Разлика между версии на „Движение в природата“

Текуща версия към 21:01, 14 февруари 2011

Неделни беседи

Неделни беседи - 1943 г.

Оживяване (1942-1943)

8. Движение в природата

28-а беседа, държана от Учителя на 2.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.

„Отче наш“

„Иде, иде“

Ще прочета само едно изречение (първа глава, 6-и стих от Евангелието на Иоана): „Имаше человек, проводен от Бога, името му Иоан.“

„Духът Божи“

Ще говоря за един предмет, който е достъпен, един достъпен предмет, който е понятен за хората – това е движението. Движението в природата. На него най-малко внимание се е обръщало във всички времена, и в сегашния век.

Всеки се движи и казва: „Естествено е.“ Под думата „естествено“ аз разбирам, че в света има три закона, които регулират движението. Движението има разумен произход, един разумен подтик има. Туй движение трябва да засяга всички хармонично, да не бъде в противоречие с живота. После, трябва да дава добри резултати. Ако светлината не се движеше, тя щеше да бъде недостъпна заради нас. Движи се, влиза в очите ни, тя сама влиза и излиза. Ако звукът не се движи да влиза в нашите уши, речта щеше да остане непонятна. Ако храната, която дъвчем, ако остане на едно място, ако не се движи, човек не би могъл да се храни. Някой път някоя хапка се заинати, не иска да влиза вътре и човек се задушава. Често хората страдат от заинатяване, казват: „Не искаме да се движим“ и тогава идат най-големите страдания в света. Човек може да се заинати да не мисли, защото мисълта е движение; човек може да се заинати да не чувствува – и чувството е движение. И човешката воля е движение, и там има движение. Само че различава се, във волята движение[то], разумността е отвън. Волята се занимава с механическите процеси в природата. Разумността е отвън, в самите предмети няма никаква разумност. Да кажем, един часовник разумен е, показва времето, но неговата разумност е отвън. Вземете един фонограф или едно кино – разумността не е в апарата, който имате. Той приема и предава разумната реч, не се интересува какво се говори в Англия или в Америка, но като един папагал предава. Тези апарати на радиото са папагали, както хване, и предава. Като хване станцията, предаде всичко. Разбирай го ти както искаш. Не може да искаш от един механичен процес разумно тълкувание. Той мълчи, казва: „Нищо не тълкувам.“

Та казвам: Движенията на живота, на най-хубавите, най-красивите неща имат най-красивите линии. Трябва да знаете, че никога не можете да изразите една красива мисъл, красиво чувство, красива постъпка, без едно красиво движение. Туй е невъзможно. Когато ние говорим за идеална красота, разбираме туй съчетание на красивия ум, красивото сърце и красивата воля, тогава имаме едно красиво лице, за което хората казват: „Красив човек.“ Туй е хармонично съчетание. В красотата има три качества. Умът придава светлина на движението. Движенията на сърцето са топли. Има нещо приятно в тях. Движенията на волята са ясни, отмерени, ритъм има в тях. Във волевите движения има ритъм. Някой път този ритъм е низходящ, или казано от центъра към периферията, или от периферията към центъра, или нагоре, или надолу. Казваме: възходящи или низходящи движения.

Аз съм срещал много учени хора, религиозни хора и всичката спънка седи в движението. Те не знаят как да си движат езика. Ако не знаеш как да си движиш езика, ще си създадеш неприятности. Един анекдот ще ви кажа: Един българин изпраща сина си във Франция. Той не знае да чете, а има желание синът му да учи. Един ден получава писмо от сина си, който иска от баща си пари да му изпрати. Той минава покрай един касапин и казва: „Прочети, момчето ми иска нещо, какво ще каже?“ Касапинът чете (много грубо): „Татко, да ми изпратиш пари.“ „Виж го ти – казва бащата, заповяда. Не му пращам пари.“ Пак казва: „Може да се [е] изменило туй дете.“ Минава покрай един хлебар. И него помолва да му прочете писмото. Хлебарят чете меко: „Татко, моля да ми пратиш пари.“ „А тъй!“ – казва. Туй е движение. Меко ние говорим. На човека е свойствено да говори меко. Да говориш грубо, това е болезнено състояние. Цигулар, който свири хубаво, значи е майстор; онзи, който свири грубо, не е майстор. В него музиката не е развита.

