Разлика между версии на „Трите начала“

Версия от 10:56, 5 декември 2009

ТРИТЕ НАЧАЛА

Размишление.

Вие писахте върху темата, кога се родило невежеството, но въпросът остава пак неразрешен.

Какво ще отговорите на въпросите: Може ли бедността да се яви преди богатството? Може ли човек да бъде беден, ако никога не бил богат? Може ли да бъде богат, ако никога не е бил беден? Когато човек дойде до едно място, започва да мисли, че знае много. Това е общо казано. Вярно е, че нещо знае, но има неща, които не знае. Той казва: Аз зная, какво представя животът. Ти знаеш, какво представя обикновеният живот, но дойдеш ли до необикновения, нищо не знаеш. За своя живот знаеш нещо, но за живота на ангелите нищо не знаеш. – Предполагам, как живеят ангелите. – Предположението не е знание. Ти не си живял между ангелите, не си посещавал техните училища. Говориш и за микробите, но не познаваш техния живот. Казваш, че микробите са малки същества, но това знание не е достатъчно. Ще кажеш, че техният живот е прост. И в простите процеси се крият истини, които не знаеш. Например, прости процеси са: 2+2=4; 2-2=0; 2х2=4; 2:2=1. Какви истини се крият в тези процеси?

Представете си една крива линия. Вие знаете, какво представя кривата линия в геометрията. От друго гледище, тая линия представя човешки гръб. Защо е крива тя? Трябва ли гърбът да бъде крив? Колко голяма трябва да бъде тая кривина? Ако кривината е голяма, или човекът е слаб, или носи голям товар. Тогава задницата излиза навън. Някога коремът е много изпъкнал, а гърдите – сплескани. Това са аномалии в човешкия организъм. У някои хора гърдите са много тесни, у други – много широки. Ще кажете, че това са случайности. Не са случайности. Всяка права и крива линия в човешкия организъм имат своето научно обяснение.

Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете. Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато. Второто изречение: Съдържанието и е отровно. Третото изречение: Мисълта е отрицателна. Дава ви се задачата от трите изречения, да съставите нещо цяло. Златната форма показва външната красота на нещата. Те могат да бъдат и отвътре златни, т.е. благородни, но могат да имат и отровно съдържание. Златото има отношение към разумността, която освобождава човека. Отрицателната мисъл означава човешката сила, която ограничава. Наистина, когато човек започне да мисли за война, например – отрицателна мисъл, силата му го ограничава. Мисълта му работи само в едно направление – войната. Ако войната излезе сполучлива, той получава контрибуция, но ако го бият – всичко изгубва.

Какво представя човек в миниатюр? – Една малка държава, с цар и царица, с министри, с определен бюджет и т.н. В тая държава се разрешават всички социални въпроси. Като изучавате човешкото лице, виждате, че всяка клетка означава нещо специфично: едни клетки са минали през материални области; други клетки са минали през областта на силата, а трети – през разумността. Ако клетките на кожата са груби, това показва физична сила. Тъкачите, които работили в неговия организъм, не са свършили работата си, както трябва. Господарят, който ги управлявал, не разбирал от тъкачество; пък и самите тъкачи не разбирали много от работата си, та направили дрехата, както им падне. Дебелата кожа работи, но не дава добри приходи, поради което струва скъпо на господаря. Господарят искал да му направят по-хубава къща, но слугите не могли да изпълнят желанието му – били невежи. Те не поставили прозорците му – очите, дето трябва; ушите му – слушалките, не направили, както трябва; главата и челото му – оттук – оттам сбутани. Господарят се принудил да влезе в тая къща, но седи вътре като затворник, не може да се съобщава с невидимия свят. Господарят пита: Защо Господ ми даде такава къща? Бог не е виновен. Твоите работници ти взеха парите и не можаха да ти направят къщата, както трябва. – Защо ми направиха такова тяло? – Направено е вече, няма какво да говориш. Платил си, колкото трябва, но не можеш вече да излезеш вън. В къщата ти е лошо, но отвън е още по-лошо. Не остава нищо друго, освен сам да поправиш къщата си, сам да станеш майстор. Щом слугите не могат да свършат работата, както трябва, господарят се заема да я свърши и да изправи погрешките им. Ти ще поправиш прозорците, вратите, тавана, пода и, като свършиш всичко, ще си кажеш: Направих това, което слугите трябваше да направят, но поне се научих да правя къщи. Като станеш майстор, втори път няма да оставяш цялата работа на слугите. Ти ще знаеш, как се прави къща, и през всичкото време, докато строят къщата, ще наблюдаваш, как работят майсторите и ще ги упътваш.

