Разлика между версии на „Изгревите на слънцето“

Версия от 13:13, 19 април 2011

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Извънредни беседи

Работна среда на електронния архив

Изгревите на слънцето

Изгревите на слънцето - оригинал

22 март 1928 г. 6 ч. с. „На Изгрев".

Тази година трябва да имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.

Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът. Преди да слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната. Тя трябва да отиде на своето местоназначение.

Дойдем ли до човека, и в неговия живот има две разклонения: едното води към физическия свят, а другото - към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва да се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек да изпитва от това голяма приятност. След туй трябва да стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв, да се изпрати на цялото тяло, да разнася живота, а нечистата храна, т.е. част от храната, която не се съгласява с човека, да се изхвърли навън. Тази част от материята казва: "Аз съм на особено мнение, аз мисля другояче, не като вас". И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте да вярвате, в каквото искате, да живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!" Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, оттам в мозъка и образува мисълта. Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.

В духовния живот има три пътя, по които човекът, или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум, или интелигентност, или тъй наречения - път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, чрез които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.

Когато говорим за Божествената мисъл, подразбираме човешката глава. Когато говорим за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говорим за волята, подразбираме физическия човек, т.е. законите, които съществуват във физическия свят. Ние не можем да изменим тия закони. Когато хората казват, че физическият живот е несъвместим с духовния, това е тяхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие. Когато казват, че между физическия и духовния живот няма нищо общо, това говори за погрешните схващания на хората, които са резултат на известни натрупвания от миналото в мисълта. И днес човечеството трябва да се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания. Животът на плътта, материалният живот, както днес го схващат хората, наистина, няма нищо общо с духовния живот. Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот. Божествено разбиране трябва да имаме за материалния живот.

Та казвам: в света има три изгрева. Първият изгрев е изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения. Няма живо същество по лицето на земята, което да не посреща физическото изгряване на слънцето.

Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият - изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т.е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: старият човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 - 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 - 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седемгодишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 - 14 години сте дете на ангелския свят; от 14 - 21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв си - Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 - 35 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казва: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 35 - 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно - физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 - 48 годишна възраст. От 48 - 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 - 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното слънце, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започва да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? - Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? - В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието, и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Заглавие на раздел

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а гъ¬се отказватъ.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всъкога под¬разбираме онъзи наши приятели от невидимия свътъ, коиго са дошли да ни посбтятъ. Подь ду¬мата „невидим свътъ", »е трябва да подразбира¬те св-вт без никаква реалность. Този св+зт е десеть пжти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашит приятели от невидимия свЪтъ, които ни посЪща-ват въ известна епоха на нашия живот повече, отколкото въ всЬко друго врЪме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при насъ, т"Б носят съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие въ всички наши нужди и ни дават най-възвишени упжтвания. Вие има¬те крива представа за ангелит-в, за светиит-в, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че т са заети само съ възвишени работи и не се интере-суват от човека, не се занимават съ дребни работи. Не, дойде ли един ангелъ при тебе, той се интересува и от дребнитъ- н"Бща на твоя жи¬вотъ. Когато обмчаш нъкого, ти знаеш, какви са неговит очи, уши, знаеш, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко въ него е красиво.

Сжщият закон е върен и по отношение любовта на нашитъ- приятели от невидимия свътъ. Когато един твой приятель от невиди¬мия свът ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия прия¬тели идват при васъ, гб водят съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влЪзат въ двора ви, гб започват да разтовар-ват камилигв, свалят от тъхъ куфарит и ги внасят въ дома ви. Там отварят куфаригв и започват да раздават подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрит ви, и слЪдъ като поседят 5 - б дни у Еасъ на гости, всичкигЪ ви работи се уреждатъ. Вие тръбг ва само да чакате и да не се безпокоите- Яко ня¬мате съ какво да ги угостите, т ще извадят от куфарит си всичко, което е необходимо.

