от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене
(Малките мъчнотии)
 
Ред 4: Ред 4:
  
 
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване
 
[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-1_Posoka_na_rastene.pdf Посока на растене - София 1938 г.] - оригинал за сравняване
 +
  
  
 
== Малките мъчнотии ==
 
== Малките мъчнотии ==
  
— В Я р е н ъ, истиненъ, чистъ и благъ всякога бжди!
+
 
Чете се темата: „Най-красивата критика".
+
–  Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
Какъвъ е произходътъ на думата „крити¬ка"? Тя произлиза отъ глагола воювамъ. Бъл¬гарите казватъ „крея", което означава, че едва се крепя, сжщо така тЯ казватъ „крия, къртя, кръстъ" и т. н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикътъ изнася само лошата страна на нЯщата, той не истински критикъ. Критикъть е подобенъ на хирурга, а задачата; на хирурга не е само да рЯже. но и да при-сажда. Истински хирургъ е онзи, който рЯже гнило, а присажда здраво. ЧовЯкъ може да бжде лЯкарь самъ на себе си и да се лЯкува безъ ножъ. Съ мисъльта си човЯкъ може да се освободи отъ всички израстъци на тЯлото. Какъ? Като ги мЯсти отъ едно мЯсто на дру-го. Ако израстъкътъ е вжтрешенъ, той може да го изнесе вънъ нЯкжде. Щомъ е отвънъ, той лесно се лЯкува. Ако е трескавъ, човЯкъ пакъ може самъ да се лЯкува. Треската е резул- татъ на излишна материя въ човЯка. Съ по- мощьта на мисъльта си човЯкъ може да съ¬бере тази материя на едно мЯсто и да я из¬
+
 
+
Чете се темата: “Най-красивата критика”.
+
 
133>
+
Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво. Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги меси от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува. Ако е трескав, човек пак може сам да се лекува. Треската е резултат на излишна материя в човека. С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта.
вади навънъ чрезъ нЬкакъвъ цирей. Щомъ въ организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начинъ, тя требва да излезе навънъ. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя презъ порите си чрезъ изпо¬тяване. Ако не може по този начинъ, поне чрезъ нЯкакъвъ цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери место, но тогава човекъ ще бжде робъ на болесть1а.
+
 
Представете си, че предъ вась изнасятъ две чаши отъ различна големина. Коя отъ две¬те чаши ще изберете, това зависи отъ случая. Ако трЬбва да налЯятъ въ нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голЯмата чаша. Ако вие наливате сжщото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Споредъ закона на любовьта требва да бжде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за дру¬гите — големата. Сжщиятъ законъ требва да се приложи и по отношение на критиката. Критикувашъ ли себе си, ще си послужишъ съ по-големата чаша. Критикувашъ ли други¬те, ще си послужишъ съ по-малката чаша. Това изисква законътъ на любовьта. Иекои критици приличатъ на сланата: дето паднатъ, всичко попарватъ. Други критици приличатъ на росата: дето паднатъ, благословение носятъ. Критикътъ требва да бжде правдивъ човекъ, да има правиленъ черепъ. Ако черепътъ на критика е неправиленъ, и критиката му ще бжде такава. За да критикува нещата, човекъ требва да ги разбира. Какъ може човекъ да
+
Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят. Критикът трябва да бъде правдив човек, да има правилен череп. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава. За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек.
+
 
+
И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания. Срещате един човек, виждате, че очите му са големи или малки и започвате да се произнасяте, дали е красив, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трябва да знаете, защо очите на един човек са големи, а на друг – малки. Големите очи са израз на алчност. те са станали големи по причина на стремлението на даден човек да обсебва нещата. В желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварял повече очите си, вследствие на което е възприемал повече светлина. Тази светлина е помогнала за разширяване на очите му. От друга страна, доказано е, че хора, които се раждат вечер, имат големи очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известен въпрос, човек трябва да има знание. Казвате, че има различни цветове в природата – червен, портокалов, розов, син, жълт, зелен, виолетов и т.н. Казвате, че обичате, запример, повече розовия от синия, но защо предпочитате единия пред другия, не знаете. Каква е разликата между един и друг цвят, не знаете. Ще кажете, че те се различават по броя на трептенията си, но колко трептения има всеки цвят, и това не знаете. Защо едни животни са топлокръвни, а други – студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеят, растат и се развиват при неблагоприятни условия на студено. Какво показва това? От този факт съдим, че в далечното минало рибите са изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени от топлина, от горивен материал, вследствие на което се задоволили с най-малката топлина. Те намерили скритата топлина във водата и влезли да живеят в нея. Рибите живеят много економично – с най-малката топлина и светлина.
134>
+
 
критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира отъ тЯхъ ? Не е лесно да критикува човЯкъ.
+
Като ученици, вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите, как постепенно са преминавали от низш във висш живот. Същевременно, изучавайте добрите им черти и вадете поука от тях. Като дойдете до рибите, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или оплакване. Когато положението им е станало непоносимо, те са се превърнали в птици. Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. Запример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа. Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото.
И тъй, за да критикува. човЯкъ трЯб¬ва да има знания. СрЯщате единъ човЯкъ, виждате, че очитЯ му сж голЯми или малки и започвате да се произнасяте, дали е красивъ, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трЯбва да знаете, защо очитЯ на единъ човЯкъ сж. голЯми, а на другъ — мал¬ки. ГолЯмитЯ очи сж изразъ на алчность. ТЯ сж станали голЯми по причина на стремле¬нието на даденъ човЯкъ да обсебва нЯщата. Въ желанието си да ги обхване, да ги задър¬жи за себе си, той е отварялъ повече очитЯ си, вследствие на което е възприемалъ повече свЯтлина. Тази свЯтлина е помогнала за раз¬ширяване на очитЯ му. Отъ друга страна, до¬казано е, че хора, които се раждатъ вечерь, иматъ голЯми очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известенъ въпросъ, човЯкъ трЯб¬ва да има знание. Казвате, че има различни цвЯтове въ природата — червенъ, портока- ловъ розовъ. синь, жълтъ, зеленъ, виолетовъ и т. н. Казвате, че обичате, запримЯръ, повече розовия отъ синия, но защо предпочитате единия предъ другия, не знаете. Каква е раз¬ликата между единъ и другъ цвЯтъ, не знае¬те. Ще кажете, че тЯ се различаватъ по броя на трептенията си, но колко трептения има всЯки цвЯтъ, и това не знаете. Защо едни жи¬вотни сж топлокръвни. а други — студено-
+
 
+
И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове. Изучавайте живота на великите хора, да видите, как са се проявявали, как са се справяли с неблагоприятните условия. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите изпитания и страдания. Като страдат, мнозина мислят, че страданията са дадени само за тях. Повече или по-малко, всеки човек страда. Като ученици, обаче, вие трябва да се отнасяте съзнателно към своите мъчнотии. Мнозина се подават на настроенията си, които ги въртят на една и на друга страна, както вятърът върти ветропоказателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикът трябва да бъде свободен от всякакви настроения. Щом влезе в клас, той трябва да свали раницата с настроения от гърба си, да я остави вън. Влезе ли с раница в клас, влизането му е безпредметно. Съзнание се иска от ученика. Кой е виновен за неговото неразположение? Светът е красив. Слънцето постоянно грее, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя път. Хората се раждат, веселят се, търсят щастие. Ангелите пеят и славят Бога. Трябва ли при това положение човек да бъде неразположен? Коя е причината за неговото неразположение? Много от страданията на хората са фиктивни. Много от страданията им се дължат на тяхната глупост.
+
 
135>
+
Един разумен и добър човек станал рано сутринта и се готвел да отиде на работа. Но какво видял? Жена му и дъщеря му плачат. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Като разправила съня си на майката, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Защо плачете? – запитал бащата. Детето на дъщеря ни умря. Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. Какво правите? Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. Знаете ли, че телето ви ще умре така? Аз ще ви покажа, как да го освободите, но телето ще дадете на мене. Съгласни сме на всичко, само да освободим главата му от гърнето. Пътникът ударил гърнето с един камък, и то се счупило. Така той освободил главата на телето, но и телето спечелил. Едва напуснал това село, ето, натъкнал се на още по-голямо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали пред вратата на един дом и живо решавали нещо. Какво е станало? – запитал той селяните. Остави се, женим сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе през вратата. Не знаем, какво да направим. Само едно остава: да отрежем главата й. Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. Даваме го, само да ни помогнеш. Пътникът скочил на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щом навела главата си, тя влязла през вратата, дето я посрещнали с радост и веселие.
кръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеятъ растагъ и се развиватъ при небла¬гоприятни условия на студено. Какво по¬казва това? Отъ този фактъ сждимъ, че въ далечното минало рибите сж изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени отъ топлина, отъ горивенъ материалъ, вследствие на което се задоволили съ най-малката топли¬на. ТЯ намерили скритата топлина въ водата и влезли да живеятъ въ нея. Рибите живк- ятъ много економично — съ най-малката то¬плина и светлина.
+
 
