от ПорталУики
(→1939г.) |
(→1943г.) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 139: | Ред 139: | ||
[[Последното добро, том 1]] | [[Последното добро, том 1]] | ||
| + | |||
| + | |||
| + | ==1943г. == | ||
| + | |||
| + | *Вземете, нашият брат с цигулката може да ни послужи като пример. Четири струни има цигулката. Едната струна, басовата струна, то е бащата. После противоположната на нея, тънката, е „ми“. Тя е майката. Тя е най-тънка. После до баса седи „ре“. В дадения случай „сол“ е бащата, защото той позволява всичките работи. На български говорим. „Сол“ е тонът на бащата, „ре“ е големият син, а „ла“ е дъщерята. И така имате цялото семейство: баща, майка, брат и сестра. Тия струни не се месят в своите работи. Когато дойде бащата, той говори. Започва някаква песен, сега той дава тон. После не само струни има, но има няколко позиции. Онези, които не са вещи, свирят само на първа позиция. На първа позиция минаваш от „сол“ в „ре“, в „ла“ и в „ми“. Пак се връщаш назад. Първата позиция, като дойдеш, някой с първия пръст ще вземеш, с втория, с третия, с четвъртия. После пак започнеш обратно назад. Най-първо, онези, които са се учили, дълго време на първа позиция свирят. Има първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция. Трудна работа. Има прекръстосване на тия позиции – да минеш от първа на втора или от първа на трета, на четвърта или на пета. Някой казва: „Нас не ни интересува това.“ Почти човек е така нагласен. Неговият дух някой път е „сол“, неговата душа е „ми“, неговият ум е „ре“, неговото сърце е „ла“. Душата или духът му някой път хване бащата и казва: „Кажи си дума.“ Или ще хване сина и казва: „Я кажи, доволен ли си от баща си?“ Ще хване дъщерята и казва доволна ли е тя от баща си. После майката ще попита. Ще каже: „Ти какво мислиш за твоя възлюблен, как живеете?“ Тя някой път току писне, оплаква се. Нагласяват я, тя казва: „Особено не си хармонираме. Първия път се обичахме, сега някой път се раждат някои недоразумения.“ Цигуларят вземе ключа, побутне, побутне и казва: „Сега вие се обичате.“ Вторият път пак има разногласие, пак бутне с ключа. Бутне, майката е на място. Бутне бащата, той слязъл половин тон, навие го, завърти ключа, не знае, че тия ключове образуват хармония. Той накара бащата да мисли както трябва, майката накара да мисли както трябва. Казвам, първия път, когато вземате уроци по цигулка, учителят няма, най-първо, да ви научи да нагласявате цигулката. Най-първо, ще ви предаде уроци, и после ще ви научи как се нагласява цигулката. Изисква се развито ухо. Често учителят нагласява цигулката, после даде я на ученика да свири, после пак я нагласява. Често вас ви дотяга, вземате цигулката и я нагласявате, казвате: „Да зная аз да я нагласявам.“ Хубаво е, но няма време човек, докато се научи да нагласява цигулката си. За да нагласяваш добре цигулката в живота, трябва да разбираш състоянието на баща си – да знаеш какво е състоянието на бащата, какъв е основният тон, какво иска той. После трябва да знаеш какъв е основният тон на майка си, какво тя иска. Трябва да знаеш какъв е основният тон на сестра си, какво тя иска. Най-после трябва да знаеш какъв е основният тон и ти какво искаш, кое е основното, което ти искаш. Ако не разбираш струните, не е нагласена струната, не можеш да минеш от една струна на друга. Щом са нагласени, веднага песента излиза добре. Казвате: „Господ всичко ще даде, от Господа е всичко.“ Че всичко Бог ще създаде, Той вече е създал всичко, но работата оставил заради нас. Казвате: „Аз се помолих.“ С молитва не става работата. Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш. Бащата се отличава в първоначалното положение, кожени са всичките струни. Бащата е дебела струна, плътна е, синът е по-тънка, сестрата е още по-тънка, а майката е най-тънка. И затуй нейният звук е тъничък. Гласът на дъщерята е по-дебеличък, на брата – още по-дебел, и на бащата – най-дебел. Или от земно гледище бащата е най-авторитетен. Като каже: „Бу, бу, бу“ – дойде синът, и той поддържа баща си, туй, което бащата е казал, е вярно. Сега службите какви са? Двете струни показват законът какъв е. „Ре“ и „ла“ в дадения случай са възпитателен метод. „Ре“ е, което постоянно дава, „ла“ е, което взема. Под думата любов разбирам онази енергия, която влиза в природата. „Ла“ е закон да възприемаш. При „ла“ зреят плодовете. При „ре“ се насаждат. В дадения случай човек, ако не може да мисли, какво може да даде? Той иска да мисли, за да даде нещо от себе си, но за да даде, трябва да е възприел нещо. Ние по някой път искаме да играем ролята на Бога. Казвате: „Аз измислих.“ Човек нищо не може да измисли.Казвам, да искате вие да бъдете на цигулката. Сегашната струна „сол“ доста скъпа е. Някой път е обвита със сребро, някой път е обвита със злато. Някой път металът е по-прост, и звукът е по-прост. Кожата, от която е направена струната, трябва да бъде хубава.В дадения случай скръб е, когато цигулката не е нагласена. Не свириш хубаво, скръбен си. Свириш хубаво, радостен си. Хубава е цигулката, това е радост. Разстрои се цигулката, това е скръб, веднага отслабват струните. Имаш лък, няма с какво да го намажеш. Някой път го намажеш повече, някой път по-малко. Трябва удар, да излезе тази музика. Не е лесно да бъдеш цигулар. Някой път, когато някой цигулар, като извади лъка, започва да маже лъка – някой го намаже два–три пъти, някой го намаже три–четири пъти, някой десет пъти. Той не е от майсторите цигулар. Някои цигулари са много майстори. Разхлаби се цигулката, разбира, че около четвърт тон е спаднала, изведнъж завърти ключа, и пак продължи да свири. Някой, за да нагласи цигулката, развърта, развърта. Казвам: този не е майстор. Онзи, като хване, веднага я завърта. Като бутне ключа, знае колко да завърти. Онзи, като не знае как да завърти, развърта и завъртва много пъти. Много не въртете ключовете, когато свирите и когато се нагласявате. Често ние се смущаваме. Най-първо, ти вземеш да свириш: много са взискателни, бащата в цигулката е много взискателен, той иска да го почитат. Ако го развиваш, не свири вече. Майката е много тщеславна, обича да я хвалят. Хвалят я, но с какво я хвалят? Цигуларите сега се намират в трудно положение. Като дойде някой цигулар, казва: „Я ми изсвири нещо от Бах.“ Не е свирил Бах. Доста трудни парчета има Бах. Някои парчета са много трудни на Бетховен. Той казва: „Мене Бах не ми харесва толкоз, еди-кой си автор по-хубави парчета има.“ А той него знае, него свири. Всичките цигулари свирят нещо, което за тях е по-хубаво. Казва: „Посвирете Бах.“ Но Бах е труден. | ||
| + | |||
| + | "[[Четирите струни 1943]]"11.07.1943г. | ||
| + | |||
| + | [[Плодовете на любовта, том 2]] | ||
| + | |||
| + | ---- | ||
| + | *Земята е едно училище, слезли сте да работите. Най-първо, една много лека работа ви дават. Пет неща са ви дали. Най-първо, да се научите хубаво да гледате, да възприемате хубавите работи. Като идете при онези, които свирят хубаво на цигулка, идете при един голям цигулар, той, най-първо, ще ви научи да теглите лъка по струните, само „сол“, „ми“, „ре“, „ла“. Четири струни има цигулката. Вие в сегашната цигулка имате четири струни. По някой път турят още една струна, не знаят къде да я турят. Обвиняват, че Паганини турял пет струни, особена терца по-долу свирел, особени работи. | ||
| + | |||
| + | "[[Добро слушане]]"01.08.1943г. | ||
| + | |||
| + | [[Плодовете на любовта, том 2]] | ||
Текуща версия към 10:22, 2 декември 2011
1932г.
