(→Заглавие на раздел) |
(→Заглавие на раздел) |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
ЧовЬкъ трЬбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрЬдЬля човЬшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двЬ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двЬ, но и много възможности, обаче, трЬбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. СъврЬмен¬нитЬ мислители опрЬдЬлятъ, какво нЬщо е жената, и какво нЬщо е мжжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризи¬ращи мжжа и жената, но какъ ще опрЬдЬлите, какво прЬдставляватъ тЬ по сжщество? Въ български езикъ думата човЬкъ изразява поняти¬ето "мжжъ". Мжжъ е само онзи, който носи свЬтлина. Щомъ кажемъ свЬщь, подразбираме вече една идея. СвЬщи е само това, което издава свЬтлина и може да гори. И мжжътъ се отличава по свЬтлината си. НЬма ли свЬтлина, не е мжжъ. Той трЬбва да мисли. Въ всЬка мисъль трЬбва да има свЬтлина. И всЬка мисъль, въ която нЬма свЬтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрЬдЬляме и какво нЬщо е жената. ВсЬка жена, въ мисъльта на която нЬма топлина, не е жена. | ЧовЬкъ трЬбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрЬдЬля човЬшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двЬ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двЬ, но и много възможности, обаче, трЬбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. СъврЬмен¬нитЬ мислители опрЬдЬлятъ, какво нЬщо е жената, и какво нЬщо е мжжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризи¬ращи мжжа и жената, но какъ ще опрЬдЬлите, какво прЬдставляватъ тЬ по сжщество? Въ български езикъ думата човЬкъ изразява поняти¬ето "мжжъ". Мжжъ е само онзи, който носи свЬтлина. Щомъ кажемъ свЬщь, подразбираме вече една идея. СвЬщи е само това, което издава свЬтлина и може да гори. И мжжътъ се отличава по свЬтлината си. НЬма ли свЬтлина, не е мжжъ. Той трЬбва да мисли. Въ всЬка мисъль трЬбва да има свЬтлина. И всЬка мисъль, въ която нЬма свЬтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрЬдЬляме и какво нЬщо е жената. ВсЬка жена, въ мисъльта на която нЬма топлина, не е жена. | ||
+ | |||
+ | |||
Въ съврЬменната наука се казва, че има студена свЬтлина. ВЬрно е това, но свЬтлината не може да бжде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свЬтлина, и топлина. СлЬдова-телно, въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъль¬та започва съ свЬтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дЬйствуватъ едноврЬменно въ живота. Законътъ на свЬтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свЬтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трЬбва да разби¬раме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ 'начинъ. ВсЬка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правил-на топлина. ВсЬка топлина, която изгаря, не е топлина. Сжщиятъ законъ се отнася и до свЬтлината. ВсЬка свЬтлина, която дава знание за човЬка, е свЬтлина. ВсЬко знание, което не възгордЬва човЬка, е знание. ВсЬко знание, което възгордЬва човЬка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордЬятъ, че знаятъ нЬщо, това сж психически болни хора. ВсЬки човЬкъ пъкъ, у когото нЬма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прЬдставлява гордостьта? - Тя е ши- лестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този шилестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? - На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кждЬ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрЬ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вЬчна борба. Гордостьта всЬкога има за цЬль високия върхъ. Тия разсжждения сж необходими за всЬки ученикъ. | Въ съврЬменната наука се казва, че има студена свЬтлина. ВЬрно е това, но свЬтлината не може да бжде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свЬтлина, и топлина. СлЬдова-телно, въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъль¬та започва съ свЬтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дЬйствуватъ едноврЬменно въ живота. Законътъ на свЬтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свЬтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трЬбва да разби¬раме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ 'начинъ. ВсЬка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правил-на топлина. ВсЬка топлина, която изгаря, не е топлина. Сжщиятъ законъ се отнася и до свЬтлината. ВсЬка свЬтлина, която дава знание за човЬка, е свЬтлина. ВсЬко знание, което не възгордЬва човЬка, е знание. ВсЬко знание, което възгордЬва човЬка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордЬятъ, че знаятъ нЬщо, това сж психически болни хора. ВсЬки човЬкъ пъкъ, у когото нЬма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прЬдставлява гордостьта? - Тя е ши- лестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този шилестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? - На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кждЬ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрЬ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вЬчна борба. Гордостьта всЬкога има за цЬль високия върхъ. Тия разсжждения сж необходими за всЬки ученикъ. | ||
+ | |||
Сега ще кажете: човЬкъ не може ли да живЬе безъ да учи? - Може да живЬе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бждете човЬкъ, можете да вървите по два пжтя: или по пжтя на топлината, или по пжтя на свЬтлината. Това сж двата пжтя, по които човЬкътъ на земята трЬбва да мине. Всички казватъ: сърдцето на човЬка трЬбва да бжде топло. Да, но трЬбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човЬка трЬбва да свети, но не и да ослЬпява. НЬкой казватъ: силната свЬтлина ослЬпява човЬка. ВЬрно е, но трЬбва добрЬ да схванете мисъльта. За коя свЬтлина се разбира това? - За физическата, за материалната свЬтлина. НЬкой казватъ, че Божествената свЬтлина ослЬпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сж дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свЬтлина е недостжпна. Тази свЬтлина е недостжпна само за невЬжия, понеже не знае пжтя къмъ свЬтлината. ВсЬки, който е дошълъ до Божествената свЬтлина, знае, че тя е достжпна. Това пъкъ, че Божествената свЬтлина ослЬпя¬вала човЬка, е измислица на черното братство. Това е толкова вЬрно, колкото когато нЬкой каже, че човЬкъ не се дави въ голЬмата вода. Да, тамъ, дЬто човЬкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? РибитЬ давятъ ли се въ водата? СлЬдователно, когато нЬкой прави изводъ, че човЬкъ може да се удави въ водата, това не е абсолют¬на мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нЬщата. ДругитЬ нЬща още се бълникатъ. Какво нЬщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пЬсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитЬ частици на пЬсъка сж наредени по единъ опрЬдЬленъ редъ. Взимамъ слЬдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрЬдЬлите дЬ е отишла всЬка пЬсъчна частица? Кой законъ опрЬдЬля кждЬ отива всЬка една частица? ЧастицитЬ постоянно се измЬст- ватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пЬсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пЬсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? МислитЬ ли, че това е права мисъль?