Разлика между версии на „Живот, сила, здраве“

Версия от 11:44, 30 декември 2009

ЖИВОТ, СИЛА, ЗДРАВЕ

Отче наш. Фир-фюр-фен.

Пишете върху една свободна тема. Свободна тема или от физическия свят, или от духовния, или от умствения свят.

Да направим упражнението за дишането. (Направихме упражнението, като последния път при задържането мислено прочетохме молитвата „Отче наш“.)

Всичките противоречия в живота се дължат на някои линии, които съществуват на лицето. Всичките хармонични работи, които се появяват, пак се дължат на някои линии на лицето. Това са общи твърдения, в които трябва да се вярва. Не е унижение човек да вярва. Може да вярваш, че земята се върти. Или може да вярваш, че земята стои. Ако земята се върти – и ти се въртиш. Щом не вярваш, че земята се върти – и ти не се въртиш, ще имаш едно статично положение. Едното състояние го наричам динамично движение. Значи, щом не вярваш, че тя се движи – ти не се огъваш, седиш на едно място и земята не се върти. Щом се спреш – не вярваш, че земята се върти. Щом се движиш – вярваш, че земята се върти. Щом ти се спреш, казваш: „Може да не се върти.“ Колебаеш се. Туй са ред разсъждения. Да вярваш в каквото и да е, то не те унижава. Ти ще кажеш: „Аз не вярвам в светлината.“ Защо не вярваш? Защото си сляп. Казваш: „Аз не вярвам в тъмнината.“ Защо не вярваш в тъмнината? Защото си прогледнал. Защо вярваш в тъмнината? Защото си сляп. Понеже вече имаш понятие, чувстваш какво нещо е тъмнината. Сега трябва да излезем из онова, обикновеното положение, в което се намираме. Имаме каквото и да е обикновено положение. Обикновено положение е, когато казваш: „Как да започна да живея?“ Че отдавна ти си започнал да живееш. В какво седи животът? Животът седи в едно разумно разбиране. Вие казвате тъй: „Аз не искам да се огъвам.“ Хубаво, (но) какво разбирате? Ами мислите ли, че ако човек не се огъва, ще му тръгне всичко наред? Аз не обичам да се огъвам. Ако твоите крака не се огъват, тръгнеш по пътя – не се огъват краката ти, ръцете ти не се огъват, какво ще стане с тебе? Ще се огъваш разумно, нищо повече. Огъвай се разумно – това е смисълът сега. (Някой) казва: „Аз не искам да се огъвам.“ Хубаво. Да допуснеш, че ти не искаш да се огъваш и краката ти не се огъват, ръцете ти не се огъват, тялото ти не се огъва, седиш на едно място – не се огъваш. Ето една философия, която разрешава всичките въпроси. Казваш: „Аз не искам да се поддавам на такава слабост.“ Кое е слабост? Туй, което не разбираш, е слабост. Туй, което разбираш, не е слабост. Следователно: трябва да излезем от онова, което не разбираме. Каква е идеята? Казваш: „Аз не разбирам.“ Не че не разбираш, но не ти отърва. Някой път не разбираш, забравил си някоя работа. Когато човек е гладен – никога не забравя хляба. Постоянно този хляб стои в ума му. Щом се наяде – забравя хляба. За колко време? След 4-5 часа пак мисли за хляба. Ти мислиш, че си свършил с хляба, но след 4-5 часа започваш пак да мислиш за хляба. Това е едно ново разбиране.

Всички вие искате да направите изведнъж големи работи. Казваш: „Аз искам онази Божествена Любов.“ Вие, докато дойдете до Божествената Любов, има да минат хиляди години. То е велика работа. Веднаж един ме пита: „Кой си ти?“ Рекох: аз съм човекът, който обича хората с най-малката любов. Казвам: няма човек, който да обича хората по-малко от мене. От мене по-малко никой не може да ги обича. Няма да обяснявам това. Той казва: „Че как тъй? С голямата Любов трябва да се обичат.“ – В малката любов, в едно житено зърно седи всичкото богатство на човека. В едно житено зърно, което е една шестстотин хилядна част от килограма, седи богатството на човека. Може да ти дам едно житено зърно и след 5-6 години туй житено зърно може да те направи богат човек. Като започнеш да го ядеш – ще дойде здраве, всичко ще дойде. Казват: „Милиони да имам.“ Милиони(те) нищо не значат. Едно житено зърно носи със себе си едно голямо богатство. Най-малката мисъл, най-малкото чувство или най-малката постъпка, която е нищожна – в нея седи вашето бъдеще.

Вие минавате по пътя, виждате някое камъче – не ви харесва, понеже не е на място турено. Вземете, че го турете на място. Щом не ви харесва, вие го вземете от мястото и го турете на място, турете го на почетно място. Знаете (ли) какво ще стане с вас? До този момент тебе не ти (е) вървяло. От него момент, всичко в тебе ще се намести. Това камъче, за което си казал, че не е на място, то си ти. Като туриш камъка на място, ти ще туриш себе си на място. Всичко ще ти тръгне напред. Сега това новото е, което трябва да дойде в живота.

