Тънки и дебели линии - Редакционна история

Донка в 16:42, 1 май 2011

2011-05-01T16:42:57Z

Mvm: /* ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ */

2009-02-06T12:47:34Z

‎ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ

Mvm: /* ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ */

2009-02-06T12:44:11Z

‎ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ

Mvm: /* ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ */

2009-02-06T12:39:10Z

‎ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ

Показване на промените

Mvm: /* ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ */

2009-02-06T12:33:42Z

‎ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ

Mvm в 21:07, 5 февруари 2009

2009-02-05T21:07:20Z

Хирон: Нова страница: ==ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ== Т. м. Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите...

2009-01-22T22:22:28Z

Нова страница: ==ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ== Т. м. Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 16:42, 1 май 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1931]]-[[1932]])
		+
		+	[[КНИГА: Фактори в Природата]]
		+
	==ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ==		==ТЪНКИ И ДЕБЕЛИ ЛИНИИ==

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Снощи дойде при мене един от приятелите и ми казва: Не зная какво става на Изгрева. Всички работят, носят вода, но нищо не оставят на място. Сега липсват 12 стомни. Този взел стомна, онзи взел стомна, но никой не връща, не ги оставят, откъдето ги вземат. Трябва да тичаш по целия Изгрев, да ги намериш. Всички слушат лекции, говорят за окултизъм, а каквото вземат, не връщат. Други трябва да тичат след тях, да търсят загубеното. Казвам: Като вземеш една стомна, услужи си и я върни на мястото й. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да я оставяш празна и да караш другите да я търсят,  нямаш право. Особено младите имат тази слабост: вземат стомните, изпразват ги и не ги връщат на мястото им. Много стомни на Изгрева са взети и невърнати. Това не е грях, но трябва да бъдете изправни. Днес вземеш нещо и не връщаш, утре вземеш друго нещо, докато придобиеш лош навик. Днес кажеш една лоша дума, утре кажеш друга, докато дойдат лошите последствия.
-В заключение на всичко това казвам: Развитието е общ процес. Ако всички хора работят хармонично, в едно направление, може да се постигне нещо. Сам човек мъчно може да постигне нещо. Ако той твори, а другите рушат, нищо не се постига. Ти мислиш право, но дробовете и стомахът ти се отказват от тебе. Какво ще излезе от твоята права мисъл? Ако си болен, а умът, дробовете, стомахът и краката ти работят за твоето оздравяване, ти веднага ще оздравееш. Всички удове в човека трябва да имат един и същ стремеж. Каквото направление взима умът, в тази посока трябва да работят и останалите удове. Дробовете, стомахът, ръцете, краката трябва да поддържат ума. Това значи правилен живот. Ако всички останат на особено мнение, и животът се обърква. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат в пълна хармония. В това отношение Изгревът трябва да бъде образец. Като дойде някой отвън, да се радва на този модел. Всички стомни и кофи трябва да се турят по местата. После, който носи вода с бурето, да избира равен път, да не става сътресение, да се чупят колелата. Учете се да пазите чуждото като ваше. Всичко принадлежи на Природата, то е нейна собственост.
+В заключение на всичко това казвам: Развитието е общ процес. Ако всички хора работят хармонично, в едно направление, може да се постигне нещо. Сам човек мъчно може да постигне нещо. Ако той твори, а другите рушат, нищо не се постига. Ти мислиш право, но дробовете и стомахът ти се отказват от тебе. Какво ще излезе от твоята права мисъл? Ако си болен, а умът, дробовете, стомахът и краката ти работят за твоето оздравяване, ти веднага ще оздравееш. Всички удове в човека трябва да имат един и същ стремеж. Каквото направление взема умът, в тази посока трябва да работят и останалите удове. Дробовете, стомахът, ръцете, краката трябва да поддържат ума. Това значи правилен живот. Ако всички останат на особено мнение, и животът се обърква. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат в пълна хармония. В това отношение Изгревът трябва да бъде образец. Като дойде някой отвън, да се радва на този модел. Всички стомни и кофи трябва да се турят по местата. После, който носи вода с бурето, да избира равен път, да не става сътресение, да се чупят колелата. Учете се да пазите чуждото като ваше. Всичко принадлежи на Природата, то е нейна собственост.
