1922 - Елеотон - Редакционна история

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T13:04:30Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T13:03:38Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T12:33:22Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T12:32:14Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T12:31:48Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T12:15:55Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T11:54:43Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T11:45:35Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T11:24:28Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-11T11:21:11Z

‎Заглавие на раздел

← По-стара версия		Версия от 13:04, 11 август 2010
Ред 77:		Ред 77:

	Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" ''' не се чете''' съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.		Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" ''' не се чете''' съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−

	И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:		И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:

@@ Ред 97: / Ред 97: @@
 Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
-== Заглавие на раздел ==
+И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
-−
-И нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият аконоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) осъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, огато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят учениците на възнеслия се вече Учител: ..... ако тоя замисъл или това ело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете з разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5.38-9). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се тнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална о времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, огато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от чителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото ратство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. ремъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност а го следваме ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и оследния връх на своето космическо съвършенство.

← По-стара версия		Версия от 12:33, 11 август 2010
Ред 90:		Ред 90:

	Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13).		Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13).
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~

	„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).		„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).

← По-стара версия		Версия от 12:32, 11 август 2010
Ред 67:		Ред 67:

	От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"		От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~

	Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.)		Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. „Църковен вестник", бр.33/1922г.)

@@ Ред 95: / Ред 95: @@
 == Заглавие на раздел ==
-„Учението за любовта и братството (неговата същност - прси. на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всеми летопис",   1922  г.   Името  на  автора не  е  посочено.   Проследява органическата  връзка  между  християнството  от  първите  векове на] Църквата,  все още незамърсено от човешки  намеси,   и  Словото Учителя,   подкрепено с  цитати от  Свещ.   писание.   Заключението автора е,  че „...учението за любовта и братството, проповядвано великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за радост и щастие на всички" (пое. съч., с. 16).
+„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.   Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).
-Проследявайки тази поредица от съчинения - непринуден откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отмине още един автор. Става дума за протестантския проповедник и ви обществен деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага широката читателска публика на България изненадващо обективи
+Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).
-−
-и 'Бъ^арсИ&та пра8ос(швна църква	1922 година
+Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
-доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са >елите братя", 1926), Пристъпил с неп ред убеденост и чист юследователски интерес в обителта на Братството, Ст. Ватралски шсува точна и художествено осмислена картина на обстановката в игера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч,, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов — облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).
-Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената ащита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според !ас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П. Дънов и >Б на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница 16 е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална {уховна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен юциален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни I изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
+== Заглавие на раздел ==
 И нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият аконоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) осъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, огато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят учениците на възнеслия се вече Учител: ..... ако тоя замисъл или това ело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете з разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5.38-9). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се тнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална о времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, огато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от чителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото ратство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. ремъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност а го следваме ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и оследния връх на своето космическо съвършенство.

@@ Ред 83: / Ред 83: @@
-И тъй, теоретичната защита на учението,    делото и личността на зля след „отлъчването" е поета освен от гореизброените автори и от:
+И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
-А. Томов — философ с голям обществен авторитет, съвременник посочения   по-горе   Д.   Михалчев.   Студията   му   „Религиозно-зсофският мироглед на Петър Дънов" (Сп. „философски преглед", ], кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ Словото   на  Учителя   от   позициите   на  обективно   философско зучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и нейни постановки в  учението на ББ.  Съчинението  на А.  Томов е зн  научен   принос   към   философското,   антропологично   и  етично
+А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
-−
+Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
-ВсемироВият Учител Беинса Дуно и Велико Търново
-осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите звучат напълно актуално и днес.
+В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя.
-Шап1е1 - също литературен псевдоним на автор, пожелал да оста анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременни обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автор предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителев Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства магнетична сила на убеждението.
-В. Благодумов — още една фамилия, която подсказва наличието! псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ надслов „Велч учение"  (София, печатница „Задруга"). Направен е сполучлив опит разглеждане   и   изясняване   на   някои  от   основните   положения теоретичната схема на Учителя.
+Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год. в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13).
-Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" архимандрит Евтимий — тогава ректор на Пловдивската духов семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подпи „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък - септември 1! е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтими речта му, произнесена на 27.08.1922 год. в Казанлък, непосредств след завършването на събора на Братството във Велико Търново. свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато арх Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочв измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е приз към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите! с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от нар добри отзиви за морала на българското духовенство. Прилол Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенци (пое. съч., с. 13).
 „Учението за любовта и братството (неговата същност - прси. на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всеми летопис",   1922  г.   Името  на  автора не  е  посочено.   Проследява органическата  връзка  между  християнството  от  първите  векове на] Църквата,  все още незамърсено от човешки  намеси,   и  Словото Учителя,   подкрепено с  цитати от  Свещ.   писание.   Заключението автора е,  че „...учението за любовта и братството, проповядвано великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за радост и щастие на всички" (пое. съч., с. 16).
 Проследявайки тази поредица от съчинения - непринуден откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отмине още един автор. Става дума за протестантския проповедник и ви обществен деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага широката читателска публика на България изненадващо обективи

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
 Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
 Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
-Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да  разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" ''' не се чете''' съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече –любовта, по-лесно бихме схванали ревността юеотдайността,  с   която  белите  братя   и  сестри  защитават  своя ьл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и жите или писмени дискусии с Православната църква и за множество ги случаи  на подобно  противостоене,   вкл.   и  през тоталитарния :д на комунистическото безбожие и мракобесие.
+Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да  разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" ''' не се чете''' съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече –  любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 82: / Ред 82: @@
 == Заглавие на раздел ==
+  от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща —   над дребнавите човешки боричкания,  които ат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник :(неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат •йно участие в полемиката с Православната църква и под перата им Iраждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността шозициите на ББ в обществената среда.
-−
-−
-−
-−
-и ББ
-юска ения, а си 1ната 1те и
-ВОНЗ I
-ични ните я са а на
->ема т и
-−
-бвото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е 1го над тези неща —   над дребнавите човешки боричкания,  които ат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник :(неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат •йно участие в полемиката с Православната църква и под перата им Iраждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността шозициите на ББ в обществената среда.
 Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката ьл и да се опитаме да  разберем  за какъв  са смятали Учителя говите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-В.   Граблашев:   „Едни   гледат   на  Дънов   като   на   обикновен поведник: други — като човек, много напреднал духовно; трети — на един Адепт; четвърти —  като на един велик Учител, който е иъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на ов и по-голямо значение и които считат българския народ много стлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, то чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, ято никой друг народ не притежава и за която много други народи дали мило  и драго.   Така  че  от стадия  на  развитието зависи ващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват 1 дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми прояви според силите си своята почит и уважение към    Учителя" с. съч., с. 87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, 16 напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения (отношения в Братството относно същността и личността на Учителя, (като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, кението и най-вече — любовта, по-лесно бихме схванали ревността юеотдайността,  с   която  белите  братя   и  сестри  защитават  своя ьл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и жите или писмени дискусии с Православната църква и за множество ги случаи  на подобно  противостоене,   вкл.   и  през тоталитарния :д на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението,    делото и личността на зля след „отлъчването" е поета освен от гореизброените автори и от:
 А. Томов — философ с голям обществен авторитет, съвременник посочения   по-горе   Д.   Михалчев.   Студията   му   „Религиозно-зсофският мироглед на Петър Дънов" (Сп. „философски преглед", ], кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ Словото   на  Учителя   от   позициите   на  обективно   философско зучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и нейни постановки в  учението на ББ.  Съчинението  на А.  Томов е зн  научен   принос   към   философското,   антропологично   и  етично