Разлика между версии на „Сравнителният биологически процес“

Текуща версия към 13:18, 12 декември 2011

Други книги

В царството на живата природа

Сравнителният биологически процес

оригинал за изтегляне

оригинал за четене онлаин

Аналогии и заключения - новите хора.

Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тези закони. И, ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се чудим на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват.

Първичният фактор на съвременното човечество е така наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Това движение се нарича „кареокинезис”, от гръцките думи: „карион", която значи „ядка” и „кинезис”, която значи „движение”. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготвя за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тези два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тази звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две.

Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния - шестия период - да се раздвои. Това се нарича, в окултната наука, явяване на шестата раса. Но, понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления: всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждения в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава или плаши: това, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. За пример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тази скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тези материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се прилагат в работа, биха създали други трудности. Затова те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се издигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, това, което става във външния свят, е израз на скрития живот на гореспоменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума си, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обувки от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящ пред него, подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави бели колелца, след това разпределя своята картина на две отделения, слага основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра в една звезда, която изпуска своите лъчи във всички направления. Ако художникът рисува едно лице в профил, ще сложи само едно око, което е първата звезда, а ако иска да го нарисува в анфас - петото състояние, което се нарича диастрално - ще сложи двете очи, а в шестото - той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.

Това, именно, става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това, онова, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни, споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат „израждане”. За пример, ако нагорещим водата, тя се превръща в газообразно състояние и най-после става невидима. Израждането е процес на превръшане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала по-преди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влезла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин.

Промяната, която става, ще ни се поясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот, или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която можел да различава различните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си, и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дърветата, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел. Опитал всичките положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В различните състояния на тази болест липсват за човека всички онези елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид.

Следователно и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществен живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр., трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тези промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние вьздействаме на тях със сила, те ще станат по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата казва, че трябва да погладува известно време, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но, ако човекът престъпи тези прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и да ги отдели от себе си, за да оздравее.

Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното й почиващо състояние във второто - колелообразното състояние, тогава се поставят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, за да знае всяка част каква функция й предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а именно от животинското в човешкото, или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие - двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката, или звездообразното (астралното) се съдържа по-високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойнозвездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на божественото. Най-накрая, шестото състояние, или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тази първоначална клетка са разпределили труда си: едни от тях са образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по този начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Същата клетка, частите на която така са разпределили труда си, сега още поддържа същия ред на нещата и превежда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили различните съсловия, които работят специално за образуването на различните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват ред в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешка воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него идва процесът на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-накрая появяването на мисълта.

И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловния. Расите, народите, обществата, домът, индивидът - всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, а това, което става в дома, същото става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но, ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал, за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисълът на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло.

Същата идея можем да поясним и по следния начин: всички хора говорят за Бога, без обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е изворът на всички блага. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие.

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-накрая този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И сега ние наподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващото състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в централното състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме обходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа.

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече обходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Това разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюза: на централните сили и на съглашението, остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътят към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се появи новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов.