Разлика между версии на „Година на работа“

Версия от 06:08, 8 август 2011

Утринни Слова. Осма година (1938–1939). Том I

Година на работа

Добрата молитва

91 псалом

Молитва на Царството

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Иоана.

В начало бе Словото

Тази година е година, благоприятна за работа. И верующите страдат някой път от скука. Няма какво да работят. Не знаят какво да работят. Някой път скуката идва от това, че са се молили и им е дотегнало да се молят. По някой път им дотегне да четат Свещената книга. Казват: „Това го четохме толкоз пъти.“ Мислят, че всичко е научено. Така се поставят, като че са разбрали всичко – няма какво да ги интересува. И казват: „Не остава нищо друго, освен, като умрем, да отидем в онзи свят.“ А пък това е едно голямо заблуждение.

Трябва да знае да работи човек. И трябва да се учи от всякъде. В една къща има вълна 10–20 килограма. Трябва да я изпредете, да я изтъчете, да приготвите плат от нея и да направите дреха от плата, която да облечете. Това е във физическо отношение. И в духовно отношение човек трябва да знае как да работи. Например защо човек трябва да бъде добър? Че ако ти не си добър, няма да имаш материал, с който да работиш. Доброто и злото са материали и трябва да знаеш да ги преплиташ. За да си учен човек, трябва да познаваш доброто и злото. Трябва да знаеш как да ги преплетеш тези материали. Инак няма да ги туриш на работа и няма да може да се ползваш от доброто и злото. Например някое същество иде от невидимия свят. Там животът е друг. Но какво ще прави на земята, каква работа ще работи? Тук най-първо ще му дадат най-проста работа. Ще го направят един фенерджия – само да отваря фара, отдалеч да пали този фар, за да го виждат корабите. Ти ще палиш фара. Фенерджия си вътре в себе си, да не би тези, които пътуват вътре в езерото, да се заблудят. И ще отваряш и ще затваряш маяка, фара. След това ще ти дадат друга длъжност – да мениш въздуха навън и навътре. След това ще работиш с водата: ще тургаш и ще преливаш – тая служба ще ти дадат. Ти може да си бил там горе един ангел, да си се занимавал с велики работи, а пък тук ще ти дадат прости работи.

Човек, за да стане добър, как ще започне? Често аз съм забелязал, когато някой говори добре, друг някой си мърда главата, като че разбира. Може твоето разбиране да е толкоз, колкото да знаеш да теглиш вълната, да видиш колко килограма е, но не знаеш да я изпредеш и да я направиш на плат. Знаеш само да носиш вълната. Един българин във Варненско го обидили, като му казали: „Жена ти е много мързелива, не работи.“ Той седнал да се хвали и носи цял един топ платно. И казва: „Това е работа!“ Значи, за да докаже, че жена му е работна, че не си губи времето, носи платното. Някой ще каже: „Глупава работа е това.“ Това не е глупава работа. Човекът донася веществени доказателства, защото, ако не може да донесе платното, каквото казват хората, е вярно. А пък трябва да се опровергаят хората.

Доброто някой път е негативно, а някой път е положително. Плюс и минус има – два знака. Кое е минус и кое е плюс? Когато даваш от доброто – даването на доброто е плюс. А пък минусът е, когато някой взема. Той е негативен. Някой път трябва да издържаш, да търпиш. Търпението е отрицателната страна. В живота плюс и минус кое е? Бащата е плюс, а пък майката е минус. А децата какво са? Какъв знак ще турите на децата тогаз? На децата ще турят знака на равновесието. Те уравновесяват. Те са закон на равновесието. Две успоредни линии – това представляват децата. Като събираш, събраната сума – това са децата. Сега аз ви разправям за статически работи, които трябва да минат в динамично отношение в живота. Умният човек трябва да съчетава думите. Като говори думите, той трябва да знае колко положителни думи трябва да изговаря и колко отрицателни. И колко думи трябва да изговори неутрални. Децата са неутрални в онова, което майката и бащата вършат.

Та казвам: В дадения случай, ако бащата не е в тебе и ако майката не е в тебе, ти не си дете. Тогава какво ще бъде твоето положение? Ако работиш само с баща си или майка си, или само с децата, тогаз какво ще бъде твоето положение? Ние на земята казваме: „Бащата го няма, умрял е.“ И майката е умряла и остават само децата. Но това е в един свят вече, който е излязъл от релсите си. Ние имаме един свят на смърт, на раждане и на прераждане. Раждането и прераждането е за избавление. Умира човек за някоя своя погрешка и ражда се, дава му се известен кредит, за да си довърши работата. Защото, като умре, той прекъсва работата си на земята. Каквато работа работи, тя ще остане на земята недовършена. Ония, които заминават, казват: „Нашите деца ще досвършат работата.“ Децата ще досвършат своята работа, но работата на бащата и майката ще остане недосвършена.

