той живее в духовния свят. Личният живот води към страдания, а безличният освобождава човека от страданията. Това не значи, че може без страдания, но поне ще знаете, как да се справяте с тях. Бог, Който е съвършенство, любов, сила и знание, пак не може да ви освободи съвършено от страданията. Ако сте болен и повикате един виден хирург, той непременно ще ви причини болка. Най-напред ще ви упои, след това ще направи операцията. Като мине действието на упойката, вие ще усетите болки. Колкото и да желае лекарят да ви освободи от болките, не може, трябва да ги понесете. Попаднете ли в ръцете на Бога, Той ще ви оперира по всичките правила на изкуството. Който иска да мине с по-малко страдания, трябва да си каже: Слушай, ще вървиш по пътя, който Бог е начертал и ще прилагаш Неговите закони. Не вървиш ли по Божия път, не спазваш ли законите Му, ножът ще дойде до кокала ти. Светският живот, т.е. животът на личността не е лош, но прави човека голям егоист, да мисли само за себе си. За да излезе от своя егоизъм, човек трябва да влезе в духовния живот, т.е. в безличния живот, който осмисля нещата и изправя кривите страни на човешкия живот. Изправянето на живота се крие в човешкия език. Той оправя обърканите работи, но може и да обърка изправените работи.
-	Един банкер бил голям скъперник по отношение на времето си. Като влизал някой в кантората му, той едва повдигал главата си от книжата, свършвал набързо работата и продължавал да прави своите сметки и изчисления. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома, която започнала да пее и да играе. Банкерът веднага вдигнал главата си, оставил перото и започнал да слуша песента. - Това е чудесна работа! - извикал той възторжено - заслужава да се отдели време за нея. Какво показва този пример? - Че отвреме навреме трябва да влезе в кантората ви един певец или певица, която да ви запее и поиграе нещо. В пеенето и в играта е смисълът на живота. Играй и пей! - нищо повече. - Ама това не е почтено. Може ли стар човек да пее и да играе? Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъждали близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов.
+	Един банкер бил голям скъперник по отношение на времето си. Като влизал някой в кантората му, той едва повдигал главата си от книжата, свършвал набързо работата и продължавал да прави своите сметки и изчисления. Един ден в кантората му влязла една млада, красива мома, която започнала да пее и да играе. Банкерът веднага вдигнал главата си, оставил перото и започнал да слуша песента. - Това е чудесна работа! - извикал той възторжено - заслужава да се отдели време за нея. Какво показва този пример? - Че отвреме навреме трябва да влезе в кантората ви един певец или певица, която да ви запее и поиграе нещо. В пеенето и в играта е смисълът на живота. Играй и пей! - нищо повече. - Ама това не е почтено. Може ли стар човек да пее и да играе? - Всеки човек, на каквато възраст и да е, може и трябва да пее и да играе. Дайте свобода на душата си! Откажете се от официалностите на живота, които го правят тежък, неестествен. Това е живот на мъртвите. Живите пеят, скачат, играят, учат. Забравете лошото, откажете се от одумването и съденето. Докога ще се съдите едни-други? Скъсайте резолюциите, с които сте осъдили близките си. Дайте им свобода. Излезте всички от затворите и заживейте помежду си братски и по любов.
 	И тъй, приложете любовта в живота си и когато не грее слънцето, и когато грее. Аз съм за запалените свещи. - Ама слънцето изгря вече. - Какво от това. Дали грее слънцето, или не грее, нека лампите ви горят. Божественото Слънце никога не загасва и никога не залязва. Това Слънце свети и вечер, когато вашите лампи горят. Следователно, проявявайте любовта си всякога: и през деня, и през нощта, но правилно и разумно. - Може ли стар човек да люби? - Може, разбира се. - Ще бъде смешен. - Няма да бъде смешен, но интересен. Влюбеният е всякога интересен: и когато е весел, и когато е сърдит. Няма по-интересен човек на земята от влюбения. Аз бих желал всички хора да бъдат влюбени. Лошо е, когато човек не е влюбен, а играе роля на влюбен. Обаче, онзи, който истински люби, той е всякога весел и доволен, той забравя себе си. Който не е влюбен, мисли постоянно за себе си. Влюбеният е влязъл вече в пътя на Божествената култура.
