Разлика между версии на „Баща си и майка си“

Версия от 13:27, 6 февруари 2010

Баща си и майка си

"Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе си. *) "Почитай баща си и майка си!" – Това е стара истина – толкова стара, колкото и самият човек. „ Люби ближния си, както себе си!" Тези две идеи са се родили със самия човек заедно, още когато той е дошъл на земята. Този закон не се отнася само до човека, но и до растенията. И растенията почитат баща си и майка си, и те имат ближни. Също така и рибите, и птиците, и животните, и минералите, както и кристалите даже, и те почитат баща си и майка си; и те обичат своите ближни. Ще кажете, че много е казано това. Българската пословица казва: „ От много глава не боли." Значи, щом главата ти не може да побере това, което се съдържа в някоя книга, остави го за после. Обаче, старите истини трябва да се изясняват, да се намерят съотношенията между тях. Между истините има известно съотношение, както и между числата. Всички числа в математиката са важни, само когато имат известни съотношения помежду си; всички геометрически форми са важни, когато имат известни съотношения помежду си; всички линии са важни, когато имат такова съотношение помежду си, че образуват различни фигури. На това основание, можем да кажем, че математиката представя духовен закон, защото в нея има съотношение на разумни идеи. Идеите живеят като хората. Това, което наричаме разумни идеи, това са отношения между същества, които имат отражения върху нас. Според твърденията на съвременната философия, съществуват два начина на разбиране: единият е математически, а другият – духовен. Това поражда в науката спор. Този спор е приятен, защото дава възможност на хората да мислят. Значи, светът може да се изучава от две гледища: обективно или външно и субективно или вътрешно. Външният начин е видим, а вътрешният – невидим, т. е. по-далечен. Когато казваме, че виждаме човека, ние виждаме само обективния, външния човек

Матея 19:19.

и по него съдим за субективния, за вътрешния. Виждаме, че някой човек свива веждите си, или затваря очите си, или маха с ръката си, или се криви на една или на друга страна, и от тези движения искаме да знаем, каква мисъл ги предизвиква. Защото, има разумни, има и неразумни движения. Неразумно движение, например, е изкъртването на една канара и търкалянето й надолу по наклон. Някой философ може да каже, че в търкалянето на тази канара действуват някакви разумни причини. Според мене, в търкалянето на канарата няма никакви разумни причини, защото, като срещне човек на пътя си, тя ще го смачка, ще го направи на каша, и след това ще спре. Канарата казва: Дотук мога да се движа; оттук нататък ще спра. Аз се движа само, докато има наклон; щом дойда на равнище, излизам от своето поле на деятелност, т. е. оставам на почивка. 

„Почитай баща си и майка си!" Какво се разбира под думата "почитай"? Колко пъти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си," но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Ако действително тази идея беше понятна, положението на съвременното човечество, както и на всички риби, птици, млекопитаещи, щеше да бъде много по-добро, отколкото е сега. Въпросът за почит към майката и бащата никой не можа да разреши. Растенията не можаха да го разрешат, и затова го предадоха на рибите; рибите не можаха да го разрешат, предадоха го на птиците; птиците не можаха да го разрешат, предадоха го на млекопитаещите; млекопитаещите не можаха да го разрешат, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешат, предадоха го на ангелите; и ангелите не можаха да го разрешат. Какво ще стане най-после? Този въпрос ще се предаде на Бога, Той да го разреши. „ Почитай баща си и майка си!" Да почиташ, това е акт, прилив в природата, прилив от човека към Първичната Причина. Да почиташ някого, значи, да му дадеш простор, да го поставиш на почетно място. Да почиташ някого, това не значи, че трябва да го приемеш в себе си вътре, но да го оставиш вън от себе си и да съзнаваш, че си приел от него много добрини. Заради тези добрини ще го почиташ, ще го наречеш свой баща и своя майка, И наистина, всеки, който ви е направил добро, той може да се нарече ваш баща или ваша майка. „Почитай баща си и майка си, и люби ближния си!" Да любиш ближния си, това е вътрешен процес, това е Божествена идея, която прониква в самия човек. Обичта към майката и бащата се проявява навън, а тази към ближния – навътре. Когато почитаме и обичаме ближния си, ние го приемаме в дома си, угощаваме го, даваме му стая да нощува. Когато изказват почитта към ближния си, хората ще му направят паметник и ще се съберат около него да му изкажат почитта си. И законът казва: „ почитай!" Младежът, който отиде при Христа, да пита, какво трябва да направи, за да наследи живот вечен, не можа да разбере думите на Христа, защо трябва да продаде имането си и да го раздаде на бедните. Той не разбра, защо трябваше да стане търговец. Той не разбираше, че като отиде между хората да продава имането си, ще научи, какви са хората. Той не познаваше още хората и каза на Христа: Аз не искам да ставам търговец, да се занимавам с търговия. Казвам: човек трябва да разбира всичко в света. Той трябва да разбира от всяко занятие, от всяко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човек знае, толкова по-добър и по-учен става. Еднообразието убива човека. Христос каза на младия човек: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела та ме последвай!" Значи, първо ще намериш богатите хора, на които ще продадеш имането си, защото сиромасите не купуват скъпи неща. От това, как ще разпродадеш имането си на богатите, ще се види доколко умът ти струва; после ще го раздадеш на бедните и ще тръгнеш след Христа. И бедните хора са родени от майки и от бащи. Като раздадеш имането си