- Не. За да извадите нЬкаква мисъль отъ това бълникане, вие трЬбва да турите пЬсъка въ едно органическо общество, дЬто всЬко пЬсъчно зрънце да дойде на своето мЬсто, като жива клЬтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съврЬменната бЬла раса, това сж пЬсъчнитЬ зрънца въ шишето, които постоянно се мЬстятъ, постоянно се бълни¬катъ. И дЬцата могатъ да мислятъ така. И тЬ, като взематъ шишето, тъй могатъ да размЬстватъ пЬсъчинкитЬ, че да минатъ за виртуози. Турете прЬдъ нЬкое дЬте една хубава латерна, то ще завър¬ти дръжката и и ще засвири. Дайте на нЬкое дЬте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цЬлъ виртуозъ въ най-скоро врЬме. Какъ? - По-рано свирЬше на цигулка, просЬше по улицитЬ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитЬ, купи си единъ грамофонъ, съ нЬколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачитЬ. Но това не е негова ми¬съль. Да разполагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: "С чужда пита поменъ не става". Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всЬкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нЬкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. | Сега ще кажете: човЬкъ не може ли да живЬе безъ да учи? - Може да живЬе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бждете човЬкъ, можете да вървите по два пжтя: или по пжтя на топлината, или по пжтя на свЬтлината. Това сж двата пжтя, по които човЬкътъ на земята трЬбва да мине. Всички казватъ: сърдцето на човЬка трЬбва да бжде топло. Да, но трЬбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човЬка трЬбва да свети, но не и да ослЬпява. НЬкой казватъ: силната свЬтлина ослЬпява човЬка. ВЬрно е, но трЬбва добрЬ да схванете мисъльта. За коя свЬтлина се разбира това? - За физическата, за материалната свЬтлина. НЬкой казватъ, че Божествената свЬтлина ослЬпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сж дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свЬтлина е недостжпна. Тази свЬтлина е недостжпна само за невЬжия, понеже не знае пжтя къмъ свЬтлината. ВсЬки, който е дошълъ до Божествената свЬтлина, знае, че тя е достжпна. Това пъкъ, че Божествената свЬтлина ослЬпя¬вала човЬка, е измислица на черното братство. Това е толкова вЬрно, колкото когато нЬкой каже, че човЬкъ не се дави въ голЬмата вода. Да, тамъ, дЬто човЬкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? РибитЬ давятъ ли се въ водата? СлЬдователно, когато нЬкой прави изводъ, че човЬкъ може да се удави въ водата, това не е абсолют¬на мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нЬщата. ДругитЬ нЬща още се бълникатъ. Какво нЬщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пЬсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитЬ частици на пЬсъка сж наредени по единъ опрЬдЬленъ редъ. Взимамъ слЬдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрЬдЬлите дЬ е отишла всЬка пЬсъчна частица? Кой законъ опрЬдЬля кждЬ отива всЬка една частица? ЧастицитЬ постоянно се измЬст- ватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пЬсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пЬсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? МислитЬ ли, че това е права мисъль?- Не. За да извадите нЬкаква мисъль отъ това бълникане, вие трЬбва да турите пЬсъка въ едно органическо общество, дЬто всЬко пЬсъчно зрънце да дойде на своето мЬсто, като жива клЬтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съврЬменната бЬла раса, това сж пЬсъчнитЬ зрънца въ шишето, които постоянно се мЬстятъ, постоянно се бълни¬катъ. И дЬцата могатъ да мислятъ така. И тЬ, като взематъ шишето, тъй могатъ да размЬстватъ пЬсъчинкитЬ, че да минатъ за виртуози. Турете прЬдъ нЬкое дЬте една хубава латерна, то ще завър¬ти дръжката и и ще засвири. Дайте на нЬкое дЬте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цЬлъ виртуозъ въ най-скоро врЬме. Какъ? - По-рано свирЬше на цигулка, просЬше по улицитЬ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитЬ, купи си единъ грамофонъ, съ нЬколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачитЬ. Но това не е негова ми¬съль. Да разполагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: "С чужда пита поменъ не става". Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всЬкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нЬкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. | ||
И тъй, Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Оттукъ ние изваждаме сжидия законъ: "Истина, истина ви казвамъ, всЬки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ". Защо? Защото всички прЬстжпления въ свЬта започватъ отъ кривитЬ мисли, отъ кривитЬ положения. Първо: ние трЬбва да изопачимъ ума на човЬка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърдце. Второ: ние трЬбва да изопачимъ сърдцето на човЬка, за да изопачимъ неговия характеръ, неговитЬ дЬйствия. СлЬдователно, щомъ се явятъ двЬ изопачавания, ражда се едно прЬстжпление. ВсЬко прЬстжпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дЬло на бащата, изопачаването на сърдцето е дЬло на майката, а всЬки изопаченъ волевъ актъ е дЬтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрЬменно ще съотвЬтствува на едно желание, което ще бжде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макаръ и двЬтЬ да живЬятъ въ водата. | И тъй, Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Оттукъ ние изваждаме сжидия законъ: "Истина, истина ви казвамъ, всЬки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ". Защо? Защото всички прЬстжпления въ свЬта започватъ отъ кривитЬ мисли, отъ кривитЬ положения. Първо: ние трЬбва да изопачимъ ума на човЬка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърдце. Второ: ние трЬбва да изопачимъ сърдцето на човЬка, за да изопачимъ неговия характеръ, неговитЬ дЬйствия. СлЬдователно, щомъ се явятъ двЬ изопачавания, ражда се едно прЬстжпление. ВсЬко прЬстжпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дЬло на бащата, изопачаването на сърдцето е дЬло на майката, а всЬки изопаченъ волевъ актъ е дЬтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрЬменно ще съотвЬтствува на едно желание, което ще бжде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макаръ и двЬтЬ да живЬятъ въ водата. |
Версия от 10:17, 22 февруари 2011
Работна среда на електронния архив
Правата мисъл
15 юли, 5.30 ч.с.
