← По-стара версия

Версия от 17:52, 5 март 2011

Ред 36:

Ще направя мисълта си по-ясна: представете си една бурна нощ, навсякъде вън е навалял голям сняг; къде може да бъдете по това време? Вън от стаята си не може да бъдете, само стаята ви е единственото място, дето може да бъдете. Ще кажете: „Аз мога да изляза.“ Можеш, но къде ще идеш? Следователно човек трябва да излезе из тия условия на ограничение само тогава, когато намери духовния път. Птиците например с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли да прехвръкват известни пространства свободно, да отиват от едно място на друго. И вие трябва да приложите този закон: като имате известна спънка в живота си, вие дълго време трябва да работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? – Хиляди години, цели поколения е работила, докато измислила това нещо и го приложила в Живота. Следователно, понеже сегашните птици са работили много в миналото, днес по-лесно разрешават своите работи. И вие сега имате по-добри условия, отколкото в миналото. За онези, които не са работили върху търпението в миналите векове, се изисква повече време; за вас се изисква по-малко време, но не мислете, че ще можете да го добиете за един или за два часа. Да кажем, че някой път вие сте недоволни; кажете си: „Сега аз ще бъда търпелив.“ Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? – Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. Вие може да кажете: „Как ще си помисля тъй, когато работите ми не са уредени?“ А, не са уредени! Разбира се, в сегашния обществен строй всякога ще ви противопоставят тази философия, всякога може да ви изкарат из релсите. Вие може да си кажете: „Като вляза в обществения живот, аз ще мога да търпя всичко.“ Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: „То не може така, ами да живеем, както хората живеят.“ Тогава слагате новата философия настрана и казвате: „Тази философия, това учение няма приложение.“ Не, има приложение. Всички вие се занимавате сега само с невъзможности – във вашия ум седи идеята, че тези неща са невъзможни. Във вашия ум седи друга една погрешна идея – казвате: „Ние сме млади, имаме известна енергия, нека си поживеем малко, та като остареем, тогава ще прилагаме тия неща.“ Не, какво ще бъде детето, като порасне, това се познава отрано. Може да направите опит: пуснете едно малко дете да пъпли и по неговото пъплене аз ще ви кажа какъв човек ще стане. Гениалното дете пъпли особено – то не ходи като другите деца, но си туря ръцете по особен начин, в него има особени прийоми. Тъй щото, отсега вие трябва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната Свобода, да не се ограничавате. Вие трябва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете простор на вашата душа да прояви всичките си дарби и способности, както са заложени в нея от Природата. Не трябва да се ограничавате един друг.  

Ще направя мисълта си по-ясна: представете си една бурна нощ, навсякъде вън е навалял голям сняг; къде може да бъдете по това време? Вън от стаята си не може да бъдете, само стаята ви е единственото място, дето може да бъдете. Ще кажете: „Аз мога да изляза.“ Можеш, но къде ще идеш? Следователно човек трябва да излезе из тия условия на ограничение само тогава, когато намери духовния път. Птиците например с хиляди години са мислили, докато са направили своите крила, и едва тогава са могли да прехвръкват известни пространства свободно, да отиват от едно място на друго. И вие трябва да приложите този закон: като имате известна спънка в живота си, вие дълго време трябва да работите, докато намерите един метод, какъвто птиците са намерили. Мислите ли, че тази птица лесно си е създала крилца и опашка? – Хиляди години, цели поколения е работила, докато измислила това нещо и го приложила в Живота. Следователно, понеже сегашните птици са работили много в миналото, днес по-лесно разрешават своите работи. И вие сега имате по-добри условия, отколкото в миналото. За онези, които не са работили върху търпението в миналите векове, се изисква повече време; за вас се изисква по-малко време, но не мислете, че ще можете да го добиете за един или за два часа. Да кажем, че някой път вие сте недоволни; кажете си: „Сега аз ще бъда търпелив.“ Гледайте да бъдете търпеливи поне за половин час. Какво значи това? – Да мислите, че всичките ви работи са уредени и всичко върви по мед и масло. Вие може да кажете: „Как ще си помисля тъй, когато работите ми не са уредени?“ А, не са уредени! Разбира се, в сегашния обществен строй всякога ще ви противопоставят тази философия, всякога може да ви изкарат из релсите. Вие може да си кажете: „Като вляза в обществения живот, аз ще мога да търпя всичко.“ Да, тъй ще кажете, но когато се срещнете с реалността в живота, с грубия живот, ще кажете: „То не може така, ами да живеем, както хората живеят.“ Тогава слагате новата философия настрана и казвате: „Тази философия, това учение няма приложение.“ Не, има приложение. Всички вие се занимавате сега само с невъзможности – във вашия ум седи идеята, че тези неща са невъзможни. Във вашия ум седи друга една погрешна идея – казвате: „Ние сме млади, имаме известна енергия, нека си поживеем малко, та като остареем, тогава ще прилагаме тия неща.“ Не, какво ще бъде детето, като порасне, това се познава отрано. Може да направите опит: пуснете едно малко дете да пъпли и по неговото пъплене аз ще ви кажа какъв човек ще стане. Гениалното дете пъпли особено – то не ходи като другите деца, но си туря ръцете по особен начин, в него има особени прийоми. Тъй щото, отсега вие трябва да проявявате качествата на вашата душа, да проявявате нейната Свобода, да не се ограничавате. Вие трябва да отхвърлите всички външни ограничения, да дадете простор на вашата душа да прояви всичките си дарби и способности, както са заложени в нея от Природата. Не трябва да се ограничавате един друг.  