- Искам да стана музикант. Свържи се с добрите музиканти в света и ще станеш музикант. Иначе с години ще стържеш на цигулката, ще станеш обикновен цигулар и така ще заглъхнеш. Без връзка с великите музикални същества нищо не се постига. Истински музикант е онзи, който прави хората добри, който лекува болни. Ако не можеш да преобразиш човека със своята музика, никакъв музикант не си. Казваш: Свирих и разплаках хората. Колко пъти мъжът, като свири на цигулката си, разплаква своята жена! И колко пъти жената, като свири на пианото, е разплаквала своя мъж! Това не е истинско свирене.
"Постоянна благодарност"29.05.1932г.
- Например, свириш на цигулка и една оса те безпокои. Достатъчно е да махнеш с лъка си и да се освободиш от нея. Питаш: Защо ме безпокои тази оса? – Много просто, интересува се от твоето свирене. Не се смущавай, като махнеш с лъка, тя ще хвръкне. Доколкото зная аз, осата не обича музиката. Щом започнеш да свириш, и тя започва да те безпокои, с което иска да каже: Престани да свириш! Не ме смущавай. Обаче, ти всякога можеш да я изпъдиш. – Как? – Вземи цигулката и започни да свириш. Всички оси ще излязат навън. Правил съм опити с мисълта си да изпъдя осите вън от стаята си.
"Слабото и силното"23.10.1932г.
- Ще кажете, че това е игра, фокус на мисълта. – Възможно е. И виртуозът-цигулар прави различни фокуси с лъка си, който се движи на гриф, дълъг около 30 см., извива се нагоре, надолу. А вие казвате, че той е голям музикант. И грамофонната игла се върти на плочата, свири хубави парчета, но не е музикант. Тя се движи в кръг, като на хоро, а вие слушате, какви парчета свири. Обаче, тя свири само това, което цигуларят е свирил. Каквото той е свирил, това и тя произвежда. Колко години са нужни на цигуларя, за да накара цигулката си да говори? Донякъде, цигулката подражава на човешкия глас, но никой цигулар не може да произведе звука на своята цигулка. Грамофонната игла показва, че в мисълта си човек е отишъл по-далеч от своите действия. Човек говори красиво, цветисто, но ако рече да направи това, което е говорил, може да си създаде голяма беля. Например, лесно се говори за Царството Божие. Силата на човека е в изпълнението на Божията воля, а не в говоренето.
"Механични и съзнателни процеси"30.10.1932г.
1933г.
- Срещате двама цигулари, и двамата свирят, но разликата между тях е голяма. Ще кажете, че и двамата имат хубави цигулки. – Това не е достатъчно. Между цигулката и цигуларя трябва да има известно отношение. Щом имаш цигулка, ще свириш. И колкото по-хубава е цигулката ти, толкова по-добре ще свириш. Наистина, колкото по-добър е цигуларят, толкова по-добра е цигулката му. Христос казва: „Ако не пребъдвате в мене, и аз и Отца си, нямате живот в себе си“. От този стих се вижда съответствието, което съществува между Отца Сина и човека. Единият цигулар свири добре, а другият – едва тегли лъка. Ако искаш хората да те разберат, като цигулар, трябва да им свириш. Иначе, колкото и да им говориш, нищо няма да разберат.
"Семе, цвят и плод"16.07.1933г.
1934г.
- Човек има известни инструменти, но не ги разбира. Дойде някой от вас, погледне някоя цигулка, повдигне я, погледне я, пак я тури настрана. Остави я някъде на тавана. Прах я посипва. Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо и казва: Няколко дъсчици.
Трябва да дойде някой с разбиране, за да види, че при известни условия, от тази цигулка може да излезе нещо много хубаво. Тази цигулка може да развесели сърцата на хората. Макар и да е няма, който знае, може да я накара да говори. А който не знае, само ще я обръща и някой път само може да изчисти гърба й. И ще се пита: Защо ли Господ е направил тази цигулка? Сега някой не може да свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?! Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате, дали тя е истинска или е скроена от хората.