Сега трябва да се научите добре какво имате в себе си. Каквото се роди във вас – всяка една мисъл, всяко едно чувство и всяка една постъпка ще прилича на вас. Вие някой път мислите, че мисълта е нещо отвлечено. На български думата „отвлечено“ има два смисъла. Казват: отвлечена мома – задигнали я. „Отвлечено“ значи и предмет, невидим, от психологическия свят. Значи една дума, отвлечена, не е от физическия свят, а от духовния. Върху отвлечените думи човек трябва да работи дълго време, за да разбере техния вътрешен смисъл. И ако той не може да разбере вътрешния им смисъл, мъчно е да се справи. Христос казва, Той описва по какво се отличават крадците. Но има един крадец външен, ние го знаем. Например една лисица, някой сокол – много животни има, които са крадци. И хора има, които са крадци отвън. Но има и вътрешни крадци – крадци отвътре. Има и духовни крадци, има и умствени крадци. Три вида крадци има, които трябва да се разбират. И ако не ги разбирате, ще попаднете във вътрешно заблуждение. Всички измами идат от вътрешните крадци. Как ще познаете една лъжлива мисъл? Тя повидимому има всичките качества на добър пастир. Но Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне и да заколи.“ Вълкът, когато открадне някоя овца, ще я разкъса. Също така и лисицата ще хване кокошката и ще я изяде. И човешкият, и животинският крадец си приличат. А пък истинският пастир, казва Христос, че дава живот. Истинският градинар посажда дърветата, а пък онзи, който не е градинар, ще изсече дървото.

Та казвам: През тази година, сега, какво трябва да се работи? Трябва да се обръщат хората към Бога. Как ще започнеш, за да го обърнеш към Бога? Ако вас ви турят за учител някъде, как ще преподавате първата лекция по азбуката? Как ще започнете? Учителите сега имат много добри методи, служат си с образи, и с тях лесно се предават буквите. За всяка буква си има един разказ, едно уподобление. И след като предаде 3, 4, 10 букви, после почват да учат не само буквите. Ако сте между евреите, ще учите 22 букви. Там няма гласни. Ако сте българин – 30 букви. Но не се свършва само с това знание. Ще ги съединявате буквите и ще образувате срички и слогове. Много хора страдат, понеже не знаят как да произнасят буквите. Вие не сте наблюдавали къде си тургате езика, върху коя част на устата си тургате езика при произнасяне на някоя буква. Някой път си стискате зъбите, устните, езика. Всички тези неща влияят върху човека.

Ти искаш да бъдеш човек смел, решителен, но ако не се упражняваш, ти не можеш да станеш силен. Вземете онзи, който иска да се бори, може би той с години се приготовлява. Има известен начин, по който всички тези борци се приготовляват за борба. Ако никак не се приготовляват, като излязат на сцената, ще фалират. Вземете онзи художник – колко години трябва да се занимава той, докато неговата ръка развие всичките тези мускулчета на ръката си и развие центровете си в мозъка. Ръката му да бъде така подвижна, че да може всички тези линии да ги схване и изрази.

Аз съм срещал религиозен човек, който да казва: „Да бъдем честни, справедливи.“ Че цяла наука е да бъдеш справедлив. Има една външна справедливост. То прилича на външното облекло на човека. Кой къде ще седне – това е физически. Но има една справедливост вътрешна. Ти срещаш някой човек и нямаш правилно понятие за него. Нямаш една преценка. И като нямаш правилна преценка на този образ, то ти си нарисувал една картина, която ще остане вътре в тебе. И тя е вредна за самия тебе. Ти нямаш вярно схващане за този човек. Казват, че всички хора са направени от Бога. Бог ги е създал. По какво се отличават? Всичките хора все от Бога ли са създадени? Сегашните хора от Бога ли са всички създадени? Първоначално са създадени хората от Бога, а пък сегашните хора са създадени пак от хората. И Писанието казва: „Ще изпратя Духа си.“ Тепърва Бог трябва да изпрати Духа си в тези хора, които хората са създали, за да станат Божествени. Тепърва трябва да станат Божествени. Вие ще влезнете в едно стълкновение с това, което досега сте знаели. Досега вие мислите, че сте Божествени. Ако сте Божествени, ще постъпвате така, както Бог постъпва. Това е един процес вътрешен. За да зная дали аз постъпвам добре, трябва да премина в духовния свят и трябва да видя как Бог постъпва. Аз няма да гледам как хората постъпват на земята, какви са техните отношения. Писанието казва: „Бог дава дъжда си на добрите и лошите; и слънце изгрява и за злите, и добрите, и за паяка и прочие.“ Че паякът изяжда една муха, Господ не се тревожи. И като че казва: „Много добре прави.“ Като че Господ казва на паяка: „Ти хубаво си изпреде паяжината, гледай да хванеш мухата добре.“ А пък на мухата казва: „Внимавай, той е един художник, фабрикантин е на платно. Ти отдалеч му гледай произведението.“ Че паякът си прави паяжината, не можем да го осъдим. Ние го съдим от наше гледище и казваме: „Хванал мухата.“ Че колко мухи ние хващаме! Че вие сте хванали една кокошка – кокошката кряка, паякът е хванал една муха и това е лошо, казвате. А ти хванеш кокошката и казваш: „Това е по Бога.“ Ти вземеш едно яйце от кошницата и го чукнеш в тигана и казваш, че това е по Бога направено. Ако свраката изяде едно яйце, казваш, че това не е по Бога. Ти, като изядеш яйцето, по Бога е. А пък свраката, като изяде яйцето, това не е по Бога, казваш.