Някой казва: „Аз не мога да ходя.“ Гледам, религиозни хора, ходят като биволи, кретат. Човек, който стъпва на петите си, като че тресе цялата земя, той не може да бъде религиозен, той не може да има Любов към Бога. Човек като влезе в една къща, никой да не го усети, като стъпва, леко да върви. Съзнание трябва. Той гледа да не безпокои хората. Българинът особено обича да стъпва на петите си. Сега, това не е лошо, но с удрянето на петите се губи голяма част от енергията. Излишна енергия се губи. В грубите думи се харчи много енергия. И в грубото ходене се харчи много енергия. В природата енергията трябва да се пести, защото мъчно се добива. Веднъж изхарчена, енергията не се добива лесно. Има научни данни. Един учен човек прави едно пресмятане: първичната материя, от която е създаден светът, за да се добие един грам от тази първична материя, трябва всичките фабрики в света да работят 3000 години. Но с този грам вие чудеса можете да направите. Ако имате този грам, всичко можете да направите.

Някой мисли, че хубавите работи лесно се добиват. Не се добиват лесно. Човек, който не знае да се движи, който не знае ума си как да движи, не знае да управлява ума си, човек, който не знае как да управлява очите си, човек, който не може да управлява уханието си, слуха си, езика си, пръстите си, краката си, какво може да направи той? Като стане сутрин от леглото си, казва: „Все ми е едно на коя страна да спя.“ Не така. Умните хора спят два часа на дясната страна, два часа на лявата и никога не спят на гърба си – на гърба си [лежат] само когато почиват. Който спи на гърба си, волевите нерви се притискат и човек не може да диша свободно.

Свободните движения, разумните движения, са движенията, които дават подтик на ума, движенията, които дават подтик на сърцето, движения, които дават подтик на волята. Тия три движения са основа за здравословното състояние у човека. Мнозина лекуват охтиката. Няма по-добър цяр да имаш от волевите движения, от подтика на ума, от подтика на сърцето. Движения да дадеш чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. За няколко месеца може да се излекува охтиката. Охтичавите хора умират от страх. Човешкият ум е една силна батерия, умът е такава грамадна сила – ако знае тази енергия, която изтича от мозъка, ако прати това електричество в дробовете, всичките микроби ще ги изблъсква. При тази мозъчна енергия може да се освободи, само да не е страхлив. Страхът е, който парализира човека. Човек, който иска да се лекува, той трябва да бъде без страх.

Казвате: дали Господ иска? Господ иска да бъдем живи, Той не се нуждае от умрели хора. Той иска живи хора. Господ не се интересува от стари хора, Той иска млади хора. „Ама остарях.“ Защото не знаете да се движите, остарявате. Това остаряване се дължи на минали поколения, които оставили тази мисъл във вашия ум. Може милиони същества да казват във вашия ум: „Остарях, остарях.“ Като минеш 45 години, казваш по 10 пъти на ден „остарях“. Под думата „остаряване“ разбираш по-малко да се движиш, искаш другите да ти помагат, това донеси, онова донеси, вода донеси, хляб донеси, а ти стоиш на стола. По едно време краката почват да се свързват, казваш: „Остарях.“

Някой път старият човек трябва да се сплаши, за да се подмлади. Като го стреснеш, подмладява се. Преди години вестниците предадоха един факт. В Южна Америка двама паралитици от 20 години били турени в една болница. Те си казват: „Тук ще умрем.“ Лекарите ги турили там да умрат, да ги погребват. Това място било близо до планина в топлите места. Веднъж една от тези големите змии, от рода на боата, влязла в града и като я подгонили отвсякъде, бягала оттук-оттам и за да се избави, влязла в болницата, влиза в стаята на тия паралитици. Като се показва в стаята им, те забравили, че са паралитици – и двамата се намерили навън. Като видели змията, избягали навън. После казали: „Благодарим на Господа, че пратил тази змия да ни излекува.“ Аз наричам това страх Божий. Страхът Божий е да забравиш препятствията и да кажеш: имаш право да ходиш, да се движиш. Ти не си осъден да страдаш.