@@ Ред 69: / Ред 69: @@
 	Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
-. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 април 1935 г.
+. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 април 1935 г., София. – Изгрев.
-−
 София. – Изгрев.

@@ Ред 43: / Ред 43: @@
 	Мнозина отричат любовта, само поради това, че не могат да я обхванат изцяло. - Това е невъзможно. Обширна е областта на любовта и обикновеното човешко съзнание не може да я обхване. В даден момент можеш да разбереш само една проява на любовта. Милиони са формите и проявите на любовта. Забележете, човек обича животното по един начин, а подобния си - по друг начин. При това, любовта ви към различните хора е различна. Не можеш да обичаш двама души по един и същ начин. Радвайте се на разнообразието, чрез което любовта се проявява и стремете се да обичате. Да обичаш, това е твоята задача. - Ами да ме обичат? - Това е задача на твоя ближен.
-	Казвате: Как трябва да обичаме? - На този въпрос не може да се отговори. Това е все едно да питате, как трябва да бъдем добри. Вие трябва да проявите доброто като път, по който любовта ще дойде, а как трябва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпрос не може да се отговори. Как ще обясните, какво нещо е вярата? И на този въпрос не може да се отговори. Според някои, вярата е състояние, условие, при което любовта се проявява. Ако вярата в ближния ти изчезне и любовта изчезва. Любовта не може да вирее при съмнението. Тя е нежен цвят, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-малкото съмнение на пътя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне. Колкото по-голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Значи, от силата на вярата се определя степента на любовта. Вярата включва и щастието на човека, че може да обича. Страшно е положението на човек, който не вярва. Като не вярва в Бога, той не вярва и в себе си, а оттам и в ближния си. Без вяра човек нищо не постига. Щом е така, работете за укрепване на вярата си, да не се колебае. Каква вяра е тази, при която днес приемаш едно, утре го отричаш? Някои религиозни вярват в Христос като Син Божи. След години Го отричат. - Защо? - Защото са изгубили вярата в себе си. Не се съмнявайте в себе си, но определете отношенията си към Бога, като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение към Бога, никога не се колебае. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да ги разбирате по съдържание и смисъл. Прав ли е бащата, ако от двете си дъщери, едната красива, а другата - грозна, обича повече красивата? Щом гледа само на външната страна на нещата, той не е нито прав, нито разумен. Ще дойде ден, когато ще види своето заблуждение. Красивата дъщеря разчита на красотата си и не учи, а грозната - на своя труд, за което учителите и я хвалят и обичат. Красивата дъщеря лесно напуска бащиния си дом. В нея ще се влюби някой момък и ще я задигне, а грозната мома ще остане при баща си да го гледа. Радвайте се на красотата, но изучавайте съдържанието и. Тя трае ден-два, а доброто е вечно. Ще кажете, че не ви харесват тези думи. Ако са истинни, трябва да бъдете доволни от тях.
+	Казвате: Как трябва да обичаме? - На този въпрос не може да се отговори. Това е все едно да питате, как трябва да бъдем добри. Вие трябва да проявите доброто като път, по който любовта ще дойде, а как трябва да го проявите, това не е ваша работа. И на този въпрос не може да се отговори. Как ще обясните, какво нещо е вярата? И на този въпрос не може да се отговори. Според някои, вярата е състояние, условие, при което любовта се проявява. Ако вярата в ближния ти изчезне и любовта изчезва. Любовта не може да вирее при съмнението. Тя е нежен цвят, който лесно се попарва. Достатъчно е да срещне най-малкото съмнение на пътя си, за да се попари. Ако не се попари, тя ще се изпари и изчезне. Колкото по-голяма е вярата ви към някого, толкова повече го обичате. Значи, от силата на вярата се определя степента на любовта. Вярата включва и щастието на човека, че може да обича. Страшно е положението на човек, който не вярва. Като не вярва в Бога, той не вярва и в себе си, а оттам и в ближния си. Без вяра човек нищо не постига. Щом е така, работете за укрепване на вярата си, да не се колебае. Каква вяра е тази, при която днес приемаш едно, утре го отричаш? Някои религиозни вярват в Христос като Син Божи. След години Го отричат. - Защо? - Защото са изгубили вярата в себе си. Не се съмнявайте в себе си, но определете отношенията си към Бога, като Негови синове. Който съзнава своето синовно отношение към Бога, никога не се колебае.
