(→Заглавие на раздел) |
(→Заглавие на раздел) |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
– Ние с църквата няма какво да делим. Да се обявим против църквата, значи да имаме да вземаме нещо от нея, или да й даваме. Ние пък нито имаме да й даваме, нито имаме да вземаме нещо от нея: нито външно, нито вътрешно. И ако по някой път говорим истината, то е за общо добро. Ние с това нямаме предвид никого лично. Относно държавата се казва, че всяка власт е от Бога. Аз ви казвам: "Всяка праведна власт е от Бога." Щом се направи насилие, това не е от Бога. Дали ме е обрал верующ или неверующ, все едно е, защото парите отиват. Виждам, че един безверник не ме обира и казвам: "Този безверник ми е приятел." А пък виждам, че онзи верующ ме обира – аз не му давам почитание, макар че има вяра. Доколкото неговата вяра влиза в живота, за да допринесе известна полза на живота, дотолкова тя ме трогва. Някои считат за безверник всеки човек, който не мисли като тях. Това не е тяхно право. Остави този човек с тази вяра, с която е роден. Ако не е верен на това, с което е роден, той не може да бъде верен на нищо, защото той е най-силен с това, с което е роден. | – Ние с църквата няма какво да делим. Да се обявим против църквата, значи да имаме да вземаме нещо от нея, или да й даваме. Ние пък нито имаме да й даваме, нито имаме да вземаме нещо от нея: нито външно, нито вътрешно. И ако по някой път говорим истината, то е за общо добро. Ние с това нямаме предвид никого лично. Относно държавата се казва, че всяка власт е от Бога. Аз ви казвам: "Всяка праведна власт е от Бога." Щом се направи насилие, това не е от Бога. Дали ме е обрал верующ или неверующ, все едно е, защото парите отиват. Виждам, че един безверник не ме обира и казвам: "Този безверник ми е приятел." А пък виждам, че онзи верующ ме обира – аз не му давам почитание, макар че има вяра. Доколкото неговата вяра влиза в живота, за да допринесе известна полза на живота, дотолкова тя ме трогва. Някои считат за безверник всеки човек, който не мисли като тях. Това не е тяхно право. Остави този човек с тази вяра, с която е роден. Ако не е верен на това, с което е роден, той не може да бъде верен на нищо, защото той е най-силен с това, с което е роден. | ||
− | |||
− | |||
ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ТОЛСТОЙ | ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ТОЛСТОЙ | ||
Ред 69: | Ред 67: | ||
Седмичен вестник за обнова на живота, брой 380, год. IX, София 20.12.1931г. | Седмичен вестник за обнова на живота, брой 380, год. IX, София 20.12.1931г. | ||
− | |||
== Заглавие на раздел == | == Заглавие на раздел == |
Версия от 13:12, 12 юли 2010
Работна среда на електронния архив
Боян Боев
ЕДИН РАЗГОВОР С ПЕТЪР ДЪНОВ - УЧИТЕЛЯ
Много пъти наши приятели от Бялото Братство са ни упреквали в това, че "Свобода" дава място на статии и очерци за сектантски движения в чужбина като духоборите, малеванците, квакерите, назаряните и други, а за движението на Бялото Братство в България, което има много близки черти с вегетарианството и толстоисткото движение у нас, сме мълчали. Вярно е, че сме избягвали да пишем за Бялото Братство. Мотивите за това са ни били следните: не е все едно да се пише за сектантите в чужбина, които никога няма да прочетат това, което се пише за тях, а тези, които четат за тях – българските читатели, нямат възможност да видят лошите черти на тези движения, които е по-добре да се замълчават, отколкото да се разочароват хората от тях. Когато обаче се пише за последователите на Петър Дънов, трябва да се знае, че това са хора, които целият български народ наблюдава и ние не можем така лесно да се произнесем за тях, тъй като това са живи хора, някои от които имат пряка връзка с нас и може би ще се обидят, ако кажем искрено онова, което мислим за тях. А ние не желаем да обиждаме никого – толкова повече, хора, които действително имат нещо хубаво и привлекателно. Някои наши приятели могат да не се съгласят с пишещия тези редове. Те, обаче, са свободни да се изкажат, както мислят. При все това обаче, мълчанието на "Свобода" е нарушено. То даде две големи изложения на последователите на Петър Дънов, с които те се защитиха срещу обвиненията на църквата и пресата. Тези статии събудиха интереса на читателите на "Свобода", към това движение и аз реших, един ден лично да чуя мнението на г-н Дънов по някои важни въпроси. Това сторих на 7-ми, този месец. Приятел от Обществото с тези последователи, ми уреди среща.
