Разлика между версии на „Законът за Божествената хармония“

Версия от 13:22, 30 декември 2009

ЗАКОНЪТ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ХАРМОНИЯ

Отче наш. Мога да кажа.

Законът за Божествената хармония в света. За да могат хората да разбират какво нещо е хармонията, въпросът не е както между господари и слуги. в света има отношение между господари и слуги, които работят. Земеделецът работи на нивата, той хване някой човек и те работят на нивата – отношенията са прости. Единият работи 7-8 часа и очаква да му платят нeщо. Господарят погледне работата му каква е. Някой път е добросъвестен, някой път е недобросъвестен, иска да му отбие. Той е работил 8 часа и ще му плати 50-60 лева, но недоволен е от работата му и наместо да му плати толкоз, отбие му нещо. Онзи е недоволен. Наместо да му плати, отбие му. Това се повтаря един, два, три деня, цяла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнеш – има мазоли на ръцете. Казва: „Той е много работлив човек”. Той работи, но той не работи от любов. Той работи по закон. Има два начина. По закон, искаш – не искаш – ще работиш. Другият работи по закона на свободата. Сега по закона ще те заставят да работиш, нищо повече. Ще ти прегледат работата по закон и ако не си работил добре, ще ти намерят някаква погрешка. Значи ти трябва да знаеш как да работиш. А в закона на хармонията се изисква онзи, който работи, той трябва да работи от любов и работата, която свършва, да няма погрешка, да е хубава. И за тази работа нищо не му плащат. И за тази работа той е и слуга, и господар. Ние, които сме излезли от Господа, казваме: „Господари”. Господ, Който създал света от себе си, значи кои са слугите му, кой е господарят му? Той, като гледа, казва: „Този е слуга”. в дадения случай е слуга, но в дадения случай е господар. в съзнанието слугата не извършва работа, както трябва, показва, че не разбира. Защо да не разбира? Не е учил. Защото не е учил, ленив е, малко мързелив е. Защо е ленив? Защото има високо мнение за себе си. Мързеливите хора имат високо мнение за себе си. Като го срещнеш, като направи някаква дребна работа, мисли кой-знае какво е направил. Аз съм виждал ученички, които написали някакво малко стихотворение от един-два куплета, носи го в джоба, изважда го и казва: „Ето, вижте, четете”. Та го изважда да го четат. Много хубаво е, но в какво седи? Напише няколко думи, и аз ще ги напиша.

Четете сега. Законът е сега, че всички безсмислени неща имат смисъл. Вземете, (че) за един музикално творение там има, точици турени, но смисъл има, той ги знае. После има петолиние, после спомагателни линии над петолинието. Каква е тази нота? Тази нота с гласа не може да я вземете. Трябва някой извънреден певец да може да я вземе изведнъж, да знаеш какви са трептенията. Те са високи трептения, с трептения, с хиляди трептения има. Тогава как ще ги вземеш? Онзи, който разбира закона на хармонията, веднага ще ги вземе. Който не ги разбира, ще каже: „Тази работа не е заради мене, онази работа не е заради мене”. Да копае – не е заради него, да реже лозето – не е заради него, да шие дрехи – не е заради него, да прави обуща – не е заради него. Казва: „Каква е работата?” Облича се три пъти на ден. Сутрин ще стане, ще се облече, на обяд ще снеме дрехите и пак ще се облече с други дрехи, ще се опере хубаво и пак вечерта ще си снеме дрехите. Ще гледа лицето дали е хубаво, веждите си ще гледа, носа си, устата си. По същия начин имаш една къща и гледаш отвън – малко разкопана. Замажеш – приятна ти е къщата, да е добре замазана. Влезеш в къщи, трябва да е чиста.

Вие идвате тук и нито един от вас не се грижи и на ум не ви идва, че трябва да чистите. Всички сте господари, дойдат на чисто, влизате с нечисти обуща. Всеки трябваше да си носи по едни обуща, че като дойде отвън, да се обуе с чисти. Някои дойдете и казвате: „Не – чисто е”. Считате, че другите трябва да чистят. Този прах и тази кал, ако бяхте от тези – да разбирате законите, трябваше да има едно състезание да чистите този прах. Че то са милиони прашинки. Сега трябва да се накара някого, за да изчисти салона. Казва: „Тази работа не е заради мене”. Коя работа е заради вас? Един ден и вас, като един ангел, ще ви пратят на земята да поправяте един грешник. Знаете как се поправя един грешник. Сто пъти е по-лошо от да изчистиш салона. Господ ще те прати да дойдеш при този грешник и, докато този материал дадеш на грешника, докато го научиш да живее добре, ще ти побелее главата. Ще кажеш: „Още веднъж не искам да се занимавам с този грешник”. Кой професор, да кажем по музика, който се е занимавал с онези деца да ги научи да свирят добре най-добрите класически парчета от класическата музика, знаете колко мъчно е това?