Да преведете тези величини: кога свраката трябва да изяде едно яйце и кога човек? Представете си, че хората правят яйцата. Представете си, че хората един ден почнат да правят яйцата. И тогаз свраката, която е научена да яде яйца, има ли престъпление, ако ѝ дам едно яйце, направено от хората, да го изяде? И ако аз изям едно яйце, направено от хората? Да изядеш яйце от кокошка не е правилно, но ако направиш едно яйце от шоколад? Едно яйце, направено от Бога, никой не може да го изяде. Работата седи другояче. Една кокошка, която човек е изял, тя нищо не губи. Всички тези кокоши клетки, като влязат в човека, имат по-добри условия да се развиват – тази кокошка ще стане по-добра, по-учена и ще добие някои качества. Така че в услуга на кокошките е да ги изяждат хората. Ако един вълк изяде човек, лошото седи в това, че като влезе човек във вълка, той ще научи много лоши неща от вълка. Вие тези неща ще ги превърнете. Щом отидеш в света, щом светът те изяде, какво ще научиш? Щом станеш духовен, духовните хора са те изяли. Какво ще научиш от тях? Ако научиш, ти си на правата страна. Трябва да научиш нещо.

Та казвам: Трябва да разгледате научно един въпрос. Какво трябва да спечелите сега през тази година? Да допуснем, че някой от вас е слаб. За да станеш силен човек, как трябва да работиш? Силният човек трябва да разбира законите на въздуха, на светлината, на водата, на храната и да знае в каква пропорция каква храна трябва да взима всеки ден. Някой път вие, като ядете, образува се тежест в стомаха, стомахът не иска да работи – в дадения случай храната е неподходяща. Вие като деца сте обичали някои храни, но на стари години се нуждаете от други храни. Представете си, че на стари години ти изпадат зъбите и не можеш да си дъвчеш храната. И тогаз стомахът ви почне да страда. От какво изпадат зъбите на хората? Има си причини. Не само зъбите изпадат, но очите му замъжделеят и почвате да недовиждате работата. И ушите ви почват да недослушват. И носът ви почва да губи своята чувствителност. И езикът ти почне да не може да се движи добре. Някой път не ти се говори, нямаш разположение да говориш.

Та казвам сега: Кое е онова новото, от което трябва да се учите? Аз говоря за Любовта. Но аз считам Любовта за майка. Вие искате Любовта да бъде ваша собственост. Вие нямате разбиране. Майка ви не може да бъде ваша собственост. По-уместно е вие да бъдете собственост на майка си, отколкото Любовта да бъде ваша собственост. После вие искате да бъдете мъдър. Но Мъдростта е баща. Мъдростта не може да бъде ваша собственост. По-уместно е вие да бъдете собственост на Мъдростта, отколкото тя на вас. Истината е син Божий. Всяка истина е дете на Мъдростта и Любовта. Тя не може да бъде ваша собственост. Тя е царско дете. Тя някой път може да каже някоя добра дума за вас, за да се повдигнат акциите ви. Истината ще ви освободи, е казано. Тя носи свобода. Една дума като каже Истината за вас, това много значи. И една дума Любовта като каже, пак много значи. И една дума да каже за вас Мъдростта – баща ви, това много значи.

Сега вие имате едно понятие за Любовта, което не знаете добре. Вие имате някое чувствание във вас и казвате: „Имам любов, но тя е неоценена. Имам знание, но то е неоценено.“ Това е самозаблуждение. Единственото нещо, което в света хората ценят, това е Любовта, това е Мъдростта, това е Истината. Някой казва, че не цени Истината. То е самозаблуждение. Онова, което вие цените в себе си, това е Любовта. През целия си живот вие се стремите към Любовта, съзнателно или несъзнателно. През целия си живот вие се стремите към Знанието, но не знаете как. И се стремите към Истината, на която изводът е Свободата. Свободата е резултат на Истината. А пък Истината не е нещо мъртво.

Когато ние говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, ние разбираме Божествения свят. А когато говорим за Духа, като казваме „Бог е Дух“, ние имаме вече духовния, ангелския свят. А пък когато говорим за човеците, ние сме в материалния свят. Човек представлява материалния свят. Ангелите представляват света на Духа. Казват „духовен човек“. В духовния свят ти не можеш да бъдеш духовен, ако нямаш сила в себе си. Всички ангели са мощни, силни, крепки. Ти, за да бъдеш между тях, трябва да бъдеш силен. За да бъдеш ангел, ти не трябва да се спреш пред някои неща и да кажеш: „това е възможно“ и „това е невъзможно“. Сега на земята силният човек в какво се показва? На земята човек изучава доброто в отрицателен смисъл. Обиди те някой човек. Кое е по-хубаво: да постъпиш както той е казал или трябва да претърпиш? Щом те обиди някой, ти казваш: „Не мога да търпя обидата.“ Чудни сте като казвате така. Че ако ти минеш през гората, най-малко стотина мухи ще ти оставят визитни картички върху шапката и ще кажат: „Нито пет пари не даваме за вас!“ Къде ще ги хванеш да се разправяш с тях? Някоя птица остави върху тебе визитна картичка. Някой човек ти казал една дума – значи ти претърпяваш една обида на мухата, а пък обидата на хората не можеш да търпиш. Казал ти някой нещо, една обидна дума. Разложете думата „о-би-да“. Ако отделите тези срички със запетая, тогава ще имате ли обида? „Би“ какво значи в българския език? Значи две, двойно. „Да“ значи положителното – това, което искате да направите, го правите.

