|
|
| Ред 1: |
Ред 1: |
| − | „СТРАННИК СЪМ В ТОЗИ СВЯТ"
| + | [[Файл:Strannik sym v tozi sviat.png]] |
| − | | + | |
| − | 21.06.1941 година — Изгрева — София.
| + | |
| − | | + | |
| − | Днес на 21 юни отидохме с брат Христо при Учителя. Влязохме при Него във 8 часа без четвърт вечерта. Днес се на¬ложи брат Христо два пъти да слезе и да се качи на Изгрева при Учителя, за да му вземе точна мярка. Аз пожелах да му купя лятна шапка от магазин „Братя Цървенкови", срещу Царския дворец. Чак в 8 часа му донесох шапката. Единият път в 5 часа брат Христо му донесе шапка, но се оказа, че не бе точната мяр¬ка за главата му. Беше по-голяма и за това той я смени с по-малък номер. Аз няма никога да забравя, как ние я носихме с голяма радост. Въпреки че ,бях уморена от репетиции в Опера-та, като влязохме при Учителя аз се ободрих. Разговаряхме с Него до 10 часа вечерта.
| + | |
| − | Прочетох му снова, което бях записала на Великден от нашата среща. Той много сърдечно се смя, като му четях за ла-летата. Прочетох му също извадки и Молитви от Негови Бесе-ди. Помолих да ми каже нещо за прочутите певци-кастрати, мо-наси от средновековните манастири, конто се кастрирали и пеели божествено до дълбока старост като високи сопрани. Бях чела нещо за тях. Той каза:
| + | |
| − | — Кастрирането има връзка със запазването височини-
| + | |
| − | те и гъвкавината на техните гласове. Действително, нечистият
| + | |
| − | плътски живот огрубява гласа и накрая го погубва. Тези поло¬
| + | |
| − | ви енергии, без да става нужда от кастриране, могат да се тран-
| + | |
| − | сформират нагоре към главата и човек да се чувства по-здрав
| + | |
| − | от всякога. Гласът му ще бъде ясен, винаги млад и пластичен
| + | |
| − | до дълбока старост! Височините също се укрепйат и запазват.
| + | |
| − | Учителят ме попита:
| + | |
| − | — Рекох, кога започва ваканцията ви!
| + | |
| − | — Между 2 и 5 юли, Учителю.
| + | |
| − | — Е — каза той, — като се освободит, тогава ще ми
| + | |
| − | попееш! Аз ще те науча на една песен, която няма да се нотира,
| + | |
| − | а направо ще я научиш. Тази песен ще бъде с форшлаци*...
| + | |
| − | Аз замълчах, брат Христо също мълчеше. След кратка
| + | |
| − | * В музиката — украшение преди нотата. (бел. ред.)
| + | |
| − | 35
| + | |
| − |
| + | |
| − | пауза, му разправих нещо от моето детинство.
| + | |
| − | — Учителю, живеех с родителите си в град Сливен. Там
| + | |
| − | съм родена. Бях дете в четвърто отделение. Имахме накрая на
| + | |
| − | годината изпит. В двора на нашето училище имаше голяма гра¬
| + | |
| − | дина. Аз се скрих между високите цветя, паднах на колене и го-
| + | |
| − | рещо и искрено се помолих, Бог да ми помогне да издържа из-
| + | |
| − | пита!
| + | |
| − | Учителят ме попита:
| + | |
| − | — Ти не почувства ли една лекота?
| + | |
| − | — Да, Учителю, точно това изпитах. Почувствах и една
| + | |
| − | смел ост.
| + | |
| − | — Ние сме непрекъснато наблюдавани от невидимия
| + | |
| − | свят. В постъпките си, в миелите си, в чувствата си...
| + | |
| − | Българската музика е със затворени интервали. Харак-терът и е песимистичен. Тя не е духовна. И закачките и, и хумо-ра и са много саркастични. Тъгата и е пък много безизходна. Липсва и широта и движение.
| + | |
| − | Заговорихме за Паневритмията. Учителят по това вре-ме преподаваше на поляната на Изгрева музиката и движения-та на „Слънчеви лъчи"*.
| + | |
| − | — Учителю, представям си Паневритмията изнесена
| + | |
| − | веред Рилската природа, при изгрев Слънце. Паневритмията се
| + | |
| − | играе от сестри, облечени в еднакви дрехи, като весталки. — Той
| + | |
| − | се усмихваше и се радваше. Брат Христо също беше щастлив.
| + | |
| − | — Учителю, когато съм отпаднала духом, като отворя
| + | |
| − | на слуки някоя ваша беседа, веднага получавам отговор на
| + | |
| − | скръбта и се успокоявам.
| + | |
| − | Извадих тетрадката, в която бях написала цитати от не-гова беседа и прочетох:
| + | |
| − | „Като българи, вие сте поставени в дупката, която евре-ите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес стой още от¬ворена. На всички народи е дадена задачата да запушат дупка¬та в ребрата на Христа, която от 2 000 години още зее."
| + | |
| − | — Учителю — казах аз, — имам една молба към Вас,
| + | |
| − | но не смея да Ви я кажа. Аз съм толкова много заета в опера-
| + | |
| − | та, че не ми остава време да дойда на сутрешните беседи, нито
| + | |
| − | на екскурзии. Мъчно ми е, че други разполагат с времето ми.
| + | |
| − | Учителят каза:
| + | |
| − | — Ние те изпратихме там, на фронта, да свършиш една
| + | |
| − | божествена работа. Там ще обличат „военните дрехи", а като
| + | |
| − | дойдеш при нас, ще ги съблечеш. Кажи, рекох, молбата си.
| + | |
| − | — Учителю, брат Христо ми донесе една песен, която
| + | |
| − | Вие сте изпели на Ел-Шадай (Витоша). Ето го листчето на кое-
| + | |
| − | то пише, че на 16 юни, по обед, Вие сте били много тъжен и за-
| + | |
| − | * Упражнение, което се играе като втора част на Паневритмията. (бел. ред.)
| + | |
| − | 36
| + | |
| − |
| + | |
| − | числен. Един брат Ви казал: „Учителю, кажете ни^ещо, което
| + | |
| − | никога до сега не сте ни казвали". Вие сте изпели една тъжна
| + | |
| − | несен с тези думи: ; - •*•
| + | |
| − | — „Странник съм в този свят, '
| + | |
| − | никого не познавам, освен Тебе,
| + | |
| − | Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мене.
| + | |
| − | Аз отправям своята благодарност, към Тебе!
| + | |
| − | На Тебе, Господи, възложих своето упование.
| + | |
| − | Да възлезе молбата ми към Тебе!"
| + | |
| − | След като Сте изпели песента, изгряла дъгата и ситният дъжд престанал да вали. Учителю, много съжалявам, че не съм била там на екскурзията да нотирам песента.
| + | |
| − |
| + | |
| − | Учителят си затвори очите и изпя с дълбокия си равен бас мистичната песен.
| + | |
| − | Цялото Небе пееше с него. Аз записах песента. Очите ми се премрежваха от сълзите на скръб и рад ост. Брат Христо съ-що плачете. Ние целунахме святата десница на Учителя и му благодарихме.
| + | |