Вие имате религиозни хора, които искат да се явят при Господа. Ти, за да се явиш на един конкурс в едно музикално състезание, трябва да знаеш да свириш. Ако знаеш да свириш само “Цвете мило, цвете красно”, може ли да излезеш на конкурса? Като излезеш на конкурса, трябва да знаеш да свириш. На конкурса ще дадат да свириш един концерт или от Бетовен, или от Хайдн, или от някой друг музикант. И трябва тъй да го разбирате, че всички да останат доволни. Казвате: „Ще се познаваме ли в другия свят?” Пита ме някой: „От мене музикант може ли да стане?” Казвам: Я ми изсвири нещо. Свири ми. Казвам: Ще стане един обикновен музикант, обикновена работа. – ”Аз мисля”. Казвам: Може да мислиш, но тъй както свириш, по този път на музиката, обикновен музикант може да станеш. Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант. Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш, поп може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето. Ще си изгубиш времето, ако се опитваш музикант да станеш. – ”Запалил съм се за музиката”. Запалил си се, но музиката не е в твоето естество. Ти не си роден за музикант. То е последното.

Сега аз съм говорил толкоз време за любовта. Какво нещо е любовта? Любовта е най-голямата хармония, която съществува в света. Ти като влезеш в любовта, няма да знаеш какво нещо е да страдаш. Страданието е извън любовта. Човекът на любовта, за всяко едно страдание пари дава. И като дойде страданието, приятно му е, на четири му се отварят очите за едно страдание. Любовта ходи да търси страданието и пари дава. Гледаш любовта, като хване страданието, то стане на скъпоценен камък. Всичките безобразни работи на скъпоценни камъни обръща. От първо качество направя нещата. Но човек трябва да разбира закона. Ако остане сега да го постигате, сега ще постигнете заложбите, които имате във вас. Ще дойдат малки работи да отвлекат вниманието ви. Имате една болка, (която) се явява във вас. Една болка ще се яви във врата ви, или на кръста ви, или в коляното, или отдолу в пръстите, или в ставите. Туй показва какви са дефектите на вашия мозък. Значи, свири се на някой концерт. Ноти има в коляното, в лакътя, ноти има на врата, в гръбнака има ноти, те са турени на петолиние и ноти има навсякъде по петолинието, горе, долу, навсякъде има ноти. Един музикант, който боледува в коляното, в материалните работи не е добре. Щом болката е в лакътя, в умствено отношение не върви добре. Щом е във врата, духовната музика не е добре. Щом го боли главата, Божествената музика е объркана. Трябва да се поправи. Казва: „Как да го поправим сега?” Обикновените работи ще направиш необикновени. Аз съм привеждал онзи пример, когато Мойсей отивал в планината и минал покрай онзи овчар, той не разбирал закона. Овчарят бил весел, радвал се, заклал едно агне, опекъл го. Мойсей казва: „Какво си толкова весел?” Казва: „Как да не съм весел, Господ ми обеща да ми дойде днес на гости”. (Мойсей) казва: „Ти не разбираш тази работа. Господ с печени агнета не се занимава. Господ няма да ти дойде на гости, ти се заблуждаваш”. Проповядвал му и този овчар се убедил, но се натъжил. Колкото той да яде, не може да изяде агнето. Влязъл в едно противоречие. Мойсей, като отишъл при Господа на планината, видял лицето на Господа. Недоволен било Господ от него. (Мойсей) пита, защо е недоволен. Казва му (Господ): „Защо каза на онзи овчар, че Аз няма да му ида на гости? Ти отде знаеш? Ти предполагаш. Иди да му кажеш, че Аз ще ида на гости”. Мойсей се връща при овчаря и му казва: „Ти ще ме извиниш. Аз ти казах, че Господ няма да дойде на гости, но тази работа не съм проучил. Той ще дойде”. Скрил се той, за да види как Господ ще посети овчаря. Не (бил) видял как Господ ходи при хората. Овчарят пее радостен, по едно време гледа – заспал. Като заспал, слязъл огън от небето и изпоял агнето, агнето изгоряло. Става и казва: „Господ ми дойде на гости, яде и пи”. Овчарят разбрал едно, Мойсей разбрал друго. Овчарят разбрал по материално работата, Мойсей разбрал по духовен начин как иде Господ. По някой път вие сте тъжни.