Понеделник е. В 9 ч. сутринта, аз поех по шосето, което минава през Борисовата градина и води към мястото, което те са кръстили "Изгрев", защото се намира на един полусферичен хълм, на източната част на Борисовата градина, откъдето наистина се наблюдава величествения изгрев на слънцето, към което справедливо учениците на Бялото Братство се отнасят с почитание. Слънцето – та това е изворът на живота, силата, енергията, които движат растителното царство и животинското. Не е ли по-добре то да се почита, отколкото златния телец, на който днес по-голямата част от човечеството служи и кади тамян?
НА ИЗГРЕВА
Пристигам на Изгрева. Навлизам между малките дървени къщички. Виждам един познат есперантист. – Добро утро – му казвам. – Дал ти Бог добро. Къде тъй насам? – Търся един познат – Б.Б. Имам среща с г-н Дънов, а г-н Б. обеща да ме представи. Поглеждаме в къщичката, в която живее Б. Нямаше го. – Ей сега отиде нататък – ни каза друг брат от Братството.
Намерих го в къщичката на една стара, 60-годишна, жива и пъргава госпожа. Любезен и много приказлив, Б. ме представи на госпожата, също тъй много любезна и приказлива. Влязохме в кухнята. Аз седнах на едно миндерче. Госпожата ме заприказва веднага. – Вие поседете малко тук, постоплете се, а аз ще гледам печката да се разгори и да посготвим нещо. Вие вегетарианец ли сте? – Да, от 18 г. вегетарианствам. – Охо, аз съм по-стара вегетарианка от вас – вече 20 години вегетарианствам и се чувствам здрава. Ето, седем пъти с тези крака съм се качвала на Мусала и се чувствам все още бодра и жизнерадостна. Аз съм стара, но аз имам вяра, имам надежда, имам цели да постигам и затова съм млада – по-млада от младите, които са загубили вярата, надеждата в живота и не търсят нищо друго да постигнат. И знаете ли, кой ме възроди? Кой ме върна към нов живот? – Учителя. Аз бях отчаяна жена, много скърби и нещастия преживях. Изгубих мъж, деца, но бях религиозна и все още вярвах в Бога. Ходех редовно на черква. Моята представа за Бога тогава не ме задоволяваше. Аз тогава чувствах Бога като същество не любовно, а такова, което наказва, което буди страх и страхопочитание. Тази представа за Бога е несправедлива. Бог не е отмъстителен. Той не заплашва никого. Той е Любов. Той е надежда, утешител, милост. Това узнах аз от Учителя и затова преминах в неговото Братство. И какво лошо има в това? Колко пъти ние слушаме да обвиняват Учителя, че се нарича син Божий. Какво престъпление извършва с това? Защо тогава произнасяме молитвата "Отче наш"? Кой се обръща с думите: "Отче наш"? Само онзи, който се счита за син. А ние не сме ли синове на един и същи Баща, на един Отец? Защо тогава Учителя да няма право да се нарича син Божий? – Съвършено вярно – потвърдих аз, всички хора на земята трябва да са синове на един и същи Баща. – Време е за отиване вече – обади се г-н Б., който дотогава мълча. Сбогувахме се с госпожата и се отправихме към къщичката, в която живееше г-н Дънов.