-Разбрахте ли сега какво нещо е кривата линия? Ако вземеш стомната и я върнеш на място, това е тънка линия; вземеш ли я и не я върнеш, линията е дебела. Ако носиш пълно буре с вода, без да го счупиш, линията е тънка; щом го счупиш, линията е дебела. Не е въпрос, че едно буре се счупило. Не е въпрос, че един параход потънал в един от каналите. Важно е, че задръстил пътя и движението спира – другите параходи не могат да минават по този път. Грешката на едного спира развитието на целия разумен свят. Ако твоят параход не може да върви и пречи на движението, тури го на друго място –  да отвори път на останалите. Не грешете, за да не спъвате развитието на другите. Ако твоята грешка, колкото и да е малка, спира правилния развой на живота, не трябва да грешиш. Всяка грешка трябва да се изправи. Тя нищо не допринася.
+Разбрахте ли сега какво нещо е кривата линия? Ако вземеш стомната и я върнеш на място, това е тънка линия; вземеш ли я и не я върнеш, линията е дебела. Ако носиш пълно буре с вода, без да го счупиш, линията е тънка; щом го счупиш, линията е дебела. Не е въпрос, че едно буре се счупило. Не е въпрос, че един параход потънал в един от каналите. Важно е, че е задръстил пътя и движението спира – другите параходи не могат да минават по този път. Грешката на един спира развитието на целия разумен свят. Ако твоят параход не може да върви и пречи на движението, тури го на друго място –  да отвори път на останалите. Не грешете, за да не спъвате развитието на другите. Ако твоята грешка, колкото и да е малка, спира правилния развой на живота, не трябва да грешиш. Всяка грешка трябва да се поправи. Тя нищо не допринася.
 Едно се иска от вас: Да бъдете млади и да не грешите. Това е първото условие да бъдете ученици. И тогава, като учите, каквото знание и да придобиете, не се гордейте с него; не мислете, че знаете много. Вашето знание е написано на морския бряг. Като дойде прилив, ще го отнесе. Като знаете много, кажете ми колко тела има на небето? Колко жители има на слънцето? Ще цитирате каквото казват учените. – Това е предположение. Важно е какво знаете вие. От вас се иска да бъдете изразители на красивото и великото в живота и в Природата, както и на нейните прояви. Срещате един човек и казвате, че ви е неприятен. – Не бързайте да се произнасяте. Намерете една добра черта в него или една добродетел, за която да го обикнете, да ви стане приятен. Лошото, което виждате в него, може да е отвън, сянка на неговия живот. Ако вървите по старите пътища, ще имате стари резултати: ще се ограничавате, ще се обиждате, ще се делите на учени и прости, добри и лоши, силни и слаби. Трябва да имате отношение помежду си: ученият да помага на простия, добрият – на лошия, силният – на слабия. В едно отношение доброто и злото са противоположни сили, а в друго отношение те взаимно се допълват. Често злото иска да владее доброто, да му отнеме всичко, каквото е спечелило. То иска да живее наготово. Доброто му казва: Иди в света, там да се научиш да работиш. Като види малкото зло, доброто го поканва на обяд и после го учи. Никога доброто няма да даде богатството си на злото. Колкото и да обичаш един човек, никога няма да му дадеш всичко, което имаш. Най-много може да му дадеш половината от това, с което разполагаш. Постъпвайте така, че да задоволите и себе си, и окръжаващите. Никога не може да задоволите всички – поне две трети. Ако задоволите две трети, вие сте на правата страна. Една трета може да остане незадоволена.
@@ Ред 51: / Ред 51: @@
   – В Истината е скрит животът.
-. Лекция от Учителя, държана на 2 август 1931 г. в София – Изгрев.
+. Лекция от Учителя, държана на 2-ри август, 1931 г., в София – Изгрев.

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 Питам: Защо искаш да обичаш някога много, а някога малко? Защо някого не обичаш? Всички обичат здравия, силния, богатия, защото могат да вземат нещо от него. Докога обичаш някого? Докато се натъкнеш на някакво противоречие. Обичаш професора си, доволен си от него, защото преподава добре. Посещаваш редовно лекциите му. Един ден той те поставя на изпит и като види, че нищо не знаеш, туря ти слаба бележка. Ти си недоволен вече от него, не го обичаш. Това е в реда на човешката любов. Обаче редът в университета е такъв, че като преподава професорът, студентът трябва да учи и да знае. Измени ли се редът, изменят се и отношенията. Такива са отношенията и в Природата. И там има ред и който не го спазва, ще се натъкне на противоречия. Природата е жива, разумна, а не както вие гледате на нея като на нещо мъртво. Природата е първият професор на човека. Тя го учи, възпитава и изпитва. Ако знае уроците си, пише му добра бележка; ако не знае, пише му двойка. Че бил болен, неразположен, тя не иска да знае.
-Да се върнем към основната мисъл, която трябва да остане във вашия ум. Когато мислите, че сте дошли до края на една работа, до дебелите линии, ще знаете, че свършвате с живота си. Радвайте се на тънките линии и на малките страдания. Вие се страхувате от малките страдания повече, отколкото от големите. Голямото страдание е към края на живота, а малкото – в началото. Като знаете това, радвайте се на големите страдания, а скърбете за малките. Обратно: Радвайте се на малките радости, защото при големите може да скърбите. Значи ще се радвате и ще оценявате големите страдания и малките радости. Апостол Павел казва: „Радвам се на немощите си.” Това значи: Радвам се на слабостите си, защото, когато съм слаб, тогава съм силен. Младият има условия да свърши университета, да стане учен, но старият дядо – никога. Когато е бил млад, и дядото е учил, но сега като стогодишен нищо ново не може да научи. – Защо учи човек? – Да не остане глупав. – Според мене има два вида глупави хора: едните са глупави за човешкото знание, а другите – глупави за Божественото знание. Първите и като учени са пълни кесии, нищо ново не можеш да вложиш в тях. Много от тях минават за философи, каквито са били някои от гръцките. Те казвали, че слънцето е голямо като Атина. Днешните учени се смеят на това твърдение. Другите глупави и като учени са готови да възприемат. В техните кесии всякога има място за новото. Колкото влагаш, толкова повече място се отваря. Първите са стари, а вторите млади. Какви искате да бъдете: млади или стари; установени или неустановени? По-добре е човек да бъде неустановен. Гледайте небето и се радвайте на неговата красота. Всички небесни тела са неустановени: Сега са на едно място, следния момент – на друго място. На небето всичко е в движение. Там телата нямат частна собственост както на земята. Там е вечна младост. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте към установените възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени. Всякога ще учите, без да се мислите учени. Установените възгледи водят към преждевременно остаряване.
+Да се върнем към основната мисъл, която трябва да остане във вашия ум. Когато мислите, че сте дошли до края на една работа, до дебелите линии, ще знаете, че свършвате с живота си. Радвайте се на тънките линии и на малките страдания. Вие се страхувате от малките страдания повече, отколкото от големите. Голямото страдание е към края на живота, а малкото – в началото. Като знаете това, радвайте се на големите страдания, а скърбете за малките. Обратно: Радвайте се на малките радости, защото при големите може да скърбите. Значи ще се радвате и ще оценявате големите страдания и малките радости. Апостол Павел казва: "Радвам се на немощите си." Това значи: Радвам се на слабостите си, защото, когато съм слаб, тогава съм силен. Младият има условия да свърши университета, да стане учен, но старият дядо – никога. Когато е бил млад, и дядото е учил, но сега като стогодишен нищо ново не може да научи. – Защо учи човек? – Да не остане глупав. – Според мене има два вида глупави хора: едните са глупави за човешкото знание, а другите – глупави за Божественото знание. Първите и като учени са пълни кесии, нищо ново не можеш да вложиш в тях. Много от тях минават за философи, каквито са били някои от гръцките. Те казвали, че слънцето е голямо като Атина. Днешните учени се смеят на това твърдение. Другите глупави и като учени са готови да възприемат. В техните кесии винаги има място за новото. Колкото влагаш, толкова повече място се отваря. Първите са стари, а вторите млади. Какви искате да бъдете: млади или стари; установени или неустановени? По-добре е човек да бъде неустановен. Гледайте небето и се радвайте на неговата красота. Всички небесни тела са неустановени: Сега са на едно място, следния момент – на друго място. На небето всичко е в движение. Там телата нямат частна собственост както на земята. Там е вечна младост. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте към установените възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени. Всякога ще учите, без да се мислите учени. Установените възгледи водят към преждевременно остаряване.
-Стремете се към придобиване на истинското знание. Има интересни неща в науката. Например, в математиката извличат квадратен, кубичен, n-ти корен на числата. Какво значи да извлечеш квадратен корен от едно число? Колко е квадратният корен на девет? – Три. Значи ти довеждаш деветката до онова число, от което е излязла. Тройката е начало, т.е. единица на деветката. Това е семейството: майката, бащата и детето. Майката и бащата са дали подтик на детето. В него се развиват силите. Трите единици, съединени в едно, дават едно число. Когато търсиш квадратния корен на едно число или на дадена единица, трябва да намериш нейния произход. Имаш една слабост – много говориш. Извади квадратен корен от нея. Как си проявил слабостта си? Срещаш един човек, който ти дължи нещо. Някога си му дал девет лева с условие да ги върне скоро, но той не издържа на обещанието си. Понеже обичаш да говориш, без да мислиш, ти му казваш девет обидни думи. Ако си умен, ще извадиш квадратен корен от деветката и ще му кажеш три добри думи. Понеже си много словоохотлив, ти го наругаваш. Сега той трябва да бъде умен: да плати сумата, която дължи, и да те покани на чай у дома си. Ще си поговорите приятелски и работата ще се оправи.
+Стремете се към придобиване на истинското знание. Има интересни неща в науката. Например, в математиката извличат квадратен, кубичен, n-ти корен на числата. Какво значи да извлечеш квадратен корен от едно число? Колко е квадратният корен на девет? – Три. Значи ти довеждаш девятката до онова число, от което е излязла. Тройката е начало, т.е. единица на девятката. Това е семейството: майката, бащата и детето. Майката и бащата са дали подтик на детето. В него се развиват силите. Трите единици, съединени в едно, дават едно число. Когато търсиш квадратния корен на едно число или на дадена единица, трябва да намериш нейния произход. Имаш една слабост – много говориш. Извади квадратен корен от нея. Как си проявил слабостта си? Срещаш един човек, който ти дължи нещо. Някога си му дал девет лева с условие да ги върне скоро, но той не издържа на обещанието си. Понеже обичаш да говориш, без да мислиш, ти му казваш девет обидни думи. Ако си умен, ще извадиш квадратен корен от деветката и ще му кажеш три добри думи. Понеже си много словоохотлив, ти го наругаваш. Сега той трябва да бъде умен: да плати сумата, която дължи, и да те покани на чай у дома си. Ще си поговорите приятелски и работата ще се оправи.
 Какво се иска от сегашните хора? – Прилагане. Те знаят много неща, но прилагане им липсва. И окултните ученици имат много знания, но са слаби в прилагането. Вие изучавате френология, физиогномия, хиромантия, астрология, но малко прилагате. Например някой обича да отлага нещата. Иска да направи нещо, но казва: Утре ще го направя. На другия ден пак отлага. Ден след ден отлага, докато един ден се обезсърчи, че нищо не е постигнал. Така остават задачите нерешени. Казвам: Щом намислиш да правиш нещо, направи го веднага, не отлагай. Имаш желание да свириш: започваш и прекъсваш. Искаш да отидеш на екскурзия: тръгнеш, вървиш до едно място и се връщаш, не стигаш до определената цел. – Защо? – Спъва те нещо. Махни това, което те спъва. Ако не го махнеш, всякога ще започваш и никога няма да свършваш. Ще стигнеш до едно място и ще кажеш: По-нататък не отивам. Според някои спънките са в реда на нещата. – И те имат смисъл, но ако се преодоляват. Учените го оправдават с наследствеността. Казват: Това е наследствена черта. – Какво от това? Щом съзнаваш, че тази наследствена черта те спъва, извади я навън. Ако е в петата, извади я оттам; ако е в някой мускул, и оттам я извади. Всяко чуждо нещо в организма трябва да се извади навън. Спъва те една мисъл, извади я навън; спъва те едно чувство, извади го навън. – Има причини за това. – Махни причините. – Спъва ме нещо в характера ми. – Извади навън това, което те спъва. Това е една от работите на окултния ученик.
-Снощи дойде при мене един от приятелите и ми казва: Не зная какво става на Изгрева. Всички работят, носят вода, но нищо не оставят на място. Сега липсват 12 стомни. Този взел стомна, онзи взел стомна, но никой не връща, не ги оставят, отдето ги вземат. Трябва да тичаш по целия Изгрев, да ги намериш. Всички слушат лекции, говорят за окултизъм, а каквото вземат, не връщат. Други трябва да тичат след тях, да търсят загубеното. Казвам: Като вземеш една стомна, услужи си и я върни на мястото є. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да я оставяш празна и да караш другите да я търсят,  нямаш право. Особено младите имат тая слабост: вземат стомните, изпразват ги и не ги връщат на мястото им. Много стомни на Изгрева са взети и невърнати. Това не е грях, но трябва да бъдете изправни. Днес вземеш нещо и не връщаш, утре вземеш друго нещо, докато придобиеш лош навик. Днес кажеш една лоша дума, утре кажеш друга, докато дойдат лошите последствия.
+Снощи дойде при мене един от приятелите и ми казва: Не зная какво става на Изгрева. Всички работят, носят вода, но нищо не оставят на място. Сега липсват 12 стомни. Този взел стомна, онзи взел стомна, но никой не връща, не ги оставят, откъдето ги вземат. Трябва да тичаш по целия Изгрев, да ги намериш. Всички слушат лекции, говорят за окултизъм, а каквото вземат, не връщат. Други трябва да тичат след тях, да търсят загубеното. Казвам: Като вземеш една стомна, услужи си и я върни на мястото й. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да я оставяш празна и да караш другите да я търсят,  нямаш право. Особено младите имат тази слабост: вземат стомните, изпразват ги и не ги връщат на мястото им. Много стомни на Изгрева са взети и невърнати. Това не е грях, но трябва да бъдете изправни. Днес вземеш нещо и не връщаш, утре вземеш друго нещо, докато придобиеш лош навик. Днес кажеш една лоша дума, утре кажеш друга, докато дойдат лошите последствия.
 В заключение на всичко това казвам: Развитието е общ процес. Ако всички хора работят хармонично, в едно направление, може да се постигне нещо. Сам човек мъчно може да постигне нещо. Ако той твори, а другите рушат, нищо не се постига. Ти мислиш право, но дробовете и стомахът ти се отказват от тебе. Какво ще излезе от твоята права мисъл? Ако си болен, а умът, дробовете, стомахът и краката ти работят за твоето оздравяване, ти веднага ще оздравееш. Всички удове в човека трябва да имат един и същ стремеж. Каквото направление взима умът, в тази посока трябва да работят и останалите удове. Дробовете, стомахът, ръцете, краката трябва да поддържат ума. Това значи правилен живот. Ако всички останат на особено мнение, и животът се обърква. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат в пълна хармония. В това отношение Изгревът трябва да бъде образец. Като дойде някой отвън, да се радва на този модел. Всички стомни и кофи трябва да се турят по местата. После, който носи вода с бурето, да избира равен път, да не става сътресение, да се чупят колелата. Учете се да пазите чуждото като ваше. Всичко принадлежи на Природата, то е нейна собственост.