Някой казва: сиромашия. Като излезеш навън, ще забогатееш. Един оптимизъм трябва сега на хората. Казвате: лоши са времената. По-хубави времена от тези не са наставали. Никога светът не е бил така добър, както сега, но [и] никога не е бил така лош, както сега. В миналото не е бил толкова лош, но не е бил и толкова добър. Условията в миналото са били по-други. Та казвам: Земята засега има много добри условия. А сега светът има много по-добри хора, само че добрите хора седят на заден план, но пак упражняват влияние.

Някои от вас казвате: „не виждам нищо“, ако някой каже, че вижда нещо. Аз виждам малко особено. И ето аз какво считам реално: според мене има неща, които са илюзорни в света, има движения, които не принасят полза. Ако на един човек внушаваш и казваш: „Яж този хляб“, но не му даваш да яде, с внушението ако не храниш човека, отслабва. Ако е 60 килограма, ще стане 50, 40, отслабва, вижда се. В храненето туй отслабване го няма. Ако е 50 килограма, ще стане 51. В една година ако едно кило придобие, това не е една илюзия, а е една реалност. Реално е това, което има светлина в себе си; реално е туй, което има топлина в себе си; реално е туй, което има яснота и сила в себе си. Топлите неща са реални. Светлината е реална.

Казвам: В тия движения внимавайте. Не ходете както и да е. Когато тръгнеш, на свят ходи. Намерете някой човек, който е добър. И после вижте как той ходи. Намерете някой човек, който е добър, гениален и вижте как той ходи. Сега не да ви разправям, но трябва да го видите, да го опитате. После намерете някой човек, който е учен, не само вестниците да пишат, че е учен, но главата му да ражда. Аз наричам учен човек, на който главата постоянно ражда, не да запомни нещо с ума си. Учен човек считам, на който сърцето ражда нещо. Ученият човек трябва да ражда поне на годината веднъж една мисъл. Една мисъл да е, но на свят да е. Едно желание да роди, но на свят да е. Една постъпка да направи, но и тя да е на свят.

Тези са практическите правила, които всеки трябва да приложи. Сега някой път вие вървите и казвате: „Не можем да ходим“ – то е едно самовнушение. Когато хипнотизират човека, може да му турят една тебеширена черта и като дойде до нея, не може да я мине. Счита, че е голяма преграда. Туй е хипнотизация до трета степен. Щом мине в четвърта, пета степен, хипнотичното състояние се освобождава.

Ние, съвременните хора, и целият свят се е спрял на трета степен на хипноза. Всички казват: „Не може.“ Четвъртата и петата степен сега трябва да дойдат. Четвъртата и петата степен наричаме илюзия, а третата наричаме, че [не] е илюзия. Казва някой: „Аз съм сиромах човек.“ То е илюзия, че си сиромах. „Болен съм“ – ни най-малко не е болен.

Аз съм привеждал този пример и на вас ще ви го приведа, да видите какъв е законът на движението. Един американски богаташ милионер, много богат човек, ял, пил, ходил по всякакви удоволствия и като опитал всичките блага, хванала го ипохондрия. Като опитал всичко в света, няма какво повече да го интересува в света. За да се интересува човек, трябва да има някаква форма да го интересува. Той иска да се самоубие, но още бил страхлив, не може да се самоубие. Ходил при разни лекари и най-после отива в Ню Йорк при един лекар, комуто казва: „Ти си последният лекар и ако ти не ми помогнеш, аз ще се самоубия.“ Казва: „Аз ще ти помогна, но с условие да платиш 50 хиляди долара (доста голяма сума, те са 5 милиона български лева), но ще направим договор, че какъвто метод употребя, няма да протестираш за начина, по който ще те лекувам.“ Казва му: „Готов съм, стига да ме излекуваш, няма да протестирам за нищо.“ Отива в болницата и лекарят казва на хирурзите да отрежат крака му на 20 сантиметра от коляното. Той като се събужда от упойката, гледа – кракът му отрязан и започва да кряска и казва: „Мене ме осакатихте. Едно време на кон яздех, ходех по балове да играя, посещавах концерти, разни представления, на разходка ходех, сега какво ще правя без крак?“ Започнал да ругае хирурга. Ругал го цяла седмица и после започнал да плаче. Отрязан е вече кракът и казва или да го извадят от туй положение, или да го убият. Направили му отличен гумен крак, приспособили го и той можел да ходи с гумения крак. Оттам насетне никога не помислил да се убива и човек станал. И след това оженил се и деца имал.