Вие сега тургате един смисъл в думата, който самата дума не съдържа в своите слогове. О-о, да бях такъв, какъвто аз искам! Или: Да можех да обиждам така, както трябва. Можеш ли да обиждаш някого така, че да му заръчаш нови дрехи, нови обуща, нова шапка, да го нахраниш добре, да му направиш нещо? Това е голяма обида. Ако дадеш сто лева на един богат човек, той няма ли да се обиди? Дайте сто лева на един сиромах човек и той ще благодари на Бога. Богатият ще те наругае. Той ще ти каже: „Ти разбираш ли с кого имаш работа? Да не си позволяваш това!“ Защо за богатия стоте лева са обида, а пък за сиромаха не са? Каква е идеята? Но на този богатия, който умира, ако съм сварил лайкучка или пелин и му дам една чаша, горчива, той ще ми благодари, че съм го излекувал. За стотях лева ще ме изругае, а пък за горчивата чаша, за злото, като го туря на място, ще ми благодари. Ще каже: „Много ти благодаря, че оздравях!“ И човекът ми дава 4–5 хиляди лева за една горчива чаша. Но трябва да знаеш как да даваш горчивото на човека. Аз съжалявам някой път, че вие си хвърляте думите, когато се обиждате. Не знаете как да се обиждате. Като обиждаш, обиди го на свят! На богатия не му давай сто лева. Дай му една горчива чаша, но да ти плати. Това е цяло изкуство! Когато някой бутне ръката на млада мома, това се счита за престъпление. Но когато дойде лекар и бутне ръката на младата мома, всички седят с трепет и ще му платят. Той ще каже: „Пулсът е нередовен.“ И за пипането ще му платят сто лева. Има лекари, които пипат за хиляда лева. Ако е голям авторитет, тогаз се плаща повече. Всяко пипане в света, всичко в природата е разумно. Всяко пипане в света трябва да бъде разумно. Когато пишеш, пиши разумно. Щом пишеш глупави работи в книгата, ще носиш отговорността. Знаеш ли кои са глупави работи? Нали имате волските езици – тъй наречените полици. Аз съм слушал да ги наричат волски езици. Ако ти искаш да си играеш и се подпишеш на такъв волски език и друг някой напише върху него, че имаш да му дължиш 10 хиляди лева, тогава какво ще правиш? Щом говориш празни думи, ти се подписваш някъде и после онзи тури отгоре сумите. Дяволът носи волски език, полица, и казва: „Подпиши се тук! Искам да имам за спомен твоя подпис.“ И след време излиза, че имаш да му дължиш.

Та сега, през тази година почнете да работите върху себе си. По някой път аз ви казвам: Не критикувайте хората, но критикувайте себе си. Но то е цяло изкуство да се критикува човек. Ако аз се критикувам, че не пиша хубаво, ако не харесвам писаното от мен, аз почвам да пиша. Пиша, докато ми се хареса. Една дума я пиша 10–20 пъти и казвам най-сетне, че хубаво я написах. Защото, ако една дума я напиша хубаво, съзнателно, то мога да я изпълня, да я направя.

Мнозина са ми казвали: „Кажи ни, да научим небесния език.“ Казвам: Вие земния език не може да произнесете, че небесния. Аз, по 4–5 години ми взема, за да се науча да произнасям небесния език, а пък той иска изведнъж. Не зная кому колко години ще му трябват за това. И иска веднага. Аз, който съм толкова учен човек, ми трябва толкова време, а пък той иска веднага. И казва ми: „Кажи ми да чуя една дума от небесния език.“ Казва ми още: „Как произнасят думата „любов“?“ Опасно е. Щом кажеш „любов“, в невидимия свят всичко пламва и гори. Къщата ще пламне в огъня и всички хора ще изгорят. Вие може да кажете на земята думата „любов“, и няма огън, само нещо дойде до ухото ти – известни трептения. Обаче в невидимия свят, в ангелския свят не е така. Огънят тук на земята гори. А пък в невидимия свят гори, но там съществата не изгарят. На тези, които горят вътре в огъня, става приятно. За тях огънят им е приятен, както за нас светлината.

Това е състояние, което вие може да опитате вътрешно. Този Божествен огън е, който може да внесе новото в света. Христос казва: „Огън дойдох да туря в света!“ Като се запалят хората и почнат да горят, щом всички хора почнат да горят, светът е вече на поправяне. Вече две хиляди години, откак е запален светът, и все го гасят. Щом се запали в света един човек, то отиде вече. Най-първо запалят двама млади. Като ги запалят, те почват да горят и след това хората тичат, всички почват да ги гасят – изгасят ги, за да не изгорят. Някой ще ти каже: „Какво си тръгнал по неговия ум, той къде ще те изведе?“ На жената говорят едно, на мъжа – друго, на децата – друго. Всички хора в света противодействат.