Като учнници, вие требва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопи- таещите, да видите, какъ постепенно сж. пре¬минавали отъ низшъ въ висшъ животъ. Съще¬временно изучавайте добрите имъ чърти и ва¬дете поука отъ техъ. Като дойдете до риби¬те, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеятъ при неблагоприятни, тежки усло¬вия, безъ да роптаятъ, безъ да издаватъ звукъ на протестъ или оплакване. Когато положе¬нието имъ е станало непоносимо, те съ се превърнали въ птици. Птиците иъкъ сж се превърнали въ млекопитаещи. Като изучавате 'пътя по който животътъ се развива, вие се запознавате съ работата на Духа. ВсЯко жи¬вотно е символъ на нещо, отъ което човекъ може да се възпитава. ЗапримЯръ, преди да влЯзе въ къщата, котката изчиства добре кра¬
+
Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сън и умряло. Не бързайте да режете главата на телето, за да я извадите от гърнето. Не решавайте въпроса с високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине през вратата, не бързайте да режете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щом наведе малко главата си, и мъчнотията ще се реши.
+
 
+
Трябва ли човек да се спъва от малки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да са дадени на човека, те са по силите му. Малко усилие се иска от него, за да ги реши правилно.
136>
+
 
ката си. Съ това тя иска да каже: Когато те канятъ на гости, първо изчисти краката си и после влЯзъ въ стаята. Когато кукурига, пЯ- тельтъ иска да каже, че човЯкь има право да пЯе, но следъ като свърши известна работа. Докато работи, той трЯбва да мисли. Казано е въ Писанието: „Изпитвайте духоветЯ! Всич¬ко изучавайте, но доброто дръжте". Следова¬телно не пренебрегвайте онова, което срЯща- те по пжтя си. Разумниятъ се учи и отъ до-брото и отъ злото.
+
 
И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете въ ума си нЯщо сжществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното въ живота, изучавайте, освенъ жи¬вотните, растенията, минералитЯ, още и човЯш- китЯ типове. Изучавайте живота на великитЯ хора, да видите, какъ сж се проявили, какъ сж се справяли съ неблагоприятните условия. Колкото по-великъ е човЯкъ, толкова по-голЯ- ми сж неговитЯ изпитания и страдания. Като страдатъ, мнозина мислятъ, че страданията сж дадени само за тЯхъ. Повече или по-мал¬ко, всЯки човЯкъ страда. Като ученици, обаче вие трЯбва да се отнасяте съзнателно къмъ своитЯ мжчнотии. Мнозина се подаватъ на на¬строенията си, които ги въртятъ на една и на друга страна, както вЯтърътъ върти вЯтро- показателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикътъ трЯбва да бжде свободенъ отъ всЯкакви настроения. Щомъ влЯзе нъ класъ, той трЯбва де свали раница¬
+
 
+
–  Верен, истинен чист и благ всякога бъди !
+
 
137>
+
 
та съ настроения отъ гърба си, да я остави вънъ. ВлЬзе ли Съ раница въ класъ. влизането му е безпредметно. Съзнание се иска отъ уче¬ника. Кой е виновенъ за неговото неразполо¬жение ? СвЯтътъ е красивъ. Слънцето посто¬янно гр-Ье, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя пжть. Хората се раждатъ, веселятъ се, търсятъ ща¬стие. АнгелитЯ пЬятъ и славятъ Бога. ТрЬбва ли при това положение човЬкъ да бжде неразположенъ ? Коя е причинлта за негово¬то неразположение? Много оть страданията на хората сж фиктивни. Много отъ страда¬нията имъ се дължатъ на т-Ъхната глупость.
+
 