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 Т. м.
-Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите, които тя чертае. Всеки може да начертае една линия. Ако видите една безкрайно дълга линия, може ли да познаете де е началото є и къде – краят? Как пишете вие: от дясно към ляво или от ляво към дясно? Западните народи пишат от ляво към дясно, източните – от дясно към ляво, а китайците – от горе на долу. В Природата лесно се познава началото на нещата – там всякога е по-тънко, отколкото краят. Много хора постъпват като Природата: започват тънко и колкото по-надолу отиват, толкова повече надебеляват работите. Следователно, когато нещо надебелява, ще знаете, че то е към края си. Същото се отнася и до страданието. В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта. В началото радостта е млада и тънка. Колкото наближава краят є, тя става по-дебела и остарява. И човек в първо време е тънък и млад. Постъпките му са неустановени, променливи. Колкото повече расте, той става по-дебел, по-установен, докато един ден остарее. Той очаква края на живота си.
+Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите, които тя чертае. Всеки може да начертае една линия. Ако видите една безкрайно дълга линия, може ли да познаете къде е началото й и къде – краят? Как пишете вие: от дясно към ляво или от ляво към дясно? Западните народи пишат от ляво към дясно, източните – от дясно към ляво, а китайците – от горе на долу. В Природата лесно се познава началото на нещата – там всякога е по-тънко, отколкото краят. Много хора постъпват като Природата: започват тънко и колкото по-надолу отиват, толкова повече надебеляват работите. Следователно, когато нещо надебелява, ще знаете, че то е към края си. Същото се отнася и до страданието. В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта. В началото радостта е млада и тънка. Колкото наближава краят й, тя става по-дебела и остарява. И човек в първо време е тънък и млад. Постъпките му са неустановени, променливи. Колкото повече расте, той става по-дебел, по-установен, докато един ден остарее. Той очаква края на живота си.
-Казваш: Установен човек съм. Отговарям: С тебе всичко е свършено. Установеното и неустановеното са противоположности на живота. Неустановеният започва, установеният свършва. – Де е животът? – В противоположностите. Казва се, че животът е добър и лош, щастлив и нещастен. Всъщност животът не е нито добър, нито лош; нито щастлив, нито нещастен. Той се движи между полюсите. Добър и щастлив е твоят живот, защото си постигнал желанията си. Лош и нещастен е животът ти, защото не си постигнал желанията си. Дойдете ли до съзнателния живот, там има една вътрешна максима, с която се мерят нещата. Като знаете това, не се стремете към установения живот. Дойдете ли до установеното, животът ви е към своя край – става постепенно надебеляване, остаряване и краят иде. И в музиката има начало и край на нещата: сопранът е начало, басът – край; тенорът е начало, алтът – край. Който пее бас, скоро ще свърши; по-долу от баса не може да се отиде. И от сопрана по-горе не може да се отиде. Тенорът е начало, алтът – край, заключение. – Какво значи да приключиш една работа? – Това значи да свършиш една работа и да започнеш друга.
+Казваш: Установен човек съм. Отговарям: С тебе всичко е свършено. Установеното и неустановеното са противоположности на живота. Неустановеният започва, установеният свършва. – Къде е животът? – В противоположностите. Казва се, че животът е добър и лош, щастлив и нещастен. Всъщност животът не е нито добър, нито лош; нито щастлив, нито нещастен. Той се движи между полюсите. Добър и щастлив е твоят живот, защото си постигнал желанията си. Лош и нещастен е животът ти, защото не си постигнал желанията си. Дойдете ли до съзнателния живот, там има една вътрешна максима, с която се мерят нещата. Като знаете това, не се стремете към установения живот. Дойдете ли до установеното, животът ви е към своя край – става постепенно надебеляване, остаряване и краят иде. И в музиката има начало и край на нещата: сопранът е начало, басът – край; тенорът е начало, алтът – край. Който пее бас, скоро ще свърши; по-долу от баса не може да се отиде. И от сопрана по-горе не може да се отиде. Тенорът е начало, алтът – край, заключение. – Какво значи да приключиш една работа? – Това значи да свършиш една работа и да започнеш друга.
-Мнозина имат установени възгледи за нещата. Не е важно да имаш установени възгледи; важно е, като започнеш една работа, да дойдеш до известно заключение, до известен резултат. Ако дървото не даде плод, то не е дошло до никакво заключение. Всяко заключение, т.е. всеки резултат,  се повтаря, но в различна форма. Следователно всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка, които не водят до правилно заключение, показват, че си попаднал в установения ред на нещата. – Защо? – Защото те не могат да се проявят отново. Значи всяка мисъл трябва да роди нова мисъл, всяко желание – да роди ново желание и всяка постъпка – нова постъпка. Установените неща не водят към естествения път на живота. Какво се разбира под „установен характер”? Какво се разбира под „установен тон”? Това не значи само да се произведе един тон, но в цялото си траене тонът трябва да бъде еднакво чист. Ако тонът се мени, той не е еднакъв, не е установен. Чрез музиката всеки може да определи доколко е установен. Човек познава своята установеност и по движенията си. Ако мислите, чувствата и постъпките ти са колебливи, ти се движиш неравномерно, колебливо. Това показва, че не си установен човек. Най-малкото колебание в гласа на певеца показва, че той няма установен характер. Най-малката промяна във възгледите на човека се отразява върху неговия характер. Ако си певец и станеш голям материалист, гласът ти спада, става бас; ако си идеалист, пееш сопран. Бедният човек има сопран. Богатият пее бас. Бедният е начало на живота, а богатият – край. Бедният казва: Аз съм в началото на живота, имам бъдеще. Богатият казва: Нищо не чакам вече. Той е бас и по-долу не може да слезе.
+Мнозина имат установени възгледи за нещата. Не е важно да имаш установени възгледи; важно е, като започнеш една работа, да дойдеш до известно заключение, до известен резултат. Ако дървото не даде плод, то не е дошло до никакво заключение. Всяко заключение, т.е. всеки резултат,  се повтаря, но в различна форма. Следователно всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка, които не водят до правилно заключение, показват, че си попаднал в установения ред на нещата. – Защо? – Защото те не могат да се проявят отново. Значи всяка мисъл трябва да роди нова мисъл, всяко желание – да роди ново желание и всяка постъпка – нова постъпка. Установените неща не водят към естествения път на живота. Какво се разбира под "установен характер"? Какво се разбира под "установен тон"? Това не значи само да се произведе един тон, но в цялото си траене тонът трябва да бъде еднакво чист. Ако тонът се мени, той не е еднакъв, не е установен. Чрез музиката всеки може да определи доколко е установен. Човек познава своята установеност и по движенията си. Ако мислите, чувствата и постъпките ти са колебливи, ти се движиш неравномерно, колебливо. Това показва, че не си установен човек. Най-малкото колебание в гласа на певеца показва, че той няма установен характер. Най-малката промяна във възгледите на човека се отразява върху неговия характер. Ако си певец и станеш голям материалист, гласът ти спада, става бас; ако си идеалист, пееш сопран. Бедният човек има сопран. Богатият пее бас. Бедният е начало на живота, а богатият – край. Бедният казва: Аз съм в началото на живота, имам бъдеще. Богатият казва: Нищо не чакам вече. Той е бас и по-долу не може да слезе.
-Казвам: Младото поколение трябва да има ясна представа за живота, да знае какво иска. Някой студент минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее. Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш. Богатият се радва, че е разрешил нещо. – Не се радвай на крайните резултати. Те имат смисъл, ако в тия резултати има условия за нова работа. Направиш едно движение, от което ръката ти отмалее, и казваш: Не искам вече да се движа. – Защо не искаш? – Остарях. – Не искам вече да пея. – Защо не искаш? – Остарях, няма за какво да пея. – Така е, нямаш вътрешен подтик. Ако водата има хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, не може. Дадеш ли є най-малък наклон, тя ще започне да се движи. Дадеш ли наклон на въздуха, вместо надолу той отива нагоре.
+Казвам: Младото поколение трябва да има ясна представа за живота, да знае какво иска. Някой студент минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее. Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш. Богатият се радва, че е разрешил нещо. – Не се радвай на крайните резултати. Те имат смисъл, ако в тези резултати има условия за нова работа. Направиш едно движение, от което ръката ти отмалее, и казваш: Не искам вече да се движа. – Защо не искаш? – Остарях. – Не искам вече да пея. – Защо не искаш? – Остарях, няма за какво да пея. – Така е, нямаш вътрешен подтик. Ако водата има хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, не може. Дадеш ли й най-малък наклон, тя ще започне да се движи. Дадеш ли наклон на въздуха, вместо надолу той отива нагоре.