Та казвам: Най-първо имайте едно право понятие за любовта! Най-първо ще запалите себе си. Ще се запалиш и ако не изгориш, ако почнеш да се топиш, то е добър признак. В любовта нещата трябва да горят, без да изгарят. И трябва да се топят, за да се пречистят. Страданието е необходимо за пречистване. И благодарение, че ние имаме вече тази малката топлинка, вие мерите топлината. Тридесет и седем градуса е температурата, при която става вътрешният процес на вашия живот. Но за да се събуди някоя мисъл във вашия мозък, иска се повече от 37o. За да функционира кръвообращението правилно, необходимо е 37o, но за да функционират вашите чувства, не са потребни само 37o. Там се изисква и голяма светлина, и топлина. А пък за да функционира вашата мисъл, се изисква още по-голяма топлина и светлина. Ние имаме тук в салона няколко лампи. Ако обикнете една от тези лампи, какво ще ви допринесе? Хубаво е, лампата ни прави услуга, че аз мога да чета и вие можете да ме гледате, но на тази светлина плодовете не могат да зреят. Но ако обикнете това, което може да ви причини по-голяма полза, ще зреят плодовете. Това е слънцето. Значи, ако обичате един човек, може само книга да четете. Този човек може да ви помага само за четене на книгата. Но ако искате този човек да ви причини полза, гледайте могат ли вашите плодове да зреят при неговата светлина и топлина. Могат ли вашите мисли и чувства да се събудят и да зреят, обичайте този човек.

Когато ние казваме, че трябва да обичаме Бога, ние разбираме този закон: Ти, като мислиш за Бога, в тебе трябва да се събудят ред нови мисли. Светът трябва да има друг облик вече. Дряхнал си, стар си. Ти, като помислиш за любовта на Бога, да се подмладиш. Божията любов има едно свойство – тя подмладява. Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ При човешката любов ще остарееш. Ако искаш да остарееш, обичай хората. И ако чакаш те да те обичат, пак ще остарееш. И ако ги обичаш, пак ще остарееш. Вие сте остарели по единствената причина, че човешки сте обичали. Ако искате да се подмладите, вие трябва да обикнете горния свят, трябва да обикнете Бога. И Писанието казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезнете в Царството Божие.“ Как разбирате този стих? Ако ти на земята не можеш да намериш един човек от невидимия свят, когото да обичаш; ако в себе си не можеш да го намериш или в онези хиляди, които срещаш, ако не намериш един, тогава пак не можеш да се подмладиш. Това е, което разбира Христос под думите „ако не станете като малките деца“. Колко учители трябва да те учат в класа? Десетина души ли? Един учител трябва! Ученикът трябва да намери един Учител, който да го научи на Божествената Любов. Той трябва да разкрие първата буква на Любовта. И Любовта си има своя език. Колко хиляди години я учите, и все-таки знаете по една дума да напишете. И Писанието казва: „Когато Бог обикнал човека, като го видял, казал: „Да направим човека по образ и подобие нашему.“ Представят там, че Бог взел пръст. Не. Бог, понеже обикнал човека, казал: „Да му направим на този човек един хубав апартамент.“ И взел, че му направил едно тяло. И го обикнал, и го турил в този апартамент, и му казал: „Понеже те обикнах, всичко това давам на твое разположение. Отсега нататък да живееш разумно, както аз искам.“ Това е казал Господ. Че Господ ви е обикнал, това се вижда от туй, че всеки си носи апартамента. Само че тия апартаменти не ги е направил Господ, а по поръчка на Иван, Петко, Стоян са направени. Казано е: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“ Новото раждане е Божественият апартамент, в който трябва да влезете. Това е човекът, направен от Бога! Казано е: „Роденият от Бога грях не прави.“ Между него и обикновения човек има такава разлика, както между пеперудата и гъсеницата. Има такива примери в природата. Гъсеницата представлява физическия живот. Тя е продълговата. Тя ходи, крепи се. Има доста крачка, качва се по дърветата, яде листа, прави пакости. Но един ден тази гъсеница казва: „Аз ще изменя живота си. Не искам да живея по старому.“ Гъсеницата е научила изкуството да си направи пашкул. От пашкула излиза пеперуда с шарени крила и хвърка из въздуха. Онзи, който е роден от Бога, той както пеперудата е вече разбрал света и е свободен от вънкашни несгоди. Че нямал пари, това не го смущава. Какво мислят хората за него, и това не го смущава. Смущението не иде отвън. То е нещо вътрешно.