Наближавайки къщичката, аз видях г-н Дънов, по бели пантофи, да влиза по високата стълба. Г-н Б. се ръкува с него и му целуна ръка, но не както се целува ръка на татко или на майка, а с дълбока почит, като че ли г-н Дънов е нещо повече от татко или майка; като на един Учител или Мъдрец. Г-н Б ме представи. Аз се ръкувах с г-н Дънов по обикновеному. Седнахме на обикновени столове. Стаичката – малка, чиста, слънчева. Г-н Дънов нещо излезе навън, позабави се няколко минути и след това влезе и седна на креслото си до масата.
Един момент помълчахме. Пред мен стоеше един старец, на около 70 години, със сива, почти побеляла брада, и също такава дълга коса. Очи малки, но живи, игриви. Лицето му слабо. Личи, че е много здрав. Че вегетарианският режим му е оставил отпечатък на светия и така прилича на образа на свети Петър. – Много хора се интересуват от Б. Братство – нарушавам аз мълчанието. И между нас има хора, които се интересуват от него. А и аз искам да се осведомя по някои въпроси, лично от Вас. Аз имам приятели между Бялото Братство и често съм събеседвал с тях за вашето Учение, но има въпроси неясни, на които бих желал да ми се отговори. Понеже ние, последователите на Толстой в България, сме крайни противници на войната, затова аз искам да ви запитам най-напред, какво трябва да бъде отношението на един християнин, на един добър човек към войната и към насилието въобще. Може ли и допустимо ли е в някои случаи, човек да участва във войната и насилието? – Аз отивам по-нататък от Толстой. Майките да не раждат синове, които ще ходят на война – започна своя разговор г-н Дънов. – Но как майките ще знаят, дали техните синове ще ходят на война, за да не ги раждат? – Ето къде е разрешението на въпроса – продължава г-н Дънов. Най-напред, ще поставя въпроса така. В един дом, братята и сестрите трябва ли да се бият и убиват? Каквото е отношението между братята и сестрите в дома, такова е и отношението между хората. Насилие не трябва да има вкъщи – това е Божественото. И вкъщи може да се случи един брат да бие другия брат. Например, някое дете може да пукне главата на брата си, но това не е желанието на бащата. Това е частно схващане на този брат. По същия начин и човечеството не трябва да има насилие, а че има, това е анормално състояние.
По принцип, любовта изключва насилието. Хората често си присвояват права, които нямат. Те са поели ангажимент да не правят насилие. Любовта го изключва. Любовта след това поправя, изправя последиците от това насилие, но ние страдаме. Защото, ако хората имат любов, не може да има никаква война. Там, където има съзнателна любов, никакво разногласие не може да има – там има отстъпки. Щом намалее любовта, войната започва. Щом любовта се оттегли, тогава войната излиза като едно вътрешно разногласие на социалния интерес. Но така не се оправят работите, понеже нито една държава, която е воювала, не е въздигнала себе си. Всички тези държави са изчезнали от света. – Срещу войната трябва ли да се борим? Толстой казва, че единственото средство да се борим срещу войната е, да не участваме в нея – нито пряко, нито косвено, и да не се подчиняваме. – Не физически да се борим, а морално трябва да воюваме за правдата, истината, свободата. Ако една война може да повдигне човечеството, тя е добре дошла (а такава е моралното воюване за правда и истина), но ако война деградира човечеството, тя не е намясто. Ние сме против войната, която изключва насилието. Ние сме против всяко насилие, което понижава и развращава човечеството. Войната в един разумен свят е изключена и тя започва там, където е началото на една по-ниска култура.