Природата употребява този метод. Изгубил някой правия смисъл на живота, идват страданията, че ни турят в правия път. Страданията не са нищо друго, освен да ни наместят в правия път на движението. Някой изгуби правия ход, някой като стане кахърен, навежда се, свива гърдите, започва да се образува кривина на гърба. Той гледа към земята. Че какво ще добие от земята? Нищо няма да добие. Ще гледаш към Слънцето, към центъра на Слънцето и към центъра на Земята. Старият и на 120 години като стане, да бъде като свещ прав. Младата мома, старият, свещеникът, учителят прави като свещ да бъдат. Щом като се изкривиш, не можеш да приемеш светлината правилно, не можеш да приемеш топлината правилно и не можеш да приемеш силовите линии на волята си.

Ние не можем да изменим Божиите закони. Говорите за ангелите. Виждали ли сте ангели? Да се яви човек в ангелска форма, е така мощен, така подвижен, да видиш един ангел, никога няма да забравиш тази подвижност, която има. Някой седнал, затвори очите си и казва: „Медитирам.“ Не се лъжете, това не са Божествени работи, това са фокуси. Някой път котката като седне при дупката на мишката, казва: „Не се интересувам от нищо“, но ушите ѝ са нащрек. Казва: „Мен ме интересуват важни въпроси за битието, как е създаден светът.“ Мишката е по-умна от котката. Казва: „Говориш ли истината?“ – „Очите ми са затворени, можеш да ходиш около мене, даже можеш да се качиш на гърба ми, нищо няма да ти кажа.“ – „Вярно ли говориш?“ – „Опитай.“ Мишката излезе, котката мълчи и веднъж, дваж като дойде до нея, отвори си очите, казва: „Защо ме смущаваш в мойта медитация? Кой ти даде правото? Аз ще те изнеса навън и още веднъж, като размишлявам, да не ме смущаваш.“ Какво става, като я изнесе навън, вие знаете.

Като седите със затворени очи, от лицето ви да излиза светлина и топлина и който минава край вас, да чувствува, че има нещо Божествено. Аз считам, че Слънцето е един голям светия. Едно време нашата Земя беше светица, но изгуби нещо, съгреши, изгуби топлината си. Благодарение, че Слънцето свети, изпраща своята енергия. Благодарим на всички светии. Всички слънца са светии. Онези планети, като нашата Земя, са обикновени хора, които са влезли в материалния живот и очакват подаянието от светиите. Сега казвате: „Ние имаме светии.“ Аз бих желал не само един светия да имаме, но всички хора да бъдат светии. Светиите горят, и макар че горят, много хубав е този огън, на който горят. Това са най-добрите хора на света, които съществуват. Те са хора, които влизат в положението на другите, навсякъде. Един светия заема на Земята незабележителна роля. Много светии има, които живеят по големите градове, живеят между хората и никой не ги забелязва. Те помагат навсякъде.

Та казвам: Когато се изучава Библията, трябва да се обръща внимание на онези неща, които са преживени. Учението на Христа е нещо много реално. Туй, което Христос е проповядвал, всичките опитват и за него говорят. Когато разберат нещо, трябва да дойдат и да го направят. Но виждаме в посланието няколко градуса спада тази яснота, там има теоретически работи, там има наши и ваши.

В Христа има една мисъл, че всички трябва да обичат Бога. Той казва: „Както Ме Отец възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Любовта има движение. Не може само сладки думи да говори езикът ти. Един човек, ако дойде при вас, който ви обича, трябва да накара всичките останали хора да ви обикнат. Сега не ви говоря неща теоретични, но практични. Аз съм направил много опити. Някое бедно момиче е грозно, слугиня е някъде, бият го, потисват го; може да изменя положението му – ако обикна това момиче, веднага хората ще го обикнат. Ако ти не го обикнеш и чакаш другите хора да го обикнат, ти не разбираш закона. Тази мисъл, която в тебе е влязла, ти трябва да я приложиш.

