Разлика между версии на „Разумните кротки“

Версия от 04:44, 18 февруари 2010

Разумните кротки

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята." (Матея 5:5)

„Блажени кроткитв." Кой човек е кротък? Мъчно може да се определи, кой човек е кротък. Мъчно може да се каже, какво нещо е кротостта. Нвкои взимат овцата като образец на кротост. Какво ше кажат тв, ако ви-дят, как се бият овцете? Други взимат гължба като образец на кротост. И гължбът не е кротък. Виждали ли сте, как гължбицата, която минава за кротка, хваща едно от малките си за врата и го изхвърля вън от гнездото си? Защо постъпва така?–Тя не го иска при себе си, не го обича. От хиляди години насам все се говори за кротостта, но и досега още тази дума е останала неразбрана. Известно е, че всяко нещо, което не се разбира, не може да се приложи. Тази е причината, поради която кротостта и до днес още не е приложена в живота. Досега не е намерен нито един човек на земята, който да изразява кротостта. Който иска да намери един кротък човек, той трвбва да обиколи всичките планети, да отиде на слънцето, там все ще намъри кротък човек. Досега в историята на човечеството се е намерил само един човек, който смвло може да каже за себе си: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Този човек е бил, именно, Хри-стос. В какво седи кротостта на Христа? Христос бъше в сила да вдигне земята на ръката си. Той бвше в състояние да спаси човвчеството, да даде нова култура, нов морал, да направи хората богати и щастливи. – Защо не направи всичко това?–Той го направи, но хората го развалиха. Майката е в състояние да изчисти стаята десет пъти, но след всяко нейно излизане вън от стаята, децата разбъркват и изцапват всичко. За да не се разва-лят нещата, хората трвбва да бъдат кротки.

„Блажени кротките." Думата „кротък," преведена в най-далечен смисъл от истинското й значение, подразбира бял, светъл човек, който има свойството да привлича святлината. Следователно, силата на кроткия човек

120

се заключава в това, че може да привлича Божествената светлина в себе си и да я отразява навън. Кроткияг е светещ човек, затова е определено той да наследи земята. Кроткият човек има високо съзнание, затова може да привлича светлината. Светлината се привлича от т-вла или от съзнания, които са. високо организирани. Светлината на съзнанието прави човека жив. Без тази светлина човек е мъртав. Казано е в Евангелието: „Вие сте виделина на света." Кой човек може да представя ви-делина на света? Само за кроткия може да секаже, че е виделина и светлина. Следователно, само кротките могат да наследят земята, защото носят светлина, с която земята се обработва.

Христос казва: „Блажени кротките." Това е едно от деветт блаженства, в които Христос изложи тайните на своето учение. Чрез кротостта всеки християнин трябва да придобие светлина в себе си, че като излиза вечер, да не търси кибрит, нито електрическа лампа, с която да осветява пътя си. Достатъчно е само да помисли за светлината, която носи в себе си, за да освети своя път. Мощно нещо е Христовото учение. Който живее в това учение и го прилага, той ще бъде в състояние с мисъл-та си само болни да лекува, гладни да нахранва, скръбни да утешава. Това значи, да бъде човек истински християнин. Това значи, да бъде човек кротък. Велика сила е кротостта. Защо? – Бог се проявява чрез кроткия. Кроткият е верващ човек. Той верва в това, което нито се отрича, нито се тверди. Абсолютните, реалните неща нито се отричат, нито се твердят. Кой може да отрича съществуването на слънцето? Или, кой може да го доказва? Слънцето е огънят на живота. Ако някой си позволява да отрича слънцето, ще го турят в огъня да провери, има ли огън в света, или няма. Ако някой отрича съществуването на въздуха, ще му отнямат въздуха и ще го питат, има ли въздух, или няма. Още първата секунда той ще познае, съществува ли въздух, или не. За съвременните хора въздухът е нещо неразбрано. Защо? – Защото те го разглеждат само като физическо, материално вещество, съставено от кислород и азот. Това показва, че те живе-ят само с пипане, като в тъмнина, а не с виждане. Срещате един човек и виждате, че плаче, скърби за баща си. – Къде е баща ти? – Умре, заровиха го в земята. Този човек не подозира даже, че баща му е заровен в зе-

121

мята катб семка, и слеД нйколко години тази семка ще израсте, ще цъвне и плод ще верже. Всбко нещо, което е посадено в земята, ще израсте, ще цъвне и плод ще даде.