 	Един хлебар имал един слуга, сприхав, но искрен. Господарят му казвал: Слушай, ще бъдеш учтив и любезен с клиентите, за да може и добрият, и лошият хляб еднакво да минава. Слугата постъпвал, както си знае. Понеже бил сприхав, клиентите обръщали внимание на хляба, а не на него. - Добре ли е опечен хлябът днес? - запитвали го клиентите. - Добре е опечен, не виждате ли? Когато хлябът не бил добре опечен, той казвал: Днес хлябът не е добре опечен, ако искате, вземете; ако не искате, пак добре. Като го слушал, как говори, господарят му казал: Слушай, момче, така не се говори. Ако продължаваш по този начин, ние ще губим. - Понякога трябва и ние да изгубим. Ако не губим отвреме навреме, клиентите ще ни напуснат. - Това не е твоя работа! Важно е да продаваме хляба и пари да взимаме. Кой мисли по-добре: господарят или слугата? За днешния ден господарят мисли по-добре, но за утрешния - слугата мисли по-добре. Обаче, като виждали, че слугата е честен и искрен, клиентите не го напускали.
-	И тъй, ако се опитате да проявите характера си такъв, какъвто е, поставете господаря и слугата на едно място в себе си. От това, кой от двамата има надмощие, ще познаете, доколко сте честен и справедлив, доколко можете да служите на истината. Човек трябва да бъде справедлив, да изисква и от себе си това, което изисква от другите. Някой началник или директор изисква от учениците и от чиновниците си да изпълняват това, което той сам не може да изпълни. Постъпва ли така, той не може да очаква успех в работата си. За нас са важни отворените книги, т.е. тези, които могат да се четат и прилагат, а не тези, които завинаги остават затворени. Каква полза ще имаме от красиви правила и максими, които остават затворени в красиви книги? Всяка отворена книга трябва да бъде красиво написана, с красиво съдържание отначало докрай. Вие отваряте един роман и се възхищавате от героите. Началото е добре написано. Колкото по-навътре влизате, космите ви настръхват, докато най-после героите един след друг пропадат. Защо книгата свършва зле? Не можа ли авторът да напише книгата си докрая красива? Какво представлява животът на съвременните хора? Нищо друго, освен комедия, драма или трагедия. - Защо? - Защото не знаят, как да живеят; не знаят, как да се ползват от благата, които им се дават. Младият се моли на Бога да му даде пари, да си поживее, да разбере, че е бил млад. Обаче, планът на Бога е друг. На стари години, той ще му даде богатство. Като получи богатството, той започва да роптае: Господи, защо ми даде това богатство на стари години, когато не мога да се радвам, нито да го използвам, както трябва? Ето къде е неразбирането на живота. Защо старият човек не раздаде богатството си на млади, които искат да учат, да се развиват и като им разкаже своите опитности, да ги научи, как да живеят? - Ама аз исках богатството за себе си, да си поживея. Представи си, че като богат, хората те гонят, бият, преследват, за да вземат богатството ти. Доволен ли ще бъдеш от това богатство? Ти можеш да си сиромах, но да имаш приятели, които те обичат, които са готови за тебе на всякакви жертви. Доволен ли ще бъдеш от сиромашията си? Кое е по- добро от двете положения: да бъдеш богат и да имаш неприятели, или да бъдеш сиромах, но да имаш приятели? Богатство, което ти създава неприятели, отвън носи радости, но отвътре - горчивини. Сиромашия, която създава приятели, отвън носи неприятности, а отвътре - радости.
