от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: ==Изучаване и приемане== Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовта. За д...)
(Няма разлика)

Версия от 20:32, 23 април 2009

Изучаване и приемане

Мислете върху изречението: Изучавайте живота, приемайте любовта. За да дойде до положението, да изучава живота и да приема любовта, човек трябва сам да си наложи дисциплина. Трябва ли човек да очаква от-вън да го дисциплинират, както железарьт туря желъзото в огъня и после в вода, докато го кали и му предаде известна твердост? За да наострите ножа, трябва да го турите на точилото. За да влезе в работа, точилото трябва да има кръгла форма. Следователно, желязото, ножът точилото се дисциплинират в ръцете на ковача и железаря, но човек не трябва да очаква да дойде някой отвън, да го дисциплинира. Той сам трябва да се заеме с тази работа. Сегашният чо-век получава много неща наготово. Запри-мър, храна, дрехи, жилище му се дават наготово. Обаче, има нтдца, за които той сам трябва да се грижи, сам трябва да си ги доставя.

Слушате някой да казва: Трябва да има дисциплина в нашата работа. Отде

I. Послание към Коринтяпит, 13 гл.


1(УЛ

ще дойде дисциплината? – Отвън. Не е прав този човек. Време е човек да се освободи от дисциплината, която му се налага отвън. "Всъка външна дисциплина е резултат на временния порядък в живота. Сега иде нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. Любовта е вътре в човека, а не отвън.

Следователно, истинската дисциплина не иде отвън; тя е в самия човек. Той сам ще си наложи, какво да прави. Новороденото дете е напълно под дисциплината на майката. Тя го увива в пелени и го развива; тя го кжпе, храни и постъпва с него, както намира за добре. Обаче, детето плаче, недоволно е от тази дисциплина. – Защо? – Защото иде от по-висок свет, дето н^ма външна дисциплина, външен ред и порядък. Детето се чуди, как смтеят да го ограничават, да от-немат свободата му. То си спомня своя ви-сок произход и започва да заповядва. До че-тири-петгодишната си възраст детето заповядва на майка си, на баща си, на братята и на се-стрите си. Никой н^ма по-гол1ш чин в дома от малкото дете. То е генералът в семейството. То събужда майка си, кога го пожелае, заповядва й, кога да го храни, кога да го кжпе. То държи цълата къща на крак. Обаче, колко го расте, то постепенно губи положението си, слиза надолу: от генерал стана пол-ковник, подполковник, майор, капитан, по-ручик, подпоручик, фелдфебел, влволсчп. а


194

най-после слиза до положението на обикно-вен войник. Щом стане войник, положението му се изменя. Всички му заповядват и го пращат на работа.

Всички хора се оплакват от положението си и казват: Какво бЪше едно време, какво стана днес! Какво е станало? Изгубили сте високото положение, което сте заемали като дете. Някога, като деца, сте били генерали. Като пораснахте, свалиха ви от високото положение, в което сте заповядвали. и ви пращат в живота, като войник – да работите. Това е в реда на нещата. Като сте били генерали, само сте заповядвали. Сега, като войници. изпълнявате заповеди. От какви хора се нуждае светт: от генерали, или от войници? Светът се нуждае от хора, които из-пълняват заповъди, т. е., които работят. Всеки може да издаде заповед, но малцина могат па. я изпълняват. И грамофонната плоча може да заповядва, но нищо не може да изпълни. В човечикия живот има много плочи. На всЬка плоча е написано нещо. Това, което наричат прераждане, не е нищо друго, освен произвеждане на живота върху плочи.

