Двама синове

Двама синове

„Някой си человек имаше двама синове", *)

„Някой си челов^к имаше двама синове". Защо този чов^к имаше двама, а не един син? Изобщо, чов^шкият живот започва спь> принципа на числото две. Двойката представя човека, изразен на физическия св^т. Двамата синове представят цялото човечество. От памти-в^ка. те се ширят по земята- Единият се обе-щава да изпълни волята на баща си, но не я изпълнява, другият пък отрича да я изпълни, а после се разкайва и я изпълнява. Главното е, че. този баща имал двама синове. Единият син. представя творческия принцип в човешката душа; този принцип твори. Другият син представя съграждащия принцип, т. е. принципът, който^ гради. Следователно, когато животът не се развива правилно, когато се явява някакво затягане в него, това се дължи на факта, че тт^зи два принципа не действуват едновременно.

Сега, ако някой от съвременните проповедници би говорил върху този стих, той би обър-нал внимание главно върху послушанието. Обаче, когато Христос е изказал този стих, Той е гозорил още много неща, които не са писани в Евангелието. Проповедникът ще каже, че единият син послушал баща си, обещал да. изпълни волята му, но не я изпълнил; другият не послушал баща си, отрекал се да изпълни волята му, но после се разкаял и изпълнил. Той ще развие тази тема по всичките правила на. хомелетиката, т. е. по всички правила на науката за проповедване. Според съвременните проповедници, който не е учил хомелетиката, той) нищо не знае.

~*)~Матея 21:28

33

И тъй, тези две положения – на послуша. ние и на непослушание – съществуват в човека-Те са. две мощни разположения, две мощни състояния, приежщи на човешкото съзнание. В този смисъл човешкото съзнание често се раздвоява. За такъв човек се говори и в Писанието: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища". Значи, под думата „двоеуменъ" се разбира човек, който е раздвоен в съзнанието си. Какво лошо има в това, човек да бъде раздвоен? Да се раздвои човек в съзнанието си, това подразбира да разпредели работата си. Заприм^р, ако един учител преподава по музика и минава за добър музикант, той едновременно не може да преподава добре и ри-сувание. Следователно, един учител не може едновременно да преподава два предмета по един и същ начин. Ако по единия предмет е специалист, другият предмет ще бъде по-слабо застъпен. Има предмети, които не си съ-ответст уват. Може ли, например, учителят по музика да преподава еднакво успешно и по зем-леделие, или обратно – учителят по земледелие да преподава музика? Може ли той да оре и да свири еднакво добре? Орачът не може да бъде музикант. Оачарьт, обаче, може да бъде музикант. Той верви цел ден подир овците и свири, и пее. Лз употребявам думата „овчарь" и в преносен смисъл. У човека има мисли, които мязат на овците. И ако той знае, как да ги пасе, те ще му донесат големи богатства.

Съвременните хора имат материалистически разбирания за живота. Те очакват всички блага да им дойдат отвън, да капят пред тех като круши. Обаче, човек трябва да знае, че всички пло дове, които капят от дърветата, не са здрави. Всеки плод, който сам окапва, той или не е узрел, или е червив. Здрав плод е този, който и ветър да го брули, пак не окапва, но чака да дойде господарят му, и

34

сам да го откъсне. Всички други плодове, които окапват от дървото, пръ\ци още да е дошъл господарьт, са хилави. На същого основание всеки чозък, който пада на земята от най-малкия вегрец, и той е хилав. Някой казва: аз имам идеал, вярвам в Бога. – В Бога вярва, но при най-малката буря на земята се събаря. Питам: как е възможно, ти, този велик герой, който едно време седеше отгор- на дървото и разискваше, сега се търкаляш на земята? Аз говоря на научен език, не говоря по форма. Разбиране се изисква сега от хората. Днес едни хора се занимават с минералогия, други с ботаника, трети – с зоология, четверти – с антропология и т. н, Питам, обаче: какви са, напри-мер, дълбоките разбирания на минералога за скж-лоценните камъни? Някой минералог ще каже, че забележителното у скъпоценните камъни е това, че т" се явяват в хубави кристални форми. Може ли този минералог да каже, коя е била интимната замисъл на природата, когато е образувала кристалите? Той ще каже, че природата не е имала никаква интимна мисъл при образуване на кристалит, Тб са се образували по силата на никакви външни, механически условия. Не е така. В живата разумна природа има не само механически, но и разумни сили. Казвате: въможно ли е мине-ралозите да не знаят гбзи въпроси? Да питате така, то е все едно да мислите, че и свинята, която яде окапалите плодове, знае, кой е създал самите плодове. Свинята взима плода от земята, изяжда го и нито знае, нито се интересува, кой го е създал, как го е създал и т. н. Свинята казва: който е създал плода, той да му мисли. Моята работа е само да ям. Питам: каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала растенията? Каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала животните? И най-послъч каква е била интимната мисъл на природата, когато е създавала човека? Това е зада-

35

ча на философията, от която зависи живота на хората. Ако хората бяха разбрали, какво нещо е минеоалогкятл, те биха избегнали много нещастия в своя живог. Ако те бт^ха разбрали, какво нещо е ботаниката, зоологията, и ред още науки, т биха избегнали много нещастия в живота си и много блага биха спечелили. Ако тъ1 бяха разбрали, какво нещо е психологията, великата наука за човешката душа, те биха избегнали много нещастия в живота си. Питам: защо природата, като е създала скъпоценнитъ" камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила некъде на повер-хността? Ще кажете, че това е никаква случай-ност. Обаче, случайносгьта е закон на рационалните числа. Тъй щото, случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е -движение, което не се определя от законите на земята. Тя изли-

за от орбитата на земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея. Отсечката излиза от орбитата на някоя линия, а вие казвате за нея, че тя случайно е попаднала в дадената линия.

