Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА (1941-1942)
КНИГА: Две Божествени посещения
Правилно дишане
Отче наш.
Да имаме едно упражнение: Дясната ръка пред лявата успоредни наляво, движи се дясната по лявата, докато дойде настрани – вдишване. Лявата пред дясната, движи се по дясната, докато дойде настрани – издишване.
Ръцете да бъдат хоризонтални и пръстите да бъдат на същата плоскост.
Фиг. 1Ръцете настрани, пръстите настрани хоризонтално. Издигане на китката само – вдишване. Спускане на китката хоризонтално – издишване (Фиг. 1). Съвременните светски хора мислят, че сегашните хора са много културни, преди хиляди години не са били културни. Прави са. Тази култура, с която те мерят, тя е една преходна култура. Вие мислите, че в дърветата няма никаква култура. Тия дървета, процесите, по които храната приемат от земята, начинът, по който образуват своите плодове, соковете, които събират, показват че и те имат култура. Паякът, който изтъкава такава тънка нишка няма ли култура? Човек докато направи такава нишка ще минат векове още, сега считате, че този паяк не е културен. Как е възможно некултурният паяк да направи такава нишка? Запример, вие някой път мислите, че сте много културни. В какво седи вашата култура на учен човек? Не е за критика, трябва да имаме една ясна представа. Даже в бобовите растения – нали казват, че в растенията няма съзнание – ако посеете боб и турите до него наблизо суха пръчка, то почва да се увива и да се качва по нея. Отде му иде на ум да се качва нагоре по пръчката. Ако наблизо до сухата пръчка има някаква друга фиданка, остава сухата пръчка и започва да се увива и качва по фиданката. Значи има предпочитане за нещо по-устойчиво.
Та казвам: Културата в света върви по два начина, има една култура на доброто и култура на злото. Има хора, които учат културата на доброто и други, които учат културата на злото. По какво се отличават? Вземете един вълк с години учи културата на злото, знае как да хваща една овца, да я удави. Една лисица знае как да хване една кокошка, да я удави. Този вълк дълго време се е упражнявал. Кога му дошло на ума да хване една овца и да я изяде. Кое му дало повод? Някои казват, че месоядните животни във време на ледената епоха се научили да ядат месо понеже растителността е била слаба. Това са предположения. Защо белите кръвни телца, които са в човешкия организъм като влезе някой бацил го изядат? Хващат го, изядат го. Виждаме тези бели кръвни телца са като стражари. Те хващат враговете, които влизат в човешката кръв и ги изядат. Някой път при някои болести толкова много влизат от враговете в кръвта, токоз много се размножават, че не могат да ги изядат – тогава човек боледува. Казвате, че това е един инстинкт. Инстинктът, това е разумен подтик в природата. Кое е онова, което подтиква вълкът да изяде овцата или кое е онова, което подтиква овцата да опасе тревата? Има нещо в природата, което ги подтиква. Значи природата има два стремежа. Нали мнозина от вас сте яле печени кокошки, може преди 25–30 години, като малки деца сте яли. Седяли сте при майка ви, която заколва кокошката, вие чакате да ви опече джигера. Кое ви е подбуждало за джигера. Отде ви е дошло на ума, че джигера трябва да се изяде. На един ангел никога няма да му дойде на ум, като колят кокошката да му дадат джигера. Вие седите при майка си и чакате да ви даде джигера, да го опече и вие да го изядете. После намирате, че е доста сладък.
Когато вие обичате един ваш приятел всякога го гледате в лицето. Този, когото обичате го гледате в лицето, усмихвате се. Щом се разсърдите, обръщате гръб. Отде води своята култура? Трябва да има свой смисъл, обърнеш гръб, не го гледаш с лицето. Ако на двама се разсърдите и двамата не гледате. Щом се примирите, обърнете лицето. Фиг. 2Фиг. 3Фиг. 4Питам: Сега откъде води подтика да си обърнете гърба, психологически как ще го обясните? Тези две същества се гледат, обичат се (Фиг. 2). Тези (Фиг. 3) – се сърдят. В какво седи сръднята? Тези, които се сърдят обръщат гърба. Тези, които се сърдят гърбовете им са близо. Тези, който се обичат лицата им са близо, гърбовете надалеч. Щом гърбовете на хората са един до друг – те се сърдят. В сръднята казват: „Аз нищо не ти давам“. Ако един бакалин ти обърне гърба казва: „Нищо не ти давам“. Ако клиентът и той обърне гръб на бакалина и той казва: „Аз пет пари не ти давам“. Щом се обърнат вече лице с лице имат отношение. Тези хора, които се сърдят са от два различни свята. Може да се сърдят две същества, които са от два различни свята. Фиг. 5Фиг. 6Фиг. 7Фиг. 8Както е представено, тия които се сърдят не е право, по-добре така трябва да се нарисуват, с главата надолу (Фиг. 4). Сръднята е едно течение в природата. Когато хората се обичат, течението е възходящо (Фиг. 5). Когато се мразят, течението е надолу (Фиг. 6). Ако две същества слизат надолу и двете се сърдят (Фиг. 7), когато се обичат се движат нагоре (Фиг. 8). Обаче ти щом се сърдиш, сръднята трябва да е обоснована. Сръднята има разумност. Трябва да се сърдиш, да се разгневиш, но трябва да има причина защо да се сърдиш, не без причина да се сърдиш. Значи да е обоснован гневът или сръднята да е обоснована. Ако не е обоснована ти правиш пакост на себе си. Разсърдиш се, сам не знаеш защо се сърдиш. Сега запример, кой е най-малкия повод за сръднята? Може ли да ми дадете най-малкия повод кой е за да се разсърдиш? Допуснете, че отивате на концерт, имате желание да вземете първото място. Не ви дават първото място, третото място. Сърдите се как тъй да не ви дадат първото място, разсърдите се. Първото място в концерта не е най-хубавото място. Някой човек да го слушаш отдалече е по-хубаво, отколкото да го слушаш отблизо. Казвам сега: Кой е най-малкия повод за сръднята, нали сте се сърдили? В детинството може ли да си спомните един пример? Между две деца има спор, разсърдят се, защо? За една ябълка. Майката дала две ябълки, на едно братче била по-голяма, другото братче се сърди, защо другото братче взело по-голямата ябълка. Или сестричето се сърди защо братчето взело по-голяма ябълка. Отде познава братчето или сестричето, че голямото братче взело по-голямата ябълка? Щом сестричето или братчето се сърдят, че голямото братче взело голямата ябълка, как мислите каква е любовта му? Слаба е любовта му. Щом сестричето обича братчето ни най-малко няма да се сърди за голямата ябълка, радва се. Щом не го обича, сърди се. Сестра, която не обича брата взема голямата ябълка. Братче, което не обича сестра си взема голямата ябълка. Вие като учители искате да знаете какъв е характера на децата. Ако аз бих ги възпитавал искам да зная кои деца се обичат, ще ги разделя две по две, ще дам на по-големи и по-малки ябълки и ще видя кой какви ще вземе. Които се сърдят не се обичат. Щом се разсърди, че е взело голяма ябълка обичта е малка. Някои от вас може да направите опит с големите хора, същият закон е.
Та казвам: Щом се сърдите един на друг любовта ви е малка. При голямата любов сръдня няма. Щом се сърдите на баща си и на майка си любовта е слаба. Щом се сърдиш на баща и на майка си, любовта ти не е голяма, не е нормално. Понякой път вие се сърдите, че светът не е добър. Понякой път сръднята отива по-далече. Вие се сърдите, че природата не ви е дала нещо, една вътрешна сръдня има. Че какво да ви даде природата?
Та казвам: Сега ние схващаме по този начин. Щом се сърдим ние мислим, че в дадения случай не сме авторитети. Сърдите се, че сте бедни, сърдите се, че хората воюват. Питам: Една овца като воюва ще стане ли силна като вълка? Ако тя воюва може би ще развие тя краката си да бяга повече или ако е птица да хвърка, отколкото да се състезава.
Та казвам: Сега природата всичко използува. Сега всеки един от вас може да знае. Тези хора, които се сърдят, ред поколения, които са се сърдили, главата им е по-широка. Тези, които са мирни главите им са продълговати и тесни. У вълка главата е по-широка, у овцата е по-продълговата и тясна. Във всички миролюбиви същества, в повечето млекопитаещи, които са меки по характер, тесни са главите им. Какво съответствие има между широката и тясната глава? Когато миролюбивите същества мислят повече, по-активни са, по-подвижни са. Едно месоядно животно обича да бяга. Тревопасните животни, които бягат за да спасят живота си, постоянно е в тях бягането. Другите в началото бягат, после бягането им отслабва. Тези с широките глави имат скрита енергия и тази скритата енергия в месоядните животни става причина, че у тях стават доста спорове за яденето. Спор за яденето у тревопасните не става. У тревопасните спорове стават за любов. Два коча се бият за любовни работи, блъскат си главите. Казвам сега: Защо се бият, какъв е поводът да се бият за храната? Значи, ако у вас стават спорове за яденето вие спадате към месоядните животни. Аз изваждам заключението: Месоядството започна с Ева. Яденето на плода от забраненото дърво е месо. Казва: „Няма да ядеш месото на животните“. Ева казва: „Защо да не ям, защо да не си сготвя едно ядене?“ Може би Ева беше първата, която сготви една кокошчица. Изваждам заключението: Като излязоха из рая, майката, която беше се научила, че животните може да се сготвят (научи и) родените деца Каин и Авел. На този кроткият Авел му дойде на ум, че закла едно животно и го принесе жертва на Бога. С туй даде пример на брата си. Брат му каза: „Ако след заколването на едно агне Бог прие и го благослови, аз, ако заколя брата си и го принеса жертва ще имам много по-голяма благословение“.
Та казвам: Пред нас често се представя въпроса за яденето. Зависи какво ядеш. Ако съвременната наука иска да измени човешкия характер трябва да се подбира храната. Запример, ако се храните един месец само с череши, един месец само с ябълки, един месец само със сливи, един два месеца само с картофи, само с жито или само с ечемик, или само с ръж, или само с ориз, или само с грах, или само с боб, или само с гулии, или само със зеле, ако се храните цял месец само с грозде ще видите какво влияние ще окаже. Всичките тия храни имат разни влияния. Всеки един плод има особени качества, които се предават на човека. Та казвам: Ние се запознаваме с плодните дървета, с плода и придобиваме съответни качества, които те ги имат. Преработваме този материал на растителното царство. Те знаят по-добре да хванат (енергиите), които идат от слънцето да ги приготвят, да ги обработят заради хората.
Та казвам: Когато правите упражненията, дишайте. Аз бих ви дал да се упражнявате една седмица. Първия ден направете едно упражнение, дишайте и мислете за показалеца. Наблюдавайте след първия ден какво ще бъде разположението. Като дишате поставяте десния показалец на левия, движите го до основата на левия и вдишвате. Движете десния палец до върха на левия и издишате. Вие считате, че това не е важно. Като дишате разстоянието от върха на показалеца до първата сгъвка, значи първата фаланга на пръста, ще даде умствен характер на мозъка. Втората фаланга ще даде духовно разположение и третата фаланга ще даде чисто физическо разположение. Три свойства ще дадете. При основата на палеца ще придобиете повече сила, при средната фаланга ще добиете повече чувствувание и при първата фаланга повече ум. Правилното дишане трябва да развива светлина в мозъка, топлина в сърцето и сила в тялото. Ще добиете и сила в умствената система. Сега по този закон като дишате, тази първата фаланга трябва да образува светлина, втората трябва да образува топлина и разумното трябва да образува сила. Ако искате да имате мярка за правилното дишане. С първия пръст като дишате ще дадете светлина, но ще дадете достойнство на тази светлина. С втората фаланга ще дадете съдържание на топлината и после ще дадете сила. Тази сила ще бъде еднакво разпространена по цялото тяло. Защото в дишането имаме един процес да се достави достатъчно енергия в мозъка, достатъчно топлина, достатъчно влияние в сърцето и достатъчно сила в цялата мускулна система. Когато енергията не е разпределена правилно в мозъка, дихателната система и мускулната система, имаме вече едно дисхармонично състояние или едно болезнено състояние, едно неразположение. Всякога човек щом е неразположен или другояче казано, няма достатъчно светлина в мозъка, няма достатъчно топлина в симпатичната нервна система и няма достатъчно сила в умствената система, тогава някои казват, че има вяра. Празна работа. Вяра, която не носи светлина в мозъка, вяра, която не носи топлина в сърцето и вяра, която не носи сила в тялото – това не е вяра, това е заблуждение. Имаме такива шашави вярвания. Вярваме, в какво вярваме? Вярвам в светлината, която е в мозъка, вярвам в топлината, тя е естественото на живота. Вярвам и в силата, чрез която може да върша някоя работа. Конкретно трябва да разбираме вярата. Та в дишането, когато дишате веднага да чувствувате, че се проявява светлина в мозъка, да чувствувате, че се проявява топлина и да усещате сила. Вече има едно обновяване. Ако дишането не носи туй обновяване то не е нормално. Казвам: За да имате правилно дишане, за да се образува едно дишане се изисква дълго време за да се хармонизира човешката мисъл и човешките чувства. След това човек трябва да учи правилно пеене. Мнозина не можете да пеете, понеже нямате достатъчно светлина. Не може да пеете защото нямате достатъчно топлина. Мнозина не можете да пеете, понеже в момента нямате достатъчно сила. Та като пеете сега се изисква органическа светлина. Под думата органическа светлина разбирам хармонична светлина. Когато светлината не е хармонична тя не произвежда тия съответствуващи мисли, които са необходими за човешкото наблюдение. Когато топлината не е органическа, хармонична, тя не произвежда тия резултати.
Та казвам: Мнозина говорят за ръководство на духа. Ръководството на духа е нещо разумно. Човек, който има ръководство на духа трябва да има изобилно светлина, трябва да има изобилно топлина, не тази обикновената топлина и трябва да има изобилно сила. Няма да усеща, като че мускулите са слаби, че ви боли нещо, но усеща едно разположение постоянно. Та казвам: Защо ви е знанието, което не ви принася полза? Какво ще ви ползува едно знание да свържете една тенекия на опашката на едно куче и да го пуснете? Ако кучето влече тенекията какво ще се ползувате? Ще се ползуват може би хората. Ще се посмеете може би хубаво. Ако някой път имаме болезнено състояние като лекарство днес ще свържете едно тенеке на опашката на едно куче, утре ще свържете на друго, какво ще научите.
Да кажем аз дигна дясната ръка напред и кажа „до“, ръката настрани – „ре“, ръката пред гърдите – „ми“. Къде ще бъде „фа“? Ти си се разсърдил на себе си, кажеш „до“ – ръцете настрани, „ре“ – ръцете нагоре. Казвам: Може да употребите гамата в разни движения, вие ще произведете разни състояния във вас.
Запример, българинът като играе защо кляка? Защо момите не клякат, а момците клякат? Защо момите се кълчат? То са психологически неща. Някой път човек маха дясната ръка, иска да каже, „чакай, чакай“. Или дигне си двете ръце, има някаква опасност отвън, значи да спре човек. Или вземете и хвърлете един камък на някое куче, и то веднага ще наведе главата надолу, винаги пази главата. Отде му иде на ум, как се е научило като му хвърлиш един камък да си наведе главата?
Та казвам: Дето ходите наблюдавайте себе си. Има един разумен процес вътре, туй което наричате интуиция и вие се ръководите някой път от вашата интуиция. Понеже има нещо в човека, което е образец. Наблюдаваш някоя работа, изучаваш, че правите погрешка. В интуицията имате придобито знание. Там много малко погрешки се правят. Ти вземаш известна храна и още като я сложиш усещаш, че тази храна няма да подхожда. После правите опити, като ядеш виждаш същото. Като ядеш храна чувствуваш, интуитивно схващаш, че туй е за тебе. Казвам: Ръководете се от вашата връзка. Интуицията е, която ви подсказва. Някой път имате храна и мислите, че много ще придобиете, някой път се излъгвате.
Фиг. 9Та сега на всички казвам да изправите гърбиците си. Има известни гърбици, които не са правилни. (фиг. 9). 2 е неправилна гърбица. Пазете правилото: Щом при сръднята печелите повече, губите по-малко, сърдете се. Щом при радостта печелите повече, губите по-малко, радвайте се. Щом в сръднята губите повече, печелите по-малко, не се сърдете. Щом в радостта губите повече, печелите по-малко, не се радвайте. Аз говоря за неща, които зависят от вас. Ако се ръководите от вашата интуиция и тя ти пошепва не се радвай. Казват ви: „Вашият билет един милион печели“. Вие повярвате, зарадвате се, после видите, че не е вашият билет. Не се радвай предварително, провери, че тогава се радвай. Някой ще ви каже това или онова за вас. Провери го, че тогава се радвай. И за скръбта е същото. Може да ви кажат, че вие сте изгубили. Преди да проверите не скърбете. Като проверите, че излезе вярно тогава. Но щом не сте проверили не скърбете за непроверени работи. Не се радвайте за непроверени работи.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!
ХХI година. 34 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 24. VII. 1942 г., петък, 5 ч. сутринта. София – Изгрев.