Вс4жа плоча представя един живот. Н1зкой ден човек е неразположен. – • Защо? – Плочата на неговия живот не е добре написана. Върху нея са отпечатани неща, които внасят неразположение на човешкия дух. След няколко часа поставят друга плоча,


1!)5

с добро съдържание. Като слушате тази плоча, състоянието ви се изменя, вие ставате радостни. После пак смънят плочата, и вие отново ставате скърбен. Дали сте скърбен или радостен, това се дължи на плочите на вашия живот, през който минавате. Обаче, скръбта и радостта, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промъни. Реалният живог е живот на любовта. Който жив-ве в любовта, еднакво приема и скърбит-, и радостит-. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. – Защо? – Защото чрез скръбта той изучава физическия живот.

Коя е причината за недоволството и за неразположението на човека? ВсЬко преминаване на човека от приятното към неприятното произвежда недоволство и неразположение. За-лример, неприятно е на човека. когато минава от светлина в тъмнина, от радост в скръб, от добро в зло, от младост в старост и т. н. Обаче, и в приятните неща има предел. Силната светлина става неприятна за очит. Тъй щото, понятията „приятно и неприятно" са относителни. Ние считаме приятни неща онЬзи, които са нагодени според законите на природата. В любовта човек сам трябва да се нагажда. Докато хората те нагаждат, ти си генерал; щом започпепг сам да се нагаждаш, ти си войник. Каква е разликата между генерала и войника? Разлика-


196

та е тази, че на генерала всички служат, а войникът сам си служи. В широк смисъл на думата, всеки човек е генерал. – Защо? – Защото има двама слуги, които му служат. Това са двата крака, които го носят, дето пожелае. И краката, от своя страна, са генерали, защото имат на разположение десет слуги – пръститв.

Съвременният човек още не се е нау-чил сам да си служи. Той не е дошъл още до положението на прост войник. Като стане войник, човек сам си служи и няма на кого да се сърди. Той разбира смисъла на живота. Докато е генерал или полковник, човек дава запов-вди на по-долни те чинове от себе си и, ако някой не изпълнява запо-въдите в му, той се сърди, иска обяснение, защо не го послушали. Като войник, човек сам изпълнява. На кого да се сърди и кого да възнаграждава? Понеже всеки човек има по един генерал в себе си, той се пита : Какво да правя с моя генерал? Ще го уволниш и ще го оставиш в запас. Истинският войник никога не се уволнява. – Защо? – Защото работата започва от него и свершва с него. Генералът има знания, но иска другите да изпълняват това, което той знае и заповядва. За да успива в работата си, генералът трябва да дойде до положението на войника, сам да изпълнява това, което знае.

За изясняване на известни идеи ние си служим с формата на генерала и на вой-


]')/

ника. Вмъсто генерал и войник, можем да вземем други форми: господар и слуга. Ге-нералът е господар, който заповядва. Вой-яикът е слуга, който воюва. Слугата е вой-дик, който служи. Т се различават само по оръжието, с което боравят.

Човек трябва да бъде въоръжен, но кое е мощното оръжие, с което трябва да воюва? Мощното оръжие на човека е неговата воля. Покрай това оръжие той си служи юще и сИТЕ оръжието на ума. За да стане истински войник, човек трябва да приложи оръжието на любовта – най-мощното оръжие в св-вта. Много време трябва да работи човек върху себе си, докато придобие орж-жието на любовта. Мнозина са говорили за магията на любовта, за нейната сила, като оръжие в ръката на човека, вследствие на което всеки се стреми да придобие любовта. Много естествено. Кой не иска да бъде сво-бодея? Само любовта освобождава човека.

Докато не е придобил любовта, човек мисли, че всяко настроение е любов. Не е така. Любовта не е нито разположение, нито настроение. Тя не се мъни. Ако е топло на рж-детв и на краката ви, това не е любов. И ако ръцете и краката ви истиват, това още не показва, че сте изгубили любовта си. Има студенина, която се причинява от безлюбие-то, но тя е различна от студенината, която се дължи на електричеството в въздуха. Човек трябва да различава проявитв па пв-