Учителят
"Бог царува на небето.
Бог царува в живота.
Да бъде името Му благословено!"
Ще прочета първите 10 стиха от 10-та глава на Йоана.
Истина, истина ви казвамъ: Който не влЬзва прЬзъ вратата въ кошарата на овцитЬ, но прЬлазя отъ другадЬ, той е крадецъ и раз-бойникъ. (2) А който влЬзва прЬзъ вратата пастирь е на овцитЬ. (3) Нему вратарьтъ отваря; и овцитЬ слушатъ гласа му; и своитЬ овци по име зове, и ги извожда. (4) И когато изкара овцитЬ си вънъ ходи прЬдъ тЬхъ; и овцитЬ идатъ слЬдъ него, защото знаятъ гласа му. (5) А слЬдъ чужденецъ не щатъ оти, но ще побЬгнатъ отъ него: защото гласа на чужденцитЬ не знаятъ. (6) Тази притча имъ рече Исусъ; но тЬ не разумЬха що бЬ това което имъ говорЬше. (7) Тогазъ пакъ имъ рече Исусъ: Истина, истина ви казвамъ че азъ съмъ вратата на овцитЬ. (8) Всички които сж дошли прЬди мене крадци сж и разбойници; но овцитЬ ги не послушаха. (9) Азъ съмъ врата¬та: прЬзъ мене ако влЬзе нЬкой спасенъ ще бжде, и ще влЬзе и ще излЬзе, и паша ще намЬри. (10) Крадецътъ не иде освЬнъ да открадне, да заколи, и да погуби: азъ дойдохъ за да иматъ животъ, и да го иматъ прЬизо- билно.
Заглавие на раздел
Човешката мисъл върви по строго определен закон. В съвременната наука думата "закон" се употребява в смисъл на установени положения. Под думата "закон" се разбира нещо почти механическо. В Божествения свят законът е извод. Там нещата стават само по един начин. Този начин ние наричаме Божествен. В него няма никакви изключения. Във физическия свят обаче, нещата могат да стават по много начини. Вземете в художеството, например. Ако искате да нарисувате какъв и да е предмет, ще можете да го нарисувате от разни места, от разни положения, но както и да е поставен този предмет, в него трябва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по един начин.
Ще ви дам и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съвременна книга, написана на един от модерните езици, или пък вземете една стара книга, написана на някой от старите езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отляво към дясно, според правилата на бялата раса, или арийската раса. Щом дойдете до семитите, ще започнете да четете отдясно към ляво. Дойдете ли най-после до някой от старите народи, четенето започва отгоре надолу. Някои може да запитат, защо днес се чете именно отляво към дясно? На основание на същия закон някои хора работят с лявата ръка, а други - с дясната. Та казвам: законът представлява разумен извод от нщата. Те могат да се направят, или да се съпоставят само по един идеен начин. Съвършенството на човека седи в това, човек да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето място. Това е правата мисъл.
Сега хората питат, какво нещо е правото. Казват, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз. Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им. Малко певци има в света, които могат да пеят хубаво. Почти всички имат по един малък дефект. Онези хора, които са свикнали да слушат оперно пение, мислят, че е много красиво. Не, в оперното пение няма онази дълбока, възвишена музика. Ако пред един хипнотизиран човек дрънкат тенекия и му кажат, че това е музика, той може да схваща в дрънкането някаква музика, но така ли е всъщност? Вам се вижда чудно това нещо, но трябва да знаете, че животът е пълен с такива примери. Слухът на човека може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човешката мисъл. Наблюдавайте състоянието на ония съвременни пияници, които пият и тракат с чашите на масата. Какво чуват те в това тракане? - Музика. "Трак-трак" - удрят се чашите и се изпразват една след друга. За тях това е нещо подобно на Бетховеновата музика. Те мислят, че излизат тонове. Един, двама, трима, четирима, петима и повече души тракат с чашите. И в туй тракане те чуват някаква музика. Питам сега: каква музика може да има в тракането на десет чаши? Ако двама пияници пият и след това чашите се изпразват, какво печелят? Кой пияница досега е станал музикант? Колкото пияниците са могли да станат музиканти, толкова и онези, които са изопачили своята мисъл, могат да постигнат нещо. Изводите ще бъдат същите.
Заглавие на раздел
ЧовЬкъ трЬбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрЬдЬля човЬшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двЬ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двЬ, но и много възможности, обаче, трЬбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. СъврЬмен¬нитЬ мислители опрЬдЬлятъ, какво нЬщо е жената, и какво нЬщо е мжжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризи¬ращи мжжа и жената, но какъ ще опрЬдЬлите, какво прЬдставляватъ тЬ по сжщество? Въ български езикъ думата човЬкъ изразява поняти¬ето "мжжъ". Мжжъ е само онзи, който носи свЬтлина. Щомъ кажемъ свЬщь, подразбираме вече една идея. СвЬщи е само това, което издава свЬтлина и може да гори. И мжжътъ се отличава по свЬтлината си. НЬма ли свЬтлина, не е мжжъ. Той трЬбва да мисли. Въ всЬка мисъль трЬбва да има свЬтлина. И всЬка мисъль, въ която нЬма свЬтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрЬдЬляме и какво нЬщо е жената. ВсЬка жена, въ мисъльта на която нЬма топлина, не е жена.