Войната е несъвместима с един висш свят на разумност. Този въпрос и жените могат да го разрешат, ако в тях се повдига съзнанието и кажат: "Ние не искаме война!" Жените трябва да се решат да не раждат деца, които да воюват. Майката да каже: "Няма да раждам деца, които да воюват!" Майката ще внуши на детето, още преди раждането, да не воюва – и никоя сила не е в състояние да накара такъв човек да воюва – той има втръсване (отвращение). Ти можеш да го режеш на парчета, но той няма да воюва. Трябва да добие втръсване, а не само временно чувство. Разни хора имат разни съображения за отказване от война. Има някои, които се отказват, като подкупват този или онзи, а не от убеждение. Това са палиативни средства. И религиозни убеждения има палиативни. Човек трябва да има отвращение към войната. Защо ще отидеш да убиваш един човек на война? Никакво зло той не ти е направил! Ти го промушваш с нож и той те промушва. Войната не е нещо човешко. Тя е атавизъм, падение. Например, какви са били подбудите на първия човек? Каин убил брата си поради смешна причина: защото димът на брат му отивал нагоре, а неговият пъплел по земята. Причина ли е да убиеш брата си за дим? Това иска да покаже, че причините за войните са толкоз маловажни, че не струват даже и да се споменават. Една война с нищо не се оправдава. Толстой, като засяга този въпрос, казва, че едно време войната е могла да се оправдава, но сега не може.
Вестник "Свобода"
Седмичен вестник за обнова на живота, брой 379, год. IX, София 20.12.1931г.
ДЪНОВ ЗА ВЕГЕТАРИАНСТВОТО
– Аз знам, че приятелите на Бялото Братство са вегетарианци, но някои казват, че между тях е имало и такива, които казват, че човек може да се храни и с животинска храна. Аз искам да зная, дали вегетарианството е единственият начин за хранене на човека или има случаи, когато то може да се замени с месно хранене и кога това може да се допусне?
Г-н Дънов, след кратко мълчание, започна: – Божественото е плодната храна, а след това растителната. Аз отивам по-нататък: цялото човечество в своето развитие, всички ще дойдат да станат вегетарианци. Месоядството е една временна фаза. Казват, че условията били заставили човека да се храни с месо... гълъбът не е ли минал през всички изпитания и е вегетарианец, а другите не са останали. Гълъбът не се е съблазнил. Какви са били причините и досега той да употребява само зрънца? Ето характер! Някои обясняват месоядството с особените условия, при каквито се е намирал и гълъбът, но не всички са устояли на тях. При зачатието, при бременността, майката трябва да внесе вегетарианската идея в децата: да им внуши, че те трябва да бъдат вегетарианци. Ако една майка се изкушава във време на бременност и иска месо, то и детето, като майката, ще иска да яде месо. Та затова, основата на вегетарианството трябва да се постави в организма още в началото. Сегашното вегетарианство е хубаво, но то е приготовление. Обаче има хора, които са родени вегетарианци и имат отвращение към месото: те са естествени вегетарианци. Вегетарианството е естественото положение. Земята ще стане пълна с плодни дръвчета! Щом се подобрят климатичните условия, ще има възможност навсякъде за вегетарианство.
Българите са почти вегетарианци. Българинът счита месото за лукс, за аристократическо ядене. Като дойде неделя, българинът ще заколи една кокошка и ще си позволи едно голямо угощение, и ще го счита като нещо аристократическо. А англичаните ядат много месо: сутрин, обед, вечер. Животът, в своята първична форма, е по-близък до растенията и растенията по-лесно могат да ни поддържат, отколкото животните. Растението е по-добър трансформатор на природните енергии. Животинската енергия е опасна, защото всички извержения, нечистотии на клетките, след заколването на животното, остават там. После, друго – когато се колят животни, те се изпълват със страх и омраза, които причиняват отрови в тъканите. И на това се дължи днешната неврастения. И ако хората днес разбират психологическата страна на въпроса, то, заради благото на бялата раса, трябва да се откажат да колят какви да е млекопитаещи – за подобрение на расата. Защото така, както вървят, не ги чака нищо хубаво. – Защо пък само млекопитаещите? – Не трябва да се убиват изобщо животните, но споменах млекопитаещите, понеже те страдат повече. Едно млекопитаещо, например волът, чувства като човек. Страданията на един охлюв или мида не са толкова интензивни. Изобщо месната храна дава отрицателен резултат. Тя не е хигиенична. Хигиена няма в нея. Тя носи повече отрови, отколкото хранителни вещества. Следователно от нея има по-малко придобивки, отколкото загуба. Разбира се, не говоря за моралните съображения, които са най-важните. Като дойдат по-учени хора, те могат да въведат със закон, да не се коли нищо повече. Става дума за въздържателното движение. – В САЩ налагат въздържанието, но подбудите за това не са чисто морални, а са примесени с политически. Американците не искат Франция да изплаща своите дългове към Америка с вино, както са смятали да се издължават французите и по такъв начин Франция, не можейки да изплати задълженията си, стои обезсилена икономически пред Америка.
