Разлика между версии на „Сам с ума си“

Версия от 07:04, 10 февруари 2009

Сам с ума си

„И тъй, сам с ума си слу^у-ва^ на Божия закон, а с плъть-та – на гръ^овния закон. *)

Прочетената 7 глава от Посланието към римлянитъ* донЪкъдъ" само обяснява извъхтни противоречия в живота.

„Д сега вече това не го правя аз, но гръ-хът, койго живЪе в мене". [17 ст.]. На мнозина тази мисъл може да се види парадоксална, но с една аналогия тя ще може отчасти да се обясни. Яко българите, например, воюват с някой на-род, трябва ли да държаг никого виновен за тази война, само затова, че той жив+^е в България? Яко го държат отговорен, той ще каже: „бългаоите правят това, а не аз."

„Защото, според вътрЪшния чов^к, съу-слаждавам се в закона Божий". [22 ст.] – Значи, освЪн външния закон, в човека има и вж-тртбшен закон – Божия закон.

„И тъй, сам с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта си – на греховния закон. [25 ст.].

Павел, един от великитт^ апостоли на християнството, признава, че служил на два закона. Единият закон е преходен, установен от хората, а другият закон е вт^чен, установен от Бога, Закон ^жщестеува само там, дето живт^ят разумни същества. В това отношение, законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумностъта на тия същества бива различна по степен. Колкото моралът на хората е по-висок, толкова и разумността им е по-голяма.

Често се говори за Божествения свт^т, за Бога, за служене на Бога и т. н. Под понятие-

• ) Римляном 7:25.

31

то Бог се разбира Вечно Начало, абсолютна раз* умност, в която нема никаква промяна, ниго измина. Влезете ли в Божествения свет, снъо^ бите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с аъзвишзни и благородни чувства. В Божествения свег цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човек се стреми към този живот, макар всеки да си го представлява според своите вът-Р"бшни разбирания, Всеки човек си представлява Божествения, Вечния живот според устройството на своето т-Ьло, т, е. според своето умствено» •сърдечно и духовно развитие.

Една ог задачите на, съвременната наука е да изучи подробно устройството на човешкия мо-зък, за да си обясни всички противоречия, които съществуват в живота. Забелезано е, напри-мер, че черепът на високо моралните хора е правилно устроен, вследствие на което те не пръживяваг такива противоречия, които създа-ваг пертурбации в живота им, както това става с хора, на които моралните чувства са слабо развити. Костта на черепа в гениалните и праведните хора е много тънка, когато на грешните хора е доста дебела. Това не показва, че грешните хора не мислят, но понеже черепът им представлява котел, пълен с нагрета вода, за да не се пукне от вътрешния напор, костта е направена дебела, да издържа. За грешния чо-век животът е вечно кипение, вечно врение, затова той казва: ври нещо в сърцето ми, в ума ми! Разбира се, че нещо вой в него. Нима водата в котела на парната машина не ври?

И тъй, когато се говори за морални хора, това подразбира нов тип хора, от нова човешка раса. В морално отношение първобитният човек е бил на низко стъпало. Той е представ-лявал нещо подобно на животните. Нима овцата, кравата или волът могат да се сразняват по /мо^ал с съвременния човек? Пуснете ги въ

32

грапина-та си и ше видите, какъв е техният мо – рал. Тъ" ще направяг ред пакости. Яко пуснете един гължб в градината си, и той ще ви направи пакости, макар че в морално отношение гължбът седи най-високо между птицитъ\ Той е вегетариянец, храни се само с зрънца. Изобщо, моралът изисква не само външни, но и вътръчлни правилни отношения. Казано е, напри-м-вр, в Писанието: „Не кради!" Краденето не подразбира да вземеш от човека пари или друго нтбшо, но можеш да крадеш и чувствата, и мислит*б му, както крадеш и парите му. Следователно, кражбата, като неморален акт, става не само в физическия, но и в сърдечния, и в умствения св-вт. Навсвкъдъ" стават кражби. И в духовния св-бт стават кражби. Когато н-екой дух иска да открадне нещо от човека, той ще обикаля оттукъ – оттам , докато най-посл" постигне цЪльта си. Много от мислите и чувствата на съво-Бменните хора мязат на кукувични яйца. Кукувицата се грижи само да намери нЪкое чуждо гнездо, в което да снесе яйцата си и ги оставя на другите птички да ги мжтят. Какво ще излезе от тях, тя не се интересува повече. По същия начин некоя съзременна мома се влюбва. в един момък, за когото нищо не знае, откж-де е, какъв е, и казва: отличен човек е моят възлюбен. Той е цЪло божество, готов е всичко да направи за мене. Оженва се за него, но не минава и една година, казва: излъгах се в този чов-Ьк! Той не излезе това, което си прътктав-лявах. Питам: как е възможно едно разумно същество да се излъже толкова много? Ти, като разумно същество, требва да правиш разлика между обикновеното стъкло и диаманта. Диаман-тът е тверд, добре пр-ъчупва слънчевите лъчи и е способен да лекува, т. е. има лечебни свойства. Скъпоценните камъни, изобщо, имат лечебна сила в себе си, вследствие на което хората още от най-стари времена са ги носилиа

33

като украшения. Много от съвременните хора верват, че употребата на скъпоц-Ьнни камъни ще донесе никакво щастие. В това има известна доза истина, но има и малко суеверие, на което се подават, както н*Ькои учени и философи, така* и хора от висок произход, като царе, князе, дипломати и др. Мнозина могат да възразятъг че между учените и философите не съществуват суеверия. И между ткх има суеверия. Вземете,. наприм^р, френския романистъ – натуралист Зо-ла, когато замислъ\л да напише ново съчинение^ предварително бръквал в една кутия с различни номера, изваждал си един номер и по-него съдъ\п за успаха на своето произведение. Той се изповъ\цвал пръ\ц свои близки, че това се дължи на никакво атавистическо чувство на суеверие, останало в него от деди и прадеди, й ^съвременните хора не са свободни още от суе-ерията в живота. Срещате някой писател, кой-о верви замислен, мечтае за своята нова книга„ която пише, и току изведнъж виждате на лицета му доволна, щастлива усмивка. Защо? – Той ви-дел, че насреща му иде кола, пълна с чували? брашно и си казва: ще верви книгата ми,, кактф брашното се предава. Срещне ли некоз празна кола, замисли се, става сериозен, казва си: напразно ще ми бъде работата. Нема да имамъ» успех! Питам: какво отношение има между празната и пълната кола и неговото съчинение? Казвате: ние трябва да се отнасяме критически към нещата, а не поверхностно, да гледаме реално на$ живота.

