Ред 4: | Ред 4: | ||
Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа следобяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах: | Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа следобяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах: | ||
− | — Учителю, един важен въпрос ме | + | |
− | + | — Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с които тя непрекъснато се среща, и повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Строго и забраних втори път да ми споменава такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните и мисли. Освен това и татко остана без работа... | |
− | тя непрекъснато се среща, и повлияха. Един ден тя ми | + | |
− | + | — Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любов! По-добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов? | |
− | такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. | + | |
− | Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните и мисли. Освен | + | — Да, Учителю. |
− | + | ||
− | — Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. | + | — Той разправяше един случай, който станал там в Германия с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. |
− | Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с | + | Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с любов. |
− | добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи | + | |
− | за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да | + | — Аз се успокоих, Учителю! |
− | създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов? | + | |
− | — Да, Учителю. | + | След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави. |
− | — Той разправяше един случай, който станал там в | + | |
− | + | ||
− | на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. | + | |
− | Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с | + | |
− | + | ||
− | — Аз се успокоих, Учителю! | + | |
− | След дългото ми отсъствие преди известно време | + | |
− | + | ||
− | — Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се | + | — Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближи." Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Новото Битие", през свободното си време. Сега Първия ден от „Битието", трябва да го прегледаш на пианото! |
− | казва в 91-ви Псалом: „Тисяща ще падат от страната ти и | + | |
− | + | — Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на чисто и Ви го предадох. | |
− | Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на | + | |
− | — Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на | + | — Ти ще внимаваш, да не измените нищо от наученото! |
− | чисто и Ви го предадох. | + | |
− | — Ти ще внимаваш, да не | + | — Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята. |
− | — Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да | + | |
− | бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. | + | |
− | Мъчно ми е да работя в два противоположни свята. | + | |
Учителят се усмихна и каза: | Учителят се усмихна и каза: | ||
− | — Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там | + | |
− | ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на | + | — Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на работа. |
− | работа. | + | |
− | — Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на | + | — Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици? |
− | чужди езици? | + | |
− | — Учи само през свободното си време, а | + | — Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език! |
− | добре преведени, пей ги на български език! | + | |
− | — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, | + | — Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите „Риголето", „Травиата" и „Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея „Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български. |
− | + | ||
− | на италиански и френски. Като се върнах в България оперната | + | — Ти ще пееш и в странство! |
− | художествена управа не ми позволи да пея „Риголето" на | + | |
− | + | Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, „възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза: | |
− | български. | + | |
− | — Ти ще пееш и в странство! | + | — То си е тяхна робата! |
− | Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, „възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго | + | |
− | — То си е тяхна робата! | + | |
След малко мълчание, продължи: | След малко мълчание, продължи: | ||
− | — В бъдеще ще се създаде специално училище, където | + | |
− | ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред | + | — В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения. |
− | от простите, основните движения и после ще се стигне до | + | |
− | + | Учителят стана прав и направи движение, как се дава нещо с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се милва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се милва с двете ръце. | |
− | Учителят стана прав и направи движение, как се дава | + | |
− | — Учителю — казах аз, — в операта „Севилският | + | — Учителю — казах аз, — в операта „Севилският бръснар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (направих движението). |
− | + | ||
− | + | — Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото си. Вие като пеете в операта какви движения правите? | |
− | — Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти | + | |
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | + | ||
− | си. | + | |
Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза: | Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза: | ||
− | — В Паневритмията, в „Слънчеви лъчи" има едно соло, | + | |
− | което може да се изпее като отделен номер на някой твой | + | — В Паневритмията, в „Слънчеви лъчи" има едно соло, което може да се изпее като отделен номер на някой твой концерт. |
− | + | ||
− | — Учителю, неправилно е дето се пее тона „Сол" със | + | — Учителю, неправилно е дето се пее тона „Сол" със сричката „Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон изразява кулминационната точка на една музикална фраза. |
