(Нова страница: ==ТРИТЕ УХАНИЯ== Има въпроси в живота, които от хиляди години насам са занимавали човешкия ум, ...) |
(Няма разлика)
|
Версия от 19:58, 14 май 2009
ТРИТЕ УХАНИЯ
Има въпроси в живота, които от хиляди години насам са занимавали човешкия ум, но въпреки това и досега още не са разрешени. Всеки човек има поне по един неразрешен въпрос. Всеки човек се стреми към нещо. Всеки търси никакво благо, но не може да го придобие. Стремежът на чо-в-вка към придобиване на известно благо е подобен на стремежа на болния, който търси чист въздух. Чов^к трябва да прави поне 15 – 20 вдишки в минута. Когато някой чов^к заболява, дишането му се ускорява. Това се забелязва главно в слабогрждните. Като се затрудни дишането им, тъ1 съзнателно го уско-ряват, като мислят, че по този начин ще си помогнат. Не само че не си помагат, но положението им се влошава още повече. Това показва, че за да бъде дишането на човека нормално, трябва да отговаря на естествения ритъм в природата. Този ритъм е здраво-еловен. Бързото, неправилно дишане на хората показва, че т^ бързат във всичко. Тъ-бързат час по-скоро да станат добри, учени, богати и силни. Това е неразбиране, на нящата. Бързането не разрешава въпросит.
Казано е в Писанието: „Наближило е идването на Царството Божие". Само идването на Царството Божие на земята, както и въ
349^
всЬки човек поотд-влно, може да разреши всички въпроси в човешкия живот. Докато Царството Божие не дойде на земята, противоречията в живота неизбежно ще съществу-ват. – Нали се проповядва на хората, защо не могат да разрешат противоречията си?
– С проповеди само въпросите не се раз-решават. Колко пъти сте казвали на човека, който ви дължи, да изплати дълга си, но, въпреки това, той не се издължава. – Защо? – С казване само работите не се нареждат.
– Защо постъпва така? Другояче не може да постъпи. Да задавате такъв въпрос, то е все едно, да питате, защо човек трябва да яде. – Човек трябва да яде, защото така е създаден. – Защо съществува злото в св-вта?
– Другояче не може. Ако вие можете да създадете свят, в който да няма зло, дайте своя проект. Щом вашият проект се укаже по-добър, той непременно ще се приложи.
– Защо еди-кой си човек постъпва толкова лошо? – Дайте образец на този човек, как трябва да постъпва. Ако бЪхте искрени към себе си, ш/Ьхте да видите, че и вие не по-стъпвате, както трябва. Как трябва да по-стъпи човек. когато срещне мечка в гората? Този човек непременно ще трепне. Той не може да бъде спокоен пред вида на мечката. Теоретически той може да разсжждава^ че Бог живее в мечката, но срещне ли я, всвкаква теория пропада. Чрез тази мечка
– 350
Бог ще му даде такъв урок, че ще го помни за винаги.
Това са обяснения, които имат отношение към общия живот на човека. Често хората са недоволни, без да си дават отчет за своето недоволство. Те са недоволни едни от други и не търсят причината на това недоволство. Когато една игла се забие дълбоко в крака на човека, трябва ли да го пита, защо е недоволен от нея и защо не я обича? Иглата е превишила правата си. Тя е станала много интимна с този чо-в-бк, и той иска на всЬка цена да я изхвърли вън от крака си. Следователно, не играйте ролята на игла, нито за себе си, нито за своитъ" ближни. – Може ли без игли в живота? – При сегашните условия на живота иглата е необходима. Запример, иглата е нужна за шиене на дрехи, обуща и т. н. Обаче, не е позволено да се забива в Човешкото гбло игла, от какъвто характер да е тя.