Ти казваш: „Аз съм беден човек, не може да давам подаръци.“ Можеш. То е голяма лъжа, че ти не можеш да направиш нищо. Ти може да раздаваш от себе си най-хубавите чувства, които имаш. Кажи на човека една думица – може да му дадеш един подарък. Какво ти коства да кажеш една добра дума, да кажеш една хубава дума. Минаваш покрай един човек, този човек плаче, изкълчил се кракът му. Какво ти коства да му кажеш: „Няма нищо, ще ти мине. То е за твое добро.“ Кажи му туй – ще му олекне. Ти се спреш и му кажеш: „Защо не внимаваш, защо си глупав? Не знаеш ли, че човек може да си напакости?“ Човекът няма нужда от морал. Той не се нуждае от морал. На този човек с изчупения крак – кажи му една сладка дума. Щом му кажеш сладката дума и в тебе много работи ще се оправят. Кажи му сладката дума и от този ден ще ти тръгне всичко напред. Сега минавате покрай някой брат и не знаете какво да му кажете. Казвате: „Той не заслужава.“ На опасно място вече се поставяш. Кажи му една дума, за да оправиш работата. Казваш: „Какво да му кажа?“ Кажи му: „На добър път. Онова, което си намислил, ти желая да го сполучиш.“ От него ден и твоите работи ще тръгнат. (Пък) ти ще се спреш (и) казваш: „Какво си се забутал така? Не знаеш да ходиш.“ Ще обърнеш внимание (на това) как той ходи. Сега аз ви харесвам едно нещо: вие всички сте станали знаменити критици. Вие критикувате. Ще започнете с музиката. Този знак X е хармония. И това е хармония. Хармонията започва с х . Какво означава този знак X? Значи, че Божествените сили излизат към периферията. Ти искаш по някой път някой неща. Казваш: „Дали моята мисъл е права?“ Казвам: изпей ми една песен. Ако знаеш да пееш – мисълта ти е хармонична. Ако не знаеш да пееш – мисълта ти не е хармонична. Казват: „Пеенето, то е за децата работа.“ Ако ти не можеш да станеш дете, ти не можеш да станеш възрастен. И човек, който не е бил дете, той не може да стане възрастен. Искаш да бъдеш мъдрец. Докато не си бил глупав, мъдрец не можеш да станеш. Вие казвате: „Какво е глупостта?“ Де е глупостта в Г? Имате умен – У. Кое е за предпочитане? Този, умният човек, той е чаша, която събира вода и ти дава да пиеш. Глупавият е овчар с гега, носи кривака, пази овцете. Глупавият е овчар. Умният е виночерпец. Кое е по-хубаво сега? Умният да те черпи или глупавият да те кара с тоягата си? Впрегни глупавия в себе си. Когато дойде глупавият – направи го овчар. Като дойде глупавият в тебе – направи го виночерпец. Туй е разбиране сега. Като дойде глупавият, вземи мотиката и иди да копаеш. Като дойде умният, вземи книгата и учи, отвори я и учи знанието, което ти дава.

Спирате се някой път и казвате: „Има ли бъдещ живот или няма?“ Казвам: настоящ живот има ли? Аз изваждам бъдещия живот от настоящия. Ако има настоящ живот, има и бъдещ. Ако няма настоящ живот, няма и бъдещ. Туй, което сега съществува, то се проектира за бъдеще. То не може да се проектира назад, а напред.

Сега вие мислите за себе си. Хубаво е човек да мисли за себе си само. Но знаете ли къде е човекът, който мисли само за себе си? Човекът, който мисли само за себе си, той е винаги отзад на главата си. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си, ти отиваш на запад. Като започнеш да мислиш и за другите, ти отиваш на изток. Вече имаш две противоположни точки. Щом мислиш за себе си, ти слизаш долу. Щом започнеш да мислиш и за другите, ти се качваш горе. Сега се казва: „Да мислиш за ближните си.“ За мене, като започнеш да мислиш за изток, ти мислиш за ближните си. Щом мислиш за запад, мислиш за себе си. Щом мислиш да свършиш работата, мислиш да се върнеш вкъщи да си починеш. Не е лошо да почива човек, но почивката трябва да дойде след като си работил за другите. Казват: „Да се движим нагоре.“ Нагоре да се движи човек, значи да живее за Бога. Направя нещо и имам предвид Неговата работа. Да пея, това е изкуство, което Бог е създал. Той ми създал този ларингс*. Той заповядва да пея. Че как ще служите на Господа, като не искаш да употребиш ларингса си да пееш, да говориш? Знаете ли коя беше първата дума, която Господ казал? Като създаде Господ Адама от земя и го направи, каза: „Адаме, стани.“ И той стана. Знаете ли какво каза Адам? – „Ето ме, Господи.“

Сега вие в живота седите и се сравнявате с другите. Мислите къде седят другите хора, сравнявате се с тях дали сте по-горе. В целия свят, като погледна на него и в най-малката буболечица, аз виждам души, които са на разни степени на развитие. В един комар виждам една душа, която е на комарско развитие. В една муха виждам една душа, която е в мухенско развитие. В едно червейче пак виждам една душа, в една пчела – също. За мене това са все души, които се развиват. За мене и ангелите, и напредналите души, (и) някое божество – те са се степени. За тази муха казвате: „Колко е останала назад в развитието си.“ Ни най-малко не е останала, но сега започва. Тогава вие питате: „Защо Господ създаде мухите?“ Аз ще ви отговоря, но аз ще ви попитам: защо Господ създаде вас? Лесна работа е. Лесно можем да отговорим за мухите. Но питам: защо Господ създаде вас? Защо Господ създаде цигулари? Защо създаде художници? – За да рисуват. Защо Господ създаде работници? – За да работят. Защо Господ създаде момците, момите? – За да играят. Казвате: „Какво е предназначението на момата?“ – Да играе. Като играе, работите вървят. Като играе, работа свършва. Като не играе, не може да свърши работа. Казвате: „Той си играе с мен.“. Който може да си играе с тебе, той може и работа да свърши. Който не си играе, нищо не може да свърши.

Сега имаме изопачени понятия. Казва: „Аз не искам глупави работи да мисля.“ . Ти докато не мислиш глупави работи, умни не можеш да мислиш. Чудни са хората. Онзи грънчар, докато не знае да мисли глупаво, да вземе онази кал и като прави грънците, да се окаля – ще може ли да прави гърнета? Казва: „Аз не искам да се калям.“ Грънчарят не може да не се каля. Ти, докато не се окаляш, хубави грънци не можеш да изкараш. Като се окаляш, ще направиш хубави грънци. Ако от пръстта не можеш да направиш хубави грънци, които хората да харесват – ти не си от умните. Скръбта е кал. Господ ти дава тази кал грънци да правиш. Ще вземеш тази кал, ще мачкаш, ще направиш хубави грънци от калта, че кой как дойде – да хареса грънците. Ти ще кажеш: „Защо Господ ми даде тази кал?“ – Да станеш отличен грънчар. Казваш: „Господ на мене ли даде да съм грънчар?“ – Какво да те направи – капелмайстор някъде?

Има един анекдот за един българин. Някои казват, че е станало във Варна, други – в София. Един българин от селата във Варненско като станало (там) българско, искал да хване някаква служба, която е лесна. Ходил да търси тази служба навсякъде, (но) се мъчни му се виждали. Веднаж във Варненската градина видял един капелмайстор да дирижира един оркестър. Видяла му се най-лесната работа тя и веднага дал прошение, искал да го назначат капелмайстор. Тя е най-мъчната работа.

Вие искате да бъдете господари. Не е лошо да бъде човек господар. Но вие сте започнали оттам, отдето не трябва. Човек, който не е бил слуга, не може да бъде господар. Според мене, добрият господар е онзи, който най-първо е бил слуга, че после господар е станал. Който първо е бил господар и после е станал слуга, по-мъчно е да бъде добър слуга. Най-разумното е ти първо да бъдеш слуга, за да бъдеш добър господар после. Господар – Г. Овчар или говедар, ти ще носиш тоягата си. Слуга – С. Две идеи има за слугата, по два начина може да се слугува. Слугата трябва да се огъва като месечината, да се явява и да изчезва, всичко трябва да знае. На слугата каквото му кажат, той трябва да може да го направи. Да не каже: „Аз не мога да го направя.“ Кажат му: „Стояне, направи това.“ И той да го направи. Ако аз ви кажа: „Дигнете земята.“ Вие казвате: „Не мога да дигна земята.“ Аз я дигам. Не е мъчно да се дигне земята. Че един глобус, не може ли да го дигнеш? Аз, ако съм слуга, ще докажа на своя господар, че аз нося земята в умалена форма. Умен съм толкоз, че съм направил малка земята и може да я нося. А пък онзи, който е глупав, ще направи земята голяма.

Това са сега ред разсъждения. Дойде идеята във вас да кажете: „Тъй не се разсъждава.“ Според мене всяко разсъждение трябва да расте. Всяка мисъл в мене трябва да се роди и да расте. Всяка мисъл, която не расте, всяко чувство, което не расте, всяка постъпка, която не расте – тя няма живот, тя е статична. То е статично положение. Всяка една мисъл трябва да расте. За да расте една мисъл, тя трябва да внесе светлина в ума. В него светът трябва да се разшири. В каквато и да е форма, едно чувство трябва да внесе топлина. Самата топлина помага на растението.