Как е възможно да е попаднала случайно? Как ще си обясните тогава следните научни положения: има комети, които всбки ден минават пр^з слънчевата система; имз други категории комети, едни от които минават през слънчевата система само по един път през 2,000, или 3/Ю0, или 10,003, или 100,000 години, а някои минават дори само един път през милион години. Какво ще отговорите за гбзи научни данни? Ще кажете, че те са предположения. Възможно е да са предположения, но и математиката си служи с предположения, с допущения. Запри-мер, някой математик иска да докаже, че дадено число е функция на друго число.-И той предполага едно, предполага друго, докато най-после

36

докаже това, което го интересува. Така й в жи*-вота предполагат, че някой чов^к е простъ^. или не е прост, или че някой човек е уменъг или не е умен и най-посл се убедят в това,. което ги интересува.

Сега, въпросът не се отнася до познанието. Познанието представя сенки на живота. Хубаво н%що са и сенкит, но те представят голъ-ми изненади за влюбените хора. Каква по-гол*Ьма изненада има за хората от тази, когато сънуват,. че са намерили големи богатства; с които мо-гат да разполагат, както искат, а сутринь-та, като се събудят, виждат, че всичкото богатство пр^д тех изчезва? През нощта те са. били радостни, весели, богати, а на сутриньта ста-ват тжжни, бедни. Казвате: кой създаде тази* илюзия? Илюзията е закон на случаиността, и* затова, понеже не спада към земния живот, тя* е реалност на един възвишен живот. Ако на-ричат музиката илюзия, тя е такава за рибатаг напримтф, която не мо,..е нито да свири, нито да пее. Следователно, невъзможното за рибата е възможно за разумния човек. Някой мисли, че като стане сутрин и се изправи на краката сиг той има право вече да разрешава важния въ-прос за съществуването на Бога и да се произнася, че Бог съществува, или не същестеувау или пък, че някои неща съществуват на земята, а други не съществуват. Възможно е известни идеи да не съществуват в границите на човешкия живот, но тъ* съществуват извън границите на човешкия живот.

Сега, като се говори за кристалите, да до-пуснем, че всеки кристал представя велик закон за оформяване или проявяване на човешкото съзнание на земята. Щом е така, трябва да приемем, че всички закони са нагласени според кристалите; оттук ние си обясняваме, защо едня хора обичат едни скъпоценни камъни, други хо» ра обичат други и т. н. От обичьта и разполо-

37

"жението на човека към един или друг от скъпоценните камъни се съди за произхода на -неговото съзнание, или за степеньта на развитието на неговото съзнание. Чрез скъпоценните камъни вие ще намерите, кой човек, някога в ми-лалого. е бил бащата на вашето съзнание, Как ще докажете, коя е била ваша майка, или кой е бил ваш баща? Някой казва: знаете ли, че ^аз съм наследник на еди-кои си родители? – Как ще докажеш това? Ти трябва да дока-жеш това така, както когато дойде синът, наследник на някой велик цар, каже: аз -съм син на еди-кой си цар, имам такива и .такива документи, проверете това. Често и природата поставя особени белези на човека, било зад ушите, било на ръцете, или другаде, когато иска да отб"БЛ"вжи за никого, чий наследник е този човек. И тогава тя казва: ако у някоя майка, или у някой баща съществува същият белег, както у някое дете това дете е т^хно. Не само по тия белези може да се различават хората, но и по строежа на порит-. Какъвто е строежът на порите у майката, такъв е и у сина. Порите на някой хора .имат правилни геометрически фигури;освен това, .линиите между една пора и друга имат точни математически размери. За да се определят и из-.мерят линиите, какго и формата на самите фигури, дали са петоъгълници, шестоъгълници 1или други нъжакви, за тази цял си служат със специални за това инструменти.

И тъй, когато се изучават кристалите от окултно или от Божествено гледище, ние не се интересуваме само за произхода на кристалите, .но ги разглеждаме като пергаменти, върху които е написана швлата история за развитието на човешкото съзнание. От тия пергаменти бъдещите минералози ще учат. Знаете ли, колко ситно са .написани гбзи научни факти! Знаете ли, какви сложни математически и геометрически формули «на велики учени се крият в тия кристали! Го-

38

леми съкровища се крият в кристалите. И след всичко това нтакой ще каже: изхвърлете на-вън тия скъпоценни камъни? Човек не трябва да се украсява с тях. Не, ние трябва да но-сим скъпоц"еннит"Б камъни и вътре в себе си, а не само външно, и да разберем тяхното съдържание и техния смисъл.

Сега ще направя едно сравнение. Представете си, че срещате човек, който се е научил да чете и пише, разбира знаците на някоя от съвременните азбуки, била тя българска, или латинска и от тия букви може да съставя цели думи и изречения и да разбира техния смисълъ^ Представете си, обаче, че срещате друго същество, което не познава буквите външно, по техните знаци, но ги познава само по размерите имъ-и така си съставя понятие за техния смисъл. Последното същество си служи с инструменти за, измерване на буквите. Питам: кой начин за четене е по-лесенъ – да познаваме буквите по тех-ните външни белези, или да ги измерваме чрезъ-инструменти? По втория начин постъпват и не-кои от съвременните учени. От 8,000 години на-сам те измерват буквата А, разискват върху нея,. изучават я. Това значи: съвременните учени зна-ят, че човек се е излравил на два крака и е започнал да мисли. В мисълта си той се е: разделил на два лагера: едни хора вярват, че Бог е създал човека и за създаването му има* некаква причина; други вярват, че човек е съз-даден сам по себе си. Първият процес е механически: Бог взел пръст, вдъхнал дихание. в нея и направил човека. И другият процес е механически: човек сам се е създал. И двете теории са правилни. Теорията, че Бог съз-дял човека, е обективна. Когато разумните хора» подържат теорията, че човек сам се е създал, те схващат великата идея, че Бог се проявява, именно, чрез този човек. И след всич* ко това, ще се намери някой да критикува тия?