Дойде някой и ми се оплаква. Аз вече турям Мойсей. Той таман заклал агнето и казал, че Господ ще му дойде на гости, минал някой Мойсей и му казал, че Господ няма да дойде на гости. Казвам: Ще дойде Господ. Що е обидата? Мойсей е минал там. Ами че що е обидата? Казва: „Тебе хората не те обичат”. То е същото да имаш някакъв дефект. По този начин вие слушате да ви изсвири само едно парче. Хубаво е да слушате хората как свирят, но трябва да се упражнявате и вие да пеете. Казвате: „Много хубаво пее”. Всеки, който пее и който слуша, той се ползува. Но постоянно да слушаш и без (да) изпълняваш – няма постижение. Ти ще оставиш един ден хората, тогава сам трябва да знаеш да пееш. Ако другите ти пеят, то ти трябва да плащаш, то е по закон. Ако сам пееш, то е по любов. Ти докато очакваш другите хора да ти пеят, то трябва да имат разположение. Ако са разположени – ще ти пеят, ако не са разположени – няма да дойдат да пеят. Ти само, когато пееш и свириш по Божествения закон, ти, когато искаш, можеш да пееш коя и да е класическа песен, може да свириш, каквото искаш. Обаче, ако е по закон. Онзи, когото ще задължиш, той може и да ти откаже, ще иска много. Отива Падаревски, викат го да свири при един американец в едно богато семейство и за една вечер свирил един или половин час и му плащат хиляда долара. Сто хиляди лева са. Хубаво, ако Падаревски дойде при вас, кой от вас би могъл да плати на Падаревски да дойде и да свири?

Някой път имате високо мнение, че трябва да дойде някой ангел, някой от големите ангели, архангел Гавраил или архангел Михаил. Много големи амбиции имате. Но желанието, което ти имаш, някой път може да... Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчари, но този Мойсей всякога няма да мине.

Та казвам: Ако сега мине някой виден музикант при вас и вие не сте готови, какво ще научите от него? Ако аз ви дам едно парче по закона на хармонията, тук някои сестри, които не обичат други и казвам: Тази сестра, която не обичате, искам да я обикнете. Тази сестра, която не обичате, тя е една Божествена композиция. Ти досега не си обръщала листовете. Обърни ги, да видиш колко хубаво има написано, посвири. Казва: „Нищо не струва”. Ти гледаш само заглавието и по него съдиш, но тя е една отлична композиция. Ще обичаш тази сестра. Как ще я обичате, как ще започнете? Аз съм привеждал примера. Божествената любов започва с зрението. Отдалече гледаш една планина, гледаш – една приятна линия има. Като гледаш планинския връх – побелял горе, има нещо приятно в тази линия. Или някой човек, когото обичаш – надалече го видиш, но ти е приятно, че си го видял. Нито той ти е отговорил, нито е обърнал погледа си, но ти го гледаш, както гледаш сутрин слънцето. Като го видиш, целия ден ти е приятно. Туй е Божественото. Духовното е като кажеш, да дойде наблизо, да си поговорите, да чуеш една-две думи от мене, не само да го видиш, но да поговориш с него. То е пак по закона на хармонията. Но ти не се спираш там, не искаш само да си поговорите, но искаш да се ръкуваш с него. Най-после искаш да го прегърнеш и целунеш – последното. Като дойдете до целувките и прегръдките, зараждат се вече противоречията. Хубаво е, целуни го, но онзи, когото си целунал, той не е доволен, казва: „Студени му са устата, едно ухание има”. Аз правя сега сравнение. Сравненията са само процеси, които стават. Вие сте при едно плодно дърво, вземате плода, но плодът не е така хубав, има нещо стипчиво в плода и вие или го оставяте, или го хвърляте. Ако плодът е хубав, отлична круша, значи има нещо сочно.