Да се върнем пак към думата „кротъкъ". Кротостта не подразбира овчедушие, мекушавост. В кротостта се включва като важен елемент разумността. Значи, кротостта е вътре в човека, а не извън него. Христос казва за себе си: „Лз съм кротък и смирен по сърце." Крот-кият човек е носител на светлина, той е светещ човек. Бъдещите хора, тия на шестата раса, ще бъдат свъ-тещи, кротки хора, носители на светлина. Отдето минават, тв1 ще светят. Лампите им нтьма да се палят нито с кибрит, нито с ключове, като електрическит. Всвка тяхна мисъл е светлина. Тт^ ще светят така, както на севърния полюс се забелязват особени светли сияния, на чиято светлина хората четат свободно. Тези светли сияния са едни от най-красивите явления на севърния полюс. Следователно, ако ви запитат, кое верую е най-право, кажете: Истинско верую е това, което прави хората светещи. Т сами светят, сами осв-втяват пътя си, не се нуждаят от никакви свъщи, от никакви електрически лампи. Кой е истин-ският свещеник? –Истински свещеник е този, който носи светлина навред. Не е нужно той да отваря Библията и Евангелието, да търси, какво Мойсей е казал и какво – Христос. Той трябва да носи светлината на Христовото учение в себе си. На времето си Христос е говорил много, и всичко, каквото е говорил, е записано. Обаче, Христос и днес продължава да говори. Той никога не е пре-ставал да говори. Носете в себе си Словото на Христа, говорено от преди две хиляди години насам. Носете в себе си Словото на Христа, което и днес се говори. Усилвайте светлината си, за да разкривате и най-затънтените кжт-чета на своята душа.

Днес отваряме Евангелието и четем: „Блажени кротките". Който не разбира дълбокия смисъл на тази дума, той се възмущава от този стих и казва: Овце ли трябва да станем? – Не трябва да станете овце, защото овцата няма тази разумност, която е приежща на кроткия човтзк. Разумно кроткият човек е огън и светлина. Няма сила в света, която може да го победи. Затова е казано, че кроткият ще наследи земята. Пред него всичко отстъпва. Всички прегради и препятствия отстъпват пред неговата

122

светлина. Който може с светлината си да пробие една стена, той е кротък човек. А тъй, да мислите, че сте кротки, без да можете една стена да пробиете с светлината си, това не е никаква кротост. Тъй щото, не бързайте да се радвате на вашата кротост. Каква радост е тази, която ту се явява, ту изчезва? Ако радостта трае само един ден, тя е радост на мухите-, ако трае два деня, тя е радост на овцете; ако трае три деня, тя е радост на воловете; ако трае четири деня, тя е радост на конете и т. н. Истинска радост е тази, която никой не може да отнеме. Каква радост е тази, която се сменя с скръб? Учените ще кажат, че според закона на смените, радостта трябва да се сменя с скръб, а скръбьта – с радост. Какво ще кажете тогава, ако по десет пъти на ден човек м-бни състоянието си? Законът ли действува тук? Ако по десет пъти на ден бодете н"бкой човек с игла, по силата на нт±какъв закон ли правите това? – Не, тук никакъв за-кон не действува. Това става по ваше лично желание и разбиране. Когато англичанките воюваха за правата си, да бъдат избирани за министри, т влизаха в камарата, налагаха се и, ако ставаше нужда да се защищават, вадеха иглите от шапките си и с тех бодеха. За да не се повтаря това нещо, държавата издаде закон, с който забрани на жените да носят големи игли на шапките си. Англичанката казваше, че когато воюва за свободата си, човек не трябва да се спира пред нищо.

