Три течения в умствения свят - Редакционна история

Ruana в 07:48, 15 октомври 2010

2010-10-15T07:48:48Z

Ruana в 08:58, 14 октомври 2010

2010-10-14T08:58:26Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Науката и възпитанието

2010-09-15T19:30:54Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Науката и възпитанието

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Науката и възпитанието]]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]
-[[Науката и възпитанието]]
+'''Науката и възпитанието'''
 .5. Три течения в умствения свят
 . И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
 . Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
-– веществото представлява формата;
+. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
 – умът е силата (съдържанието);
-– душата е животът (смисълът).
+– веществото представлява формата;
 . Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
 – материализъм – приема, че само материята е съществена;
 – идеализъм – приема само ума за действителен;
 – спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.
 . Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
-. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
+. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
 . Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
-. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:
+. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
 – ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум ), той ще приеме за мироглед материализма;
-– ако в умствената организация на човека преобладава  способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
+. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
 – ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
-. Или казано по-конкретно на френологичен език:
+. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:
 – ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм;
-– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
+– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум), той ще приеме за мироглед материализма;
 – ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).

← По-стара версия		Версия от 08:58, 14 октомври 2010
Ред 2:		Ред 2:

	[[Науката и възпитанието]]		[[Науката и възпитанието]]
		+	2.5. Три течения в умствения свят
		+
		+	1. И тъй, безпределно е царството на Гравитацията, безкраен е светът на Ума, необятен е светът на Биос. Тези три свята именно, със своите сили и субстанции, със своите закони, които ги управляват, съставят областта на истинската наука.
		+	2. Този троичен състав на космичния свят, въплътен и в естеството на човека, е причина да се развият в неговото съзнание понятията за „материя”, „ум” и „душа”:
		+	– веществото представлява формата;
		+	– умът е силата (съдържанието);
		+	– душата е животът (смисълът).
		+	3. Тези понятия са станали предмет на три главни философски системи:
		+	– материализъм – приема, че само материята е съществена;
		+	– идеализъм – приема само ума за действителен;
		+	– спиритуализъм – приема само духа и душата за абсолютно реални.
		+	4. Всяка една от тези философски школи тълкува и изяснява по свой начин явленията в природата. Науката обаче не е отговорна за едностранчивите и погрешни тълкувания на тия школи.
		+	5. Тези три течения в умствения свят упражняват голямо влияние върху обществения живот, обуславяйки мирогледа на хората в дадено време. Според това, кое от тези учения преобладава, се мени съответно и умствената нагласа на хората. Тези влияния са спорадични. Те се проявяват в известни периоди на човешкото развитие, като вземат най-различни форми.
		+	6. Умът на човека може да мине и през трите влияния. Наклонността ни към едно от тия течения ще зависи до голяма степен от естеството и начина ни на мислене, който пък е в зависимост от устройството на нашите мозъчни центрове.
		+	7. Определени физиологически и френологически изследвания показват, че:
		+	– ако в умствената организация на един човек преобладават наблюдателните способности (т.е. способностите на обективния ум ), той ще приеме за мироглед материализма;
		+	– ако в умствената организация на човека преобладава способността му да мисли отвлечено (абстрактно), умът ще приеме за мироглед идеализма;
		+	– ако пък в умствената организация на човека преобладават хуманистичните и морални чувства, той ще приеме за мироглед спиритуализма.
		+	8. Или казано по-конкретно на френологичен език:
		+	– ако долните очни центрове (над веждите) са по-силно развити от горните коронни и предните челни, умът клони към материализъм;
		+	– ако предните центрове на мозъка, съответстващи на челните издатини, са по-развити от долните очни и горните коронни, умът клони към идеализъм;
		+	– ако горните центрове, локализирани в коронната част на главата, са по-силно развити от долните очни и предните челни центрове, умът клони към спиритуализъм (духовния свят).