-И тъй, не губете мярка за естественото положение на нещата. В живота има три посоки, по които можеш да се движиш: в посоката на водата, на въздуха и на светлината. Имаш наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не можеш да отидеш – бас ще си останеш. Ако си тенор и желаеш да станеш алт, ще знаеш, че алт ще си останеш. Трябва да знаеш как да сменяваш енергията си. Ако искаш да смениш енергията на сопрана с енергията на баса, ще изпаднеш в сянка. Басът е сянка на сопрана. Желания, които имат за основа баса, са лишени от всякакъв идеализъм. Те клонят повече към материалното. Под „материализъм” разбирам неустановени форми, зад които нищо не се намира. Каквото намираш в люспите на лука, това ще намериш и в материалните форми на живота.
+И тъй, не губете мярка за естественото положение на нещата. В живота има три посоки, по които можеш да се движиш: в посоката на водата, на въздуха и на светлината. Имаш наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не можеш да отидеш – бас ще си останеш. Ако си тенор и желаеш да станеш алт, ще знаеш, че алт ще си останеш. Трябва да знаеш как да сменяш енергията си. Ако искаш да смениш енергията на сопрана с енергията на баса, ще изпаднеш в сянка. Басът е сянка на сопрана. Желания, които имат за основа баса, са лишени от всякакъв идеализъм. Те клонят повече към материалното. Под "материализъм" разбирам неустановени форми, зад които нищо не се намира. Каквото намираш в люспите на лука, това ще намериш и в материалните форми на живота.
 Често младите казват: Като станем възрастни и остареем, ще разберем живота. Питайте старите разбрали ли са живота. Колкото младите са разбрали живота, толкова и старите са го разбрали. Младият иска да стане стар, а старият иска да се върне в младостта си. Старият минава за богат, т.е. за материалист. Какво придобива той със своето богатство? Ще кажете, че богатият яде много. Дали много ядеш, или малко ядеш, нищо не придобиваш. Ако ядеш много, вратът ти ще понадебелее и устата ти ще стане по-червена. Ако ядеш малко, ще бъдеш сух като чироз. Обаче голямата пълнота и голямата сухота нищо не допринасят. Много пълните хора лесно умират, също и много слабите. Има едно естествено състояние на равновесие, което трябва да се спазва. Младите имат условия за по-дълъг живот; те са в началото на живота си, а старите са в края на живота си. И болестите биват млади и стари: малката болка е млада; тя има още да живее. Голямата болка е стара; тя е към края си. Следователно, когато казвате, че не можете да търпите някои неща, това показва, че те са към своя край.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите, които тя чертае. Всеки може да начертае една линия. Ако видите една безкрайно дълга линия, може ли да познаете де е началото є и къде – краят? Как пишете вие: от дясно към ляво или от ляво към дясно? Западните народи пишат от ляво към дясно, източните – от дясно към ляво, а китайците – от горе на долу. В Природата лесно се познава началото на нещата – там всякога е по-тънко, отколкото краят. Много хора постъпват като Природата: започват тънко и колкото по-надолу отиват, толкова повече надебеляват работите. Следователно, когато нещо надебелява, ще знаете, че то е към края си. Същото се отнася и до страданието. В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта. В началото радостта е млада и тънка. Колкото наближава краят є, тя става по-дебела и остарява. И човек в първо време е тънък и млад. Постъпките му са неустановени, променливи. Колкото повече расте, той става по-дебел, по-установен, докато един ден остарее. Той очаква края на живота си.