Съвременните хора казват, че човек не трябва да се противи на злото, но трябва да се съобразява с условията на живота, като уреди първо своите работи, а после вече мисли за Бога, за възвишени работи. – Как ще уреди човек работите си и може ли, въобще, да уреди работите си? Покажете един човек, който, откак светът съществува, да е уредил работите си. Досега такъв човек не се е намерил. Никой цар, никой учен, никой философ не е могъл да уреди работите си на земята. Мислите ли тогава, че вие ще можете да ги уредите? Ако при сегашните условия на живота, човек не внесе кро-тостта във всички свои действия, той ще се натъкне на сж-щите разочарования, каквито хората са преживели до днес. Само онзи може да се справи с всички трудни положения в живога, за когото може да се приложи стиха: „Блажени нищите духомъ". Под думата „нищъ" не се разбира човек беден, нещастен, но се разбира човек с силна вЪ-

ш

ра, с сийна любов, който дава ход на Божественото в себе си, на безграничното, на вечното. В правия сми-съл на думата, нищият не знае, какво нещо е ограничение, сиромашия, болести, нужди. Нищият духом не е ли-шен от нищо. Какво прави обикновеният човек? Като се намъри в известно затруднение, той иска да се облъче във вретище, да посипе главата си с пепел и след това да каже: Господи, не виждаш ли моите страдания? Не ви-ждаш ли, колко сълзи пролвх? Чудно нещо! Този човек казва, че е роден от Бога, че иска да работи заради Него, а въпръки това плаче, роптае против страданията си. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да вземе мотика в ръка и да се впрегне на работа.

Срещал съм религиозни, набожни хора, които не работят нищо. Те отиват от време на време да гледат, как работят селяните по нивит, по лозята. Като гледат, как садят царевици, запримър, вижда им се, че се за-нимават с проста работа и си казват: Царевици са това! Тези хора не се спират да помислят, какво представя царевицата. В някои отношения царевицата седи по-високо от човека, който не работи. Като се мръкне, този човек мисли само за спане, да си легне на мекото легло, а царевицата и вечер работи. Тя мисли, какво да направи, да образува по-добър, по-голбм кочан. Царевицата приготвя храна за човека, когато той спи и почива.

Казвате: Как може да се говори лошо за човека, щом е създаден по образ и подобие Божие? – Преди всичко, вие трябва да знаете, кой е човек създаден по образ и подобие Божие. Според мене, само кроткият, нищият, нажаленият човек е създаден по образ и подобие Божие. Кротък, нажален и нищ са мощни думи. Какво разбират хората под думите кротък, нажален и нищ? Според вас, нищ е онзи, който е изгубил баща си. майка си, жена си, децата си или някой от приятелите си. Нажален е онзи, който е изгубил своята възлюбена, или своето богатство. Този човек казва: Натъжено е сърцето ми, счупено е сърцето ми. – Защо е счупено сърцето му? – Защото не е кротък. Сърцето на кроткия е огъваемо, еластично, никога не се троши. Кроткият се движи между болни, между страдащи, на всички помага. Стъклото се троши, както се трошат сърцата на обикновените хора, понеже е лош проводник на топлината. Затова пък то е добър проводник на светлината. С своята прозрачност,

124

прогледност, стъклото обръща внимание на хората да се освободят от своя егоизъм, да прогледат, да видят красотата на Божествения свят. Ако хората днес не ви-ждат тази красота, това се дължи на тяхната непроглед-ност. Те не пропущат през себе си светлината на Божия свят, вследствие на което са тъмни.

„Блажени кротките". Блажени разумните кротки, защото те ще наследят земята. Магическа сила крие в себе си думата „кротъкъ". Човек трябва да внесе елемента на кротостта в мозъка, в дробовете, в сърцето си, в кръвта, в ц-блото си тяло, за да може през него да мине Божествената светлина, да го направи мощен, велик. И най-великият гений не може да се нарече абсолютно кротък човек. Истински кроткият представя велик океан от жива вода, която постоянно се втича и изтича. Великият англичанин Нютон е казал за себе си: „Аз съм малко дете, което играе по вълните на Великия океан на природата, с цел да изследва нещата, но вижда, че много неща са скрити за човешкия духъ". Природата е скрила велики блага в себе си, които един ден ще открие на човечеството, но не изведнъж, а постепенно.

