Ученичество (Д. Гарвалов) - Редакционна история

Ruana: /* Ученичество */

2011-02-02T12:45:07Z

‎Ученичество

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-02T12:40:29Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-02T12:40:17Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-02T12:27:15Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-02T12:23:50Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-02T11:23:14Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-01T15:01:15Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-01T15:00:09Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-01T14:52:52Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-01T14:51:14Z

‎Заглавие на раздел

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 (Д. Гарвалов)
+ч. с.
 "Бог изисква от всинца ни да се учим, и то, постоянно. Докато се учим, ние можем да живеем".

← По-стара версия		Версия от 12:40, 2 февруари 2011
Ред 80:		Ред 80:
	В стремлението на ученика да добие знания, той трябва да разбере, че Учителят не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса са нужни за ученика, а светлина, голяма светлина, за да разбере смисъла на живота.		В стремлението на ученика да добие знания, той трябва да разбере, че Учителят не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса са нужни за ученика, а светлина, голяма светлина, за да разбере смисъла на живота.

−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−
−
	Самокритиката на ученика не трябва да се свежда до себеунижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикът само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Самокритиката, това е важното средство за себеконтролата. Истинският ученик живее два живота: вътрешен и външен. Вътрешният води към лично усъвършенстване, а външният, това е онзи интерес, който той проявява към всичко, което го заобикаля.		Самокритиката на ученика не трябва да се свежда до себеунижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикът само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Самокритиката, това е важното средство за себеконтролата. Истинският ученик живее два живота: вътрешен и външен. Вътрешният води към лично усъвършенстване, а външният, това е онзи интерес, който той проявява към всичко, което го заобикаля.

@@ Ред 83: / Ред 83: @@
-Самокритиката на ученика не требва да се свежда до себе- унижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Само-критиката, това е важното средство за себеконтролата. Истински- ятъ ученикъ живее два живота: вжтрешенъ и външенъ. Вжтрешниятъ води къмъ лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи инте- ресъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля.
+Самокритиката на ученика не трябва да се свежда до себеунижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикът само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Самокритиката, това е важното средство за себеконтролата. Истинският ученик живее два живота: вътрешен и външен. Вътрешният води към лично усъвършенстване, а външният, това е онзи интерес, който той проявява към всичко, което го заобикаля.
-Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармо-нията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи. Тази хармония се постига съ следните неколко качества на ученика: честно^ть доброта, интелигентность и благородство. (Учительтъ).
-Окултните знания сж опасни, въ смисълъ, че могатъ да подхра- нятъ въ ученика негативни качества за злоупотребление съ техъ. Затова, учениците на всека една окултна школа сж били подлагани на дълги опити и изпити, преди да имъ се повери и най-малката тайна.
+В една окултна школа, най-важният елемент, това е хармонията, защото тя е условието, при което един Учител може да работи. Тази хармония се постига със следните няколко качества на ученика: честност, доброта, интелигентност и благородство. (Учителят).
-За ученичеството може да се каже само една дума, а може да се напишатъ и цели трактати. Това не е най-сжщественото, защото Ученикъ по поржчка не се става. Ученичеството, това е вжтрешенъ процесъ.
-Моята цель беше да повдигна въ умовете ви една идея. У насъ има желание да станемъ ученици, и ако има нещо хубаво въ това, то е, че притежаваме най-хубавото отъ желанията: да се учимъ. И намъ предстои трудъ, задачи за решаване.
+Окултните знания са опасни, в смисъл, че могат да подхранят в ученика негативни качества за злоупотребление с тях. Затова, учениците на всяка една окултна школа са били подлагани на дълги опити и изпити, преди да им се повери и най-малката тайна.
-И азъ ще завърша съ думите на нашия Учитель за най-близката задача, която ще требва вече да решимъ. Ето тия думи: "И тъй на тия малкото ученици, които сж, казвамъ: Като се върнете дома, турете ржката си на сърдцето си, и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърдце, както сърдцето на Христа? Толкозъ хиляди години то е туптЬло за празни работи, почна ли да тупти, както сърдцето на Христа? Подръжте дълго ржката си, и дайте единъ положителенъ отговоръ. ПослЬ, турете си ржката на главата, и кажете: Този умъ хиляди години е мислилъ празни работи, почна ли вече да мисли, като ума на Христа? СлЬдъ това, погледнете ржцЬтЬ си, и кажете: Тия ржцЬ хиляди години сж работили, всичко сж вършили, почнаха ли да вършатъ това, което Христосъ върши, да дЬйствуВатъ, както Христосъ е дЬйствувалъ?"
-"Ето важниятъ въпросъ" казва нашия Учитель, "който ученицитЪ трЬбва днесъ да разрЬшатъ."
+За ученичеството може да се каже само една дума, а може да се напишат и цели трактати. Това не е най-същественото, защото Ученик по поръчка не се става. Ученичеството, това е вътрешен процес.