Мнозина се оплакват, че не разбират някои неща. Така е, има сериозни въпроси, които мъчно се разбират. Например, разбирате ли произхода на вашите желания? Знаете ли, отде идат те? Затова е казано: Не давай ход на всяко желание. Казваш: Искам да ям. – Желанието ти да ядеш е естествено. В реда на нещата е да ядеш три пъти на ден, но трябва да знаеш кога да ядеш и какво да ядеш. Не яж остатъците от яденето. Отиваш в една гостилница и, понеже си закъснял, гостилничарят ще ти даде, каквото е останало. Не яж такова ядене. По-добре остани гладен, отколкото да ядеш, каквото и да е ядене. Ядеш ли остатъците от яденето, скъпо ще платиш. Казваш: Макар и остатъци, но ми хареса това ядене. – Пита ли стомаха си, да ядеш ли от това ядене? Ако не го питаш и му се наложиш, ще носиш последствията на насилието. Слушаш някой да говори и казваш: Хареса ми мисълта на тоя човек. – Пита ли ума си, как му се отрази тая мисъл? Проникна ли в дълбочината на тая мисъл, да разбереш, какво се крие в нея? Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание, които раздвояват съзнанието на човека, не са добри, има нещо неестествено в тях.

Какво трябва да се прави, за да дойде човек до естествения живот? Той трябва да избягва механичното в живота. Права мисъл е нужна на човека. Трябва ли да питаш, защо Бог създал света така, а не другояче? Това е механичен въпрос. Мисли върху създаването на света, а не питай, защо е така създаден. Ти не мислиш по тоя въпрос, а искаш да го разбереш. Това е невъзможно. И да разбираш нещо, пак трябва да мислиш върху него. Дойдеш до една пропаст, виждаш, че не можеш да я минеш, разбираш, че си пред една мъчнотия и там спираш. Не, ще мислиш, как да минеш мъчнотията. Такива положения се срещат и в математиката. Дойдеш до някой неразрешим въпрос и спираш. Трябва да мислиш, дано намериш някакво разрешение. Казваш: Мисля, но не мога да го разреша. – Пак ще мислиш. Все ще дойде ден, когато ще проникнеш в тоя въпрос. Например, ти мислиш, какво нещо е смъртта. Като не можеш да си отговориш, казваш, че зад смъртта е вечният живот. Каква е разликата между временния и вечния живот? Временният живот съдържа смеси – утайки, от които трябва да се очисти, да остане само животът. Вечният живот е чист, не съдържа никакви утайки, никакви примеси. Следователно, когато изчистиш временния живот от утайките, остава животът, който е идентичен с вечния. Тогава хората ще разберат вечния живот. Един е животът, вечен и неделим.

Казвате: Трябва да се живее. – Това не е достатъчно. Трябва да се живее добре. Добрият живот е за тебе, а не за другите. Ако не живееш добре, ти ще носиш последствията на лошия живот. Добрият живот подразбира участието на съзнанието в живота. Той не е механичен процес. Да даваш нещо от себе си механически, това не е добро. И да взимаш нещо механически, пак не е добро. Доброто има отношение към вечния живот. То запазва условията за тоя живот в човека. Без доброто ти губиш тия условия. Изгубиш ли доброто в себе си, ти губиш условията за вечния живот. Чрез доброто ти пазиш живота си; чрез доброто ти подкрепваш организма си. Да бъдеш добър, това е в твой интерес, в интереса на твоята душа. Колкото си по-добър, повече ще живееш. Значи, ако си бил добър само десет години, на тая възраст ще заминеш за оня свят. Някой заминава на оня свят на 20, на 30, на 40 години, според степента на доброто в себе си. Не е важно, колко години си живял на земята; важно е да си използувал доброто в себе си, като капитал, от който си придобил нещо. Ако нищо не печелиш, животът е безсмислен. И тогава ще кажеш като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета.” И след Соломон мнозина подържат мисълта, че всичко в живота е суета. Ако е така, защо живеем? Прав е Соломон да твърди, че животът е суета, но това се отнася до неговия живот.