39

хора, които казват, че човек сам сее създал. Той ще каже, че е грешно да се мисли така. Пи-там: тогава не е ли грешно от страна на някой чов*Ьк, който подържа теорията, че Бог го е съ-здзл, пък той да ходи да краде, да лъже, да създава неправилни закони и т. н.? Де е правилността на тази теория? Ако, наистина, аз съзнавам, че Бог ме е създал, трябва всичко, което върша, да е по Бога. Всеки, който вярва, че Бог го е създал по механически начин, той мяза на някое малко д*ьте, на което майката дава ябълки да яде, и като ги изяде, отива само да си вземе още ябълки, да си пооткрадне. Онзи пък, който въ^ рва, че чов^к сам се е създал, по механически начин, мяза на онова малко дете, което сама си е посадило някои плодни дървета, но след това чака наготово да му донесат плодове. Да чакате наготово да ви дават, това не е никаква наука. Като говоря по този начин, вие трябва да разглеждате научната страна на въпроса.

Казват за никого: този човеж разврати св^та. Питам: кога светът не е бил развра-тен? Казано е в Писанието: „В грях ме за-чна майка ми". Значи, всички хора са родени в грях, а при това казват, че еди-кой си развра-тил младото поколение. Ако един чозъж може да разврати цяло поколение, той трябва да е мощен човеж, или никакво божество. Не, това е криво разбиране на въпроса. Никой никого не може да разврати. Човек сам се развращава. Който допусне в себе си мисълта, че някой може да го разврати, той е бил играчка в рлще-те на този чов-ьк. Ако един писател, или един свещеник, или една жена могат да ви развратят, това показва, че вие сте били играчка в гЬхнитъ" ръце. В някои мъжки монастири считат за срам и грях да държат около себе си н"вкое женско животно, било куче, котка или друго. При това, в този монастир съществува голям разврат. Някой казва: азъ

40

не искам да трупам пари. Те не съставят идеал в моя живот. Обаче, същият човек по цял ден мисли, колко повече пари да събере. Лъта, става, все за пари мисли и един ден, като види, че наближава краяг на живота му, той казва: Господи, заминавам вече от този свет, но идеите ми на се сбъднаха. За какви идеи говори този човек? Той не е имал никаква друга идея, освен парите.

Казвам: това, което сега говоря се отнася за ония хора, коиго жиаЕят в света на плоскостите. Всвки, койго от научно гледище разсъждава иззън времето и пространството, той се намира на хлъзгава почва, той н^ма основа под краката си. Такъв човек се намира в света на плоскостите, д"Вто има изкушения, дето има илюзии. В праволинейния св"Бт нъ"ма изкушения, н"Б-ма илюзии; там има само отношения между две същества. Значи, праволинейните хора могат да се споразумяват по-лесно помежду си. Питам: кои същества са праволинейни в съзнанието си? – Растенията. Съзнанието на растенията се движи само в права линия, затовам ежду тях н^ма борба. Те се събират по много на едно место. От милиони години насам растенията изучават науката на събирането, и днгс те учат хората на това учение. Растенията винаги се събират, те никога не се изваждат. И затова, когато кажат за некого, че не разсъждава здоаво, това показва, че този човек живее в света на илюзиите. Представете си сега един конус, висок 10 метра, и го поставете в света на плоскостите, между същества, които имат съзнание на двете измерения; вместо конус, в техния свят ще се яви един малък кръг. Колкото повече прониква конусът в техния свет, толкова по-вече се разширява съзнанието на тия същества. Ще кажете, че тези явления немаг нищо общо със съзнанието на човека. Не е така. Ако тия кръгове се разглеждат от едно съзнание на трите

41

измерения, тъ" ще съставят едно ц^ло. Ако ярекфате една ц^в, която има цилиндрична форма, в света на дв-етъ1 измерения, там ще се види само един малък кръг, началото на цилиндъра. Краят на цилиндъра, обаче, н-^ма да се види. Ако нашарите този цилиндър с раз-. лични цветове – червени, зелени, сини, виолетови – и го прекарате пак в двуизм^рния свет, там ще се види във вид на кръг, който постоянно променя цз^та си, като става ту чер-вен, ту син, ту зелен и т. н. Съществата от този свяг ще кажаг за кръга: на какво се дължи свойството на този кръг, да променя цзеговеге си? Не. кръгът не се измъня, това е илюзия на съзнанието.

Казвам: по същия закон и хората често изпадат в такива илюзии. Изпаднете ли в никаква илюзия, ще знаете, че сте в двуизмерния свят и пръ\ц вас е минал един цилиндър с различно боядисани кръгове. Ставате сутрин, въздадете ц%ла фантасмагория в себе си, но не се минават 2 – 3 часа, всичко изчезва. Защо? – Показали са ви един нашарен цилиндър, който послъ" са отстранили от съзнанието ви. Сл^д 2 – 3 дни поставяг друг такъв цилиндър пръ\д вас. Казвате: кои са причините, заради които природата е поставила този кръг пред *мене? Казвам: никакви дълбоки причини н%ма затова, но някое същество от триизмерния свят е поискало да ви направи едно представление, да се пошегува малко с вас. Това може да стане с всички същества, които живЕят в двуизмерния свят.

И тъй, растенията живоят в едноизмерния свет. Каква разлика има между рибата и човека? Рибата се движи в плоскост. Тя има пла-вателен мехур, с помощта на който се регулира движението й нагоре и надолу. В това отношение чов^к е една голяма риба, която се движи перпендикулярно на плоскостта на земята.

42

Задните перки на рибата съответствуват на крат ката у човека, а предните – на ръцет, с коита^ той плува във въздуха. В това отношение по съзнание човек е триизмерна риба. Коя е причината, задето човек се е изправил на два крака, и по този начин днес се различава толкова много от рибата? Това се дължи на неговото триизмерно съзнание. Когато еживял в първото измерение на съзнанието и изучавал закона на събирането, съзнанието му е излязло вън от, своя творчески център. Тогава той е вервял само в дължина. Животните пък са учили закона на изваждането. Човек е научил този за-кон от животните, които се занимавали с него хиляди години. При събирането съзнанието има. две посоки на движение: едната е към центъра на земята, а другата – към центъра на слънцето. И затова, когато човек постави в себе си този велик закон на движение, едното движение ще бъде по посока на корените, т. е. по посока на своето възвишено аз, на своята възвишена душа. Другото движение ще бъде по посока на слънцето, т. е. към Бога. Ако човек се движи правилно в тези две посоки, той ще води благоро-ден, възвишен живот. В своето обикновено* съзнание хората имат само една посока на движение. Те се съобщават направо.

Съвременният човек едва сега е започ-нал да изучава закона на умножението. Умножението е закон на човешкото съзнание, закон на триизмерния свет. В света на плоскостите. нема умножение. Умножение може да става само в тризмерния свет. Некои може да оспорватъ-това положение, но то още нищо не значи. Да спори човек, това значи да мисли. Човек може да мисли по различни начини. Мнозина твердят, че; умножението може да се извършва и в двуиз-мерния свет, в света на илюзиите, на сенките. Запоимер, спиш, сънуваш нещо хубаво,, но** като станеш сутриньта, нищо не остава от този!

43

хубав сън. Защо. – Защото ти си бчл в све-та на животните. Животните, като седат, мислят за хубави, за приятни неща: вълкът мисли за н^коя овца; лисицата – за някоя кокошка. Обаче, това не е действителност, това е сън. От единия до другия край на живота си те само съ-нуват. Дз не говоря за външния човек, нито за неговата форма, но имам пръ\д вид неговото съзнание. Човек е дотогава човек, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той престава да е човек.* Следователно, докато човек е в съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскость- и по перпендикуляра на плоскостта. Значи, той'може да5 се движи в три направления. Всички неразрешени въпроси се крият в умножението. Растенията дойдоха до заключение, че чръз събирането не могат да разръшат живота. Те могат само да бъдат граници на разумния живот, но подобрението на живота не може да стане чрез тази граница. И животните дойдоха до заключение, че чрез изваждане, чрез света на плоскостта животът не може да се разреши, Поставите ли плоскостта за основа, върху която животът може да се разреши, вие ограничавате живота. Това ограничение е временно. Ето, и Бог се ограничава^ но Той всвкога може да махне границите на това ограничение. Следователно, разумен човек е онзи, който сам може да премахне границите на своя живот. И тъй, когато съвременните хора изработ-ват известни закони, те сами себе си огранича-ват. Защо? – Защото разглеждат въпроси на плоскостите. Ако мислят, например, че всеки може да има земя, те се лъжат; ако мислят, че всеки, който проникне дълбоко в земята и узнае нейните тайни, ще бъде доволен, те пак се лъжат.- И всичките тайни да знае, човек пак ще бъде недовольнъ1. В този смисъл се казва, че знанието не задоволява, защото то е от двуиз-

44

мерния свет; то е същество, което има широчина и дължина, но няма дълбочина. По същия на-чин много религиозни хора, които вървят в един праволинеен свет, мислят, че са създа-.ли св^т, който не съществува другаде, освен в техните умове. Верно е, има идеи, които сж-ществуват само в ума на един, или на друг човек, но има идеи, които са общи за всички хора. И сега, когато се говори за Божествени идеи, за разумни идеи и за разумни хора, ние подразбираме идеи и хора, които живЕят в триизмерния свят. Когато се говори за ангелите, подразбират се същества, които живеят в чегири-измърния свет. Да се говори за триизмерно, за яетириизмерно съзнание, това е много лесно, но да се обяснят, да се разберат тези понятия и да почне човек да функционира според тт^х, това е особено вътрещно благо за човека.

Казвам: всички трябва да започнете с изучаване на камъните, на твердата почва, за да имате поне една тверда, опорна точка. Опорните точки са центрове, които не се движат. В све* та съществуват много такива опорни центрове. За да може човек да съгради нещо, или да успее в нещо, той трябва да има най-малко две опорни точки, от които нито едно същество да не е в състояние да го измести. Първата опорна точка ние наричаме Бог. Евреите са наричали Бога Иох-хей-вай. Втората опорна точка е Духът. Едната опорна точка е горе в Козмоса, а другата – в човешкия живот, в човешката душа. Човек пък е по средата между тези две точки. Благодарение на тези две основи той миели. Животните немаг дълбока мисъл, благодарение на техното двуизмерно съзнание. За да може животното да мисли, не е достатъчно само да има съответни органи, но неговото съзнание трябва да се движи в триизмерния свет. Казват за некого: ние не можем да разберем този човек. За да *го разберете, вие трябва да имате триизмерно,

45;

или четириизмерно съзнание. Ако този човек говори за оране, за садене на лук, на чесън, все-ки ще го разбере, защото и животните отдавна знаят да орат. Например, къртът отдавна знае да прави тунели в земята. Защо прави те*-зи тунели? – За прехраната си. Защо човек прави тунели? – За по-удобни съобщения, за по-лесно пренасяне на храните. Съвременните хора са културни. те са хора на яденето и пиенето. Една от важните задачи, която човечеството трябва да разреши по закона на умножението е въпро-сът за яденето. Когато се ограничаваме, ние влизаме в четириизмърното съзнание, в сверта на щастието и благото, в света на ангелите. Дойде ли човек до този свет, той ще знае, как да^ постави законите и в своя свет.

Всички елементи, които съвременната химия познава, са на брой около 80. Обаче, старите алхимици са разделили всички дотогавашни елементи на четири категории: въздух, вода, огън и земя. Тези четири елемента са символи и по-казват различните видове материя, от която чо-век е направен. В тези елементи има съзнание, живот. Следователно, от това гледище, ако* човек привлече с мислите си известен род материя, той ще придобие и съответни на материята състояния и настроения. Ако с мислите си той привлече тверда материя, и в него ще стане известно втвердяване. Често стари хора се без-покоят, какво ще стане с тех на стари години, кой ще ги гледа, вследствие на което привли-чат към себе си твердата материя и започват да се втвердяват: артериите им севтвердяват и заболеват от артериосклероза. Тази болест се явява от безверие. Старите хора са големи безверници, а децата имат голема вера. Да обърнеш стар човек към Бога, това значи-главата да ти побелее. Той казва: синко, ти ли ще ме учиш сега? Аз съм вече 80 годишен, голема наука имам. Казвам: никаква наука не-

46

ма този дъ\до. Само онзи дт?до има опитност, който може още приживъ* да разреши въпроса: има ли живот слъ-д смъртта, или няма? Нека остави той настрана идеята за Бога, или идеята за душата, но да разреши въпроса, може ли новек след смъртта на земята, да продължава да жи-в-^е. Тъй щото, като казваме, че човек слъ-дъ

смъртта си пак живее, ние подразбираме, че той може да живее при известни условия. В това отношение само разумнияг човек може да жив^ве, а глупавият всякога умира. Човек все-«и деч умира. Кога? – Когато изгуби съзнанието си. Чудни са съвр^меннит-ь1 хора, когато казват, ч-е като умзат, всичко се свършва. Не, това още

не подразбира смърт. Да умре човек, това значи да се намери при най-неблаголриятни условия за развитие. По-страшна смърт от тази няма. Това, че ще се прекрати съзнанието на човека за земния живот, ние не можем още да го на-речем смърт. Що се отнася до прекратяване на съзнанието, това е нещо възможно. Кой може да прекрати съзнанието на човека? – Природата. Ако разумната природа е създала праволинейното съзнание, ако е създала съзнанието на плоскостите, ако е създала тиизмерното съзнание и най-послe, ако е създала съзнанието на тесаракта, т. е, че-тириизмерното съзнание, може ли някой да реагира срещу нейнит^ закони и да се освободи от нейните обятия? – Не може. Всичко можете да направите, но никой не може да се противопостави на нейния замисъл. Както вашите ръце, крака, очи или уши не могат да се освободят от вас, докато вие не ги отрежете, или извадите от себе си, така и вие сами не можете да се освободите от връзките на природата, ако тя сама не ви откжене от себе си. И хиляди царвули да скъсате от усилия, вие сами нищо не можете да направите.

Сега ще ви приведа един анекдот за дявола, който скъсал много царвули, докато ус-

47

тгкп най-после да изкуси един учен философ. Този виден философ бил изпратен от невидимия св-^т да подобри положението на света ярез разумност. Идва при него дяволът и му казва: ти си най-умният, най-ученият чозек, но ако ме послушаш и станеш мой асистент, ще ти дам един добър съвет, чр^з който из-'Веднъж ще наложиш волята си, и светът моментално ще се подобри. За тази цял дяволът «знесъл своята идея пред философа и започ->нал да му я доказва с ред математически изчисления на рационалните числа. Философът го изслушал, убедил се, че е така, но в скоро време разбрал, че се излъгал. Обаче, дяволът усп^л да го докара до бесилката. Въденя, когато требвало да го бъхят, дяволът пошъл пр-ьд бесилката и казал на философа: погледни в ппострзнството и ми кажи, какво виждаш там? Философът погледнал пред себе си и 'Видял три магарета натоварени със скъсани царвули. – Какво виждаш? – Виждам три магарета, натоварени със скъсани царвули.™ Това са царву-лигб, които скъсах, докато те доведа на бесилката. Когато скъсам още толкова царвули, тогава и ти ще подобриш положението на света. След това дяволът дръпнал бримката на вж-жето, и философът увиснал на него. Той до-шъл и втори път на земята, но вече не се из-лъгал.

И в съвременния живот често казват: много царвули ще скъса този момък, докато вземе красивата мома. – Да, той ще скъса много царвули, но после и тя ще къса царвули. С скъсани царвули не се придобива красивата мома. Не-кой казва: колко царвули скъсах, докато завер-ших образованието си! С късане на царвули не се свършва гимназия или университет. глз на-ричам учен човтж този, който през всичкото време на своето учение не е скъсал нито един -чифт царвули: както е влезъл в училището,

48

така е излязъл. Птиците разбират този закон и живЕят според него. Макар и да живеят в двуизмерния свет, създадат ли си веднъж дреха, те си отиват с нея. При това и краските на дрехите им не се менят. Кой човеж има такива шарени и такива чисти дрехи като птиците? Въпросът не е до външния живот, но до съзнанието на човека. Да имаш съзнание, значи. да имаш различни цветове, с които да си слу-жиш. Цветът е пасивна, а не творческа, съграждаща сила. Дойде ли човек до някакво помрачаване на съзнанието, това показва, че той е попаднал в гжсга материя. За да излезе от това състояние, той трябва да внесе в себе си известни цветове, като мощни сили, с които да разчисти съзнанието си, да се освободи от своите криви разбирания. Не е въпросът в това, да се спира човек, какво мисли Евангелската,. или друга някаква църква, но той трябва да разчисти всички облаци от съзнанието си и да дойде в съгласие с законите на живата природа.. Казвам: всички живи същества са в контакт с законите на живата приоода. Някой казва: аз се държа здраво за природата, за Бога. Не, не се държите вие, но Бог ви държи. За-пример, вие обичате нтвкой човек. Добре е да се обичате, но знаете ли, коя е причината за тази обич? Да допуснем, че вашето съзнание се намира в света на плоскостите, но имате желание да влезете в триизмерния свят. Търсите някой да ви помогне, не намирате. Най-после срещате. едно същество, което жизее в този по-висок свят, и то ви поема. Това същество ви помага,. и затуй вие го обиквате. Следователно, Любовта в този случай е движение в обем. Вие можете да обичате само това същество, което разширява съзнанието ви. Не разширява ли съзнанието ви„ не можете да го обичате. Тъй щото, онзи, когото обичате, той ви въвежда в един нов свет. Не ви ли въвежда в този свят, никаква лю-

49

бов не може да се развие помежду ви. Ако съзнанието на някой човек е достигнало до триизмерния свет, той непременно трябва да обикне някое същество с по-високо съзнание, от четириизмерния свет, което да го внесе в този по-висок свет.

Някой момък обиква една мома и казва: ангелско същество е тя! Тя ще ме подигне в по-висок св*Ьт. И той коленичи пред нея. Ако го< види някой отвън, ще му се смее. Не е въпро-сът в това, че момъкът коленичил. Той коленичи, защото изказва любовта си, но едно е важно при любовта: човек придобива светлина и разширение на съзнанието си, което му дава мощ и сила в живота. Движенията имат сми-съл, когато човек придобива нещо от тех. За-пример, в Индия има факири, които седат неподвижно с ръце нагоре или надолу, като истукани* Така прекарват по цели дни, по цели месеци, без да мърдат. Покрай тех минават тигри, лъвове,, змии, кобри, но не ги докосват. Още отдалечъ^ като ги зърнат, те обикалят, правят големи кръгове и ги поглеждат с благоговение. Защо? – Тия факири имат будно съзнание, те са във връзка с Бога. Затова и животните, които ги обикалят, отправят молбата си към тех: мо-лим ви да ни изнесете нагоре към Бога, защото животът ни на земята е много тежък.

Питам: какво правят съвременните хора, като видят насреща си некое опасно животно? Те веднага вадят нож или пушка и стрелят. Казвам: нож и точило не могат да {спрасят света. Те могат да оправят лозата и дърветата, но света не могат да оправят. На първо време ножът се изостря, а после изхабява; точилото постепенно се смалява. В края на краищата и ножът си заминава, и точилото си заминава. Казвате: какво да правим тогава? Ще бъдете точило, което трябва да се остри отвътре навън; и. ще бъдете нож, който се точи отвътре навън.

50

Вашият нож трябва да бъде изработен от мислите на вашия ум, за да може право да ръ-же. Вашето точило, което се изглажда отвътр навън, трябва да бъде смекчаващ закон.

Следователно, що се отнася до здравето, ка-звам: здравето зависи от съзнанието на чове-ка. Не търсете здравето в силата! Силата е ре-зултат. Мирът, здравето, мощьта, добрите чувства и всички сили, изобщо, които съществуват в човека, произтичат от неговото съзнание. Не мислете, че илюзиите, които преживявате, вли-зат в областта на съзнанието. Областта на съзнанието представя опред-влен свет, с определени, хармонични величини. Който живее в областта на своето съзнание, и без пет пари в джоба си да е, той е спокоен, от нищо не се плаши. Той концентрира мисълта си към възвишения свет, да му помогнат. Не се минава половин час даже, и помощта дохожда: хлъбът пристига, колата пристига. Този човек, обаче, е разумен. Той никога не злоупотребява със силите и способностит, които притежава. Нъ-кой казва: да имам тези сили, светът бих оправил! Светът не се нуждае от оправяне. Ако трябва нъчцо да се изправи, това е светът на съзнанието. Съвременните хора трябва да зна-ят, как да изправят съзнанието си; те трябва да знаят, че всеки ден минават през състоянията на кристалите, на растенията и на животните, затова трябва да изучават техния произ-ход. Ако погледнете със силно увеличително стъкло на вашето тело, ще видите, че представя-те конгломерат от всички досега съществува-щи растения и животни. Човешкото тело е обрасло с гори от различни дървета, предпотоп-ни и сега съществуващи; също така в човека живеят всички животни, големи и малки, от предпогопни времена до днес. Значи, погледнато на човека, с окото на ясновидеца, той представя съвокупност от всички минерали, прости

51

чл скъпоценни камъни, от всички растения и дървета, от всички животни, птици и риби, докато <е дойде най-посл и до човека. Всички тия сж-щества живеят в съзнанието на човека и се стремят да развият и своето съзнание. Ето защо, човек нема право да прекъсва стремежа им. Който лишава другите от живот, той унищожава своето съществуваие. Някой казва: да убием тези същества! Убивате ли тех, вие убивате и себе си. Вие трябва да мислите добре за тех, ако искате да не спрете и своята еволюция. Мислите ли добро, правите ли добро на другите, без да ви подозират даже в това, вие подига-те своята еволюция. Ако с една красива дума можете да спасите никого, защо да не му я кажете? В древността един цар бил жестоко го-нен и преследван от неговите неприятели, и той бил принуден да се скрие в дупката на «дин овчар. Овчарят го приел при себе си и се съгласил да му помогне. Кото дошли неприятелите му да търсят царя, овчарят казал: не видях такъв човек де е минавал оттука. Той трябва да е минал през друг път. Така той спасил царя от явна смърт. Обаче, когато ца-рят отново се вернал на престола си, овчарят бил един от облагодетелствуваните хора в царството. Такова щастие носи за човека и всека велика идея, която е гонена и преследвана от хората. Запример, н^коя идея иде от Божествения св^т, минава през много светове, но никой не я приема. Някой я възприеме, държи я известно време в себе си и после я захвърля. Не-кой религиозен човек чете Библията, възприеме оттам една хубава, висока идея, подържи я малко време в ума си, докато един ден каже: що ми трябва тази идея? Тя не е за мене, други да я възприемат и прилагат. – Това не е убеждение. Ако трябва да живеете духовен живот, това е само за вас, за вашето развитие. Духов-«ият живот представя велика наука за изуча-

52

ване. Който изучава законите на този свят и га разбира, той не може да се съмнява. Който се съмнява в другите хора, ще се осъмни и в себе си^

Някой каЗва: аз не се съмнявам, Всеки обикновен човек може да се усъмни. Как? Лко той каже, че вярва в себе си, в своите сили, дайте му да дигне един чувал с тежест от 100 клгр. Той започва да го дига оттукъ-оттам, пъне се, пъшка и най-посл казва: слаб чов*екъ-съм бил, не знаех това. Обаче, силният чо-век, който разбира законите на съзнанието, може да дигне и 100, и 200, и 300, и 1,000, и 100,000 килограма тежест. Казвате: възможно ли е това? – Възможно е. По този начин се държи и нашата земя в пространството. Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат с мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще. се разглоби, ще отиде некъде в пространството,. дето ще стене само на прах и пепел. Веднъжъ» създадена земята и ние върху нея, това показва, че сме обект на един разумен живот. Тези възвишени същества сл^дят живота на хората,, виждат техните грешки, но прощават, като от време на време само ги удрят малко по главата. От този удар те падат на земята, но като ста-нат, започват да се молят на Бога. С този удар разумните същества искат да кажат: слушайте, главите ви трябва повечко да мислятъГ Научихте ли събирането, изваждането и умножението?

Съвременните хора са в процес на разширение на съзнанието. Те трябва да се домогнат до всички идеи, коиео сж необходими за съграждане на техния живот. Едва сега хората започват съзнателно да градят. Некои казват: хайде, да започнем градежа! Питам: в кой св-ят искате да градите – в едноизм"гзония, в двуиз--мерния, или в триизмерния? Ако градите въ

53

«св/ета на илюзиите, всичко ще се разпръсне и ня-,ма да остане следа от този градеж.

Казва се, че някой баща имал двама синове. 'Кой е този баща? Бащата е разумното начало, което всеки ден иде в човека и го пита: какво <правиш, синко, събираш ли, изваждаш ли, умножаваш ли? Да умножаваме, това подразбира да предаваме великите идеи, които възприемаме, м на окржжаващите. Умножението е процес, който става в един възвишен свет. На земята ^може да се стигне най-много до умножението, по-.нагоре не може да се отиде. Когато се отделим -от тялото си, тогава можем да отидем в по-възвишен свят от земния. За този възвишен свет; именно, Павел говори: „Има дом нерж-котворен. И ако земните ни къщи се разрушат, ще отидем в този неръкотворен свят." Това е велика наука, която ще се приложи в бъдеще. Тя е за хората, които искат да работят разум-.но. Сегашните хора са много променчиви. Виждате, че някой се разгн-ввил и не знае, какво говори. Той казва: аз се заблудих. Щом си се заблудил, ти не си за новото учение. Ние няма-<>ме работа с хора, които се заблуждават, или ^които не могат да мислят право. Тези хора са за университетите, за разните колегии, за гимназиите. Те търсят старото. Обаче, ние вижда ме, че старото, което досега се проповядваше, което досега се пишеше, не можа да спаси -света. В същност ние не отричаме и успехите на досегашните времена. Тази велика дея-телност е подготовка за един мощен живот, който едва сега започва. Някой казва: защо трябва да живея? – Ще живееш, за да разшириш «съзнанието си и да научиш закона на умножението. И за дарбите, които се крият в тебе, както и за благата, които ти се дават, ще бла-годариш на Бога, ще благодариш на целото 'човечество, че разполагаш с условия да разре-адиш векиката задача на живота. И тогава, като

54

човек, пред тебе ще се яви великата перспектива, която ще те въведе в следната стъпка, въ> света на делението.

И когато Христос казва, че трябва да на-пуснем земята, ние разбираме, че трябва да пре-минем в по-горен свят – в света на делението. Делението не съществува на земята. Истинското богатство се заключава в човешките мисли и чувства; истинското богатство се крие в човешката дуща и в човешкия дух. От тези богатства чов-вк трябва да се самоотрече и да ги* раздаде на сиромасите. Това богатство е като богатството на земледъчлеца, който раздава всичко н се радва на своите богатства. Някой казва: аз ще раздам всичкото си богатство на сиромесше* Да, но парите умъртвяват. Дадеш ли никому пари, дай ги от дълбочината на душата си; дадеш ли н*Ькому една книга, тази книга да не бж-де обикновена, но да е свещена.

И тъй, иска ли човек да върви в духовния път, той не трябва да бърза, от нищо не: трябва да се плаши. Някой се страхува да влезе в некоя от съвременните черкви. Не е въпро-сътъда се влезе в една каменна черква. Черквата-не е в зданието. Човек може да влезе и в една, и в друга черква и пак да остане верен, на това, което Бог е вложил в душата му. Трябва ли човек, като облече мантията на царската дъщеря, която е прокажена, да стане и той* прокажен? Какво се проповедва в съвремен? ните черкви? – Да се вярва в Бога. Това верую* поправя ли живота? Днес и мъже, и жени, вя-рват в Бога, но съзнанието им е в едноиз-мерния свет. Некоя жена мечтае за кристали*. иска от мъжа си да й купи пръстен с хубав камък. Той нема пет пари в джоба си, а т%> иска пръстен с камък. Той нема пет пари въ-джоба си, а тя иска къща, Казвам: тази жена е: малко дете, нека мъжът й купи пръстен, ма? кар със стъклен камък. Нека й направи къща*.

55

Къщата показва, че тази жена живее в двуизмтф-ното съзнание. Къщата може да е от дъски, а за в бъдеще може да се направи и от мрямор. Изобщо, от научно гледище не трябва да се противодействува на съзнанието. Никой няма право да реагира сръчцу Божествения ред на нещата. Казвам: всички трябва да се насърдчавате в работата си. Сръчцате един човек, койго носи на гърба си чувал, 100 килограма тежък. Не го пигайте, защо се е нагърбил с такава те-жест. нито го съветвайте да търси чужда по-мощ, но кажете: щом си взел този чувал на гърба си, ще го пренесеш полека; пък и за друг път ще можеш да правиш подобни опити. Който се обезсърдчава, той е в двуизмерен свъ^г, Някой се заеме за никаква велика работа, но скоро се обезсърдчи и казва: сега ще отложа тази работа, но един ден, като дойде Духът, Той ще ме научи, какво да правя. Този чов^к има механическо разбиране за Духа. Духът е ма-шин^стът на трена. Щом дойде, Той запалва огъня и пуща тренът напред. Някой седи, чака да дойде Господ, Той да подкара неговия трен. нема какво да очакваш на Господа, от-вън н^къдъ" да дойде. Ти трябва да се вдълбо-чиш вътре в себе си, дето Бог е вложил ум, сърце, воля, душа и дух, които всякога мо-гат да ти помагат. Само по този начин ти можеш да се освободиш от всички дисаги на живота. Запример, ти дължиш 100,000 лева на 20 души. ТЬзи кредитори дохождат в дома ти, хлопат, викат, искат да им изплатиш дълга си. Трябва ли да им разправяш, че ти не-маш средства, че не спиш по цели нощи; че постоянно страдаш, че имаш задължения към майка си и баща си? Не, ти требЕа да им ка-жеш: моля ви се, извинете ме, сега не разпола-гам със средства, почакайте ме още малко, и като се улесня, ще платя на всички ви и то не по 10 на сто, както сме уговорили, но даже и по 20

56

на сто лихва. Кажеш ли така, и Господ ще те чуе, ще ти помогне, защото си готов да изпла-щаш дълговег си.

Това е наука! По тази наука живЕят всички разумни хора и я прилагат в живота си, Вейки човек може да приложи тази наука. Ще кажете: тя е отялечена наука, не може да се приложи, Има, наистина, отялечени науки, но тази, за която говоря, е една от най-лесно приложимиг науки в живота. Запример, някой има малки познания по математика и казва: с много смятане работа не става. Не е така. Божествената наука изисква хора с умове, които изведнъж да смятат, да знаяг, кои неща са прави и кои не, кои са добри и кои не. Дойде ли чов-вк до тази наука, той не се сърди на злото, но го кани дома си, да му гостува. Разумният чов-вк, още като стане сутрин, удари звънеца, покани доброто и злото, разговори се с гбх, нахрани ги добре и после ги изпрати да си вървят. Злото и доброто са два ангела, хубаво, богато облечени и мъчно могат да се различат един от друг. Разумният чов-вк, обаче, ги различава по миризмата им. Щом си отидат, той започва работата си. Не приемете ли така учтиво тези два ангела, те цял ден ще ви безпокоят. Ангелът на зпого ще запали къщата ви от четири страни. Затова е казано и в Писанието: „Не противи се на злото!" Тъй щото, поканете гЬзи два принципа на гости в себе си, нагостете ги и не се мъчеге да ги примирявате. Те са в отношение,

подобно на отношението, което ежществува между овцата и вълка. Ако сте адепт, който живее в четириизмерното съзнание, принципът на злото още от далеч ще ви познае, ще има всичко-та почитание и уважение към вас, като към чов-вк, койго дълбоко мисли и разбира великиг закони на живота и природата.

57

„Някой си человек имал двама синове". Сега, аз желая, като се вернете дома си, да поканите у вас на гости двамата синове – онзи, който об-всцал, че ще отиде на лозето и не изпъл-нил об-Бщанието си, и онзи, който се отказал да отиде, но се разкаял и свършил работата. Двамата синове пр^дстазят тия два ангела – на доброто и на злото. Злото всякога об-вщава и нищо не върши; доброто никога не объчцава, а всичко върши. Смешно е да отидете при един извор и да го питате: объчдаваш ли да ми да-деш от твоята вода да пия? Той нищо няма да ти обещае, но ще ти даде. Ти можеш да си по-черпиш вода от него, колкото искаш. Когато казвам, че доброто не обещава, аз уподобявам доброто на извор, който постоянно тече. Злото пък уподобявам на пресъхнал извор, който едва прокапва, едва тече. Той помни, че никога е давал, но днес вече не може да дава нищо, не тече. Хора, които само обещават и не изпъл-няват, мязат на щерни, пълни с дъждовна вода; т лесно пресъхват и казва г: сухо е това мъхто, вода няма. Дойдете ли до това положение, вие трябва да имате магическата пржчка на Мой-сея, и като ударите с нея по канарит, да протече вода,

И тъй, ставате ли сутрин рано, сложете хубав обяд на двамата синове. Тогава ще кажете на единия: синко, иди да работиш на нивата! Той ще обещае да отиде, но няма да изпълни.

!Ще кажете на втория: синко, иди да работиш на нивата! Той ще откаже, но посл ще се разкае и чде свърши работата. Вечерьта, като се верне бащата дома си, ще види обратни резултати. Каквито и да бъдат резултагите, не се смущавайте. Пак поканете двамата синове, нагостеге ги добре и ги накарайте да работят. Тази е най-.добрата философия, каято можете да приложите

58

в вашия живот. Ако постъпвате така в пра-дължение на една година само, бъдете уверени,, че най-малко 50 °|0 от вашите мъчнотии и несгоди ще се разрешат. Да разрешите 50 °;0 от ва-шите мъчнотии, това не е малко н^що. Само па-този начин вие можете да бъдете бодри, свъжи,, радостни и със светли мисли за живота.

26 беседа от Учителя, държана на 10 април, 1927 г. в гр. София.