@@ Ред 62: / Ред 62: @@
 Ученикът трябва да се отличава с една велика вътрешна тишина, но естествена, а не привидна. В душата си да има един ненарушим мир, и никой да не е в състояние да го наруши. Вътрешният мир на ученика изключва всякакви бури и вълнения. Те са присъщи на подготвителния период, а не на ученичеството. Съмненията са признак на невежество. Съмнението за ученика е изминалият му път. Като ученик, въпросът се свежда не до съмнения, а до опити. В опитите вече има спокойствие и мълчание. А в мъдростта на мълчанието се заключва знанието кога, какво и как да се каже. Да си затвориш устата, това не е мълчание, но когато говориш да мълчиш, и когато мълчиш да говориш, това е изкуството и силата на мълчанието.
-== Заглавие на раздел ==
+За постигане на резултати при опитите, от ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпение.
-За постигане на резултати при опитите отъ ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпение.
-Работата на ученика може да се сведе въ неколко най-сжще- ствени точки:
-.	Освобождение отъ старите схващания и възрЬния.
-.	Ускоряване ликвидацията на кармата.
-.	Урегулирване чувствата и енергиите.
-.	Събуждане спящите вжтрЬшни сили.
-.	Развиване на ума и облагородяване на чувствата.
-По отношение на околната среда, ученикътъ работи за инте-лектуалното издигане на човечеството, регулиране условията за живота и развитието на всички сжщества.
-Въ стремлението на ученика да добие знания, той требва да разбере, че Учительтъ не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса сж нужни за ученика, а свЬтлина, голема светлина, за да разбере смисъла на живота.
 Самокритиката на ученика не требва да се свежда до себе- унижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своите погрешки, и ги изправя. Само-критиката, това е важното средство за себеконтролата. Истински- ятъ ученикъ живее два живота: вжтрешенъ и външенъ. Вжтрешниятъ води къмъ лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи инте- ресъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля.
 Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармо-нията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи. Тази хармония се постига съ следните неколко качества на ученика: честно^ть доброта, интелигентность и благородство. (Учительтъ).

@@ Ред 48: / Ред 48: @@
 Ученикът трябва да мисли самостойно. Учителите никога не казват Истината с абсолютна яснота. Най-малко 25% те оставят на учениците, да я търсят. Учителите само посочват пътеката, и казват: "Мислете!" Ако ученикът почне само да повтаря мислите на Учителя, има опасност от атрофия на разсъдъка, и тогава ще се обърне на автомат, без някакъв творчески импулс. А умът на ученика е даден, за да работи с него. Учителят учи ученика как да мисли, а самият процес на мисълта принадлежи на ученика. Ученикът трябва да дава условия за проява на Божествената Любов и да научи закона на жертвата. "Само умният може да люби правилно, да се жертва правилно и да живее правилно." (Учителят).
-== Заглавие на раздел ==
+Ученикът трябва да притежава силна диамантна воля. Развитието на волята трябва да става бавно и системно. Учителят ни е дал до сега маса ценни методи, за развитието на волята, по-важни от които с следните:
 Волята на ученика се характеризира, като разумна воля, творческа воля и свободна воля.
-Едно ценно качество на ума е верата. Затова, верата на ученика требва да има трояко проявление: вера въ Бога, вера въ себе си, въ своята душа и вера въ ближния си. Но въ сжщность тия три проявления се свеждатъ къмъ едно - вера въ Бога!
-Ученикътъ требва да се отличава съ една велика вжтрешна тишина, но естествена, а не привидна. Въ душата си да има единъ ненарушимъ миръ, и никой да не е въ състояние да го наруши. Вжтреш- ниятъ миръ на ученика изключва всЬкакви бури и вълнения. Те сж присжщи на подготвителния периодъ, а не на ученичеството. Съмне¬нията сж признакъ на невежество. Съмнението за ученика е изминали- ятъ му пжть. Като ученикъ, въпросътъ се свежда не до съмнения, а до опити. Въ опитите вече има спокойствие и мълчание. А въ мждростьта на мълчанието се заключва знанието кога, какво и какъ да се каже. Да си затворишъ устата, това не е мълчание, но когато говоришъ да мълчишъ, и когато мълчишъ да говоришъ, това е изкуството и силата на мълчанието.
+Едно ценно качество на ума е вярата. Затова, вярата на ученика трябва да има трояко проявление: вяра в Бога, вяра в себе си, в своята душа и вяра в ближния си. Но всъщност тия три проявления се свеждат към едно – вяра в Бога!
 За постигане на резултати при опитите отъ ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпение.
 Работата на ученика може да се сведе въ неколко най-сжще- ствени точки:

