ПЕРПЕНДИКУЛЯРЪТ НА ЖИВОТА
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "
Размишление
Четоха се темите: „Защо трябва да се радва човек?" Питам: Какво ще придобие човек, ако расте на височина? Какво преимущество имат високите хора в живота? Какво липсва на ниските хора? Какво ще придобие човек, ако расте на широчина? Някои хора са тесногръди, а други - широкогръди. За човек с широки гърди казвате: „Този човек е плещест, с широка душа."
Сега ще задам няколко въпроса на младите, които изучават геометрия. Какво ще стане с един триъгълник, ако двете му страни се увеличават, а третата не се изменя? Този триъгълник расте ли или остава същия, какъвто е бил по-рано? Кои линии в геометрията фиг. 1 наричате успоредни? - (Успоредни линии са тези, които се пресичат някъде в безкрайността. Или две линии са успоредни помежду си, когато имат еднакво разстояние по цялата си дължина.)
Ние се обръщаме към геометрията, понеже природата говори с прави и криви линии и с разни геометрически фигури. Тези неща съставляват език на разумната природа. Например правата линия АВ означава пътя, който едно тяло може да измине, а същевременно може да означава пътя на известна сила, както и връзка между две разумни същества. Тези същества имат връзка помежду си, но отношения още нямат. Те са в закона на поляризирането. Точките А и В са два полюса: А е положителен, В - отрицателен полюс. После взимаме още една права, успоредна на АВ, а именно правата СО. Към тези успоредни линии прекарваме перпендикуляра МИ. Какви са линиите АВ и СО, ако отношението на перпендикуляра, т.е. неговата дължина не се изменя по цялото им протежение? - Те са успоредни. Измени ли се дължината на перпендикуляра, линиите не са успоредни.
Сега да вземем триъгълника АВС и да удължаваме двете му страни АВ и АС. От това положение, третата ВС, ще се измени ли? Колкото и да удължаваме страните АВ и АС, третата страна ВС няма да се измени. Следователно, колкото и да удължаваме двете страни на триъгълника, той няма да се измени по големина, защото третата страна не се удължава. И тогава триъгълникът ще остане еднакво голям, както и в първия случай. Защо в този случай триъгълникът не се увеличава? Защото имаме само физическо проявление. За да стане органическо проявление, и трите страни на триъгълника трябва едновременно да се удължават. Значи, за да се измени големината на триъгълника, растенето трябва да става отвътре навън.
Казвам: И човек представлява триъгълник. Ако сърцето и умът се увеличават, а волята му остава непроменена, изменя ли се човек? По аналогия на това положение в триъгълника, който не се изменя, казваме, че и човек няма да се измени. Страната АВ представлява ума, страната АС - сърцето, а страната ВС - волята. Щом се удължават само страните АВ и АС, а страната ВС не се изменя, и човек не се изменя, понеже причините, които стимулират страните АВ и АС и ги карат да се увеличават, са чисто физически, или механически. Например ако някой човек учи с цел да се прехранва или да стане учен човек, а не за някаква по-велика идея, причината, която стимулира ума в дадения случай, е външна, механическа. Ако този човек влиза в някое религиозно общество и ходи на църква, проповядва и то с единствената цел да преживее добре, тогава и сърцето му се развива по чисто външни и механически причини. Това растене на сърцето показва, че чувствата на този човек не се развиват под подтика на някакъв дълбок принцип или от някакъв велик стремеж на
неговата душа да служи на Бога. Не, причините за растенето на сърцето и тук са външни. В такъв случай, волята на такива хора остава неизменена, тя не се увеличава. Такива хора говорят за религия, за философия, но в тях няма никаква религия, никаква философия. Следователно да се прояви човек в пълнота, в него едновременно трябва да се увеличат и умът, и сърцето, и волята. Тогава триъгълникът АВС ще расте отвътре навън и ще заеме положението А1 В1 С1. После ще заеме положението А2 В2 С2 и т.н. Това наричаме ние правилно растене.
