Разлика между версии на „Ръководен от Любовта и Мъдростта“

Текуща версия към 06:37, 2 октомври 2012

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Книги със спомени за Учителя

Акордиране на човешката душа - том 2

РЪКОВОДЕН ОТ ЛЮБОВТА И МЪДРОСТТА

През есента на 1924 г. се образува духовна група, в която влязоха шестнадесет души, братя и сестри, и работеха под ръководството на Учителя. Целта на групата беше по-дълбоко проучване на беседите и лекциите на Учителя. За целта се събирахме всеки неделен ден сутринта и разглеждахме беседите и лекциите на Учителя. Почнахме от първата година на Младежкия окултен клас. На всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли. Понякога се проучваше и Библията. Духовната група си възлагаше и практически задачи. Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме на екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа на Учителя в 10 ч. Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона на ул. „Оборище“ точно в 10 ч. без 10 минути – нито една минута по-рано или по-късно. И обикновено всички се срещахме при входа на салона в една и съща минута. Възлагахме си и други задачи. Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания.

През февруари 1926 г. решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем. На 19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре. Снегът беше дълбок. Като наближихме канарата, се виждаха само върховете на елите, т. е. снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра. Дойдохме до моста, който е по средата на пътя между Боровец и Мусалла. След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара. Постлахме платнище върху снега, запалихме голям огън, стоплихме вода. Там прекарахме нощта. Всеки изпи по много чаши гореща вода, за да се стопли. Голямата канара пазеше завет. Задуха топъл южен вятър и никой не изстина. На другия ден потеглихме за Боровец. По пътя заваля гъст сняг на едри парцали. Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина. В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и на третия ден се върнахме в София.

Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя. Споделихме впечатленията си от екскурзията. В разговора Учителя каза:

Когато човек се ражда, какво му трябва? – Трябват му Мъдрост и Любов. Значи човек през целия си живот трябва да бъде ръководен от Мъдростта и Любовта, само така може да расте и да се развива. До известно време организмът трябва да расте на ръст и широчина. Идва време, когато организмът престава да расте на ръст и широчина и тогава започва вътрешното растене – човек започва да развива своя ум, своите чувства.

Вие сте влезли в една духовна група и трябва да разберете какво нещо е тя. В България често се правят дружества. Но на колко от тях се постига целта? Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност. Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.

Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.

Като сте влезли в тази група, каква представа имате за духовния живот? На слабите хора противоречията идват отвън, а на силните идват отвътре. Щом противоречията идват отвътре, тогава човек е силен. Без тези вътрешни препятствия и мъчнотии вие не може да разберете духовния живот. Когато човек е подготвен и влезе в духовното си тяло при смъртта, тогава е добре. Но ако човек излезе от физическото тяло и няма подготвено духовно тяло, в което да влезе, тогава е мъчнотията. Една от задачите на духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло.

Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа на низшите тъмни духове. Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо. Това са две противоречиви състояния, които всякога действат разрушително. Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои. Едни и същи разбирания трябва да имате всякога.

Муди бил в Америка и го повикали да проповядва в Англия. Един приятел му обещал, че в Англия ще отпусне големи суми на негово разположение и че ще намери салони. Но когато Муди слязъл в Ливърпул, научил, че приятелят му е умрял и не му е оставил никакви суми. Приятелят му вече го нямало и неговите надежди били осуетени. Но вярата, която имал Муди, била толкова силна, че пътят му се отворил и той имал най-голям успех. Сега, ако вие в едно отношение срещнете някои мъчнотии, трябва да ги побеждавате, те да не ви спънат.

Ако човек не въдвори вътрешна хармония в себе си между ума, сърцето и волята си, очакват го страдания. Човек трябва да има дух и да наложи хармония в себе си. И Писанието казва: „Мир имайте“. Най-първо – с Бога, после – със себе си, и после – с ближния. Да знаем, че никога в Бога не може да има противоречие. Първо трябва да работим в съгласие с Бога и после – в съгласие с ближните си; това е един закон, полезен за вас, когато почнете да работите.

Законът на внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него. Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете. Човек трябва да бъде вътрешно свободен. Аз съм за вътрешната свобода.

Екскурзията е едно средство да се опознавате. Например във време на екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр.

Често овчарите подпушват реката, за да стане два метра дълбока. После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им. Щом овчарят почне да къпе овцете, той мисли скоро да ги стриже. Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“. Философия е това. Човек трябва да бъде търпелив. В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи. Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее.

Законът за единството в Природата изисква всички хора да са свободни, но да имат единство. Има простор за всички. И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път на всеки човек, по който той трябва да мине. Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин. Ако беше другояче, то щеше да си бъде просто едно копиране. Кой каквото е пожелал, ще му го дадат. То все ще дойде, ще се постигне. В Природата има един запас, от който тя дава щедро.

Дълго време човек трябва да работи върху себе си. Той има материал, който трябва да обработи. Мисли, желания, действия, воля – това е материалът, върху който трябва да се работи. И всеки ден човек трябва да урегулира своите мисли, като се свърже с Бога. Природата заставя всички същества да работят, после им дава условия да се занимават, да учат.