Фа-фа диез, 31.05.1935 - Редакционна история

Донка в 10:07, 15 юни 2011

2011-06-15T10:07:23Z

Хирон: /* ФА – ФА ДИЕЗ */

2010-02-06T06:03:01Z

‎ФА – ФА ДИЕЗ

Хирон: /* ФА – ФА ДИЕЗ */

2010-02-06T06:02:21Z

‎ФА – ФА ДИЕЗ

Таня: /* ФА – ФА ДИЕЗ */

2010-01-31T10:02:52Z

‎ФА – ФА ДИЕЗ

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==ФА – ФА ДИЕЗ== Отче наш Пишете темата: "Отличителните черти на умния човек". Сега вие какъв м…

2010-01-27T21:23:40Z

Нова страница: ==ФА – ФА ДИЕЗ== Отче наш Пишете темата: "Отличителните черти на умния човек". Сега вие какъв м…

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 10:07, 15 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]-[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Права обхода и права постъпка]]
		+
	==ФА – ФА ДИЕЗ==		==ФА – ФА ДИЕЗ==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Пишете темата: "Отличителните черти на умния човек".
 Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя!" Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече!" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
-[[Файл:MOK13-14-21-2.gif]]За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
+[[Файл:MOK13-14-21-2.gif|ляво]]За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
 Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
 Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Пишете темата: "Отличителните черти на умния човек".
 Сега вие какъв метод имате за работа? Някой път питат за методи за работа. Какво подразбирате под думите "методи за работа"? Всичките хора страдат от нямане на методи. Човек не знае как да работи. Някой казва: "Дотегна ми да работя!" Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как да работиш. Казваш: "Дотегна ми вече!" Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Той, като започне една работа, мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я вършиш, никога не се свършва. Някой казва: "Да свърша работата." Какво се разбира, да се свърши една работа. Самата работа е неразбрана. Свършва, казва той, работата си и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен? А недоволството в живота зависи от нямане на работа. Скука, няма какво да работи.
-За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
+[[Файл:MOK13-14-21-2.gif]]За да начертаете една окръжност, най-първо трябва да имате една точка. Теоретически точката не взема никакво пространство. Безпространствена е тя. Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание. Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина. Да кажем имате точката А. От тази точка теглите нагоре една права – АВ. АВ някой път минава като една дадена линия. Но от тази линия може да начертаете и един кръг. Тази линия, която има отношение към кръга как се нарича? Радиус. Разстоянието от центъра до окръжността се нарича радиус. Радиус – този корен, от който излиза думата, означава нещо, което излиза от центъра. Значи този център има силата да изпуща прави линии от себе си. Това е значението. Следователно една от тия линии определя това. Ако искаш да си послужиш с радиус, ще си направиш една окръжност. В дадения случай пергелът е по-умен от мен. По-майстор е. Да ме накарате тъй хубаво да направя тази окръжност, няма да я направя. Та и който и да е от вас, като си тури тъй ръката, не може да направи един такъв идеален кръг. Вие някой път искате да пеете, нали? Почнете да правите кръг да видите какъв певец ще станете. Колкото се приближавате до кръга и пението ще бъде право, пък ако се кривите и пението ще бъде такова. Има една философия. Във всички неща има отношение. "Отношение" е непонятна дума. Отношението е връзка. А във връзката има известно практическо приложение. Отношение имаш към някого, какви са отношенията: добри или лоши? Може да имаш добро отношение, а може да имаш лошо отношение. Самата дума "отношение" е непонятна и трябва да се преведе: отнасям нещо. Къде? Като бръкнете в някоя каса и отнесете от касата нещо, имате отношение към касата. И тогава казвате тъй: "А се отнася към В, А е Драган, а В е касата, както В към Д." Тази пропорция каква е? А е Стоян. В е касата. Стоян се отнася към касата както В към Д. Следователно единият е бръкнал в касата, извадил е, а другият – Д казва: "На какво основанието ти бъркаш?" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва да докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал. Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва да докажеш защо си го направил.
 Да кажем, вие се сърдите. Защо се сърдите? Или подозирате някого, или не вярвате, или много други работи, това са все отношения. Разсърдите се на някого. Туряте една обхода – сърдене. Трябва да направите отношение, за да разрешите сръднята. За какво може да се сърдите? Сърдите се на майка си, че ви е сготвила. Тогава имате отношение към хляба. Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка си, имали ли сте на ум ястието? Майката е имала отношение към вас. Върнете се от работа и ако ястието е сготвено – ядете, не е ли сготвено - сърдите се. Защо? -Защото ястието не е сготвено. Туй отношение откъде се породи? Откъде накъде майката трябва да готви на сина? "Но това е тъй." Не, трябва да го докажеш. Ще го докажеш. Ще намериш едно доказателство. Следователно щом докажеш, трябва да разрешиш. И като разрешаваш, трябва да направиш един опит. Ако не можеш да направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре. Какво разбирате под думата "гняв"? Да кажем вие пеете, но не можете да вземете вярно тоновете. Учителят ви каже: "Много сте неспособен!" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в себе си мислите, че един ден може да станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
 Вземете тогава фа диез! Аз го казвам фа - ди, от фа диез. Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете да излезете. Я, вземете фа диез! Най-първо ти не можеш да вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа. Фа е естественото положение, а фа диез изключително положение на фа, то е крайния предел, където се свързват с фа диез. Значи до крайния предел може да се разшири това. Нали той се увеличава с половин тон? И ти фа не можеш да увеличиш повече от половин тон. Ако го увеличиш, ще имаш вече "сол". Тогава, ако намалиш "сол" с половин тон, ще имаш фа диез. Ако го намалиш още с половин тон, ще имаш фа. Значи един тон. Тоновете ако ги намалите, вие най-първо ще получите техния размер, тяхното естествено положение. От А до В. Какво ще стане? "А" в дадения случай е фа, естественият тон. Фа диез е разширение на този тон. И мъчнотията в живота всякога седи в разширението. Защото разширението е едно неестествено положение на нещата, изключително положение е то. Да кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение. Може в даден случай то да е потребно.