Вие имате високо мнение за себе си. Вие ще влезете в един свят на съвършени същества, които са минали преди вас, ще идете между тях, но какво ще правите, кажете ми? Те ще почнат да ви свирят. Когато свирят, имат една идея. Когато свирят и пеят, тяхната музика минава чак до земята. Някой път седне някой ангел, някое дете, което плаче, то започва да му свири. Като свири на това дете, започва мисълта да му възлиза нагоре и престане да плаче. Някъде ангелът свири и скръбта ти на земята изчезне, че най-после като възлезе вниманието, ти станеш радостен. Този ангел свири тук, докато ти станеш радостен. Между ангелите и тебе разстоянието е толкоз голямо, колкото от земята до слънцето. По радиото предават и ти слушаш. Аз тук ги слушам, те от 3-4 километра от Европа предават, тук ги слушам, като че от десетина метра свирят. Като слушам, виждам как се предава музиката. Някои свирят много хубаво, някои свирят много обикновено, няма нищо музикално. Като ги слушам, виждам – свирят, за да мине времето и да му платят. Не разбира да свири, но чака да му платят. Някоя певица кряска, пее, взема високи тонове. Аз, като я преценявам, ако я викам да ми пее – едва бих й дал пет лева. Бих й дал 50 лева, дето се мъчи да пее, а за изкуството ще й дам пет лева. Че се мъчи да пее, ще й дам 50 лева за измъчването.

Та казвам: Ние се намираме в един свят на противоречия, искаме правото. Питат някои: „Защо става така? Защо вее вятърът, защо стават бурите, защо е облачно, защо на хоризонта има залез или изгрев, защо хората така постъпват?” Как трябваше да духа вятърът? Тихото време е хубаво, но тихото време – то е ритъм вътре в музиката за онези, които имат хубаво развито ухо. Пък силният вятър, бурята, е за онези, на които ушите не са развити. Тази буря трябва да ги разтърси, да чуят музиката. Като дойде някоя буря, човек разбира, че е музика това. Вие ще кажете: „Може ли това да се докаже?” Нещата се доказват според нашите чувства. Как ще докажеш, дали някой знае или не? Най-първо чул ли си гласа или не? Може да докажеш това, което си чул. Това, което не си чул, как ще докажеш? Питат: „Какво е ангелското пеене?” Ангелите чувал ли си ги да пеят? Казват, че когато Христос се родил, дошли цял полк ангели, които пели песента. Но имате ли една ясна представа какъв е бил този хор? Не сте били там, само предполагате. Трябва да сте чули пеенето, за да знаете какво нещо е ангелско пеене.

Мене ми разправяше един американец, който беше слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, свирила “Сънят на живота”. “Цигуларка, казва, за пръв път почувствувах, като я слушах, че имам желание да раздам имането си и бях готов да се примиря с целия свят. Като го слушах, казва, туй беше моето разположение. Като излязох, започнах по американски да мисля, че много съм се увлякъл, как ще се примиря с всички, много далече отидох, как ще раздам имането си? Докато слушах – имах разположение да се примиря с всички. Но, като излязох, започнах да мисля другояче. Да се примиря с всичките и да раздам имането си, за друг път го оставих”. Когато дойде богатият ученик при Христа и го пита какво да направи, най-после му казва: „Иди раздай имането на бедните и ела и ме последвай, ще ти кажа какво да правиш”. И той, като този американец, казва: „Много хубаво е това учение, но какво може да придобие отсега да иде да се учи при Него? Какво ще ми даде? Дали ще ми даде това, което търся?” Отложил въпроса.

И ние всички сега се отлагаме. После какво се случва с нас? Туй, от което ние се боим, то ще ни дойде. Ние всички се боим от страданието, боим се от смъртта, боим се да не би да изгубим това, което имаме. А пък това, което имаме, ще го изгубим. Казва: „Да прекараме живота си”. Ти дойдеш, остарееш и в ума на твоите синове и дъщери минава мисълта: „Този да си замине за другия свят, да ни остави”. Ти започнеш да чувствуваш, че така мислят. Нему не се иска да умре, но най-после го заставят и той, каквото спечелил, ще остави. Ще изкопаят един трап и ще го турят, ще го заровят вътре. Хубаво е, ако душата излезе из тялото, туй заравяне е на място. Но ако душата е в тялото и го заровят, казват: „Хайде при Господа”. Какво при Господа? Той остава там, в тялото, под пръстта, остава да се мъчи, докато се освободи от тялото си. По някой път гледам, хората казват: „Какво му е състоянието?” Че има хора, които с години са свързани в телата си, 10-15 години не могат да се освободят от тялото. Казват: „Къде е?” Още е в гроба, не се е освободил.