+	И тъй, ако се опитате да проявите характера си такъв, какъвто е, поставете господаря и слугата на едно място в себе си. От това, кой от двамата има надмощие, ще познаете, доколко сте честен и справедлив, доколко можете да служите на истината. Човек трябва да бъде справедлив, да изисква и от себе си това, което изисква от другите. Някой началник или директор изисква от учениците и от чиновниците си да изпълняват това, което той сам не може да изпълни. Постъпва ли така, той не може да очаква успех в работата си. За нас са важни отворените книги, т.е. тези, които могат да се четат и прилагат, а не тези, които завинаги остават затворени. Каква полза ще имаме от красиви правила и максими, които остават затворени в красиви книги? Всяка отворена книга трябва да бъде красиво написана, с красиво съдържание отначало докрай. Вие отваряте един роман и се възхищавате от героите. Началото е добре написано. Колкото по-навътре влизате, космите ви настръхват, докато най-после героите един след друг пропадат. Защо книгата свършва зле? Не можа ли авторът да напише книгата си докрая красива?
 	Често чувате хората да се оплакват от любовта, от живота и казват: Какво мислех, какво излезе! Значи, те са се разочаровали в любовта и в живота. - Какво трябва да прави човек, или как трябва да обича, за да не се разочарова? - Обичай така, щото сам да не знаеш, че обичаш. И хората да те обичат така, да не разбереш, че те обичат. Проявявайте любовта си към хората, без да разберат, че ги обичате. Защото ако ви разберат, трябва да им станете роб. Изобщо, влюбените са крайно взискателни - никой не е в състояние да им угоди. Те постоянно се обиждат: единият не погледнал, както трябва, или казал някоя дума не на място. После започва другият: защо мълчиш, че не ми говориш? Или, защо е облякъл днес тези дрехи, а не другите? Докато се спира на външните неща, човек не може да прояви онази неизменна, истинска любов. Обаче, като дойде до истинската любов, той трябва да мине през школата на влюбения, да се дисциплинира. Само по пътя на влюбените човек намира пътя към Бога. Най-строгите професори в света са влюбените. Попаднеш ли в ръцете им, ще застанеш като войник и ще изпълняваш заповедите. Каквото ти заповядва професорът, това ще правиш. Ако си позволиш да разискваш върху неговите заповеди, да изкажеш мнението си, любовта ще те напусне. Влюбеният не търпи друго мнение, освен своето.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Размишление.
-	Ще прочета 59 глава от Исая.
+	Ще прочета 59-та глава от Исай
 	Всеки човек има желание да чуе или да му се каже нещо за него или за окръжаващите. И детето, още със ставането си от сън, иска да чуе, да види или да пипне нещо. Това е естествено, както за възрастния, така и за детето.
@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 	Да дойдем сега до красивата страна на живота. Как са живели хората едно време, как са пели и играли, това е било за тях. Пророкът говори за миналото. Важно е, как живеем ние, как пеем и играем, за да изразим своя живот. Как пее младият? - Той възпява младостта, красотата. Той пее за птичките, които хвъркат и пеят във въздуха, за светлината, за слънцето. Старият пък пее за старите си кости, за изгубените си младини. Значи, младият пее по един начин, старият - по друг. Като хване болния си крак, той запява: Олеле, майчице, защо си ме родила? И като си ме родила, защо не си ме убила? Питам го: Откъде научи тази песен? - Синко, гледай да не дойдеш в моето положение и ти да я научиш. - Виновна ли е майка ти за твоя ревматизъм? - Виновна е, нали тя трябваше да ми каже, как да живея. Сега вече няма накъде да се върви; не ми се живее, искам да умра, но още не ме приемат в другия свят. И на този свят не ме искат, и на онзи още не ме искат. Бабата ми умря, приятелите ми - също, децата ми не ме искат, никой не ми обръща внимание. Тежко се живее, синко, тежко! Останал съм сам, като кукувица. Тъй пее, нарежда и оплаква живота си старият. Оплаква се, но поне пее. Има старци, които никога не пеят. Те са всякога сърдити, навъсени. Казвам на този старец: Дядо, не се безпокой, ще се подмладиш. - А-а, ще се подмладя! - Истина ти казвам. Казано е в Писанието: "Които чакат Господа, ще се обновят". - Дано бъде така, синко, от твоята уста в Божиите уши.