−

Аз съм срещал често в селата индивиди и от двата пола, които са много досетливи. Например някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката вкъщи, а само децата ¢; тя веднага започва работа – помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово. Досетлива е тази мома, не чака разпореждане – тя вижда от какво има нужда тази къща и го сторва; и жената, като дойде отвън, благодарна е. А вие всякога чакате да ви дават разпореждания като на войници. Не, вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициатива. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон: влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал. Например сега в класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже, и възлагате един на друг – събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както в света, и отново се събирате втори, трети, четвърти път, и пак работите ви не се уреждат. Досетливост, едно малко отпушване трябва. Това са практически внушения, които са потребни за сегашното ви развитие. Мъчнотиите, които ще срещате сега, нищо не значат, те са неизбежни. Има известни спънки в Живота, които вие трябва да преодолеете, и в това ще се яви вашата наука.  

+

Аз съм срещал често в селата индивиди и от двата пола, които са много досетливи. Например някоя млада мома дойде на гости в някой дом и не намира майката вкъщи, а само децата й; тя веднага започва работа – помете, донесе вода, замеси и опече пита, та като се върне майката от нивата, дето била на работа, намира всичко готово. Досетлива е тази мома, не чака разпореждане – тя вижда от какво има нужда тази къща и го сторва; и жената, като дойде отвън, благодарна е. А вие всякога чакате да ви дават разпореждания като на войници. Не, вие сами трябва да бъдете досетливи, сами да имате инициатива. Като отидете някъде, каквато работа има, свършете я, не чакайте заповед. Такъв е Божественият закон: влезете ли някъде, направете онова, което другият не е забелязал. Например сега в класа има толкова работи, за които вие чакате да ви се каже, и възлагате един на друг – събирате комисии, разпореждате, говорите, но нито един от вас няма своя собствена инициатива за работа. Декламирате, както в света, и отново се събирате втори, трети, четвърти път, и пак работите ви не се уреждат. Досетливост, едно малко отпушване трябва. Това са практически внушения, които са потребни за сегашното ви развитие. Мъчнотиите, които ще срещате сега, нищо не значат, те са неизбежни. Има известни спънки в Живота, които вие трябва да преодолеете, и в това ще се яви вашата наука.  