193

щата. Запримъф, в детето има н1зщо чисто, което е проява на любовта. На тази проява, именно, майката и бащата, които са генерали на физическия свет, са готови всЬ-кога да се подчиняват. Щом детето изгуби чистотата си, родители!ъ1 вече ье му се подчиняват, не изпълняват неговнте запо-вбди. Малко е детето, но, докато живве в Божествения свет, то заповъдва на родителите си, на братята и на сестрите си. В Божествения сввг детето е войник, а родителите – генерали. Слезе ли на физическия свет, детето става генерал, а родителите му – войници. Значи, в Божествения свъ^т войниците заповъдват, генералитв изпълняват. Па физическия свет е точно обратно: ге-нералите заповъдват, войниците изпълняват. Един лорд тръгнал с дъщеря си да пътешествува по море. Един от слугитъим ги придружавал. Случило се, че параходът, с който пжгували, претърпъл катастрофа. Лордът, дъщеря му и слугата им успали да се спасят. Качили се на една лодка, която вълните отнесли на един осамотен остров. Тук те прекарали Цели десет години. Т-б носели в куфарите си малко провизии и жито. Понеже слугата бил селянин, познавал земеделската работа, той разорал земята, след което посадил житото. Тук той запов-вдвал, а лордът и дъщеря му изпълнявали неговите заповеди. Така т могли да прекарат десет години на острова, без да умрат от глад.


1!)()

Но нЬкакво щастливо стечение на обстоятелствата, един параход минал покрай острова, взел с себе си лорда, дъщеря му и слугата им и ги завел в Англия. Тук лордът лаел положението си на господар. Той за-повъ\двал, а слугата изпълнявал.

За да не изпадат в трудности и мъч-нотин, мнозина казват: Да бъдем религиозни, да блдем учени, силни, волеви хора. Питам: ако религията не е в състояние да ни сверже с реалния свет, защо ни е 1Я? Ако науката не е в състояние да ни сверже с реалния свет, защо ни е ш? Ако наша са воля не е в състояние да ни сверже с реалния свьт, защо ни е тя? Значн, волята трвбва да сверзва човека с физическия свет, сърцето – с духовния, а умът – с Божествения Волята е външната страна на физическия свет, сърцето – външната страна на духовния свет, а умът – външната страна на Божествения свет. В бъдеще, когато се домогнете до вж-трешния смисъл на волята, на сърцето и на ума, тогава ще разберете, как трябва да се проявят гб.

Изучавайте живота, възприемайте лю-бовьта! Днес всички хора говорят за сърцето и за чувствата, които излизат от него. Когато разберат външната страна на чувствата и на сърцето си, т-б ще знаят, какво представя духовният свет; когато разберат външната страна на ума и на своитъ-мисли, те ще видят, какво представя Бо-


200

жественият свет. Ние можем да замъхтим думата „разбиране" с познаване. Следователно, човек може да работи свободно с своя ум, с своето сърце и с своята воля, само когато ги познава. Ако човек познава законите, които управляват ума, сърцето и волята, лесно би се справил с мъчнотиит-б си. Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. – Как? – Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши никаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение. Още от ранна възраст на детето внушават мисълта за остаряване, и то постепенно започва да остарява. Близкит" му казват:И това дете ще порасне, ще възмъжт^е, докато един ден остарее. Не допущайте никакви отрицателни мисли в ума си. Докато допущате отрицателното въ"""живота си, вие ту ще придобивате нещо, ту ще губите: ще придобиете любовта и ще я изгубите; ще придобиете знание и ще го изгубите. Казват, че старите оглупявали. Не оглупяват стариг, но понеже знаят да четат само по книга, щом затворят книгата им, те не могат да кажат нищо.

Един от важните въпроси, които ин-тересуват всички хора, са въпросите, защо нт>-мат успЪх в живота си, защо работите им не вервят и какво трябва да правят, за да уредят живота си? – На кого работите не вервят добре? – На онзи, който няма приятели. – Какво трябва да прави човек, за да


'201

придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането седи в работата. Като работи, чо-век плаща.