В дадения случай вие имате този инструмент – цигулката, която обръщате на гърба й, настрани и някой ще я остави, като не знае как да се справи с нея. Някой може да разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе на тавана.
"Реалното и нереалното"14.01.1934г.
Ново разбиране за времето, том 1
- Двама майстори на цигулка няма какво да ми хвалят своята цигулка. Може лъкът да е хубав, формата, дървото, струните може да са на място, като някоя гиздава мома. Мене това не ме интересува. Всичко туй ми е приятно, но вземам лъка, струните да видя, какво ще говори тази цигулка. Говорът какъв е. Знае ли да говори научно по всичките правила. Гласът й е, който определя качеството, че е хубаво направена. Вземам един тон, втори, трети тон, казвам: Отлична е цигулката. И онази цигулка, на която се свири най-добре, тя е най-добрата цигулка. Има друга цена. А онази цигулка, на която не се свири добре, майсторът трябва да я поправи.
"Не пресушавай живота"18.02.1934г.
Младият, възрастният и старият, том 2
1936г.
- Какво ще излезе от този човек, ако му дадете една хубава цигулка? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо няма да изкара от нея. Друг е въпросът, ако дадете цигулката на някой виртуоз. Той ще изсвири нещо хубаво, което ще ви задоволи. Значи, любовта се дава на човек, който може да я възприеме и използва.
"Вътрешна връзка"13.09.1936г.
1937г.
- Има неща в живота, които са интересни само тогава, когато са разбрани. Подарявате по една цигулка Страдивариус на двама цигулари: единият е гениален, а другият – обикновен цигулар. Първият ще вземе цигулката и ще изсвири нещо хубаво. Всички ще го слушат с удоволствие. Вторият ще изсвири нещо обикновено, както децата дрънкат на пиано или на цигулка. Който го слуша, запушва ушите си и бяга далеч. Преди да са показали изкуството си, и двамата се хвалят с цигулките си. Всеки от тях казва: Каква цигулка имам! Изсвири нещо! Гениалният цигулар взима цигулката и свири. Всички са доволни от него. Обикновеният цигулар свива рамене, казва: Не мога да свиря. Той може само да каже, че цигулката е хубава, направена от Страдивариус. Вярвам, че цигулката е хубава, но посвири нещо. Може да се каже нещо за цигулката, но това не е достатъчно. Тя е направена за свирене. При това, трябва да знаеш, от кой автор ще свириш: от Шопен, Моцарт или Бетовен. Който е малко груб, твърд по характер, да свири Шопен. Той ще му предаде мекота. Който е изгубил смисъла на живота, да свири Бах. Който не иска да чете и не обича да мисли, да свири Бетовен. Който не обича поезията, да свири Моцарт. Всеки музикант представя едно хубаво ядене. Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението си. Всяко ядене е на мястото си.
"Единият и многото"09.05.1937г.
- И музиката има две страни: външна и вътрешна. Външната страна се отнася до инструмента и свиренето с него. Вътрешната страна има отношение до смисъла на музиката. Ако свириш на цигулка, трябва да знаеш мястото на всеки; тон на грифа. После трябва да управляваш добре лъка. Щом научиш това, ще свириш цели, половини, четвъртини ноти, акорди. Важно е да проникнеш във вътрешната страна на музиката, да разбереш законите на всеки тон. Например, тонът „си" е мощен.
"Първото място"16.05.1937г.
- Изобщо, за да пееш или свириш на един или на друг инструмент, трябва да спазваш известни правила. Сам човек представя цигулка с четири струни, които отговарят на четирите темперамента. Неговата воля е лъкът, който се движи по струните. Струната „сол" е басът в човека, „ре" е алтьт, „ла" – тенорът, а „ми" – сопранът. Дойдем ли до семейството, там отношенията са други: басът е бащата – струната „сол"; „ми" – това е майката; „ре" – синът, а „ла" – дъщерята. Който разглежда отношенията музикално, лесно се справя с живота. Другояче казано: Нервният темперамент е бащата, сангвиничният – майката. Първо жената е започнала да мисли Значи, пръв мисли оня, който обича. Дойде ли любовта в човека, той започва да мисли.
