Разлика между версии на „Любов и приравняване“

Версия от 22:29, 4 юли 2009

Любов и приравняване

Ще прочета 25-а глава от Исайя.

"Защото си бил сила на сиромаха, сила на нищия в утеснението му." (— 4 ст.)

"От вина, очистени върху дрождията." (— 6 ст.)

— Всички ще бъдат очистени. Няма да остане нечист, неорганизиран човек.

Много неща е казал пророк Исайя. Това, което не се е сбъднало в негово време, ще се сбъдне сега. Същото се отнася и до човешкото съзнание. Това, което човек не може да възприеме в съзнанието си днес, ще го възприеме след време. Затова казвам, че много време трябва да се говори на човека, за да възприеме известна истина. Ако казваш на новороденото дете, че 2х2=4, то нищо няма да разбере; ако казваш същото на двегодишно дете, и то нищо няма да разбере. Обаче, ученикът отчасти разбира, какво значи 2х2 и 2+2. Днес и възрастният не разбира дълбокия смисъл на числата и на действията с тях. Като кажем, че 2х2=4, имаме един умствен резултат.

Ако бедният човек има да дава 4,000 лв., той се ограничава, влиза в затвор. Ако двама приятели му дават по две хиляди лева, те го освобождават от затвора. Значи, 2х2 означава закон, който изважда човека от затвора. Двойката освобождава, а четворката ограничава. Какво значи ограничението? — Дълг. Когато има да дава, човек всякога се ограничава. — Кога заробват човека? — Когато искат нещо от него. — Кого заробват? — Богатия. Щом го заробят, лесно го обират. — Кого нападат? — И глупавия, и учения. — Кого цапат? — Светията. Грешният, сам по себе си, е оцапан, няма какво повече да го цапат. Следователно, това, от което светията се цапа, грешника никога не може да го оцапа. И обратно: това, с което светията се мие и чисти, грешният се цапа. Какво ще стане с черната дреха на грешния, ако върху нея туриш бяло петно? Ще се оцапа. Който го види, ще каже: Какво е това бяло петно на черната ти дреха? То не отговаря на черния цвят.

Често питате, какво нещо е омразата и какво — любовта. — Омразата е слизане надолу, в гъстата материя. Любовта е качване нагоре, в рядката материя. Ако се стремиш към забогатяване, ти си под влиянието на омразата; като се откажеш от богатството, ти си под влиянието на любовта. Ако от богат искаш да станеш беден, ти ще имаш любов, колкото искаш; ако от беден пожелаеш да станеш богат, ти ще имаш омраза, колкото искаш. Как може да те обичат хората, ако на сто души свои работници задържаш всеки ден по един лев от надницата? Ти печелиш от техния труд, затова не могат да те обичат. Ония, които работят, и те са като тебе. Ти си техен баща, а те — твои деца. Какъвто е бащата, такива са и децата. Могат ли вълчетата да бъдат подобри от стария вълк? Могат ли агънцата да бъдат по-добри от овена?

Казвате: Да се обичаме! Това значи да обичате всички. Ето един мъчен въпрос за разрешаване. Как ще обичате всички? Като речеш да обичаш всички, ще задържиш на всички по половин или по един лев от надницата. Първо ще ги извикаш да работят при тебе, ще им определиш надница сто лева, а после ще им задържиш по един лев. Де е злото сега? — В това, което им задържаш. Ти си наел хиляда души работници, плащаш им по сто лева, а на всички задържаш по един лев. Хиляда работника по един лев правят хиляда лева. Значи, работникът получава сто лева дневно, а господарят — хиляда. Може ли при това положение да се обичате? — Невъзможно е. Може ли един мъж да се ожени за две жени, и те да се обичат? Той непременно ще обича едната повече, а другата — по-малко. Ако той обича и двете еднакво, и те ще се обичат. Яков имаше 12 сина, но най-много обичаше Йосифа. Това породи омразата на останалите братя, заради което те го продадоха.

Казвам: Омраза се явява не само между отделни лица, между господари и слуги, но и между различните религиозни секти. Една секта се счита по-близо до Бога, по-права, и с това предизвиква омразата на всички останали секти. — Какво трябва да се прави, за да се обикнат хората? — Да се приравнят. Щом даваш на работниците си по сто лева надница, и за себе си ще задържиш сто лева. Ако някой се издигне повече от другите, веднага ще го намразят. — Защо? — Защото му се плаща по-голяма надница. Светията получава по-голяма надница, затова някои хора не го обичат. Като казвам, че нещата трябва да се приравнят, нямам пред вид външното приравняване, но вътрешното. Изгладете, т.е. изравнете грапавините в сърцето си, за да обичате, както трябва — чисто и безкористно. В любовта и в обичта се крие известно користолюбие. Някой казва: Обичам те.