Сега много пъти казвам: Не се обиждайте! Ето аз как разсъждавам за обидата. Аз не съжалявам по човешки съображения, че съм обидил някого. Когато някой дойде при мен, аз съзнавам, че съм пред лицето на Господа. Аз съжалявам, че пред лицето на Господа съм обидил някого. Аз не съм обидил него, но съм хвърлил сянка и върху лицето на Бога и за нищо и никакво се карам на един човек. Любовта не позволява аз да обиждам другите. Ти обичаш един човек и ще нахукаш пред неговото лице някой друг. Каквото и да е направил онзи човек, ти за Любовта на Бога ще премълчиш. Вие уважение и любов към Бога нямате, понеже се обиждате пред лицето на Бога. И после искате да убедите Бога, че онзи заслужава това и това. Вие нямате разбиране. Щом отивате при Бога да се оправяте, Той тегли завесата и казва: „Вие сте далеч от мене.“ И вие изгубите мира и спокойствието си, и Господ Го няма вече. Вие не сте на небето, а в ада. И цяла нощ се въртите на леглото си.

Имаше един евангелист Райчев, героят Райчев го наричам, не този Райчев, нашия. Той беше от Русенско, един снажeн бабаджанка. Преди да се обърне към Христа, той обичал да потупва жена си на общо основание. Той казвал: „Каквото кажа аз, това!“ Но обръща се той към Бога, чете Евангелието, става евангелист. Той казва: „Казва ми нещо, Райчев, ръката вече няма да я дигаш!“ Петнадесет години той живее така, не потупва жена си. Говори ѝ по любовному. Но един ден се скара, удари ѝ две плесници, и целия ден ще се пукне. А пък трябва да отиде на нивата да оре. Целия ден е той в мъка. Казва той: „Жена ми не иска да ми прости.“ Тя казва: „Виждам, че в тебе няма никакво християнство.“ И той казва: „Моля ти се да ми простиш, защото, ако не ми простиш, ще се пукна. Не мога да живея, ще умра!“ И когато тя му казала „прощавам“, тогаз като че паднал от него голям товар: „Изпъдих големия дявол от себе си, от сърцето си.“

Вие тази година искате пак да я прекарате както другите години. След 1999 година ще имате такива условия! Ще кажеш: „Понеже съм при Господа, да не ме занимават, аз не искам да се занимавам с това какво са казали хората за мене! Не искам и да ме занимават хората с това и това!“ Ще каже някой: „Чакай да ти кажа еди-какво.“ Ще кажеш: „Не, не!“ Господ да ви каже каквото трябва да ви каже! Какво има да се интересувате какво мислят хората за вас. Всичко, каквото хората мислят за вас, не го слушайте. Това всякога ще ви обиди. Защото хората ето какво правят. Аз съм виждал, често хвалят някого и след като замине, казвам им: Защо му говорите това? Те казват: „Да го понамажем малко.“ Ти си учен човек, свършил си, пишеш една книга. Казват пред тебе: „Отлична книга!“ А подир тебе ти говорят лошо. Не искай да хвалят хората какво си писал. След като си драснал няколко стихчета, не искай да ти кажат, че е хубаво. Римата не е още поезия. Някои от вас може да сте поети. Ако искаш да знаеш дали сте поет, иди при болни хора и напиши една поезия за тях. И ако напишеш три куплета и болният стане и оздравее, той сам ще целува тази поезия. Защото, ако не беше писал тези три стиха, онзи щеше да си бъде инвалид.

Христос казва: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Ето поезия! И досега говорят тези думи: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Когато се обезсърчите, кажете си: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Аз ви казвам: Тридесет и осем години седите в къпалнята и чакате някой да дойде, да ви тури във водата. Вдигнете си одъра! Вън от къпалнята! Влезте в света и работете сега! Никакъв одър! Всичко това, старото, което сте имали, изнесете го навън! И ако вие не можете да намерите едного в света, когото да обичате, и за когото можете да жертвате всичко, и ако не можете да намерите в света едного, който може да се жертва за вас, тогаз не сте разбрали любовта.

По какво се различава характерът на Христа? Че Той се пожертва за другите. От Христова страна няма какво да искаме. Христос се е пожертвал, Той работи за нас. Остава ние да се пожертваме, а пък ние седим и мислим две хиляди години как да се пожертва човек. Заради Него ще носите всичките обиди! И като ви обидят, ще кажете: „Заради Господа!“ И ще се зарадваш, че са те обидили. Като те окрадат, заради Господа ще се зарадваш, че са те обрали хората. Та за всичко, каквото ти стане, ще се радваш! И най-лошото като ти стане, да се радваш! Че това е Любовта!

