Разлика между версии на „Мощната сила“

Версия от 11:51, 30 декември 2009

МОЩНАТА СИЛА

Отче наш.

Имате ли зададена тема? – (Нямаме.) Изпейте една песен.

Хората мислят, че много знаят. Ако ви запитам преди 100 години къде бяхте или ако ви запитам след 100 години къде ще бъдете – не знаете. Ако влезете в една тъмна стая, ще ви кажат да четете. Че не може да четете не показва, че сте невежи. В тъмнината учен човек да сте, каквото знаете наизуст – може да го декламирате, но да четете – не можете. Условия нямате да четете. Казвам: миналото е тъмно и бъдещето е тъмно. В бъдеще ако имаш светлина – може да видиш какво ще ти се случи. За пример: често вие сте взимали билет за лотария. Една сестра като вземе, все казваше: „1 000 000 ако спечеля – ще скачам.“ Казвам й: „Ще скачаш, ако спечелиш, ако не спечелиш – ще ходиш обикновено.“ Дойде после, казва: „Няма го милиона.“ Тя предполага. Тъмнина има, тя не вижда работата, не знае кой номер ще спечели. Има закон, който определя кой номер ще спечели. На бойното поле не отиват деца, отиват възрастни. Не отиват и стари на по 120 години, а отиват на по 21, 22, 23 години – те отиват на бойното поле. Защо е така? Защото те са най-здравите, най-способните хора. Вие сега ще кажете: „Ами ние, които сме остарели?“ Кой ви е казал, че сте остарели? От къде ще докажете, че сте стари? Защото в себе си вътре ни най-малко не чувствате, че сте стари. Стари сте само отвън. Някои работи върху вас, върху лицето, върху мускулите и мислите, че остарявате, но туй остаряване не зависи от вас. Вие без да искате остарявате. Остарявате – значи не сте господари на положението. Ако някой силен човек дойде и ви хване за врата – наклонявате се. Ти не искаш да се наведеш, но други те натискат. Не може да станеш. Значи онзи, който те натиска, е по-силен. Какво ще се прави сега? Той може да те направи стар или млад. Като те отпусне – ти си млад, като те натисне – ти си стар. Сега има някой, който да ви натиска. Преди 10 години по-малко ви натискаха. Сега ви натискат повече.

Сега въобразете си, че това е цвят. Може да го критикувате колкото искате. Този цвят е нагоре. После – завързал е този цвят и току се обърне надолу, изкриви се. Най-после – дойде долу. Питам: кои са причините? Вие трябва да разбирате процесите, които стават вътре във вас. Този клон се навежда, понеже този клон става по-тежък. А по-тежкото се стреми към земята.

Сега всичките хора са заети само с ежедневните процеси. За пример: ставате сутрин, турите си обуща, турите си дрехи, ако сте чиновник или някой адвокат – вземете чантата, ако сте ученик – вземете книжките. Ще се облечете – отивате на работа. Каква работа ще свършите? Целият ден ще преписвате някой протокол, или някаква резолюция на основание на еди-кой си член от закона. Драган, Петко, Стоян не си платил дълга – осъжда го сега на три месеца затвор. Секретарят, адвокатът направят възражение и това ще препишете, след туй теглят една резолюция. Казвам: кое е важното сега? Толкова години вие се учите. Какво сте научили? Ако учихте музика, поне трябваше да знаете да пеете „Цвете мило, цвете красно“. Поне една песен да изпееш на свят. Ако след като си учил 10, 15 години и една песен на свят не можеш да изпееш, какво си научил? Сега мисълта ми не е да пеете, а да мислите. Най-важното нещо в света е мисълта. Човек трябва да мисли. С мисъл се разрешават трудните въпроси. Имаш някоя мъчнотия – чрез ума си ще я разрешиш. Има някакъв недоимък – чрез ума си ще разрешиш сиромашията. Болест имаш – чрез ума си ще я разрешиш. Искаш да работиш – умът ти ще дойде на помощ. Ще го питаш и трябва да знаеш как да го питаш. Вие как запитвате ума? Често има хора, които казват, че нещо им говорило вътре. Туй нещо, което им говори – те са самите. Разправяше ми един, имах един приятел, наричаше се Иван. Не (е) от тука. Той беше с особен темперамент. Като става – не обича да става изведнъж, но обича да се поглези. Казва: „Ха, Иване, стани, Иване.“ Той пак стои под юргана. „Брей, не ставаш, Иване. Стани, срамота е. Какво ще кажат хората?“ Той седи, седи и после дойде жена му и каже: „Иване, ха да станеш“ и Иван става. Докато той си казва – снизходителен е. Щом каже жена му да стане – вече Иван става, защото жена му е сръчна, ако не стане. Сутрин като станете, какво трябва да си кажете? Най-първо, като станете сутрин, забелязвайте как ставате. Децата, когато са сърдити, най-първо ще се надигне, няма да си надигне главата, а ще си надигне задницата. Ще се нагърби под юргана и ще започне да реве. Хубавото ставане (е), че като си снемеш краката – кракът ти да стъпи. Цяла наука е да знаеш как да станеш. Вие често иждивявате* голяма част от енергията си. Някой път стоите и мислите да станете ли или да не станете. После искате да гледате часовника – да станете ли или да не станете. (Някой) казва, че ако времето не е дошло – „пак ще си турна юргана отгоре“. После пак ще си светне лампичката. Тия работи да ги няма. Щом се събудиш – стани. Часовника не гледай. Ще си кажеш: „Слушай, ти трябва да мислиш.“ Ти научи ли се да мислиш? Аз наричам добър майстор онзи, който мисли, който никога не е блъснал крака си в някой камък. Ти по 4-5 пъти на ден тук-там удариш крака си в камъка – не мислиш. Човек, който мисли – той не си удря крака. Колко пъти вие си изгаряте ръцете? Преди няколко дни иде една сестра, иска да ми услужи. Казвам й: „Аз ще си направя работата.“ – „Аз искам да ти услужа.“ Половин кило мляко го бутна отгоре на печката. Казвам: „Понеже не съм поменувал умрелите – мляко им се яде, взеха ми го.“ Казвам: „Не съм подавал на умрелите.“ Тя казва: „Ще го събера.“ Хубаво, но друга беля направи. Тя, като се смутила, че го разляла на дрехата си. Казвам: „Чакай, не бързай.“ Изля млякото, направи една пакост на мене. Сега на дрехата го разля, която струва повече. Млякото струва 3-4 лева, носиш една дреха, която струва 700-800 лева. Чакай, не бързай, съблечи палтото, запретни ръкавите си. Човек трябва да се запретне. В живота има ред малки задачи, които са дадени, които трябва да се осъществят.