на бедните, ти ги почиташ. На богатите пък няма да раздаваш и подаряваш, а ще продаваш. Това значи да почиташ баща си и майка си. „ Като продадеш имането си и го раздадеш на бедните, ела при мене да се учиш. Аз ще ти стана ближен. Аз ще те уча, а ти ще ме обичаш." Следователно, който отиде при Христа, при Учителя си, да се учи, Той ще му стане ближен. Ако човек не е готов да продаде имането си и да го раздаде на бедните, той не може да отиде при Христа. Не е въпросът в раздаването, в това, че няжой имал къща, или няколко декара земя, но законът е такъв. Според този закон, човек ще има възможност да влезе във връзка с разумните същества, богати и бедни. Богатите представят бащата, а бедните, сиромасите – майката. Тъй щото, богатите хора са вашите бащи, а бедните – вашите майки. Значи, богатият, бащата трябва да продаде имането си. На кого трябва да го продаде? На богатите, на хората, които имат. След това той трябва да го раздаде. На кого? На сиромасите. Най-после, ще отиде при своя Учител да се учи на закона да люби ближния си. Тази е една органическа истина, която трябва да се съзнае от всички, понеже тя е необходима като основен елемент при сегашното ви развитие. Тя е необходима и за вашето щастие, защото човек трябва да гради в живота си. Щастието не почива на механически закон, но на жив, органически закон, в който има растене, развиване, както всички живи същества. Щастието не седи в това, да има човек къщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т. н. Щастието се заключава в това, да има човек здрави дробове, здрав стомах, здраво гърло, здрави ръце и крака. Защо са краката на човека, ако няма стомах? Защо са мислите му, ако няма мозък? Каква работа може да свърши той без ръце? Значи, съотношения има между всички удове на човека. Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици от един Велик организъм в Битието. В това отношение, всеки човек има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава, каква е тази работа, или не я съзнава, това е друг въпрос. Дали съзнава своето предназначение, и това е въпрос; важно е, че човек съзнава в себе си известен потик, известен импулс да живее, Желанието на човека да живее, негово ли е, или не? Не е негово. Въпреки това, човек има желание да живее. Този импулс – за живот, съществува във всички същества. Всички живи същества искат да живеят. Това е импулс на самата природа. Тя има свои методи, с които разполага. Съвременните хора се намират в една фаза, когато щастието не може да се реализира. За щастието са работили много хора, много велики учени и философи, но не можаха да го постигнат. Напротив, нещастие ги е постигнало. За щастието са работили кристалите, после растенията, животните, хората, но никой не разреши този въпрос. Растителното царство някога е претърпяло един катаклизъм, вследствие на което растенията се превърнаха в зрелища. От тях остана само част, която и до днес съществува. На времето си и рибите имаха отлична култура, но и те не можаха да разрешат въпроса за щастието. И те претърпяха криза, която унищожи почти всички. От тях остана една малка част, която и досега съществува. По-рано са съществували такива големи риби, които са гълтали цели китове. Дойде ред и до хората да разрешат въпроса за щастието, но и те не можаха да го разрешат. Съществува един закон, според който, когато не може да постигне една своя идея, човек трябва да се смали. В закона за смаляването взимат участие два процеса: процес на горение и процес на стопяване. Има и трети процес – процес на съграждане. На тези процеси са подложени и органическият, и психическият свят. Ако се даде простор на първия и на втория процес в органическото царство, всичко ще изгори и ще се стопи. Колко и какви ли мъчения не са прекарали съществата от органическото царство, за да преодолеят тези два процеса! Някога, в далечното минало, е станал голям пожар в слънчевата система, вследствие на което всички планети са били разтопени. Трябвало е след това да дойдат разумни същества, със своите помпи, които да ограничат това голямо опустошаване. След това е започнал процеса на съграждането. Светът, в който живеем, не е направен още, както трябва. Учени и религиозни хора казват, че светът, който Бог е създал, е направен много добре. Да, Бог е създал света много добре, но след като го оставил на своите работници, те объркали малко работите. Казано е в първа глава на Битието: „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина." Онези, които не разбират дълбоките закони, които са взели участие при създаването на света, се стремят към бързо развитие, към бързо придобиване на щастие. Като не могат да постигнат това, те казват: Защо светът е създаден така? Човек трябва да бъде разумен, да разбира законите, за да види, че при създаването на света е взела участие Висша разумност. Двама души живеят около океана и не могат да го преплуват, не знаят, какво се крие зад него. Единият от тях е човек със слаби умствени и интелектуални способности, а другият е с особени умствени способности и високо интелектуален. Първият поглежда към океана и въздъхва, не намира изход да го преплува. Вторият, обаче, знае законите за плаването, знае механика, познава методите за движението, и решава един ден да построи един параход, с който да преплува океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пътя си, но въпреки това, пак се явяват известни положения, които той не е могъл да предвиди. Качвате се на този кораб, но се явява голяма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: Как така този учен човек не можа да предвиди това нещо? – Той е предвидил всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговите машини, но що се отнася до външните условия, бури, ветрове и други стихии, той не могъл да предвиди, а още по-малко – да ги избегне. Следователно, ония същества, които взели участие в създаването на земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пак не могли да предвидят всичко. Земята е голям параход, който пътува във велик океан. Този океан пък е безбрежно пространство, изпълнено с течност, вследствие на което и съвременните учени не могат да изчислят, колко милиарда години са нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Те не могат да определят, кога първият випуск хора ще слязат на първото пристанище на земята, дето тя ще вземе нови пътници и ще тръгне към второто пристанище. Когато земята спре на първото си пристанище, както параходите спират, нищо няма да остане от нея. Като казвам, че от земята няма да остане нищо, имам пред вид движението й около нейната ос. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да са нейните техници, както и да я управляват, те не могат да предотвратят това явление. Тогава земята ще бъде в положението на луната, която вече е спряла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ос. След няколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пътешествие. Това е само за обяснение на идеята. Въпросът не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че съществуват непредвидени случайности в нашия живот, които и най-разумните същества не могат да предвидят. Светът е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, и като резултат на тяхната деятелност се явява голямото разнообразие в живота. Всички тия същества приемат, че съществува една Висша интелигентност, но понеже не разбират законите, с които Тя си служи, нито пък познават формите, чрез които Тя се проявява, много неща остават за тях неизвестни. И най-напредналите, и най-разумните същества абсолютно нищо не знаят за тази Висша интелигентност. Скрита е тя от погледите на всички същества. И наистина, всеки е забелязал, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановете на хората. Тъкмо някой е намислил да направи нещо, но изведнъж някаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е имал подобни опитности, в будно или в сънно състояние? Например, някой сънува, че го коронясват, правят му голям палат, избрали му царица, всичко е готово вече, но дойде един негов приятел отвън, хване го за крака и му казва: «Скоро ставай, къщата гори!» Стресне се, стане изведнъж, но нищо няма – нито цар ще стане, нито къщата гори. Казвате, че това са илюзии на човешкия ум. Не, това е реалност, която не може да се реализира, понеже събудиха този човек преждевременно, не го оставиха да свърши съня си. Ако бяха го оставили да спи още, сънят щеше да се реализира. Когато някой цар от земята замине за другия свет, не се ли намира пак пред подобен сън? И той на земята е бил цар, но в невидимия свят никой не го признава за такъв. Истински учените хора знаят тия неща много добре, и те, изобщо, не се съмняват. Обикновените хора не вярват в тия неща; те не вярват и в задгробния живот, в това, че умрелите са живи, т. е. че продължават да живеят на онзи свят. Умрелите живеят но по друг начин; те мислят, но по друг начин от този на живите хора на земята. И те имат свои закони, свой ред и порядък, свои съдилища. Когато някой от тях сгреши, те го изпращат на земята, там да изправи погрешката си. И обратно: когато някой сгреши на земята, изпращат го на онзи свят, там да изправи погрешката си. Когато осъдят някого на земята на смъртно наказание, това показва, че не могат да намерят метод за изправянето на този човек и затова казват: «Хайде да го изпратим на онзи свят, там ще се намери начин за неговото изправяне.» – Верно ли е всичко това, или не? – Зависи от вашите разбирания. Обаче, всяко нещо трябва да се опита. Как в същност седи работата, никой нищо не знае. Колцина от вас сте били в онзи свят да знаете това? Или колцина от вас могат да се върнат в самата вечност, да видят, как е бил създаден светът, как е бил създаден първият човек? Съвременните учени казват, че човек е произлязъл от клетка. Така е сега, но първият човек е бил високо културен; той е бил от високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човек е произлязъл от клетка. Значи, първият човек е слязъл, и след това отново е започнал да възлиза. Първият процес наричат инволюционен, а вторият – еволюционен. При втория процес се предполага, че човек е произлязъл от клетка. По този въпрос са писани много книги, които можете да четете, да дойдете до известно убеждение. Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпрос, не се смущавайте, не се колебайте в съществуването на Бога. Мнозина се спират пред този въпрос и си казват: Дали съществува Бог, или не? Има ли друг свят, или няма? Бог изпълва цялото пространство, и всички светове се подържат от Неговата сила. Че един или втори философ отрича Неговото съществувание, с това нито Му се предава, нито Му се отнема нещо. Не е въпросът, дали съществува Бог, или не, но кардиналният въпрос е да живеем съобразно Неговите закони, ако искаме да бъдем здрави по ум, по сърце, по тяло. Тъй щото, дали вярвате, или не вярвате в Бога, не е важно. Как живеете, това е важно. Ако вярвате пък, вярата ви трябва да има съзнателен израз. Съвременните хора трябва да започнат с изучаване на своя организъм. За тази цел те трябва да се запознаят с живота на низшите същества и да се качват нагоре, докато дойдат до себе си. Сегашните хора минават за много учени. Щом са толкова учени, знаят ли, от колко милиарда клетки е съставен човешкият организъм? Някои от вас сте свършили един факултет, други – два факултета, но надали могат да отговорят на този въпрос. Човешкият организъм е съставен приблизително от 60 трилиона клетки, които се отличават с голяма интелигентност. Всички тия клетки включват в себе си качества и способности на същества от различна култура и интелигентност. Например, някои от