@@ Ред 40: / Ред 40: @@
 Някои от нас мислят, че знанието ще дойде чрез откровение. Не, то иде чрез учение и велик труд. И откровение може да има, но то ще дойде, след като си много учил. Всяко живо същество е ученик на Великото Божествено училище.
-== Заглавие на раздел ==
+За окултния ученик се изискват следните условия: чистота, взета в най-широк смисъл – физическа, умствена и сърдечна. Като едно от важните условия за постигане на чистотата е и храната, за което, на всеки, който иска да бъде окултен ученик се препоръчва вегетарианството.
-За окултния ученикъ се изискватъ следните условия: чистота, взета въ най-широкъ смисълъ - физическа, умствена и сърдечна. Като едно отъ важните условия за постигане на чистотата е и храната, за което, на всеки, който иска да бжде окултенъ ученик!) се препоржчва вегетариянството.
+Ние не можем да бъдем окултни ученици до тогава, докато не се научим да владееме нашия ум и нашите чувства.
-Ние не можемъ да бждемъ окултни ученици до тогава, докато не се научимъ да владаме нашия умъ и нашите чувства.
+Относително послушанието, то трябва да се отнася до всичко разумно, що се проявява в природата. "Особените мнения" и "разбирания" ще оставим на прага на школата. Не направим ли това, времето за нашето школуване е изгубено. Такъв никога не ще види Истината, защото неговите умствени очила, наречени "особено мнение", гледат цветно.
-−
-Относително послушанието, то требва да се отнася до всичко разумно, що се проявява въ природата. "Особените мнения" и "разбирания" ще оставимъ на прага на школата. Не направимъ ли това, времето за нашето школуване е изгубено. Такъвъ никога не ще види Истината, защото неговите умствени очила, наречени "особено мне¬ние", гледатъ цветно.
-−
-Ученикътъ требва да мисли самостойно. Учителите никога не казватъ Истината съ абсолютна яснота. Най-малко 25% те оставятъ на учениците да я търсятъ. Учителите само посочватъ пжтеката, и казватъ: "Мислете!" Ако ученикътъ почне само да повтаря мислитЬ на Учителя, има опасностъ отъ атрофия на разсъ¬дъка, и тогава ще се обърне на аВтоматъ, безъ некакъВъ творчески импулсъ. А умътъ на ученикъ е даденъ, за да работи съ него. Учите- лътъ учи ученика какъ да мисли, а самиятъ процесъ на мисъльта принадлежи на ученика. Ученикътъ требВа да даВа услоВия за прояВа на Божествената АюбоВь, и да научи закона на жертвата. "Само умниятъ може да люби правилно, да се жертВува правилно и да живее правилно." (Учительтъ).
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Думата "ученик" иде от глагола "уча", което значи метод за работа. Обектът на този глагол може да бъде различен, но основното, което се съдържа винаги е желанието да придобиете нещо, което съвсем не е материално.
-== Заглавие на раздел ==
+В живота се учат отношенията, формите, а в окултната школа се учат методите за трансформиране на тия отношения.
-Въ живота се учатъ отношенията, формите, а въ окултната школа се учатъ методите за трансформиране на тия отношения.
+Ученето подразбира знание. А какво значи да знаеш? – То значи да светиш – не че светлината е знание, но тя е условие за знанието. Малкото знание е светлинка, която ще те води към по- голямото знание.
-Ученето подразбира знание. А какво значи да знаешъ? - То значи да светишъ - не че светлината е знание, но тя е условис за знанието. Малкото знание е свЬтлинка, която ще те води къмъ по- голЬмото знание.
+Какво значи да знаеш? Да знаеш, значи да се поставиш в условия. Да знаеш, значи да създадеш условия. По отношение на учениците само Учителите знаят и те могат да създадат най- благоприятните условия за развитието им. Затова, без Учител не може. В живота ли си, в школа ли си, учител ще имаш. Ученикът не може без условия. Ако доброволно не дадеш съдействието си, за да работи Учителя, то животът, който е много по-строг учител, сам ще създаде пригодни условия за творчеството си.