"Особености на човека"20.06.1937г.
- Накарах цигулката си да говори вместо мене. Ако бях й говорил, нямаше толкова лесно да се свърши работата. Като й посвирих, тя се развесели. В дадения случай, моята цигулка говори по-добре от мене. След това и аз благодарих на цигулката си, че може да говори тъй хубаво. После благодарих и на ръцете си, че могат да управляват лъка и цигулката. Благодарих им, че ме освободиха от една неприятност – да говоря с часове на тази сестра. Постъпвайте и вие като мене. Като дойде при вас някой неразположен, изпейте му една песен, или изсвирете му нещо хубаво.
- Професорът по музика никога не може да изправи своя ученик, ако сам не вземе цигулката си и му покаже, как да свири или пее. Той трябва да го научи да слуша. Когато пееш, вслушвай се в гласа си, да чуваш, взимаш ли верни тонове. Ти се вслушваш в другите, а себе си не слушаш. Докато не привикнеш да чуваш своя глас и в най-големия шум, ти никога няма да се научиш да пееш. Ако сам не се коригираш, отвън никой не може да те коригира.
"Трите пътя"12.12.1937г.
1938г.
- Имате брат, който свири по цял ден на цигулка. Вие казвате: Това е цигулка! – Какво особено изкуство има в свиренето на цигулка? – Цигулката може да ни осветли в много неща. Махнете магаренцето и четирите струни на цигулката, ще видите, че тя вече нищо не струва. Сега, опнете струните на една обикновена дъска и ще видите, че те няма да издават никакъв звук, нищо не излиза от тях. Значи, и струните, без цигулката, нищо не струват. Често вие питате: Какво представя човекът? – И човекът е една цигулка с пет струни – петте сетива.
"Доброто и светлината"02.01.1938г.
1939г.
- За да даде един концерт, който трае най-много един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Всяко нещо, което се изсвири добре, показва, че музикантът се е упражнявал. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражнявал. Като живее, човек ежедневно прави упражнения. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. И тъй, любота е основният тон на живота — тонът до. Мъдростта е доминантата — сол. Истината, това е тонът си, който дава разрешение на нещата. Значи, имате три основни тонове в живота: до, сол, си. Щом дойдете до тона си, вие се намирате в положение на възлизане, т. е. минавате в по-висока октава на живота. Влзете ли в по-висока октава, редът на нещата започва да се изменя. В тона до на първата октава има известно напрежение, каквото забелязваме в размътеното яйце. Това яйце е стояло известно време под квачката и трябва да стои докрая, докато се измъти. Щом влезете в тона до на втората октава, няма да имате напрежение, но движение. Човек трябва да знае, какво може да извърши, като попадне в тона до, когато е в движение. Следователно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона до на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния живот. Дето има мъчнотии, разрешението им иде от физическия живот. Като се разрешат тия въпроси, човек влиза вече в духовния свят. Духовният свят се намира в динамическо, а не в статическо положение. Докато живее само на физическия свят, чове постоянно плаче, че няма дрехи, обуща, пари, къща и т. н. На физическия свят плачът е на място, но не в духовния и в умствения. Като дойде професорът, започваш да учиш другите тонове — ре, ми, фа, сол, ла, си и стигаш до горно до, т. е. влизаш в духовния свят, дето плачът не се позволява. Като дойдеш до тона до на горната октава, плачът се превръща в музика.
