Донка в 14:55, 11 юни 2011

2011-06-11T14:55:05Z

Хирон в 06:19, 24 юни 2009

2009-06-24T06:19:56Z

Показване на промените

Хирон в 06:03, 24 юни 2009

2009-06-24T06:03:05Z

Хирон: Нова страница: ==ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ== Изпълни се нарядът. Ще прочета 14 глава от Евангелието на Марка. Три неща и...

2009-06-20T18:47:53Z

Нова страница: ==ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ== Изпълни се нарядът. Ще прочета 14 глава от Евангелието на Марка. Три неща и...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:55, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Ново разбиране за времето, том 1]]
		+
	==ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ==		==ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ==

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Три неща има, които изпъкват в прочетената глава. Силният повидимому не може да си помогне. Верните му не издържат своите обещания. И става едно нарушение на задачата. Казват, че Христос беше Син Божи и не можеше да си помогне. В дадения случай не можеше да си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше. Защото ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се помоли така: Да не стане тази работа. Някои казват, че от Бога така е отредено. Въпрос е това. Когато някой човек вземе пари назаем и дойде кредиторът да си иска парите, това от Бога ли е? Кой го е нагласил така? Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел парите, не щеше да дойде онзи. Извеждайте правилно изводите.
-В света има много ревностни хора. Апостол Петър беше един от тях. Но когато дойдат изпитанията не издържат. После пак се съвземат. Онзи младият момък, на когото хванаха дрехата, и той като се видя в трудно положение, остави дрехата и избяга гол. Тази дреха беше една тога. Сега коя е тази дреха, която човек оставя? Това са неговите убеждения, неговото верую. Този момък оставил дрехата си и избягал. Кое е онова, което човек оставя? Някой път човек оставя своите убеждения. Той има убеждение, но като дойде натясно, казва: Всичко това е празна работа. И избягва както първоначално е бил гол. И казват, че човек изгубил убежденията си. В реда на нещата ли е да се откажеш? Не че Бог.го иска това. В реда на нещата ли е да си оставиш дрехата?
+В света има много ревностни хора. Апостол Петър беше един от тях. Но когато дойдат изпитанията не издържат. После пак се съвземат. Онзи младият момък, на когото хванаха дрехата, и той като се видя в трудно положение, остави дрехата и избяга гол. Тази дреха беше една тога. Сега коя е тази дреха, която човек оставя? Това са неговите убеждения, неговото верую. Този момък оставил дрехата си и избягал. Кое е онова, което човек оставя? Някой път човек оставя своите убеждения. Той има убеждение, но като дойде натясно, казва: Всичко това е празна работа. И избягва както първоначално е бил гол. И казват, че човек изгубил убежденията си. В реда на нещата ли е да се откажеш? Не че Бог го иска това. В реда на нещата ли е да си оставиш дрехата?
+Кое е същественото, за което трябва да се устои? По какво се отличават съществените работи от несъществените? Ще си послужа само с един пример много прост. Вземете вие каквото и да е желязо, нагорещено в огъня. След като го извадите от огнището няма да се минат 15 минути или половин час и това желязо ще изстине. Защо? Защото тези качества, които са дошли в желязото, са дошли отвън. Тези качества не са негова същина. Това, което губиш, то е дошло отвън. Сега последните неща може да ги уподобим на друг един пример. Една стомна, в която сте наляли вода, съдържа едно важно качество. Излейте водата, стомната остава празна. Но така не е с извора. Той не престава да дава вода. Това, което постоянно тече и което никога не престава, това е реалност. В живота трябва да отделяте съществените неща - вашите съществени чувства. Има някои чувства, които са преходни. Има и мисли преходни. Има и някои постъпки преходни. Аз бих ви навел на много работи, но няма защо да се разправят. Същественото се отличава с едно качество. То носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или възраждане. Това, което в човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реалното ние наричаме Божественото. Трябва да знаете кога човек се е отклонил от Божественото. Има две състояния. Това, което наричаме апетит, това е човешкото. То е един неорганизиран апетит. Онзи, който има апетит, той постоянно мляска. Цял ден яде. Постоянно яде. Яде, за да стане по-тежък, по-тлъст, по-мазничък. Това е едно неестествено положение. Пък реалното е гладът. Гладът иде периодически в човека. Всякога не се явява гладът. Гладът се отличава с едно качество - че ти като ядеш само хляб, пак си доволен. А пък другият с апетита иска месо, аперитив, различни яденета, печено и пак е недоволен. Казва: Покривката не е хубава, лъжицата не е на мястото си и пр. Той не търси храната, а търси едно удоволствие в яденето. А пък заплатата на всички удоволствия са болестите. Човек, който се удоволства, ще му се плати с всичките болести - ще го намерят всички смущения. Сега запитвате защо светът е така направен. Знаете ли на какво прилича съвременният свят? Една жена като се оженила, нито работила, нито прала, нито тъкала и почнала да пита: Защо оголяхме? От майка й каквото останало, събрала го, износили го и тя се питала защо дрехи не идват отвън. Сега ще ви кажа едно нещо. Вие казвате, че блудният син, който напуснал дома си, отишъл в далечна страна. Кой е този блуден син? Аз всеки ден го виждам. Из София ходи. Онзи, който яде и пие седнал в една кръчма и се разполага - не е ли той блудният син? А пък от друга страна го виждам, че няма пет пари в джоба си, оттук-оттам проси. Вие по някой път го виждате и казвате: Блазе му. Но казвам: Няма да се минат и десет години и той ще бъде като онези американски милионери, които фалираха и направиха банкет със своите скъсани дрехи. И после казваха: Какви бяхме едно време и какви сме сега? Обедняване във всичките области на живота. Вие ще го намерите блудния син на физическото поле, в астралния свят, в умствения свят. Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, казва на баща си: Остави ме свободно да си поживея! Този стремеж не е лош, но пътят е погрешен. Погрешката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека да придобие. Но в какво седи погрешката? Всяка мисъл, която се ражда без Любов е престъпна мисъл. Всяко желание, което се ражда без Любов е престъпно желание и всяка постъпка, която се ражда без любов е престъпна постъпка. Така седи истината. Това е необходимо в живота. Всяка мисъл, която се е родила без Любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували, а това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили. Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Христа. Вие изплащате страданията на Христа. Защо Христос трябваше да пострада? Вие нямате обществено положение. Христос имаше ли обществено положение? Вие нямате дом. Христос имаше ли дом? Христос имаше
-−
-−
-Кое е същественото, за което трябва да се устои? По какво се отличават съществените работи от несъществените? Ще си послужа само с един пример много прост. Вземете вие каквото и да е желязо, нагорещено в огъня. След като го извадите от огнището няма да се минат 15 минути или половин час и това желязо ще изстине. Защо? Защото тези качества, които са дошли в желязото, са дошли отвън. Тези качества не са негова същина. Това, което губиш, то е дошло отвън. Сега последните неща може да ги уподо-бим на друг един пример. Една стомна, в която сте наляли вода, съдържа едно важно качество. Излейте водата, стомната остава празна. Но така не е с извора. Той не престава да дава вода. Това, което постоянно тече и което никога не престава, това е реалност. В живота трябва да отделяте съществените неща - вашите съществени чувства. Има някои чувства, които са преходни. Има и мисли преходни. Има и някои постъпки преходни. Аз бих ви навел на много работи, но няма защо да се разправят. Същественото се отличава с едно качество. То носи живот. Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или възраждане. Това, което в човек постоянно се възражда, то е реално. Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално. А реалното ние наричаме Божественото. Трябва да знаете кога човек се е отклонил от Божественото. Има две състояния. Това, което наричаме апетит, това е човешкото. То е един неорганизиран апетит. Онзи, който има апетит, той постоянно мляска. Цял ден яде. Постоянно яде. Яде, за да стане по-тежък, по-тлъст, по-маз-ничък. Това е едно неестествено положение. Пък реалното е гладът. Гладът иде периодически в човека. Всякога не се явява гладът. Гладът се отличава с едно качество - че ти като ядеш само хляб, пак си доволен. А пък другият с апетита иска месо, аперитив, различни яденета, печено и пак е недоволен. Казва: Покривката не е хубава, лъжицата не е на мястото си и пр. Той не търси храната, а търси едно удоволствие в яденето. А пък заплатата на всички удоволствия са болестите. Човек, който се удоволства, ще му се пла-
-−
-−
-−
-−
-ти с всичките болести - ще го намерят всички смущения. Сега запитвате защо светът е така направен. Знаете ли на какво прилича съвременният свят? Една жена като се оженила, нито работила, нито прала, нито тъкала и почнала да пита: Защо оголяхме? От майка й каквото останало, събрала го, износили го и тя се питала защо дрехи не идват отвън. Сега ще ви кажа едно нещо. Вие казвате, че блудният син, който напуснал дома си, отишъл в далечна страна. Кой е този блуден син? Аз всеки ден го виждам. Из София ходи. Онзи, който яде и пие седнал в една кръчма и се разполага - не е ли той блудният син? А пък от друга страна го виждам, че няма пет пари в джоба си, оттук-оттам проси. Вие по някой път го виждате и казвате: Блазе му. Но казвам: Няма да се минат и десет години и той ще бъде като онези американски милионери, които фалираха и направиха банкет със своите скъсани дрехи. И после казваха: Какви бяхме едно време и какви сме сега? Обедняване във всичките области на живота. Вие ще го намерите блудния син на физическото поле, в астралния свят, в умствения свят. Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, казва на баща си: Остави ме свободно да си поживея! Този стремеж не е лош, но пътят е погрешен. Пог-решката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека да придобие. Но в какво седи погрешката? Всяка мисъл, която се ражда без Любов е престъпна мисъл. Всяко желание, което се ражда без Любов е престъпно желание и всяка постъпка, която се ражда без любов е престъпна постъпка. Така седи истината. Това е необходимо в живота. Всяка мисъл, която се е родила без Любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували, а това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили. Вие искате да знаете защо идват тези страдания във вас. Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Христа. Вие изплащате страданията на Христа. Защо Христос трябваше да пострада? Вие нямате обществено положение. Христос имаше ли обществено положение? Вие нямате дом. Христос имаше ли дом? Христос имаше

Трите изпитания - Редакционна история

Донка в 14:55, 11 юни 2011

Хирон в 06:19, 24 юни 2009

Хирон в 06:03, 24 юни 2009

Хирон: Нова страница: ==ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ== Изпълни се нарядът. Ще прочета 14 глава от Евангелието на Марка. Три неща и...