Сега няма какво да ви говоря. Това е законът на дисхармонията, това. Човек трябва да знае защо седи, защо е вързан. Казвам: Божествената хармония изисква нас да ни освободят от ония връзки. всинца сме привързани за земята и постоянно страдаме. Ненужни страдания имаме сега.

Тук сега имате къщи с по 300 метра. Едно време, за да започне новото учение тук, аз казах всеки да вземе по един декар земя. Дойдоха други, коригираха това. Казах по един декар, за да има всеки какво да работи. Накупиха по 300 метра, да имало места за всички. Сега се карат за тия 300 метра. Туриха новото учение по 300 метра. Всеки иде, иска място, казва: „Сто, сто и петдесет метра ми стига”. На 150 метра ще се карат. Най-малко един декар, да има какво да работи, да има малка градинка.

Казвам: Има един Божествен план, на който вие не сте обърнали внимание. Всички имате слабостта – искате вие да угодите на хората. Не може да угодиш на хората, докато не угодиш на Бога. Най-първо пред Господа ще свириш, най-първо ще свириш пред професора и той като ти даде одобрение, ще свириш пред другите. Ако Господ те препоръча – добре дошъл. Но ако Господ не те препоръча – всеки ще влезе в стълкновение с тебе. Мислите ли, че за да ви обичат хората, че това произтича от тях? -Не. Аз искам да ме обичат хората, но за какво може да ме обичат? Ако Бог е в мене, ще ме обичат хората, ако Бог е във вас, ще ви обичат хората. Ако Бог не е във вас, кой може да ви обича? Ще имате една обикновена любов. Ще имате обикновеното в живота. Но за да дойде Бог да живее в тебе, Писанието казва: „Трябва едно чисто сърце, един чист ум, едно чисто тяло”. Не може без Божественото тяло, което трябва да имаш, да дойде Господ и да се всели в тебе и да живее. То е една нечиста къща.

Та казвам: Онези, които разбират закона, напред – нали те, знаят, че всички музиканти не могат да бъдат, но никой няма да влезе, който не знае да свири. Като идете в другия свят, трябва да знаете повече, отколкото един музикант знае на земята. За да ви приемат горе, трябва да знаете да свирите повече от най-видния музикант на земята. Ако вие не разбирате да мислите, това е една музика. Да туриш мисълта си в хармония. Казвате: „Хубавите мисли”. Хубавите мисли вие не може да ги възприемете, ако не разбирате закона на Божествената хармония. Трябва да са от обикновените. Вас ви интересува да имате пари, но това е отдавнашен закон. Да допуснем, че вие имате всичките пари. Да допуснем, че имате всичкото брашно, но сами трябва да си направите хляб. Вие търсите някой да дойде да ви замеси. Не, вие трябва сами да се научите да си правите хляба. Най-първо ще има някой да ви покаже, но в края на краищата ще ви оставят сами да си правите вашия хляб. Има известни въпроси, които сами трябва да ги разрешавате. Много мисли и чувства, които имате сега, вие сте ангажирали по закона на любовта. Вие имате една любов, която е една ангажирана любов. Тя не е по закона на хармонията. Любовта, която е подчинена на закона на хармонията, нямате, но имате любов, която е подчинена на закона. Почти всички, без изключение, имате любовта, която е подчинена на закона. Казвате: „Длъжен съм да го обичам”. Това е любовта, подчинена на закона. Хубава е и тази любов, но трябва да излезете от любовта, която е подчинена на закона. Законът трябва да бъде изпълнение на любовта. Няма да има противоречие тогава. Но за да имате тази любов, трябва да има някой да ви покаже любовта. Може да ви покаже любовта, но и след като ви покаже, тя е много трудна. Ще ви покаже някой път любовта някой, но в тази любов иска голямо самоотричане. Дойде един гост, как трябва да го приемете в дома си? Ако дойде в един хотел по закона, хотелиерът веднага определя каква стая да му даде. Щом плаща най-високата цена, ще му дадат най-хубавата стая, която има в хотела. Плаща 200, 300, 400, 500 лева на вечер. Тогава ще му дадат най-хубавата и най-добре мебелирана стая. Всички слуги ще треперят наоколо за 500-те лева. Отидеш, нищо не плащаш, вземеш последната стая. Имаш само един лев, какво ще бъде вашето положение? Ако си в най-хубавата стая, то е заради 500-те лева, всички са на твоя услуга. Докато имам 500 лева, ще имам уважение и почитание. Щом нямам 500 лева, никакво почитание и уважение няма. Сега това почитание е по закона. То ще зависи от твоя ум, колко си богат. Богат човек трябва да бъде по ум, богат човек трябва да бъде и по сърце.