— Зная, защо ме обичаш. Ти си болен, вярваш, че мога да те излекувам. — И аз те обичам. — Зная, защо ме обичаш. Ти имаш сто лева надница, аз имам хиляда лева — очакваш да ти дам нещо.

Христос казва: "Ако не се отречете от всичко, което имате, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи, да обичаш безкористно. Ако не се отречете от своите стари идеи, и в небето да влезете, пак ще се карате.

— Какво трябва да се прави тогава? — Там е философията. Казваш: Аз мисля по-особено от другите хора. — Там е злото. — Постъпвам другояче, не като всички хора. — Там е злото. В желанието си да бъдеш особен, да постъпваш особено, в това се крие злото.

Един ден иде един музикант при мене и ми казва: Аз мисля за музиката особено, не както другите музиканти. — И аз мисля особено. Не е там въпросът. Хайде, да направим един опит. Поставям пред нас една кибритена клечка. Изпей първо ти една песен, после и аз ще изпея една песен. Който от двамата може да запали кибритената клечка, той е истински певец. Сега и аз, като ви проповядвам, казвам: Всеки от вас е една кибритена клечка. Ако ви проповядвам и мога да ви запаля, проповедта ми почива на истината; ако не мога да ви запаля, истината е далеч от мене. Всяко нещо е истинно и вярно, когато има някакъв видим резултат — Обичам даден човек. — Приравни ли го със себе си? — Не съм го приравнил. Значи, не го обичаш. За да обичаш някого, ти трябва да го приравниш със себе си. Ако го туриш по-високо от себе си, ти го поставяш на опасен път; ако го туриш по-низко от себе си, ти го правиш свой слуга. Следователно, ако твоят ближен е долу, а ти — горе, господар си му; ако той е горе, а ти — долу, той ще ти заповядва, а ти ще му се подчиняваш. Ако той е над тебе, ти ще бъдеш недоволен от него; ако е под тебе, той ще бъде недоволен. Плюсът е над тебе, минусът е под тебе. Кой е стрелката, която уравновесява?

Какво разбирате под думата „клечка”? Според мене, клечка е това, което може да се огъва, без да се чупи. Това, което не може да се огъва, не е клечка. Под клечка не разбирайте кибритената. Следователно, като казвам, че вие сте кибритени клечки, имам предвид възможността на кибритената клечка да се запалва, да свети и сама да пали огъня. Думите „кибритена клечка” започват с буквата „К”, която е съставена от една права линия и две наклонени към нея. Двете наклонени към правата представят удар, който причинява запалване на клечката. Всяка проява на живота е удар — по-малък, или по-голям. Например, любовта е удар, омразата също е удар. Любовта бие господарите, а омразата — слугите. Вие говорите за любовта, но не я разбирате. Говорите за Христовата Любов, а се обиждате от най-малкото нещо. Това не е любов. Някой казал, че си лаком, и ти се обиждаш. В коя буква на тая дума се крие обидата? Буквата "Л" е добра. В нея има възлизане нагоре, към Бога. Буквата "А" означава бременност; тя е натоварена буква. Всяко нещо, което е натоварено, трябва да се разтовари. Омразата е натоварване на човека, а любовта — разтоварване. Кое е натоварено в човека? — Неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух.

Следователно, всяко натоварено нещо трябва да си почине. Любовта носи почивката. Тя разтоварва човека. Значи, омразата товари, а любовта разтоварва. Да те мразят, това значи, да те натоварят с нещо, да го носиш. Като го поносиш малко и се умориш, ще дойде любовта да те разтовари. Докато беше на небето, Христос разполагаше с голямо богатство — натоварен беше. Щом слезе на земята. Той се разтовари и раздаде богатството си на хората. Христос беше богат с любов, а хората — с омраза. Казва се, че Христос понесе греховете на човечеството. Това значи: Той купи стоката на хората, т.е. техните грехове. — С какво ги купи? — С капитала, който носеше от небето. И апостол Павел казва, че обеднял, т.е. купил греховете на хората. Не мислете, че в греховете не се крие нещо ценно. Те са скъпа стока. Важно е да знаеш, как да извадиш съдържанието, което се крие в тях. Ако владееш това изкуство, ти ще бъдеш богат човек. Който не може да извади богатството, скрито в греха, ще се опетни. И, ако не разбира смисъла на тая идея, пак ще се опетни. — Как ще се опетни?