Всички, които живеят като Соломон, имат право да казват, че животът е суета. Порочният живот е суета на суетите, но добрият и чист живот не е суета. – Какво има зад суетата? – Нищо няма. – Какво има зад безверието? Ще кажете, че след безверието иде вярата. Не е така. Ти си безверник, значи, минаваш през едно препятствие. Като минеш препятствието, това не означава, че ставаш вярващ. Безверието представя трън в петата на човека. Той причинява болка в крака. Изваждаш тръна, изгаряш го, той се превръща на пепел и болката минава. Това още не показва, че си станал вярващ. Между вярата и безверието има ред процеси, през които неизбежно трябва да минеш. Ако и вие, с вашето съзнание, влезете като трън в петата на един ангел или на едно възвишено същество, знаете ли, какво ви очаква? – Огън. С всяко престъпление, което правиш, ти влизаш в петата на някое напреднало същество. То ще вземе щипци, ще те извади и ще те тури направо в пещта си, без да мисли, ще страдаш, или не. То ще каже: Понеже ти ми причини страдание, аз те турям в огъня да се пречистиш. Мястото ти не е в моята пета, но в огъня.

Защо идат страданията? Докога ще страдаме? – Докато дойдете до крайния предел на страданията. Всяко нещо има свой краен предел. Мислиш върху даден въпрос, но дойдеш до едно място и казваш: Нищо вече не разбирам. Щом нищо не разбираш, ще се върнеш назад, да излезеш от мястото, дето си затънал. – Искам да изуча тоя въпрос. – Има въпроси, които не можеш да изучиш. Например, ти искаш да изучиш съдържанието на едно златно шише. Тая работа не е за тебе. – Защо? – Съдържанието на шишето е отровно. – Шишето е златно. – Това е външната страна, но вътрешната е опасна. Само разумният може да опита съдържанието на златното шише. Той разполага с такива методи, до които вие не сте дошли. Вън от разумните методи на природата, ти непременно ще страдаш. Това значи, да опитваш свойствата на азотната или сярната киселина с езика си. Достатъчно е да близнеш една от двете киселини, за да не повториш опита. В природата има много златни шишета с отровно съдържание. И в астралния свят има такива шишета. Тяхното съдържание е хиляди пъти по-вредно от това на шишетата на физичния свят. Близнеш ли малко от тяхното съдържание, дълго време ще носиш последствията. Когато Мойсей казва “не пожелай”, той има пред вид да не пожелаваш отровното съдържание на златните шишета. Разумните същества намират смисъл в това съдържание, но за обикновените хора то е отрова, която коства живота им. Ако искаш непременно да опиташ съдържанието на едно от шишетата, трябва да намериш човека, който го е турил. Той ще ти опише свойствата му, както и начина на употребата. Без него нямаш право да отваряш шишето. Съдържанието му е бомба, която може да експлодира в ръцете ти и да пострадаш.

Питате: Не сме ли свободни да правим, каквото искаме? – Не сте свободни. Вие живеете в света на робството и ограничението. Говорите за свобода, но прилагате ограничението. Кой от вас е свободен? Оня, който има да дава на банкера, свободен ли е? Той е чиновник, получава пет-шест хиляди лева месечно, а дължи на банкера сто хиляди лева, взети с лихва 25%. Свещеникът свободен ли е? И той не е свободен. За да облече дреха, каквато желае, той трябва да иска позволение от владиката. Никой човек не е свободен. Двама приятели се разговарят. Иде насреща им един познат. Те веднага прекъсват разговора си – не са свободни. Познатият пита: Защо престанахте да говорите? Той мисли, че за него говорят – също не е свободен. Движиш се между хората, не си свободен. Молиш се на Господа, страх те е, че няма да приеме молитвата ти – пак не си свободен. Дойде лятото с големите горещини – не си свободен. Дойде студът – не си свободен. Живееш при баща си – не си свободен. Отиваш при брата и сестра си – не си свободен. Де е свободата?