(Като) казвате сега, разсъждавайте. Имате единица, две, три, цяла магия е. Ако ти дадат една единица звонкови английски, как ще бъде халът* ти? Дадат ти единица и четири нули и ако са английски, как ще бъде халът ти? Какво бива, ако туриш четири нули след единицата? Това са 10 000. Десет хиляди, колко правят? Четири милиона правят.

На съвременните окултни ученици им липсва едно съществено правило. Не само тук, но навсякъде, където съм бил. Същественото им липсва. Например: мнозина от вас, когато се разболеят, мислят да има някой виден лекар в света да им помогне. Едно заблуждение е. Или мислят да има някой философ някъде за да им изясни някоя тайна. Всъщност онзи лекар, който ще ви излекува, той е вътре във вас. Медикаментите, с които ще ви лекуват и аптеката, е вътре. Лекар имаш, аптека имаш, асистент имаш – всичко е вътре. Като не разбираш – не уповаваш на своя си ум, на онова, което Бог ти е дал, но ходиш и казваш еди-коя си книга, какво е писано там. Какво е писано в книгите? Какво е писано в един роман? Ако романът е драматичен, аз вече зная какво е. Има един голям герой, има една голяма героиня – жена. Мъжът е на 25 години, жената е на 19 години. Героят има един стар баща, героинята има стара майка, имат братя и авторът ще образува една интрига. Младият момък, прати го баща му да купува нещо, и младата мома прати майка й да купи нещо. Срещнат се, погледнат се, не си вървят по пътя. Но той като си отива, обръща се, та я гледа къде отива. Тя като си отива, и тя гледа, и тя се обръща, изменя си пътя. Дотогава тази мома ходеше на училище, учеше. Сега момъкът като светия (ще) стане в ума й. Седи тя и е недоволна вече, пържи се. И той седи вкъщи, и той е недоволен малко. Защо са неразположени? Много естествено. Неразположен си. Щом като дойде някой – имаш разположение, но той има да взема 1000 лева. Като дойде той, даде ти полицата, защо си неразположен? Понеже иска от тебе – неразположен си спрямо него. Вече драмата се е образувала. Най-първо ти ще се молиш да отстъпи. Разправяше ми един: „Исках веднъж да бия една котка. Като влязох тя най-първо ми се молеше. Започна да мечи. Турих на ума си да я бия. Виждах в езика й да ми казва: „Извини ме, съгреших, нямах желание.“ Исках аз да я бия. Онази котка съзна, че искам да я бия и като се опери, погледна и казва: „Аз ще умра и ти ще умреш. Лицето ти ще направя като решето.“ Току отворих вратата да излезе навън. Видях, че ще се нахвърли отгоре ми, видях, че ще ми съдере лицето.“

Някои от вас искате да се борите с дявола. Мнозина герои има, които се борят с дявола. Не може да се борите с дявола. Вие борили ли сте се някога с дявола? Трябва да бъдеш майстор за да го изненадаш. Един съвременен учен човек един вълк идва в кошарата му. Той си купил изкуствена овца, която да се движи. Внесъл я вътре в кошарата си. Оставил той изкуствената овца в кошарата, а закарал стадото си другаде. Вечерта като се хвърлил този вълк, като натиснал овцата, та я натискал, мачкал и като я мачкал, оставил я и излязъл вълкът и казал: „Бамбашка* овца“. Трябва да имате изкуствена овца, която ще дадете на вълка, за да го турите в едно голямо противоречие. Като ухапе изкуствената овца вижда, че е яко това месо. Вие сте били малки деца. Как се заражда страхът? Казвате: „Децата са невинни.“ Като дойде (детето), отвори сладкото, яде и след като яде, веднага му иде на ум да каже, че не е яло. Майка му пита: „Кой (е) бутал гърнето?“ Той мълчи. Питам: защо детето не казва, че е бутало гърнето?

Често ние правим погрешки. Ти ходиш целия ден, говориш против този, против онзи – това не се позволява. Ти като говориш за Драгана, за Петка, за Стояна, ти не принасяш полза, но иждивяваш* онази енергия, която ти е потребна. Каляш езика си, каляш ума си, че еди-кой си не живее добре, че това бил, че онова бил, нареждаш цял поменик. Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е. Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде.