Представете си, че един опитен лекар, но млад, красив човек, дойде да прегледа вашата жена, болна от проказа. Какво ще правите? Лекарят ще я пипне на няколко места, да види, какво е състоянието й и как да й помогне. Вие ще гледате спокойно и няма да помислите, че лекарят има някаква задна цел. Напротив, ще бъдете доволен, че той й помага. Друг е въпросът, ако жена ви е млада, красива, жизнерадостна, и лекарят си позволи да я пипне. Не само, че ще бъдете недоволен от него, но няма да му позволите втори път да стъпи във вашия дом. Защо в първия случай позволяват на лекаря да пипа болната жена, а във втория случай не позволяват?

Един ден вървим с един бивш гимназиален учител из града и говорим върху различни философски теми. Минахме край една гостилница. Вътре, около масите, бяха насядали много хора, всички разположени, ядат. Отдалеч още миришеше на пържоли. Учителят каза: Едно време, когато бях на работа, и аз ядях от тия хубави неща, но сега, ще минавам само и ще помирисвам. Той въздъхна дълбоко и продължи: Така е, като нямаш пари, ще носиш неволята. Погледнах го и му казах: Ако искаш, аз мога да ти помогна да прекараш един ден в доволство: да ядеш и пиеш, колкото искаш. Но ще знаеш, че на другия ден няма да бъдеш между живите. Не ти е дадено да се удоволстваш. — Откъде знаеш това? — Не е важно, откъде зная. Казвам ти, че ако не беше уволнен от служба, нямаше да бъдеш между живите. Разумният свят те уволни, за да се продължи животът ти.

Какво ще разберете от тоя пример? Поуката е следната: Не можеш да живееш едновременно по два начина — като богат и като беден, като добър и лош, като учен и прост, с омраза и с любов. Омразата и любовта са тясно свързани помежду си; те са женени една за друга. И тогава, ако жената ви направи добро, мъжът ще ви обере; ако мъжът ви направи добро, жената ще ви обере. Това наричат хората любов! Никаква любов не е. Ако първо ви дадат нещо, накрая ще ви оберат; ако първо ви оберат, накрая ще ви дадат нещо. В тая любов се крие едно вътрешно користолюбие, от което трябва да се освободите. Вие обичате Бога, за да ви даде нещо. — Това е користолюбие. Това е неразбиране на истинската любов. Бог постоянно дава. Хората взимат, а Бог дава. Щом е така, трябва ли да обичате Бога, само за да ви даде нещо? Като взима, човек постоянно се товари, докато товарът му стане непоносим, и той умира. Затова казвам, че Бог дава, но даването му причинява страдания. Мислите, чувствата и желанията на човека са товар, който той не може да носи и умира. Как няма да умреш, ако постоянно носиш в себе си мисълта и желанието да спечелиш няколко милиона? Някога ще ги спечелиш, но след това ще ги изгубиш. Загубата на милионите може да ти причини смърт. Друг някой желае да влезе в едно духовно общество, като член, но в скоро време му предлагат да напусне обществото, понеже се различава по възгледите и вярванията си от останалите членове. Той напуща обществото, но се разочарова от живота.

И тъй, желанието на мнозина е да бъдат обичани, но така, че само да взимат, без да дават. Всеки иска да бъде обичан, но да не взимат нещо от него. Така постъпват някои момци. Един момък откъсне едно бяло карамфилче и го занесе на своята възлюбена, срещу което иска сърцето й. После ще отиде при втора, трета мома, да им занесе по едно карамфилче и да вземе сърцето им. Така той иска да им каже, че карамфилчето струва много, затова иска сърцето им. Това не е истина. Момата взима карамфилчето, дава срещу него сърцето си и след това започва да се оплаква. Младата мома е оня, който се влюбва в Господа и Му дава сърцето си за едно карамфилче. Който дава сърцето си на човека, всякога остава недоволен и казва: Откраднаха сърцето ми!