И тъй невежеството, неразбиранията и дисхармонията, които се явяват между хората, се дължат на това, че само две линии се увеличават в тях, а третата остава неизменена - нито расте, нито намалява. Да расте човек външно и да разбира външния живот, това още не подразбира истински живот. Ако е въпрос само за външно растене, и животните растат така и те разбират външния живот като нас. Нима птичката не разбира живота като човека? И тя си доставя храна, прави си гнездо, снася яйца, отглежда малките си - всичко прави сама. Ако човек учи с единствената цел да свърши университет, да заеме някаква служба и да се прехранва, така учи и птичката. И тя следва университет и тя придобива познания; и всичко това използува, за да се прехрани. Когато някой ловец се готви да стреля срещу птичката, тя предчувства това и избягва. Значи и птичката като човека има някакво съзнание в себе си. Обаче разликата между хората и животните се заключава в това, че хората имат възможности, условия в себе си да растат в три измерения, а животните - само в две измерения. И затова, колкото и да расте човек на височина, умът му не се изменя в зависимост от ръста. Има съвпадения в живота, когато някой висок човек е много умен; обаче има случаи, когато някой нисък човек бива много интелигентен, много умен. Има случаи пък, когато високите хора имат повече мозък от ниските, но обикновено физическото растене не съответства на вътрешното, същинско растене на човека и обратно, вътрешното растене не съответства на физическото.
Казвам: Перпендикулярът между две успоредни линии представлява абсолютна мярка, с която можем да мерим отношенията към своите ближни. Когато перпендикулярът на вашите ближни не се мени, те имат правилни, неизменни отношения към вас. Изменя ли се техният перпендикуляр, и отношенията им не са правилни. За изяснение на тези положения учените си служат с научен език, с научни термини. Те казват: „Когато перпендикулярът между две успоредни линии се изменя, и отношението между успоредните се изменя." Тези принципи са живи, те имат своето приложение, както в живата природа, така и в живота. Тия линии са живи и във вечно движение. Триъгълникът АВС също така е отражение на живи триъгълници. Следователно, ако вашият перпендикуляр при всички условия на живота ви остава един и същ, т.е. не се изменя при постоянното продължаване на правите АВ и БС, вашите отношения са правилни. Линиите АВ и БС, които представляват разумността, трябва вечно да се продължават, но перпендикулярът между тях не трябва да се изменя. Спазва ли се този принцип, тогава и отношенията между хората на земята ще бъдат правилни. Живее ли човек по този закон, и линиите на лицето му ще бъдат правилни. Кривне ли той в пътя си от този закон, и линиите на лицето, както и на цялото му тяло се деформират: очите, носът, веждите, ушите, пръстите се изкривяват.
Ако разглеждате човека внимателно, ще видите, че във физическо отношение той има много дефекти, които отговарят на някаква вътрешна неправилност в него. И в най-красивия мъж, и в най-красивата жена все ще забележите някаква асиметрия. Хората не са тъй красиви, както изглеждат на пръв поглед. Ако линиите на едната страна на лицето им са правилни, симетрични, линиите на другата страна не са симетрични. Защо? - Защото перпендикулярът ЛШ постоянно се мени. Този перпендикуляр е абсолютна мярка, с която трябва да си служим. Тази мярка не е еднаква за всички хора. Например носът у някои хора е дълъг, у други - къс. Значи перпендикулярите между успоредните линии не са еднакви.
Питам: Ако успоредните линии АВ и ОС са силови линии, еднакво дълги, трябва ли да бъдат те и еднакво широки? Какво означава дебелината или широчината на тези линии? Ако една река е по-широка и по-дълбока от друга, по какво ще се различават те? - По-дълбоката река ще има повече вода от плитката. Значи, ако устните на някой човек са по-дебели, от него ще изтича повече енергия; ако устните му са по-тънки, по-малко енергия ще изтича. Устните, веждите, носът, очите, ушите на човека представляват известни символи, които той трябва да изучава и разбира.