Аз не изнасям противоречията в живота, но изнасям факти, както са в действителност. Трябва да знаем, де е свободата. Казано е в Писанието: “Дето е Духът, там е свободата.” Дето е силата, там е ограничението. Дето е разумността, какво има? Между разумността и Духа има тясна връзка. Разумността има отношение и към мисълта. Само разумният мисли. Обикновеният човек мисли, когато види резултата от нещо. Виждаш, че шишето с розово масло пада на земята и се счупва. Маслото се разлива. Ти казваш: Отиде маслото! След това започваш да мислиш, как се счупи шишето и защо се счупи. Какво допринасят тия разсъждения? Ще имам една опитност. Каква опитност е тя? Как ще се успокои оня, който счупил шишето и разлял маслото? Ако розовото масло се разлее в гората, дето минават крадци и разбойници, добре е станало. Защото миризмата на маслото оказва добро влияние върху тях, и те започват да мислят за доброто. От двете злини ще предпочетеш по-малката. По-добре, че си разлял маслото, отколкото да бъдеш свидетел на някакво престъпление в гората. Маслото се разля, но разбойниците решиха да изменят живота си.

Питате: Как е възможно счупването на шишето да носи благословение? Какво представя разпъването на Христа на кръста? Това не означава ли счупване на Неговото шише? Разпнаха Христа, т.е. счупиха шишето Му. Животът му отиде – разля се Неговото шише. Богатството Му изтече на земята и хората се възползуваха от това богатство. Така те се спасиха. И до днес още те крепят живота си върху богатството на Христа. Със своята смърт, Христос изкупи греховете на хората. С други думи, той ги освободи от ръцете на разбойниците. – Не можа ли светът да се освободи със сила? – Ако силата може да спаси човека, Христос щеше да дойде на земята с небесна войска. Той дойде да пострада за човечеството и така да го спаси. – Защо трябваше Христос да спаси човечеството чрез страдания? Как трябваше да го спаси, със сила ли? Да се задава такъв въпрос, това е все едно да извадиш падналия в кладенеца с пушка. Той е паднал в кладенец, дълбок 25 метра, а ти стоиш отгоре с пушка в ръка и го заплашваш да излезе от кладенеца. Ако е вън, на широко и равно място, още като те види, той ще хукне да бяга, но какво да прави в кладенеца? Той чака, моли се, дано мине някой състрадателен човек, да влезе в положението му, да му подаде въже и да го извади навън. Никаква друга философия не помага.

Сега, като се спирам върху научните доказателства, в някои от тях намирам известна несъстоятелност. Например, някои учени дават неправилно обяснение за високия ръст на човека. Аз обяснявам високия ръст на хората с отсъствие на пространство около тях. Като нямат условия да растат на широчина, те растат на височина. Какви къщи правят американците? Високи, от 20 етажа нагоре, наречени небостъргачи. Там мястото е много скъпо. Един квадратен метър място струва хиляди. При това, мястото, според броя на населението, е оскъдно. Ако разполагаха с повече място, американците никога не биха строили такива небостъргачи. Значи, както има високи и низки хора, така има високи и низки къщи. Турците казват, че низките хора са беля на Господа. Има една височина, под която човек не се чувствува добре. Най-низкият човек в света е от дяволски произход. Като говоря за низките и високи хора, обръщам вниманието ви върху числата, с които природата работи. Гледате пръстите на ръцете си и казвате, че пръстите ви са къси или дълги. Дължината на пръстите има значение за характера на човека. Това е наука, която трябва да изучавате. Очите на някого са хлътнали, а на други – изпъкнали. Космите на някого са тънки и меки, а на друг дебели и твърди. Ръцете на някого са топли, а на друг – студени. Краката на някого са винаги много топли, а на друг – много студени. Трябва да изучавате тия процеси и да знаете, кои от тях са естествени и кои – неестествени. Трябва да изучавате и причината на тия процеси.

Причината на всички процеси в човешкия организъм се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислите и чувствата на човека. Има известно съчетание между мислите и чувствата, което трови човека. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лекува. Значи, човек не е свободен да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободен в чувствата; ако е свободен да чувствува, както иска, не е свободен в мисълта си. Ако е свободен да мисли и чувствува, както разбира, не е свободен в действията си.