Представете си, че влизате в магазина на вашия приятел, да си купите нещо. Ако н-вмате достатъчно пари, той сам ще ви предложи да вземете на кредит. Той ви отваря кредит, защото има дов&рие в вас. Обаче, ако вл-взете в магазина на чужд човек, когото не познавате, той ще ви даде всичко, каквото желаете, но срещу пари. Вие трябва да платите веднага. Той няма доверие в вас, не ви познава. Ако имате добър, богат и ра-зумен баща, мислите ли, че ще изпаднете в нужда? Казвате: Къде да намт^рим такъв добър баща? От вас зависи, дали баща ви ще баде добър, или лош. От вас зависи да намерите добрия си баща. Ако държите в джоба си н-вколко черешеви кокички и не мислите да ги посадите в земята, те всвкога ще си останат едни и сж.щи. Вие не можете да познаете, какво се крие в т-взи кокички. Обаче, ако ги посадите в земята, след че-тири-пет години ще имате няколко черешеви дървета, от конто ще получите стотици килограми череши. Така само ще разберете доброто, което се крие в семките или в ко-стилките на плода.

Тъй щото, ако искате да нам-врите доброто, което се крие в човека, посадете го в земята, покрийте го отгоре с пръст и след нъжолко години от него ще израсте голямо


202

дърво, с сладки, вкусни плодове. – Възможно ли е това? – Направете опите и ще се уверите в думите ми. Всеки, който е садил семена, в края на краищата се е облагоде-телствувал. Природата възнаграждава щедро всеки, който работи.

Съвременните хора малко усггЬват в живота си, защото се хранят с консервирани мисли, чувства и желания. Мислите и чувствата могаг да се посаждат в земята, както и семената. Те крият в себе си динами-ческа сила, която им дава условия да растат и да се развиват. – Кои мисли и чувства са, динамически? – Които имат приложение. Ако мисълта ви е Божествена, тя привлича всички добри мисли на хората и ги обединява. Ако чувството ви е Божествено, то привчича всички добри чувства на хората и ги обединява. . Ако постъпката ви е Божествена, тя привлича всички добри постъпки на хората и ги обединява. Следователно, кооперирайте се с добрите хора, за да си помагате взаимно. Всека Божествена мисъл, всеко Божествено чувство и всека Божествена постъпка са общо благо за всички хора. Днес всеки иска да има свои собствени постижения. Това е невъзможно. Нема човек в света, който, отначало докрая на живота си. да е работил сам. Всвко добро дело, всеко постижение е резултат на колективен труд. Ето защо, постиженията на целото са постижения на едного; постиженията на едного са постижения на целото. За


'203

да влвзе човтшжият живот в права посока, мислите, чувствата и постъпките на хората трябва да бъдат прави.

Това, за което ви говоря днес, е непостижимо още, но трябва да поставите основа. Ще кажете, че не можете да приложите любовта сега, но ще я приложите в бъдеще, в друго нъжое прераждане. Нъ-ма защо да отлагате. Това, което предстои на чов'1жа да сверши, може да го сверши в един ден, а може и в продължение на мишо юдчпи. За предпочитане е човек да сш.рши работата си в един ден, отколкою да я оглам. \\\, божествения живот има само един ден. Като кажете, че можете да свершите рабсиа! си за един ден, това значи, да живтеете в Божествения свбт. В чов-бшкия свет, обаче, за свершване на една работа са нужни много дни. Докато сме на физическия св-вт, ние сверзваме деня с изтриването и залъ-зването на слънцето. В Божествения св-вт има ли слънце като нашето? Ако и там има слънце, изгрева ли и залязва това слънце? В Божествения св'бт слънцето нито изгр-вва, нито залязва, то грее вт^чно. Ако залгБзе, човек не може да остане там. Той слиза на земята. Не е Божествен свтуг този, в който слънцето за-лязва. Това са отялечени работи, които н/вмат нищо общо с живота на сегашните хора.