Единъ разуменъ и добъръ чов-Ькъ станалъ рано сутриньта и се готвълъ да отиде на ра¬бота. Но какво вид'Ьлъ? Жена му и дъщеря¬та плачатъ. Защо ? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченпе, което >мрЪ- ло. Като разправила съня си на майката, и двегЬ започнали да плача гъ за умр Ьлото дете. Защо плачете? — запиталъ бащата. Детето на дъщеря ни умрЪ. Че ког а се е женила, кога е родила дете. за да умре вече ? Възмутенъ отъ глупостьта на жена си и на дъщеря си, бащата казалъ: Ще тръгна по свЬта да пжтувамъ и. ако намЪря по-глупав и хора отъ васъ. ще се върна. Като минавалъ край едно село, той виделъ, че единъ селя- нинъ се качилъ на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, какъ се обуватъ, мжжътъ
+
12. Лекция от Учителя, държана на 12. декемврий, 1926 г. София.
+
+
138>
+
искалъ да скочи отъ дървото и така да влЯзе въ потуритЯ. Стой, не скачай отъ дървото! — извикалъ пътникът ь. Азъ ще те науча, какъ се обуватъ потури, но като възнаграждение ще ми дадешъ потурите си. Ще ги дамъ, само да ме научишъ, какъ да ги обувамъ. Следъ това пжтникътъ продължилъ своето странствуване. и въ друго село видЯлъ събрани селяни на площада — решаватъ нещо. Какво прави¬те? Едно теле пъхнало главата си въ едно .гърне и не може да я извади. Ние сме се съ¬брали да решимъ, какъ да извадимъ главата му. Най-после дойдохме до решеиие да отре- жемъ главата на телето, за да го освободимъ отъ гърнето. Знаете ли, че телето ви ще умре така ? Азъ ще ви покажа, какъ да го освободите, но телето ще дадете на мене. Съгласни сме на всичко, само да освободимъ главата му отъ гърнето. Пътникътъ ударилъ гърнето съ единъ камъкъ и то се счупило. Така той освободилъ главата на телето, но и телето спечелилъ. Едва напусналъ това село, ето, натъкналъ се на още по-големо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали предъ вратата на единъ домъ и живо реша¬вали нещо. Какво е станало? — запиталъ той селяните. Остави се, женимъ сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе презъ вратата. Не знаемъ, ка¬кво да направимъ. Само едно остава: да отре- жемъ главата й. Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. Даваме
+
+
+
139>
+
1го, само да ни помогнешъ. Пътникътъ ско- ■чилъ на врата на булката, и тя моментално новела главата си. Щомъ навела главата си, тя влЯзла презъ вратата, дето я посрещнали съ радость и веселие.
+
Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сънъ и умрЯло. Не бързайте да р*Ьжете главата на телето, за да я извади¬те отъ гърнето. Не решавайте въпроса съ ви¬соката булка безсмислено. Ако бултата е ви¬сока и не може да мине презъ вратата, не бързайте да рЯжете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щомъ наведе малко гла-вата си, и мъчнотията ще се реши.
+
Тр-Ьбва ли човЯкъ да се спъва отъ мал¬ки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да съ дадени на човЯка, тЯ съ по силитЯ му. Малко усилие се иска отъ него, за да ги ре¬ши правилно.
+
— В Я р е н ъ. истине н ъ. чистъ и благъ всЯкога бъди!
+
12. Лекция отъ Учителя, държана на 12. декемврий, 1926 г. София.
+

Текуща версия към 20:52, 11 април 2011

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока на растене

Посока на растене - София 1938 г. - оригинал за сравняване


Малките мъчнотии

– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !

Чете се темата: “Най-красивата критика”.