− | сричката „Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон | + | |
− | + | ||
Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — „Ти си ме мамо". Той много го хареса и се вдъхнови. | Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — „Ти си ме мамо". Той много го хареса и се вдъхнови. | ||
− | — Това място от песента ти ще го | + | |
− | + | — Това място от песента ти ще го поправиш! Това соло трябва да има най-малко три куплета. | |
+ | |||
След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах: | След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах: | ||
− | — Когато го пея на концерт мога ли на третия път да | + | |
− | изпея вместо „Сол", горе „Си"? | + | — Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо „Сол", горе „Си"? |
+ | |||
Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета: | Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета: | ||
[[Файл:Рисунка 64.png]] | [[Файл:Рисунка 64.png]] | ||
− | + | ||
− | + | ||
Аз казах с вдъхновение: | Аз казах с вдъхновение: | ||
− | — Учителю, понякога Ви виждам като | + | |
− | + | — Учителю, понякога Ви виждам като Любов, понякога Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Истина. | |
− | + | ||
Учителят започна да говори за операта: | Учителят започна да говори за операта: | ||
− | — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в | + | — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората. |
− | + | ||
− | пееш, ще примиряваш душите на хората. | + | |
Аз му разправих следната си опитност: | Аз му разправих следната си опитност: | ||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | |||
− | + | — Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: „Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш!" Аз я успокоих: „Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте | |
− | + | на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът и снаха й. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене. | |
− | + | ||
− | — | + | — Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и отиват постепенно към истината. Ти в птиченцата обичай само Божественото. Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Например двама души от духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие, има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и еднообразието от вътре се увеличава. На външното еднообразие отговаря вътрешното разнообразие и външното разнообразие отговаря на вътрешното еднообразие. |
− | — Вчера, например, Учителю, надписах десетина | + | |
− | + | — Учителю, когато гостувахме с операта във Враца, пак ме приеха като гостенка в едно от видните семейства. На гарата посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: „на добрата ". Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са „четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората | |
− | + | — Сега какво ще пишеш? След този урок? | |
− | — Е, какво му писа? | + | |
− | — „Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи | + | — Вчера, например, Учителю, надписах десетина картички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Надписах един мой портрет и на брат Методи Константинов. |
− | и за новите хора, които идат в света!" | + | |
− | — Хубаво! | + | — Е, какво му писа? |
− | Настана кратко мълчание. Аз станах права и изпях | + | |
− | — Учителю, дотук е написана песента. | + | — „Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи и за новите хора, които идат в света!" |
+ | |||
+ | — Хубаво! | ||
+ | |||
+ | Настана кратко мълчание. Аз станах права и изпях „Песента на ангелите". Учителят ме слушаше със затворени очи. Когато стигнах до думите „Ето песента на ангелите, които сега пеят", спрях и казах: | ||
+ | |||
+ | — Учителю, дотук е написана песента. | ||
+ | |||
Той ми каза: | Той ми каза: | ||
+ | |||
- Пей! | - Пей! | ||
+ | |||
И с неговите думи аз запях: | И с неговите думи аз запях: | ||
+ | |||
„Слава, слава на нашия велик творец." | „Слава, слава на нашия велик творец." | ||
− | — Пей! — каза Учителят. | + | |
− | Продължих: | + | — Пей! — каза Учителят. |
− | „Слава, слава на нашия Баща | + | |
− | Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е | + | Продължих: „Слава, слава на нашия Баща." Последната вариация изпях много високо. |
− | — Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и | + | |
− | + | — Тъй — каза Учителят, — ангелите пеят високо, нагоре. В техните тонове няма еротика. Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е завърнал у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата и петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани с мастило ръце. Казах и, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето и. Тя много се трогна. Дори сълзи се появиха на очите и: | |
− | + | ||
+ | — Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и разговаряха с мен, но никой не ми каза, че съм толкова много изцапана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра! | ||
+ | |||
На вечерята казала всичко това на Учителя. | На вечерята казала всичко това на Учителя. |
Версия от 16:36, 7 юни 2010
ДВА НОВИ КУПЛЕТА НА СОЛОТО НА „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ"
15.08.1944 година — село Светляево.
Днес отидох при Учителя в 3 и половина часа следобяд. Със сестра Рилка направихме чудесна баница и аз му я занесох. Като седнах на посочения ми от него стол, запитах:
— Учителю, един важен въпрос ме безпокои. Във Вършец живея с мама в една стая. Напоследък артистите, с които тя непрекъснато се среща, и повлияха. Един ден тя ми предложи да се омъжа. Строго и забраних втори път да ми споменава такова нещо. Оттогава тя млъкна и повече нищо не ми говори. Тя мълчи тягостно и чувствам безпокойните и мисли. Освен това и татко остана без работа...
— Ти се успокой, всичко ще се нареди и ще се оправи. Баща ти ще си намери по-хубава работа. Ти търпи с любов! По-добре е човек да изпълни волята Божия, цял живот да се грижи за някое сакато, нещастно същество, отколкото да се жени и да създава деца! Ти познаваш ли Асен Арнаудов?
— Да, Учителю.
— Той разправяше един случай, който станал там в Германия с неговата хазайка. През тази война, годеникът, любимия на една германка — млада мома, останал без крака и без ръце. Тя решила да се пожертва за него и да се грижи за него с любов.
— Аз се успокоих, Учителю!
След дългото ми отсъствие преди известно време отидохме с брат Христо в моята стая в София и много се изненадахме от това, което видяхме там. Моята хазайка е шивачка. В коридора има 5-6 големи ръчни машини. Една стена ме дели от нейната стая и от коридорчето, където са машините. В нейната стая бе паднала 175 кг. бомба, която беше пробила мястото точно там, където тя си слага главата на своето пружинено легло. Бомбата унищожила всички шевни машини, леглото и и всички мебели в стаята. Също и долните два етажа. Когато отключихме вратата на моята стая, много се учудихме. Пианото ми, което е залепено на стената към стаята на хазайката ми беше непокътнато. На средата му отгоре стой стъклена ваза, съвсем здрава. На стената над пианото и над леглото ми висят Вашите портрети, Учителю, даже и стъклата им бяха здрави. Само стъклата на прозореца бяха счупени от детонацията. В малкото коридорче, съседно на коридора, където шевните машини са унищожени, къщичките на гълъбчетата и канарчетата бяха също съвсем здрави.
— Така е, който живее праведно! Ти нали знаеш дето се казва в 91-ви Псалом: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти, но до тебе няма да се приближи." Ти сега можеш да нотираш и другите Божествени дни на „Новото Битие", през свободното си време. Сега Първия ден от „Битието", трябва да го прегледаш на пианото!
— Аз го прегледах, Учителю и тогава го преписах на чисто и Ви го предадох.
— Ти ще внимаваш, да не измените нищо от наученото!
— Учителю, измъчва ме това, гдето в операта трябва да бъда външно като тях, а тука да бъда такава каквато съм си. Мъчно ми е да работя в два противоположни свята.
Учителят се усмихна и каза:
— Ти тук при мене си облечена в красиви дрехи, а там ти си облечена във военни дрехи, защото отиваш на фронта на работа.
— Учителю, какво ще ми кажете: Да уча ли опери на чужди езици?
— Учи само през свободното си време, а които опери са добре преведени, пей ги на български език!
— Учителю, когато бях в консерваторията в Париж, заучих оперите „Риголето", „Травиата" и „Севилският бръснар" на италиански и френски. Като се върнах в България оперната художествена управа не ми позволи да пея „Риголето" на дебюта си на италиански език. Трябваше наново да уча ролята на български.
— Ти ще пееш и в странство!
Рилка ме беше помолила да питам Учителя да продадат ли двата стари вола, „възпитателите", както ги наричаха те и да си купят храна на другия добитък? Учителят сви строго веждите си и каза:
— То си е тяхна робата!
След малко мълчание, продължи:
— В бъдеще ще се създаде специално училище, където ще се изучават песните с движения. Ще се започне най-напред от простите, основните движения и после ще се стигне до сложните движения.
Учителят стана прав и направи движение, как се дава нещо с ръцете, като пееше. След това изпя с движения как се милва едно дете. Как се милва то с едната ръка и после как се милва с двете ръце.
— Учителю — казах аз, — в операта „Севилският бръснар", режисьорът иска да повикам Фигаро с показалеца си (направих движението).
— Не е хубаво да викаш някого с показалеца си. Ти можеш да го повикаш с цялата китка на ръката, или с ветрилото си. Вие като пеете в операта какви движения правите?
Изпях арията на Розина от второ действие с движения, като сложих пред себе си масичката, която беше до стената, и един стол пред нея. Учителят каза:
— В Паневритмията, в „Слънчеви лъчи" има едно соло, което може да се изпее като отделен номер на някой твой концерт.
— Учителю, неправилно е дето се пее тона „Сол" със сричката „Me" (Ти си ме мамо). Обикновено високия тон изразява кулминационната точка на една музикална фраза.
Аз изпях пред Учителя как трябва да бъде — „Ти си ме мамо". Той много го хареса и се вдъхнови.
— Това място от песента ти ще го поправиш! Това соло трябва да има най-малко три куплета.
След това продиктува думите на новите два куплета. Аз ги записах и попитах:
— Когато го пея на концерт мога ли на третия път да изпея вместо „Сол", горе „Си"?
Учителят ми позволи. Той беше радостен. Ето солото с трите куплета:
Аз казах с вдъхновение:
— Учителю, понякога Ви виждам като Любов, понякога Ви виждам като Мъдрост, а понякога Ви виждам като Истина.
Учителят започна да говори за операта: — Тя, операта, сега има едно предназначение, но в бъдеще ще има друго предназначение. Ти сега, където отидеш да пееш, ще примиряваш душите на хората.
Аз му разправих следната си опитност:
— Учителю, когато гостувахме с операта в Берковица, още на гарата ме приеха като гостенка най-видното и заможно семейство в града. Бяха млад мъж, жена и старата майка на мъжа. Всички бяха скарани помежду си. Жената не говореше на мъжа си и спеше сама в спалнята, а той пък спеше на терасата. Двамата пък не говореха с майката. Като седнахме да се храним на масата, те си проговориха. Още от рано мъжът и жената си купиха билети на първия ред, но за майката дори не помислили. Бабата дойде разплакана при мен, преди да отида да се гримирам в театъра и ми каза: „Те не ми купиха билет. Аз тъй много искам да те видя, да те чуя като пееш!" Аз я успокоих: „Ти не се безпокой! Ще дойдеш с мен, когато отида в театъра да се гримирам и аз ще ти кажа къде да седнеш." Тъй и стана. Диригентът по обичай, преди спектакъл обикаля стайте на артистите. Като дойде при мен ме попита коя е тази баба. Аз му обясних и го помолих, да я пусне в салона. Той веднага разпореди бабата да седне на първия ред. На другия край на същия ред, бяха седнали синът и снаха й. Вечерта всички бяха весели и сдобрени. Мъжът и жената веднага се запалиха и двамата да учат пеене.
— Женитбата е едно училище. Те научават урока си в това училище и отиват постепенно към истината. Ти в птиченцата обичай само Божественото. Божествените им прояви, защото те имат и отрицателни състояния. Ти да възлюбиш великото в малкото и малкото във великото. Например двама души от духовния свят напълно си приличат. Там няма външно разнообразие, има само вътрешно разнообразие. Колкото по-надолу слизаш, толкова разнообразието отвън се увеличава и еднообразието от вътре се увеличава. На външното еднообразие отговаря вътрешното разнообразие и външното разнообразие отговаря на вътрешното еднообразие.
— Учителю, когато гостувахме с операта във Враца, пак ме приеха като гостенка в едно от видните семейства. На гарата посрещачите се надпреварват кой да покани в дома си някой от артистите. Дъщерята пожела да и напиша и подаря снимка в роля. Когато давах снимката, без да я познавам, аз надписах: „на добрата ". Съдбата ми даде един добър урок с нея и сега, когато надписвам някому нещо, очите ми са „четири" и внимавам да не окачествявам предварително хората — Сега какво ще пишеш? След този урок?
— Вчера, например, Учителю, надписах десетина картички на сестри и братя без да ги окачествявам като добри. Надписах един мой портрет и на брат Методи Константинов.
— Е, какво му писа?
— „Желая Ви с вдъхновение да работите за новите идеи и за новите хора, които идат в света!"
— Хубаво!
Настана кратко мълчание. Аз станах права и изпях „Песента на ангелите". Учителят ме слушаше със затворени очи. Когато стигнах до думите „Ето песента на ангелите, които сега пеят", спрях и казах:
— Учителю, дотук е написана песента.
Той ми каза:
- Пей!
И с неговите думи аз запях:
„Слава, слава на нашия велик творец."
— Пей! — каза Учителят.
Продължих: „Слава, слава на нашия Баща." Последната вариация изпях много високо.
— Тъй — каза Учителят, — ангелите пеят високо, нагоре. В техните тонове няма еротика. Сама не зная, как Учителят си послужи с гласа ми като инструмент. Записах красивите вариации. Станах права. И той стана прав. Целунах свещената му десница и му казах, че брат Христо отиде тази сутрин в София и чувствам, че вече се е завърнал у Рилкини. Когато си отивах, пресичайки съседната ливада с много плодни дървета забелязах че, под едно от тях беше седнала сестра Савка и четеше нещо. Спрях се и я поздравих. Когато тя повдигна лицето си от книгата, видях около носа и устата и петна от синьо мастило. Види се, пипала се е с изцапани с мастило ръце. Казах и, че силно е изцапана. Приближих се до нея и поднесох огледалцето си пред лицето и. Тя много се трогна. Дори сълзи се появиха на очите и:
— Колко хора минаха оттук и сестри и братя, и разговаряха с мен, но никой не ми каза, че съм толкова много изцапана с мастило. Господ да Ви благослови, мила сестра!
На вечерята казала всичко това на Учителя.