Като жив^е на земята, човек се нуждае от здраво гбло, да може да сверши добре работата, която му е възложена. Човек не


204

може да бъде здрав, ако мисълта му не е сверзана с мисълта на добрите хора. Чо-втж не може да бъде добър, ако чувствата му не са сверзани с чувствата на добрите хора. Човек не може да бъде силен, ако волята му не е сверзана с волята на добритъ-хора. Човек не може да бъде верващ, ако не познава Бога. Какво разбираме под думата „познаване"? Музикантът познава музиката и теоретически, и практически. Той познава на теория всичките музикални правила и закони, а на практика ги прилага. Следователно, дето има теория и практика, там има приложение. Обаче, теорията сама не създава реалността. Теорията произлиза от реалността. – Кой изучава музиката? – Който не я познава. Който познава музиката, той я изпълнява. Някой казва, че трябва да изучава духовния живот. Да изучавате духовния живот, това значи, да го прилагате. Що се отнася до любовта, тя трябва да се възприема, а не само да се изучава. Ако любовта се изучава, без да се възприема, това е теория.

Като ученици, вие трябва да се стремите всеки ден да се сверзвате с добри хора от (ризическйя, духШнйя или Божествения свет. Физическият, духовният и Божественият евтуг са неразривно сверзани помежду си. Т" не могат да се проявяват един без друг. Ако се проявява всеки за себе си, това показва, че връзката между т1зх е прекжена-та. Физическият свет е семка, посадена в


205

земята; духовният^ свет е поникналата вече семка, а Божественият свят е дървото, което дава своит-б плодове. Следователно, и любовта може да баде в състояние на семка, току що посадена в земята. Тя може да бж-де в състояние на поникнало растение. Най-после тя може да бъде напълно развито растение. кое го дава изобилно плодове. Ако човек познава любовта на физическия и на духовния св-бт, а не познава любовта на Божествения св'вт, нищо не е позпал. Слицото се отнася и до знанието. Истинско знание е това, кое го иде ог трите света едновременно. Изучавайте живота, възприемайте любовта! Значи, има какво да учи човек; има какво да възприема. Изучавайте главата, сърцето и тялото си. Който не изучава главата си, не може да познае Божествения свет; който не изучава сърцето си, не може да познае "духовния св"Ьт; който не изучава тялото си, не може да познае физическия свет. Главата е обект на Божествения св-вт, сърцето – на духовния, а тялото – на физическия. Познайте Бога с ума си, обичайте Го с сърцето си и служете Му с тялото си. Търсите ли Бога, търсете Го в ума си, а не вън нъъжде. Не поставяйте човека на мястото на Бога и да му се кланяте. Свъ-щьта никога не може да играе роля на слънце. Запалената свъчц показва, че слънцето грее някъде, но тя не е слънце. Докато слънцето грее, и свъчць-та ще гори; щом слънцето изгасне, и свъчць-


206

та изгасна. И огъньт гори, защото слънцето грЬе. Лко слънцето не грее, и огънът сам но себе си ще изгасне. Обаче, огъньт не е ельнце. Дойдете ли до вашите мисли, чувства и постъпки, гледайте на тях като на проявление на Бога. Тт> представят само проявления на Бога, но не и самият Бог. Ако мислите, че в тях е Бог, вие ще се натъкнете на гол-вми противоречия.

Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта й е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта й е силна. Човек се подчинява на всЬки, който има по-голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. – Защо? – Намирате, че има нещо користо-любиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо. Какво ще правите, ако мъглата не иска да се вдигне? Ако мъглата не се вдигне, ние ще се вдигнем и ще я оставим наследница на голямото богатство в планината.

Като сме дошли на земята, ние трябва да свершим работата си, и то по най-правилен начин. Трябва ли ученикът да свири по де-сет пж.ти на ден една и съща пиеса? Ако я свири по няколко пж.ти и желае майка му и баща му да го слушат, той ще ги отегчи. Нека научи добре пиесата си и само тогава да я


■->()/

свири. Излизате ли пред публика, говорене върху това, което най-добре знаете; свирете това, което най-добре сте заучили. После не повтаряйте това, което сте говорили или свирили. Колкото и да е хубаво, щом го повторите, то ще изгуби красотата си.