Та казвам: според формите ще видиш как човек се е движил. Онези хора, които са се спирали върху физическия живот, мислили са много за ядене и пиене, природата ги е означила. Когато човек е обърнал голямо внимание само на физическия живот, неговите пръсти са дебели в основата. Ако твоите пръсти са дебели, ти не можеш да бъдеш духовен. Той е на физическото поле. Не е лошо човек да бъде на физическото поле. Първата фаланга на пръстите означава физическото поле. Втората фаланга означава духовното. И третата – умственото. Третата фаланга се вижда малка, но то е перспективно. Тази част е далеч, затова се вижда малка. Тази е голяма, защото е много близо. Ние сме по-близо до първата фаланга, а третата (е) най-отдалечена, затова е малка. Някои неща се виждат малки, защото са отдалечени. Някои неща се виждат големи, защото са близки. То са резултати. Първият пръст е резултат на една умствена деятелност на духа. Първият пръст е резултат на човешкия дух, човешката душа, резултат на човешкия ум и на човешкото сърце, резултат и на човешката воля. Всяко нещо е резултат. И във всичките положения на пръстите показва де е работил духът. Че е работила душата, че е работил умът, че е работило сърцето и волята. Всичко туй е поставено и навсякъде в ръката се вижда. Къде са работили хората? Човек къде е работил? Като погледне един учен човек на вашето лице него го интересува носа, интересува го вашата уста, очите, ушите. Той няма да гледа само тъй. Като погледне устата ви, ще види развивали ли сте се правилно. Устата най-първо ще покаже степента на вашата любов. Някой казва, че ме обича. Аз не се лъжа. Устата показва колко любов има човек, и степента, и качеството, и благородството й. Някои искат да ме лъжат. На твоята любов, която имаш, аз не се возя. Устата ти показват каква е любовта ти. Какво значи любовта ти, ако не можеш да се жертваш за човечеството? – Любовта ти е слаба. Ако мислиш, че като се пожертваш ти ще изгубиш нещо, ти не разбираш любовта. Ти като се пожертваш, ти ще станеш по-голям. Жертвата прави човека по-силен и по-голям. Колкото повече се жертва човек, толкова по-добър става, толкова по-силен става. Туй е законът на жертвата. (Някой) казва: „Аз не искам да се жертвам.“ . От тебе нищо няма да остане. Всички хора, които са се жертвали, са придобили нещо. Добрите хора са станали добри, защото са се жертвали. Силните хора са се жертвали, затова са станали силни. Нищо не е произволно. Казва: „Аз не искам да се жертвам.“ То е неразбиране на закона. Ако аз искам да се развивам, да стана умен или да стана силен, непременно трябва да възприема онзи закон, чрез който Бог прави хората силни. Ако ти не си готов да се жертваш за Господа, ако ти не си готов да се жертваш за ближните си, ако ти не си готов да се жертваш за себе си – жертвата за себе си е на място, жертвата за ближните е на място, жертвата за Бога е на място, но ще ги турим последователно. Най-първо ще започнеш да се жертваш за Бога, да се жертваш за ближните си и най-после да се жертваш за себе си. Христос дава един пример. Казва, че като се върне слугата от нивата на силния, ще му каже ли: „Стегни се да ми шеташ първо аз да се наям, пък ти после ще ядеш?“ Казвам: в цялата процедура на живота имаме повърхностни разбирания. Казваме, че един човек е добър. Ако носът му е сплеснат – той не е добър човек. Ако устата му е сплесната – той не е добър човек. Ако ушите (му) са сплеснати – той не е добър човек. Ако веждите му сасплеснати – той не е добър човек. Ако челото (му) е сплеснато – той не е добър човек. Ако на една свещ аз не мога да чета, тази светлина е слаба. Онази светлина, при която мога да чета, тя е заради мене добра.

Какво разбираме под доброто? Човек трябва да бъде добър, за да поддържа нормалното състояние на своето сърце. А човек трябва да бъде умен, за да поддържа силата на ума си. Доброто има отношение към нашето кръвообращение. Всички вие, които страдате от лошо кръвообращение, доброто във вас е слабо. Всички от вас, които имате главоболие, мисълта ви е слаба. Щом мисълта започва да става слаба, главоболието идва. Идва, понеже в известни места в човешкия мозък се набира излишна енергия, която не е потребна. Станало напрежение някъде и туй напрежение образува главоболието в мозъка. Като впрегнеш тази енергия на работа, главоболието престава, изчезва. От какво се ражда главоболието? Може да направите един малък опит. Ако вие имате да плащате две полици от по 25 хиляди лева, имате да ги плащате на десети на този месец, (а) пари нямаш. Мислиш и не можеш да разрешиш от къде може да вземеш пари. Като се намериш в противоречие, главоболието се образува. Значи енергията, която се е образувала, няма къде да излезе. Щом намериш парите да платиш полиците, главоболието изчезва. Главоболието се ражда от неразрешените въпроси. Сърцеболието се ражда от неразрешените чувства. Болките в тялото се раждат (от туй), че не знаеш как да постъпваш. Животът изисква нормално действие на сърцето. Под думата „сила“ разбираме човешкия ум. Човешкият ум трябва да действа нормално. Под думата „здраве“ разбираме човешката воля – и тя трябва да работи. Следователно, ако животът ти не функционира правилно – и сърцето ти не функционира правилно, и умът ти не функционира правилно, и волята ти не функционира правилно. Казвате: „Трябва да постъпваме правилно.“ Ако постъпваш правилно – ще бъдеш здрав. Ако чувстваш правилно – ще бъдеш здрав. Ако мислиш правилно – ще бъдеш здрав. Туй са елементи на здравето. Казвам: хигиената на живота сега е здраво тяло, здраво сърце, здрав ум. Сърцето зависи от живота. Умът зависи от силата. Волята зависи от здравето.