клетките на човешкия организъм носят в себе си културата на растенията. Растенията се отличават с голяма наука. Някои от тях познават добре химия, физика. Други са отлични агрономи, те избират условията, при които трябва да се развиват, знаят, коя почва е добра за тях, и коя не е добра. Има клетки, които знаят законите за кристализирането. Трети пък са минали през културата на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Най-после, има клетки, които са минали през културата на високо напреднали, разумни същества. Тези клетки днес образуват мозъка на човека. Следователно, мозъкът, това е човекът. Човек се отличава по своята глава. Ако снемете главата на човека, от нея надолу той прилича на животно. Благодарение на главата, човек постепенно се е отделял от останалите животни. Ако разгледате дробовете и стомаха на човека, ще видите, че те се различават коренно от предшедствуващите култури. Например, дихателната система на човека се различава много от тази на рибите, на птиците и на ред още култури, които са живели преди него. Задачата на съвременния човек е да започне да изучава своя организъм, да изучава себе си. Не е въпросът, какво той може да направи индивидуално, в обществото, но да изучава своя организъм, да изучава силите и законите, които действуват в него. Ако не балансира силите в себе си, човек не ще може да издържа на противоречията, които съществуват в живота. Някой преживява голяма буря, голямо отчаяние и дохожда до положение на самоубийство. Той трябва да знае причините на това отчаяние, на тази стихия. Ако познава себе си, той ще разбере, че произходът на тази стихия е вън от него и ще може лесно да се справи с нея. Понякога човек изпитва в себе си чувство на омраза, на завист, на съмнение, а някога изпитва и положителни чувства – любов, пълна вяра и т. н. И в единия, и в другия случай, той трябва да знае причините, как са се родили тия чувства в него. Те не са се родили сега. Съмнението води началото си още от културата на термитите, които са съществували милиони години преди човека. Каква борба са водили термитите, докато стигнат това развитие, което е застрашавало човешката култура! Те са достигнали висока култура, но днес нищо не е останало от нея. Те имат слаби тела, но са много опасни. Ако Провидението беше допуснало още да се развиват, те щеха да опустошат цялата земя. В топлите страни цели области са опустошени от термитите. Термитите са големи майстори в опустошението. Ако отидете на мястото на някоя къща, която е била нападната от термити, ще видите само останките й, цялата е превърната в прах. Те са големи химици, знаят да разяждат стъклото, металите, дървото. Цели гори са опустошавани от термити. Цели параходи са били разрушавани от термити. Няма място, в което термитите не са могли да проникнат. Сега може да се зададе следния философски въпрос: каква е била целта на природата, като е допуснала съществуването на термитите? Тя ги е допуснала с цел да икономиса част от своята енергия. На времето си, те са разрешили един важен социален въпрос. Те разрешиха един от въпросите на природата, но тяхният въпрос остана неразрешен. Термитите нямат гробища. Те изяждат мъртвите си. Всичко, каквото излезе от тях, те го оползотворяват. Учените, които изучават живота на термитите, и досега още не могат да разберат, каква е целта на природата, като ги е създала. Те действуват като тайна сила в природата. Отде вземат разпорежданията си, не се знае. Обаче, в две-три седмици те са готови да унищожат цели квартали, защото много бързо се размножават. Царицата на термитите снася 30 милиона яйца през годината. Те почитат царицата си, която е 20 – 30 пъти по-голяма от един голям термит. Значи, ако един обикновен термите е от 3 – 5 милиметра голям, царицата е голяма около сто милиметра. Какво е целила природата, като е дала възможност на термитите да се размножават толкова много? Човечеството дължи спасението си от термитите на мравките. Те му дойдоха в помощ. Мравките казаха на термитите, че Царството Божие не е за тях, но за човека. Термитите не могат и не трябва да наследят земята. Авторът, който пише за термитите, казва, че голямо нещастие би било за човечеството, ако термитите успеят да влязат и в Европа. Някога, когато Европа е била тропическа зона, термитите са се развивали и там, но благодарение на студената епоха, която настанала в Европа, те били унищожени. От това време насам бялата раса е започнала свободно да се развива. Сега, да се вернем към въпроса за вътрешното проучване на себе си. Няма по-красив обект от обекта за изучаване на човека. Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предшествуващи култури, изразени в една, или в друга форма. Всички предшествуващи култури и цивилизации, през които са минали растенията, животните и човешките раси, са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Следователно, ако някой човек иска да се домогне до изучаването на някое растение, той трябва да разбира законите на своя организъм, както ученият отива в някоя библиотека, или в някоя лаборатория и започва да борави с познати съчинения, с познати елементи. По този начин и съвременните хора трябва да разгърнат гънките на своето тяло и по него да четат, както по книгите на познатата за тях библиотека, своето минало, настояще и бъдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разумен живот от този, който сега съществува. Какъвто строй и да дойде днес, той не може да бъде идеален. Преди всичко, хората трябва да бъдат свободни. Ако хората се стремят към богатство, те трябва да знаят, че всички не могат да бъдат богати. Всички хора не могат да бъдат и сиромаси. Целта на природата не е да направи хората богати, нито пък да ги направи сиромаси. Целта на природата е свободата на човешката душа. За да бъде свободен, човек трябва да разбира законите на живота, както и тия на разумната природа. В света има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме пред вид разумните богати и разумните сиромаси, които са дошли в света да работят, а не да критикуват, защо светът е създаден така, а не иначе. Колкото и да критикуват, нищо няма да постигнат. Когато Шопенхауер казва, че в света съществува една зла воля, какво се постига с това? Не е достатъчно само да се констатират нещата, но те трябва да се изправят. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко в ръцете си. Какво може да се направи срещу това управление? Христос е казал: „Не противи се на злото!" Това значи: ако на злото отговориш със зло, с това ти повече го засилваш. Следователно, на злото не отговаряй със зло! На доброто, обаче, отговаряй с добро. Значи, законът за доброто е обратен на този за злото. На любовта отговаряйте с любов; на доброто – с добро; на мъдростта – с мъдрост; на истината – с истина. На злото пък не отговаряйте със зло; на лъжата не отговаряйте с лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: Как може без лъжа?– Може без лъжа. Вие трябва да знаете, че лъжата е изобретение на низши същества, а не на човека. Низшите същества са виртуози в лъжата. Много растения чрез лъжа, чрез измама привличат към себе си насекомите, като ги използуват за храна. Тези растения изработват особени капчици течност, която отдалеч свети, привлича насекомите. Щом насекомото се приближи към растението, последното се отваря и го поглъща. В продължение на 24 часа растението изсмуква соковете на насекомите и след това се отваря. От насекомото не е останало нищо, освен неговия скелет, който се изхвърля навън. Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е извършило никакво престъпление. Ще кажете, че Господ е създал тези растения.– Бог ги е създал, наистина, но Той няма никакво отношение до капчиците, с които насекомите се привличат. Те са изобретение на самите растения. Този въпрос има друго обяснение. Той е във връзка с икономията в природата. Природата иска да опита разумността на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може. По същия начин тя изпитва и насекомите, дали са умни, или не. Когато някое насекомо се приближи към едно от тия растения, то погледне вътре, а природата го пита: Как ще разрешиш сега тази задача? Ако насекомото е умно, ще погледне към растението и ще избяга далеч от него. То казва: Аз разбирам тази работа. Които не разбират, нека влязат вътре, да научат един урок. Питам: ако и вие, с вашите мисли и чувства, влезете в такова цвете, какво ще бъде положението ви? Външността мами, привлича хората. Тя поражда в ума на човека неправилни, изопачени мисли и чувства. Например, един беден, прост човек, облечен с прости дрехи, върви по улицата и среща един богат, хубаво облечен, със скъпи дрехи, с нова шапка, с нови обуща. Погледне го и си въздъхне. Обърне се натук-натам, вижда, че всички го поздравяват, почитат го. Погледне дрехите си, въздъхне си и казва: Ех, да имах и аз такива дрехи, и мене щяха да почитат! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека. Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин Ходжа. Един ден той се облякъл в най-простите си дрехи и отишъл в едно кафене да пие кафе. Влъзъл в кафенето, но никой не му обърнал внимание. Заръчал си кафе, изпил го, платил за него и си излъзъл, пак тъй от никого незабелязан. След няколко деня той облякъл новите си дрехи, турил си нова шапка, нови пантофи, напръскал се с гюлова вода, и отишъл в същото кафене. Още с влизането му, започнали да го канят да седне ту на една, ту на друга маса. Заръчали му едно кафе. Той взел чашката с кафе в ръка и излял кафето върху кюрка си, като казал: Заповядай, пий това кафе! Тази чест се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пак го излял на кюрка си. Казвам: дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него. Достойнството на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите. Дрехите са резултат на човешкия ум. Разумният човек може да бъде хубаво, богато облечен, а може да бъде и просто облечен, но дрехите не определят неговата разумност. Сега в света има много костюми. Ако отидете в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, навсякъде ще видите най-разнообразни костюми. Всеки народ си има своя специфична носия. И българите имат свои носии. Ако изучавате техните носии, ще видите, че шопите, например, и лятно, и зимно време носят по два кожуха. Това е осгатък от живота на пещерния човек. Кожусите, които шопите носят, са остатъци от ледената епоха, през което време те са живяли. В подсъзнанието си, те носят спомени за тази епоха и очакват тя пак да дойде. Като обличат двата кожуха, те си казват: Нека ни е топличко, да не се простудим. „Почитай баща си и майка си!" Почитай Първичната Причина, която ти е дала потик да се проявиш на земята. Почитай и онази съществена идея в себе си, която те отличава като човек! Това наричаме ние баща и майка. Почитай Бога във външната форма на своите баща и майка! Като почиташ баща си и майка си, ти се повдигаш. Ако баща ти се повишава, и ти се повишаваш. Ако царят се повишава, и неговите синове и дъщери се повишават. И обратно: когато майката и бащата губят, заедно с тях губят и синовете, и дъщерите им. „Люби ближния си, като себе си'" Аз свързвам този процес с друг процес в природата. Да любиш ближния си, това е процес, свързан с яденето. Любовта към ближния и процесът на яденето са едно и също нещо. Когато човек може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомият не може да обича ближния си. Любовта към ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряват, защото не любят ближните си. Който не люби ближните си, той е осъден на старост. Когато престане да люби, човек престава да се храни, вследствие на