- Едно американско семейство изпаднало материално толкова много, че всички негови членове дошли до голямо отчаяние. Един ден, край дома им минал един турист, който се отбил при тях да си почине. Като видял посърналите лица на децата, той поискал една цигулка да им посвири. Домакинът отговорил: Никой от нас не свири, но имаме от дядо си стара цигулка, хвърлена някъде на тавана. Ще я донесем да я опиташ. Туристьт нагласил добре цигулката, изчистил я, разгледал я и останал очуден - това било цигулка Страдивариус. Той посвирил и останал много доволен от цигулката. След това предложил на домакина да му я продаде, ако не му трябва. Той казал, че цигулката е много хубава, и е готов да даде за нея голяма сума. Домакинът се съгласил на предложението на цигуларя и му продал цигулката. Ог парите, които получил за цигулката, материалните работи на цялото семейство се подобрили. Днес всички хора имат по една цигулка Страдивариус, която са захвърлили на тавана, като непотребна. Един ден, обаче, ще дойде в дома ви някой виден виртуоз, който ще иска цигулката ви, за да посвири. Той ще стане причина да свалите цигулката от тавана. Като посвири с нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че в цигулката ви се крият онези условия, от които зависи вашият живот. Какво повече можете да искате от това, да дойде в дома ви един виртуоз или учен и да ви научи да цените ума си, който Бог ви е дал, и да го употребявате на място? Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае, как да употребява сърцето си, да знае, как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея.
"Малкият брат"01.01.1939г.
- Вземете един цигулар. Цялото му изкуство е да научи всичко сам на цигулката си, на ръчката ѝ, която е 30 см дълга. Но трябват му 30 години, за да стане майстор. Да знае на кое място и как да си постави пръстите. Или вземете един съвременен пианист. Той на едно разстояние повече от един метър трябва да знае къде и как да си тури пръстите. Аз гледам, когато някой говори за различни работи, колко погрешно свири. Той като се вслуша сам, свири някое парче, но то е блудкаво, няма никакво съдържание. Пианистите някой път си играят. Някой път имат тщеславие. Кажат тъй: тър-р-р – прекарат пръстите си от единия край до другия на пианото. Че и аз мога тъй да прекарам пръстите си и да произведа звука тър-р-р. Но това ни най-малко няма да покаже, че съм добър свирец.
"Благо и блаженство"19.02.1939г.
- Музикантът трябва да вземе лъка си и да свири. След като е работил, художникът има нещо, една картина. Цигуларят след като свири, картина няма, всичко се носи из въздуха. На ушите е тази картина. Може да мине ден, два, три, година може да мине и музиката ще остави нещо, отпечатало се. Казвам: Не е само четката, не е само ръката, но и с езика си, когато говориш, с очите си когато гледаш, може да оставиш нещо. Казваш: „Веднъж срещнах един човек и той ме погледна много мило, погледа му няма да забравя.“ Години са се минали, ти не можеш да забравиш хубавия поглед. Една хубава постъпка, една хубава мисъл, едно хубаво чувство оставя, едно вечно впечатление в човека, който отива и в другия свят.
"Търпението"23.06.1940г.
- Каква е целта на един цигулар, който свири на цигулка? Нашият брат Симеон, толкова години свири, какво е придобила цигулката му? Придобила е нещо, тя се е пооблагородила. След време, тя ще струва повече пари отколкото по-рано. Цигулката свири. И човекът е едно същество, чрез което Бог се проявява. Важното в живота е Бог да се проявява в него. Цигулката, ако седи така, не може да се облагороди. И като свири, въздухът, който минава през нея, тези трептения, постепенно облагородяват цигулката. Даже, ако взема цигулката на този брат, той ще заболее, той трябва да я пази. Тя е възлюбената му. На един цигулар се е развалила цигулката му. И той отишъл при един италиански майстор да я поправи. Последният взел ножа, извадил дъските, разглобил цигулката и цигуларят припаднал. Като че този нож е минал през самия цигулар. Има нещо тясно свързано между него и цигулката. Какъв е смисълът на живота? Както цигуларят трябва да свири на цигулката, така и чрез човека, Бог постоянно се проявява. И постоянно, като се проявява, ние придобиваме нещо.
"Аз, ти, той"17.12.1939г.
Първият момент на любовта, том 1
1942
- Мене ми разправяше един познат американец, слушал той Камила Русо. Тя е била ученичка на Паганини. Свирела „Сънят на живота“. Казва ми тоя американец: „В дадения случай, когато я слушах, бях готов да се примиря с целия свят, да раздам имането си, но след три–четири дни пак изчезна това. Казвам, увлякъл съм се.“ Защо се е увлякъл? От цигулката излиза нещо. Какво му казва тази цигулка? Какво ще говори? Гласът излиза от нейните струни, отлична музика е. Аз бих нарекъл майстор цигулар онзи, на когото цигулката започва да говори: като свири на струните, да говорят. Може ли да бъде? Ще има цигулки: като свирят с цигулките, ще говорят. Сега вие ще кажете: „Ние сме още много зелени.“ Не че сме зелени, но сме напуснали небето, отишли сме много далече от Бога и искаме да намерим своето щастие.