-	Като гледам, как старият пее, нарежда и оплаква живота си, аз зная, коя е причината, но не е позволено да се каже. Неговият живот е математическа формула, за извеждането на която ученикът трябва да работи месеци и години, докато я разбере. Може ли детето от първо отделение да разбере формулите, с които осмокласният ученик си служи? Не му е позволено, т.е. не му е дадено. То трябва много време да учи, да мисли, да развива ума си, докато дойде до разрешаване на тези формули. Следователно и старият човек се намира пред една формула, за разрешаването на която се изисква мисъл, работа и песен. И тъй, младостта е една формула, старостта - друга. Обаче, млад или стар, като живее, човек ще вярва в Бога, ще Го обича и ще Му служи. - Какво нещо е вярата? - Формула. - Ами обичта? - Друга формула. - Служенето? - Трета формула. Като живееш толкова години на земята, говориш за вяра, за обич, за служене, не си ли разрешил още тези формули?
+	Като гледам, как старият пее, нарежда и оплаква живота си, аз зная, коя е причината, но не е позволено да се каже. Неговият живот е математическа формула, за извеждането на която ученикът трябва да работи месеци и години, докато я разбере. Може ли детето от първо отделение да разбере формулите, с които осмокласният ученик си служи? Не му е позволено, т.е. не му е дадено. То трябва много време да учи, да мисли, да развива ума си, докато дойде до разрешаване на тези формули. Следователно и старият човек се намира пред една формула, за разрешаването на която се изисква мисъл, работа и песен.
-	Представете си, че един млад момък бяга от момите, не обича нито една. Той прилича на незапалена свещ. Един ден сърцето му се отваря към момите и той започва да се разговаря и да играе заедно с тях, на хорото. Сега свещта му се е запалила, гори и свети, и на него, и на окръжаващите. Ще кажете: Какво допринася той с любовта си към момите? - Учат се. Кое е по-добре: свещта ви да гори, или да не гори? Кое е по-добре: свещта ви да гори в стая, където няма нито един човек, или да я изнесете вън, да свети на хората? Ако свещта гори в стаята и не свети на никого, най-после ще изгори или изгасне, без да е свършила някаква работа. Обаче, ако гори в стая, където няколко деца учат уроците си, или пък е вън, да осветява пътя на минаващите, тя е свършила някаква полезна работа. Ето защо, не питайте, какво нещо е вярата, обичта и служенето, но запалете свещта си и вървете напред. Все ще срещнете някой ученик или минувач, който ще се ползва от светлината и. Като се говори за любовта, хората я делят на физическа, духовна и Божествена. Всъщност, любовта е една, обаче, има различни прояви: на физическия свят, на духовния и на Божествения. Или, любов, изразена чрез ума, чрез сърцето и чрез волята на човека. Докато живее повече на физическия свят, човек изразява любовта си по физически начин: да пипне, да прегърне, да целуне. По-далеч от тези прояви той не знае нищо. Духовните прояви на любовта изключват тези неща. Изучавайте себе си и ближните си и вижте, какви са духовните прояви на любовта. - Не може ли да се живее без любов? - И без любов може, но животът ви ще бъде като живота на мъртвеца - неосмислен. Единственото нещо, което осмисля живота и дава подтик на човека, това е правилно проявената любов. За да влезе в целокупния живот, т.е. в трите свята - физическият, духовният и Божественият, човек трябва да мине през трите врати, т.е. през трите степени на любовта - физическа, духовна и Божествена. Физическата любов разкрива физическия свят на човека, духовната любов разкрива духовния свят, а Божествената - Божествения свят. Без тези три вида любов, светът остава за човека затворен, като скъпоценна, но затворена книга.
+И тъй, младостта е една формула, старостта - друга. Обаче, млад или стар, като живее, човек ще вярва в Бога, ще Го обича и ще Му служи. - Какво нещо е вярата? - Формула. - Ами обичта? - Друга формула. - Служенето? - Трета формула. Като живееш толкова години на земята, говориш за вяра, за обич, за служене, не си ли разрешил още тези формули?
