(Нова страница: Извънредни беседи 1932 г. КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г. == УМЪТ И СЪРЦЕТО == В живота ...) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | [[ | + | [[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]] |
− | [[ | + | [[Книги със спомени за Учителя|Книги за Учителя и за учението]] |
[[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.]] | [[КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.]] | ||
+ | |||
+ | [[Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.]] | ||
== УМЪТ И СЪРЦЕТО == | == УМЪТ И СЪРЦЕТО == |
Версия от 21:42, 20 март 2012
Книги за Учителя и за учението
КНИГА: Беседи от Учителя; 1932 - 1933 г.
Беседи от в. Братство т.1, изд. "Сила и живот", Бургас, 1995 г.
УМЪТ И СЪРЦЕТО
В живота съществуват две състояния или течения, радост и скръб, които периодически се сменят. Тези и двете състояния произлизат от сърцето, а не от ума. Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето, нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват. Дълбоките причини им са неизвестни; те може би да познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем.
Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най- силните хора в света, хора които се видоизменят само, но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения.
Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа. Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелиятне чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум. Какво нещо е човешкият ум и какви са законите на неговата дейност знаеха само египетските посветени и Мойсей беше го научил от тях, а народът въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си.
Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът - да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията. И хората сега чакат Бог да ги спаси, но тази дума „Бог" е една неразбрана дума. Думите Господ и Бог съдържат две различни идеи в себе си; това са два принципа, които работят в битието. Господ е принципът на абсолютната любов, а Бог - е принципът на съвършената и абсолютна Мъдрост; и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог.
За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота.
Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на
природата.
Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат. Всички искат да бъдат радостни, здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е, че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва, има един сърдечен прах, който запрашва съзнанието и вследствие на това токовете и билите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постоянно трябва да приижда нещо отвън. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите на природата и ги преработва, като използва част от тях да живее, а другите изпраща навънка в природата. Между човека и природата има една постоянна обмяна. Дали го съзнаваме или не - фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. Тя им дава и взема от тях.
От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума. Природата е предвидила смъртта като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни у еловия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново и ще почне оттам, където е прекъснал.
Сегашните религиозни хора мислят, че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата 6 Бога показва само присъствието на нашия ум - защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие, а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдър- жателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума, това е умът. Тя е същата дума ,Аум" или „ом" - една свещена дума, която посветените на Индия произнасят по няколко пъти на ден. И ако хората биха разбрали само тази дума, цялата култура ще се измени. Ако знаете само как да я произнесете, ще дойде светлина във вас. И когато дойде един велик Учител в света, той ще запали и пробуди човешкия ум, ще научи хората да мислят, и като се съединят всички умове в едно, това е Учителят в света, това е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството; когато просветне умът, ще изчезнат всички убийства и престъпления.
Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие. Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкия ум, това е пътят, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят, в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето - това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът е артериалната система, а сърцето - венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречиства през белите дробове, за да бъде полезна за организма - също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на ума, за да ни ползват. В кръбообръщението работят най-разумните същестбаи най-интелигентните клетки и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви - внася нечиста материя, която пречи на живота да функционира правилно - внасят смъртта.
Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казал - да се отрече човек от себе си, Той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух, са едно и също нещо.
Икогато дойде човешкият ум да ръководи живота ви, той ще създаде една отлична култура; ще даде методите за живота и възпитанието на децата ще започва още със зачеването в утробата.
49
Днес, при все че хората минават за умни, но днешната култура не е съградена върху човешкия ум, а е резултат на човешкото сърце и затова са всичките тези борби и противоречия, днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата,'а не с предната част, където е локализиран умът. И затова, защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност - нова световна война, която ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора, които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един
4 Беседиот учителя
умен човек може да покаже пътя на цял народ u да покаже изворите на блага в природата, откъдето може да се черпи, защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили, които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание.
Светът се намира пред прага на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин, като се събудят ще се намерят, че не са такива, каквито са били; ще намерят, че всичко, що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава u мъже u жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби.
Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив.
Беседа от Учителя, държана на 27 ноември 1932 г.