1922 - спомени - Редакционна история

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T12:54:59Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T12:53:40Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T12:41:48Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T12:40:37Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T12:28:47Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T12:06:11Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T11:59:36Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T11:58:17Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T11:56:45Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2010-08-10T08:52:35Z

‎Заглавие на раздел

← По-стара версия		Версия от 12:54, 10 август 2010
Ред 177:		Ред 177:

	''Подпис''		''Подпис''
−
−	~~== Заглавие на раздел ==~~
−

	'''ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?'''		'''ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?'''

@@ Ред 229: / Ред 229: @@
 След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
 ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ,
 РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
-На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калиев вие дойдохте в Т во, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, ко: бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора, връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опас която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули...
-Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега прика: нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на дис1 а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено?" А отговорихте на 27 т.м., че не можело изведнъж, а постепенно.
+На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули...
-Търновският владика Йосиф, възползвай от положението си на началник на то духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да изде полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и владика, проповедник на „евнгелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си зад; за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител — синод, чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита сра ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братстй ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденвдоз^ извъртания.

@@ Ред 209: / Ред 209: @@
 На този апел Учителя отговори:
-- Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака.
+– Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака.
 Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно:
-- Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва!
+– Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва!
 И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна:
-- Да останем тук, да видим какво ще стане.
+– Да останем тук, да видим какво ще стане.
 Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох.

@@ Ред 220: / Ред 220: @@
 Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си излязох.
-== Заглавие на раздел ==
+Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие път да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети – буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане. Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни посоки и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч.
-Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие ?ьт да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а 1рздължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети — буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане, владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни и и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме 10-15 минути си окопахме палатките.
+Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята. Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет минути. През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
-Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха Йлаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подух -леко, докато се разрази в страшна буря — прах, пясък и листа от земята се размесиха
+След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
-−
-ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново
+След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.
-във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър Д1 примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху зе* Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет ми През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така • в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
-След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха остана салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди' канонада говорели глупхти, а след това как онемели и как гузно избягали от читалн
-След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много 1 думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали 1 хоето Бог желае да направи.
 == Заглавие на раздел ==

@@ Ред 195: / Ред 195: @@
 СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ
-== Заглавие на раздел ==
+На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден – Преображение Господне. Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме да пеем.
 На този апел Учителя отговори:
 -	Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който
-*гук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а
+- Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а да изчака.
-$ изчака.
-Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб и сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подиг¬равателно:
+Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подигравателно:
 -	Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва!
-И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Ецин от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна:
+- Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва!
 -	Да останем тук, да видим какво ще стане.
-Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си ;язох.
+И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Един от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна:
 Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие ?ьт да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а 1рздължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети — буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане, владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни и и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме 10-15 минути си окопахме палатките.
 Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха Йлаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подух -леко, докато се разрази в страшна буря — прах, пясък и листа от земята се размесиха

@@ Ред 188: / Ред 188: @@
 На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска.
-== Заглавие на раздел ==
+СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
-СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
+Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат голям шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече ги раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени прости хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Братство, единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха.
 СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ
 На 19август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към чнта-
 „Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден — Преображение Господ-Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачаках-пристигането на Учителя и започнахме да пеем.

@@ Ред 186: / Ред 186: @@
 ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО
-На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?" Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска.
+На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?" – Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска.
 == Заглавие на раздел ==

← По-стара версия		Версия от 11:58, 10 август 2010
Ред 187:		Ред 187:

	На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?" Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска.		На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.н. в салона на читалище „Надежда". Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съобщихме горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущение по лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?" Отговорихме, че желаем да тръгнем по-рано, без закуска.
		+
	== Заглавие на раздел ==		== Заглавие на раздел ==

@@ Ред 181: / Ред 181: @@
-ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?
+'''ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?'''
 СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ
 ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО
-На другия ден — 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Пър нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдърд „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.1 салона на читалище „Надежда", Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съоби горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущен лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и зап „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?"-Отговорихме, че желаем да 1 нем по-рано, без закуска.
 СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
 В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на Б! да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирай колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на ш си, братята от града бяха с бели якн и връзки, а от селата — с бели ризи. Събра разните краища на България, ние бяхме към хиляда души.
 Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат 1 шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече I раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени лр хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Брат единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се ] тидоха. 210

@@ Ред 162: / Ред 162: @@
 ''Подпис''
 * * *
@@ Ред 178: / Ред 177: @@
 ''Подпис''
 == Заглавие на раздел ==