Щом говорим за хармония, не можем да говорим за беднотия. Беднотията е по закона. в Божествената хармония всички са богати. Сега се проповядва, че трябва да бъдат щедри. Някой богати са скържави*. То е една погрешка в тях. Богат ум трябва да има богатият. Той не трябва да мисли, че може да изтече богатството. Той е като извор. Това, което изтича от извора, и той може да се ползува, и всички наоколо могат да се ползуват.

Сега не трябва да схващате, че отсега вие трябва да се изменяте. Аз не говоря за светии. Според мене да бъдеш светия е обикновена работа. Според мене да бъдеш светия, то е запалена свещ, много долна работа е. Праведник да бъдеш, то е една чиста риза, която ще облекат хората. Светията е запалена свещ. Приблизително законът на хармонията е като слънцето, което изгрява и залязва. То донякъде представя Божествената хармония. То свири слънцето. И като свири, всеки, каквото е разбрал, ще възприеме. Ние възприемаме дотолкоз, доколкото човек разбира Божествената хармония.

Запример: вие искате Господ да дойде във вас, нали така? Че вие имате спор двамата. Как се запознавате, като дойде някой ваш ближен? Не виждаш Господа в него, но гледаш как той е облечен, какви му са дрехите, гледаш лицето, как е вчесан, гледаш ноктите. Дойде някой светия, кал има под ноктите, лицето хлътнало, очите потъмнели и той минава за светия, понеже 30 години из гората се разхождал и светия станал. Казваш: „Свири”. Нищо не може да свири. Говори, че въшките са го яли, че бълхите, че зъзнал, че нямал печка, че хляб нямал. Този светия ти говори за обикновени работи.

Откак съм дошъл на земята, заболяха ме ушите да слушам хората да ми разправят, че сух хляб яли. После, крайно лицемерие има. Гледам го – пред мене леща яде, после направил си зелник с масълце и сирене. До мене леща яде, като остане сам – зелник яде, там направил баница. Пред мене се показва, че е много набожен, лицемерие е това. Какво ще иде пред Господа да се показва? Значи пред хората леща яде, сам, като е, баница яде. Дали леща или баница е се едно. Лещата няма да те препоръча. Ако ядеш леща, за очите е. Ако ядеш баница, за стомаха е. Лещата е цяр* за очите. Ако те са слаби очите, яж леща. Той не знае защо да яде леща. Според мене лещата е лекарство за очите. Боб яде. Бобът е лекарство за бъбреците. Казва: „Обичам грах да ям”. Козметика е, яде грах, да стане по-красив. Той не знае, че е козметика това. А пък яденето е за повдигане (на) ума, сърцето и тялото. с яденето идваме в съприкосновение с Господа. Щом ядем, ние възприемаме Божият живот в себе си. Възприемаме Божествената мисъл, Божествената сила. Яденето е придобиване, идваме в контакт с Божествената мисъл. Най-свещеният акт в света е яденето. Казва Христос, че: “Който Ме яде, има живот”. Трябва да Го ядете. Ще Го ядем с любов, че и Той да е доволен. Не само да яде с любов, ще свири. Ще възприемем, че Той като влезе в мене, ще направи Господ онова, което аз не може да направя. Аз ще направя това, което Господ не може да направи. Той заради мене няма да яде. Щом аз ям, Той, като влезе в мене, ще направи това в моя ум, в моето сърце и в моето тяло, ще предаде това, което никой друг не може да даде. Свещен акт е яденето. с всичкото благоговение като ядеш този хляб, Господ е там. Ще прочетеш: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото ти си пратил”. Ще започнеш да свириш на арфа от 32 струни. Китарата е с 6 струни, арфата е с 32 струни. Та казвам: Яденето е един свещен акт, най-свещеното нещо. Затуй ядене как е направено, има много спорове. Задайте си вие въпроса, Бог е създал всичко заради нас, какво ние сме направили заради Него? Цялото небе и цялата земя Той е направил заради нас. Ние какво сме направили? В какво седи заслугата ни? – ”Аз обичам Господа?” В какво Го обичаш? Каже ми: „Иди там”, аз не отивам. – ”Направи това”, аз си правя оглушки. в хармонията няма отлагане. Знаеш колко е отмерено, ритъм има. Там трябва съвършенство. Казва: „Иди!” – иди, “Ела!” – ела. Но не по закон. Ти трябва да схванеш още самата мисъл. Ти да схващаш преди Господ да ти каже, преди да ти каже – да изпълниш. Щом Господ ти каже, Той казва веднъж, и онова, което ти казва – ще го направиш, искаш – не искаш. Ако Той те заставил да говориш някому, ти няма да разбираш защо те е заставил. Ако почиташ Неговата мисъл, Писанието казва: „Опитай каква е добрата Воля Божия”.