ЗА ДЪРЖАВАТА
– Какво отношение трябва да има християнинът към държавата?
– Съществува една велика държава в света, една Божествена държава. И нейните закони трябва да се предпочитат пред другите закони. Ние трябва да се подчиняваме на Божественото, което е за предпочитане пред другото. Ние трябва да живеем разумно така, както Природата ни е създала. Ние не можем да съдим едно агне, че не може да разкъсва така, както вълкът. Кои животни пренасят полза, месоядните или тревопасните? Ще кажат, ще кажат, че не трябвало да бъдем като вола или овцата. Ти казваш: "Да бъдем като волът!" Но каква полза ви пренася лъвът? Волът оре, овцата дава мляко и вълната си, и пример на сътрудничество ви дават. Толстой хубаво разбра, че в неговото учение има неща, които не ги разбраха в техния вътрешен смисъл.
ЗА ЦЪРКВАТА
– Защо вие се обявявате против църквата?
– Ние с църквата няма какво да делим. Да се обявим против църквата, значи да имаме да вземаме нещо от нея, или да й даваме. Ние пък нито имаме да й даваме, нито имаме да вземаме нещо от нея: нито външно, нито вътрешно. И ако по някой път говорим истината, то е за общо добро. Ние с това нямаме предвид никого лично. Относно държавата се казва, че всяка власт е от Бога. Аз ви казвам: "Всяка праведна власт е от Бога." Щом се направи насилие, това не е от Бога. Дали ме е обрал верующ или неверующ, все едно е, защото парите отиват. Виждам, че един безверник не ме обира и казвам: "Този безверник ми е приятел." А пък виждам, че онзи верующ ме обира – аз не му давам почитание, макар че има вяра. Доколкото неговата вяра влиза в живота, за да допринесе известна полза на живота, дотолкова тя ме трогва. Някои считат за безверник всеки човек, който не мисли като тях. Това не е тяхно право. Остави този човек с тази вяра, с която е роден. Ако не е верен на това, с което е роден, той не може да бъде верен на нищо, защото той е най-силен с това, с което е роден.
ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ТОЛСТОЙ
– Какво е Вашето мнение за Толстой?
- Толстой много обективно разглежда нещата, за да бъде ясен на външния свят. Той е разглеждал нещата много конкретно, до техните крайни изводи, но е бил съзнателен, имал е виждане и е разглеждал нещата все по-широко, докато дойде до последния си роман "Възкресение". Ако беше останал още години, щеше да напише нещо друго. Във "Възкресение" той намира, че е мъчно да се поправят старите грешки, сторените грешки. Толстой е имал и свои вътрешни вярвания, които никога не е изказвал. Знаем, че външния свят няма да го разбере. На външния свят е писал с логика. Той е изнесъл само това, което могат да разберат.
Вестник "Свобода"
Седмичен вестник за обнова на живота, брой 380, год. IX, София 20.12.1931г.