 	Мнозина отричат любовта, само поради това, че не могат да я обхванат изцяло. - Това е невъзможно. Обширна е областта на любовта и обикновеното човешко съзнание не може да я обхване. В даден момент можеш да разбереш само една проява на любовта. Милиони са формите и проявите на любовта. Забележете, човек обича животното по един начин, а подобния си - по друг начин. При това, любовта ви към различните хора е различна. Не можеш да обичаш двама души по един и същ начин. Радвайте се на разнообразието, чрез което любовта се проявява и стремете се да обичате. Да обичаш, това е твоята задача. - Ами да ме обичат? - Това е задача на твоя ближен.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 	В прочетената глава се вижда голямото противоречие, на което се натъква пророкът. Той търси причините за противоречията и иска да си ги обясни, да отговори, както на себе си, така и на бъдещото поколение. Той намира, че хората живеят в нехигиенични къщи, поради което светът представлява грамадна болница. Болните търсят лекари, лекарства, но все пак остават болни - никой не може да ги излекува. Исай описва причините на болестите, затова цялата глава е свързана с болезнените състояния. Тя е патологическа глава и няма защо да се спираме върху нея. Като чете тази глава, човек естествено се запитва: Съществува ли, наистина добро в света? - И доброто, и злото съществуват. Засега, те са сили, които не могат да съществуват една без друга.
-	"А от мене, този е моят с тях завет, говори Господ. Духът ми, който е в тебе и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до века, говори Господ". (- 21 ст.).
+	"А от мене, този е моят с тях завет, говори Господ. Духът ми, който е в тебе и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти, нито от устата на семето на семето ти, отсега и до веки, говори Господ". (- 21 ст.).
-	Сега, да оставим настрана въпроса, защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон - в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това, водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. За да я пие, той трябва предварително да я пречисти. Ето защо, когато казвате, че животът е нечист, това показва, че той е минал през някой нечист съд, но сам по себе си, животът е чист - нищо не е в състояние да измени неговото естество. - Защо срещаме противоречия? - Това е в реда на нещата. Щом съдовете ви са нечисти, животът ще минава и заминава през тях, ще взима част от нечистотиите на съда, поради което и млади, и стари, неизбежно ще се натъкват на противоречия. Младите ще растат и остаряват, старите ще умират, ще ги погребват. Но хиляди години да изтекат, противоречията пак няма да изчезнат. Защо младият остарява и защо старият умира, това са въпроси, на които мъчно може да се отговори. Факт е, обаче, младият остарява, а старият умира. Ние казваме, че има външна младост и външна старост; има вътрешна младост и вътрешна старост. Младият има един стремеж, а старият - друг. Въпреки това, всеки се стреми да бъде млад. Никой не иска да опадат зъбите му, да се набръчка лицето му. Да бъде съвсем независим и неограничен, това е желание на човека, но въпреки това, старостта хвърля отпечатък на лицето му. Както и да лекуват човека, няма цяр против старостта. Колкото повече старее, толкова повече се приближава към смъртта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. - Не вярваме в такова подмладяване. - Това е друг въпрос. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човек се лишава от условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родиш, не можеш да растеш.
+	Сега, да оставим настрана въпроса, защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон - в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това, водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. За да я пие, той трябва предварително да я пречисти. Ето защо, когато казвате, че животът е нечист, това показва, че той е минал през някой нечист съд, но сам по себе си, животът е чист - нищо не е в състояние да измени неговото естество. - Защо срещаме противоречия? - Това е в реда на нещата. Щом съдовете ви са нечисти, животът ще минава и заминава през тях, ще взима част от нечистотиите на съда, поради което и млади, и стари, неизбежно ще се натъкват на противоречия. Младите ще растат и остаряват, старите ще умират, ще ги погребват. Но хиляди години да изтекат, противоречията пак няма да изчезнат.
-	Има една област в света, през която човек неизбежно ще мине. И пророкът е минал през тази област и в чудо се е намерил. И праведният, и грешникът, като минават през тази област, непременно ще се оцапат. - Защо? - Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. - Не може ли да не се цапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Обаче, ако пътува нощем, в най-голямата тъмнина, ще се оцапа. След това трябва да търси начин да се очисти. Ако не може лесно да се очисти, човек започва да страда, защото се е натъкнал на това, за което никога не е мислил. Той иска да стане богат и силен, да придобие знания, да бъде уважаван и почитан, да се чува думата му навсякъде - да бъде в положението на царски син: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желал, започва да страда, да се обезсърчава, да се гневи. Добре е всичко да става според желанията на човека, но не е възможно. Никой не може да избегне противоречията на живота.