което остарява. Някой казва: Този не заслужава моята любов, онзи не заслужава моята любов. Кажеш ли така, настъпило е вече скончанието на твоя век. Ти съвършено изсъхваш, и животът губи вече за тебе смисъла си. „Почитай баща си и майка си, люби ближния си, както себе си." Това са два велики закона, първият от които е свързан със закона на вдишването и издишването, а вторият – със закона на храненето. Само високо интелигентният човек, който е разбрал законите на природата, може да почита баща си и майка си. Като изучавате живота на растенията, на птиците, на млекопитаещите, ще видите, че ония от тях, които са по-интелигентни, имат уважение към баща си и майка си. Вечер, когато се нареждат да спят, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пък, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждат така, че между тях не се създава никакво противоречие. Едните се нареждат отляво на майка си, а другите – отдясно на майка си; едните – отляво на баща си, а другите – отдясно на баща си, и между тях не се явяват никакви противоречия. Питам: отде дойде тази идея у птиците, да знаят, как да се нареждат и какво да правят? Ще кажете, че това е инстинкт. Това, което наричате инстинкт, още не обяснява проявите в природата. Разбира се, по интелигентност, хората не могат да се сравняват с никакви животни. По интелигентност, човек седи хиляди, милиони пъти по-високо от кристалите, от растенията, от рибите, от птиците, от млъкопитаещите и т. н. Хората не проявяват даже всичката своя интелигентност, която им е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които служат на Бога, често се обезсърчават и казват: Какво трябва да правим сега?– Вие, които сте хиляди пъти по-интелигентни от растенията, идете при тях и ще видите, че те знаят, какво да правят. Чудни са хората! Слугата знае, какво да прави, а господарят не знае. Ученикът знае, какво да прави, а професорът, който му преподава, не знае, какво да прави. Когато някой казва, че не знае, какво да прави, той се натъква на една архаическа мисъл, останала от миналото, която днес се явява като препятствие в живота му. Какво трябва да прави? Да я заобиколи. – Животът няма смисъл. –Това е друга архаическа мисъл, която трябва да се заобиколи. Ще си кажете: Било е време, когато животът е нямал смисъл, но днес има смисъл. Каквато архаическа мисъл мине през ума ви, вие трябва да я заобиколите така, както инженерите, при пробиване на тунели, заобикалят онези канари и скали, които им препятствуват. „Почитай баща си и майка си!" Когато говорил на учениците си, Христос им обяснявал вътрешния смисъл на онези закони, които седят зад разумната причина. Той им обяснявал далечните причини и последствия на нещата. Има неща, които днес не можете да постигнете, понеже сега им поставяте основа. Ако искате преждевременно да постигнете известни неща, вие сами ще си попречите. За да постигне своите желания, всяка сутрин, като става, човек трябва да изправя отношенията си към майка си и баща си. Ако сега дойде някой реформатор в света, първата му задача ще бъде да накара хората да оправят отношенията си към своите майка и баща, не на сила, но по съзнание. След това той ще ги застави да оправят отношенията си към своите ближни. Аз наричам ваш ближен този, който, при всички условия на живота ви, може да служи като лост за вашето повдигане. Вие трябва да любите ближния си, понеже без тази любов не можете да се повдигнете. Любовта към Бога е капиталът, който човек трябва да възприеме от Него, за да се повдигне. Любовта към ближния пък представя човешката воля, човешкия лост, с който хората взаимно трябва да си помагат. Следователно, дали ще работите за ближния си, за дома си, или за Бога, законът е един и същ. Вашите деца не са тела, но души, от които не можете да изисквате да ви гледат на старини. Ако те доброволно пожелаят да ви гледат, това е друг въпрос, но първото им отношение е към Бога. Те са интелигентност, която работи заедно с интелигентността на всички души. Защо? Защото законите на природата се кооперират, работят заедно. Който иска да проучи първия закон–любовта към Бога–той трябва да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромасите и да почне отново да печели. Това значи да очисти човек сърцето си от всичко старо, от всичко непотребно. Това значи да се приготви човек за Божественото разбиране. Няма по-красиво нещо от това, да придобие човек Божественото разбиране, Божествения мир. А тъй, да се теоритизира само, че човек трябва да се самоотрече – това нищо не значи. Човек може да се отрече само след като дойде до онова вътрешно, Божествено разбиране. Когато бият някого, той може да се отрече от нещо, но това още не е съзнателно отричане. Отричането подразбира да употреби човек всичкото изобилие, което има в себе си, за повдигане на баща си и майка си, т. е. за онази свещена идея, която носи в душата си. По обратен път тази идея ще работи и за неговото повдигане. Сега от всички хора се изисква дълбоко проучване на законите в природата. Скърбите и радостите също така трябва да се проучат. Като казвам, че човек трябва да страда, това не значи, че съм за страданията. Аз не съм нито за страданията, нито за радостите. Защо? Има радости, които не почиват на здрава основа. Например, разбойникът, който убива, който краде, се радва, че е придобил нещо, но радостта му не е дълготрайна. Тази радост не е истинска. Неговата радост е скръб за другите. Такава радост не е Божествена. Когато радостта на едного е скръб за другиго, и когато скръбта на едного е радост за другиго, това показва, че хората живеят още в един преходен свят. Светът, в който хората живеят, не е разумен свят, те трябва да дойдат до взаимно разбиране. Разумният човек трябва да накара доброто и злото в него да се скарат, а той да стои настрана и да наблюдава. Само така могат да се разрешат въпросите. Затова е казал Христос: „Не противи се на злото!" Няма адепт, няма Учител в света, който да е казал на хората да се борят със злото. Който се е опитал да се бори със злото, той всякога е бил побеждаван. Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. То е поток от лава, пред която нищо не можете да направите. Апостол Павел е казал: „Побеждавайте злото с добро!" Съвременните учени искат да убедят хората, че злото може да се ограничи. Днес това е невъзможно. Злото е космическа сила, която може да се ограничи само с векове. Опитността на миналите векове, както и тази на миналите народи са довели хората до заключение, че злото се побеждава само с доброто. Човек трябва да носи доброто в себе си като оръжие против злото. Злото не е определено само за вас, то съществува независимо всичко друго, но защо съществува, никой не знае. Няма философ или учен, който да е обяснил причините за съществуването на злото. Досега са дадени хиляди обяснения, от старите и от новите времена, но нито едно от тях не е самата истина. Факт е, че злото и доброто съществуват. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че тези две сили са станали причина човек да съществува, т. е. да се прояви. Ако злото изчезне, човек не може да се прояви; ако доброто изчезне, човек пак не може да се прояви. Следователно, злото и доброто съществуват, за да се прояви човек. Обект на доброто и на злото в космоса е човекът. Това обяснение още не е научно, и то представя известни догадки, известни предположения. „Почитай баща си и майка си!" Това значи: не презирай баща си и майка си, не им отвръщай със зло, не гледай час по-скоро да се освободиш от тях, не гледай на баща си като на простак. Почитай баща си и майка си, макар и четири факултета да си свършил. Баща ти, който те е родил, е по-учен от тебе. Колкото факултета да си свършил, баща ти има един факултет повече от тебе. Баща ти не обича да се хвали. Когато синът покаже своя диплом на баща си, последният поклати главата си и казва: Синко, аз разбирам, че много още човек има да учи. Един ден, като дойдеш на моето положение, ще видиш, че с това учение нищо не става. Ти мислиш, че днес всичко е идеално, но един ден, когато се обезсърдчиш, когато живота изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсиш друг път, докато най-после дойдеш до разумното в света, до познаване вътрешния смисъл на живота. Как ще познаете живота? – Като се обезсмисли и после – отново осмисли. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога." „Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!" Това са два психологически процеса, тъй необходими за човека, както е необходима дихателната система за него. Който не разбира тези закони, той ще се осакати. Приложете тези закони и ще видите, че те ще внесат известно подобрение в живота ви. Когато Христос е казал на богатия да продаде имането си, с това Той искал да го застави да влезе в отношение с хората, да се обмени, да създаде връзка с тях. Това може да се постигне с двата психологически закона – почит към майката и бащата и любов към ближния. Тези два закона трябва да се осмислят и приложат в живота. Това са истини, които досега не са приложени, както трябва, вследствие на което в съвременната култура те се явяват в нова фаза. Всички говорят за любов към отечеството, за свобода на народите, но как ще дойде тази любов, отде ще дойде тази свобода - и тe не знаят. Всички говорят за равенство и за свобода, но отде ще дойдат това равенство и тази свобода? Докато човек не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човек е гладен, докато не се е нахранил, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорят за „папото." Важен е въпросът за храненето, т. е. за хляба специално. Въпросът за хляба не е само външен, физически или материален, но той още е вътрешен духовен въпрос. Съвременните хора носят в себе си голямо богатство, и при това богатство не знаят, какво да правят: вайкат се, плашат се, че ще умрат и всичко ще изгубят. – Жалко е, че те съзнателно оставят тялото си да умре, да се разпръсне по четирите краища на света. Те не знаят, че клетките на техните тела попадат в телата на другите хора, при съграждането им, и там, съединени с други клетки, влизат в мозъка на някой човек, дето служат при предаване и възприемане на мислите. Често клетките на някой виден философ попадат при съграждане мозъка на обикновен човек, и там започват да работят, да помагат за неговото развиване. Това се потвърждава от важния закон в природата, че нищо не се губи, нито създава. Всички велики мисли очакват да попаднат в умовете на някои хора, които да ги възприемат и реализират разумно. Някои мисли пък не се реализират правилно, вследствие на което се създават противоречията в живота. Някой човек се лута натук – натам, не знае, какво да прави. Дойде при него приятеля му и казва: Ожени се, и работити ще се уредят. Друг му казва да не се жени. Ако е женен и живве добре с жена си, казват му да я напусне, или да я набие и т. н. Това са механически мисли, които не почиват на здрава основа. И да се реализират, те няма да дадат добри резултати. За да могат тия мисли правилно да се реализират, преди всичко човек трябва да почита майка си и баща си. Който не почита майка си и баща си, и да се ожени, той пак ще бъде нещастен. Това всички трябва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, как ще почита жена си? И жена му ще бъде подобна на майка му. Жената е крайно взискателна към мъжа си. Първото нещо, което тя ще изисква от него, е справедливост. Той трвбва да бъде спрямо нея тъй справедлив, както и спрямо себе си. Тя не държи толкова за любовта му, колкото за справедливостта. Любовта идва на второ място. И затова, в който момент тя почувствува, че той е несправедлив към нея, всичко