Какъв е произходът на думата “критика”? Тя произлиза от глагола воювам. Българите казват “крея”, което означава, че едва се крепя; също така те казват “крия, къртя, кръст” и т.н. Обаче, критиката не руши само, но и създава. Критиката едновременно събаря и гради. Ако критикът изнася само лошата страна на нещата, той не е истински критик. Критикът е подобен на хирурга, а задачата на хирурга не е само да реже, но и да присажда. Истински хирург е онзи, който реже гнило, а присажда здраво. Човек може да бъде лекар сам на себе си и да се лекува без нож. С мисълта си човек може да се освободи от всички израстъци в тялото. Как? Като ги меси от едно място на друго. Ако израстъкът е вътрешен, той може да го изнесе вън някъде. Щом е отвън, той лесно се лекува. Ако е трескав, човек пак може сам да се лекува. Треската е резултат на излишна материя в човека. С помощта на мисълта си човек може да събере тази материя на едно място и да я извади навън чрез някакъв цирей. Щом в организъма се е събрала нечиста материя, по какъвто да е начин, тя трябва да излезе навън. Задачата на човека е да изкара тази нечиста материя през порите си чрез изпотяване. Ако не може по този начин, поне чрез някакъв цирей. Ако и така не може, тя сама ще си намери място, но тогава човек ще бъде роб на болестта.

Представете си, че пред вас изнасят две чаши от различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша.Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша. Това изисква законът на любовта. Някои критици приличат на сланата: дето паднат, всичко попарват. Други критици приличат на росата: дето паднат, благословение носят. Критикът трябва да бъде правдив човек, да има правилен череп. Ако черепът на критика е неправилен, и критиката му ще бъде такава. За да критикува нещата, човек трябва да ги разбира. Как може човек да критикува музиката, поезията или науката, ако нищо не разбира от тях? Не е лесно да критикува човек.

И тъй, за да критикува, човек трябва да има знания. Срещате един човек, виждате, че очите му са големи или малки и започвате да се произнасяте, дали е красив, или не. Това не е правилна преценка. Преди всичко, вие трябва да знаете, защо очите на един човек са големи, а на друг – малки. Големите очи са израз на алчност. те са станали големи по причина на стремлението на даден човек да обсебва нещата. В желанието си да ги обхване, да ги задържи за себе си, той е отварял повече очите си, вследствие на което е възприемал повече светлина. Тази светлина е помогнала за разширяване на очите му. От друга страна, доказано е, че хора, които се раждат вечер, имат големи очи. Изобщо, иска ли да се произнесе по известен въпрос, човек трябва да има знание. Казвате, че има различни цветове в природата – червен, портокалов, розов, син, жълт, зелен, виолетов и т.н. Казвате, че обичате, запример, повече розовия от синия, но защо предпочитате единия пред другия, не знаете. Каква е разликата между един и друг цвят, не знаете. Ще кажете, че те се различават по броя на трептенията си, но колко трептения има всеки цвят, и това не знаете. Защо едни животни са топлокръвни, а други – студенокръвни, и това не знаете. Известно ви е, че топлината е условие за растене и развиване на живите същества. Въпреки това рибите живеят, растат и се развиват при неблагоприятни условия – на студено. Какво показва това? От този факт съдим, че в далечното минало рибите са изпаднали при много неблагоприятни условия, лишени от топлина, от горивен материал, вследствие на което се задоволили с най-малката топлина. Те намерили скритата топлина във водата и влезли да живеят в нея. Рибите живеят много економично – с най-малката топлина и светлина.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота на рибите, на птиците, на млекопитаещите, да видите, как постепенно са преминавали от низш във висш живот. Същевременно, изучавайте добрите им черти и вадете поука от тях. Като дойдете до рибите, спрете вниманието си върху мълчанието. Те живеят при неблагоприятни, тежки условия, без да роптаят, без да издават звук на протест или оплакване. Когато положението им е станало непоносимо, те са се превърнали в птици. Птиците пък са се превърнали в млекопитаещи. Като изучавате пътя, по който животът се развива, вие се запознавате с работата на Духа. Всяко животно е символ на нещо, от което човек може да се възпитава. Запример, преди да влезе в къщата, котката изчиства добре краката си. С това тя иска да каже: Когато те канят на гости, първо изчисти краката си и после влез в стаята. Когато кукурига, петелът иска да каже, че човек има право да пее, но след като свърши известна работа. Докато работи, той трябва да мисли. Казано е в Писанието: “Изпитвайте духовете! Всичко изучавайте, но доброто дръжте.” Следователно, не пренебрегвайте онова, което срещате на пътя си. разумният се учи и от доброто, и от злото.