Дойдем ли до веждите на човека, забелязваме главно три категории по форма: веждите на старите хора са наведени надолу; веждите на хора от средна възраст са като дъга, а тия на децата са прави, неоформени, формата на веждите отговаря на развитието на човека. Ако някой човек в ред съществувания е живял правилен, нормален живот, и зряла възраст да достигне, той пак ще има правилни вежди, които ще са признак на трезв ум и разсъдителност. Според закона на съответствието, стане ли някаква промяна във веждите на човека, ще стане промяна и в неговите клепачи, очи, даже и в неговите устни. Когато човек се развива нормално, най-малката промяна в някоя част от тялото му, трябва да предизвика промяна и във всички останали органи. Същото става и при духовното развитие на човека. Стане ли някаква промяна в една от добродетелите на човека, трябва да стане промяна и в останалите добродетели. Ето защо, ако човек физически или духовно не се развива правилно, тогава един орган или една добродетел се развива за сметка на другите, вследствие на което се явяват известни аномалии или болезнени състояния както във физическо, тъй и в духовно отношение.
Увеличи ли се известен орган повече, отколкото трябва, той се нуждае от повече храна, а това е в ущърб на общата икономия в организма. Когато човек слиза на земята, невидимият свят точно математически предвижда големината на всички негови удове, а съответно на това и храната, която му е нужна. Преди още да е дошъл на земята, невидимият свят е създал за всеки човек проект, план, който той напълно трябва да реализира на земята. Ако някой човек увеличи например черния дроб и жлъчката си повече от нормалната големина за него, той ще има желание да се храни с тестени работи, ще иска повече тлъстини, масла и ако няма средства да си ги достави, ще се намери пред ред противоречия и ще страда. Черният дроб, стомахът, жлъчката представляват народ с повече от сто милиона жители, които настояват пред господаря си и казват: „Ние искаме храна, работа искаме! Ти си длъжен да ни я доставиш!" Не можете ли да им доставите необходимата храна, вие ще си създадете ред неприятности и страдания.
Човек трябва да живее съзнателно, да гледа на своите удове като на разумни същества, които не изпълняват само физически функции, но и други, по-високи служби, каквито съвременните физиолози не подозират. Например съвременните физиолози изучават само физиологическата функция на сърцето като двигател, който взима участие в кръвообръщението. Те не знаят другата служба на сърцето. От сърцето на всеки човек излиза една светла струя, която се разнася по цялото тяло. Тази струя показва степента на развитието на човешките чувства. Ясновидците забелязват, че от подразделенията на сърцето излизат пламъци. Дойде ли някаква скръб за човека, една стрела пронизва сърцето му, отдето започват да излизат пламъци. Тази скръб предизвиква сълзи в човека, които вътрешно се изливат във вид на кръв. Кръвта пък от своя страна се излива при корените на някое дърво вътре в сърцето на човека. Дървото се съвзема от тази кръв и започва да се развива правилно. Животът на това дърво сега пулсира по-усилено и се изявява във вид на огнени пламъци. И в заключение тази скръб събужда благородни желания и чувства в човека и той започва да се радва. Затова и ние казваме: На всяка скръб съответства една радост. Защо хората не искат да страдат? - Защото те се страхуват, че ще ги мушнат в сърцето. От стрели се плашат те. Докато не те мушнат в сърцето, няма да имаш никаква радост. Когато невидимият свят изпраща страдания на хората за тяхното повдигане, той знае де и как да мушка. Обаче, когато хората сами си създават страдания, те не знаят де и как да мушкат. Те мязат на съвременните копиеносци, които мушкат дето трябва и не трябва и умъртвяват. Мушни човека в сърцето, че да излезе от него бяла светлина.
Ние искаме да схващате дълбокия смисъл на живота, да си обяснявате всички прояви и явления от гледището на живата математика, на живата наука, чрез която, като примирявате противоречията, да можете разумно да използвате силите на природата. Дойде ли скръбта, използвайте я така, че тя да произведе бяла светлина в сърцата ви. Тази светлина, този пламък ние наричаме свещен пламък. За да се домогнете до тази светлина, трябва да държите в ума си идеята за перпендикуляра на живота, който при всички условия да остава неизменен. От двете успоредни АВ и СО, правата АВ представлява ангелите, СО сме ние, а перпендикулярът МИ е Бог, Който никога не се изменя. Като обърнем успоредните линии АВ и СО в отвесно положение, ще получим буквата Н, която изобразява стълба, т.е. пътя на нашето правилно движение или пътя към нашата велика идея. Тъй щото, каквото и да се случва в живота ви, знайте,че перпендикулярът на живота е Бог, който никога не се изменя. Правата АВ представлява ангелите и разумните хора. Ангелите и хората са две еволюции, определени от Бога да вървят успоредно във великия живот на Битието. Духът Божий е перпендикулярът, който определя всяка точка в техния път. Щом Бог, перпендикулярът на живота в някой човек, не се изменя, той ще знае за себе си, че е разумно същество, свързано с други по-разумни от него същества. Страда ли човек, ще знае, че с него заедно страдат още хиляди същества; той не е сам в страданията си. Който не иска да страда, той не разбира смисъла на страданията. Ако не искаш да страдаш, ще се заемеш за работа, та едновременно с премахването на своите страдания да отнемеш страданията и на ония хиляди души, които страдат заедно с тебе.
Същото се отнася и за радостта. Когато ти се радваш, едновременно с тебе се радват още хиляди души. Никой не живее за себе си. Външно ние живеем за себе си като души, но според закона на еволюцията ние сме свързани едни за други, вследствие на което трябва да спазваме помежду си добри, хармонични отношения. Някой казва: „Аз не се интересувам от еди-кого си, нищо не искам да зная за него." - Това не е никаква философия, нито религия, нито разумност, нито човещина. Това не е нито волята Божия. Кажеш ли за някой човек, че не искаш да знаеш за него, друг пък ще каже същото за тебе и т. н. Ако намираш, че някой човек е лош, не го отблъсквай от себе си, но се заинтересувай, защо е лош, коя е причината, дето този човек се проявява така. Срещнеш мечка в гората. Не бягай от нея, но спри се малко, помисли защо е станала мечка, при какви условия на своя живот тя е турила на гърба си тази козина. Казваш: „Няма какво да се занимавам с мечката, а ще хукна да бягам от нея." Ако човек не може да разбере една мечка, той нищо друго не може да разбере. Мечката е живо същество от разумния свят. Тя е една от буквите на азбуката, с която живата природа си служи. Мечката е постоянна в чувствата си, но същевременно и много отмъстителна. Тя е същество, което никога не забравя обидата, която някой й е нанесъл. Обидиш ли я нещо, тя не забравя; и след години макар, пак ще те намери и ще ти отмъсти. Чувствата й са толкова интензивни, че тя не може да се владее.
Добрата страна в характера на мечката е нейната признателност. Направиш ли й някакво добро, тя винаги ще те помни и ще ти бъде признателна. Разправят следния случай за признателността на една мечка. Преди години една циганка намерила в гората едно малко мече, още млечно, без майка. Циганката взела това мече и го кърмила от време на време заедно със своето малко дете. Като пораснало, тя го продала. Купил го един мечкар, който започнал да го разиграва. След време циганката срещнала на улицата една голяма мечка, която веднага се приближила към нея, легнала пред краката й и започнала да ги лиже. В първия момент циганката не разбрала какво става, но като видяла мечкаря, спомнила си, че тази мечка е някогашното мече, което тя му продала. С лизането на краката й мечката искала да изрази своята благодарност към циганката, задето тя някога й давала по малко млекце. Значи мечката помни злото, но и доброто помни. Също така и хората, които наричат злопаметни, имат хубава черта в себе си, че и доброто помнят. Има хора пък, които нито злото помнят, нито доброто.
И тъй първото необходимо условие за вашето развитие е да държите в ума си перпендикуляра като абсолютна мярка, с която да определяте всички ваши мисли, чувства и действия. Докато вашият живот е успореден с живота на ангелите и разумните същества, вие ще се развивате правилно. За пример, ако музикантът няма съответна среда, в която да се проявява, той не може да свири. Следователно, за да проявим своята интелигентност, както и своята воля, необходима ни е среда от разумни същества като нас, които да ни дават подтик. Хиляди разумни същества трябва да се движат паралелно с нас, за да успяваме и ние. При това трябва да се знае, че разумните същества се движат спиралообразно нагоре; в това движение първите трябва да отстъпят местата си на последните. Един ден, когато и последните станат първи, пак ще стане смяна на местата. Като се знае бързината на това движение, както и пътя, който тия същества изминават, може точно да се изчисли след колко време човек може да заеме първо място.
Съвременните хора се занимават с велики работи, а що се отнася до проучаване на своето тяло, те се задоволяват с това, което съвременната наука дава. Човек има тяло физическо, има и тяло духовно. Ако той зачита физическото си тяло, ще зачита и духовното. Благата на физическото тяло са блага и на духовното, защото първото тяло е калъп на второто. Ако човек осакати физическото си тяло, той осакатява и духовното. Когато религията препоръчва на хората нормален, хармоничен живот, тя има предвид благосъстоянието на физическото тяло, за да се проявяваме разумно. Болният човек не може да има права мисъл. Знаете ли какво значи интелигентен човек в пълния смисъл на думата? Интелигентният човек е чистосърдечен, искрен; той внушава пълно доверие и подем във всички хора, с които се среща. Той е като извор, който само дава и се радва, когато вижда, че хората изпълняват волята Божия. Когато вижда стремежа на хората към Бога, в сърцето му се явява свещеният пламък. Днес всички хора трябва да се стремят към този възвишен живот. Той съществува във всички души, но у едни се проявява повече, у други - по-малко.
Всеки човек има стремеж към великото в живота, но трябва да работи, за да го постигне. Постигне ли го веднъж, той става силен и преодолява всички мъчнотии в живота. Вие не познавате мъчнотиите на своите близки, вследствие на което оставате чужди един на друг, както са чужди птиците помежду си. Например, когато птиците хвъркат на цели ята, ако на една от тях се случи някаква повреда в крилото, другите продължават пътя си, а нея оставят сама. Между разумните същества обаче не трябва да бъде така. Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели, като се съберат в един кошер, мислят че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят - човека. Те лесно се справят с малките бръмбари, но с големия бръмбар не могат да се справят. Той иде отвън и взима всичкия им мед.
Сега искам от вас да дойдете следния път с изправени перпендикуляри и Бог да бъде перпендикуляр на всички. Освен това искам да вървите успоредно с ангелите. Който разбере и приложи тази лекция в живота си, той ще стане виден философ. Ако искате да станете учени хора, развийте темата за „перпендикуляра на живота." Работете върху нея 10-15-20 години и напишете само 4-5 листа, но мислите в тях да представляват нещо велико, което е опитано и приложено в живота. В тази наука има място и работа за всички, били те учени, поети, философи, художници, земеделци и др. Жива, положителна наука е тази, която посочва на хората мост, през който могат да минат. Мостът, който тази наука посочва, е здрав. Хората на положителната наука не говорят много, но действат, работят. Срещнеш един от тия учени и го питаш: „Приятелю, къде е мостът, през който мога да премина реката?" - „Ето го!" - посочва ти и си заминава. Ти намираш, че мостът е здрав, солиден и минаваш по него безопасно.
Казвам: Човек ще дойде до положителните знания. Как? - По естествен път. Гладният ще намери хляба. Жадният ще намери водата. Пътникът ще намери моста. По-добре е човек да не огладнява, нито да ожаднява, нито да се лута да търси моста, но веднъж огладнял, ожаднял и изгубил пътя си, по който и да е начин, той ще намери и хляба, и водата, и моста.
Изпейте упражненията „Вехади" и „Грее светлината" !
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди. "
5 лекция от Учителя, държана на 16 декември, 1925 г., София.