е свършено. След това той може да се докарва пред нея, да й купува разни неща, но въпросът е свършен вече. Мъжът пък, от своя страна, изисква от жена си уважение. На първо място седи уважението, а после любовта. Че жената щяла да му направи баница, или нещо друго – това не хваща място, ако тя не го уважава. Следователно, ако хората искат да живеят добре, те пьрво трябва да поставят за основа на своя живот закона „почитай майка си и баща си!" Този закон има значение и в социалния, и в семейния, и в индивидуалния живот на хората. От прилагането, или неприлагането на този закон зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градят своето щастие и сами го разрушават. Ако някоя жена ме пита, защо не може да живее с мъжа си добре, ще й кажа: Ти не живееш добре с мъжа си, защото не почиташ баща си и майка си. Ти не ги постави на нужната висота. Ти избяга от тях, ожени се без тяхно позволение, като помисли, че седиш по-високо от тях. Съвременните хора казват, че дъщерята е свободна от влиянието на родителите си. Според мене, именно, като свободна, тя трябва да поиска съвета на баща си и на майка си. Аз взимам майката и бащата в тяхната идеална форма, не в обикновената форма и проява на майка и баща. Сега, аз не искам да възприемате нещата на вяра, но направете поне един малък опит върху това, което ви говоря, и ще видите, дали съм прав, или не. За себе си аз съм прав, защото, всичко, което говоря, съм опитал, но ако и вие се уверите, че съм прав, печелите. Ще кажете, че може да има изключения. – Възможно е и това. Някой път изключенията биват 25%, някой път – 50%, а някой път – 75%. Когато говоря, даже и 75% да има изключение, пак ще спечелите. Ако имате резултат 25%, това е максима, с която, ако работите, животът ви ще бъде десет пъти по-добър, отколкото е сега. Затова, именно, Христос е казал: „Почитай баща си и майка си като разумен човек! Люби ближния си като разумен човек!" Само при това положение ще имате Божието благословение, понеже почитта към родителите е закон , основан от Бога. Христос казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има. Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие, не само за един, или за два деня, но за цялата вечност. Той ще придобие повече, отколкото е очаквал. Това не значи още, че ще дойде ден, когато всички въпроси ще се разрешат. Не, това никога няма да стане. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на космоса нещата нямат край. Защо няма да дойде край на нещата? За хората няма начало, няма и край, но за Бога има начало, има край. Той е и в началото, и в края. Какво могат да говорят хората за начало и за край? Началото и краят са достояние само на Бога, затова Той казва: „Аз съм начало, аз сьм край. Аз сьм алфа, аз съм омега." Някой казва: Какъв ли ще бъде краят на моя живот? – Никакъв край нямаш ти. – Какво ли е било началото на моя живот? – Никакво начало нямаш ти. Тази е правата философия. Като проследите цълата история на човечеството, ще видите, че нито един държавник, който е турил начало на някоя държава не е останал до днес жив. Коя от старите велики държави е останала да съществува до днес? Де е Асирия? Де е Вавилон? Де е стара Индия? Де е велика Персия, която едно време е заповядвала на света? Де е велика Франция на Наполеона? Де е велика Германия? Де е велика Русия? Има нещо, което липсва на съвременните хора, за да разберат законите, по които обществата могат да се развиват. Развитието на обществата и народите не върви по някакви произволни закони. Велики закони управляват развитието на обществата и народите, но хората трябва да познават тия закони и да им се подчиняват. Когато разрешавате душевните въпроси в себе си, тогава и социалните въпроси се разбират в по-голема светлина. Тогава хората разбират и своите отношения към обществото. Това не значи, че те трябва да се изолират. Хората знаят, че те не живеят за себе си, но живеят за някого. Като не разбира великия закон на Битието, бащата казва, че живее за дома си; домът казва, че живее за обществото; обществото – за народа; народът – за човечеството, а човечеството – за целия космос. Еволюцията може да върви и по този начин, но човек все трябва да живее за някого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощ в себе си. „Почитай баща си и майка си!" Забелязано е, че всички народи, в които майката и бащата са заемали почетно място, са имали по-дълга култура. Като народ, египтяните се отличавали с голяма справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влязоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тях. Най-после Бог трябваше да изпрати Мойсей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в невидимия свет се взе решение Египет да не съществува като дьржава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на един народ да мъчи друг народ! Не е позволено на господаря да мъчи слугата си, нито на слугата да мъчи господаря си. Не е позволено на мъжа да мъчи жена си, нито на жената да мъчи мъжа си! Не е позволено на брата да мъчи сестра си, нито на сестрата да мъчи брата си! „Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!" Тези два закона трябва да ги спазвате. Това е човещината, това е възвишеното и благородното у вас. Това трябва да проникне във вас, за да покажете, че сте хора от новата култура. Новите писатели трябва да пишат в този дух. Това са думите на Христа, на Великия Учител, Който дойде от невидимия свят. Той казваше: „Както ме е Отец научил, така и аз ви уча." „Аз зная, че всичко, каквото имам, е от Отца ми дадено." Сега и аз ви оставям с тия два закона и вярвам, че като дойдете втори път, вашите бащи и майки ще бъдат на почетно място, а ближните ви ще бъдат тъй галени, както майката гали своите възлюбени деца.

26. Беседа от Учителя, държана на 11 март, 1928г., София – Изгрев.