Следователно, докато човек не придобие образ и подобие Божие, той не може ца се добере до гънките на природата, в които се крият нейните велики тайни. Това може да стане, само след като човек придобие вътрешна виделина на съзнанието си, докато стане кротък, докато придобие образ и подобие Божие. Кротостьста е първото условие за развиване на човешкото съзнание, за придобиване на повече светлина за ума. Човек трябва да има повече светлина, в себе си, като основа за проява на Божествената мъдрост. С светлината заедно верви и топлината, в която се образуват елементите на любовта. Той щото, като има любов и мъдрост в себе си, човек има условия вече за придобиване на безсмъртието. Кротостта пък развива сила, мощ в човека. Който иска да придобие кротостта, той трябва да следва пътя на Христа. Христос сам казва за себе си: „Защото съм кротък и смирен по сърце". Кроткият е винаги буден. Той никога не спи. Той е отворена "врата за разумните същества. Само греш-ният човек спи. Хората на шестата раса ще бъдат с отворени очи, винаги с будно съзнание. Сегашните хора спят, понеже живеят още в греха. Когато един спи, друг е буден, работи зърху сьзнанизто на спещия. Детето

125

спи, а майката работи върху него. Следователно, когато искате да работите върху себе си, вие трябва да станете като деца, да приспите в себе си онзи елемент, който ви противодействува. Това значи, да стане човек кротък, да премине от една епоха в друга, да преобрази съзнанието си. Ще дойде време, когато всички хора на земята ще пре-образят съзнанието си. Това ще се наложи, защото ще ста-нат такива промени с нашата атмосфера, че нито един човек не би могъл да остане при новите условия. Новите условия изискват нови съзнания. Атмосферата на земята ще стане много по-р-Ъдка, отколкото е сега, а същевременно ще се намали и количеството на кислорода, както и самото атмосферно налъгане. За да живее при тия условия, човек трябва да се нагоди и физически, и духовно. Изобщо, всб-ка планета има специфични условия за живот.

Представете си, че някой човек се пренесе да живее на една от малките планета, на тъй наречените астероиди, които се движат между орбитите на Марс и Юпитер. Знаете ли, какво ще бъде състоянието на този човтьк? Мко отиде на един от тия астероиди – лилипути, чийто диа-метър достига едва десетина километра, теглото му ще се намали извънредно много, и той ще да скача на В1сс-чина 70 – 80 клм.. Следователно, ако на земята е тежал 70 – 80 кгр., на тази малка планета ще тежи само един грам. Предполага се още, че температурата на тази малка планета достига до–273°. Обаче, известно ни е, че при такава низка температура всички тЬла се разрушават. Има състояния в природата, при които силите й действуват равномерно, без никакви препятствия, без никакви съпротивления. Наистина, ако човек се намери при условия, дето температурата е низка, при –273°, той ще бъде свобо-ден от встзкакви изкушения, от всвкакви неприятели или врагове. Кой може да нападне чов-бк, поставен при – 273° студ? Такъв човек може да се пипа само с щипци. Доближите ли се до него, той веднага ще се разруши. Когато кроткият човек иска да бъде свободен от хората, никой да го не смущава, той изпуща светлината си, а задържа топлината си, вследствие на което понижава околната температура и не позволява на хората да се приближават към него. Когато работи за добрите хора, кроткият човек повишава топлината си, вследствие на което отваря вратата си и ги привлича към себе си. Не само хората, но всички живи същества се привличаг рт него.