Казвам: Животът е хармония сам по себе си. Няма какво да ми разправяте: „Аз те обичам”. Как ще го изпеете, ако човек не може да пее? Казвам: Когато се научиш да пееш, тогава ще дойде. Отдалече като го видиш, ще му изпееш: „Аз те обичам”. Тя на 20 души пяла “Аз те обичам” и дошла и на мене да пее “Аз те обичам”. Гледам, на лицето е писано, че на 20 места ходила да пее “Аз те обичам”. Казвам: Още не си дошла дотам, дето може да те обичат. Как бихте изпели “Аз те обичам”? Има ли десет души, които могат да изпеят “Аз те обичам”? Не че мене обичате, но обичате някого. За мене е безразлично “Аз те обичам” да го изпееш. Пет братя и пет сестри ще пеят “Аз те обичам”. Ще има стари братя и млади братя, стари сестри и млади сестри. “Аз те обичам” защо не пеете? Трудна работа е. Ще знаеш колко трудна работа е. Защото всеки един ще запита. Ти си гладен. Щом ти запея “Аз те обичам”, трапезата се сложи. Ти си болен, пея ти “Аз те обичам”, веднага ще бъдеш здрав. “Аз те обичам” – ще бъдеш добре облечен. “Аз те обичам” – слънцето ще изгрее, денят ще бъде хубав, всичко така ще се уреди, както е в природата. Господ казва: „Аз те обичам” – слънцето иде. Тогава се показ-ват тия лъчи. Всеки ден това става. Господ казва: „Аз те обичам”. Ние ще направим това, което Господ прави. Най-първо да оценим това, което Господ казва и прави. Господ казва, че ви обича, пък вие имате разправии за дребни работи. Имате разправии дали някой тук, от земята, ви обича. На земята няма нито един, кой то да ви обича. Вие се заблуждавате. На земята има хора, които могат да те вържат с въже за яслите да ядеш слама. Но да има да те обичат на земята, никъде го няма. Нито един няма. Нищо повече. Че тия, които ви обичат, ще ви заровят в земята, ще кажат да си вървите и по ваш адрес ще говорят. Кой от вас говори хубаво? Тук от вас кой говори любовно? Постоянно говорите: „Този такъв, онзи онакъв”. Нито вие обичате, нито те ви обичат. Казвате: „Той малко смахнат, сприхав”. То не е любов. Та няма любов на земята. Туй състояние го няма. в любовта, като видиш, когото обичаш, стане ти приятно. Наскоро един пример имах тук, в България. Една сестра отива при един брат и той й казва: „Ти, когато дойдеш, много ми става приятно. Преди ти да беше дошла, ми беше тъжно”. Той се занимава с търговия, мъчно му било нещо. “Ти, като дойдеш в дюкяна, ми става леко, приятно”. Тази не е млада сестра. Като дойде тази сестра, става му приятно. Как му става приятно? Тия скърби и страдания, които изпитва, тя като дойде, става весел той. Щом един брат иде и тебе ти става приятно, той вече носи в себе си светлина и внася светлина в яма, внася топлина, че отдалеч като го видиш, изменя се твоето състояние. То е като слънцето. Колкото слънцето изгрява, веднага денят взема определена форма.

Казвам: Ние най-първо трябва да благодарим за онова, което Бог излива. Ние сме слепи и търсим своето щастие на земята, дето никога няма да го намерим. Ако тия хора всички обърнат вниманието към Бога, обикнат Бога, любовта ще дойде на земята. Ние търсим любовта един от друг. Търсим отнякъде да дойде. От никъде няма да дойде. Тази лампа свети по причина на слънцето. Ако слънцето изгасне и тя ще изгасне. Любовта на Бога ще дойде отвън, ние ще бъдем изразители на Божията любов. Казвам: Ние не изразяваме още любовта, която Бог показва всеки ден.