+Защо младият остарява и защо старият умира, това са въпроси, на които мъчно може да се отговори. Факт е, обаче, младият остарява, а старият умира. Ние казваме, че има външна младост и външна старост; има вътрешна младост и вътрешна старост. Младият има един стремеж, а старият - друг. Въпреки това, всеки се стреми да бъде млад. Никой не иска да опадат зъбите му, да се набръчка лицето му. Да бъде съвсем независим и неограничен, това е желание на човека, но въпреки това, старостта хвърля отпечатък на лицето му. Както и да лекуват човека, няма цяр против старостта. Колкото повече старее, толкова повече се приближава към смъртта. Като умре, отново ще се роди и ще се подмлади. - Не вярваме в такова подмладяване. - Това е друг въпрос. Който не може да умре, не може и да се подмлади. Като умре, човек се лишава от условията на живота, но като се роди отново, подмладява се. Ако не се родиш, не можеш да растеш.
-	Като не могат да се справят с противоречията, хората казват, че животът е тежък. Не е тежък животът. Кой го е мерил, за да знае, колко тежи? Никой не е слагал живота на теглилки, а при това, всички се оплакват, че бил тежък. - Кога е тежък животът на хората? - Когато нещата не стават, както са ги очаквали. Значи, всеки човек мери живота със своя мярка и всички заедно казват, че животът е тежък. Като видял, че хората не могат да си помогнат сами, Господ решил да слезе сам на земята, да се яви като Спасител на човечеството. Затова, именно, Той изпратил Духа си, въплътен в Христос, Когото нарекъл свой Син. "Този е моят с тях завет, говори Господ, Духът ми, Който е в тебе и Словата ми, които сложих в устата ти, не ще оскудеят от устата ти, нито от устата на семето ти". Като четете този стих, вие трябва да вярвате, че е така.
+	Има една област в света, през която човек неизбежно ще мине. И пророкът е минал през тази област и в чудо се  намерил. И праведният, и грешникът, като минават през тази област, непременно ще се оцапат. - Защо? - Ще се натъкнат на кал и на нечистотии и ще оцапат дрехите си. - Не може ли да не се цапа човек? - Може, но трябва да пътува през деня, когато е светло. Обаче, ако пътува нощем, в най-голямата тъмнина, ще се оцапа. След това трябва да търси начин да се очисти. Ако не може лесно да се очисти, човек започва да страда, защото се е натъкнал на това, за което никога не е мислил. Той иска да стане богат и силен, да придобие знания, да бъде уважаван и почитан, да се чува думата му навсякъде - да бъде в положението на царски син: каквото помисли и каже, да стане. Като не става, както е желал, започва да страда, да се обезсърчава, да се гневи. Добре е всичко да става според желанията на човека, но не е възможно. Никой не може да избегне противоречията на живота.
 	Ще кажете, че с вяра и с мисъл не се живее, но хляб трябва. Вярно е, че хляб трябва, но вятърът, като символ на мисълта, е крайно необходим. Ако човек мисли и при това, право мисли, хлябът ще дойде по-скоро, отколкото ако не мисли. - Искаме да ни се обяснят нещата, не можем да ги приемем на вяра. - И обяснението може да дойде, но то не разрешава въпросите. То подразбира временно задоволяване на глада. Ще се нахраниш добре, но след няколко часа пак ще огладнееш, пак ще търсиш хляб, т.е. ново обяснение на нещата. Имаш нужда от дрехи, от обувки. Донесе ти някой и дрехи, и обувки, но и с тях въпросите не се разрешават. Ти се намираш в положението на малко дето, за което се грижат майката и бащата, както птичката - за своите малки. Час след час тя им носи храна, но като израснат, пуска ги свободно да хвърчат. Може и по-рано да ги напусне. Малките птиченца подават главичките си от гнездото, питат, къде е майка им, търсят я, но никъде я няма. - Къде е отишла майката? - Сокол я грабнал. - Къде е бащата? - И него сокол е грабнал. Ще дойде ден, когато и малките птички ще се намерят в утробата на сокола. Ето защо, за да не попадне в утробата на сокола, човек трябва да вярва и да мисли. Лошо е за човека, да влезе в утробата на сокола, чиито тръби не са чисти. Тръбите не могат да погълнат водата, тя пак ще излезе навън, но ще се оцапа и след това трябва да се употреби време и енергия да се чисти.