-−
-Какво значи да знаешъ? Да знаешъ, значи да се поставишъ въ условия. Да знаешъ, значи да създадешъ условия. По отношение на учениците само Учителите знаятъ и те могатъ да създадатъ най- благоприятните условия за развитието имъ. Затова, безъ Учитель не може. Въ живота ли си, въ школа ли си, учитель ще имашъ. Ученикътъ не може безъ условия. Ако доброволно не дадешъ съдействието си, за да работи Учителя, то животътъ, който е много по-строгъ учитель, самъ ще създаде пригодни условия за творчество¬то си.
-−
-Некои отъ насъ мислятъ, че знанието ще дойде чрЬзъ откровение. Не, йю иде чрезъ учение и великъ трудъ. И откровение може да има, но то ще дойде, следъ като си много училъ. Всеко живо сжщество е ученикъ на Великото Божествено училище.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 Окултният ученик се отличава от обикновения ученик по следните две положения: първото е, че обикновеният ученик го поправят другите, а окултният ученик сам се поправя. Втората разлика се състои в степента на тяхното съзнание. Затова, Учителите в Божествената школа говорят винаги принципално, без да засягат отделните личности, а добрият ученик разбира, и сам се коригира.
-== Заглавие на раздел ==
+Истинският ученик крайна цел няма. Няма нито начални, нито крайни цели. Единствената негова цел е: да се учи. Той смята, че за знанието граници няма, и че в туй учение се заключава смисъла на неговото развитие и разтеж, и смисъла на неговия път в еволюцията. За ученика не съществува въпроса: кога, колко и къде трябва да учи. Той може да пита своя Учител само едно: как трябва да учи. В окултната наука, както и в обикновената наука, учениците се делят на степени, които се отличават една от друга само по методите. По-съвършените методи са за по-възрастните ученици.
-Истинският ученик крайна цел няма. Няма нито начални, нито крайни цели. Единствената негова целъ е: да се учи. Той смета, че за знанието граници нема, и че въ туй учение се заключава смисъла на неговото развитие и разтежъ, и смисъла на неговия пжть въ еволюцията. За ученика не сжществува въпроса: кога, колко и кждЬ требва да учи. Той може да пита своя Учитель само едно: какъ требва да учи. Въ окултната наука, както и въ обикновената наука, учениците се дЬлятъ на степени, които се отличаватъ една отъ друга само по методите. По-съвършените методи сж за по-възрастнитЬ ученици.
+За да се доберем до ученичеството на окултната школа е необходимо искрено, дълбоко и без преднамерено желание да се учим. А това условие може да бъде изпълнено само, когато схванем, че животът ни се заключава в учене на Великата Божествена Мъдрост. Великата Божествена Любов, които ще ни приближат към Бога.
-За да се доберемъ до ученичеството на окултната школа е необходимо искрено, дълбоко и безъ преднамерено желание да се учимъ. А това условие може да бжде изпълнено само, когато схванемъ, че животьтъ ни се заключава въ учене на Великата Божествена
+Думата "ученик" иде от глагола "уча", което значи метод за работа. Обектът на този глагол може да бъде различен, но основното, което се съдържа винаги е желанието да придобиете нещо, което съвсем не е материално.
-Мждросшь. Великата Божествена Любовь, които ще ни приближатъ къмъ Бога.
-Думата "ученикъ" иде отъ глагола "уча", което значи методъ за работа. Обектътъ на този глаголъ може да бжде различенъ, но основното, което се съдържа винаги е желанието да придобиеигь нещо, което съвсЬмъ не е материално.
 == Заглавие на раздел ==