Сега ще кажете, че говоря все за младите. Според мене, всички сте млади. Старите казват: Какво правят младите! — Каквото правят младите, това правят и старите. И младите, и старите са дошли за любов. Разберете ме. Аз не критикувам нещата, но ги разглеждам по същество. Казваш за някого: Обичам тоя човек. — Защо го обичаш? Какви са твоите вътрешни подбуди? Даваш му едно карамфилче, срещу което взимаш сърцето му. Ти храниш една кокошка по няколко пъти на ден, докато я угоиш, заколиш и изядеш. Това любов ли е? Ако изядеш кокошката и, като се ожениш, тя се роди като твое дете, изяждането й има смисъл. Ако я изядеш и не й дадеш живот, изяждането й не се оправдава. Между тебе и кокошката трябва да стане приравняване. Това изисква любовта. Двама души се обичат, когато единият може да слезе до уровена на другия, а другият може да се качи до уровена на първия. Ако това не може да стане, единият е господар, а другият слуга. Христос дойде на земята да постави всички хора на един уровен, да ги направи Синове Божии. Докато хората не се приравнят, не могат да бъдат братя. Това значи, всеки да зачита правата на другия, както зачита своите. Любовта подразбира вътрешно зачитане на всички свещени права на душата.

Като слушате да говоря за любовта, казвате: Толкова години вече работим върху себе си, но нищо не постигнахме. — Как ще постигнете, докато мислите само за пари и удобства? Така и банкерът работи върху себе си, но той никога не може да стане светия. Не е достатъчно само да сееш. Сятото трябва да израсте, да даде плод, да се ожъне и прибере в хамбара. Колкото посееш, толкова трябва да събереш. Дойде някой при мене, иска да служи на Господа, но първо се интересува от оня свят. Казва: Искам да ме убедиш в съществуването на оня свят. Значи, с едно карамфилче искаш да убедиш младата мома, че Бог съществува, че има друг свят. Защо ще го убеждавам, че има друг свят? Ние сме двама братя, родени от един баща. Защо той ще ме заставя да обичам баща си? Аз виждам баща си, и той го вижда. На мене говори, и на него говори. Защо трябва да ме убеждава да го обичам? Да бъркам в кесията му? Бащата е дал вече нещо от себе си на своите синове, няма защо да им дава още, за да ги учи на любов. Сега синът трябва да прояви любовта си, без да казва на баща си, че го обича. Каже ли, че го обича, това е користолюбие.

Сега и вие ще кажете, че ме обичате. Какво сте направили за мене? Само оня люби, който може да направи нещо необикновено. Кой от вас е направил слънцето? Кой е направил звездите, дърветата, цветята? — Ние говорим за любовта. — Това нищо не значи. Говориш, т.е. раздвижваш въздуха и после искаш дял в тая работа. Ти приличаш на оня безделник, който видял, как един турчин чука кафе пред кафенето си и пъшка, казва: хъ, хъ. Безделникът му казал: Хайде да станем ортаци: ти ще чукаш, аз ще казвам хъ, хъ. — Да станем ортаци. Турчинът продължавал работата си. Започнали да дохождат клиенти. Той правел кафета и събирал пари. Съдружникът му казал: Дай и на мене пари, нали работим заедно. Турчинът си мълчал. Съдружникът завел дело. Съдията изслушал и двете страни и казал: Туряйте парите в една тенекиена кутия. Като падат вътре, ще се чува един звук "тин". Парите ще вземе турчинът, а съдружникът ще вземе "тин". В случая, парите представят реалността, а "тин" е нереалното.

Казано е в Писанието: "Ония, които чуят гласа Му, ще станат и ще оживеят". Не е достатъчно само да стане, човек трябва и да яде, да расте. Каква полза ще имам от семето, ако не го хвърля в земята да израсте, да се развие и да даде плод, който да опитам? Не е достатъчно да се говори за любовта; тя трябва да се опита. Изворът, който непрестанно блика, е истинската любов. Тоя извор трябва да се опита. Бог направи извора, плодните дървета, слънцето и каза: Ще бъдете като извора, като плодното дърво, като слънцето — постоянно ще давате. Който дава, той изпълнява Божията воля и е щастлив; който само взима, изпълнява своята воля и е нещастен. Направете си избор. Ако искате да живеете, давайте; ако искате да умрете, взимайте. Ако искате да живеете, обичайте; ако искате да умрете, мразете. Казваш: Щастието не е нито в любовта, нито в безлюбието. — Това е заблуждение. Казано е в Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Щастието е в Бога, във вечния живот. Трябва да обичаме Бога и да отидем при Него. Само така ще се оправи светът. Всички други начини са помощни средства. Когато всички обикнем Бога и вършим волята Му, светът ще се изправи. — Ние обичаме Бога. — Защо сте нещастни тогава? Вие обичате себе си, като божество; искате да бъдете център, всички да ви обичат. Затова сте нещастни. Щастието ще дойде по обратен път. Първо да обичате Бога, да вършите Неговата воля. После ще обичате себе си. От любовта към Бога ще научите, как да обичате ближния си и как — себе си. Така ще се научите, как да помагате и на кого да помагате. Здравият, силният, умният, праведният и светията нямат нужда от моята помощ. Обаче, болният, слабият, глупавият, грешният се нуждаят от помощ, но трябва да знаете, как да помагате.