126

„Разумните кротки ще наследят земята". Не казвам обикновените кротки, но разумните кротки ще наследят земята, т. е. ония разумни хора, които имат нови разбирания за светлината и топлината. Само тези хора могат да бж-дат носители на новия живот. Великите хора са минали през голтзми изпитания и страдания, докато придобият кротостта. При сегашните условия на живота почти няма кротки хора. Когато някой каже за себе си, че е кротък, ще го пратя на планината в бурна, тъмна нощ, сам да намери пътя си. Ако е кротък, той ще си послужи с своята светлина: ще отиде и ще се върне безпрепятствено. Кроткият носи светлина в себе си. Той не се нуждае от външна светлина. Казано е за хората: „Вие сте виделина на света". Значи, за съвременните хора може да се каже най-мно-го, че са виделина, но не и светлина. Кроткият човек е бтьл. Той е направен от такава материя, която привлича светлината от пространството, затова свети. Страданията, нещастията на хората се дължат, именно, на недоимък на вътрешна светлина у тях. Външната светлина, от която се ползуват всички хора, всички живи същества, предизвиква дразнене на всички сетива, вследствие на което тя носи и живот, и смърт. Светлината, за която Христос говори, носи само живот. Затова, именно, е казано, че само кроткият ще наследи земята. Само кроткият, който носи светлината на живота, ще наследи земята. Той ще бъде господар, вечно ще живее на земята. Онези хора, които нямат светлина в себе си, които не са кротки, те ще се намират под закона на прераждането, ще идват на земята, ще заминават от земята, отново ще се връщат и т. н.

Сега, като слушате да се говори за кротките, ще кажете, че разбирате тия неща, защото сте чели Евангелието, чели сте Деянията на апостолите, познавате донекъде Христовото учение. Обаче, и това не е достатъчно. Не е достатъчно само човек да има опитността на апостолите, или да е видел Христа, както апостол Павел го е видел. Като падна от коня си, Павел запита: „Кой си Ти, Господи?"– Аз съм Този, Когото ти гониш. Павел виде Христа, но това не беше достатъчно. Той требваше да учи, да бъде подложен на изпитания, за да познае Христа. И след това Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Христа." Христос казва за себе си, че е кротък и смирен по сърце. Следователно, думите на Павла могат да се преведат в следния смисъл: „Всичко считамъ

127

за измег, за да позная кротостта". Който е придобил кротостта, той разполага с магическата пржчица. Без кротостта човек нищо не може да постигне. Мнозина тър-сят живота, но те трябва да знаят, че извън кротостта животът не може да се прояви. Всички хора имат живот, но въпреки това умират. – Защо? – Защото нямат кротостта, не са кротки. Без кротостта животът не може да се подържа. Христос казва: „Това е живот въчен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога." Да познаете Бога, да познаете Христа, това значи да познаете любовта. Христа наричат още Син Божий, но това е титла. Че е Син Божий, ще познаете по това, дали носи в себе си любовта. Нбкой човек е генерал, не защото носи военни дрехи, но защото е силен. Ако носи сила в себе си, и без генералски дрехи той може да бъде генерал. Не е достатъчно да кажете за някого, че е ваш възлюбен, или ваша възлюбена, но той трябва да отговаря на това име. Ако е въ-прос за обикновен възлюбен или възлюбена, такива възлюбени има много по света. И Ксантипа бъше възлюбена на Сократа, но понякога го заливаше с вода. Един ден Сократ се разговарял с учениците си, и в това време жена му влязла в стаята и го заляла с вода. Невъзму-тен, Сократ се обърнал към учениците си с думите: |Моята жена иска да покаже, че когато се посве нещо, след ^гова трябва да се полее с вода, да израсте, да даде плод. Сократ казвал, че благодарение на жена си е станал философ. Ще кажете, че Ксантипа била лоша жена. Коя жена не е заливала мъжа си с вода? Коя жена не е ставала причина мъжа й да пролива сълзи? Какво лошо има в плача? Изкуство е да заставите човека да плаче. Важно е, как ще го заставите. Не е въпрос да мушнете човека |г нож, за да го накарате да плаче. Това вече не е изкуство, нито е наука.