"С малкото"04.01.1942г.
1943г.
- Вземете, нашият брат с цигулката може да ни послужи като пример. Четири струни има цигулката. Едната струна, басовата струна, то е бащата. После противоположната на нея, тънката, е „ми“. Тя е майката. Тя е най-тънка. После до баса седи „ре“. В дадения случай „сол“ е бащата, защото той позволява всичките работи. На български говорим. „Сол“ е тонът на бащата, „ре“ е големият син, а „ла“ е дъщерята. И така имате цялото семейство: баща, майка, брат и сестра. Тия струни не се месят в своите работи. Когато дойде бащата, той говори. Започва някаква песен, сега той дава тон. После не само струни има, но има няколко позиции. Онези, които не са вещи, свирят само на първа позиция. На първа позиция минаваш от „сол“ в „ре“, в „ла“ и в „ми“. Пак се връщаш назад. Първата позиция, като дойдеш, някой с първия пръст ще вземеш, с втория, с третия, с четвъртия. После пак започнеш обратно назад. Най-първо, онези, които са се учили, дълго време на първа позиция свирят. Има първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция. Трудна работа. Има прекръстосване на тия позиции – да минеш от първа на втора или от първа на трета, на четвърта или на пета. Някой казва: „Нас не ни интересува това.“ Почти човек е така нагласен. Неговият дух някой път е „сол“, неговата душа е „ми“, неговият ум е „ре“, неговото сърце е „ла“. Душата или духът му някой път хване бащата и казва: „Кажи си дума.“ Или ще хване сина и казва: „Я кажи, доволен ли си от баща си?“ Ще хване дъщерята и казва доволна ли е тя от баща си. После майката ще попита. Ще каже: „Ти какво мислиш за твоя възлюблен, как живеете?“ Тя някой път току писне, оплаква се. Нагласяват я, тя казва: „Особено не си хармонираме. Първия път се обичахме, сега някой път се раждат някои недоразумения.“ Цигуларят вземе ключа, побутне, побутне и казва: „Сега вие се обичате.“ Вторият път пак има разногласие, пак бутне с ключа. Бутне, майката е на място. Бутне бащата, той слязъл половин тон, навие го, завърти ключа, не знае, че тия ключове образуват хармония. Той накара бащата да мисли както трябва, майката накара да мисли както трябва. Казвам, първия път, когато вземате уроци по цигулка, учителят няма, най-първо, да ви научи да нагласявате цигулката. Най-първо, ще ви предаде уроци, и после ще ви научи как се нагласява цигулката. Изисква се развито ухо. Често учителят нагласява цигулката, после даде я на ученика да свири, после пак я нагласява. Често вас ви дотяга, вземате цигулката и я нагласявате, казвате: „Да зная аз да я нагласявам.“ Хубаво е, но няма време човек, докато се научи да нагласява цигулката си. За да нагласяваш добре цигулката в живота, трябва да разбираш състоянието на баща си – да знаеш какво е състоянието на бащата, какъв е основният тон, какво иска той. После трябва да знаеш какъв е основният тон на майка си, какво тя иска. Трябва да знаеш какъв е основният тон на сестра си, какво тя иска. Най-после трябва да знаеш какъв е основният тон и ти какво искаш, кое е основното, което ти искаш. Ако не разбираш струните, не е нагласена струната, не можеш да минеш от една струна на друга. Щом са нагласени, веднага песента излиза добре. Казвате: „Господ всичко ще даде, от Господа е всичко.“ Че всичко Бог ще създаде, Той вече е създал всичко, но работата оставил заради нас. Казвате: „Аз се помолих.