Вие сега искате да ви помогне Господ отвън. Че Господ ви помага. Ако е за ума, Той ще ви помага със силата. Ако е за сърцето, Той ще ви помогне с доброто. Казвате: „Боли ме сърцето.“ Казвам: усили доброто в себе си. Имаш главоболие. Усили мисълта си. Имаш някаква болка в тялото. Усили постъпките си. Аз имам тук един пример. Една стара сестра, която не можеше да се мърда, иде при мене и ми казва: „Учителю, не мога да се мърдам.“ Казвам (й): „Ще вземеш две стомни вода и ще започнеш да ходиш за вода.“ – „Не мога да ходя.“ – „Ще започнеш да лазиш.“ – „Как?“ – „Тъй ще направиш и ще оздравееш.“ Тя ме послуша. Пада, става, пада, става и оздравя. Идат за друга една сестра, доста възрастна, евангелистка беше. Казват: „Не може да стане.“ Иска аз да ида при нея да я подигна. Казвам: „Ще й кажеш да стане, да пъпли по земята, и от леглото до мене да пъпли, и ще оздравее.“ Тя повярва и тя стана. Каже ли ти Господ – стани, стани и започни да пъплиш. Вие искате да бъдете богати, да имате къща, че оттам насетне да служите на Господа. И баба знае тъй, като нямаш нищо да служиш. Като ти каже Господ: „Иди“ – да идеш. Каже ли ти – ти да станеш, да се облечеш и да идеш. Питам: тия, които се раждат, облечени ли се раждат? – Всичките деца се раждат голи. Господ това дете го е проводил и него не го е срам да се роди голо. Викат това дете на света голо да дойде. Като дойде, облекат го като войник, и туй дете ходи облечено и генерал става, шапка има. Ако се беше отказало да дойде голо на света, нищо нямаше да стане.

Вие се срамувате да се покажете такива, каквито сте. Защо ви е срам, кажете ми? Срамът не е нещо лошо. Вие ще се засрамите. Казвате: „Аз съм силен, всичко мога да направя.“ Като ви турят на изпит не може да направите това, което сте казали, че ще направите. Тогава вие се засрамвате, че каквото сте казали не може да го направите. Всякога, когато не можем да направим онова, което сме казали, започваме да се срамуваме. Ти казваш: „Мога да свиря.“ Речеш да свириш, (но) не можеш да вземеш вярно тоновете. Сам чувстваш, че не си се препоръчал на хората вярно. Щом свириш хубаво, щом пееш хубаво, щом постъпваш хубаво – веднага ти се изправиш, имаш вяра в себе си. Като говоря нещо, на мен са ми казвали: „Ти това можеш ли да го направиш?“ Но то е човешка гордост. Туй, което говоря, може да мога аз да го направя, пък може да не мога да го направя. Казва: „Можеш ли да го направиш?“ Веднага вече има една слабост. „То, казва, не е заради нас.“ Вървим с един приятел, комуто казвам: „Дигни тази книжка.“ – „То не е моя работа.“ Аз се навеждам и вземам книжката. Щом не е негова работа, то е моя работа. Рекох: „Кой е хвърлил тази книжка?“ (Той) казва: „Не е моя работа.“ Пита ме защо я вземам. Вие как бихте му отговорили, кажете ми? Казва: „Нека онзи, който я е хвърлил, да я вземе. Защо ще даваме лош пример.“ Казвам: „Аз минавах, аз я хвърли.“ – „Тъй ли?“ – „Аз си поправям погрешката.“ Всяка погрешка, която виждаш, тя е твоя – поправи я. Аз съм виновен. Да кажем вие проповядвате на някои ученици френски език, ученикът направи погрешка. На кого е погрешката – на ученика или на учителя? Понеже учителят не го е научил в миналото, сега трябва да го поправя. Казва: „Едно време ти казах, но сега не е така на френски.“ Да кажем вървя по пътя, ударя си крака и моят крак пострада. Погрешката на крака ли ми е или на мене? Кой е направил погрешката? Кракът ми е усърден да ме слуша. Каквото му кажа, ме слуша. (Някой) щом се удари, спре се и казва на крака: „Ти сляп ли беше, защо не се дигна нагоре?“ Ти трябва да кажеш на крака си: „Дигни се нагоре.“ (Пък) ти му каза да се държи долу, да не се дига много. Хубаво. Де е лошото, че човек се надига? Когато е на война не се надига, но снишава се. Но щом мине войната, надига се горе да го видят. Щом си в големи мъчнотии, не се надигай. Щом минат мъчнотиите, може да се надигаш. Дойде скръбта. Какво означава скръбта? Това е бойно поле. Ще се окаляш, (както) грънчарят. (Той) опича грънците, изкара най-хубавите съдове и хората казват: „Ето един човек, който знае да прави грънци. От тази кал той направи своите съдове.“ Сега аз ви обяснявам едно от противоречията, от страданията. Мнозина питат защо Господ не (е) дал само радости. Значи да ви даде само опечени грънци. Други да правят съдовете, пък вие само да ги употребявате. И то не е лошо. Но ако всичките очакват другите да правят съдовете, тогава кой ще ги прави?