Като говоия гр този начин, вие трябва да мислите, да разоирате добре. Аз говоря, без да имам пред вид вашите личности. Целта ми е да ви изнеса истината тъй, както е, без никакво снизхождение. Че някой бил голямо величие. Какво от това? Днес е величие, утре не е никакво величие. Н-вкой минава пред хората за светия. Днес е светия, утре не е никакъв светия. Смъртта дойде при него, хване го за гушата и го души тъй, както задушава и обикновените хора. Когато истинският светия умира, той извиква своиг приятели и се сбогува с тях, Той

128

им казва, че е решил вече да си замине и за наследник оставя еди–кого си. Това значи кротък човек. Който не може да предупреди своите ближни, че заминава за онзи свят, и не може да се сбогува с тях, той не е кротък човек. Който страда и се измъчва, той не е кротък; който вика лекари да го лекуват, той не е от кроткит; който вика свещеници и проповедници да го изповьдват, той не е от кроткит. Кроткият заминава съзнателно и с ра-дост за онзи свят, като дава банкет на своите приятели и им казва опредълено, че отива в дома на Онзи, Когото познава. Кроткият човек носи велик морал в себе си. Обикновеният морал, обикновеното благочестие са обикновени работи за него. Нбкой иска да се представи пред хората за свят, за благочестив човек и, за да подържа това заблуждение у тях, той ходи бос, окъсан.– Не, това е измама. Светият, истински благочестивият човек е добре облъчен, винаги чист и спретнат. Той живее едновременно и във външна, и във вътрешна чистота.

Един от учениците на Сократа отишъл един ден при учителя си с скъсани панталони, с цел да покаже своето благочестие и смирение. Като го видъл в този вид, Сократ му казал: „Твоята гордост се вижда и през скж-саните ти панталони". Гордостта на човека се вижда и през скъсанит, и през здравите дрехи. Кроткият човек изпуща светлина от себе си. Каква по-хубава дреха от дрехата на светлината? Който е облъчен с дрехата на светлината, той привлича към себе си любовта. Щом придобие любовта, той никога гладен не умира.

Христос казва: „Аз съм живият хлъб, слъзъл от небето". Това подразбира, че само кроткият човек знае тайнитв, които се съдържат в хлъба; само кроткият човек знае изкуството да придобива хлъб, когато пожелае. Кагато сатаната изкушаваше Христа в пустинята и му предлагаше да превърне камъните в хлъб, той знаеше, че Христос владее изкуството да превръща материята. Хората на новата наука, хората на шестата раса ще познават тази наука и ще я прилагат. Хората на шестата раса са хора на кротостта, хора на светлината. Съвременната наука е повече в услуга на разрушението, на изтреблението. Следователно, тя е временна, преходна наука. Тя открива за-душливите газове, огровит, избухливите вещества. Какъв смисъл има в тия открития? Само онова откритие има смисъл, с помощта на което мъртвите могат да въз-

129

кръсват. Но и при това положение има известна опасност. Опасността от откритията, които съвременната наука би могла да направи, седи в това, че всяко откритие ще се патентова и ще се използува само от богатите хора. Запримър, открие се серум против никаква опасна и мъчно лъчима болест, но струва скъпо. Богатите ще мо-гат да си го доставят и да се лъкуват, а сиромасите, по нямане на пари, ще умират. Тогава животът ще се продава. А Христос казва: „Блажени кроткит, защото ще на-следят земята." Наистина, кротките ще разполагат с новото знание, което носи светлина и живот. Тъй щото, свят-лината и животът не се продават, но се придобиват. Достатъчно е човек да стане кротък, за да провери това. Кроткият знае, че съществуват два света: физически и духовен, земен и небесен.– Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се.– Ама ние не виждаме онзи свят.– Това нищо не значи. Ако в един салон затворят стотици хора и им кажат, че вън от него не съществува нищо друго, тия хора ще поверват ли в това? – Няма да поверват.– Защо? – Защото са вид-вли света извън салона. Следователно, човек верва в съществуването на това, което е видъл, а не втзрва в съществуването на онова, което не е видъл. Един ден, когато види онзи свят, той ще поверва и в него. Той ще види, че духовният свят е много по-красив и по-велик от този, който вижда и в който живее. Отношението между физическия и духовния свят е такова, каквото е отношението между растенията и животните от една страна и животните и човека – от друга страна. Каквито условия да имат растенията и животните, т са лишени от тези връзки, от тези отношения, каквито могат да съществуват между хората. Преди всичко животните и растенията са лишени от елементи, необходими за създаване на връзки, на отношения. При това, не всички хора, но само някои от тях са в състояние да станат кротки, да привлькат към себе си онази светлина, която е носителка на бъдещата култура. Докато хората не станат кротки, няма да дойде безсмъртието, т. е. възкресението в света. Щом станат кротки, Христос ще влъзе в сърцата им, защото Той казва за себе си: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Докато сърцата на хората са смутени, пълни с роптания и протести, т никога няма да видят и познаят Христа. Сегашнитъ