Сега, може-би, вие се смущавате, че физи ческото слънце изгр-в, но аз ви говоря още, по¬неже 'духовното слънце не е изгръло. Всички вие трябва да се стремите да имате вжтръшно разпо¬ложение да наблюдавате изгръването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите съ любов. Любовта е законъ, който сжществува между ча-стигб и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е ця¬лото, затова се проявява между ангелигв и между хората, като части на цълото. Любовта започва съ хората. Въ това отношение хората са началото, а ангелигв са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта. Всеки, който не за¬почва съ човъшката любов, той не може да раз¬бере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всъко благородно чувство въ човъшката душа да се развива. Този еестеетвеният пжть, по който може да се върви въ Божествения свътъ. Любовта има мнго форми, чръз които може да се проявява, но кой кждъто е дошълъ въ Лю¬бовта. да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите от много неприят¬ности, от много болести. Причинит на болестит у хората се дължат на подпушване въ чувствала, йа въздържане въ проявлението на Любовта. Всички болести въ свъта, като ревматизъмъ, иши-асъ. главоболие и редъ други, са резултат на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовта?' Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начин да я пуснемъ? - По най-прави-лен начинъ, по Божествен начинъ. Ако пуснете-Любовта да тече пръз васъ, ще направите по-малко погръшки, отколкото ако я спрете въ ней¬ния пжть. Не пуснем ли Любовта да тече пръз ' насъ, ше се родят болести, нещастия, които Бог-послъ ще изправя чръз редъ страдания. Затова-казвамъ: дайте ходъ на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само» свободният човъкъ може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен чо¬въкъ е само онзи, който е намърилъ Истината» • Такъвъ човъкъ проявява Любовта разумно. Нъма ли свобода въ Любовта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмъна на енергиитъ. гАз подразбирам разумна обмвна на енергиит на Любовта. Питамъ: като се разговарят двама души разумно, това не е ли любовна обмъна на разумното у тъхъ? Като се срещнат двама душ» и си размънят разумни погледи, това не е ли» любовна обмъна на разумното у тъхъ? Та казвамъ: всички трябва да се стремите да се избавите от ония крив"и разбирания, които са наслоени въ васъ от миналото- Т ще дойдатъ, но аз не искам да говоря за тъхъ, нито пъкъ» вие да се спирате върху твхърне ги разказвайте зникому, но ги разглеждайте само като един естет--ствоизпитатель и кажете: твзи Н"вща не са мои, тб са останали от никого. г\з зная, че въ Бо¬жествения животъ, въ който живъя, Любовта се яроявява навсъкждъ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си •към близкигв ваши приятели. Послъ разширя¬вайте любовта си повече, но никога не изнасил-,вайте себе си. Вие казвате: какъ да проявяваме любовта си? - Наблюдавайте какъ постжпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Пи-тамъ: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгръе сутринь слънцето, започва да раздава навсъкждъ и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се «уждаят от мене! Какво мислят хората за него. то не се интересува, понеже не очаква да му да-дат нъщо, а само дава. Така се проявява Бо¬жественото - дава и заминава. На другия день, като изгръе, постжпва по сжщия начинъ. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осввтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората про-даватъ, използуват енергията на слънцето. Какъ? Напримъръ, дървата, вжглищата съдържат слън¬чева енергия, и хората скжпо я продаватъ. Оти-вате при дърваря и му казвате: дай ми от бла¬гословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дъ се проявява човешкото. М вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метъръ дърва, а €00-700 лева за тон вжглища. За колко вр-вме ще ви послу-жат тия дърва или вжглища? При това, колко> души ще могат да се стоплятъ, ако се наредятъ-около една камина? Следователно, когато ние говорим за чо¬вешката любов, подразбираме дървената любовг, или черната любов от вжглищата. И едната, и» другата любов са дошли от слънцето, но си¬лата им трае за няколко часа само. Като се ту-рят въ огъня, светватъ, стоплят за малко вр-вме и посл-в изгасватъ. Искате ли да подържате тази любов, наново ще купувате дърва