Та казвам: като ученици умът ви не е свободен от противоречия, които съществуват. За пример: ако минете в една стая в съвременния живот, (но) въглища нямаш, дрехи нямаш, обуща нямаш, (а) гледаш – касата отворена, парите вътре, минеш, заминеш, пак се върнеш. Втори път пак ще погледнеш в касата, светят ти оттам. Искаш да ги барнеш. Започнеш да разсъждаваш: имаш ли право да вземеш или нямаш право да вземеш? Имаш право да вземеш, но заблуждението е там. Ти мислиш, че като бръкнеш в тази каса – ще уредиш работите си. Голямото заблуждение е там. Онова, което урежда живота всъщност – то не се намира отвън, то е вътре в тебе. Ако всички бихте се спирали в даден случай върху мъчнотиите, за всяка мъчнотия, ако разбираш законите на ума си – ще намериш едно разрешение, ще знаеш как да се справиш с работите. Разправяше един американец, който отишъл в Африка на лов. Разправя своята опитност. Майка му казва: „Не ходи на лов.“ Той казва: „Една страст (имам), искам да ходя да науча нещо.“ Отива в Африка да бие особени екземпляри лъвове, тигри или змии. Разправя (как) един път, в голямата трева, иде един лъв на 4-5 крачки от него, готов да се нахвърли на него. Няма условие да вдигне пушката да го убие. Слуша гласа на майка си: „Веднага вземи кибритената кутия, драсни една клечка (и) ще се избавиш.“ Бръква в джоба, драсва кибрита, запалва се тревата, избягва лъвът. Значи не в пушката, но в кибритената клечка стои неговото спасение. Някой път разчитаме на своята пушка. Когато е за далече, при удобен случай на своята пушка можеш да разчиташ, но наблизо – огън ти помага. Казвам: трябва да предизвикате ума. Всичките мъчнотии не се разрешават по един и същ начин. Допуснете, че като вървите, по невнимание вие сте турили крака си в един капан и сте се хванали в капана. Как ще си помогнете? Единият ви крак е хванат. Как ще си помогнете? Вие трябва да знаете устройството. Тия капани са от две железа, които се събират и имат една пружина, която ги събира. Трябва да натиснеш със свободния си крак онази пружина, която стяга двете железа за да освободиш другия крак от мъчнотията, в която си влязъл. Да допуснем, че вие се хващате в един капан. Минавате някъде, кажат ви една обидна дума. То е един капан. Вие веднага кипнете. Питам: след като кипнете, какво ще придобиете? Представете си, че онзи, който ви е обидил, е по-силен от вас. Какво ще му кажете? Ако е по-слаб – може да го набиеш. Но той е по-силен от тебе. Какво ще го правиш? Представете си, че онзи е по-силен и той е способен на по-лоши работи, отколкото вие мислите. Та казвам: когато човек се намира в едно противоречие със себе си, какво трябва да прави? Да допуснем, че вашият джоб е пълен с червен пипер. Вечерно време някой апаш ти казва: „Горе ръцете!“ Нещо вътре ти казва: „Бръкни в джоба си, пък му дай от червения пипер.“ Аз съм ви препоръчвал – някой път из гората (като) ви посрещат, сестрите да носят от червен(ия) пипер, от този – лютия. Като ви рече – хвърлете в очите му. Най-хубавото оръжие е червеният пипер. Ти си върви, пък той нека си трие очите. Има един закон. Ако вие тръгнете вечерно време и си държите ума концентриран, може да има кучета да ви лаят – дръжте ума си назад, гледайте с ума си, кучетата никога няма да ви ухапят. Щом се захласнете – тогава ще ви ухапят. Всичките лоши работи в света стават, когато ние се захласнем някъде. Захласнеш се да си оправиш работите. На бойното поле излезеш, мислиш да си оправиш работата. Като излезеш, трябва да разгледаш най-първо цялата позиция, защото ще бъдеш изложен на онзи, картечния огън. Трябва да знаеш, че всеки един човек си има свои неприятели в света. Всеки човек си има неприятели. Няма защо да ги разправям, но врагове си има. Питам: къде се родиха враговете на Христа? Казвате: „Добър човек.“ И добър да си – пак имаш врагове. Неговите врагове Го хванали и Го разпнаха. Добри хора ли Го разпънаха? Лоши хора Го разпънаха. Врагове имаше. Как трябва да се постъпи с тях? Най-първо имате един нож. Казвате: „Да видим тази работа ще можем ли да я разрешим с нож?“ Христос погледна и видя, че двама души имат ножове. Той каза: „Няма да стане с ножове, може да стане по друг начин.“ Можеше 12 легиона да дойдат да му помогнат. Петър казва: „Имаме два ножа.“ Петър взе единия нож и с него удари едного. Иска да се бие. Не знае как да се бие. Удари човека, отряза му ухото. Казва Христос: „С рязане на уши победа не става в света.“ Той (Петър) му отряза ухото (на човека). А Христос му каза: „Тури ножа в ножницата. Тази работа не може да стане по този начин.“ Онова, което се крие във вашия ум, ако знаете закона – всичката сила Бог тури вътре в човека. Той трябва да я изучава, за да си помогне. В Индия има индуси, които ловят бисерни миди. Там има доста акули. Те хващат от тия хора, подобно на дервишите, които стоят и концентрират ума си и те държат акулите на три-четири километра. После, като излязат онези, те престават да мислят и акулите приближават (идат) и всякога може да нападнат. Онзи стои, с мисълта си ги респектира. Той като седи, плащат му индусите. Има такива факири, които ще ги хванат и той, докато е концентриран – всички тигри, лъвове, змии надалече стоят. Като престанеш да мислиш – идат веднага. Сега казвате: „Как става това?" Щом мислиш – ти си по-силен от мисълта на едно животно (и) то седи надалече. Щом твоята мисъл е слаба – то те напада. Винаги слабото се напада. И в живота 100 души смели хора с мисълта си могат да разпръснат хиляди на бойното поле и пак да ги изпоплашат. Хиляди хора могат да се изпоплашат – зависи от мисълта. И ние се изпоплашихме. Дойде сега инфлуенцата. Каква е тази инфлуенца? Силата на тази инфлуенца се дължи на убийствените мисли, които се образуват на бойното поле. Хиляди хора мислят да убиват, да унищожават. Целият въздух е пълен с такъв род трептения. Като дойде някоя инфлуенца – прикомандироват се човешките мисли. Казват сега, че инфлуенцата била по-лоша. Най-първо трябва да си създадат ограда. Тук можехме да държим инфлуенцата вън от Изгрева. Тази година нарочно я повиках да ви дам един урок. Най-първо я повиках върху себе си. Повече от две седмици се занимавам с нея, изучавам законите й. Те са известен род малки същества. Като влязат – гъделичкат гърлото. Намират нещо за ядене. Дойдоха (и) казват: „Да си похапнем. Има доста затлъстели, мазнички братя и сестри. Да си вземем от тяхната мазнина. Туй, непотребното, ще го вземе(м), ще го изядем, ще си заминем. Ще покашлят, малко температура ще имат, ще поотрежем оттук-оттам, ще похапнем, ще заминем – няма да направим никаква пакост.“