СъвременнигБ хора гр-вшат, натъкват се на противоречия, защото не разрешават въпроси, които имат близко отношение към тях, но се занимават с въпроси, към които нямат пряко отношение. Запример, ще дойде някой да ме пита, какво мисля за Господа, как вярвам в Него и т. н. Първо, той трябва да запита себе си, как вярва в Бога, а после другитъ\ – Ами колко е голямо слънцето? – Нямам представа за големината на слънцето. Туй, което аз зная
351
за големината на слънцето, и той може да го знае, но това още не е разрешение на въпроса. Ние взимаме земята като единица мярка и по отношение на тази мярка, казваме, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-гол-вмо от земята. Значи, ние взимаме земята като единица мярка, но и за големината на тази мярка нямаме ясяа представа. Тъй щото, въпросът за големината на слънцето е въпрос, за който нямаме ясна представа в съзнанието си. Обаче, този и ред въпроси още са напълно изяснени в съзнанието на възвишените същества. Има същества, които обхващат в съзнанието си земята като малка топка и я разглеждат от всички страни. Както астрономите наблюдават с телескоп небето и изучават небесните тела, така и възвишените същества от невидимия свят наблюдават земята с телескоп и я виждат като малка топка.
Друг въпрос, който интересува съвременните хора е, че т- искат да знаят произхода на нещата. Ако слушат някой учен да говори по известен въпрос, те се питат, отде черпи той тези знания. Ако слушат някой пророк, те веднага се запитеат, от Бога ли е изпратен или не. Как проверявате, верни ли са думите на пророка, или не? Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот". Значи, който иде от Бога, той дава живот. Който не иде от Бога, той взима живот. Отивате в дома на едно добро
352
семейство: мъжът е добър домакин, отглежда кокошки, патици, свине. Жената е добра, грижлива домакиня, подържа реда и порядъка на къщата: чисти, мие, пере и от време на време туря в престилката си царевица и хвърля на кокошкит. Те ходят по-дир нея, доволни са от храната и казват, че господарите им са щедри хора. Вечерьта. обаче, когато всички кокошки се прибераг, домакинът влиза в курника, избира една от най-угоените кокошки и я изнася вън. Туря я на прага на вратата, удря я с остър нож, и главата й отхвръква настрана. След това се явява добрата и благородна господарка, взима кокошката, попарва я с вряла вода и я оскубва. Като добра познавачка на хирургията, тя взима нож, разръзва кокошката, изчиства я и изхвърля непотребните и нечисти работи навън. Като я изчисти, туря я в тенджерата да се готеи. На обед всички сядат пред трапезата, радостни и доволни, че кокошката е вкусно приготвена. При това положение и домакинът, и домакинята, и децата са добри – всички ядат сладко. От човешко гледище това е добро, но влезте в положението на кокошката и кажете, добро ли е това. При това разбиране на н-вщата, могат ли работите да стават по-друг начин? – Не могат. Каквото е разбирането на хората, такива са и работите им. Сега, може да се отиде още по-нататък. Влизате в друг дом, дето също отгле-
353
ждат кокошки, но като вегетарианци, те ядат само яйцата на кокошкит, а не и самите кокошки. В това отношение те мязат на свраки-тт. Когато някоя сврака види, че кокошка се е притаила някъде между храстите и се готви да снася, тя започва отдалеч да я дебне и веднага се спуща към яйцето: чукне го с клюна си и го изпие. Не прави ли същото и господарката с малкото господарче, детето си? Като чуе, че кокошката куткудяка, господарката хваща детето си за ръка и отива към курника, да вземе яйцето от полога. Още топличко, прясно, тя го счупва и опържва в малко масло, за закуска на детето си.
Може да се отиде още по-нататък. Влизате в дом, дето хората не ядат нито кокошки, нито яйцата им, но се хранят с плодове. Те имат плодни дървета в градината си, които отглеждат заради вкусните им плодове. – Не могат ли да не ядат плодовете? – Не могат. Щом живеят на земята, те все трябва да се хранят с нещо. След като Паганини дал един хубав концерт, публиката го попитала, може ли да свири на три струни. Той излязъл на сцената и свирил на три струни. – На две струни може ли да се свири? Той излъчзъл на сцената и свирил на две струни. – Ами на една струна? И на една струна свирил. – Без струни може ли да се свири? На този въпрос Паганини нищо не отговорил, но повече не се явил на сцената. Тъй щото, когато запитвате
354
човека, може ли да живЕе без месо, без яйца, а най-после и без плодове, той няма да изл-взе на сцената. Той не може да бъде вече жител на земята.
Като говоря върху тия н-вща, вие можете да си обясните, защо се явяват противоречия в живота на хората. Вие не можете да заставите месоядеца да стане вегетарианец, нито вегетарианеца да се храни изключително с плодове. Насилите ли положението за единия или за другия, вие непременно ще се натъкнете на ред противоречия. Ето, четете по вестницит-, какви съобщения се дават за войната на далечния Изток, между китайци и японци. Т- водят ожесточена война помежду си. Ц-бли градове горят в пламъци. Милиони и милиарди левове се харчат, но войната продължава. Не може ли тази война да спре? -- Не може. Пророкът казва: „Още веднъж ще събера народите си, ще излея гн-вва си върху тях и повече няма да се повтори". Днес ние се намираме пред тази епоха, именно, когато Бог слиза на земята да изл-ве гн-вва си върху непокорното човечество, за да изправи всички народи, всички хора по лицето на земята. – Защо стават войнигб? Защо се развиват такива страшни събития на земята? – Тия събития трябва да се развиват, войните трябва да стават, но като вж-трешни процеси. Събитията, които днес стават по света, показват, че Бог слиза на земята да оправи човечеството. Освен Бога,
355
никой друг не е в състояние да оправи света. Войната става не само вън от човека, но и вътре в него. Всеки човек воюва в себе си. Между две противоположни чувства и две противоположни мисли всвкога се заражда война, която трябва да се разреши в полза на Божественото в човека.
Какво ще кажете за Троянската война, която избухнала между гърци и троянци поради открадването на красивата Елена? Па-рис открадна красивата Елена. За да не ставаше тази кражба, Елена не требваше да остава сама с Париса. Тази война има ми-стичен характер. Тя-представя война, която се води в самия човек.
В един анекдот се разправя за открадването на една патка. Един българин отишъл в дома на свои познати. Това било преди об-вд. Домакинята приготвяла об^-да: в една тенджера имало голъчма, добре изчистена патка, която тр-вбвало да се тури на огъня да се вари. Като вид-вла неочаквания гост, домакинята захлупила тенджерата с капак и я занесла в другата стая. Гостът останал на объ\д. Домакинята сложила на трапезата лук и хлъб, като се извинила, че н-вмала друго нещо приготвено за ядене. Като се наобъдвали и поразговорили. той останал да спи у тех, под предлог, че има да свърши нъкаква работа в града. Като легнал да спи, той вид-вл тенджерата с патката в стаята, дето го поканили да нощува, и се усмих-
356
нал. Рано сутриньта той станал, отворил тенджерата, извадил патката и я турил въ-торбата си. След това тихо сложил капака на тенджерата и влязъл при домакините да се сбогува – Защо бързаш? – Докато Па-таран царуваше, работиттз вървяха добре. Откак Патаран слезе от трона, работите се усложняват. Те помислили, че гостът говори нещо за своигб работи и не го задържали повече. Като минало доста време от неговото заминаване, домакинята влязла в стаята да вземе тенджерата и да сготви патката, но намерила тенджерата празна. Едва сега разбрали тъ\ за какъв цар Патаран говори гостът, но късно било вече, не струвало да го гонят. За да се избътне една кражба, не трябва да оставяте патката сама в стаята на госта. За избятеането на Троянската война, Елена тр-вбваше да се остави в ср-вдата между Парис и домакина – едното положение. Второто положение – Парис да бъде в ср-вдата между Елена и домакина.
Сега, като дойде нъжой гост в дома ви, ще бъдете внимателни. Първо ще изпразните джобовете си и после ще го поканите. Гостът трябва да носи нещо със себе си, а не да взима. Щом взима, без да дава, той не е добър човек. Погрешката на този гост се заключава в това, че той взел чуждо нещо. Ха-рактерът на госта, който ви посещава, се познава по това, как вие го приемате и изпращате. Гост, когото посрещате с радост,
с57
а изпращате със скръб, не е от добрите хора. Погрешката, която гостът е направил, говори за състояния, през които човешката душа минава. В живота на хората стават различни погрешки. Един човек по отношение на друг може да направи н-вкаква погрешка; той пък може да сгреши по отношение на трети; най-после и двамата заедно могат да сгр-вшат към третия. В един дом първо майката може да прави погрешки; после бащата може да прави погрешки; след това децата могат да правят погрешки. При известен случай и майката, и бащата, и децата могат едновременно да гр-вшат. Обаче, жената не може да прави погрешките на мж-жа; мъжът не може да прави погрешиките на жената; детето не може да прави погрешките нито на майка си, нито на баща си; майката и бащата заедно не могат да правят погр-Бшките на детето. Значи, доброто или злото, което даден човек верши, е специфично негово.
Най-малката погрешка, която човек може да направи, е в неточността на думите, с които той предава фактите. Върви някой срещу вас, и вие го питате, как е състоянието му. – Добре съм. Той не казва вярно. В същност той не е добре. Ср-вщате друг, питате го: Студено ли ти е? – Не, топло ми е. И той не предава състоянието си вярно. Твзи хора не искат да лъжат, но считат, че не е нужно да изнасят истинското положение,
358
в което се намират. Ако пък искате да дадете мнението си за даден човек, вие трябва да го наблюдавате, когато е с друг н-вкой. Ако искате да знаете нтлцо за една жена, вие трябва да видите, каква е тя, когато е насаме с някой мъж. По обходата помежду им, ще познаете и жената, и мж.-жа. Съдете за честността на човека, когато го видите сам, в нтжоя плодна градина, застанал под круша, увиснала отъ-зр-вли, едри плодове. Тъй както е сам в градината, без никакъв външен стражар, без никакъв закон, ще познаете, честен ли е той, или не е. Ако при това положение не си позволи да откъсне нито един плод, това показва, че той носи стражара, т. е. закона вътре в себе си. Човек носи в себе си и доброто, и злото, вследствие на което е приятен или неприятен за хората. Дойде някой при вас, неприятен ви е. Защо и за какво, не се питате. Дойде друг, приятен ви е. Срещате едного, който е гладувал ггбли три деня, и във вас веднага се явява желание да го нахраните. Сръчцате друг, който сж.що така не е ял три деня, но не изпитвате никакво разположение да го нахраните. Като вижда готовността ви да нахраните първия, той се обижда и веднага започва да протестира, защо на онзи давате хлъб, а на него не давате. Вместо да протестира, той требваше да бъде съобразителен, да донесе хл-вб за себе си и за вас, та по този начинъ
359-
да изглади неприязненото чувство, което събужда в хората. Не обвинявайте никого, защо постъпил така или иначе. Бог е дал сво~! бода на всички хора и ги опитва, доколко те' ще използуват свободата си за свое добра и за доброто на своигб ближни.
Човеж може правилно да използува свободата си само при изпълнение волята Божия. Без изпълнение на волята Божия, никаква свобода не съществува, никакъв прогрес не може да се очаква. Искате ли да изпълните волята Божия, не обвинявайте никога и не съдете никого. Ако имате право да сж.-дите нъкого, това сте вие сами. Садете себе си, но не и ближните си. Който сади другит, той е монархист. В старо време, когато се е разглеждало нъкакво престъпление, делото се е изнасяло от един съдия. Той го е раз-глеждал, той се произнасял, и той прила-гал присъдата. В днешно време, обаче, за да осъдят един човек, най-първо дълото се изнася пред следователя, после се викат свидетели, защита от адвокати. След това се произнасят прокурорът, съдиитб и най-после се издава присъда, резолюция на д-влото.
Ние живЪем в епоха, когато за разглеждане на еднодъло е нужен пълен състав от свидетели, адвокати, съдии, прокурор, които съвместно да дадат гласа си за правилното разрешаване на въпроса. Ако влезете между болни, ще имате едно разрешение на въпроса; ако влезете между здрави, ще имате
360
друго разрешение. Докато е болен, човек се нуждае от услугата на здрави. При това, колкото е по-болен, толкова по-гол-вми услуги му се правят. Оздрав-ве ли, той веднага излиза от болницата. Ако още продължават да му услужват, той се сърди, птеви,' недо-волен е от положението си. Здравият не се нуждае от услуги. Има религиозни хора, които постжлват с здравитв като с болни – дават им различни рецепти, как да жи-вхят, как да в'Ьрват и т. н. Здравият не се нуждае от такива рецепти. Той жив-ве по-добре от онзи, който му дава рецептит. В-врата му е по-силна от неговата.
Какви са признащгг, но които се познава здравият човек? – Когато човек е здрав по т'вло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тЬло издава особено приятно ухание. Възвишените чувства издават друг вид ухание. Святлите мисли издават трети вид ухание. Щом едно от трите ухания отежл-ствува, човт>к е болен, в известно отношение. Когато телото на чо-в-вка забол-ве, той може да се лъкува с истината. Докато не обича истината, човек никога не може да бъде физически здрав. Щом обикне истината, той възстановява здравето си, и тъ\лого му придобива съответно ухание. Ако дълбоко в душата си човек реши да обича истината, и ако абсолютно изключи лъжата от себе си, от каквато болест и да страда, той може да се излвкува. За здравето
361
на сърцето се препоржчва любов. Ако сърцето на човека заболъе, или чувствата му се разколебаят, за да възстанови изгубеното ухание,'той трябва да обича хората. Любовта е единствената сила, която може да уравновеси състоянието на сърцето. Когато изгуби умственото си равновесие, човек изгубва съответното ухание. За да го възстанови, като метод, той трябва да приложи мъдростта. Следователно, когато тълото страда, чо-въж трябва да приложи в живота си Божията Истина. Когато сърцето страда, той трябва да приложи в живота си Божията Любов. Когато умът страда, той трябва да приложи в живота си Божията Мъдрост. Възстанови ли равновесието на силите в своето тъло, в своето сърце и в своя ум, едновременно с това човек придобива тритъ-ухания. Без тези ухания той не може да бъде благоугоден на Бога. Когато дойде пред олтара на моето гбло, Бог тр'Ьбва да почувствува уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред свещения олтар на моето сърце, Той трябва да почувствува уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Когато дойде пред великия олтар на моя ум, Той трябва да почувствува уханието, което излиза от него, и да остане доволен. Ьог може да бъде доволен от човека само тогава, когато истината е жрица в олтара на неговото т^ло, любовта – жрица в олтара на неговото сърце
362
и мъдростта – жрица в олтара на неговия ум. Казано е в Писанието: „Вие сте храм Божий". Това се отнася до тълото, но сама тогава, когато служи на истината.
Следователно, когато истината действува ^ човешкото т-бло, любовта – в сърцето (му и мъдростта – в неговия ум, само тогава човек има възможност да следва пътя на новото учение – на любовта. Когато срещна един човек, аз веднага познавам, живее ли истината в тялото му, любовта – в сърцето му и мъдростта – в ума му. Щом той е дал място на тия велики принципи в себе си, Господ живее в него. Позная ли това в човека, колкото лошо и да ми се говори за него, не вървам в тия думи. Ако тези принципи живеят в една жена или в един мъж, те не са способни за лошото, за злото в света. – Ама еди-коя си жена цълунала един мъж. – Ако Бог живее в тази жена, нейната целувка е свещена. Тя е в състояние да излъкува и прокажения. Свят-лината, въздухът, водата и храната не ни ли
целуват? И в Писанието е казано: „Целунете се със свето цълование". Каква по-чиста, по-красива целувка познавате от тази на слънцето? Всеки ден слънцето ни целува от-далеч, като ни изпраща своето велико благословение. Понъкога ние почерняваме от него-вите целувки, но благословени са тия целувки, т лъкуват човека.
363
яЦ-влунете се със свето ц-влование". Аз пък казвам: Обичайте се едни други. Когато един обича никого, той пък трябва да обича друг. Последният трябва да обича трети и т. н. По този начин вие трябва да образувате верига на любовта, верига от скачени сж-дове, между които да н-вма никакво прекъсване. Не търсете любовта на този, когото обичате. В това н-вма никакво разрешаване. Не давайте подарък на онзи, който ви е дарил. Това не разрешава въпросите. Да се обичат двама по двама, без да предават любовта си по-нататък, това значи, да преклснат веригата на любовта. Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката. Ако човек обича само една буква и с нея само пише, той нищо няма да напише. Ако искате да напишете или да изговорите нъчцо, което да бъде разбрано от всички, вие трябва да пишете и да изговаряте всички букви, всвка на своето време и м-всто. – Можем ли да обичаме всички хора? – Ако не обичате всички хора, вие нищо не можете да постигнете. Ако не обичате всички букви и не си служите с тех, като ги нареждате по законите и правилата на граматиката, вие писател не можете да станете. Щом е дошъл на земята, човек трябва да живее правилно, да поставя всвка мисъл, всбко чувство и всвка постъпка на мъхтата им. На човека е дадена свобода, да се проявява, както иска, но не знае ли законите и правилата на великия живот, отъ
364
които трябва да се ръководи, той ще постъпи като Па риса, ще отиде в Гърция, ще открадне красивата Елена и ще предизвика война против себе си. Бог мълчи, но ще ви постави в положение да преживеете това, което сте направили на другите. Момък влиза в един дом и открадва дъщерята. Бащата и майката страдат, но изпизат горчивата чаша и мъл-чат. Ще дойде ден, когато този момък ще преживее същото. Неювата дъщеря ще бъде открадната. Той ще страда, но ще мълчи. Ще види, че това, което някога е направил, не е добро.
Тъй щото, търсите ли доброто, правете и вие добро. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто ви се верне при вас, но не сте доволни от него, това показва, че не сте го направили, както трябва. Щом не сте доволни, коригирайте се. Доволни ли сте от него. направили сте го, както трябва. Бъдете доволни и от недоволството си, но постоянно се коригирайте. Недоволството ви е научило и ви учи на такива неща, на които по никой друг начин не можете да се научите. То разкрива вашето вътрешно съдържание. Бъдете доволни от онова, което имате в даден момент. Не очаквайте да ви определят специално мътто и специални блага. Като не разбират смисъла на недоволството, хората постоянно се оплакват едни от други: учениците от учителит- си, и учите лит- – от учениците си; мъжег от же-
365
нитб и жените от мъжет; майките от децата си и децата от майкитв си. Хората не подозират, че положението, в което се на-мират, именно, ги прави учени. Кое прави учителя учител? – Учениците му. – Кой създава майката? – Децата. – Кой създава мж-жа? – Жената. – Кой създава жената? Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала, какво представя като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използувайте.
Помнете следното правило и прилагайте го в живота си: Благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тъло, е за добро. Няма да мине много време, и вие ще се убедите в това. То е 101 '/0 верно. Бог е приготвил за всЬки човек, за всъка душа такива блага, каквито т не подозират.
Тази е новата философия, която трябва да приложите, за да влъзете в Царството Божие. Царството Божие е там, дето любовта царува. Царството Божие е там, дето мъдростта царува. Царството Божие е там, дето истината царува. Любовта царува въ
366
сърцето, мж.дростта – в ума, а истината – в човешкото тътю, т. е. в човешкия живот. Да дойде Царството Божие на земята, това значи, да дойде Бог на земята с любовта, с мъдростта и с истината и чрез тях да примири всички противоречия. Това значи, да изтрие Бог сълзите от очитъ1 на хората и да ги направи радостни и щастливи.
Желая и на вас, да дойде Царството Божие във вашитъ1 сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната в вра.
Христос е човекът на изобилната любов.
23. август, 5 ч. с. София. – ИзгрЪв.