Сега вас както ви гледам, вие сте големи юнаци. Казвате: „Едно време бяхме глупави, любов имахме, но то (в) началото е тъй.“ Едно време бяхте по-умни. Сега сте по-глупави. Гледам, (че) някой се срамува да обича. Обича, но иска да скрие любовта си. Малко лъжа има. Не лъжа, но политика. Той обича някого, погледне скришом и си обърне очите веднага в друга посока. Ти погледни свободно сестрата и кажи: „Сестра, харесвам те.“ В дадения случай тя е нещо хубаво направено. Кажи: „Харесвам този, който (е) направил тази дреха.“ Гледам ти дрехата, хубава е. Не се интересувам от тебе, интересувам се от дрехата ти, от този, който (е) направил дрехата ти. Много хубава краска има. Гледам ти обущата, (пък ти) казва(ш): „Какво ми гледаш краката?“ Мен ми харесват обущата ти. Или гледам твоя нос. Не се занимавам с тебе – човека, но с носа ти. Който го е направил, той е бил умен човек. Много хубав нос ти е направил. Него харесвам. Окото ти е хубаво направено, после веждите – хубаво направени са тия неща. Този, когото харесвам, бих желал да ида при него и на мене да ми направи. Се трябва да се намерят тия майстори. Сега вие имате едни изопачени понятия за любовта. Всичките нещастия в живота произтичат от любовта. Всичко в света произтича от любовта. И радости, и скърби произтичат от любовта. И сиромашия, и богатство произтича от любовта. Когато едно дърво роди много плодове, клонищата му се огъват надолу. Те се огънали от много работа. Щом се освободят от плодовете, веднага клоните се изправят, дигат се нагоре. Питам: кое е хубаво – с наведена глава ли да ходиш или с вдигната глава? Един българин, като отишъл на нивата, гледа всичките класове стърчат нагоре. Хванал се за главата. Няма нищо в тях. Наведена глава обичам, но наведена от плодове, от мисъл. Когато главата е наведена от мисъл, от благородни чувства и постъпки, разбирам. Когато е вирната нагоре, че няма нищо – какво има да те радва? Дойде някой да ме критикува, казва: „Ти не си добър човек.“ – „Хубаво, прав си.“ – „Ама ти не мислиш добре.“ – „Прав си.“ – „Ама ти не постъпваш добре.“ Казвам: ти си първият човек. Кажи ми как да постъпвам? Покажи ми и аз да тръгна след тебе. Научи ме как да постъпвам. Знаеш ли колко мъчно е да кажеш как трябва да бъдеш добър. Че не е лесно да бъдеш добър. Иде един богат човек и ти изваждаш да му дадеш една английска лира. Ще се докачи човекът. Онзи певец, който знае да пее хубаво (и) има владеене на гласа си, свършил някъде, ти се изтъпанчиш пред него да го учиш как трябва да пее. То е смешно. Пред него ти се учи. Гледам мнозина, които не знаят да пеят, искат да учат другите, които знаят повече от тях. Човек, който не знае да пее, той не може да мисли. Човек, който не е добър, не знае да пее. Човек, който не постъпва добре, не знае да пее. Аз по някой път съм се опитвал да пея. По два начина пея. Някой път пея, времето е развалено и се оправи. Друг път е хубаво времето и като пея, се развали. Студено е, пея – стане топло. Топло е, (пея) – стане студено. Някой път като пея, за 5-6 часа оправи се времето, стане топло. Казвам: понеже хубаво пях, топло ще бъдеш.

Вие ще ме попитате алегорично ли говоря или буквално. И алегорично говоря, и буквално говоря. За пример, ти се молиш на Бога и Той не ти дава това, което искаш. Или ти навреме не се молиш, или не знаеш как да се молиш. Сега някои казват, че не трябва да се молим. Ако някой ученик по музика, който обича музика, иде при един учител по музика, ако има обхода, иде и каже на учителя, че иска да го учи. Когато този учител види, че ученикът иска да се учи, веднага ще започне да му преподава. Ако ученикът се покаже че знае, тогава учителят ще каже: „Ти не си за мене.“ Завежда бащата на Паганини своя син при един знаменит френски учител. Учителят бил болен и бащата влиза при него да се споразумеят за цената на уроците. В другата стая, където бил Паганини, имало една цигулка. Паганини взема цигулката и почва да свири. Учителят го пита: „Кой свири?“ Бащата казва: „Синът ми.“ (Учителят казва): „Аз не мога да го уча.“

Казвам: ако вие с вашата песен не можете да оправите времето, ако не можете и да го развалите, вие не сте силни хора. Ако правиш гърнета, че направиш едно гърне и не го харесваш, ако можеш да го вземеш, да го смачкаш наново и пак да го туриш на колелото да направиш ново гърне, ти си майстор. Ако не си майстор да смачкаш гърнето и да направиш, каквото си искаш, и гърнето не излиза както трябва, не си майстор. Пак го смачкай и го направи. Ще се изгуби време, (но) нищо не значи, не е важно това. Трябва да се направи красива форма. Нищо, че ще се изгуби време, трябва да се научим да мислим хубаво. Понеже като мислим хубаво, ще образуваме хубаво чело. Като мислим хубаво, ще образуваме хубаво лице. Всичката наша добрина, всичките наши мисли ще се отразят на лицето ни, ще се види. Ние най-първо работим за себе си: работиш за брадата си, работиш за веждите си, за носа си работиш, за челото си работиш, работиш за Бога. Като гледам хората, гледам брадите им. Много са работили за себе си – тази част е много голяма, много развита е. За носа си много малко са работили и за челото си много малко (са) работили. Някои гледам за Бога са работили, но за ближните си не са работили. Други работили за ближните си, но за Бога не са работили. Но пак съответствие има. И за Бога като работиш, и там може да има егоизъм.(На някой) челото му не е голямо, носът не е съразмерен. Той има воля, но волята трябва да се подчини на работа за Бога. Сърцето и то трябва доброволно да се подчини и то да работи за Бога. Казвам: в умствено отношение, в духовно отношение, във физическо отношение трябва да има съразмерност.