И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо съществено, реално, а не само отвлечени идеи. За да дойдете до реалното в живота, изучавайте, освен животните, растенията, минералите, още и човешките типове. Изучавайте живота на великите хора, да видите, как са се проявявали, как са се справяли с неблагоприятните условия. Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите изпитания и страдания. Като страдат, мнозина мислят, че страданията са дадени само за тях. Повече или по-малко, всеки човек страда. Като ученици, обаче, вие трябва да се отнасяте съзнателно към своите мъчнотии. Мнозина се подават на настроенията си, които ги въртят на една и на друга страна, както вятърът върти ветропоказателя. Когато му се преподава, когато слуша учителя си, ученикът трябва да бъде свободен от всякакви настроения. Щом влезе в клас, той трябва да свали раницата с настроения от гърба си, да я остави вън. Влезе ли с раница в клас, влизането му е безпредметно. Съзнание се иска от ученика. Кой е виновен за неговото неразположение? Светът е красив. Слънцето постоянно грее, като изпраща своята светлина и топлина на земята. Земята следва своя път. Хората се раждат, веселят се, търсят щастие. Ангелите пеят и славят Бога. Трябва ли при това положение човек да бъде неразположен? Коя е причината за неговото неразположение? Много от страданията на хората са фиктивни. Много от страданията им се дължат на тяхната глупост.

Един разумен и добър човек станал рано сутринта и се готвел да отиде на работа. Но какво видял? Жена му и дъщеря му плачат. Защо? Дъщерята сънувала, че се оженила и родила момченце, което умряло. Като разправила съня си на майката, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Защо плачете? – запитал бащата. – Детето на дъщеря ни умря. – Че кога се е женила, кога е родила дете, за да умре вече? Възмутен от глупостта на жена си и на дъщеря си, бащата казал: Ще тръгна по света да пътувам и, ако намеря по-глупави хора от вас, ще се върна. Като минавал край едно село, той видял, че един селянин се качил на едно високо дърво, а жената държала отдолу едни нови потури. Понеже не знаели, как се обуват, мъжът искал да скочи от дървото и така да влезе в потурите. – Стой, не скачай от дървото! – извикал пътникът. Аз ще те науча, как се обуват потури, но като възнаграждение ще ми дадеш потурите си. – Ще ги дам, само да ме научиш, как да ги обувам. След това пътникът продължил своето странствуване, и в друго село видял събрани селяни на площада – решават нещо. – Какво правите? – Едно теле пъхнало главата си в едно гърне и не може да я извади. Ние сме се събрали да решим, как да извадим главата му. Най-после дойдохме до решение да отрежем главата на телето, за да го освободим от гърнето. – Знаете ли, че телето ви ще умре така? Аз ще ви покажа, как да го освободите, но телето ще дадете на мене. – Съгласни сме на всичко, само да освободим главата му от гърнето. Пътникът ударил гърнето с един камък, и то се счупило. Така той освободил главата на телето, но и телето спечелил. Едва напуснал това село, ето, натъкнал се на още по-голямо чудо. Всички селяни на съседното село се събрали пред вратата на един дом и живо решавали нещо. – Какво е станало? – запитал той селяните. – Остави се, женим сина си, но указа се, че булката е много висока, не може да влезе през вратата. Не знаем, какво да направим. Само едно остава: да отрежем главата й. – Ей сега ще ви кажа, но ще ми дадете наниза на булката. – Даваме го, само да ни помогнеш. Пътникът скочил на врата на булката, и тя моментално навела главата си. Щом навела главата си, тя влязла през вратата, дето я посрещнали с радост и веселие.

Следователно, като сте дошли на земята, ще бъдете умни. Не плачете за детето, което сте родили на сън и умряло. Не бързайте да режете главата на телето, за да я извадите от гърнето. Не решавайте въпроса с високата булка безсмислено. Ако булката е висока и не може да мине през вратата, не бързайте да режете главата й, но я убедете да се наведе малко. Щом наведе малко главата си, и мъчнотията ще се реши.

Трябва ли човек да се спъва от малки мъчнотии? Каквито мъчнотии и страдания да са дадени на човека, те са по силите му. Малко усилие се иска от него, за да ги реши правилно.


– Верен, истинен чист и благ всякога бъди !


12. Лекция от Учителя, държана на 12. декемврий, 1926 г. София.