Въ съврЬменната наука се казва, че има студена свЬтлина. ВЬрно е това, но свЬтлината не може да бжде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свЬтлина, и топлина. СлЬдова-телно, въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъль¬та започва съ свЬтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дЬйствуватъ едноврЬменно въ живота. Законътъ на свЬтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свЬтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трЬбва да разби¬раме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ 'начинъ. ВсЬка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правил-на топлина. ВсЬка топлина, която изгаря, не е топлина. Сжщиятъ законъ се отнася и до свЬтлината. ВсЬка свЬтлина, която дава знание за човЬка, е свЬтлина. ВсЬко знание, което не възгордЬва човЬка, е знание. ВсЬко знание, което възгордЬва човЬка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордЬятъ, че знаятъ нЬщо, това сж психически болни хора. ВсЬки човЬкъ пъкъ, у когото нЬма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прЬдставлява гордостьта? - Тя е ши- лестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този шилестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? - На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кждЬ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрЬ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вЬчна борба. Гордостьта всЬкога има за цЬль високия върхъ. Тия разсжждения сж необходими за всЬки ученикъ.
Сега ще кажете: човЬкъ не може ли да живЬе безъ да учи? - Може да живЬе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бждете човЬкъ, можете да вървите по два пжтя: или по пжтя на топлината, или по пжтя на свЬтлината. Това сж двата пжтя, по които човЬкътъ на земята трЬбва да мине. Всички казватъ: сърдцето на човЬка трЬбва да бжде топло. Да, но трЬбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човЬка трЬбва да свети, но не и да ослЬпява. НЬкой казватъ: силната свЬтлина ослЬпява човЬка. ВЬрно е, но трЬбва добрЬ да схванете мисъльта. За коя свЬтлина се разбира това? - За физическата, за материалната свЬтлина. НЬкой казватъ, че Божествената свЬтлина ослЬпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сж дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свЬтлина е недостжпна. Тази свЬтлина е недостжпна само за невЬжия, понеже не знае пжтя къмъ свЬтлината. ВсЬки, който е дошълъ до Божествената свЬтлина, знае, че тя е достжпна. Това пъкъ, че Божествената свЬтлина ослЬпя¬вала човЬка, е измислица на черното братство. Това е толкова вЬрно, колкото когато нЬкой каже, че човЬкъ не се дави въ голЬмата вода. Да, тамъ, дЬто човЬкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? РибитЬ давятъ ли се въ водата? СлЬдователно, когато нЬкой прави изводъ, че човЬкъ може да се удави въ водата, това не е абсолют¬на мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нЬщата. ДругитЬ нЬща още се бълникатъ. Какво нЬщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пЬсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитЬ частици на пЬсъка сж наредени по единъ опрЬдЬленъ редъ. Взимамъ слЬдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрЬдЬлите дЬ е отишла всЬка пЬсъчна частица? Кой законъ опрЬдЬля кждЬ отива всЬка една частица? ЧастицитЬ постоянно се измЬст- ватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пЬсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пЬсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? МислитЬ ли, че това е права мисъль?- Не. За да извадите нЬкаква мисъль отъ това бълникане, вие трЬбва да турите пЬсъка въ едно органическо общество, дЬто всЬко пЬсъчно зрънце да дойде на своето мЬсто, като жива клЬтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съврЬменната бЬла раса, това сж пЬсъчнитЬ зрънца въ шишето, които постоянно се мЬстятъ, постоянно се бълни¬катъ. И дЬцата могатъ да мислятъ така. И тЬ, като взематъ шишето, тъй могатъ да размЬстватъ пЬсъчинкитЬ, че да минатъ за виртуози. Турете прЬдъ нЬкое дЬте една хубава латерна, то ще завър¬ти дръжката и и ще засвири. Дайте на нЬкое дЬте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цЬлъ виртуозъ въ най-скоро врЬме. Какъ? - По-рано свирЬше на цигулка, просЬше по улицитЬ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитЬ, купи си единъ грамофонъ, съ нЬколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата - свири на минувачитЬ. Но това не е негова ми¬съль. Да разполагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: "С чужда пита поменъ не става". Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всЬкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нЬкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. И тъй, Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Оттукъ ние изваждаме сжидия законъ: "Истина, истина ви казвамъ, всЬки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ". Защо? Защото всички прЬстжпления въ свЬта започватъ отъ кривитЬ мисли, отъ кривитЬ положения. Първо: ние трЬбва да изопачимъ ума на човЬка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърдце. Второ: ние трЬбва да изопачимъ сърдцето на човЬка, за да изопачимъ неговия характеръ, неговитЬ дЬйствия. СлЬдователно, щомъ се явятъ двЬ изопачавания, ражда се едно прЬстжпление. ВсЬко прЬстжпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дЬло на бащата, изопачаването на сърдцето е дЬло на майката, а всЬки изопаченъ волевъ актъ е дЬтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрЬменно ще съотвЬтствува на едно желание, което ще бжде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макаръ и двЬтЬ да живЬятъ въ водата. Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този жи¬вотъ се изопачава свещената човЬшка мисъль. ПонЬкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитЬ на живота. НЬкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излЬкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пжтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прЬпънахъ. Защо паднахте? - Не знаете причи¬ната. Ако при всЬко падане и спъване вие можете да намЬрите съот- вЬтствуващата причина, досега идЬхте да изправите живота си. Спъ¬ването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. НапримЬръ, вие се спъвате отъ мислитЬ: дали трЬбва да правите добро, или не; трЬбва ли да правите зло; много ли или малко трЬбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цЬлата Истина. Тъй е, цЬлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитЬ "цЬлата Истина"? Това е права мисъль. ЧовЬкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нЬкой човЬкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. НикждЬ въ свЬта не е казано, да се говори цЬлата Истина. Истината не може да бжде цЬла. Щомъ туришъ прЬдъ нея думата цЬла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казвамъ: пълната Истина. Истината не може да бжде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истина¬та не може да бжде нито цЬла, нито пълна. СлЬдователно, вие туряте на Истината опрЬдЬления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човЬкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бжде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, "права Истина, цЬла Истина, пълна