“ С молитва не става работата. Ти в дадения случай поне теорията на цигулката трябва да разбираш. Бащата се отличава в първоначалното положение, кожени са всичките струни. Бащата е дебела струна, плътна е, синът е по-тънка, сестрата е още по-тънка, а майката е най-тънка. И затуй нейният звук е тъничък. Гласът на дъщерята е по-дебеличък, на брата – още по-дебел, и на бащата – най-дебел. Или от земно гледище бащата е най-авторитетен. Като каже: „Бу, бу, бу“ – дойде синът, и той поддържа баща си, туй, което бащата е казал, е вярно. Сега службите какви са? Двете струни показват законът какъв е. „Ре“ и „ла“ в дадения случай са възпитателен метод. „Ре“ е, което постоянно дава, „ла“ е, което взема. Под думата любов разбирам онази енергия, която влиза в природата. „Ла“ е закон да възприемаш. При „ла“ зреят плодовете. При „ре“ се насаждат. В дадения случай човек, ако не може да мисли, какво може да даде? Той иска да мисли, за да даде нещо от себе си, но за да даде, трябва да е възприел нещо. Ние по някой път искаме да играем ролята на Бога. Казвате: „Аз измислих.“ Човек нищо не може да измисли.Казвам, да искате вие да бъдете на цигулката. Сегашната струна „сол“ доста скъпа е. Някой път е обвита със сребро, някой път е обвита със злато. Някой път металът е по-прост, и звукът е по-прост. Кожата, от която е направена струната, трябва да бъде хубава.В дадения случай скръб е, когато цигулката не е нагласена. Не свириш хубаво, скръбен си. Свириш хубаво, радостен си. Хубава е цигулката, това е радост. Разстрои се цигулката, това е скръб, веднага отслабват струните. Имаш лък, няма с какво да го намажеш. Някой път го намажеш повече, някой път по-малко. Трябва удар, да излезе тази музика. Не е лесно да бъдеш цигулар. Някой път, когато някой цигулар, като извади лъка, започва да маже лъка – някой го намаже два–три пъти, някой го намаже три–четири пъти, някой десет пъти. Той не е от майсторите цигулар. Някои цигулари са много майстори. Разхлаби се цигулката, разбира, че около четвърт тон е спаднала, изведнъж завърти ключа, и пак продължи да свири. Някой, за да нагласи цигулката, развърта, развърта. Казвам: този не е майстор. Онзи, като хване, веднага я завърта. Като бутне ключа, знае колко да завърти. Онзи, като не знае как да завърти, развърта и завъртва много пъти. Много не въртете ключовете, когато свирите и когато се нагласявате. Често ние се смущаваме. Най-първо, ти вземеш да свириш: много са взискателни, бащата в цигулката е много взискателен, той иска да го почитат. Ако го развиваш, не свири вече. Майката е много тщеславна, обича да я хвалят. Хвалят я, но с какво я хвалят? Цигуларите сега се намират в трудно положение. Като дойде някой цигулар, казва: „Я ми изсвири нещо от Бах.“ Не е свирил Бах. Доста трудни парчета има Бах. Някои парчета са много трудни на Бетховен. Той казва: „Мене Бах не ми харесва толкоз, еди-кой си автор по-хубави парчета има.“ А той него знае, него свири. Всичките цигулари свирят нещо, което за тях е по-хубаво. Казва: „Посвирете Бах.“ Но Бах е труден.
"Четирите струни 1943"11.07.1943г.
- Земята е едно училище, слезли сте да работите. Най-първо, една много лека работа ви дават. Пет неща са ви дали. Най-първо, да се научите хубаво да гледате, да възприемате хубавите работи. Като идете при онези, които свирят хубаво на цигулка, идете при един голям цигулар, той, най-първо, ще ви научи да теглите лъка по струните, само „сол“, „ми“, „ре“, „ла“. Четири струни има цигулката. Вие в сегашната цигулка имате четири струни. По някой път турят още една струна, не знаят къде да я турят. Обвиняват, че Паганини турял пет струни, особена терца по-долу свирел, особени работи.
"Добро слушане"01.08.1943г.