Казвам: за бъдещата култура трябва да излизате от Бога. От Божествената мисъл трябва да излизате. (Първо) да направиш опит с ближните си. (Чрез) ближните си ще направиш опит със себе си. Най-после ще направиш опит (само) със себе си. Ще проверяваш, че са верни (резултатите). Първо ще работиш за себе си и после ще опиташ едно добро сам ти, за да бъдеш авторитет, да знаеш вече, че твоята мисъл е вярна. Туй, което ти опиташ, което ти знаеш, то е най-вярно. (Тъй) ще образуваш един кръг. Сега вие работите за себе си и не сте щастливи. Всеки един човек, който работи за себе си, е недоволен. Той не е здрав. Аз като работя за себе си, трябва да имам радост, мир – и в душата си, и в ума си, и в сърцето си. Навсякъде да има светлина. Като казвам да работиш за Бога, разбирам да вършиш с радост всяко нещо, да ти е приятно, да пееш, (да) свириш, да пееш. Работиш на нивата – да пееш. Каквото и да правиш, и най-малката работа – да пееш. Тя е Божествена работа. Кажеш една (хубава) дума някому (и) някой не те е видял. Но хубавото принася полза на всеки човек. Всички наши мисли и чувствания, които имаме, трябва да образуват тази радост вътре в нас.

Сега схващайте правилно. Много работи сте научили. В сравнение с някои по-низши същества много сте напреднали. Но ако се спрете на това място, дето сега се спирате, туй е ваше разбиране. Вие ще имате цена за по-долните животни, но за по-горните – никаква цена няма да имате. Вие ще идете в другия свят. Защо ще идете в другия свят? Всеки човек, на когото дрехите са остарели (така), че е оголял вече на земята, трябва да иде в оня свят да му скроят нови дрехи, да се подмлади. Ще иде там, ще остави старите дрехи, ще му дадат ново тяло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освен смяна на старите дрехи с нови. Раждаме се с нови дрехи, умираме със стари дрехи. Постоянно отиваме в другия свят да се облечем с ново. Щом се облечем с нови дрехи пак идем тук, на земята. Щом се изпокъса дрехата, казваш: „Да ида при баща си“ и като блудния син, отиваш. Това е казано в най-простата форма. То е колелото, което се движи. Докато един ден ще се облечете с нови дрехи, които няма да остареят. Сами по себе си ще се подмладите. Сега не искам да ви обнадеждавам, (за) да вярвате повече. Тази работа е сериозна. Искате да пеете. Ако искате да пеете една песен, която не служи на мисълта, не служи на чувствата, на въодушевлението, на силата – тя няма качествата на една песен. Защото песента – това е един резултат на три процеса, които стават в нас: процесът на нашата мисъл, на нашите чувствания и нашите постъпки, на силата, която се явява. Искаш да говориш, за да се проявиш. Сега всички трябва да пеете. Не на сцената, (там) те са официалните певци. Но всеки един от вас трябва да пее. Сега ако ви накарам да изпеете думата „живот“ как ще я изпеете? Кой е основният тон на думата „живот“? Този тон не е много висок, не е и много нисък. Сега аз не се спирам да ви направя певци, но искам да помагате на ума си. Всичките добри и умни хора в света, когато пеят – вслушвайте се навсякъде как пеят. Виж със сърцето си ли пее, с ума си или с волята си. Когато с волята си пее – песента е силна, но няма мекота. Някъде песента е по-мека, отколкото трябва. А пък някъде песента е по-определена. Всяка песен, тя трябва да бъде облечена, светлина да има, аура да има. После трябва да има топлина. Да не е много гореща, но да не е и много студена – да има малко хладина както лятно време, когато седнеш под крушата. После песента трябва да бъде завършена. Коя е завършена песен? (Пее думата „живот“.) Но в песента влиза тази модулация, влиза сила. Като пеете, къде ще турите силата? Какво движение ще дадете на силата? В живота човек обхваща нещата, в силата той трябва да ги разширява. В здравето той трябва да има един завършен процес, от който се ползва. Здравето е резултат, от който ние се ползваме. Когато почувствам, че съм здрав – имам голямо упование в себе си. Човек може да има самоупование, когато е здрав. Човек може да бъде самонадеян само (тогава), когато има сила. Човек може да се радва, когато чувства, че има живот. Животът е (този), който радва човека. Та казвам: процесът на живота е онова, което Бог ни дава да го турим на работа. След като го обработим, то да излезе от нас. И най-после ние ще се радваме на онзи резултат, който ще остане в нас.