Истина," но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цЬла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трЬбва да се обясни научно и правилно. НЬма да се спирамъ върху спането и почивката. Казватъ: духовниятъ човЬкъ трЬбва да одухотвори физичес- китЬ прояви на живота. Да се стремишъ да одухотворишъ материал-ното, то е все едно да одухотворявашъ сЬнки. Една сЬнка може да бжде малка, може да бжде и голЬма. Обаче, каква наука има въ сЬнкитЬ? СЬнката може ли да бжде органическа? Защо сж сЬнкитЬ въ свЬта? Често говорите иносказателно: да има сЬнчица! Значи, въ този сми¬сълъ, сЬнката е приютъ, прибЬжище. Въ врЬме на голЬма опасностъ, все трЬбва да има нЬкаква сЬнка. Туй се разбира подъ думата "сЬнка" въ прЬносенъ смисълъ. Какво прЬдставлява сЬнката? - Отражение на нЬщата. По сжщия начинъ и идеитЬ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сЬнката. Щомъ сЬнката е отражение, то всЬко отражение може да се увеличи, може и да се смали. ПонЬкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дЬйствител- ность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рЬка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитЬ се частици. Количеството на движущитЬ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Коли¬чеството на водата въ природата е точно опрЬдЬлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледище¬то на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ "увеличение на живота", ние трЬбва да разбираме "прииждане на животъ". Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всЬкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. ВсЬки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дЬйствие не е право, но се извинява. ПонЬкога той съзнава, че постжпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. ЗапримЬръ, има гениални пЬвци, които пЬятъ много хуба¬во, но случи се, нЬкой отъ тЬхъ отива вечерно врЬме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послЬ не може да го контролира, не може да пЬе. Той знае, какъ трЬбва да из¬пълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? - Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сла- доледъ и други подобни. Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нЬкое кабаре, или въ кръчма, или въ нЬкое публично мЬсто и тамъ сте злоупотрЬбили съ вашия умъ. Природата казва: "Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвЬстъта не е нищо друго, освЬнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. ВслЬдствие на това, човЬкъ усЬща извЬстно мжчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господь прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бждете учени хора, не може да бждете видни хора, не може да бждете талантливи хора. НЬмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пжть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нЬщо, вие ще успЬете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпЬе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нЬкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щЬла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бжде като цЬлото? Като часть, тя може да бжде цЪла, но не може да замести цЬлото. Ще ви представя тази мисъль по-ясно. Може ли да поставимъ земята на местото на слънцето и по този начинъ да осветлява цЬлата слънчева система, както това прави слънцето? - Не, тя може да бжде само едно малко светило. Следователно, всички непълни прояви на мисълта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето местоназначение, ще мине извЬс- тенъ пжть и ще направи редъ комбинации. Всичките нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето место, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бждете философъ, втори день ще бждете първокласенъ глупецъ. Кой човекъ наричаме философъ? - Онзи, който има права мисъль. Всеки човекъ може да бжде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сж умните хора. Не, не сж малко. Те сж точно толкова, колкото требва. Всеки човекъ, който се стреми къмъ правата мисълц той некога ще бжде мждрецъ. Не е мждрецъ онзи, който има само външно благообразие: бела брада, дебели вежди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очите на онзи, който не мисли правилно, сж подвижни, навсекжде мърдатъ. Сжщото нещо е и въ живота: онзи човекъ, който знае своето место, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цельта си. Онзи пъкъ, който не знае местото си, ще погледне на една мЬсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н. Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моите работи? Азъ съмъ закжсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! С това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намерите". Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, требва да мязате на единъ добре опъ- натъ тжпанъ. Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тжпанъ. Като си легнете вечерно време, отгоре на тжпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, требва да повикате барабан¬чика да тупне съ пръчицата си върху тжпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? - Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тжпана единъ, два, три пжти всичкиятъ прахъ всич¬китЬ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тжпана! Казвате: ами дали тжпанътъ е опънатъ добрЬ, по всички правила? Азъ говоря за живитЬ тжпани, които ставатъ за музика. И прЬзъ всичкитЬ вЬкове тжпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тжпана. Окулт¬ниятъ ученикъ трЬбва да има хубавъ тжпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрЬши нЬкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тжпана. Тжпанътъ ще издаде извЬстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрЬ¬шението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ. УченицитЬ на окултната наука иматъ извЬстни методи, чрЬзъ които могатъ да си въздЬйствуватъ и да въздЬйствуватъ. Като ви говоря за тжпана, това ви се вижда смЬшно. НЬма нищо смЬшно въ това. ИзлЬзе нЬкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? - Гърлото му засъхва. Какво трЬбва да прави той? - Той трЬбва да удари тжпана, да глътне три пжти вода. Тжпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прЬмине ЛрЬзъ гърлото, промива го. Много пжти, като засъхне гърлото на нЬкой оратори, тЬ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъль¬та е прЬсъхнала. ЧовЬкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е права. Да не извадите сега извода, че за да бжде мисъльта ви права, не трЬбва да пиете вода. Христосъ казва: "Когато се научишъ да мислишъ пра¬вилно, живата вода ще потече". Тогава пиенето на вода нЬма да бжде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трЬбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитЬ, тЬ иматъ единъ вжтрЬшенъ смисълъ, който трЬбва да проучаваме. Когато казвате, че нЬма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрЬлитЬ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвжтрЬ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трЬбва да живЬемъ духовно. Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ слЬдния примЬръ: двама души живЬятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тЬхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психоло-гически произходъ. Азъ разглеждамъ шия отношения по сжщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произти- чатъ тия недоволства? - Това показва, че тия отношения още не сж духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трЬбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сжщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недо¬воленъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностъта седи другадЬ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непременно ще застави бащата да и прЬдпише голЬмата кжща. СлЬдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вжтрЬшно състезание. ПонЬ- кога и вие, ученицитЬ, не се обичате. Защо? - Ще ви кажа Истината. Ако нЬкой отъ ученицитЬ е по-способенъ, другитЬ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засЬнчи. Какво нЬщо е засЬнчването? - То значи, че хубавата кжща ще се прЬдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а други¬тЬ ще станатъ писари. Защо трЬбва да се плашите? Ако си нЬкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прЬдъ свЬта и ще видишъ, че ще се намЬрятъ разумни сжщества, които да я оцЬнятъ. И ангелитЬ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитЬ произведения на оцЬнка въ свЬта. Кои сж тЬхнитЬ произведения? - Растенията - цвЬтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитЬ кацватъ върху нЬкое дърво, тЬ даватъ мнЬнието си за този скулпторъ. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тЬ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнЬние. Сега, ние сме дошли въ свЬта, да дадемъ своето мнЬние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнЬнието си, трЬбва да имашъ правилно схващане на нЬщата. ВсЬка сутринь, като ставашъ, трЬбва да разбирашъ, защо днесъ изгрЬ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрЬ слънцето? За кого изгрЬва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрЬва за всички. Да, слънцето изгрЬва за всички, но изгрЬва и специално за нЬкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лжчъ, разбирамъ тоя изгрЬвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрЬвъ. Не можешъ да видишъ изгрЬва отъ нЬкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назжбенитЬ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрЬвъ само отъ най-високия върхъ, дЬто нЬма никакво засЬнчване. Когато видишъ този изгрЬвъ, нЬма да имашъ илюзията, че слънцето Върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по пери¬ферията на единъ кржгъ. НЬкой мислятъ, че слънцето изгрЬва отгорЬ и отива долу, подъ земята. Това е пжтътъ на видимото слънце, но то е илюзия. Този законъ е вЬренъ и по отношение на вашата мисъль. Вие трЬбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усЬтите мощь, самоувЬреность въ живота. Като казвамъ, че трЬбва да бждете самоувЬрени, подразбирамъ да бждете твърди. Твърдиятъ човЬкъ не упорствува, но въ него има едно вжтрЬшно постоянство - никой не може да измЬни неговитЬ убЬждения. При това, неговитЬ постжпки сж много хармонични, никой не може да го застави да прояви най- малкото прЬстжпление въ мисъльта си. ПонЬкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човЬка, но не трЬбва да се допущатъ въ съзна-нието, Въ тВоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тЬхъ. Често съмъ прЬвеждалъ слЬдното положение: ти можешъ да остаВишъ птичкитЬ да се Въртятъ около глаВата ти, но никога не ги остаВяй да направятъ гнЬздата си Върху тВоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прЬ¬стжпление по отношение себе си. ЛошитЬ мисли могатъ да се вър¬тятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнЬздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трЬбва да бжде такъвъ. Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трЬбва да вижда нЬщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забЬлЬжи, че нЬкоя ваша мисъль е непраВилна, любовь¬та му постепенно намалява. ВслЬдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пЬсъчнитЬ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто - хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисъль е необходима при ис¬тинското приятелство, при истинската любовь. Туй трЬбва да знае¬те! НЬкой пжть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всЬки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на Всички наши прояВи. КждЬ турятъ подква¬сата? - Въ добрЬ сВарено млЬко. СлЬдоВателно, щомъ имаме праВата мисъл, ще туримъ тази подкВаса Въ млЬкото и ще имаме хубаво подквасено млЬко. И тогаВа, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бжде слЬдната: Богъ е образецъ на правата мисъль. Това е мЬрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрЬ. Вие може да кажете, че Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врЬмето и пространството. Това сж философски обяснения за Бога. Правата мисъль владЬе пространст¬вото; правата мисъль владЬе врЬмето; правата мисъль владЬе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль. - Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нЬща сж като пЬсъчинкитЬ въ шишето, а въ нея се съдържа цЬлия Козмосъ, хармонично развитъ. Сега ви показвамъ правия пжть чрЬзъ мисъльта. Искате да бждете художници. Какво ви трЬбва? - Имайте правата мисъль. Искате да бждете музикантъ. Искате да бждете гениаленъ. Какво ви трЬбва? - Да имате правата мисъль. Когато говоритЬ за музиката, трЬбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитЬ, тЬ още не сж авторитети за онази висша Божествена музика. ТЬ прЬдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трЬбва да бжде идеалъ, стремежъ и за тЬхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отри- чамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сж имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нЬщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нЬщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитЬ, но си ги прЬдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тжпани. Това е човЬш¬кото свирене. Какво ще прЬдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тжпанътъ е образецъ на музиката, той трЬбва да участвува въ оркестъра. Тжпанътъ е зърно, затова ще го посЬешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитЬ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нЬщо е тжпанъ. Той изразява единъ вжтрЬшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тжпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тжпана? - Неговата кржгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитЬ тонове въ правата мисъль. ОнЬзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопжть, както и цЬлото човЬчество, за да излЬзете отъ това положение, трЬбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бждемъ спасени, искаме да бждемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бж¬демъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль. Сега, у васъ се раждатъ противорЬчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате сегашния г си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бЬденъ. Ходилъ съ скжсани дрехи, съ скжсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човЬкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитЬ си дрЬхи? Практическиятъ животъ ■ лесно разрЬшава този въпросъ. Той съблича старитЬ му дрехи, измива го, и туря новитЬ. Да облЬчешъ новитЬ дрехи, подразбирамъ да промЬнишъ не само външнитЬ форми, но и вжтрЬшнитЬ. ДрехитЬ ; иматъ за цЬль да запазятъ най-първо топлината на тЬлото. Питамъ: при новитЬ дрехи човЬкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човЬкъ не обича съдранитЬ дрехи? Защото топлината излиза отъ всЬка дупка. Въ това отношение, всЬка неправилна мисъль е една скжсана дреха. | Топлината на живота излиза изъ дупкитЬ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината. Христосъ казва: "Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прЬзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ". Азъ ви казвамъ: ако вие не влЬзете прЬзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влЬзе прЬзъ вратата на коша-рата, той е пастиръ на овцетЬ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прЬзъ вратата на правата мисъль, вие степастири на овцитЬ, и овцитЬ ви познаватъ. Тогава ще заживЬете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нЬма значение. Вие лесно ще се справите съ голЬмитЬ трудности на живота, ще ги прЬнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитЬ? - Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нЬма да се борите, нЬма да се спъвате въ вълнитЬ на живота, нЬма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно оржжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното оржжие, съ което вие може да воювате. По-силно оржжие отъ правата мисъль нЬма. НЬкой казва: човЬкъ може да съгрЬши. Не, човЬкъ, който има права мисъль, никога не грЬши. Вие може да измЬните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрЬдЬля вашето положение. ЦЬльта, която имате въ ума си, опрЬдЬля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль, която е абсолютна, безъ никакви погрЬшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бждатъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитане и уважение. Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човЬкъ въ себе си има скритата мисъль да бжде едно малко божество. ЗабЬлЬ- жете, че и у най-малкитЬ дЬца, на 5-6 мЬсеца, има такова желание. То заповЬдва, дава разпореждания на майка си. Казва и: "Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облЬчешъ, ще направишъ това-онова". И майка¬та се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитЬ дЬца? Да, но ако тази мома има правата мисъль въ себе си, тя никога нЬма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. ЧовЬкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сжщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисълъ на думата, не сжществува за него. СъврЬменната женитба е изразъ на материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски дого- воръ, отживЬлъ своето врЬме. За свЬта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живЬятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бжде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тжпанъ, а бждещата Любовь ще бжде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитЬ му класически творби, напримЬръ, деветата симфония. Сегашната любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ въ скжсани дрехи. Бждещата любовь мяза на човЬкъ, облЬченъ съ нови, хубави дрехи. Бждещето учение ще бжде свободно отъ всЬкакъвъ страхъ, отъ всЬкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човЬка ще настане едно вжтрЬшно спокойствие. Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бЬхме едно врЬме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бЬхте едно врЬме. НЬкога бЬхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вЬрно: човЬкъ всЬкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бжде добъръ - добъръ е. Иска да бжде лошъ - лошъ е. Въ съврЬменния животъ има голЬмо влияние закона на наслЬдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрЬдЬля първото отклонение, което човЬкъ е направилъ по отношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. СлЬдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благо- датъ. Що е благодатьта? - Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъли. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ НеговитЬ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намЬрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цЬлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое ВрЬме да го посЬете. СлЬдъ като го посЬете, вие ще имате възможностъта да станете богатъ човЬкъ. Ще посЬете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. ПосЬйте това зърно! То разбира законитЬ, които го управляватъ, вие нЬма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? НЬма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. НЬма какво да се чудите. ВсЬки старъ листъ на дървото ще се прЬмахне отъ новия. Новото ще замЬсти старото. СтаритЬ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитЬ и отново ще се прЬвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вжтрЬшнитЬ заблуждения! Колкото години още и да живЬете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бждете, но не и щастливи; разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нЬкой при васъ и гледа само разрушения. ТЬлото се руши, очитЬ се рушатъ, ушитЬ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: "Събирайте богатства да небето", Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прЬодолявате всички мжчнотии въ живота. НЬкой отъ васъ иска да лЬкува другитЬ хора. Не, никой никого не може да лЬкува, ако нЬма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нЬмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нЬма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грЬхътъ е неизбЬженъ. НЬкой отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право гово¬рятъ и право мислятъ. ВсЬки трЬбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. ЧовЬкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. СлЬдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голЬма радость въ душитЬ ви. Писа-нието казва: "Когато ме потърсите съ всичкото си сърдце, ще ме намЬрите". Само съ правата мисъль ще намЬримъ Бога и ще придоби-емъ своето спасение. СъврЬменнитЬ хора, както и тия отъ миналитЬ вЬкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. ТЬ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трЬбва да напуснатъ живота. Не, нЬма да напуснашъ живота, но ще го прЬобразятъ. Ако си овчарь, и живЬешъ въ проста колиба, щомъ имаихъ правата мисъль, ще си нап- равишъ по-хубава. ОвцитЬ си ще хранишъ по-добре, ще имъ дадешъ по-голЬма свобода. НЬма да ги колишъ, а само млЬкото имъ ще взимаихъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата гра-дина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най-хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрЬ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрЬ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звЬздитЬ, ще имашъ хубави, свЬтли посЬщения отъ сжщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тЬхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нЬкой, че това сж заблуж¬дения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положе¬ние, въ което живЬемъ, се намираме и прЬдъ най-голЬми заблуждения. По-голЬми заблуждения въ свЬта отъ сегашнитЬ никога не сж сжще- ствували. Ние сме като оня актьоръ, който прЬдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намЬта царската мантия, ходи, разхожда се налЬво-надЬсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: "Царь съмъ азъ, да знаете!" Да, той е сЬнката на царя. Като слЬзе отъ сцената, публиката казва: "Този актьоръ изигра добрЬ своята роля". Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трЬбва да слЬземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си. Сега вие ще се намЬрите прЬдъ друго противорЬчие и ще каже-те: отъ толкова години като живЬемъ, не можахме ли да намЬримъ правата мисъль? Правата мисъль прЬдставлява сборъ отъ живи сжще-ства, на които трЬбва да се даде пжть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човЬкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нЬмаме правата мисъль, нашата градина ще бжде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прЬзъ твоята градина. Тогава пжтьтъ ти ще бжде покритъ съ цвЬтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихВане на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ - по пжтя на правата мисъль. То бЬга отъ насъ, защото знае, че сме хора неВЬжи и нЬма да го оцЬнимъ. То е най-красиВата мома, която казва: "Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бЬгамъ отъ васъ". Като намЬримъ правата мисъль, щастието нЬма да бЬга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирЬ ни. Дръжте тази идея въ себе си! Христосъ казва: "ВсЬки, който не минава прЬзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е". ВсЬки, който нЬма правата ми-съль, крадецъ е и разбойникъ е. ВсЬки, който има правата мисъль, вли-за прЬзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бЬгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бждете герои. Герой е човЬкътъ, който може да бжде мжченикъ. Това не значи, че той самъ трЬбва да прЬдизвиква мжченията, но да бждемъ готови да минемъ прЬзъ най-голЬмитЬ мжчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нЬкой пжти ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитЬ, за да намЬрите правата мисъли. Много пжти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрЬшили. Всички хора, които сж завършили своята еволюция, или които сж добили смисъла въ живота, сж минали все по този пжть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свЬтското говорене е разбрано. СвЬтскитЬ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! НЬма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! - Не знаемъ, какво нЬщо е правото мислене, трЬбва да прочетемъ нЬкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврЬ- менни философи, но тЬ сж засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сж въ стълкновение. ТЬ сж говорили за врЬмето и пространството, за отношенията, за мЬркитЬ, обаче, ви¬наги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. ВсЬки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. СлЬдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трЬбва да мЬримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовъта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. ГрЬхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свЬта идватъ чрЬзъ Бога. Любовь, Истина, Мждрость, Кротость, Въздържание, ТърпЬние, Прилежание - всички тЬзи добродЬтели идватъ само чрЬзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродЬтель, ако нЬмашъ въ ума си Бога. НЬкой отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размЬръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. НЬкой казва: азъ ще пробия най-голЬма дупка. Това не е философия. По-добрЬ пробийте най-малката дупка и оставете врЬме- то да образува по-голЬмата дупка. Вие отворете водомЬра, за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пжть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пжть за живота. Правата мисъль е нЬщо живо, тя сама е животъ. ВлЬзе ли при васъ, започва вече да твори. Най-доб- риятъ слуга, най-вЬрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовь, здраве, смисълъ. И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това поло¬жение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влЬзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влЬзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вжтрЬ. Какъ сте влЬзли? Може да сте влЬзли прЬзъ плета - това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влЬзете съ менъ, азъ ще ви покажа, какъ трЬбва да се влЬзе. Казвате: досега не сме ли влЬзли? Вие сте до коша¬рата, но вжтрЬ въ кошарата не сте още влЬзли. Казвате: толкова години вече, какъ вЬрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърдча- вамъ, но това е дълбокото вжтрЬшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трЬбва да влЬзе прЬзъ вратата, като приятель. Тя трЬбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно. Започнете разискванията си съ правата мисъль. НЬкой искатъ да знаятъ, какви сж разбиранията имъ за нЬщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тжпанъ. НЬкой се докачи, не е съгласенъ съ мнението на другитЬ за Бога. Не, за Бога трЬбва да имате само едно разбиране. Какво нЬщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. ЦиганитЬ, запримЬръ, нЬматъ никакъвъ Господь, никаква религия, никаква наука. ТЬ сж изпждени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитЬ, тЬхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лЬнивъ, на лъжливъ човЬкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ - виждалъ разни образи. - Никакъвъ образъ нЬма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примЬръ за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: "Стани гледачъ, за да се оправятъ работитЬ въ живота ни"! Той и казва: "Не разбирамъ отъ това изкуство". Най-послЬ, тя го убЬдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успЬлъ въ прЬдсказанията си. На втория день дохожда единъ човЬкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пиша: "я ми кажи, какво нося въ гащишЬ?" Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъжъ Чаширъ, т. е. лисица на пазари, втори пжть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ". ЧовЬкътъ, като го слушалъ, казалъ си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врЬме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитЬ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитЬ. Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голЬмата бЬда въ свЬта. ДЬ ще намЬря тия крадци." Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намЬри крадцитЬ, а въ това врЬме да си оплаче сждбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. СЬда подъ едно дърво и слЬдъ като залЬзло слънцето, отдЬлилъ едно отъ царевичнитЬ зърна и си казалъ: "Ето първиятъ день мина". КрадцитЬ, понеже знаЬли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тЬхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ "единъ мина", помислилъ си: "позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитЬ". Вториятъ день ходжата пакъ отдЬлилъ другото зърно и си казалъ: "Ето, и вториятъ мина!" Чулъ го вториятъ крадецъ и си казалъ: "И мене позна!" И така ходжата си отдЬлялъ всЬки дени по едно зърно и броялъ изминалитЬ се дни, а крадцитЬ мислили, че тЬхъ брои. Затова, отиватъ -при него и му казватъ: "Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!" Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нЬщата. Азъ не искамъ да бждете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитЬ ви. И тъй, казвамъ на младитЬ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрЬдЬли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.