-Казваш: Установен човек съм. Отговарям: С тебе всичко е свършено. Установеното и неустановеното са противоположности на живота. Неустановеният започва, установеният свършва. – Де е животът? – В противоположностите. Казва се, че животът е добър и лош, щастлив и нещастен. Всъщност животът не е нито добър, нито лош; нито щастлив, нито нещастен. Той се движи между полюсите. Добър и щастлив е твоят живот, защото си постигнал желанията си. Лош и нещастен е животът ти, защото не си постигнал желанията си. Дойдете ли до съзнателния живот, там има една вътрешна максима, с която се мерят нещата. Като знаете това, не се стремете към установения живот. Дойдете ли до установеното, животът ви е към своя край – става постепенно надебеляване, остаряване и краят иде. И в музиката има начало и край на нещата: сопранът е начало, басът – край; тенорът е начало, алтът – край. Който пее бас, скоро ще свърши; по-долу от баса не може да се отиде. И от сопрана по-горе не може да се отиде. Тенорът е начало, алтът – край, заключение. – Какво значи да приключиш една работа? – Това значи да свършиш една работа и да започнеш друга. Мнозина имат установени възгледи за нещата. Не е важно да имаш установени възгледи; важно е, като започнеш една работа, да дойдеш до известно заключение, до известен резултат. Ако дървото не даде плод, то не е дошло до никакво заключение. Всяко заключение, т.е. всеки резултат,  се повтаря, но в различна форма. Следователно всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка, които не водят до правилно заключение, показват, че си попаднал в установения ред на нещата. – Защо? – Защото те не могат да се проявят отново. Значи всяка мисъл трябва да роди нова мисъл, всяко желание – да роди ново желание и всяка постъпка – нова постъпка. Установените неща не водят към естествения път на живота. Какво се разбира под „установен характер”? Какво се разбира под „установен тон”? Това не значи само да се произведе един тон, но в цялото си траене тонът трябва да бъде еднакво чист. Ако тонът се мени, той не е еднакъв, не е установен. Чрез музиката всеки може да определи доколко е установен. Човек познава своята установеност и по движенията си. Ако мислите, чувствата и постъпките ти са колебливи, ти се движиш неравномерно, колебливо. Това показва, че не си установен човек. Най-малкото колебание в гласа на певеца показва, че той няма установен характер. Най-малката промяна във възгледите на човека се отразява върху неговия характер. Ако си певец и станеш голям материалист, гласът ти спада, става бас; ако си идеалист, пееш сопран. Бедният човек има сопран. Богатият пее бас. Бедният е начало на живота, а богатият – край. Бедният казва: Аз съм в началото на живота, имам бъдеще. Богатият казва: Нищо не чакам вече. Той е бас и по-долу не може да слезе.
+Казваш: Установен човек съм. Отговарям: С тебе всичко е свършено. Установеното и неустановеното са противоположности на живота. Неустановеният започва, установеният свършва. – Де е животът? – В противоположностите. Казва се, че животът е добър и лош, щастлив и нещастен. Всъщност животът не е нито добър, нито лош; нито щастлив, нито нещастен. Той се движи между полюсите. Добър и щастлив е твоят живот, защото си постигнал желанията си. Лош и нещастен е животът ти, защото не си постигнал желанията си. Дойдете ли до съзнателния живот, там има една вътрешна максима, с която се мерят нещата. Като знаете това, не се стремете към установения живот. Дойдете ли до установеното, животът ви е към своя край – става постепенно надебеляване, остаряване и краят иде. И в музиката има начало и край на нещата: сопранът е начало, басът – край; тенорът е начало, алтът – край. Който пее бас, скоро ще свърши; по-долу от баса не може да се отиде. И от сопрана по-горе не може да се отиде. Тенорът е начало, алтът – край, заключение. – Какво значи да приключиш една работа? – Това значи да свършиш една работа и да започнеш друга.
 Казвам: Младото поколение трябва да има ясна представа за живота, да знае какво иска. Някой студент минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее. Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш. Богатият се радва, че е разрешил нещо. – Не се радвай на крайните резултати. Те имат смисъл, ако в тия резултати има условия за нова работа. Направиш едно движение, от което ръката ти отмалее, и казваш: Не искам вече да се движа. – Защо не искаш? – Остарях. – Не искам вече да пея. – Защо не искаш? – Остарях, няма за какво да пея. – Така е, нямаш вътрешен подтик. Ако водата има хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, не може. Дадеш ли є най-малък наклон, тя ще започне да се движи. Дадеш ли наклон на въздуха, вместо надолу той отива нагоре.
@@ Ред 49: / Ред 51: @@
   – В Истината е скрит животът.
-. Лекция от Учителя,
+. Лекция от Учителя, държана на 2 август 1931 г. в София – Изгрев.
-−
-държана на 2 септември 1932 г. в София – Изгрев.