Необходима е сега вярата. Човек може да се лекува с вяра, понеже целият мозък е силна електрическа батерия. Ако умът ви е силен, ако не сте разхлабили своя мозък, не разхлабвайте мозъка си с тревоги. Никога не се тревожете, за да бъде пълна главата с електричество, с тази енергия. Като дойде болезненото състояние, ти като изпратиш една струя към тия микроби – всички бягат. Електричеството, където мине – те бягат. Щом пуснеш тока, (а) имаш ревматизъм, щом пуснеш тока – те бягат. Всичките болести, като пуснеш този ток – (те) бягат. Ако мозъкът ти е женствен, знаеш (ли) какво значи женствен? Ти имаш вяра, но сам не вярваш в мисълта си, в това, което мислиш. Аз наричам силна мисъл следната: една американка, като страдала 12 години от неврастения, стотина лекари я лекували в Америка, чете в една книга какво може да направи вярата, какво може да направи човешкият ум. Като чете тази книга, прилага закона. Казва: „3драва съм“ и става. Започва да шета. „Здрава съм“ – нищо повече. Повярвала вече. Казва(м): то става тъй когато сте гладен, пътували сте, отслабнали сте, не ви се ходи. След като похапнете, след 20 минути, 1/2 час, вече имате достатъчно сила да пътувате. Човешката мисъл е сила. Онова, което Бог ни е дал – трябва да вярваме в него. Ние казваме едно време какво (е) говорил Христос на хората, но Христос не само едно време е говорил, Той и сега говори. Майка, която обича децата си – те никога не умират. Майка, която се съмнява и се колебае, може да изгуби децата си. Ако една майка е заченала детето си с любов – детето не умира. Ако го е заченала без любов – детето умира. Казвам: ако майка(та) има отличен ум – туй дете ще бъде винаги здраво. То е осигурено. Няма да ви кажа кои са причините, дето умират хората. Но причините, дето умират хората, сме ние. И вкъщи често аз следя как умират. Синът казва: „Този нашият стар – да си замине вече.“ Човекът е 80-годишен, не е много стар. Най-малко 20 години може да живее. (Синът) казва: „Да си замине, да останем по-свободни.“ Малките деца казват: „Дядо да си замине.“ И започва той да чувствува това. Детето един ден казва: „Ще си върви.“ Дядото, иска – не иска, като му казват „Иди си, иди си“ (и) той трябва да си иде.

Та казвам: аз бих желал за в бъдеще, когато дойде друга инфлуенца, някаква друга болест – да може да се лекувате без никакъв цяр. Единственият цяр да бъде само топлата вода, чистият въздух и светлината – нищо повече. Някой път може да накуцваш така. Няма да казваш, че накуцваш. То е най-последната мода, аз опитвам тази мода. Някои от тия нерви на крака са толкова деликатни. Има едно чувство у човека. Когато хората не знаят как да мислят, те си създават своите нещастия. Двойникът, с който те са облечени, като е в тялото – той поддържа енергията и деятелността на тялото. Като не разбират – този двойник излиза и влиза. Когато излиза двойникът и влиза, и не се намества както трябва, следствие на това – страдаме. Като се върнем сутрин от своята разходка, която правим, двойникът не се намества в тялото както трябва, но се намества, както не трябва. Следствие на туй разместване се зараждат болести в пръстите на краката. Вие искате по изкуствен начин да оправите работата. Ще накараш двойникът да излезе навън, че той наново да влезе и да се намести както са го направили. Тогава не може да се образува никаква болест. Този двойник е толкова чувствителен, (че) ако излезе три пръста вън от тялото, само като махне с ръка някой – вие ще чувствате, че са ви причинили голяма болка. Ще чувствате чрезмерна болка. Всички, които стават ученици или религиозни хора – двойниците им излизат навън. Не са господари на двойниците и затова тия хора много страдат. Като станат светии – стават много здрави. Никаква болест не ги хваща. Но докато станат светии – много страдат. Първото нещо: като си лягате – ще се помолите, че като излезете, двойникът ви да излезе през вратата. Някой път двойникът ви излиза през прозореца навън и се връща през прозореца, не през вратата. Христос казва: „Аз съм вратата и през тази врата трябва да влизате и да излизате.“ Ако двойникът ви влиза и излиза както трябва – вие няма да страдате. Ако не влезе двойникът ви както трябва – ще ви се случат много големи нещастия. Не само физически, но и операциите... В учението много учени все ги скъсват по единствената причина, че двойникът е излязъл – не може да функционира паметта на човека, забравяш. Трябва да наместиш двойника. Някои казват, че трябва човек да възприеме това, което Бог му е дал – да го цени. Ти не го знаеш. Казваш: „Що ми е дал Господ този живот?“ Животът, който Бог ви е дал, дето вдъхнал Бог на човека дихание и той станал жива душа, аз наричам този живот двойник. Той трябва да влиза на място и да излиза. Сега молитвата, разсъждението – това са методи, с които двойникът на човека или неговата мисъл може да работи.

Та първото нещо, като се събудите сутрин – гледайте да бъдете добре разположен. Преди да легнете – ще се помолите. Може наново да заспите и пак двойникът да не може да влезе. Ако твоят двойник не може да влезе – не спи. По-добре е цяла нощ да останеш буден, да останеш в тялото, отколкото да се върне двойникът ти и да не се намести. Казват: „Умът да е на място.“ Ако сутрин умът влезе и се намести в мозъка както трябва – ти ще бъдеш здрав. Ако умът влезе и не се намести както трябва – целият ден си неразположен. Това чувстваш, онова чувстваш. Всички трябва да се молите умът ви да е на място. Не сега Господ да ви даде нов ум. Но вашият ум, който от хиляди години Бог ви е дал – да започнете да го оценявате, защото онова, Божественото, което Бог ви е дал – то е безсмъртието вътре във вас. Разчитам сега на вашия ум. Да разчиташ на своя ум, понеже Бог ти го е дал. Ще кажеш, че другите имат по-добри умове. Не се заблуждавайте. Вашият ум, който Бог ви е дал, е по-добър. По-добър ум от него не можете да намерите в дадения случай. На всеки човек умът, който има, е най-добрият. Този ум, който ти имаш – той е предел на развитие, но неговите способности, чувства, които имате, силата – постепенно се развиват. Като се развива умът ти – ти ще видиш по кой начин Божественото в тебе ще расте. Ние виждаме малките деца. Ти ще разчиташ на Божественото, което те ръководи. Ти израстваш, израстваш, дохождаш на стари години. Пак ще разчиташ на своя ум. Сега туряме своето щастие извън нашия ум. Има ли душа? Има ли дух? Има ли сърце? Кое е човекът? Чудни са хората. Казват: „Човекът имал дух, душа, ум, сърце.“ Кое е човекът сега? Човекът е онова, на което умът помага, на което сърцето помага, душата помага и Духът помага. Духът и душата – това са два Божествени полюса. Пък умът и сърцето – това са полюси, между които помага Божествената енергия. Това е човекът. Наричат го личността, азът на човек или егото на човека. Ти съзнаваш, че си господар на нещо или че има кой да те учи. Душата и Духът – това са професори на личността на човека. Нито туй на съществото, което мисли, туй същество, дето е съзнанието, което възприема мисълта – то е човекът в дадения случай. На туй съзнание иде душата и Духът да помагат, на ума и сърцето. Ти, който съзнаваш – седиш. В тебе дойде твоята душа. Душата ти действа чрез твоето сърце. Духът ти действа чрез твоят ум. Духът ти направо не може да действа на тялото. И душата не може да действува направо. Душата чрез сърцето действува на тялото. И духът чрез ума действа на тялото. А пък само душата си има свой начин за действие на сърцето. Ти като човек ще възприемеш това благо. Човек е онзи, който възприема постоянно Божиите блага. Каквото го учат – той трябва да го върши. Човек сте вие. Съзнанието, което съзнава, че върху вас работи Божествения дух, Божествената душа работи, Божествения ум работи и Божественото сърце – те ви учат. Онова, което приемате – вие ще го прилагате. Аз съм ви говорил за вярата в света. В Америка има издадена една книга, отговор на един милион и половина молитви. То е един старец, който е живял 90 години. Има цяла книга дебела около 800 страници. Когато се молил – един милион и половина отговори имал. Авторът между много работи казва, че един ден имал нужда от една крупна сума. Но той никога не искал от никого пари. Помоли се и каквото му трябва – идва. То е човек, който поддържал 2000 деца. Нямат децата средства. Има средства и отвън. Той се помоли за тия деца (и) средствата идват. Един ден му трябва една сума, помолва се и идва англичанин и му казва: „Имам 500 лири, определил съм ги за благодеяние, да ги оставя на вас.“ Казва: „То е ваша работа, както искате.“ – „Имате ли нужда?“ Казва: „Да ви ги оставя ли?“ Мълчи, нищо не казва. Излиза, идва на другия ден и пак казва: „500 лири имам. Да ви ги оставя ли?“ Онзи пак мълчи. На третия ден идва и казва: „Имате-нямате нужда, оставям ви парите да ги употребите както искате.“ Но сега ние не можем да повторим този опит. По същия начин няма да се случи туй. Мене ми разправяше един мой познат: „Досега, казва, не мога да си обясня как стана тази работа. Един ден пътувам, трябват ми 10 лева, бръквам в джоба си – нямам пари. Съжалявам крайно. Бях се примирил вече. Трябваха ми 10 лева да се кача, да вървя по трена. Казвам (си): „Ще отложиш, ще вървиш пеш.“ По едно време бръкнах пак в джоба и гледам – 10 лева в джоба ми. И сега се чудя как съм бъркал? Имал съм 10 лева. Преди изваждах джобовете, обърнах ги и досега не зная откъде тия 10 лева дойдоха. Но туй и с нас се случва. Казва: „Аз си го обяснявам – може би тия пари са останали в горната дреха и джобовете са били задръстени там.“ Тук има един вътрешен промисъл в живота. Когато човек има нужда от нещо съществено – помощта ще дойде. Но човек не трябва да мисли. Ако мислиш – няма да дойде. Трябва да го забравиш. Казваш: „Няма да го бъде“ и като забравиш – бръкнеш, парите, които искаш – ще дойдат. Или от хляб може да имате нужда, или от друго нещо. Някой път пожелаеш да оздравееш и оздравяваш. Та казвам: разчитайте на ума си. Вътре в ума е вложен лек за болестите. Вътре във вашия ум е вложен онзи съветник, който ще ви покаже най-добрия път, по който трябва да вървите, как трябва да се обхождате. Всичко онова, което трябва, което човек трябва да направи, е вложено в него. Трябва да дойде някой да го научи. Ако дойде някой човек отвън, няма да ви донесе една книга, но ще разгърне книгата, която Бог е вложил в тебе. Ще каже: „Еди-коя страница.“ Той ще ти покаже пътя. Писанието казва: „Бог е вложил Духа си да ни научи.“ Бог е изпратил Духа си да ни научи, да покаже, че от памтивека Бог е вложил нещо в нас. Трябва да разчитаме, сега трябва да го изучим. Даже сега се показва кое е, каквото ще научим. Някой ходи да копае – не му върви. Ходил дрехарство да учи – не му върви. Насам-натам ходил, пък той за това не е роден. Той е роден за музикант, разбира музика. Може отличен цигулар да бъде. Казвам: не ходи с мотиката, но с цигулката. Някой е роден за художник – той разбира боите. Като вземе боите – рисува. Всеки трябва да се захване за това изкуство, което Бог му е дал и за което е роден. Ако си роден за дрехар – дръж дрехарството. Ако си за художник – за художник, ако си роден за лекар – стани лекар. Ще учите кой за каквото е роден да стане такъв. Никой да не става туй, за което не е роден. Та казвам: някои искат да бъдат красноречиви. Всички не сте родени за красноречие. Онези хора, които са красноречиви, другояче са направени очите им. Чертата на човека е там, в долната част на окото. Тази част показва дали речта е развита или не. Не всички могат да бъдат еднакво красноречиви. Всеки има по един ларингс, но на онзи, родения певец – другояче е устроен неговият ларингс. Казвам: всички имате по една дарба, която Господ ви е дал – туй го зная. Която дарба в тоя живот ако хванете – всичко ще ви тръгне напред.