Заглавие на раздел
- Как схващате въпроса за революцията? - Това е един голям и опасен въпрос. Всички недоволни от този свят мислят, че там е спасението. Ако някой има запи-чане, може да вземе рициново масло, позволява се. Пре-образование трябва да стане в човека. Днес трябва да се роди човекът с Новото съзнание, с Новото разбиране, с Новите методи, с Новите отношения към живота. Щом стане едно коренно вътрешно преобразование, то сама по себе си революцията престава. Щом кръвта е чиста, болезнени състояния няма да се явят, запичане няма да се явява. Но щом се допущат неестествени положения, тогава идват болестите. Страданията в света ще оста¬нат, докато се пречисти човечеството. Щом се пречисти ще престанат страданията. Трябва да се изключат всич¬ки лъжливи мисли и да остане само чистото, възвише¬ното, благородното, с което може да се строи. Това значи да имаме материал, с който да се строи бъдещата 171
култура. Значи - нужно е само коренно преобразование. Законът е: ако зачатието е нормално, то и раждането ще бъде нормално. Ако семето с добро, то и плодът ще бъде добър. - Могат ли Новите течения да повлияят със своята мисъл? - пита един негов последовател, който току що бе влязъл при него. - Могат. Те са спирачки. • Ако те не са, то от тая култура нищо - нито помен няма да остане! Те идат да допринесат нещо за културата, да я спасят. Единствено хората на новите течения ще запа¬зят ценното на културата. Те са носители на новото. Те са от Бога. Добрите хора трябва да бъдат толкова сил¬ни, че техните мисли да бъдат като слънчевата светли¬на, да бъдат благодатни, спасители за хората. Стана дума за "жертвите" на г-н Дънов. - Говорят за жертви на г-н Дънов. Обаче целият свят вижда, че това е глупаво — и те пак продължават да говорят за това. ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА* - Как мислите Вие, че човечеството ще излезе от тежката икономическа криза? — Съвършено ново общес¬твено мнение трябва да се образува. Това е хубаво за всички държави. Нужни са най-чисти мисли, едно ново обществено мнение. Това е за тяхното благо. И за най-лошите хора, това е необходимо. Другояче, както сега вървят, този котел ще се пукне. Тези години не могат да издържат. Петдесет милиона безработни има в Европа. Безработните, които отидоха във Вашингтон, как ги посрещнаха? Вместо да ги арестуват или разстрелят, дадоха им храна и легло. Значи така се избягна едно
- Виж добавката в края на книгата "Спомени за Учителя"'
172
воюване и жертви. Значи могат да се споразумеят. Умно ако постъпват могат да се избягнат много нещастия. Сега трябва усилена работа. Вегетарианците да пропо¬ вядват вегетарианството, въздържателите да проповяд¬ ват въздържанието, туристите да проповядват туризма, общение с природата, есперантистите да проповядват Есперанто, и вътрешната идея на Есперанто, толстоис- тите да проповядват въздържане от война и пр. Всички да се заемат да проповядват хубавото, новото. Толсто- истите да кажат, че е практично за един народ да не се бие. Какво са спечелили българите от войната? Конт¬ рибуции плащат сега. Ако не бяха се били, съвсем друго положение щяха да имат. На техния език трябва да се говори. Да им се каже: "Вие се бихте и всичко изгубихте. Какво ви допринесе тази война?" Българите сега са онеправдани и затова са готови да слушат за един разумен живот. И после друго: тая мисъл е вече проникнала в Европа. Против войната има държавници вече. И те вече споделят и учените споделят това разби¬ ране. Те виждат голямата опасност, която иде. При една война, при това изкуство на задушливи газове, не се знае вече кой народ ще спечели. Проблематичен е резу¬ лтата от войната за всеки народ. Има у хората един вътрешен страх, който ги застрашава и това спира вой¬ ната. Ако го нямаше този вътрешен страх, то войната щеше да избухне. Тези икономически кризи са едно пос¬ ледствие от живота на европейските народи. ь - Къде е изходът? - питам аз. - Да отстъпят от техния живот на лични интереси и да дойдат до чо¬вещината, до възвишеното, до благородното. Изгря¬лото слънце все трябва да залезе. И залязлото слънце все трябва да изгрее. Сегашната култура ще се смени с нещо по-хубаво, по-добро. Толстой искаше от жена си да изпъл¬ни Христовия закон, понеже знаеше, че инак той ще се 173