130

хора мислят, че Христос ще слЪзе някъде от небето, облЪчен в слава и великолепие, и се готвят да Го по-срещнат, да седнат едни отляво, а други – отд-Ъсно. във времето на Христа, майката Заведеева искаше един от синовете й да седне отд-бсно на Христа, а друг – отляво, но Христос й каза, че не е в негова власт да определя местата на хората.

Питам: колко души могат да седнат отдясно и отляво на Христа?– Двама души само. ВъпрЪки това, всеки иска да седне или отлъво, или отдясно на Христа.– Не, когато Христос дойде втори път на земята, Той няма да поставя хората едни отлъво, а други – отдъсно, но ще ги тури в една чутура, дето ще започне такова грухане, каквото свбтът никога не е мислил. От всичкото жито ще остане само една чиния чисто, хубаво жито. И тогава, който е гладен, той ще отиде да си хапне от това жито и ще каже: Господ да прости човечеството! Значи, от цълото чо-ввчество ще остане една чиния грухано жито, полвто с сока на кротостта. Който вкуси от това жито, той ще придобие елемента на кротостта в себе си. Той ще стане кротък, но сам ще си знае, какво е преживъл, докато стане та-къв. Когато някой иска да знае, какво иде за човечеството, казвам: Голямо грухане иде! Без грухане няма спасение. Докато черупката на оръха не падне, той не може да изникне. Докато не изгуби богатството си, богатият не може да намери Бога. Докато не изгуби детето си, майката не може да го познае, нито може да го залюби. Докато водата не започне да се разлива, не може да полива цветята. Това са контрасти, които са в реда на нещата.

Религиозните хора подържат идеята, че човек трябва да се моли поне по три пъти на ден. Добро нещо е молитвата, но когато се прави по задължение, тя представя външно пособие. То е все едно някой да напише на дъската три-четири уравнения, и да ги реши. Какво е разрешил с твзи уравнения? Нищо не е разрешил. Казват за нвкого, че е отличен законоведец. Какво от това? Законите, които този човек пише, еднакви ли са с законите на природата? Един закон е ценен, когато е извлвчен от природата. Един виден аигличанин казал: „Законите на Англия са закони на природата". Той искал да каже, че законите на природата са закони на Англия, т. е. Англия черпи своите закони от природата. Значи, обществените закони трвбва