Той не иска да ни се наложи, Той остава постепенно да схващаме. Ако река сега аз да ви съдя. Аз казвам, че на земята любов още няма. Аз имах една котка. Тя се показва около мене, че е много правоверна. Виждам един ден хванала една птичка. Казвам: Слушай, пусни птичката. Спрях се и й казвам: Пусни птичката. Наведох се към нея и тя избяга с птичката, занесе я. Не се мина два-три месеца и котката си отиде. Не пусна птиченцето, изяде го, мене ми стана криво. Не ме послуша. Трябваше само да си отвори устата и да пусне птичето. Сега не мога да я препоръчам. Отиде котката с птичето. Имам сега друг един пример, пак с една котка. Една кокошка обикнала ме, и кокошката ми носи по едно яйце пред вратата ми. Дойде днес, пред вратата снесе яйцето. Един ден дошла и котката, не се спогаждат. Наближава котката към кокошката, тя изведнъж я клъвна по носа. Котката пък я одраска с крака си по врата, потече кръв и трябваше да я лекувам. Казвам: Защо се карате? Казва: „Ще изяде яйцето, затова я кълва”. Котката казва: „Не ме разбира, ни най-малко не искам да й изям яйцето. Аз едно време ядях яйца, сега не ям”. Тя се оттегли, но ме увещава, проточи си крака. Казвам: Не е хубаво. Затуй казвам: Любовта дошла до тук. Виждам тази толкоз ме обича, снася ми яйцето. Но знаете ли защо стана това? Кокошката ми казва: „Учителю, из двора ходим, цапаме”. Аз си мислех да направя, че да се махнат от двора. Казвам си: Защо не си туря силата да ги изпъдя. Кокошарник няма, може да ги изпъдя всичките тия кокошки. Когато ми мина тази мисъл, дойде тази кокошка да носи яйца. Казва: „Учителю, да не ни изпъждаш. Всичките кокошки сме готови да ти носим по едно яйце, само да не ни изпъждаш”. 12 яйца е снесла досега. Една сестра ми казва: „Учителю, да ти направя джиджи-папа”. Рекох: Не може. Аз съм намислил да я насадя. Един ден, като пита: „Къде ми са яйцата?” стопанинът й, тя да си иде с пиленцата. Сега привеждам този пример и казвам: Похвално е за кокошката да дойде и да снесе яйце пред вратата ми. Снася без да кряка. Само като дойде котката, тогава кряка. Казвам на котката: Остави кокошката свободно да си снесе яйцето, не я безпокой. Като си замине тя, тогава идвай.

Та казвам: У всинца ни трябва да има едно желание да извършим Волята Божия в света. Да създадем ония красивите мисли, да създадем ония красивите желания и красивите постъпки. То е вече законът на хармонията. Никой не може да ви научи от себе си. От само себе си трябва да дойде, има едно съзнание. в мене Божественият закон ми показва как трябва да постъпя. Ако свирите хубаво, казва ви, че свирите хубаво. Ако не свирите хубаво, ви казва, че не свирите. Ни най-малко няма да има някаква умисъл. Онзи, който е разбрал Божествената любов, той лесно се справя с всичките свои състояния. Казвам: Първото нещо – внесете любовта във вашия ум! По възможност не допущайте дисхармонични мисли! Внесете по едно хубаво чувство! Задръжте, което дойде в сърцето ви! Като станете сутрин, направете едно хубаво движение! По някой път вървите и главата носите наляво или надясно, някои, като вървите, коремът ви е изпъкнал напред или пък сте се прегърбили. Кое е хубавото движение? Хубавото движение е да туриш една хармонична мисъл за главата. Хубавите мисли ще изправят най-първо главата, тя сама по себе си ще се изправи. Като внесете хубавото чувство, то ще изправи кръста. Като внесеш хубавите постъпки, да започнеш да мислиш добре, веднага ръцете и краката ще вземат една поза, която е хармонична и е много красива. /Учителят постави десния крак напред и лявата ръка на кръста. После обратното – левия крак напред и дясната ръка на кръста/. Какво означава това? Това е една стомна, която е пълна. Лявата ръка е чучурът. Такова движение показва, че ти си готов да вземеш.

Та днес за пръв път помислете за вашия ум, който Бог ви е дал. Помислете и за вашето сърце, което Бог ви е дал. Помислете и за вашето тяло, в което сега живеете. Поблагодарете, три неща да останат. Аз ще се спра пак да говоря. Сега туй е предисловие на Божествената хармония.

Добрата молитва.

24 Лекция на Общия Окултен клас
26 март, 1941 год., Сряда, 5 ч.с., Изгрев