Най-първо, ако онова съдържание на вашата чаша не го излеете, как ще ви се внесе новото? Как ще познаете вие Божията Любов? Сега всинца сте способни за тая опитност. Тя е лична. Не се питайте как да го направите. Никого не питай как да го направиш. Даже една погрешка да направиш, пак направете този опит. Направете го както знаете, без да питате някого. Какво разбирате вие под думите на Христа „Аз съм вратата“? Вратата на живота е Любовта. Без Любов вратата не може да се отвори. Любовта ще отвори вратата. Всичките възможности в живота за постижение в каквото и да е отношение, в какъвто и да е смисъл – и в най-малкия смисъл, са в Любовта. Любовта е вратата и за големите, и малките постижения. Богати искате да станете. Не можете да станете богати, ако не дойде Любовта. Учени не може да станете, ако Любовта не е вратата за това. Красив не може да станете, ако Любовта не дойде. Здрав не може да станете, ако Любовта не дойде. Поет не можете да станете, ако Любовта не дойде. Нищо не може да бъдете, ако Любовта не дойде. Любовта е вратата. През тази врата ако минете, ще постигнете всичко. Тя е вашата майка. След това ще дойдете до баща си. Зад Любовта седи Духът. Той е по същата линия. Щом имаш Любовта, тогаз Духът ще дойде да живее в тебе. Добротата ще дойде в тебе. И тогава ще бъдеш способен за знание. Ти не можеш да имаш знание, преди да е дошла Любовта, преди да е дошъл Духът. Като дойде Любовта, като дойде Духът, тогава ще дойде знанието. И като дойде знанието, ще дойде след това Истината, и ще разбереш какви са отношенията в духовния свят. И тогаз ще стъпиш на краката си и ще слушаш, и ще гледаш другояче. Сега всяко едно ваше движение ще се отличава и всяка една казана дума ще се различава. И да ви е приятно, като си говорите. И като говориш, сам да се слушаш.

Да благодарите на Бога, че сте Го видели. Защото Любовта е първото лице на Бога. Под думата „милосърдие“ ние разбираме майката. Това е мекият елемент на Бога. Ако Бог не беше милосърд, вашата работа би била свършена. Вие ще призовете Бога в Неговото милосърдие. През тази година приложете милосърдието в себе си. Какви сте били грешници в миналото, оставете този въпрос. Те са човешки мнения. Има във вас нещо Божествено, което Бог иска да събуди. И Писанието казва: „Възлюбил си Истината в човека.“ Във вас има един Божествен зародиш, който от хиляди години седи и чака да дадете ход на Божествената светлина, за да може това Божественото да оживее. Вие сега по човешки ще живеете 100–120 години и ще умрете. Ще кажете: „Какъв ще бъде онзи свят?“ Едновременно на земята трябва да живеете и физически живот, и духовен, и Божествен. С главата си ще живеете Божествен живот, със сърцето си – духовен, а пък с тялото си – физически живот. Тялото – това е човекът на земята. Сърцето – то е духовният човек, а пък главата е Божественият човек. Едновременно и в тези трите свята ще живеете. С главата ще видите едно, със сърцето – друго, а пък с тялото – друго.

Аз не казвам, че онези, които са ви учили, са ви учили криво. В миналото вие сте имали малко светлина. Погрешката не е седяла във вашите учители, но те не са имали светлина. Ако аз дойда с една малка светлина, какво ще видите? Ще видите малко. Колкото светлината е по-голяма, толкова повече виждате и по-голям простор се отваря. И когато дойде дневната светлина, целият свят се отваря пред вас. Радвайте се на деня, но се радвайте и на нощите, които сте имали. В миналото трябва да благодарите на онези ясните нощи, защото някой път животът ви е бил тъмен, покрит с облаци, с гръмотевици и той е бил живот на страдание. Но красотата на този живот е в ясните нощи, когато сте виждали украшенията на небето. Те са ви казвали: „Не бойте се, Бог нас създаде и вас създаде.“ Звездите казват: „Бог създаде нас заради вас и вас заради нас.“ Всичко в света е създадено заради нас. Но и ние сме създадени за света. Та благодарете за тези нощи. Благодарете и на деня, когато светлината дойде; на слънцето, което прави нещата по-близки. Благодарете за черешите, крушите, ябълките, за всички малки мушички. Че като кацне някоя муха на главата ти, ти се зарадвай. Че и ти не си ли една голяма муха, която си кацнал на земята, както е кацнала една муха на главата ти? Казвам: Както земята ме търпи – тя е жива – така и аз вървя и си нося на главата мухата. Това е Любовта. Аз мога да махна и да изпъдя мухата. Но после пак дойде мухата. Тя казва: „Чакай да кацна малко на тебе. Искам да те видя малко. Нали сте божества. Позволи малко на шапката ти поне да кацна.“ Казвам: „Добре тогаз.“ И мухите казват: „Понеже много те обичаме, ще си оставим своя подпис.“ Иван, Драган, понеже е дошъл на визита, оставил своя подпис. Не се докачвам. И като снема шапката си, виждам десетина визитни картички: „Иван Стоянов, еди-кой си номер, еди на коя си улица.“ На втория ден излизам с нова шапка, а пък тази я турям за спомен с подписите. Аз духовно разглеждам работите. Ако разглеждате физически работите, нищо няма да разберете.

Та тези са новите мисли: Заради Любовта, която Бог има към вас, да можете всичко да претърпявате един на други. И не да ви е страх, но смели ще бъдете! Който е болен, да убеди болестта, да каже на болестта: „Ти си много ленива, много си голяма аристократка. С този характер, който имаш, в Царството Божие няма да влезеш. И освен че ти не работиш, но и на мен не позволяваш. Остави се от този мързел, от тази леност! Да напуснеш мързела си! Ела ти и аз да работим за Господа! Ти съвсем си загазила.“ И като я убедиш, един ден тя ще ти каже: „Ще дойда и аз да работя.“ И ти се развеселиш – обърнал си болестта. Една болест ти стана твоя приятелка. Тази болест е един стар твой дядо. Живял преди четири поколения и сега е дошъл и се загнездил в крака ти, взел собственост и ти казва: „Имаш да ми даваш. Не те пущам докато не платиш.“ На този дядо ще му кажеш: „Колкото имам да ти давам, ще ти платя. Ела с мен, ела до банката.“ Той иска от тебе или да му дадеш един хубав обяд, или пък особена дреха. Като му намериш цаката, ще му кажеш: „Напусни крака ми, ще идем до банката.“ И ще видиш тогава, че ще ти отпусне крака и той ще се освободи. Но щом кажеш „ще ида до банката“, ще отидеш и ще вземеш десет хиляди лева и ще ги раздадеш на сиромасите, и болката ще си отиде. Но това няма да го хващате буквално. Няма да направите оная погрешка, която направи онзи руски студент, който свършил по богословие. Христос му казал насън: „Не ти харесвам очите.“ И студентът запалил свещ и изгорил едното си око. И тъкмо се готвел да изгори и другото си око, но влезли другите студенти и го спрели. И вие да не би да направите същата погрешка. Не да си горите окото, но не подозирайте никого в неговите постъпки. Подозрението ще дойде, но не се съединявайте с това подозрение. Всякога ще дойде подозрението, но никога не давайте място на едно подозрение в душата си. Гледайте да имате в душата си една вярна представа дали това е вярно, или не. И вие, като знаете дали е вярно, или не, не се произнасяйте, но се радвайте в себе си, че сте разбрали истината. И човек, щом разбере, че някои неща са прави или криви, пак да е спокоен. И да остави правите или кривите неща. Да не се обезпокоява, но да знае, че това, което мисли, е вярно. Вие сте на едно изпитание – ако дойде един ваш брат и бръкне в джоба ви, и извади хиляда лева, той бръква да те опита. Ти изведнъж ще му кажеш: „И ти ли, мой брат, ме обираш като другите?“ Ти тогава нямаш понятие за твоя приятел. Макар и всичкото ти имане да ти вземе, ти никога не се съблазнявай, че иска да те окраде. Каквото и да се случи в света, да не се усъмниш в онзи, който те обича. Да не кажеш: „Разбрах, че и тук няма правда.“ Писано е: „Всичко, каквото се случи на онези, които любят Бога, ще се превърне за тяхно добро.“ Бръкнал някой в джеба ти – за добро е. Казал ти някой лоша дума – за добро е. Казват добро за вас – то е за любов. Лошите работи са за добро, а добрите работи, които са казани, са за любов.

Та казвам: Заради Любовта на Господа почнете да работите така през тази година. 365 души трябва да обърнете непременно. Ако не ги обърнете, в Царството Божие не може да влезнете. 365 хубави мисли трябва да приемете, 365 хубави чувства трябва да приемете и 365 хубави постъпки трябва да направите. Това непременно да направите. Това е възможно. Тези мисли, чувства и постъпки ще ги отбележите в една Свещена книга! И ще напишете на книгата такова заглавие: „Моят пръв опит да постигна и разбера Божествената Любов“. И после ще отваряте и ще четете тази книга. И тогаз, като опитате, като разберете работите, ще оцените доколко нещата са верни и доколко не са. Аз искам тези неща да ги направите, за да се убедите. Не да ме убеждавате, не да ги казвате на мен. Това ще стане по закона на пълната вътрешна свобода. Трябва да бъдете крайно свободни. Да няма никакво притеснение. Това е една задача.

Като дойде човек да умре, как ще умре? Знаете ли колко мъчно се умира? Речеш да излезеш – има вързани конци от хиляди години. Тъкмо се подигнеш малко и пак се върнеш в тялото си както някоя пеперуда. Да не дойде време да умирате, да влизате и да излизате, но да бъдете напълно свободни. И какъвто апартамент изберете, да може да живеете в него. Ако ви се наложи, какъвто и да е – криво-ляво апартамент, не се ангажирайте да живеете в такъв апартамент, както сега. Вашите бъдещи апартаменти трябва да имат на изток три прозореца, на юг три прозореца, на запад три прозореца и на север три прозореца. Дванадесет прозореца трябва да има апартаментът ви. Всяка една стая, в която живеете, трябва да има дванадесет прозореца, защото в апартамента ви няма да изгрява слънцето, но то ще ходи наоколо, около вас. В този свят, в който влизате, слънцето не изгрява от изток и не залязва на запад, но ходи наоколо и никога не залязва. Та през всичките ви прозорци ще влиза Божественото слънце! Христос казва: „Аз съм вратата, и ако някой мине през Мене, ще влезе и ще излезе и паша ще намери.“ Трябва разбиране на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля.

Отче наш

Вие сте живели досега като калугери и ви е казано да не излизате навън. Аз пък сега казвам: Всички излезте вън в света, поне за да изпросите благодеяния за монастира.

7,15 ч. с.

14. Утринно Неделно Слово, държано на 15 януари, 1939 г., 5 ч. с., София, Изгрев.

Небето съвсем ясно, нашарено със своите украшения – звезди и месечинка, малко парче. Времето меко, топло.

Вън, на поляната направихме гимнастическите упражнения.