131

да изхождат от природата. Всяко общество, което се подчинява на такива закони, ще се развива правилно. Хората на това общество взаимно ще се почитат и уважават. Всеки член на това общество ще заема точно това място, което му се пада. Той ще бъде точно на това място и ще изпълнява точно такава служба в обществото, каквато изпълнява всеки уд от човешкото тяло, който е поста-вен на местото си. Ако някой член от обществото е на местото на първия пръст на човешката ръка, ще му се отдаде съответното уважение. Само благородният човек може да отдаде на всекиго заслуженото внимание и уважение. Само кроткият човек е истински благороден. Вън от кротостта никакво благородство не съществува. Който не е кротък, той може да бъде привидно благороден, но неговото благородство лесно се губи. Кой човек не е гу-бил своето благородство? Кой не е губил щастието си? Кой не е падал духом? Кой не е лъгал? Кой не е крал? Това са отрицателни прояви на човека, които трябва да се извадят във външното му естество, да остане душата му чиста, свободна от тях. Когато се казва, че човек е съз-даден по образ и подобие Божие, това се отнася до неговата душа. Тя трябва да се прояви, да види Божието лице. Само душата може да види лицето на Бога. Затова е казано, че никой не е видъл лицето на Бога. Обаче, когато човек придобие кротостта, когато даде възможност на душата си да се прояви в него, тогава той ще види лицето на Бога. Който не е придобил кротостта, той не може да види Божието лице. Затова е казано в Писанието, че който види Божието лице, той не може да остане жив. И на Мойсея бъше казано, че не може да види лицето на Бога. Мойсей не бьше кротък човек. Той режеше с нож, но времето налагаше това. „Само чистите по сърце ще ви-дят Бога." Срещате някой обикновен човек, който не е кротък, не носи светлина в себе си, но очаква да види Божието лице. Това е невъзможно! Мойсей казваше на ев-реит, че измежду тях ще излъзе пророк, който ще носи кротостта в себе си, който ще наследи земята, затова т трябва да Го слушат. Който слуша този Велик Пророк, той може да наследи земята.

„Блажени разумните кротки". Сега, ако ви кажа да станете кротки, това е механическо казване, което нищо нъ-ма да ви помогне. Обаче, казвам; Проявете кротостта си!

132

– Можем ли да проявим своята кротост? – Можете. Повикайте Христа на помощ, защото Той е казал за себе си, че е кротък и смирен по сърце. Едно трябва да имате пред вид: само онзи има право да повика Христа, който е готов да приеме кротостта в себе си. Който не е го-тов още, да не прави този опит, защото той сам ще се изложи на големи изпитания, които не може да издържи. Той ще изгори, ще изчезне от света. Стане ли въпрос за кротостта, Христос на никого не прощава. Щом н"Б-кой се почувствува готов да възприеме кротостта, той трябва да се обърне към Христа с думите: Господи, ис-кам да придобия кротостта, да я приложа в живота си. Ще следвам Твоя път неотклонно и без никакво колебание и съмнение.

„Кроткитъ1 ще наследят земята." Които не разбират кротостта, тт5 казват, че ако станат кротки, ще изгу-бят живота си, и всЬки ще ги тъпче. – Не, кроткият е си-лен човек, никой не може да го тъпче. Кроткият разбира живота в неговата пълнота и смисъл. Дето минава кроткият, всички му правят път: р^ките отбиват течението си, правят му път да мине; растенията и животните му се кланят; хората го поздравяват. Кроткият и по земята стъпва, и във водата плува и във въздуха се носи. Той е господар на земята, напълно я владее. Съвременните хора летят из въздуха с аероплани, но често падат от т+зх. Христос ходъше по водата, защото бъше кротък и смирен по сърце. Когато хората станат кротки, и те ще ходят по водата, както Христос е ходил никога.

„Блажени разумните кротки". Проявете кротостта си, ако искате да наследите земята, да я владеете, както Христос е бил господар на земята. Щом Христос е ходил по водата, и вие можете да ходите. Това е възможност не само за един човек, но за всички хора, на които съзнанието е пробудено. Кротостта е достояние на всички хора. Да придобият кротостта, това е велика задача, която предстои на всички хора. Кроткият човек е б^л. Една негърка казала на един 6-бл: Лз съм черна на лице, но б-вла по сърце. Ти си бт=л на лице, а черен по сърце. Някои хора са външно бъли, а вътрешно черни. Други пък са отвън черни, а отвътре бъли. Същото може да се каже и по отношение на кротостта. Нтзкои са външно кротки, а вътрешно не са; други пък са вътреш-

133

но кротки, а външно не са. Кротостта е вътрешно, а не външно качество. Кроткият човек е носител на Божията светлина и се радза, че всички хора могат да се пол-зуват от това благо.

„Кротките ще наследят земята". Вложете в себе си идеята за кротостта и работете за нейното придобиване. И на вас желая да наследите земята като кротки!

21. Беседа от Учителя, държана на 23 юний, 1929 г. София. – Изгр+ав.