Сега, аз не искам да смущавам умовете ви. Вие се държите за старите си убеждения, като слепец за тояга. Не казвам, че трябва да ги хвърлите, но искам да ми ги продадете. Колкото искате за тях, ще ви заплатя. Нека има отношение между мене и вас. Ако не ги купя, между нас няма да има никакво отношение. Ето, Христос купи греховете на хората. Без любов към Бога щастие не съществува. Без познаване на Бога живот не съществува. Като знаете това, не питайте, защо остарявате и защо отслабвате. Говорите за оня свят. С какво ще се похвалите, като отидете на оня свят? — Искаме да видим Христа. — Как ще Го видите, като не приличате на Него? То е все едно, да дойде една кокошка при мене да ме види. Първо, тя не може да ме види такъв, какъвто съм. Какво ще ми каже? Че снесла много яйца, че кудкудякала. Това не ме интересува. Това се отнася до кокошките, а не до хората. Мнозина приличат на кокошките. Направят едно добро и крякат, всички да ги чуят. Дали на едно благотворително дружество известна сума и ще разказват на всички да знаят. Това е работа за кокошката, а не за човека.

Казвате: Какво ли още има да ни каже Учителят? Вие не сте сънували даже, какво имам още да кажа. — Какво ли знае Учителят? — Ако ви кажа това, което зная, главите ви ще побелеят. — Страшно нещо! — Нищо не е страшно. Докато главите ви не побелеят, вие няма да поумнеете. — Защо побеля твоята глава? — Защото съм започнал да поумнявам. Белият цвят е символ на щедрост; той дава всичко. От научна гледна точка, всички цветове — бял, червен, жълт, син, зелен са отражение на нещо. Черният цвят е цвят на пресищане. Той съдържа всички цветове, но ги задържа само за себе си, нищо не дава. Затова, който ходи в светлина, той върши Божията воля. Който ходи в тъмнина, върши своята воля. Той всичко взима и го задържа само за себе си.

Казано е: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Голямо е богатството на светлината, затова тя щедро дава. Така тя се освобождава от товара, който носи. Като видяла, колко е голямо богатството на светлината, тъмнината се отказала от това богатство. Тя искала да го завладее, но не могла, затова се казва, че тъмнината не могла да обхване светлината. Всеки, който завладява, носи нещастие за човека. Всеки, който освобождава, носи щастие. Щастието на човека е в свободата, а нещастието — в робството; щастието е в любовта, а нещастието — в омразата; щастието е в знанието и светлината, а нещастието — в невежеството и тъмнината.

Казано е в Писанието: "Благословени са краката на оня, който проповядва." Само оня може да проповядва, който раздава Божиите блага, без да задържа нещо за себе си. Единственото благо за него е благоволението на Бога Той се радва, че изпълнява Божията воля, както трябва.

Един българин си градил къща. Трябвало да подпре къщата на една здрава греда, която после да се замести с каменен стълб. Като пъхнал гредата под къщата, не могъл вече да мръдне от мястото си; всяко мръдване било опасно да не се събори къщата. Той се оглеждал, дано дойде някой да му помогне. Най-после видял един циганин, който го запитал: Какво правиш? Можеш ли сам да работиш? Българинът му казал: Ела за малко да подпреш къщата и [да] подържиш гредата, докато си свърша една работа. Циганинът го заместил, но се отегчил: чакал няколко часа, българинът не се връщал. Ако пусне гредата, къщата ще падне върху него. Като се върнал българинът, циганинът му казал: Много се забави!

Днес всички хора държат по една греда на рамото си и, като не могат да я пуснат, очакват Бог да дойде да им помогне. Като Го видят, казват: Господи, защо се забави толкова много? — Бог се забавя, защото ви тежи нещо на рамото, на ума, на сърцето. — Какво трябва да се направи? — Да се тури един стълб, който да подпира къщата, да не тежи гредата на рамото ви. Само така човек може да бъде свободен.

Желая на всички да бъдете свободни от грижите на света, за да изпълнявате доброволно Божията воля.

Христос е човекът на изобилната сила.

Христос е човекът на изобилната вяра.

Христос е човекът на изобилната любов.

— В Божията Любов е благото на човека.

35. Утринно Слово от Учителя, държано на 19-ти септември, 1937 г. София — Изгрев.