Днес аз академическа музика не ви преподавам. Нея ще я учите в академиите. Академическата музика вие ще я изучавате. Някои от вас са по-одарени по музика – повече дарби, повече капитал имат по музика. Някои имате малко капитал. Онези, които имат малко капитал, може да вземат малко на заем. Защото всинца не сте еднакво музикални. (Учителя взе цигулката.) Кой основен тон да вземем, за да изпеем „Живот, сила, здраве“? Пее „Живот, сила, здраве". Пее „Живот, сила, здраве – това е богатство на душата за живота на земята.“ (Изпяхме ние „Живот, сила, здраве".) Това е модерно пеене. По-рано хората са пели по-другояче. (Свири на цигулката си.) Това е бил животът в миналото. (Пак показа музикално какъв е бил животът на миналото.) Сега животът е изопачен. Сега вие много се притеснявате. След като дойдете, (трябва) да забравите себе си. Да забравиш себе си значи да забравиш своите погрешки. Като пееш – да ти е приятно, че пееш. Много мъчно е човек да остане свободно да пее. Ти за да пееш добре, трябва да се хармонизираш с всичките хора. Трябва да вземеш един тон, дето никой не може да вземе по-долу и никой да не може да вземе по-горе, по-високо. И тогава оттам да започнете. Тогава пеенето става правилно. Казвате: „Вече остаряхме.“ Под думата „остаряване“ разбирам поумняване – значи поумнял си, повече светлина имаш. Щом имате повече светлина, трябва да имате и повече топлина. Щом сте се развили, трябва да бъдете и силни. (Учителя пее „Живот, сила, здраве“ в нови вариации . Пее „О, малко цвете, бяло кокиче, откак те тебе зърнах в пролетта, в сърцето ми нещо трепна. Аз почнах вече като тебе да живея и с бяла дрешка да се обличам.“) Това е пеене в отмерени тактове. Как ще я изпеете в една класическа форма? Я изпейте песента „Сила, живот, здраве“. (Всички изпяхме песента.) Тази песен да я научите. (Пее: „Живот, ти носиш за мене доброто на моето сърце. Добро, ти носиш прекрасната мисъл за моя ум. Добро, ти носиш прекрасната мисъл за моя ум. О, ти – моят ум – дарба, която Бог ми е дал, ти носиш моята сила, в себе си скрита за мене.")

Вие имате стари навици, с които вие си противодействате. Всеки, който пее – вие считайте, че това е добро. Всичките хора като се вслушат – то е разнообразието на живота. Тебе като те слушат и ти, като слушаш – то е хубавото. Всеки един, като изпее една песен, няма да я изпее по един и същ начин. Единият ще приложи повече светлина, другият – повече сила, но има и много други качества. Ако едно дете пее песента, ако един възрастен пее, ако една млада мома я пее, или ако един стар човек я пее – те разни качества ще предадат на песента. Старият не може да пее като детето. Детето не може да пее като стария. На стария песента има свой смисъл, на детето има друг смисъл. На малкото дете на 5-6 години, гласът му не е преправен. На някои деца на 5-10 години гласът е много хубав, чист, нещо хубаво и непринудено има в гласа (им). Казвам: когато пеете, пейте естествено. Не се бойте какво ще кажат хората. Аз като пея, гледам какво ще кажат отгоре професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират. Те казват: „Малко измени.“ Когато те ме харесват, всичките отвън ще ме харесат. Те като не ме харесат, зная че и отвън не може да ме харесат. Законът е за всичките еднакъв. Трябва да слушате само в себе си. Пей(те) не да бъдете големи певци. По някой път попей си малко. Като дойдете тук да ви слушам да пеете. Казвате: „То не е заради нас.“ Но всеки, който не пее – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не мисли – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не чувства – не може да влезе в Царството Божие. Всеки, който не работи – не може да влезе в Царството Божие. Не че всичко е в пеенето, но трябва да знаете едно от качествата – мисъл, чувствания, сила, работа.

Аз бих желал да се разговаряте музикално, с песен. (Пее: „Колко не ми харесват твоите постъпки, с които ти ме посрещна. Макар че не са толкоз добри, искам да ги коригирам. И както виждаш, аз им пея. Колко не са добри твоите постъпки, колко не са добри твоите постъпки. За бъдеще ти ще постъпваш по-добре, за бъдеще ти ще постъпваш по-добре. Я ми се засмей сега. Какво си стиснал устата си като затворена врата.") Аз тъй бих го критикувал. В операта така пеят. Много ги харесвам. Но много изкуствени неща има в операта. Той за любов говори и като че се кара.

Ще станете деца, но умни. Разумни деца ще станете. Ще пеете, но разумно ще пеете. Разумно трябва да се пее. Там е сега подмладяването. Защото в света само Господ е стар. Другите, ние – сме деца. Ще се учим от Него. Няма да мислиш, че си стар. Ти си на 45 години, 45 лазарника. 45 години земята се е мъчила да ходи. Тя обикаляла, носила ни на гърба си и не е остаряла. (А) ти само на гърба й седиш, че си остарял. Земята е още млада. Толкоз милиони години и е млада. Ти едва си носил 45 години, и ти си остарял? Като те носи земята, трябва да се подмладиш. Като излезете – да се зарадвате. Като погледнете слънцето – да се зарадвате. Вие съжалявате, че сте остарели. Огледайте се. Остаряването значи геологически промени са станали. Намалила се е любовта. Някой (е) отбил любовта ви. Вие идете, проправите пътя на водата, те са я отбили да пои пипереници* – този отбил, онзи отбил. Никакви пипереници няма да гледате, вашата вода не давайте. Като свършите вашата работа другата вода, която остане – давайте. Никога не отнемайте правото на един човек. Щом отнемеш неговото право, друг ще отнеме твоето право. Всичките хора имат преизобилно. Мнозина взели чуждото, че не се занимават със своето. Занимавайте се с вашите дарби, които Бог ви е дал. Занимавайте се с доброто във вас, да бъдете полезни на себе си и на другите.

Да благодарим на Бога за живота, който ни е дал, за всичко онова, което животът носи със себе си. Да благодарим на Бога за силата, която ни дава и за всичко онова, което силата носи. Животът носи известни блага. Здравето носи известни блага. Да благодарим и за силата, и за здравето, с които постоянно ни обновява.

Добрата молитва.

9 лекция на Общия Окултен клас.
4 декември, 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев.