Разлика между версии на „Образи на реалността“

Версия от 14:26, 22 февруари 2009

ОБРАЗИ НА РЕАЛНОСТТА

VI година (1926-1927)

28-ма лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 10.IV.1927г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

Може ли някой от вас да излезне на дъската и да напише една мисъл в стихове? Не само стихоплетство – стихотворна мисъл.

«Бог самичък ме посея

и поля ме, да раста.» (Паша)

Какво разбирате под туй «Бог самичък ме посея и поля ме, да раста»? (- Схващам го като процес, който се отнася до душата.) Каква е разликата между «посява» и «насажда»? (- Семената се сеят, а растенията се саждат. Посяването предшества насаждането.) При сегашните условия, при които живеем, ако се възстанови мисълта, че едно семе живее, има съзнание, то е друго. Едно съзнание може да внесе една тягостна мисъл. Седиш на един камък, мислиш, че той има съзнание, мислиш, че ще го натиснеш. Ходиш по тревата, мислиш, че има съзнание, почнеш да се огрешаваш. Като казваш: «Всичко има съзнание» – има и тела, в които няма съзнание. На тях имаме право да ходим отгоре – те са без съзнание. Едно безсъзнателно същество, като седнеш отгоре му, усеща голяма приятност. Ако не седнеш, усеща голяма скръб и страдание. То е контраст в природата. А съзнателното същество, като седиш отгоре му, твойто съзнание му придава и то се усеща в нещастие. Съзнателните същества не обичат да ги ограничават.

Тогава, как ще разберете вий идеята безсъзнание? Животът в този смисъл не е диференциран. Болките всякога идват, когато човек се отдели, индивидуализира, в него се образува личността, желания, известни мисли, тогава той се усеща така – ограничен. При сегашния живот всеки един човек мяза на една напълнена бомба: малко се изисква – веднага се запали и избухва. Тъй, както се възпитават, хората достигат до едно състояние, в науката го наричат разслабване на мозъчната система, нервите не може да издържат, не са достатъчно калени, има голям наплив на енергия, която минава и разслабва нервната система. Тогава се образува едно индиферентно състояние. Индиферентен е човек, на външния свят не реагира. Нищо не го интересува, сам е недоволен от себе си, и той не знае защо. Ако го хвалят – лошо, ако не го хвалят – лошо; всичко, каквото му говорят, той е недоволен.

Толкова години сте следвали университет, но вий не сте изучавали признаците на недоволството. Какъв е цветът на недоволството? За пример, когато човек е завистлив или подозрителен, или отмъстителен – разни цветове има. Как познавате например, че някой човек мрази? Какви са признаците на омразата? Има хора, които мразят и хич не почернява лицето им. Има някои, на които лицето почервенява, като ви мразят. Има една физиогномия – трябва да проучите признаците на омразата. После, да знае човек признаците на братството, не в подробности.

В подробности – има друга една опасност. Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: «Този човек е анормален.» Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. «Ама казва, той е индиферентен.» Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача.» То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, [на него] му треперят краката. «А, казва, няма да може.» Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: «Тази картина не мога да нарисувам.» А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек. Тогава, как ще тълкувате?

Представете си, че Слънцето е едно разумно същество, с което може да се разговаряте. Допуснете сега тъй, както нещата са в «1001 нощ». Излизаш сутрин, когато небето е ясно, разговаряш със Слънцето, но един ден облаците закрият Слънцето и то не се показва. Веднага създадете във вас една мисъл, че Слънцето има нещо против вас. Право ли ще бъде заключението ви? Един от видните американски професори, идва при него една вечер един от студентите му, но той така свил лицето си, че студентът, като си отишъл, казал си: «Професорът е неразположен, почти ме изпъди от стаята си.» И какво се оказва – голям цирей се бил набрал на професора на врата. Студентът си мисли, че спрямо него е била тази строгост.

Всички тези понятия, които хората сега имат за добро разположение и лошо разположение, са неправилна диагноза. Ще имате едно право схващане. Най-първо, какъв е признакът на едно здравословно състояние? Погледът ви трябва да бъде ясен, чист. Очите не трябва тъй да играят. Игране да няма. Малко, тъй, да се движат. Има едно движение на окото, както Слънцето, медленно, периодически. Не трябва да бъде заковано на едно място.

Вий, ако гледате някой китаец, не можете да забележите никакво мръдване на окото или мускул. Просто мислите, че имате една статуя. Но в китаеца има едно тънко наблюдение, обективният ум е толкова силно развит, в погледа му има една ирония. В китаеца съзнанието е будно. Там, където някой път става прекъсване на европейското съзнание, съзнанието на китаеца се пробужда. Следователно ти не можеш да видиш един китаец да се усмихне, защото той ще се усмихне там, където твойто съзнание ще се прекъсне. Щом твойто съзнание се пробуди, той е пак статуя. Китаецът не обича да хаби енергия, те са в едно спящо, почиващо състояние. Те обичат удоволствието. Има един писател, уподобява китайците на прасета – физиогномически. И действително, много умни са. Преди двадесетина години имали са спор с русите, идва руската флота – почти да отворят война в Далечния изток. Китайският адмирал отива на посещение на руския и му казва: «Твоят господар и моят господар се скарали, нима ние ще бъдем толкова глупави, да се избиваме? Тъй, с халосни патрони, няма да бием на месо. После ще се оттеглим. И ще пишем, че едно страшно сражение имаше между руската и китайската флота.» Практическо схващане. Те са преминали тази стадия на развитие. Този европейски национализъм, са го преживели преди хиляди години. Има ли да яде, китаецът е доволен, с малко се задоволява, но и когато намери – видели ли сте как яде? С две клечки яде ориз, но цяла редица, непреривно – в устата му. Но когато намерят много, тези техните мандарини – нашите турци са нищо пред китайците.

Искам да ви покажа какво е човешкото съзнание. И бялата раса е минала през туй състояние, но тя е излязла на по-висока степен на развитие. Не трябва сега повръщане назад. И повръщането има признаци, от чисто физиологическо гледище и френологически: челото почне да се навежда назад, двете челюсти се издават навън, брадата полягва, долните зъби се оттеглят, очите изпъкват навън, носът се скъсява. Изражда се лицето. И обратният процес, когато човек почне да се развива: челото излиза напред, челюстите се оттеглят назад, тяжестта на мозъка отива отзад. И тази линия (от ухото до основата на носа) трябва да се удължи. Този ъгъл, който се образува, у всички не е еднакъв. У бялата раса има повече възможности за развитие. Камперовият ъгъл е 82 градуса, рядко 90 градуса.

За пример коя мисъл вас ви интересува най-вече? Ама, ваша мисъл. Защото има мисъл, която може да се натрапи отвън. Трябва да правите различие между разните състояния. За пример настроението какво нещо е? От гледището на новата психология настроението, това е едно по-низше състояние. По-низше съзнание, което ви влада. Група същества или на физическото поле, или от астралния свят са дошли. Под влияние на тяхното съзнание сте. Следователно, веднага се мени състоянието ви. Ту се усещате разположен, ту неразположен, ту въодушевен, ту обезсърчен. Вий може да отделите едно съзнание от себе си. Туй съзнание може да го отделите, виждате, че то е външно. Даже дебелината на туй настроение ще усетите. Някое настроение е по-тънко, някое е по-дебело, може да се измери с милиметри.

Да кажем, туй е носът, нали? (фиг. 28.1) Но отгоре на челото има друг още един триъгълник. Вий него не го забелязвате – между двете ваши вежди. Когато кажем човек да разсъждава, разбираме да обърнеш своята мисъл не надолу, към земните работи, а към онези, козмичните прояви, закони. У някой едва може да се забележи, у някои може да се види. Тук, на гърдите, и тук има друг един триъгълник – дихателната система. При правилното движение този триъгълник съвпада със слънчевия възел – при съзнателното дишане. Съзнателното дишане разбира, когато човек е спокоен, когато човек е уверен, че в света има разумен закон, не фаталистичен. Върху него ще градиш щастието си. Щастието е, което най-лесно се добива. Когото да е от вас, в една секунда мога да ви направя щастливи. За пример седите, нямате пет пари в джоба си, казват ви – 100 000 лева ви завещават. То е външната страна на щастието. То е само физичната страна. Второто положение: някой може да ви направи щастлив – показва ви, че той има доверие във вас. Да намерите едно лице, което, каквато щете погрешка да направите, всякога той да има доверие във вас – то е другото щастие.

Погледнеш някого, той те погледне тъй, на изкос, не те гледа тъй, прямо. Ще се изправиш перпендикулярно, от центъра на Слънцето до центъра на Земята – тогава ще дадеш поглед чисто хоризонтален, без никакво отклонение нито надолу, нито нагоре. Гледаш тъй, като че широко схващаш. Поглеждаш с всичкото доверие като човек. Този, разумният човек, не гледа изпитателно. Когато гледаме човека, ние гледаме творението на Бога, душата му. В душата няма дефекти. За пример онзи учен човек, когато разглежда някоя микроба, пробужда се съзнанието му, вижда всичките възможности, скрити в тази микроба. Туй го интересува – как може да се развие в бъдеще.

После, трябва да определи колко време трябва да го гледаш. Колко секунди – математически е определено. Добрият поглед колко време трае, колко секунди? Вий не сте правили опит, но то е определено. Трябва да видиш човека. Щом като го видиш, ти не ще махнеш погледа си, ти минаваш вече напред. Твойто съзнание се повдига в четвърта степен. Добрият поглед е в трета степен. Щом е в четвърта степен, имаш друго съзнание. Има някои добри хора – той обърне мигачите си надолу, но очите му са обърнати нагоре. Той те погледне и после почне да разсъждава. След този поглед той се отдалечи. Тогава пък вий ще имате какво да наблюдавате. Ако вий погледнете в един човек тъй, по този начин, щом си отдалечите погледа, в неговото лице вий ще се отпечатате. Може туй да трае една секунда, някой път – половина, или няколко терции, 10 или 15, нещо мине като светкавица. Виждате нещо хубаво, красиво, но то не е той, то сте вий, който се отразявате. Затуй, когато съзнанието на някои хора е будно, той схваща, че когато ти се отразяваш на неговото лице, ако лицето ти е грозно, ще почувства той едно оттласкване, антипатия; но ако образът ти е хубав, той ще те обикне.

Да не мислите, че всякога можете да гледате човека. Трябва да има светлина в духовния свят, или на съвременен научен език казано – условия.

Сега, тези правила, може да ги прилагате, когато нямате с какво да се занимавате. Именно в кризите трябва да прилагате тези правила. Защо двама хора не се гледат едновременно? Единият само гледа, а другият представя платно, изображение. То е закон вътре в природата.

фиг. 28.2

Какво подразбират, когато се изчислява квадратурата на кръга? Ако вий завъртите един квадрат около неговата ос, какво ще получите? (фиг. 28.2.) Ако го завъртите около неговия център? Кръг. Допуснете сега – това е една плоскост. Имаме в съзнанието един илюзионен свят, или мечтан. Може ли върху този свят да построите реален свят? Може. Ако тези линии са живи, тези същества, които се движат в тази плоскост – ако вий в тях възбудите друго едно движение, в друга една посока, те ще образуват триизмерен свят и следователно туй, което е било илюзия, ще стане реалност.

Тогава, според съвременната философия, каква е формата на безкрайното пространство? Има ли форма? Щом се мисли за какъвто и да е край, за каквато и да е форма, то е едно ограничено пространство. Реалните неща в света, те са безгранични и без форма. Безграничните неща са реалните неща. Представете си една форма, една човешка форма, ако се яви в съзнанието ви за една милионна част от секундата, какво ще стане? Ако се появява и изчезва – значи всякога може да се създаде и всякога може да изчезва. Допуснете едно същество, което съзнава своята форма, а няма форма. Само в себе си има форма, а отвън не се проявява с форма. Тогава, къде е формата.

Туй, безграничното, безконечното – те са толкова високи измерения, че който падне, оттам няма да се върне. Вечното не е от четири измерения, не е от пет, шест, седем – не е. Измеренията са непонятни.

Вий схващали ли сте някой път какъв е вашият истински образ? Туй, което сте, туй не е още вашият духовен образ. Туй, което сте отвън, не сте още. Казват, външността показва човека. Онзи физиогномист-ясновидец, той вижда друго едно тяло, в което се чете. Тук го вижда, но не е този и след туй се изгубва. Интересно е туй състояние – някой мисли, че може да чете по лицето на човека. То е една илюзия. Ти трябва да намериш една примка, откъдето да можеш да разгатнеш, но трябва да имаш тази чувствителност.

Аз, когато правих своите изследвания с Кортеза, най-силната ясновидка – в обикновено състояние не вижда, но като влезне в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се в един нов свят. И тя казва: «Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.» Като схване този първи лъч, чете. Върху гроба на някои от починалите трябва да има някой близък и ще прочете всичко. Има същества живи, тя ги познава, познава вибрациите; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат. Човек, който иска да вижда мъртвите, трябва да бъде много силен, понеже те имат други трептения; ще се роди едно състояние на страх, затуй, като погледнеш, че той е жив. Мислиш ли, че той е мъртъв, веднага неговото съзнание ще дойде. Не трябва смъртта да играе някоя роля.

Хубаво е да правите упражнения психически – заякване, не отъпяване на нервната система, но като увеличавате вашата чувствителност, да разбирате законите, да самовладате чувствителността си. Другояче, в чувствителността ще се роди празнота, която е още по-ужасна, отколкото чувствителността.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.