Сега кой от всички в класа ви минава за най-търпелив? Според вас, търпеливият човек има ли някакви външни признаци? Аз бих искал да зная как познавате кой е търпелив и кой не. (– Търпеливият е външно спокоен.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трябва да има друга някоя черта. Аз ще ви кажа как да познавате търпеливия човек: ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една радост, от него лъха пролетен аромат. Има някои хора, които се смеят, но вие усещате, че те не са весели. Който е весел по сърце, вие чувствате да лъха от него свежест. Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя Мир – на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно – отлично качество е това. Например ако не сте му донесли навреме някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т. н. Той ще ви посрещне, като че навреме сте му донесли книгата, и пак ще бъде весел. А вие как постъпвате? Да допуснем сега, че един ваш приятел ви даде обещание да дойде у вас точно в 9 ч., вие го чакате, изваждате часовника, разхождате се неспокойно. Мине една минута от определения час и сърцето ви се стегне, мине още една минута, минат три минути – вие вече излизате от себе си, тропнете с крак, кажете: „Ето един човек, който не държи на думата си!“ Но представете си, че приятелят ви има туй изкуство да връща часовника назад: вие гледате часовника си, минава един час, след един час приятелят ви идва, ти казваш: „Знаеш ли, че си закъснял един час!“, той ти казва: „Я си извади часовника!“, ти го изваждаш, поглеждаш го. Приятелят ти казва: „Аз съм обещал да дойда в 9 ч.“, ти поглеждаш своя часовник и какво да видиш – часът е точно девет. Търпението не върви съобразно часовника на света. И действително, когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна Земята в своето движение. Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи търпението е най-разумното качество на човешката душа. Следователно търпеливият може да бъде точно навреме, дето е обещал да отиде, но ако другият допусне, че той няма да дойде навреме, това е престъпление от негова страна. Ако имам един търпелив приятел, аз няма да гледам часовника си – зная като правило, че той ще дойде точно навреме.  

Сега кой от всички в класа ви минава за най-търпелив? Според вас, търпеливият човек има ли някакви външни признаци? Аз бих искал да зная как познавате кой е търпелив и кой не. (– Търпеливият е външно спокоен.) Ами ако външното спокойствие е само привидно? Не, трябва да има друга някоя черта. Аз ще ви кажа как да познавате търпеливия човек: ако дойдете до човек, който е весел, търпелив, вие ще усетите една радост, от него лъха пролетен аромат. Има някои хора, които се смеят, но вие усещате, че те не са весели. Който е весел по сърце, вие чувствате да лъха от него свежест. Търпеливият човек проявява едно отлично качество, а именно следното: каквато погрешка и да направите пред него, той никога няма да наруши своя Мир – на всичко поглежда весело и спокойно. Каквато пакост и да му направите, той ще остане тих и спокоен, и то не само привидно, но и вътрешно – отлично качество е това. Например ако не сте му донесли навреме някоя книга, която сте му обещали, той няма да се сърди, да каже, че не сте издържали на обещанието си и т. н. Той ще ви посрещне, като че навреме сте му донесли книгата, и пак ще бъде весел. А вие как постъпвате? Да допуснем сега, че един ваш приятел ви даде обещание да дойде у вас точно в 9 ч., вие го чакате, изваждате часовника, разхождате се неспокойно. Мине една минута от определения час и сърцето ви се стегне, мине още една минута, минат три минути – вие вече излизате от себе си, тропнете с крак, кажете: „Ето един човек, който не държи на думата си!“ Но представете си, че приятелят ви има туй изкуство да връща часовника назад: вие гледате часовника си, минава един час, след един час приятелят ви идва, ти казваш: „Знаеш ли, че си закъснял един час!“, той ти казва: „Я си извади часовника!“, ти го изваждаш, поглеждаш го. Приятелят ти казва: „Аз съм обещал да дойда в 9 ч.“, ти поглеждаш своя часовник и какво да видиш – часът е точно девет. Търпението не върви съобразно часовника на света. И действително, когато двама търпеливи хора в света си обещаят нещо, те ще бъдат тъй точни, както е точна Земята в своето движение. Един търпелив човек, като ви обещае нещо, той ще дойде без часовник и няма да закъснее нито една минута. Търпението определя времето. Значи търпението е най-разумното качество на човешката душа. Следователно търпеливият може да бъде точно навреме, дето е обещал да отиде, но ако другият допусне, че той няма да дойде навреме, това е престъпление от негова страна. Ако имам един търпелив приятел, аз няма да гледам часовника си – зная като правило, че той ще дойде точно навреме.  

Търпение - 1924 - Редакционна история

Ани: /* 26. Търпение - 1924 */

Ани: Нова страница: Младежки окултен клас 1923 1924 Разумният живот (Четири книжки) - MOK - 3 == 26. Търпение - 1924 =...