и вжглища,-Дко мислите да прекарате живота си съ тази лю¬бов, ще има пушекъ, сажди, кюнцигб ще се за-пушватъ, ще дими и често ще трябва да ги чи¬стите. Който не върви по методигв на тази лю¬бов, дим и пушекъ въ кжщата му няма да има,. стените на стаигв ще бъдат чисти, бЪли, никак¬ва пепель, никаква сгурия няма да остава, и кюн¬цигб на печкигв нима да се запушвагъ. Я\з желая на всинца ви да няма дим и пушекъ из стаит-в ви, сгбнит-б ви да бъдат чисти, кюнцит-б ви отпушени и горението въ печкитъ- да бъде пълно. Въ бъдеще, когато науката дойде до поло¬жението да пр-ввръща непълното горение въ пълно, без никакъвъ дим и пепель, животът на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ-св-вта произтичатъот дима. Като наблюдавате човека съ неговите съвременни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгр-Ь! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепель. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов да тече свободно през васъ. По този начин всички 4ще бъдете здрави. Днесъ не може да се помогне -та некои хора. Защо? - Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човекъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне Какъ може да му се помогне? - Чрез верата. Тя Ч великъ Божествен законъ. Любовта започва съ аерата. Началото на Любовта, т. е. първата бръмка, съ която тя започва, това е верата. Тя е първата бримка и на човешката интелигент¬ности на човешките разбирания. Огъ верата вървите към Любовта. Мко искате да прогре¬сирате и въ този, и въ бъдещия светъ, и въ жи-вотъ, и въ смърть, трябва да любите. Когато емъртта дойде при некой човекъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Чо¬векъ, койтолюби, не умира- Хората умират 6т безлюбие. Яко нема кой да те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш. Сега, аз не искам да пресилвам нещата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любов трябва да се филтрира, да се пречисти, да стане Божествена- Вие имате любов, но искате тя да бъде съвършена. Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва да бъдат истински, положителни. Вие .имате и сила, но силата ви трябва да стане още по голяма. Въ Писанието се казва: ,.Трябва да растем от слава въ слава, от сила въ сила, от любов въ любов." Това е великъ закон за развитието на Божественото у човЪка. Като ви говоря така, вие казвате: тия нЪща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не съ ср-вдетвата и съ възможностите, съ които вие разполагате. Напримъръ, вие не можете да съберете водата на морето въ един малъкъ съд. Можете ли да съберете всичката вода от един изворъ въ чашата си? - Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере ва¬шата чаша. Огтукъ казвамъ: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поста-вилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свЪта само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и ве-днъжъ, и дзажъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пжти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовта безконечно пжти, вие се плашите. Не се плашзте от думата „безконечно". Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката й цЪлость, както Бог се проявява. Един день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Бог чувствува; ще мислите, както Бог мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате»какво да правя сега, сл-бцъ като свър-шихъ своята работа на земята? - Щом сте опи¬тали Любовта въ всичките й проявления, ще пра¬вите слънчеви системи. Като отидете въ другия свЪтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки сж-щества от васъ, които Той е създалъ. Сега вие седите въ кжщи, и ако сте жена, казвате: много съм скована, мжжът ме е вър-залъ. И мжжът казва: много съм скованъ, же¬ната ме е вързала. Казвамъ: щом опиташ Лю¬бовта въ всичкит й проявления, жената ще ти даде свободен билетъ, ще пжтуваш навсвкждъч дЪто искаш, ще извървиш милиони километри. По сжщия начин и мжжът ще ти даде свобо¬ден билет за пжтуване. И тъй, сега поздравявам всички ви съ новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не сл-вдъ като излезете от-тукъ, да изг/бите радостта си. Бъдете всвкога радостни! Стремете се да придобиете такава ра-дость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме. (Бес-Ьда, държана от Учителя на22 мартъ, 1928 г, б ч. с. „на Изгрев

- София.) 

ИЗГРЪВИТЕ НА СЛЪНЦЕТО БесЬда от Учителя СОФИЯ 1928