изпълни по друг начин, ще дойдат по-лоши обстоятелс-тва, където не може да се изпълни този закон. Стана въпрос за богомилите, Г-н Дънов каза: — Ня¬кои казват, че богомилите били причина за падането на България под турско робство. Тези твърдения не са обосновани. Причините са съвсем други. Богомилите не са причина за падането на България. Стана въпрос за изгледите на бъдещето. Г-н Дънов каза: - ДОБРИТЕ ХОРА ТРЯБВА ДА БЪДАТ НА ПОС-ТА СИ СЕГА, ПОНЕЖЕ БЪДЕЩЕТО Е ТЯХНО. ТЕ ЩЕ ОБРАЗУВАТ БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. ТЕ СА ХОРАТА НА БЪДЕЩЕТО. Цяла Европа е пълна с идейни хора! Има много идейни хора. И навсякъде в народа има души повдигнати. Повдига се нещо ново, хубаво, красиво. Блажен за мен е онзи, у когото Бог действува. Щом Бог действува в душата на един човек, последният ще пома¬га. Щом Бог действува в моята душа, аз ще помагам. Новите възгледи са вече въпрос, на време. Те никнат като гъби. Има слънце, което изгрява и залязва, но има и друго слънце, което изгрява и никога не залязва. То е разумното слънце на живота. Това слънце иде. С' тези мисли г-н Дънов завърши своя разговор с мене. Аз се сбогувах по същия начин, както при среща-та си и излязох. Б.Б. ме заведе на обед у същата госпо-жа, у която бях преди срещата си с г-н Дънов. За очаква¬не на обяда, аз бях оставен сам в една стаичка, югоиз¬точна, слънчева, на една от стените на която забелязах в'рамка поставени следните мисли, вероятно от г-н Дъ¬нов: 1. Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще я придобиеш. 2. Вложи Мъдростта в ума си, Светлината ще дойде и знанието ще ти даде помощ. 174
множество хора, които изучават идеите на г-н Дънов в Англия, Франция, Италия, Чехия, Югославия, Латвия, Полша, САЩ, Аржентина, Япония и други. Има беседи от г-н Дънов, преведени на френски, английски, руски, италиански, чешки, немски, есперанто. Даже руското издание на беседите е вече изчерпано, макар да е изляз¬ло това лято и ще трябва да се прибегне към ново изда¬ние. И даже чужденци в странство изучават български език, за да могат да четат беседите в оригинал. И това е лесно обяснимо, като се има предвид, че беседите на г-н Дънов съдържат оригинални принципи, идеи, върху които трябва да легне индивидуалният и обществен разумен живот. От друга страна, те посоч-ват методи, по които можем да излезем от душевно-то положение на хаос, на кризи и да дойдем до онази хармонична култура, в която има условия да се раз-цъфтят красивите заложби, които се крият в човеш-ката душа и които още чакат своето развитие. И тези методи са извлечени от живия опит. Те са методи, които ни посочват изучаването на живата природа. Вестник "Свобода" Седмичен вестник за обнова на живота, брой 379, год. IX, София 20.12.1931г.
176* Под "Бяло Братство" следва да се разбира създаденото об-щество от Учителя в България, което е само една проекция на Истиското Невидимо Бяло Братство. След заминаването на Учителя, най-добрия начин да се сдобие обикновения чо¬век с представа за Учението, изнесено в Беседите на Петър Дънов, както и със самото общество, действуващо докато е бил Учителя на земята, това са Беседите и документалните материали, които се изнасят в различни книги. с учителя 161
източник: "Спомени с Учителя", Хелиопол, 1996, ISBN 954-578-091-6