Изучавайте живота, приемайте любовта! Като приемате любовта на ближния си, пазете се от използуване. Каже ли ви н^кой, че ви обича, бъдете внимателни към него, без да го използувате. Някой казва, че ви обича. Ако си позволите да го използувате, ден след ден любовта му ще се намалява. Ще дойде ден, когато нищо не остава от любовта му. Обичайте човека за неговия ум, за неговото сърце, за неговата воля и за благородните му постжики, без да го използувате. Болният обича здравия, защото мо- \ же да получи нещо от неговото здраве; бед-ният обича богатия, защото може да получи нещо от него; невежият обича учения; гръш-ният обича праведния.

Естествено е човек да обича това, което сам той няма, но правилно е да не се стреми да използува благото на другия. – Защо? – Защото любовта не търпи никакво насилие. Доброволно тя е готова да даде всичко, но не чрез насилие. Дето е насилието, там никаква любов не съществува. Любовта не търпи заповеди. Тя сама може да си заповъ\два, но от-вън не позволява на никого да й заповт.два. Добре е понякога човек да изпълнява чужди


208

запов-вди, но по-добре е, когато сам си заповядва. Видите ли, че н-вкъде не сте желан, че не ви обичат, не чакайте да ви кажат това, но веднага напуснете къщата на тия хора. Трябва ли да чакате, да ви кажат, че не ви обичат? Какво означават думите „не ви оби-чамъ"? Да не обичате никого, това значи, че не можете да му дадете, каквото гой иска, нито можете да приемете това, което той ви дава. Защо не искате да дадете и защо не искате да приемете? Не искате да дадете на никого това, което той желае, защото не е готов да го верне. Не искате от иЪкого нещо, защото не можете да се освободите от него. Той ще ходи подир вас като сънка.

Мнозина се оплакват от живота и от любовта. – Защо се оплакват? – Защото били подложени на постоянни промени. Про-мЪните са неизбъжни. Т не трябва да ви сму-щават. Горящата свъщ е признак на известни промени в слънцето. Щом стават промени вън и вътре в човека, гова показва, че стават промени и в света. Ако в чо-въка не стават промъни, и в света не мо-гат да стават. Човек трябва да се радва. докато може да мисли, да чувствува и да по-1 стъпва. Това показва, че той е проводник на друга мисъл, на други чувства и на други постж.пки. – На кого е проводник човек? – ^ На Бога. Който е готов доброволно да въз-' приема и предава Божественото, той може да


209

бъде негов проводник. Яви ли се най-малкото колебание в него, той не може вече да бъде проводник на Божественото. Човек може да бъде проводник на Божественото само по свобода и от любов към истината.

Изучавайте живота, приемайте любовта! Познайте Бога с ума си, обичайте Го с сърд-цето си, служете Му с тялото си.

Един ден Паганини дал сдин хубав концерт. Публиката останала възхитена от него и го запитала: Можеш ли да дадеш същия концерт на три струни? Паганини из-лъзъл и свирил на три струни. – Можеш ли да свириш на две струни? Паганини свирил на жве струни. – Можеш ли да свириш на една струна? Публиката очаквала Паганини да даде концерта си на една струна, но той не се явил.

Сега и на вас казвам: Вие ще слушате концерта на великите музиканти, докато на цигулката има четири, три и две струни. Остане ли само една струна, никакъв концерт няма да чуете. Следователно, видите ли, че на цигулката са останали две струни, спрете там. Не желайте да слушате концерт на една струна само.

Оставям ви да мислите върху този анекдот.

Т. м.

14. Беседа от Учителя, държана при се-демг рилски езера, на 18 август, 1940 г.