Питам: какво представлява реалният жи-вот? Може ли той да се пипа, да се хваща в. ръка, като нещо материално, като круша или* ябълка, и да се обръща на една и на друга страна? Животът не е нещо материално, но има свои: материални прояви, по които може да се ежди за неговия дълбок, вътрешен смисъл. При това„ всека проява в природата указва изо^гно влия**

34

.ние върху живота* Например, учените са забе-лезали, че когато се явяват петна на слънцето, некъде в природата има големи бури, урагани. Колкото повече петна има, толкова повече ветрове се явяват. ОсвЪн това слънчевите петна са сверзани и с плодородието на една или на друга •страна. Явяват ли се повече петна, и плодородието е по-голямо. Оттам пък и търговията се засилва. Щом има голямо плодородие и добра търговия, същевременно и броят на женитбите се увеличава. По слънчевите петна може да се предсказва, какви ще бъдат отношенията между членовете в един дом. Ще кажете; как е възможно, слънчевите петна да указват влияние върху отношенията на хората? – Много естествено! Когато има повече петна на слънцето, плодородието е големо, търговията добра, и джобовете на мъжете по-пълни с пари. Щом мж-жът има повече пари, избегнати са голема част от недоразуменията в един дом. Нема ли плодородие през годината, търговията е по-слаба, а оттам и джобовете на мъжете по-празни. Нема ли достатъчно пари, и недоволството в домовете е по-големо. Някой казва: защо хората не живеят добре помежду си? – Защото нема петна по слънцето. Много от съвременните учени не верват на тези факти, но за в бъдеще те ще поверват, че наистина, появяването на слънчевите петна има отношение към човешкия живот. Изобщо, резките промени, които стават в слънцето, изразяват две различни състояния.

За обяснение на тази мисъл ще ви дам следния пример. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвета са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвет поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина; белият цветъ – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на козето задържа пс-малко топлина. Следователно,

35

лътно вр-вме, когато -се чувствувате простудени, завийте се с чернл дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бъ\па лреха. Тъй щото, когато правим соавнение между свойствата на гкзи два цв^та, ние уподобяваме черния цвът на злото в света. В същност черният цв-бт сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна, Защо? – Защото светлината •в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цв^т да прониква в ума на хората, т*б се разболяват. Това показва, че т-е трябва да измЪнят своя жи-вот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всбки, койго иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си бЪлия цвът, като емблем на чистота. Това е отчасти вътрт^шно изяснение на въпроса за цвътовет. Цвътовете са символи, които трябва добре да се обяснят.

гЛко оазгледате буквит, които съставляват думите „б"вл и черенъ", т, сами по себе си, нъ-маг никакъв смисъл. Наприм-вр, буквата „Л",_ буквата „Б" отделно взети нъ"мат никакъв смисъл, но турите ли буквата „Л" в думата „Лю-бовь", тя вече придобива смисъл; турите ли буквата „Б" в думит*Б „Бог, благост, блаженъ", и тя придобива смисъл. Следователно, ако ние знаем, как да съпоставяме черния и 6"блия цветове, както в живота, така и в нашия органи-зъм, те поидобиват смисъл.

„С ума си служим на Божия Закон, а с плътта си – на гръховния закон.** Може ли чо-в*бк едновременно да служи на два закона? – Може. Хора, които са опитали това, казват, че до извъхтно вр-вме т~б са служили и на двата закона, докато се опред^лили посл да служат само на Божия Закон. И в растителното царство сръчцаме същото,н-бщо. И растенията служат на

36

два закона: чрез корените си служат на греховния закон, а чрез клонищата си – на Божият Закон. И ние с краката си служим на греховния закон. Колко мравки, колко червейчета, кол* ко тртбви тъачем с краката си! И сл"вд всичко-това ние, съвременните хора, мислим, че сме морални! Запример, малцина хора се замислятъ* по отношение на тревитв, на цветята и ги считат живи. Всеки, който спокойно тъпче тревата, казва; трева е това, тя не е живо нещо, тя нема никакви страдания. – Не, живи са и тревите, и цве тята, те имат до известна степен съзнание в себе си. И това, което българите наричат „уроки" се дължи на обстоятелството, че човек е стъпкал н-Ъкоя трева или растение, с което му причинил известна вреда. Когато хората са невнимателни към растенията, те могат дапостра-дат, да се осакатят нещо заради това свое невнимание. Некои растения са много миролюбиви,. но некои – не са. Ще кажете: може лм да северна подобно нещо? Каква връзка може да сж-ществува между невниманието и небрежността на хората и растенията? Питам: ами отде е дошла верата на хората в старите времена да се кланят, да се молят, да кадят тамян на идоли, направени от човешки ръце? Нема нищо смешно в верата на тия хора, защото все-таки те са имали некакво основание да-верват. Яко некои човек ви предложи една златна английска монета, очите ви веднага ще светнат. Защо? – Вера имате в тази монета. Дко некои художник ви предложи една от своите хубави картини» очите ви пак ще светнат. Защо? – Защото знаете цената на тази картина, вервате в нейната стойност. По какво еждите за цената на картината? – По краските, по линиите, които великиятъ* художник поставил върху платното и с това придал смисъл и съдържание на образа. Каз-вам: ако човек изучава линиите на човешкия организъм тъй, както природата- първоначално-

37

тя е създала, и ако по този модел може да извае своя образ, по-взлик художник от него не може да има. Вие изучавали ли сте човешкото лице с всички тънки, деликатни оттънъци по него? На кое место на лицето, например, и с кои чърти се изразява добродЪтельта? Тя има точно определено место на лицето на човека, както и точно определени чърти. Обаче, според сте-пеньта на развитието й, тя заема по-голямо или по-малко место в лицето на човека: колкото е по-малко местото, което добродетельта заема в лицето на човека, толкова и той е по-малко доб-родЪтелен. И обратно: колкото е по-голямо местото, което добродетельта заема в лицето на човека, толкова и той е по-доброд"Ътелен Това не се отнася само за добродетельта, но и за всички останали велики добродетели. Напримео, и Лю-бовьта, и Мъдростта, и Истината, и кротостта, и въздържанието; и милосърдието – всички имат свои определени места върху човешкото лице. Днес човешкото лице е съградено благодарение на всички тия добродетели, които са действували едновременно. Всека добродетел съгражда свои специални мускули и органи върху човешкото лице. ) По същия начин се създали и другите органи по лицето на човека. Когато интелигентностъ-та е дошла в човека, тя започнала да строи и създава свои органи. Силите, чрез които се изразява човешката ингелигентност, човешката мъдрост създали носа и ушите. Силите, енергиите, чрез които се изразява Любовъта създали устата на човека. Когато Истината дошла в човека, тя казала: аз ще съградя очите, веждите •и клепачите. Най-после дошъл и разумът, който създал челото на човека. Сегашните физио-номиеги разглеждат тези въпроси малко по-дру- гояче. Днес физиономията, френологията не се изучават като науки, които разглеждат произхода на всички линии по лицето на човека, но се разглеждат, като изкуства, чрез които позна-