Казваш: Свободен съм даже да убия човека. Опитай се да убиеш не човек, а едно животно, да видиш, какъв смут, каква тревога ще настане в твоите мисли и чувства. както има високи и низки хора, така има високи и низки къщи. Турците казват, че низките хора са беля на Господа. Има една височина, под която човек не се чувствува добре. Най-низкият човек в света е от дяволски произход. Като говоря за низките и високи хора, обръщам вниманието ви върху числата, с които природата работи. Гледате пръстите на ръцете си и казвате, че пръстите ви са къси или дълги. Дължината на пръстите има значение за характера на човека. Това е наука, която трябва да изучавате. Очите на някого са хлътнали, а на други – изпъкнали. Космите на някого са тънки и меки, а на друг дебели и твърди. Ръцете на някого са топли, а на друг – студени. Краката на някого са винаги много топли, а на друг – много студени. Трябва да изучавате тия процеси и да знаете, кои от тях са естествени и кои – неестествени. Трябва да изучавате и причината на тия процеси.

Причината на всички процеси в човешкия организъм се дължи на правилното или неправилно съчетание между мислите и чувствата на човека. Има известно съчетание между мислите и чувствата, което трови човека. Има известно съчетание между мисли и чувства, което го лекува. Значи, човек не е свободен да подхранва, какви и да е мисли и чувства. Ако има свобода да мисли, както иска, той не е свободен в чувствата; ако е свободен да чувствува, както иска, не е свободен в мисълта си. Ако е свободен да мисли и чувствува, както разбира, не е свободен в действията си.

Вън от абсолютния свят, от света на абсолютната чистота и любов живеят грешните и паднали хора, към които Бог се отнася благосклонно. Той има грижата да ги повдигне и преобрази. Дето са престъпленията, там Бог не съществува, но работи върху тия, които вършат престъпления. – Какво трябва да правя, за да живея в Божествената хармония? – Не ставай трън в Божествения организъм нито с мислите, нито с чувствата, нито с постъпките си. Пази се от злото, защото ще се върне към тебе с всичката си мощ и сила. Подържай доброто в себе си, за да се увеличи стократно. Всяко нещо, добро или зло, отправено към Бога, се увеличава и се връща към оня, който го е изпратил. Посей добро жито на нивата си и ще бъдеш благословен. Какво ще ти даде нивата, ако я посееш с магарешки трън?

Сегашните хора се нуждаят от правилно разбиране. Ако нямат такова, те дохождат до положението на изтощената почва. Колкото и да сееш на нея, тя нищо не дава. Някой се моли дълго време на Господа и, като не получи отговор, казва: Не ме слуша Господ. – Не си се молил, както трябва. Дългите молитви не разрешават въпросите. Един богомолец отишъл на черква да се помоли. Понеже вътрешното му състояние било тежко, той започнал да се моли на глас и така високо, че заглушавал службата на свещеника. Последният се принудил да излезе навън. Един след друг богомолците започнали да излизат; останали само няколко души в черквата. Един от тях се приближил към молещия се на висок глас и го запитал: Каква е болката ти? Какво те заставя да викаш толкова много към Господа? – Имам дългове, за които ще ме затворят. – Колко имаш да даваш? Ето, вземи тия пари и млъкни. – Послуша ме Господ. Един от присъстващите му казал: Благодари на тоя добър човек, който предпочете да ти плати дълга, отколкото да слуша твоя крясък. Неговото музикално ухо не може да издържи на твоя вик. И агнето се моли на Господа да не го колят, но молитвата му не се чува. Причината за това е в човека. Той се затворил за Божественото, което говори в него.

Ще кажете, че и вие имате свое убеждение, свой възглед по въпроса за клането на животните. Вашите възгледи са отживели времето си, трябва да се заместят с нови. Съблечете старите си дрехи, като нехигиенични и ги бракувайте. След това идете на баня да се окъпете и облечете нови, чисти дрехи. – В какво се изразява нехигиеничността на вашата стара дреха? – В убеждението, че Бог не ви обича, а също и хората не ви обичат. – Десетина души могат да не ви обичат, но не и хиляда души. Да казвате, че всички хора не ви обичат, това е преувеличаване на фактите. Ако двама души ви мразят, те представят счупеното шише с розовото масло. В края на краищата, омразата им ще се превърне в любов, както розовото масло преобрази живота на разбойниците. Ако омразата на двамата души не внесе във вас разположение към молитва, вие ще се мъчите и страдате.

Някой казва: Не ми вървят работите, съдбата ме преследва. – Никаква съдба не те преследва, ти си съдба на себе си. Лошият живот създава лоша съдба. Добрият и разумен живот създава добра съдба. Когато слизаш на земята, съдбата отваря вратата си. Ако си разумен и внимателен, тя отваря и затваря вратата си, без да ти причини нещастие. Ако си неразумен и невнимателен, така ще поставиш ръката си, че при затваряне на вратата, съдбата ще я притисне. Кой е виновен за това? Когато се отваря или затваря вратата, дръж ръката си настрана, да не се притисне. – Еди-кой си е лош човек. – Това не е достатъчно. Трябва да знаеш, каква е лошавината му. Лошият човек е бомба. Не бутай бомбата, не се интересувай от нея. – Искам да я изследвам. – Това не е твоя работа. Мини край бомбата, погледни я и продължи пътя си. Ония, които са поставили бомбата на пътя, те трябва да я махнат оттам. Ти не си длъжен да я местиш. не се занимавай с отрицателните мисли, които се пращат в пространството, или които минават през твоя ум. Не се занимавай и с отрицателните чувства и постъпки. – Кой оставил тая бомба на пътя? – Не питай, кой я оставил. Вземи жена си и децата си и бягай. Колкото по-скоро се отдалечите от бомбата, толкова по-добре. Тя може да експлодира всеки момент. Пипнете ли я, и вие, и всичко около вас ще отиде във въздуха.

Казано е в Писанието: “Фитилът на бомбата е запален, голяма експлозия ще стане в света.” От хиляди години се говори за тая бомба. Иде това време. Бъдете готови да бягате и да се криете. Каквото можете да вземете със себе си, вземете; другото оставете настрана. Който не разбере тоя език, ще каже: Ще се мре, грешниците нека мислят за това. Няма защо да мислите за смъртта. Вие мислите за неща, за които аз не съм говорил. Мнозина ще минат през смъртта: праведният ще мине и замине, а грешникът ще мине и там ще остане. Ако туриш дърво в огъня, то ще изгори и ще се превърне в дим и пепел. Обаче, желязото, поставено в огъня, се нагорещява, зачервява се и не изгаря. Изложиш ли го на въздуха, то ръждясва. Изложиш ли златото на въздуха, чисто си остава. Значи, дървото изгаря в огъня, желязото се нагорещява и започва да свети, а златото се очиства и запазва цвета си. Желая ви да минете през огъня и да се очистите като златото. След това кажете: Разбрах смисъла на страданията.

Някой казва, че не се страхува от студа. Не трябва да се страхуваш от студа, но да станеш приятел с него. Една наша сестра отишла на баня. След като се измила добре с гореща вода, влязла в студения басейн и започнала да плава. По едно време усетила, че започва да замръзва и да я побиват тръпки по тялото. Едва успяла да си отиде вкъщи и легнала болна. От ушите и започнало да тече кръв. След известно време оздравяла, но платила скъпо за неразумността си. Мнозина от вас постъпват като тая сестра. Те не пострадват от банята, но от крайностите в живота. От голяма любов някой минава в голяма омраза, от голяма вяра в голямо безверие. Тия крайности водят към катастрофа. Казваш: Аз вървя по крив път. – Ако вървиш в пътя на мъдростта, на любовта и на истината, ти не си в крив път. Който не знае как да върви, сам изкривява пътя си. И в най-светлия път да си, щом не знаеш, как да вървиш, ти изкривяваш пътя си и се натъкваш на мъчнотии и страдания. Всеки момент трябва да проверяваш, изкривил ли си пътя, или не. – По какво се познава това? – Ако имаш мир в душата си, твоите мисли, чувства и постъпки са прави, и ти си в правия път. – Искам да вляза в новия живот. – Лесно можеш да влезеш, но не трябва да допущаш нищо отрицателно в себе си. Турете отрицателното в шишенца, херметически затворени. – Защо Бог допусна Христа и дявола да живеят на едно и също място? – Само така Бог може да накара дявола на работа. Следователно, дойде ли дяволът в дома ви, накарайте го да работи. – После? – После ще го заставите да се моли и да изправи погрешките си. – Искаме да го изпъдим от света. – Това е невъзможно, нито е ваша работа. Ваша задача е да изпъдите дявола от ума си, после от сърцето си. Като дойдете до постъпките си, т.е. до областта на физичния свят, оттам не можете да го изпъдите. Ако изпъдите злото от физичния свят, то ще влезе в сърдечния свят, а оттам – в умствения. Значи, не може да изпъдите злото от физичния свят, но може да го впрегнете на работа и да се учите от него.