Та казвам: Ако вие не можете да накарате окръжаващата среда да обича един човек, когото вие обичате, вашата Любов е слаба. Не че всички да го обичат, пак ще има на 100 души 10 да не го обичат, или 75 ако го обичат, 25 може да не го обичат. То е закон. Между 100 души добри хора, 25 ще бъдат лоши. Те не се поддават, то е тяхна свобода. 75 са на страната на доброто. В 100 души лоши хора, 25 са добри. Пропорциите са равни. Тогава каква е разликата в свободата? Има два вида хора, които са свободни. Всяко направено добро става по свобода. В злото, с всяко направено зло, твоята свобода се ограничава.

Следователно злото ограничава свободните хора, а доброто поддържа тяхната свобода. Казвате: „Каква е разликата?“ Злото в края на краищата ще се спре и като се спре, ти ще умреш. Който служи на злото, непременно ще умре. Който служи на доброто, движи се към доброто. Има зло движение – отиваш да направиш пакост, твоята мисъл, твоето чувство е да направиш зло. Отиваш да направиш малка услуга – ти правиш тази услуга на себе си. При това ти не си сам. На твоята страна са всичките ангели, всичките възвишени същества са на твоята страна. Туй, което правиш, е в съгласие с Божията воля. Какво по-хубаво нещо, ако всички се движеха така. Може да не е знайно онова, което аз правя, може да не е знайно и онова, което вие правите, но то е знайно в един невидим свят, или в разумния свят. Онези, които виждат, одобряват вашите постъпки, имате тяхното благословение, имате Божието благословение.

Следователно не ходи като гневен човек. Ти се разсърдиш, тръгнеш и тропаш. Ако стискаш ръката си, извади нещо от джоба си, дай го някъде. Пък ако стиснеш ръката, започни да мислиш, кажи някои хубави работи. Не че не трябва да се стисне ръката, но с всяко стискане трябва да се направи нещо хубаво. Затваряш очите си, в този момент на затваряне, то е почистване. Като отвориш очите си, да видиш, да нарисуваш нещо хубаво.

Сега като ме слушате, не обръщате внимание как вие ходите, но онзи, този как ходи. Аз съм наблюдавал мечката как ходи, вълкът как ходи, кучетата как ходят, котката как ходи, птиченцата, щъркелът как ходи, наблюдавал съм славеите как ходят. Много мъчно е да видиш един славей [как] ходи. Всичките имат различни начини на движение. Каква разлика има в движението? Ако няма един ритъм, туй движение не е правилно. В ритъма се съдържа известна хармония, да участвува умът във всяко движение. Отиваш някъде – в туй движение трябва да присъствува умът, да вземе участие сърцето, да вземе участие волята, тогава движението е благословение. Ти се движиш в един свят, който Бог е създал, има какво да гледаш. Гледаш едно дърво, което Бог е създал, гледаш едно облаче, което Бог е създал, гледаш Слънцето, което Бог е създал, възприемаш светлината му.

Тия неща са станали толкова обикновени. Казвате: светлината бързо се движи. Светлината не се движи бързо, но разумно се движи. Разумните неща са бързи, а неразумните са медлени. Което медлено се движи, не е разумно. Колкото по-бързо се движи, толкова по-разумно е. Светлината за нашия свят е най-голямата бързина. Какво ще кажете, ако ви кажа, че в другите светове има движение 3 квадрилиона и 600 милиона в секунда? За такова едно движение този обширен свят е така голям, че учените казват, че от далечните слънца на Вселената за 500 милиона години трябва да дойде светлината, а за туй движение то е една обикновена разходка. За тях няма далечни места.

Някои хора мислят: Господ как ще бъде навсякъде? Бог е навсякъде, в един момент в цялото Битие присъствува. Толкоз бързо се движи, че никой не може да забележи туй движение. Ние ще благодарим, че Той може да се движи така бързо, понеже в тази бързина е Неговата сила. Туй, което се движи най-бързо, то е най-силно. Туй, което се движи най-бързо, то е най-разумното в света, най-любещото и най-свободното.