38

ват характера на човека. Понякога те изучават, повече негативните чърти на човешкия характер,. отколкото положителните, както и Ломброзо не-кога е изучавал повече престъпните, гтаталоги-ческите типове. Той, например, е ходил в Русия, да изучава Толстоя, като тип, да види, .към.. коя категория да го определи. През, всичкото време го наблюдавал, как яде, какви движения прави, как говори, че поставил Толстоя в особено положение. В чудо се е вид^л Толстой! Казвам: да търсиш само отрицателните чърти в човека, това не е наука. Преди всичко, ние трябва да знаем, кои са характерните чърти на здоавия чов-бк, на положителния характер. Ние трябва да знаем, какви са отличителните чърти на едно хармонично лице. Тези норми трябва да изучаваме ние. Значи, нас трябва да ни интересува изобщо науката за здравия човек. Обаче, при всеко отклонение на здравия ум, на здравото сърце и на здравия организъм, изобщо, ние влизаме в областта на паталогическите състояния в човека. Съвоемениите учени, като биолози, физиолози, аиатомисти са изучили човешкия мозък, като са събрали много факти относно гънките на мозъка, както и върху белите и сиви мозъчни влакна, но не са обърнали внимание върху известен род мозъчни клетки, които пре-чупват светлината на моралния свет. Тази об-ласт в мозъка на човека е наречена морална среда. Моралният свет, в който зло не съществува, изпраща своята светлина до мозъка, и тази светлина се възприема от клетките на тъй наречената морална област. Значи, тази светлина не иде от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелезано е, че всички хора не поиемат ецнакзо количество морална светлина и топлина: не кои приемат повече, некои – по-малко.. Когато на съвременните хора се говори за моралния свет, за моралните чувства, некои от гюл*.

39

казват: защо не ни говорят за реални нъща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съще-ствуват. Тъ1 се отнасят с присм-вх и насмешка за моралния живот.

Казвам: мечтае ли човек да стане пръв министър в нъжоя държава, той мяза на онзи, турчин от делиорманскит села, койго ходил в Цариград на разходка, и, като се вернал в селото си, отишъл при ходжата, да му разправи, какво видътг и чул в Цариград. Ходжата го-запитал: какви новини има в Цариград? – Мис-лят да те направят шейхюлислям. – Не ми го* вори такива н"Бща, друго н-бщо кажи! – Нема какво друго да ти кажа, тази е най-гол"вмата новина. Обаче, ходжата знаел, че това нещо е невъзможно. След една седмица той пак ср^ща турчина и му казва: кажи ми пак онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: нека пак повтори същого, приятно е да го слушам. И този ходжа ходи натукъ – натам обикаля, мечгае си, дано го направят шейхюлислям.

И тъй, кажете на нъжой съвременен чов1вк, че може да сгане шейхюлислям, или пръв ми-нистъо, или велик музикант, или художник,. или велик учен, или философ, и той ще подскочи от радост, макар и да не стане такъвъ» Той казва: кажете ми онази стара новина, па макар и да не се сбъдне! Не е лошо това. Добрев е да се насъодчават хооата. Всичко е възможна да стане в света. Но кога? – Когато му дойде времето. Кажа ли никому, че може да стане пръв министър в Бългаоия, той веднага запитва: кога ще стане това? – Слъ\д 400 години-На друг казвам: ти ще станеш пръв министър след 2500 години. – Тъй ли? Дми България ще съществува ли дотогава? Ще съществува, а до това време тя ще стане и по-велика, – Ами не може ли да се съкратят годинигб? – Не може. На трети казвам, че той ще стане пръв минис-

40

тър слъ\д девег години; на четверти казвам, че сл"бд една година ще бъде избран за пръв министър в България. Питам: всички тия твердения верни ли са? Имат ли т-б никаква валид-ност за тези хора, които ще станат първи министри в България слъ\ц 2500 години, или сл1зд 400 години, или сл-Ьд десет години, или най-после сл"бд една година? Все пак може да се ловерва за онзи, който ще стане пръв минис-тър сл*вд десет години, както и за онзи, който след една година ще бъде избран за пръв министър. но що се отнася за другит- двама, не може да се верва. За първитъ1 двама всеки може да бъде свид-втел, всеки може да провери това н-бщо. За последнит двама това твердение трябва да се поиеме само на доверие. Обаче, онзи чов1-зк, който е зает с нъкаква велика мисъл, или с никаква свещена идея, той никога не мисли да става пръв министър било в България, било в някоя друга държава. Който иска да служи на Божия Закон, той трябва да е наджи-въл в себе си желанието да сгава пръв министър. Желанието на чов-вка да стане богат, силен, да заеме високо положение в обществото е хубаво н*ьщо, но то е служене на гръховния закон. Служиш ли на този закон, и парит ще ти вземат, и здоавето ще ти вземат, и чувствата ще ти вземат, и знанието ще ти вземат, и ти ще останеш сам в света, като пътник, из-хвъ^лен на някой пусг остров, след голямо корабокрушение. Питам: каква реалност има в това, което могат да вземат на човека?

И сега, когато се проповядва Истината от хора, които не я познават, т каззаг: това е в"ъ^но, онова не е верно; това е право, онова не е празо. Понеже църквата днес се е раз-дълила, затова нейнит служители казват: учението на еди – коя си църква е право, а на еди – коя си – не е право. – Не, когато се говори за Истината, тр-Ьбза да се знае, че в сзЪта има само

41

•едно право учение; в света съществува само един разумен човек. Колко човеци създаде Бог първоначално? Ние знаем, че Той създаде само един мъж и една жена. Всички хора, които отпосле се наплодиха, това е човешка работа. Мнозина от съвременните хора казват; ние сме грешници. Казвам: щом хората се считат грешници, такъв ще бъде и съвременният строй, уредба и управление на делото човечество. Чо-в-Ьк е грешен, но причината за това не е Гос-под, Който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека» беше неустойчива. Тя беше човешка кал. Днес Бог създава новия човек и ще го направи не от човешка, но от Божествена материя. Ако посадите една ябълка или круша на почва, дето никога са били гробища, мислите ли, че тия плодове могаг да бъдат здрави? През порите на тия плодове ще проникнат всички болести, които същестеу-ват в света. Следователно, въздухът, който дишаме, храните, които приемаме, всичко днес е заразено. Целата земя е пропита от човешка кръв. И тази кръв, именно, носи всичката зараза в света. При това, и съвременните хора жи-веят още с възгледите на старите и казват: този човек трябва да се убие, онзи трябва да <:е обеси и т. н. По този начин светът нема да -се оправи.

„Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта – на греховния законъ". Значи, докато яовек е в плът, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днес навсекъде в живота. Оеори се европейската война, дето се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските културни народи с тази война? Какви беха народи-те, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповедваха, че хората на гиналото, които са живели преди тЬк, са били варвари, не са разбирали Божия закон. И всички тия разумни хора не поспжпиха ли по-зле даже

42

и ог своите предшественици? Не се ли биха т цели четири години, като не усп-Ьваха дори и мъртвит^ си да погребват? Защо бъчие всичко това? Туй показва, че културата, с която днес. хората се гордЕят, е фиктивна. Християнството • още не е проникнало дълбоко в човека, да стане негова плът и кръв. При това и ученит^ хора н-ьмат още в себе си опредъ\лен вътр-Ь-шен морал.