Казвате: По кой път да вървим? – Вие още не сте тръгнали по главния път. Сегашните хора вървят по разни пътища, още се блъскат, търсят истинския път. Христос казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Като влезете в тоя път, ще намерите истината и живота. Той е правият път. Българинът има обичай, като намери правия път, да се отбива на една и на друга страна, да криволичи. Той не обича да върви направо. Пак държи правата посока, но върви по нея с отклоняване. Прав път е оня, който внася хармония в мислите. Истината е това, което разширява и освобождава чувствата. Дето е истината, там са светлината и знанието, които освобождават човека от робство и ограничение. “Аз съм пътят” – пътят на знанието. “Аз съм истината” – пътят на свободата и светлината. “Аз съм животът” – пътят на любовта. Тоя път трябва да следвате всички. Това са трите начала на живота.

И тъй, пътят на любовта е път на новото учение. – Какво представя новото учение? – За да разберете новото учение, трябва да влезете в Христовото учение. Както Христовото учение има своя християнска етика, така и новото учение има своя етика, различна от тая на християнството. Аз се проявявам между вас според духа на християнската етика. Ще дойде ден, когато ще се проявявам според духа на новата етика. Като живее, човек си служи с различни средства – хармония, музика, поезия, изкуство. В тоя смисъл, музиката е стенография на живота. Всеки тон е сбор от думи, които трябва да се разчитат и превеждат. Ако направите правилен превод на музикалните тонове, ще придобиете нещо. Какво свирене е това, от което никой не се ползува? Ако си уморен и си посвириш, умората ти трябва да изчезне. И аз махам умората със свирене. Не свиря големи парчета, като тия на Бетовен, но малки. Големите музикални парчета са големи, скъпи яденета. Не е лесно да приготвиш един голям, скъп обяд. Добре е, всеки от вас да има някакъв инструмент, на който да свири, да си помага в мъчнотиите. Ако някой не може да свири, да си вземе едно дайре или тъпанче и да бие на него. Ще кажете, че ви е срам да биете дайре или тъпанче. И без външно свирене, всеки човек бие тъпан. Важно е да знаеш, как да го биеш.

Коя е основната мисъл на лекцията? – Трите начала: Да се движите в Христовия път, в пътя на истината и в пътя на живота.

Друга основна мисъл е тая, която определя кривината на гърба и на гърдите. Кривината на гърба не трябва да бъде голяма. Гърдите да са добре развити, а линията на задницата да не е много изпъкнала. Също така и коремът да не изпъква много напред. Не е правилно коремът да бъде капитан на тялото. Главата е капитанът. Като теглите права линия отпред на главата до краката, челото трябва да излиза поне един милиметър навън от гърдите; гърдите да излизат поне два милиметра вън от корема. Който може да тури ред и порядък в мислите, чувствата и постъпките си, може да бъде господар на главата, на гърдите и на корема си.

Упражнение: Поемате въздух и поставяте ръцете на раменете със свити пръсти на юмрук. Издишате въздуха – ръцете напред, с отворени пръсти. Бавно сваляте ръцете надолу. Вдишването и издишването на въздуха трае от поставяне ръцете на раменете до свалянето им.

Т.м.

7. Лекция от Учителя, държана на 24 февруари 1932 г. София – Изгрев.