Бързината дава свобода, дава светлина, дава топлина, дава и живот. Туй движение дава живот на хората, дава знание, дава им свобода. Като ходите, да ви е приятно, че ходите, да знаеш, че си свободен, позволение имаш от Бога. Не да се оплакваш, че бъбреците те болят, че кръстът те боли. Когато те заболи кръстът, дай угощение. Повикай приятелите и кажи: „Посетиха ме от невидимия свят.“ Дайте едно угощение и втория ден по-добре ще се движиш, още едно угощение като дадеш, още по-добре ще бъде. Като те заболят бъбреците, повикай един лекар и кажи: „Господин докторе, затъжиха се много, обикнаха те моите бъбреци, искат да приказват с тебе. Знаеш езика им, попитай ги какво искат от мене. И каквото ти кажат, ми кажи.“ Като излезе лекарят, турѝ му 500 лева в ръката, ако имаш, а ако си бедняк, 50 лева най-малко му дай. Сега като дойде лекарят, искаме да му отбием. Бъдете много щедри. Той ще иска да оздравееш. Като му дадеш малко, той ще иска да се проточи болестта. Толстой в своя живот казва, че след всяко боледуване имал едно особено просветление.

Трябва да се образува едно общество на хармонични мисли и движения. Един човек като дойде, да се познае, че е от новите хора. Който казва, че Господ му е казал така да ходи, така му е заповядано. Вижте войниците как ходят. [Както] извика полковникът, така те ходят. Господ заповяда на хората да ходят разумно, да ходят с Любов, да ходят със сила, или да имат светлина, да имат топлина, движение да има. Не да наведе главата надолу, като че ли се е случило някакво голямо нещастие. Сега някои цитират, че Христос е дошъл и казват, че пак ще дойде. Ако аз веднъж премина опитността на Христа, има ли нужда втори път да минавам? Има ли нужда втори път Христос да умира? Веднъж трябва да умре човек, но на свят. Трябва да прекъсне със старите вярвания и движения. Христос като дойде на Земята, движенията на хората бяха много лоши. Да се движиш в един свят, където хората не те обичат, няма по-тежко нещо, това значи да си натоварен със 100 килограма на гърба и да ти кажат: „Ще ходиш право.“ В един свят на безлюбие всичките хора са тромави. Щом като хората са тромави, и безлюбие има. Не се позволява на онзи човек да носи такъв голям товар на гърба си. Веднъж един стар дядо тръгнал, една млада мома взела половината от товара му и си приказва с дядото. Като отива вкъщи, той казва: „Господ да те поживи, дъще, направи ми една голяма услуга.“ Не да каже момата: „Да не е бил глупав да остарява.“

Ние искаме да помагаме само на своите си. Човек, който познава името Божие, помогни му. Всеки човек, който мисли за Бога, услужи му. Всеки човек, който почувствува присъствието на Бога, помогни му. Бог на такива хора се радва.

Аз съм привеждал този пример, по човешки е представен. Един ангел гледал как Господ съсредоточил погледа си на Земята и внимателно наблюдавал нещо. Мислил, че на някой голям светия е, на който Господ е обърнал внимание. Казва: „Господи, моля да ме изпратиш при туй същество, на което Ти си обърнал внимание, на което Ти изпращаш Своето внимание.“ Ангелът слязъл и видял един идолопоклонец, прегърнал един идол, плаче и се моли на камъка, моли се от сърце и плаче. Господ е обърнал внимание на този идолопоклонец. Като дошъл ангелът, той го научил на правото верую. Казал му: „Господ не е в камъка.“ Светлината, която му е дал, му помогнала и оттам насетне освободил се от този идол, свободен станал.

Освободете се и вие от вашия камък, който сте прегърнали. Трябва да дойде по един ангел при вас, само така ще се движите. Всеки да ви познава, че носите една Божествена идея на светлината, всеки да ви познава, че носите едно Божествено чувство, дето Любовта присъствува, и носите една Божествена воля, която произтича от вашата душа.

Аз понякога замествам волята с красота. Душата е красива. Който е красив, е мощен. Красотата е резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешката воля. То е Божие благословение. Да бъдем красиви. Ние сами се радваме, сами виждаме. Най-първо, ако нямаме красота, ние виждаме. Щом станем красиви, ние първи виждаме, че сме красиви. Ако сме грозни, не искаме да се оглеждаме. Щом станем красиви, има едно огледало, което ни радва. Красотата е здраве на човека. Красив съм – има светлина в ума, има топлина в сърцето, има благословение в моята душа. Няма какво да се тревожиш, но свободен да бъдеш. Да оставиш тия дребнави работи, с които днес сме заети. Доколкото може – това не е лесна работа.

Туй, за което ви говоря, не е лесна работа. Училище трябва, учители трябват, много добри учители, пълни с Любов. Да ви научи човек да ходите, трябва знание. Да ви заповяда като военен, никак няма да ви научи. Ти, като тръгне той, да го гледаш как ходи. Да каже: „Аз както ходя, трябва и ти.“ Един майстор на цигулката да каже: „Гледай, както аз свиря, свири и ти.“ Той както и да ти казва „Тури пръстите си“, има деликатност, той не може да ти придаде. Някой път цигуларят чувствува, има нещо в човека, което отмерва. Като тури пръста си, казва: „Не мърдай.“ Тия цигулари, като имат туй съзнание, пръстите си не мърдат. Онези, които искат да ги наместят, бъркат.

В човека има един Божествен човек и ако го слушаш, ще бъде добре. Той е от пъпа нагоре. От пъпа надолу, той е един човек упорит, своенравен, и като дойде, ум дава на другите. Казва: „Туй не може, онова не може.“ Него като слушаме, ние отлагаме. Туй отложиш, онуй отложиш, и най-после загазваш. Научете го да слугува. Ако умно говори, слушайте го. Щом говори, не му възразявайте. Кажи на този човек да тръгне с тебе.

„Имаше човек, пратен от Бога.“ Всяка сутрин Бог изпраща по един ангел от Небето, който дойде, поздрави те и се връща. Ако вие сте разположени, ако слушате, ангелът остава по-дълго време. Ако Любовта е по-голяма, по-дълго време остава. Колкото Любовта е по-малка, толкова по-малко време остава. Този ангел, който всяка сутрин идва, той е като изгряващото Слънце. Както Слънцето изгрява, така и един ангел идва с изгряването на Слънцето и носи Божието благословение. Ако сте готов, ще даде своите наставления. Ако не си готов, ще си отиде и на другата сутрин пак ще дойде.

Казвам: Използвайте движението на ангела. Движете се. Обикнете Господа. Благославяйте Господа, че имате крака, благославяйте Господа, че имате ръце. За пръстите, за очите, за носа, за ушите, за устата си, за ума, за всичко това, което имате, да благодарите. Благодарете, че можете да свирите, че можете да пеете, да говорите, че можете да направите добро. Каквото и да направите, благодарете от единия край до другия.

Услужвайте си и се обичайте, това е новият живот. Както ангелите помагат, така и ние трябва да се учим да помагаме, то е движение. Не да разсъждаваш, но веднага изпълни волята Божия. Можеш да кажеш, че времето е развалено. Да не те спъва времето. „Светът е такъв.“ Да не те спъва светът. Ангелите нищо не ги спъва. Идват и си заминават. Ще кажеш: „Имаше человек, изпратен от Бога, името му Ангел.“ Тук е казано Иоан. „Имаше человек, изпратен от Бога, името му Иоан.“ Първата буква е десетата буква в еврейския език, буквата, с която Бог създаде света.

Да започнем всякога с нашия живот, с онова мощното, което създава света. Мощното за нас е разумният живот.

Четири неща са потребни за човека: доброта в сърцето, справедливост в ума му, красота в душата му и разумност в духа му. Като ги приложи, той е човекът на новото. Светът на новото движение, на новия говор, на новото гледане, на новото служене в света, чрез което всичко можем да постигнем.

Да не ни обезсърчава нашият живот, който имаме. Плодородието на Египет се дължи на реката Нил, която донася кал от планините и го наторява, дето се ражда най-хубавото жито. По някой път и нашият живот донася този тор. Да не считаме, че когато има наводнение е нещастие – то е едно благо.

Тайна молитва

28-а беседа, държана от Учителя на 2.V.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.