Каззам: сега, когато проловЪдват християнството между наровите, всякога чр-^з него се прокарва никаква политическа ц^л. Навсекъде„ д^то с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата. Полити-ческият живот е за земята. В неговата поо-

грама влиза слава, богатство, щастие – всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Яко някой иска да се прослави като писател, като художникъ* или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го напоавят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свег, дето пзботят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му сне-мат короната от главата – ще остане голо-глав и бос; после ще го лишат от всички богати хоани, като кокошки, прасенца, агънца: ще му отнемат всички удоволствия – пушене тютюн пиене вино и до. Дето отиде, нема да бъде вече пзъв, но последен. Сега, като наблюаавам живота на съвоеменните хора, казвам: да излиза дим от кумините им, разбирам, но да излиза* дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мж-жет в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се поиравнят с мъжете. Ще видите, сега съвременната жена си реже и косите, иска да има кж-си коси, като мъжете. Обаче, откак жените взеха да си режат косите, у мъжете се яви жела-

43

ние – да оставят косит-б си да растат, да ста-нат дълги. Значи, сегашната мода е жените да. носят ръзани коси, къси, а мъжетъ* – дълги коси.. Чов-бк трябва да знае, защо иска да отр-вже косата си и защо да я пусне дълга. Яко човек е, събрал много магнетизъм в себе си, добр е да отръже косата си, това е даже здравословно за него. Късит коси придават повече електричество в организма. Запримтвр, когато войниците • огиват на война, отръзват косит-б си, да проя-вяват повече см"блост. И наистина, тогава вой-ницит се бият по-добр"в; те сж по-войнствени, по-неустрашими. Обаче, щом природата е покрила.. главата на чов-вка с коса, тя знае, защо прави.,. това. Разумнит същества, които сж взели участие при създаването на човека, на всеки негов косъм по главата и лицето сж написали извъст-но правило, изв^стен закон. Много от запад-нит народи се бръснат, стрижат, но затова се. забълъзва един упадък в тяхният морал. Т сж добри, морални, докато не се засегне тяхният личен интерес; засегне ли се интересът им, и мо-ралът отстъпва. Истинскияг морал включва в себе си главно общочов^шкит интереси. Морал, който обхваща в себе си само личен интерес,.. той е пр-еходен морал, осъден на загиване. Такъв е моралът на съвр-вменнит- културни европейски наооди. Той се яви като резулгат на сегашното християнство, което създаде особени:. наслоявания в умовег на хората,

И тъй, когато говорим за Любовьта, за Мъдростта и за Истината, извъхтно количество-клътки от човешкия мозък пр-вчупват само лъчит"Б на Любовьта и ги възприемат в себе.: си; известно количество клътки от друг род пр"Бчупват и възприемат в себе си лъчит на Истината. Кл^ткит, които пр*вчупват, например лъчитъ* на Мъдростта, се намират в предната-част на главата, на самото чело на чов-вка. Затова, именно, челото, с всички свои центрове тръ\ –

• '44

бва да се разработи правилно, както се разрабо-тват днес нивите и полетата, когато искат да

,,;дадат добра жетва. Бъдещата култура може да дойде между хората само тогава, когато те са водили дълго време чист и свет живот. Се-гашният евет е пълен само с съмнения, подозрения и недоволства. Дойде някой човек при

-мене и ми казва: кажи ми Истината! Аз зная, какво иска този човек. Тези думи означават:

. аз искам да стана богат, силен, виден човек, като лт^кар, музикант, художник. Каз-

- вам: днес лекарите имат известно предназначение, но какво ще бъде предназначението имъ

к:лед хиляди години, когато всички хора станат здрави? – Тогава те нема да л^куват болни хора,

• но ще учат здравите, как да пазят здравето си. Какво ще правят военните, когато всички хора станат миролюбиви? Какво ще правят проповедниците, когато всички хора водят чист и свет живот? Какво ще стане с храмовете, когато нема да има богомолци в тех? Свещени-ят храм в света е човешката глава. За сега нема по-велико нещо от нея. Обаче, това, което

"човешката глава създава, бледнее пред величието на самата глава, като форма. През нея

"ттреминават Божествените мисли, чрез нея се изявява великият Божи Дух. Казано е: „Глава на Твоята Истина е Твоето Слово".

Често хората говорят за хигиена на жилищата и казват, че едно жилище е хигиенично, когато има шиооки, големи прозорци. Казвам: по-хубави прозооци от човешките очи за сега нема. Мнозина намират, че чозешките очи не били създадени, както трябва. Доуги казват, че очите на човека не са още хубаво направени. Нека дойде някой човек да покаже по-хубав образецъ

-за очите от този, който сега имаме. Днес нема

-по-велико нещо от устройството на човешкия зчозък, както и от устройството на неговите очи. Според качеството и количеството на мо-

45

зъчнит"Б клетки, които възприемат Божията Лю-бов, Мъдрост и Истина, се опр-БД-вля и любовьта^ мъдростта и истината в самия човек. Каквато и колкото светлина възприемат тези клетки въ-себе си, т"Б я изпращат навън чр-Ьз съзнанието на човека.

Съвременната наука започва да говори вече: за съзнанието на човека, което тя разделя на три, вида: обикновено съзнание, което съществува. у животните; самосъзнание, което съществува-. у хората и козмическо или Божествено съзнание, което се явява у високонапр-вднали въ-духовно отношение хора. Ние разделяме съзнанието по огбдния начин; подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието ж* свръхсъзнанието представляват двата полюса на. духовния и Божествения св-бт; съзнанието и самосъзнанието пък пр-Бдставляват двата полюса на. животинския и човешкия св-бт. Когато казваме, че самосъзнанието трябва да се замести, това не; значи, че трябва да изчезне, но то трябва да отстъпи своето место на козмическото, на Божественото съзнание, т. е. трябва да пръмине в по-висока фаза. Настане ли това време, и Царствота Божие ще дойде на земята. Тъй както живее сегам човечеството, в своето самосъзнание, Царствота-Божие н"вма да дойде скоро. Вземете всички проповедници на християнството из целия светъу. както и ония духовно просветени хора в Индия, и вижте, дали имат желание да се обединят, не външно, но вътрешно. Даже и в Нмерика*» доскоро проповедници от една църква не позволяваха на проповедници от друга църква да по-сещават службата им. Едните се считат за по-празоверни от другите. Вземете съвременните ~ православни и протестанти, които са все християни, и вижте, ще позволят ли на един правосла-вен свещеник да излезе на амвона в евангелската църква да проповедва? Или, ще поззолятъ* ли на един евангелски пастор да проповедва*

46

в православна църква? – Нема да позволят. Какво показва това? – Че тия хора немат дълбоко вътр-вшно разбиране. Те жив-вят още в съзнанието и самосъзнанието, служат на себе си и на своя народ, но не и на Бога.

Казвате: как ще познаем, че хората служат на Бога? Когато се дойде до служене на Бога в света, хората ще пътуват по тренове, по железници безплатно; по театрите ще се отива пак безплатно: всеки ще заеме своето место и ще седи свободно; артистите ще играят безплатно, музикантите ще свирят безплатно, но в за-м-вна на това, гбхнит-б слушатели ще ги хранят безплатно, с най-хубава и чиста храна. Н"бкой казва: това са утопии на далечното бъдеще. Всб-ко нещо, което не може да се направи или постигне днес, хората считат за утопия. Яко пр-в-ди хиляди години биха казали на първата маймуна в света, че един ден от нея ще произлезе разумният чов-ък, от когото ще произле-зат велики хора, кантовци, лапласовци, тази маймуна не би повярвала в това. Тя ще каже: и да стане това, пак не вервам. Трябва да се служи на Бога, понеже Той ще опредЪли всички н"Бща в света. Вследствие на това, всички напреднали души, които идват сега в света да помагат на хората, трябва да се заемат с разработването на съвременната наука.

За изяснение на мисълта си ще ви лам следния прим-вр: представете си четири точки, каго граници, верхове на квадрата. Ако поставите в този квадраг още три други квадрата, с еднакво големи страни, тогава всека една от допирните точки на тия квадрати ще бъд,е същевременно и техна граница. Вие казвате: всека точка от квадоата принадлежи на дадения квадрат. Да, но едновоеменно тя е обща и за четирите квадрата. Тъй щото, когато едно тело, или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на доуги тела

47

или предмети, които влизат плътно в даденото гбло. Значи, за да се определи валидността на •една точка от дадено гбло, което има форма на квадрат, в това гЪло трябва да се поставят още три квадрата, да сганат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също мътто. Числото четири е мЪрка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен с знание и мъдрост; трети-ят и четвертият квадрати са пр^повторение на първия и втория; те представляват сина и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата; майката – на Любовьта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. От това гледище, какво съдържание се крие в всека точка, запример, в точка Ю Тази точка заема четири положения, т. е. тя представлява граница, връх едновременно на четири квадрата: единият квадрат определя положението на Любовьта – първия метод. Тази точка е жива, разумна. Следователно, само разумните същества могат да бъдат точки. Всеко същество, което привлича нещо към себе си, е разумно; то е разумна сила. Някой казва: този човек ме привлича към себе си. – С какво може да те привличе един човек? – С разумнестта си. С какво профосорът, ученият човекъпривлича хората? – С знанието си. С какво привлича публиката музикантът? – С хубавото свирене. Ху-дожникът с какво привлича своите обожатели? – -С умението си да рисува хубави каотини. С какво военният насърдчава войниците? – С го-.лемата си смелост да се хверля в боя. Погледне ли към ножа си, той казва: това е моята магическа пржчка, с която мога всичко да направя. И всички, които го гледат, казват: голям юнак е този човек! Обаче, силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе

48

срещу Голията, Саул му даде копие и ножъ». с които да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захверли настрана и каза: „Не съм нау-чен да д-вйствувам с такива оржжия. Моята. прашка е най-доброто ми оржжие". Той взе тоягата си и надви на Голията. Истината се крие в проститъ* нъчца. Който жизее с нея, тЬй ще стане велик чов-бк. Давид надви с своята прашка, каквато и малкит дЪца употребяват. Тя представлява три линийки, сверзани по особен на-чин и между тях нъкъде се поставя камъкът. Значи, едната линийка представлява долната устна, втората линийка – горната устна, а третата – езика. Тъй щото, чръз устата си трябва да изхверляме навън по една разумна дума. Разумната дума е камъчето, което прашката изхверля навън. Такова камъче е ц-бнно за всбки, който отива да воюва. Кажете ли нъкому: аз ви обичам, аз ви любя – вие произвеждате цел пръврат в този човек. Тия думи съдържат магическа сила в себе си. Всбки, който е получил такова писмо, носи в себе си магическия жезъл. Ве-чер го коие под възглавницата си; сутрин, като се облъче, прочете го отново и го тури в пазвата си. Тъй го чете и пръпрочига, докато се ожени. Ожени ли се веднъж, той захвъоля вече писмото настрана, то губи вече своята светост и сила. Докато ние сме свети, и нашитъ* чувства са свети. Докога търговецът е свет човек?~До-като касага му е пълна с пари. Докога държавата е силна? – Докато армията й е силна, докато има разумни и честни финансисти. Отслабне ли:; армията й, изгуби ли средствата си, и държавата отслабва.

И тъй, за да създадете новия живот в себе си, вие трябва да се пръобразите. Често бъл-гарит казват: България трябва да стане велика. държава! Добо е всбки държавник, всбки бъл--гарин да мисли така, ио в какво трябва да*

49

седи величието на една държава и на нейните моданици? Всбки поданик трябва да разбира великия закон на Любовьта, да знае, как да живее; той трябва да разбира великия закон на Мъдростта, да придобие истинското, положителното знание, което да го освободи от всички противоречия и страдания в живота; той трябва да разбира великия закон на Истината, който ще му донесе свобода и простор в жиеото; и ной-посл*б той трябва да живее съобразно великия закон на Правдата, да бъде справедлив, както спр-вмо себе си, така и спр-ьмо всички околни. Това са належащи въпроси, които всбки чов-бк тр-вбва да разреши. От познаването и приложението на Любовьта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброд"втельта в живота ни зависи нашето здраве; от това зависи, каква работа ще свер-шим, какви ще бъдат нашити синове и дъще-ри, както и състоянието на нашата наука и изкуство.

Мнозина мислят, че великите хора никнатъ» като гжби в евета. – Не, т-в не могат да изник-нат тъй лесно, както си мислим. И гжбите, за да изникнат, изискват се условия – влага и съответна почва. Нам се струва, че току – тъй мзг никват. Казвам тогава: ако за гжбите са нуж-ни специални условия, колко повече такива условия са нужни за създаване на велики хора! В. света има една велика култура, която изпраща и до нас своите светли лъчи, обаче, ние трябва да ги възприемем, задържим в себе си и използуваме. По същия начин, за да дойдат велики; хора между нас, ние трябва да им създадем благоприятни условия, да им опр-вд+^лим съответно место за живеене. За да дойде на земята един велик, възвишен, гениален човек, който да помага на човечеството, трябва да му се създаде и съотвЪтен организъм, чр-Ьз който да се проявява. Днес най-трудните условия за живот са на земята. Яко се предложи на нж-кой

50

възвишен дух да слЪзе на земята, той много ще мисли да слЪзе, или не. Той е готов да прЪбро-ди ц-клата слънчева система, но дойде ли въпрос да слезе на земята, много ще мисли. И след всичко това съвременни гъ" хора се мислят за много културни. Каква е тази култура, в която на-взЪд се чува само плач и скърцане на зъби? Говори се, че в ада има плач и скърцане на зъби. Казвам: ако и тук има са що го н^що, тогава не сме ли и ние в ада?

Един български свещеник, доста стер, с поб-влтбли коси, с изпопадали зъби, казва един ден на слугата си: „Стояне, не знам, какво ще <:е прави! Като отида на онзи евет, ще има там плач и скърцане на зъби!" – Е, д"бдо попе, ти поне н"вма от какво да се плашиш. Твоитъ1 зъби <:ж изпадали, нямаш нито един зъб в устата си. Да му мислят ония, младит-в, на които зъби-тъ" са здрави. По същия начин и ние разбираме някои нЪща в буквален смисъл. Какво разбираме под думите „плач и скърцане на зъби"? – Това са онЪзи умствени, сърдечни и душевни страдания, предизвикани от ред спънки в живота, от разрушения на всички възвишени мисли и желания в човека. Кой не се е виждал сам в света, между развалините на своит красиви мечти? Какво по-голямо страдание от това, да чуеш, че синът ти умира на бойното поле, или че дъщеря ти пропада в некой недостоен дом! Н*Ьма ли да страда поетът, който е написал една хубава поема, а светът му я отхверля? НЪ-ма ли също така да плачат, да стоапат онзи художник и музикант, чиито произведения не са оц-внени, както тр-вбва? Всбко поетично, музикално или художествено произведение, това са живи нЪща, създадени от човешкия дух. Като разглеждате всички тия творения внимателно, с желание да ги разберете, ще видите, че те са живи нъчда. ЦЪлият Стар Завт^т, както и Новият За-в-Ьт са живи книги. Всички хора, за които се

51

гговори там, са живи, те и сега са между вас. Ще окажете: това вече е измислица; така може да го-теори човек, на когото дъската е мръднала. Пи-там: когато мъж бие жена си, или жена бие ;мъжа си, дъската им на местото ли е? Когато учител бие учениците си, дъската му на местото ли е? Когато и-бкоя млада мома или млад мо-мък се подават на лош, извратен живот, дъската им на мъхтото ли е? – Яма ние мислим, че всичко това е необходимо за еволюцията на чов-вка. – Каква логика има в това мислене? И затова повтарям: ония хора, които са писали и създали както Библията, така и он"БЗИ творения в поезията, музиката и художеството, са живи и днес, и ние всички се намираме под т-вхното влияние. И всичко велико и възвишено, което чо-в"Бк чувствува в себе си, е резултат на влиянието на тия велики, безсмъртни души. Това не казвам само аз, но и г потверждават, че всичко, което ви говоря, е истинно и в^рно. Т казват: „Този е пътт, за който и ние свидетелствуваме". И наистина, всичко смъртно ще изчезне, всичко ще се измъ*ни, но в най-труцнит^ времена на живота си вие ще срещнете тези безсмъртни души, които ще ви кажат: не бойте се, ние сме с вас.

Един млад българин ми разправяше една своя опитност. При една голяма семейна тревога, която изжив^л, той р-вшил да тури край на живота си, да се объхи. Едва метнал примката на врата си, и в стаята му влизат няколко търговци. Той се сепва, обръща се към тех и си казва: като сверша работата си с тт^зи хора, ще продължа замисленото. Обаче, слъ\д свершване на работата си, като останал сам, започнал да мисли: защо тр-вбваше да посътам на себе си? Няма ли доуг изход от това положение? Все ще се нам-Бпи нЪкое по-добро решение. Така се отказал той от първото си нам-Ьсение. Питам: защо този млад чоз-вк трябва да се бъхи? –

52

Жена му го праща на вжжето; Той не трябва дз увисва на вжжето, но при Бога да отиде. Когато някой човек пожелае да отиде при Бога, ще за-почнат да му говорят: защо ще- ходиш при Бога? Там няма живот. Животът е тук, на земята; яж, пий и весели се! Какъв е животът, на който служат днес повечето хора? Работи н-бкъд-б 20 – 30 години, без да. чуе поне една сладка дума. Ходи из света, немилъ-недраг. Такова е било положението и на българските харамии. Какво завидно има в тсва? Знаете ли, какво е мнението на чужденците за българите? Как мис-лят българит да изправят себе си? Ще кажете: ще поправим погр-вшките си. – Кога, как ще изправите погрътлките си? Не е достатъчно само да се каже това, но трябва да се направи. Българите ще се изправят, когато дойдат между тех тия 144,000 души, за които се говори в Писанието. Те не са само евреи. Между тех имай китайци, индуси, тибетци, египтяни, англичани, французи, германци, както и българи.

Павел казва: „Бъдещата наука ще се основава на великия Божи Законъ". В тази наука всичко е живо, в всичко има съзнание. В съвременната химия се говори за кислорода, напри-мер, като елемент, разглеждат се свойствата му, големината на неговия атом, бързината, с която той се движи и т. и. Значи, кислородът е живо тело, с което човек може да се разговаря, както се разговаря и с един философ. Ще кажете: това вече е невъзможно, не е за верване. – Мми как може да вервате, че кислородният атом се движи с трилион пъти бързина в секунда? Как са доказали учените това? Не само туй, но за в бъдеще учените ще докажат, че кислородният атом се движи с още по-голяма бързина в секунда от тази, която днес са изчислили. Бързината в движението на кое и да е тело зависи от неговата интелигентности Колкото по-бър;;о се движи едно тело, толкова-^о интелигентно е.т.>.

53

Следователно, бързото движение е безопасно; бав-•ното – е вредно. Който мисли бързо и се двяжи бързо, вреда не прави; който мисли бавно и се движи бавно, той вреда прави. Някой човек се дави. Вижда го един от мудните, от бавните хора и започва да си мисли: защо ли се дави този човек? Какви ли са били майка му и баща му? Я да се опитам да му помогна. Пък дали трябва да се спаси? Сега не е време да се мисли, какъв е този човек, какви са родителите му и дали трябва да се спаси, или не. Нема време за разсжждения. Хверли се в водата и го спаси. Не се рови в неговото минало. Като го извадиш от водата, тогава се интересувай, какъв е този чоз-Ьк. Бъдещата философия, бъдещето изкуство и художество така ще се усъвершенствуЕат, че достатъчно е да прочетете никакво произведение или да видите някоя картина, за да се откажете веднага от всички престъпления, от всички неправилни мисли и нечисти желания, които мина-ват пр"Ьз вас. Бъдещиге музиканти ще сви-рят такг хубаво, че тяхната музика ще въздействува моментално върху съзнанието и на най-големия пияница или скъперник. Пияницата ще каже: от този момент захверлям вече чашата! Скж-перникът ще каже: откак чух тази музика, жи-вотът ми придоби друг смисъл. Парите не са вече цел в живота ми. Отсега нататък ще водя чист и свет живот. Един американец, го-лем богаташ, като слушал свиренето на Камила Русо, ученица на Паганини, той раздал всичкото си богатство на бедните и казал: отсега нататък ще живея чист и свет живот! Тя свирила едно парче „Сънът на живота", от което той разбрал, що значи чистота и светост. Питам: може ли богатството на физическия живот да се сравни с богатството на Вечния Живот? Кое е по-хубаво: да следваш в някой от европейските университети или да се запи-.шеш за студент в един от ангелските уни-

54

верситети? Кое е по хубаво: да следваш в, нЪ-коя италиянска академия по птьние, или да сле-дваш пение между ангелите? Яко една наша пЪвица огиде да п^е между ангелиг-, тъ^ трябва да турят на ушите си няколко тржби, с които да намалят силага на нейния глас. Този глас за т%х е викане, кръхкане. Когато някоя съвременна певица излезе на сцената да пъе, тя сль\ци„ наблюдава, какво впечатление произвежда пъние-то й върху публиката. Велика певица е тази, която пт^е само за себе си; велик музикант или художник е този, който свири само за себе сир велик проповъдник е този, който проповядвай само за себе си; велик поет е точи, който пише.-само за себе си. Само такива хора познават Истината. И ако гЪхниг слушатели и почитатели ги разбират, значи и т познават Истината. И тогава, щом се съберет двама души, които познават Истината, т ще могат напълно да се разберат. Който познава Истината, той е велик човек. Това подоазбиоа, че Бог живЪе и се проявява чр*Ъз пози човтбк. Бог ни казва: „Яко се примирим с всички хора, с всички животни и растения, и ние ще бъдем тъй велики, кактс и Той е велик; тъй мъдри, както и Той е мж-дър; тъй любещи, както и Той е любещъ". Яко човек не люби, това няма да му се вмъни в грях. Но той може да люби! – това е важното. Бог е Любов; значи, Той се изявява чртьз човека. Любовьта ще оправлае всичкит ни страдания. Гр^хът пък ще създаде само въглени*. Обаче, дойде ли Любовьта, тя ще ги разтопи и ще направи от гЬх диаманти. Тъй щото гртбховете,. които сте направили досега, това са готови въглени. Сега се молете да дойде Любовьта, да направи от тях диаманти. Грехът създава прос-тит15 камъни, които пък Любовьта превръща в диаманти, в скъпоц^нни камъни.

И тъй, всичко товз, което до сега е служило в живота ви, като препятствия, когато дойде;

55

Любовьта, тя ще го използува за създаване на вашите безсмъртни тЪла, умове и сърца; безсмъртното у човека е Божественото Начало. Когато се срещнат двама души, у които Божественото е събудено, те веднага се разбират. Това подразбира служене на Великия Божи Заксн, Да служиш на Бога, не значи да се откажеш от, живота, но да го разбираш; това не значи да се откажеш от науката, но да я разбираш;; това не подразбира още да се откажеш от, музиката, от поезията или изкуството, но да ги разбираш. Не се отказвай от стария жи-вот, или от старата философия, или наука.* или поезия, но ги разработи! Как разработват. много от съвременнитъ* учени тия стари формв от областта на науката, музиката, поезията или изкуството? Седне н"Бкой поет на стола, а пртбдъ* него, на масата, седи пълна чаша с шестгодишно-винце, а в устата му запалена цигара дими, и той мисли, пише, съчинява. Другад-в нъкъдъ' сед-нал нт^кой съвременен финансист, пише нъчцО' по „Политическа економия". Пише, пуши и пие – съчинява, работи върху важни економически въпроси. И без да пише той, политическата економия съществува. Този учен трябва да отиде в ангелския свет, да види там, какво значи политическа економия, какво значи философия и поезия. Когато се говори за философия, ние подразбираме причините и последствията на нещата, които всбки момент се материализират пред нас и стават видими. ВътрЪшният, духовният живот на човека се проявява всбки момент пред нас. Той действува, както мисли и чувствува. Всбки чов-бк е проявление на пътя, през който е минал. Когато видя един човек и погледна неговото лице, чело, неговитъ" очи, уши» "както и строежът на цялото му т-бло, всичко това представлява редииа култури, пр-Ьз които той <е минал, докато е дошъл най-после до това

56

развитие, в което го срещаме днес. Това е цЪ-ла щука, ц^ла философия!

Н^кои, ми казват: защо си събрал толкова невЪки хора около себе си? Не можа ли да на-м-ьриш нъжои философи, учени хора, на които да проповЪдваш? Казвам: всяко лице, всеки чо-В"бк е ц-внен за мене. Мз гледам другояче на хора7а. В всЬко животно, в всбки човбк, млад или стар, голям или малък, има н"БЩО ц*бнн[) в формата, каквато са изработили, в движенията им и т. н. Който разбира и знае, как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, коего Бог е вложил в вевко същество; кой го не знае, как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното в всички същества. Значи, всбки чов-бк представлява проявление на Бога; в него се крие н-ькаква Божествена дарба, която трябва да се развие. Казвате за нъкого: този човек е високо интелигентен. За друг н^кой казвате: този пък е от простосмъртните. Защо за първия се произнасяте добре, а за втория не се произнасяте добре? – Защото единия обичате, а към другия сте равнодушни. Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува межд^ двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има дз допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тях ще се яв^т разумни, хармонични отношения. Следователно, разумният живот се основава върху три допирни точки.

И сега, въз основа на същия закон, когато в едно семейство нямат деца, т имат само дв допирни точки помежду си; значи, те образу-ват права линия. Дойде ли детето, образува се три^гълн -ж. Синът представлява Истината, той е зръх в триъгълника. Бащата и майката виж-дат в мозъка на своето дете Истината и за-почват да разбират смисъла на живота. Казано

57

е, че ние сме чада Божии, създадени по Негов образ и подобие. Значи, никога, при създаването на вселената, ние сме били идеалът на Бога. Той искал да ни създаде за което сътворил и всички планети* всички слънца. Бог е създал всичко в вселената за разумните същества, за своит разумни дъща. Тогава питам: ако между две човешки идеи не се роди Истината, д е чо-въкът на Истината? Истината трябва да живъе в всеки човек, та като го видите, да кажете: ето човекът на пълната свобода! По какво ще се познае човекът на Истината, който служи на Великия Божи Закон? Мко този човек срещне някой чужденец, който н-ъма нийд+5 никого, той веднага ще го познае, ще прочете в очит му, че никой не го е приел. Чов-бкът на Истината ще бъде последният, който ще го срещне и ще му помогне. Такива хора съставляват благото, кредита в св-ьта. Ако всички хора жив-ьят разумно и служат на Великия Божи Закон, т ще създадат своето бъдеще щастие. Само чр-вз Божията Любов, Мъдрост и Истина съво-вменниг хора ще могат да пръвернат всички прости камъни, всички въглени в диаманти и скъпоценни камъни, от които ще съградят своя бъдещ живот.

И тъй, всички хооа са призвани на земята да паботят, затова т трябва да мислят за живота, а не за смъртта. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се измънимъ". Същевременно Христос казва: „Дко житното зъпно не падне на земята и не умре, то няма да даде плодъ". Това значи: човек трябва да умре за н-бщо,. за да оживъе за друго. Само по този начин той ще разбере вътръшната връзка в живота; той ще разбере още, че между съзнанието, самосъзнанието и козмическото съзнание има връзка, която съдействува за прънасяне на светлината от духовния свет, от едното към другото съзнание. Когато искаме да разберем хората, ще влъземъ

58

в самосъзнанието; когато искаме да разберем. животните, ще влъ^зем в обикновеното съзнание; когато искаме да разберем растенията и минералите, ще влЪзем в Божественото съзнание.. За всичко това, обаче, се изискват посредници»

жици, както става при радиото. Едно време хората се осветляваха с газени лампи, в които имаше фитил. Днес се осветляват с електрически лампи, без фитил, но електричеството тече: по жици. В бъдеще електричеството ще се пренася и без жици. Тогава всеки чов-бк ще има* своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Чов-Ъш-кият мозък. Когато чов-Ьк мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва, Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсекъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали; когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осзътление, както днес плаща за електоичество-то. Ще кажете: кога ще дойде това време? – Сл^д. хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осв"Бтяват от енергията на своята ми-съл; домовет^ им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората-ще бъдат разумни; движенията им ще бъдатъ* хармонични и т. н. Мнозина от вас слт^д хиляда години може-би ще бъдат в друга някоя земя, по-хубава от тази, на която сега жив^ят. Нашата земя ще прътърпи голямо вътрешно преустройство. Това и в Писанието е казано: „Бог, създава нова земя и ново небе". Всичко, което-сега виждаме на земята, ще изгори, ще се пое-топи и от него ще се създаде нов свет. Па* вел казва, какви трябва да бъдем ние, когато тази земя се претопи. За това, обаче, от съвременните хора се изисква едно верую, основано на великата Божия Любов, Мъдрост и Истина, които действуват сега в света.

59

Днес всички хора искат да бъдат свобода ни, напълно независими. Никога в света не е имало толкова много теории, учения и възгледи за живота и явленията в природата. Никога в, света не е имало толкова университети и училища, както дн-с. Защо? – Всеки търси Истината, Мъдростта и Любовьта, за да бъде свободен, да разбира нещата и да знае, как да живт^е правилно. И наистина, никога Любовьта не се е проявявала толкова много, както днес. Всичко това е-. добър признак. И никога в сзт^та не е имало тъй много свирци и певци, както в наше време. Когато птицитъ" започнат да пт^ят, това показва,. че пролтбтта иде. И когато хората пеят много,, те прт^движдат настъпването на пролътта, т. е. приближаването на нътдо ново, красиво сверта.-Нека птбят левцитъ-, ние ги поздравляваме!

Сега, целото човечество се намира прт^д една велика епоха на промени, която ще донесе... новото. Затова, именно, всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не сбезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните нема... Всички пробудени души от четиритъ" краища на света трябва да се обединят, да си подадат рж-ка за взаимна работа – за поставяне основата на. новата култура, за идване Царството Божие на. земята. Отгоое ще дойлат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно* с тях ще въведат ре^ и порядък на земята*-Слъ*д свершване на своята работа, тъ4 ще си за-минат, а хогата на земята ще останат след, т-Ьх да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия св-Ъг. Вие ще бъдете свидетели на това? и ще кажете: тъй се каза едно вр±ме, и така стана. Ние не искаме още сега да вярвате; когато се: сбъдне това, което сега ви говоря, тогава ще си:; спомните и ше повервете. За всички иде нт^шо велико! Затова младите да седат на поста си, а старите да обръснат брадите си/ Ямериканцит^

60

и англичаните отдалеч схващат това нещо и затуй се бръснат. Турците пък обратно: те

• остават брадите си да растат дълги, но рабо тите им не вервят. Лнгличанинът казва: ако брадата ме спъва да влЪза в Царството Божие, аз ще я обръсна – нищо ^повече! Който бръсне

брадата си, трябва да внесе нъчцо меко, деликат но в характера си. Който е мекушав, нека оста ви брадата му да расте; тя ще внесе твердост, устойчивост в характера му. В Писанието е казано, че около Бога ще останат само 24 стар ци, с дълги бради, които ще отб^лЪзват епо хите, през които човечеството е минало. Всички други ще бъдат все по на 33 години, като мла ди, хубави моми. Ще кажете: как ще се позна ваме, щом всички ще бъдем на една възраст? Нима хората, които н*Ьмат бради не се познават? И без бради, пак ще се познавате. Понеже всич ки сме излезли от Бога, ще познаем, че сме

дъща на Един Баща, че сме братя и сестри. Кг-звам: когато мъртвите се събудят от дълбокия сън и разберат всички илюзии, в които са живели, ще кажат: слава Богу, че мина времето на това велико заблуждение! Тогава Бог ще се възцари между хората, и всички ще се по-мирят: хора, религия, наука, изкуство – всички ще си подадат ръка за обща работа, а човт^чество-

, то ще заживее нов, щастлив живот. Хората ще правят всеки ден научни екскурзии до слънцето, до месеца, до маос, до юпитер, до са-турнъ – навсЬкъдъч дето искат. Като направят своите научни изследвания, те ще се вернаг обратно на земята. Съвременните хора пътуват до Франция, Геомания, Англия, Италия, но пакъ

• са недоволни. Яко човек отиде до Сипиус, той ще се верне с ноза придобивка за ума; ако оти-

-;де до Венера, ще има едно разширение в сър-

цето. Но всичко това са далечни проспекти за ума и сърцето на човека. Бог е лредвидил за чо-

чвека несметни богатства, велики постижения! Има

61.

за какво да живъем, има кой да ни люби и кого да любим! Няма по-велико н-бщо за човека от това, да намЪриш Онзи, Който те люби. Няма по-велико нещо от това, да нам-вриш Бога, Който заличава всички гръхове и пр%стъпления, Който изправя всички неджзи и при всички затруднения в живота, казва: „Не бойте се!" И слъ\д всичко това нека поетът пише, нека музикан-тът свири, нека художникът рисува, нека фило-еофът философствува, нека майката и бащата се радват на своите дъца, нека дъщерята и синът благославят родителите си, нека учителит се радват на учениците си, а учениците – на учите-лите си! И нека всбки приеме своя д^бл от великото благо, което иде вече за ц-блото човечество.

Беседа от Учителя, държана на 9 Януарий 1523 година в гр. София.