ЧЕТИРИТЕ ПРАВИЛА
Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпрЪки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успъх в живота си, прилагайте следните четири правила:
Пази свободата на душата си!
Пази силата на духа ек!
Пази светлината на ума си!
Пази доброто на сърцето си!
Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешьия живот. Без т^х човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бж-де добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Рима защо да ги отричат. Т трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свобо-ден, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава
268
и съществуването на сърцето си. Какъв човеж е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек сгава мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човеж обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човт,к държи в ръката си. Слеч това човеж се оплаква, че го ограбили. Кой е виновеп, че са те ограбили «! Ако бЬшо лържал ръката си затворена, никой нямаше да те ограби Щом си я държал отворена, вината е в самия тебе. Ако изнесете някоя леснолетлива ароматна течност на въздуха, вятърьт ще я издуха. Кой е виновен в случая: въ-гьрът, или човекът, който отворил шишенцето, в което се намирала тази течност? Човек трябва да знае свойствата на ценните ивща и внимателно да ги пази.
Човеж трябва да разсъждава вьрху нещата и право да мисли. Правата мисъл се нуждае от н-вколко условия: от свобода, която може да й даде простор, много земя; от сила, която я прави подвижна. Без сила мисъл-та е лишена от движение. Правата мисъл се нуждае от св-втлина, чрез която да обхваща, да завладява нещата. Предназначението на ума е да завладява. Предназначението на сърцето пък седи във възстановяване реда и порядъка на нъчцата. Сърцето подразбира доброто въ
269
света. Казват за някого: Сърце има този човек!
– Защо страдат хората? – Защото не са свободни. – Защо са слаби? – Защото са изгубили силата на духа си. – Защо се спъват? – Защото са изгубили светлината на ума си. – Защо са бедни? – Защото са изгубили добротата на сърцето си. Който е изгубил радостта си, той е изгасил светлината на своя ум. Болният пък е изгубил силата на своя дух. Който е станал роб на какъвто и да е лош навик, той е изгубил свободата на душата си. Ьог е дал на чо-в-вка четири неща, които трябва грижливо да пази : свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето. При това голямо богатство, човек е пак недоволен от живота и очаква н1зщо повече. Какво трябва да очаква ученикът от своя учител? Може ли учительт да му даде друга глава, други очи, уши, уста, нос, ръце и крака? Каквото и да очаква ученикът от учителя си, последният не може да направи за него нищо друго, освен да раздвижи въздуха наоколо му. От раздвижването на въздуха около себе си, ученикът ще долови никакви звуци, чрез които учительт му го запознава с външния свят: говори му за буквите, за сричкит^, от които образува думи и изречения. После започва да пише на дъската, да му разправя за някакви невидими елементи – водород, кислород и т. н. След това уче-
270
никът ще се верне у дома си и ще каже, че « научил нтлцо.
Изкуството на учителя седи в преподаването му. Ако ум"Ье да преподава, той ще хвърли светлина в умовете на своите ученици. Изкуството на художника седи в линиите, които той поставя на место. Който не разбира от това изкуство, той ще каже, че художеството не е нищо друго, освен цапане с бои върху платно. Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трешенията не само на тоноветв, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. Запримър, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон . Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „51". Тонът „51" се отнася до музиката, а като част на речьта представя спомагателния глагол си: ти си. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен чо-вт>к. Като кажа „си", разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тбх. За да дойда до тона „51", минал съм през шест тона,^!". Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона -51". Следователно, ко1ато имам свобода, аз съм тонът „51". Когато имам сила, аз съм тонът „5*1". Когато имам светлина. аз съм тонът „5г'. Когато съм добър, аз съмъ
ТОНЪТ „51".