Тук, преди повече от един месец, идваха двама млади – момък и една млада мома, която лекува брадавици. Тя имала брадавици и една стара жена я излекувала, баяла й е. Тя слушала и запомнила думите. Тя лекувала само в събота, когато се разкапва луната. Тази баба бае и всичко изчезва. Момата, като дойде някой, на който ръката е посипана с брадавици, започне и тя да бае в събота и брадавиците изчезват. Казвам: дръж занаята – ще си изкараш прехраната. Тя не лекува понеделник или вторник, но само в събота. Тя лекува със сол, може да е крадена, може да не е крадена. Някои лекуват само с крадена сол. Пък тя лекува с крадена или некрадена сол в събота само. Който не разбира, ще каже: „Това е суеверие.“ Че вие всички сте суеверни. Нима като дойде един лекар и ти даде един лек, понеже ти вярваш в лекарството – помага. Не само с лекарства, но в бъдеще и без лекарства ще се лекуват. Ето, иде някой да го лекувам – няма да има лекарство. Ето как бих го лекувал. Да допуснем, че той е неврастеник. Ще кажа: „Направете му кюфтета от праз с брашно и масло. Да яде по три кюфтета сутрин, обед и вечер. 10 дена по три кюфтета да яде и всичката неврастения ще изчезне.“ Някой има разстроен стомах. По три супени лъжици от ряпа, само ще изцеди ряпата. Сутрин по три лъжици, обед и вечер. Десет дена като взема по три лъжици – ще си оправи стомаха. Което говоря аз работя, но законът има изключения. Един свещеник бил недоволен от Свети Никола. Той имал едно желание и бил недоволен, че Свети Никола не му помагал да си постигне желанието. Казва на Свети Никола: „Ще тръгна по пътя, ще напусна свещеничеството.“ Попска работа. „Ще ида по широкия свят да живея както зная.“ Ето, минава време, прикомандирова се един старец – Свети Никола бил. Казва: „Къде отиваш, синко. Какво искаш?" Казва: „Вярвах в Свети Никола. Толкова години работих, изгубих си живота. Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството. Сутринта казва на Свети Никола: „Бързам, имам своя работа, напущам те. Друг път ще се срещнем.“ (Свети Никола) казва: „Добре, синко. Като се намериш на зор – може да ме повикаш. Въздъхни си само – ще дойда да ти помогна.“ Той отива на другото село, едно болно дете има и започва и той. Отрязва ръцете, изтърбушва детето и той измива всичките части. Нарежда ги пак, но не се залепват. Започва да въздиша. Дошъл Свети Никола, казва: „Не става тъй, синко. Трябва да се учиш.“

Пазете едно правило: човешкият ум без любов не може да работи. Онези предмети, които учиш, трябва да ги обичаш. Какъвто и да е предметът – дали е химия, физика, астрономия, каквото и да е в света – непременно трябва да имаш обич към този предмет. Здравето, ако не го обичаш – здрав не може да бъдеш. Мисълта, ако не я обичаш – мисъл не можеш да имаш. Доброто разположение, ако не го обичаш – добро разположение не можеш да имаш. Всичко онова, което искаш да го имаш, трябва да го (обичаш). Всичко онова, което търсим в света, трябва да го искаме с любов, понеже Бог е Любов – Любовта даром дава. Не всичко ще ни се даде изведнъж, но в даден случай онова, от което имаш съществена нужда – Той ще ти го даде. Сега всички започнете да учите с любов, да имате любов. Научете се едно нещо: да имате най-малкото доволство. Не да бъдете много доволни. Но да има нещо, (което) като направиш – да си доволен и целия ден да се радваш за едно малко постижение. Вярвайте в ума си, който имате. Вярвайте в сърцето си, което Бог ви е дал. Не се плашете. Като чуете ритъма на сърцето си – да се зарадвате. Ти като гледаш в огледалото главата, пак да се насърчиш, да кажеш: „Тази глава, която Господ ми я дал – с нея всичко можеш да постигнеш.“ Главата, докато я имаш – всичко ще постигнеш. Докато сърцето бие – всичко ще постигнеш. Че това е тъй – благодари на Бога. 72 удара на сърцето – те са елементарна сила.

Ха сега, коя песен да изпеем. Да изпеем Махар-Бену. (Изпяхме песента.) Махар-Бену не върви. Цигуларят свири едно, вие пеете друго. Трябва да вземете много вярно тоновете. Изпейте Тъги-скърби. (Изпяхме песента.) Инфлуенцата е разхлабена. Ако тръгнете – ритмично ще пеете, понеже това е движение. От ре започва движението. Ако вземете ритъмът право, може да пеете добре. Ако започнете да вървите полека – няма да върви. Ако искате да вземете правилно сол – трябва да имате хубав цвят. Ако нямате идея за хубавия цвят – няма да вземете сол вярно. Фа не може да вземете вярно, ако нямате ябълка да ядете съдържанието вътре. Ако ти не може да направиш една операция правилно, ти не можеш да вземеш ми. Да кажем – един оратор, който не може да направи едно движение красиво – той не може да вземе ми. Изисква се дълго време да се учите. Когато пеете вкъщи някои песни, създайте си един ваш метод за пеене. Щом хората може хармонично да пеят. Я да изпеем Давай, давай. (Изпяхме песента.) Като дойдохме до песента Давай, давай – по-добре върви песента. Старите сестри трябва да бъдат стари певици. Колкото минава времето – изгубват гласа си. В бъдещия живот ще ви накарат да пеете. Какво ще правите? Понеже всеки говори, който говори – може да пее. Все таки – може да пее, няма да бъде първокласен певец. Онези певци ги наричам гениални, талантливи. Един обикновен певец в духовния свят стои по-горе от гениалния тук, на земята. Ако сте от обикновените, духовни певци. Та първото нещо: имайте вяра, слушайте се като пеете. (Учителя пее Давай, давай.) Да ти дават ли? И като не ти дават, като давам кой тон е по-горе – който дава или който взема? Който дава е по-високо. Който взема е по-ниско. Ти си беден човек, искаш да пееш за сиромашията си. Как ще ми изпееш песен за сиромашията си? Можете ли да ми съчините? Ако ми изпеете 20 лева съм готов да ви дам. Я попейте: я, сестра-сиромашия, откакто си дошла вкъщи – всичко обърна с главата надолу. Какви певци ще станат от вас? Вие сте скромни, криете таланта. Понеже ако ви знаят – няма да ви оставят на свобода. Понеже искате да си почивате – скрили сте се. Иначе от целия свят ще пращат да ви викат да пеете. Имате доста музика, само че трябва да се развива музиката. Най-първо трябва да се освободим от мисълта, че не може да пеем. Не питайте дали можем или не можем. Най-първо се изисква една музикална мисъл. Не може човек да пее, (когато) в света има студ. Когато ще пееш, трябва да бъдеш разположен, да си отоплиш салона. Щом се съмняваш – не пей. Трябва да имаш вяра, че можеш да пееш, трябва да си отоплиш салона, трябва да имаш известна топлина. Един певец за да пее добре, трябва да почувства топлинка под лъжичката долу и малко топлинка на гърлото. Щом на гърлото е студено – и на лъжичката е студено. Ще пее, ще кряска. Щом почувства малката топлинка – може да пее. Тази топлинка всичките певци я имат. Певицата, която пее хубаво, усеща един трепет. Нещо й играе под лъжичката. Като излезе – пее. Като няма туй мърдане, този трепет – не може да пее. Тя усеща, че има разположение на гърлото, приятно разположение усеща. Другояче усеща, като че ли някой я хванал за гърлото – не може да пее. Първото нещо, като станете сутрин – попейте си. Попейте си, слушайте се, коригирайте се, докато ви е приятно. Не може да имате ясната мисъл, правата мисъл, ако не пеете. Ако бихте пели, да имате поне малка песен с онези тонове, които създавате – вие ще привличате известна енергия, която от никъде не можете да вземете. Ако човек пее хубаво – той винаги е здрав. Не може човек да пее хубаво, или да боледува, или да му се случи някое нещастие. Когато му се случи някакво голямо нещастие – ще има дискордиране. Не е добре разположен. Щом е добре разположен – всичко върви добре. Първо: не допущайте дисхармонични мисли. Нагласете се и пейте. Никога не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Да кажем ти си гладувал три дена. Кажат ти: „Пей! Ако изпееш хубаво една песен, обикновена една песен – ще ти дам един обяд. Ако изпееш хубаво – ще ти дам топъл хляб и сиренце, по български.“ Ако пееш обикновено, ще изпееш средно – малко сух хляб и сухо сирене ще ти дадат. „Ако изпееш както не трябва – ще ти дам сух хляб без сирене.“ Сега като пеете, гледайте топлия хляб и сиренето да е там. Много трудно е да се пее. Ние седим в един свят на постоянна дисхармония, караница, лоши мисли. Как ще пеем? Нямаме красиви мисли. За да пее, човек трябва да има красиви мисли. Ние осакатя(ва)ме гърлото. Туряме тия трептения, които са груби.

Щом дойдем до любовта, любовта тонира – тя ще ни даде тия трептения на любовта. (Някой) казва: „Трепери ми сърцето.“ Колко трепет трябва да има сърцето? Когато сърцето трепери добре – ти, ако бутнеш оловото – злато става. А пък когато сърцето не бие добре – като бутнеш златото, олово става. Магия има. Ако срещнеш един човек, на когото сърцето бие добре. Тия хора, които се влюбват, каква е любовта в света? Любовта, където мине – всичко превръща в здраве. Някой човек гледаш – сухо дърво. Като мине любовта, той веднага се оживи, листа пуща, цветове, оживява този човек. Няма нищо в света по-мощно от любовта. Любовта внася светлина на ума, топлина на сърцето и човек става силен. Не го е страх от нищо. Достатъчно е само да я зърнеш. Това аз го наричам онова – вечното слънце на човешкия живот. Сега може да се говори тъй, но ще каже някой: „Покажи ми.“ Какво може да ви покажа? Как може да ви покаже човек любовта си, кажете ми? Може да ви каже, може да ви напише „аз ви обичам“ – всичко туй. Аз (ще) напиша с черни букви, (ще) наредя тия думи – от де ще ми повярваш? Как ще ми повярваш, като четеш моето писмо? Ще посадиш цветя. Като четеш писмото ми тия цветя ще израснат, ще цъфтят. Ако ти носиш едно любовно писмо и спреш при една суха чешма като започнеш да четеш – водата ще дойде, чешмата ще потече. Ако си в тъмна стая и четеш писмото на любовта – ще дойде светлината. Ако си при някой умрял като четеш писмото – той ще оживее. Те са неща, за които са правени проверки. Илия правеше проверки. Чудеса. Разправят – дойде жената, хвана го и казва: „Няма да пращаш слугата, ти ми обеща, даде ми това дете, няма да ми го вземеш. Ти ме лъжеш.“ Като го хвана, Илия отиде с него, влезе вкъщи и той се простря върху детето и като стана – оживя това дете. Знаете какво значи да се простреш. То е движение. Онзи аероплан, като се простре – той се движи. Казват: „Паднал.“ То е движение, когато човек се простре така на земята. Трябва да хване всичките сили здравето. Казва: „Ти трябва да се подчиняваш на любовта, нищо повече.“ (Някой) казва: „Той се простря на земята.“ Ако е за простиране – нищо няма да стане. Онзи човек, върху който си се прострял – да оживее. Щом се простреш и той не оживява, твоето простиране (е) както когато жените простират платното да изсъхне. Аз съм констатирал, (че) вие като стоите, сте доста богати. Имате много работи но като излезете на пазара не взимате златните монети, но взимате медни. Скъпоценните работи ги оставяте у вас. Някой път трябва да вземете златни монети. Турете в джобовете си една звонкова монета. Дето и да дадете, монетата ходи – няма да стои там. Едно дете като иде да купува ябълки – то ще извади пари, златни ще даде. Като замине, гледат – парите ги няма там. Тогава се познаваме. Като продадем ябълките някому и парите ги няма, казваме: „Той е светия.“ Да бъде благословен. Аз се радвам, че светията (е) дошъл, златото отишло на друго място. Туй злато, което светията (е) платил, то ще дойде в тебе. То се превръща, то е динамична сила, която става динамична, влиза в нашата мисъл, нашето сърце – тя е истинска любов. Онази любов, която стои вън, в хляба – и тя е добра. Ние се нуждаем от динамичната любов сега в света.

Добрата молитва.

16 лекция на Общия Окултен клас.
22 януари 1941 г., сряда, 5 ч. сутринта.
Изгрев, София.