271
Следователно, свободата се отнася за душата, силата – за духа, светлината – за ума и доброто – за сърцето. Без душа човек не може да бъде свободен; без дух не може да бъде силен; без ум не може да има светлина и без сърце не може да бъде добър. Още тази сутрин, вие трябва да прегледате състоянието си, да видите, имате ли свобода на душата си, сила на духа си, светлина на ума си и добро в сърцето си. Както виждате, числото четири играе важна роля в човешкия живот. По тази причина, именно, Питагор е преподавал на ученицит^ си свойствата на числата едно, две, три и четири. В понятието единица, Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човбк трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мъстото му. Хване ли нътцо в ръката ек, цъл св'Ьт да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твьрдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието „две1-, Питагор внесъл качеството движение, приежщо на водата. При най-малкия наклон, водата започва да слиза надолу. При новата си обстановка, тя се запознава с окржжаващата среда. Чов'Ьк трябва да бъде подвижен като водата, да има готов-ност да се запознава с хорага, които среща на пътя си и да ги изучава. Това значи жив човек, който може сам да се движи и да бъде господари на себе си. Въ
272
числото „три" Питагор вложил понятието разширяване, което е свойствено на въздуха. В числото „четири'- Питагор внесъл понятието проникване, свойство на светлината. Значи, твърдата материя има едно напрежение, надолу, дето е тежестта й. Течната материя има две напрежения – надолу и настрана. Вьздухообразната материя има три напрежения: надолу, нагоре и настрача. Светлината, т. е. лъчистата мат ерия, има четири посоки на движения, четири посоки на напрежения. Тъй щото, човек не може да разбере живота, ако не е устойчив като твърдата материя, ако не е подвижен като водата, ако не се разширява като въздуха и ако не прониква като светлината. Да проникнеш през да-ден предмет, това значи, да го осветиш. Съвременнит- хора спорят по въпроса, има ли Бог в света, или нема. – Само онзи може да отрича съществуването на Бога, който е лишеи от светлина в ума си. Мсже ли такъв човек да предава и приема знанието? Да се отрича Бог. това значи, да се дава гражданство на невежеството, на робството в света. Да подържа човек безбо-жието в себе си, това значи, да подържа невежеството, робството, говедарството. В далечното минало, когато немал още светлина в ума си човек бил говедар, но след създаването му, когато Бог вдъхнал в него живо дихание, той получил светлина в ума си и излезъл от говедарството. От този мо-
273
мент той познал, че има Баща, че е роден от никого. Кое е първото качество, което опред-вля дъщерята и сина? – Първото качество на дъщерята е да познава майка си. Дъщеря, която не познава майка си, е гове-дарка. Първото качество на сина е да познава баща си. Син, който не познава баща си, е говедар. Под думата „говедарь-' разбирам човек, лишен от светлина на ума си. Този чов^к е слЪп. От него нищо не може да се очаква. Той няма ум в главата си. Следователно, преди да разисква човек върху въпроса, има ли Бог в света, или няма, той трябва сам да се запита, има ли ум, или н-вма. Ако има ум, и Бог съще-ствува. Ако н-вма ум, и Бог не съществува. „Рече безумният в сърцето си, че Бог не съществува". Безбожникът се отличава по това, че няма светлина в ума си, вследствие на което се намира в тъмнина, в затвор. Безбожникът не може да мисли право, понеже е лишен от светлина на ума си, от свобода на своята мисъл. Който не може да мисли, той е затворник, лишен от светлина. Какво трябва да направи, за да може да мисли? – Да запали една свещ в ума си, да има светлина. Учениците от гимназиите не вярват в Бога, но като започнат да дър-жат матура, отиват на църква и палят св-вщи. Т4 разбират, че все трябва да се обърнат към нъкого за помощ, за да им светне, да разбират и възприемат добре.
274
Щом се намерят в трудно положение, тогава вече има Господ, признават Го. Паленето на свещи показва, че човек се нуждае от светлина. Щом се намери в някакво противоречие, човек казва: Няма добри хора, н-вма добро в света. – Не е въпрос, има ли добро в света, или няма. Важно е, човек да се запита и да си отговори: има ли добро в моето сърце? – Ако има добро в моето сърце, има добро и в света. Няма ли добро в моето сърце, н-вма добро и в све-та. Настрадин Ходжа е казал: Когато жена ми умре, половината свят се свършва; когато аз умра, целият свят се свършва. Наистина, когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът н-вма вече смисъл за него, той е мъртав човек. Той трябва да възкръсне!
Какво означава думата възкресение?--Да възкръснеш, значи да оживееш. – Кой може да възкръсне? – ВеЬки, който придобие свобода на душата си, той е възкръснал. Който придобие сила на духа си, той е възкръснал. Който придобие светлина на ума си, той е възкръснал. Който придобие доброто в сърцето си, той е възкръснал, той е оживял. Достатъчно е човек да придобие свобода, сила, светлина и доброта, за да възкръсне, да оживее. – Кога може да стане това? – Още днес. Човек умира четири пж.ти, но и четири пъти възкръсва. Когато изгуби свободата
275
си само, той умира един път; когато изгуби и силата си, той умира втори път; когато изгуби и светлината си, той умира трети път; когато изгуби и доброто в себе си, той умира четверти път. Умре ли четири пъти, той вече не е за никъде, и говедар не може да стане. Като изгуби свободата си, човек става роб. Като изгуби силата си, той става за подигравка на хората. Като изгуби светлината си, говедар става. Какво става с човека, като изгуби доброто на сърцето си? На това вие сами ще си отговорите.
И тъй, бъдете твърди, но и пъргави като земята, вашата майка, която ви носи на гърба си. Земята се движи с голяма бързина, отива към своя идеал. По бързина тя надминава и най-бързолетещите аероплани на днешния в-бк. Бъдете подвижни като водата и като нея се размножавайте. Когато се изпарява, водата се вдига нагоре в пространството и се размножава, превръща се в безброй капчици, които отново падат като роса, като мъгла, като дъжд и галят хората, поят и освежа-ват растенията и на всички живи същества жаждата утоляват. Водата чисти, измива праха. Недоволството на човека не е нищо друго, освен нечистотии, прах, които се по-лепват в съзнанието му и го дразнят. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното си тъло, както и от нечистотиите на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел, той ще
276
си послужи и с видимата и с невидимата вода. Кажете ли, че сте тръшни, лоши, несправедливи хора, това показва, че сте се оцапали. Вземете чиста вода и се измийте. – Не, добри, справедливи хора сте. – Верно ли е това? – Колкото е верно, че н^кой човек е лош, толкова е верно, че е добър. Тогава, за предпочитане е човек да държи в ума си положителни мисли, отколкото отрицателни. По-добре е да мисли за себе си, че е добър, справедлив човек и да стане такъв, отколкото да си въздействува отрицателно. По-добре е чов^к да мисли, че може да вярва в Бога, отколкото, че не може да вярва. – Ама умът ми не може да приеме мисълта за съществуването на Бога. – Как можеш да вмъкнеш в главата си безверието? Преди всичко, безверието е произлязло от верата. То е втората жена на човека. Като не могъл да живее добре с първата си жена – с въфата, човек се оженил за втора – за безверието. Щом с първата си жена – добра, спретната и чиста, не е могъл да живее, с втората още по-малко ще живее. Тя е разсеяна, разсипница, небрежна. Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Когато е бил в рая, още тогава в човека е проникнало безверието, и той казал: Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва.
277
Искате ли да се освободите от безвъ-рието, пазете четирите неща, които Бог ви е дал. Пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си. От тия четири неща зависят постиженията на човека. Става ли въпрос за свобода, за сила, за светлина и за добро в човека, имайте само едно мнение. В свободата на душата, в силата на духа, в светлината на' ума и в доброто на сърцето седи смисъла на живота. Това е Божественото, към което човек се стреми. Това е новото учение, което днес се проповядва.
Всички хора искат да имат конкретна идея за Бога. Свободата, силата, светлината и доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото. Какво по-конкретно разбиране можете да искате от това? Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Т- са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден. Човек има простор в движенията си, докато е свободен. Той може да изверши нещо, докато е силен. Той може да прониква в нещата, докато има светлина в ума си. Той може да задържа нвщата в себе си, докато е добър.
Сега, желая ви, като отидете по домовете си, да извадите ножчетата и да изрежете нишките на паяжините, с които сте били обвити досега. Само по този начин ще
278
бъдете свободни. После, колкото нечисти сж.-дове имате, да ги измиете с чиста, свежа вода. Това показва, че сте силни хора. След това запалете свъщите в четирите си стаи и ги оставете да горят цъл ден. Какво ще стане със свтлциг, не се безпокойте! Нека свъщите ви горят! Най-после, като видите, че огъньт и на четирите ви огнища не гори, турете дърва, въглища, драснете една клечка кибрит и ги оставете да горят, да отопля-ват стаите ви. От всички хора се искат тия четири неща. Скъсайте паяжината, в която сте обвити; измийте нечистите си съдо-ве; запалете свтлците си и накладете огъня на огнищата си.
Това. което днес ви казах, е от Господа. Той казва: Деца мои, пазете свободата,. която ви дадох!
Деца мои, пазете силата, която ви дадох!
Деца мои, пазете светлината, която ви дадох!
Деца мои, пазете доброто, което ви дадох!
13. август, 5 ч. с.