Чистосърдечните

Чистосърдечните

„Блажени чистосърдечните, защото тт» ще видят Бога". (Матея 5:8)

Мнозина питат, защо преди беседите се прави молитва и се пъе. – В основата на живота лежат три важни елемента: ядене, молитва и пъние. Те са вложени в човешкия живот не от днес, но от преди хиляди години. При започване и при свършване на една работа, хората веякога са се молели и пъели. Само така може да се очаква успех. Започвате ли една работа без молитва и песен, не очаквайте добър резултат. Една българска пословица казва: „Който пъе, зло не мисли". Каквато и да е песеньта, тя е на място. Няма лоши песни. За добрия човек всички песни са добри – зависи, как гледа той на нещата.

Следователно, яденето, пънието и молитвата са три важни и необходими елемента в човешкия живот, Българите казват: „Гладна мечка хоро не играе". Ето защо, преди да започне някаква физическа работа, човек първо яде, после работи; като се умори, почива си малко и пак започва да работи. Каквото представя яденето за физическия живот на човека, такова нещо е нънието и молитвата за неговото сърце, за неговия ум и за душата му. Душата на човека се храни с пъние и молитва. Като работи умствено и сърдечно, човек пъе, моли се и почива.

Сегашните хора имат криво разбиране за молитвата. Те мислят, че само простите хора се молят. В същност, само онзи човек се моли, който се е до-могнал до едно от великите изкуства на живота. Голвмо изкуство е да знае човек, как да се моли. Когато хората научат това изкуство, Царството Божие ще дойде на земята. В този смисъл, молитвата е Божествен закон, който съществува в цялото Битие.

112

И като яде, и като работи, човек трябва да се моли. Ако работите му не вервят добре, нека пъе. Песеньта отваря пътя му към светлия и възви-шен свят.

„Блажени чистосърдечните, защото тт> ще видят Бога". Това е едно от блаженствате, за които Христо с е говорил. Под думата „чистосърдечни", Той разбирал чистите по сърце. С това Христос искал да обърне внимание на чистотата, като важен и необ-ходим елемент в човешкия живот. Казано е в Писанието, че само чйстите по сърце могат да видят Бога. Да види човек Бога, това значи, да бъде щастлив. Днес всички хора искат да бъдат щастливи, но не знаят как. И в стремежа си, да при-добият щастието по неестествен път, те стеват нещастни. Пътт за придобиване на щастието е много прост и естествен – да бъдеш чист по ум, по сърце и по дъла. Законът за чистотата е един от основните закони на Битието. От него зависи здравословното състояние на майки, бащи и деца, на общества и народи; от него зависи хигиената на душата. Що е хигиена? Закон на чистотата. Всички заразителни болести се дължат на нечистотата. Както съще-ствуват микроби в физическия свят, така съще-ствуват микроби в духовния и в умствения свят; те ~ж причина на голямите сърдечни и умствени катастрофи, които човек преживява. Съвременните лекари изброяват хиляди микроби, а някои учени оти-ват дотам, че отдават и ръждясването на желъзото на особен вид микроби. Те казват, че както ми-кробите изяждат човека, така изяждат и желъзото. Понеже са живи същества, и микробите искат да жи-веят. Това наричат учените „борба за жнвот”. Някои изказват тази борба в следната формула: „Човек за човека е вълк”. Това е вярно само 50%, а не сто на сто.

Животът не е само борба, но и работа. Борят се само пехливаните, атлетите, които искат да пока-жат своето физическо надмощие. За останалите хора животът е работа, защото по този начин се повдига цялото човечество. Повдигането на човека е стремеж, вложен в неговата душа. Когато човек не разбира

113

живота, работата се превръща в труд и, колкото по-долу слиза, в мъчение.

Христос казва: .Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Чистотата е естествено, праволинейно състояние на материята. За да премине от един свят в друг, енергията на чистотата трябва да се трансформира. За това се изискват специални условия, които наричаме духовни методи и закони. Който знае тези методи и може да си служи с тях, той се ползува от енергията на чистотата и става чист в всяко отношение. Не става ли същото и с слънчевите лъчи? За да се ползуваме от светлината и топлината на слънцето, неговите лъчи минават през неколкократно пречупване, и тогава ние ги възприемаме. Колкото по-чиста е средата, през която те минават, толкова по-правилно се пречупват и толкова по-добре се отразяват върху човека. Външно атмосферата изглежда чиста, но, разгледана с увеличително стъкло, в нея виждаме милиони и милиарди микроби, прашинки, нечистотии от различен характер, които трябва да се премахнат чрез дъжд, чрез електричество, за да може човек да се ползува от благотворното влияние на слънчевите лъчи. Порочният човешки живот произвежда особени нечистотии, които отиват в атмосферата и с това препятствуват на онзи живот, из-разен в мисли и чувства, който слиза отгоре. Не само това, но тези нечистотии произвеждат и различни физически и психически болести. Това се забелязва особено в време на войни и след войнит. Лошите мисли и чувства, които народиг, обществата и отдъл-ните хора си отправят едни към други, стават причина за сериозни и тежки физически, умствени и психически заболявания.

«Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога". Какво разбираме под думата „сърце"? Като говори за сърцето, Христос разбира онази вътрешна среда в човека, в вид на физически етер, която служи за проводник на възвишените сили, идещи от духовния свят. Ето защо, когато вътрешната, централна част на сърцето е чиста, човек непремънно ще види Бога. Под думата „Бог” Христос разбира всички разумни възможности, които се крият в човека.

114

Щом тези възможности минат чистата среда на сърд-цето, човек става щастлив, блажен и здрав. Да види човек Бога, това не значи, да Го види като нъ« каква външна форма, но да придобие онова благо, което го повдига умствено и духовно. Щом се повдига умствено и духовно, човек става и физически здрав. Като знаете това, работете върху себе си, да станете вътрешно чисти – по ум, по сърце и по дъла. Да се чисти човек, това е една от главните задачи на неговия живот.

Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхверля навън, в вид на нечиста материя. Това е неизбъжен процес. Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгжстя-ване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пла' стове в природата служат като филтри за прецеждане на мжтната и нечиста вода, също така, чрез различнитв органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотръбните и нечисти ве* щества. Това пречистване се постига по физически на-чин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народит. Те са условия за пречистване на човеш-ките мисли, чувства и постъпки. Щом мине през тях, той излиза на повръхността на земята, като чист из-вор, без никакви мжтилки и нечистотии. Нечистата вода се освобождава от примъсените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се в водни пари и парите й отново се охлаждат в вода, Това се постига или чрез огън, или чрез слънче-вите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи

115

на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който чов^к минава. Пречистването на човека е свързано с процесите утаяване, прецеждане и дестилиране. Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повръх-ността в вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи съще-ства, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга. Тъй щото, когато някой казва, че хората не го обичат, това показва, че той не разбира законите на разумната природа. Той се е спрял пред някоя нечиста, мжтна вода, вижда, че не може да пие от нея и страда. За да те обичат хората, приложи търпението си, да почакаш няколко деня, докато минат през п&съчливйт пластове и се пречистят. След това те ще излязат отново на повръхността на земята, като чист планински извор, и сами ще ти предложат да пиеш от тяхната чиста вода и да задоволиш жаждата си. Ще пиеш от тази вода и ще кажеш: Има лю-бов в света, обичат ме хората. Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се измвним”. Аз казвам: Човек не умира, но, като водата на моретата и на океаните, се изпарява, т.е. напуща свт>та и влиза в земята, между песъчливите пластове, да се пречисти и отново да се върне на земята. Това повторно връщане на човека към земята, вече пречистен и свободен, наричаме „новораждане или възкресение". Следователно, радвайте се, когато се изпарявате и сгжстявате, защото се раждате отново. И майката се радва на своето новородено дете, което излиза от земята като чист извор и й предлага да пие от неговата чиста, бистра вода. Някога това дете е било нейният възлю-бен, и след като се пречистил, той иде като нейно любимо дете.

116

Като слушат тези неща, мнозина се запитват: Вярно ли е всичко това? Може ли, наистина, човек да се ражда и преражда? – Не само че е възможно, но това става всеки момент в живота. За невежиг, които не разбират законите на живота, това е невъзможно; обаче, за онъзи, които разбират законите, всичко е възможно. Наблюдавайте живота на птиците, на млвкопитаещите и ще видите, че в известно отношение те стоят по-високо от човека. Малкото пти-ченце чисти, маже, глади перцата си – познава закона на чистотата. Когато влиза в дома на господаря си, котката мие, чисти краката си, особено, ако преди това е минала през нечисто място. И тя познава закона на чистотата. Малкото дете, обаче, не може само да се чисти. Дълго време трябва майката да го кжпе, чисти, облича, докато му предаде урока по чистотата, и то започне да го прилага. Колко хора днес влизат в Божия храм с чисти ръце и крака? Колко учители, свещеници, проповедници, съдии, управници влизат в собствения си дом, в своята тайна стаичка, с чисти ръце и нозе? След всичко това, хората се оплакват от болести, от епидемии и се чудят, отде са дошли те и как да се освободят от тях. – Нвма болести в света, но има нечистотии, носители на зараза, на болести и на смърт.

Следователно, съвременните хора се нуждаят от хигиена в тъсен и широк смисъл на думата. В тъсен смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на тълото и на къщата, в която човек живъе. В широк смисъл на думата, хигиената изисква абсолютна чистота на ума, на сърцето и на душата. Моите почитания към лъкарите, които обръщат внимание на хигиената на тълото, но те трябва да направят стъпка напред, да обърнат внимание на хигиената на сърцето. Сегашните хора се кжпят по няколко пъти в месеца; някои се кжпят всеки ден. Всички хора отиват на баня, всички се грижат за физическата си чистота, но колцина мислят за духовна баня? Повечето хора не подозират даже, че съществува духовна баня. В духовния свят има баня, топли и студени душове, както и на земята. Съще-ствата от духовния свят знаят, как и кога да се

117

ползуват от душовет. Те не минават ръзко от горещи в студени душове и обратно – от студени в горещи, защото знаят законите за преминаване от едно състояние в друго. Като не позна-ват гези закони, някои хора отиват на баня и се обливат ту с студени, ту с горещи душове и, в края на краищата, заболяват от ревматизъм или от друга някаква болест. След това търсят причината вън от себе си. Невежият не може и не трябва да се движи в контрастите на живота. Това мо-гат да правят само възвишените същества. Само Бог, Който стои нависоко и знае законите на слизането, може изведнъж да слиза и да се качва. Само онзи, който има криле, т.е. който има знания, може изведнъж да слиза и да се качва. Който няма криле, който не разполага с знания, да не прави такива опити, защото ще си счупи главата. Не е достатъчно да се качи човек на аероплан, но трябва да знае да го управлява. Не може ли да го управлява, ще падне на земята и ще се убие. Мислите ли, че можете изведнъж да обикнете цълия свят? Който си постави такава задача, ще опита резултата на своето грандиозно желание. Той ще мине от горещия душ в студения, ще се втвърди преждевременно и ще се натъкне на недоволство и безсмислие в живота; страшно е човек да обезсмисли живота си; страшно е да пре-живее недоволство от себе си и от окржжаващиг. Един млад американец получил от баща си голямо наследство. Като не знаел, как да го използува, той се предал на ядене и пиене, на лек живот. Така изпитал всички удоволствия, докато до-шъл до състояние на отегча ване от живота и ста-нал ипохондрик. Нищо не го задоволявало, в нищо не намирал смисъл. Най-после намислил да се самоубие, но не се решавал да тури край на живота си, страхувал се. Той нямал смълостта на онзи англи-чанин, който се самоубил вместо един италианец. Англичанинът пътувал през Италия и попаднал в Венеция в един хотел, дето пренощувал заедно с един италианец. През нощта той се събудил и ви-дЪл, че италианецът стои прав пред масата, с ре-волвер в ръка и ту го туря, ту го вади от устата си. –

118

Какво правиш, приятелю, запитал англичанинът? – Направих голями дългове, опетних името си, честта на своя графски род, искам да се самоубия, но не се решавам да направя това. Англичанинът извадил една голяма сума от джоба си, подал я на италианеца и казал: Вземи тези пари, да изплатиш дълго-вет си. След това той взел револвера от ръката на италианеца и се убил вместо него. Американецът, при своята ипохондрия, не се решавал да се самоубие. Той нямал смълостта на англичанина.

Когато се говори за самоубйство, ние имаме пред вид убиване на пороциг, на слабостите. Чо-век трябва да бъде смъл, да гръмне с пушката или с револвера си върху някой свой порок и да го убие. Някой обича да краде, друг – да лъже, трети – да пиянствува, четверти – да развращава хората. Нека всвки бъде смъл, да гръмне срещу своя порок, да го унищожи. Порокът ограничава и заробва човека, без да принася някаква полза. Той е мъртав труп, който се разлага и мирише, внася проказата в човека. Какво ще придобиете от едно умръло куче, или от един умръл лъв?

Да се върнем към примвра с американеца, който страдал от ипохондрия. За да се излъкува от болестта си, той жертвувал всичко, каквото имал, но не могъл да намери лвкар, който да му помогне. Най-после той чул, че някакъв знамените доктор лъку-вал ипохондрията. Отишъл при него и му разказал положението си. Като го изслушал, лвкарят казал: Обещавам да те излъкувам, но с условие да не про-тестираш срещу метода, който ще приложа към тебе. – - Готов сьм на всичко, само искам да ме излъкч-ваш. И двамата подписали договора. Преди да пристж-пи към лъкуването, докторът поискал от болния 25,000 долари. Последният дал исканата сума и влязъл в болницата. Още на другия ден болният бил опериран – отрЪзали му дъсния крак под колЯното. Като се събудил след упойката, болният се ужасил, като разбрал, че кракът му бил отръзан. Той започнал да вика, да отправя различни хули про-тив лъкаря. Постоянно поглеждал към отръзания си крак и си мислел: Какво ще правя сега без крак?

119

По-рано ездЪх на кон, посещавах балове, концерти, вечеринки, а сега не мога да се движа, вързан съм за леглото. Когато лЪкарят дошъл да го види, той започнал да плаче, да се моли да му даде револвер да се самоубие. ЛЪкарят го утешавал, като му каз-вал, че ще му направят хубав крак, с който ще може да се движи свободно. Най-после той се успо-коил, примирил се с положението си и започнал да разсжждава философски върху живота. По този на-чин той се излЪкувал от ипохондрията. Дал на лекаря още 25,000 долари, с които му направили хубав гумен крак и напуснал болницата съвършено здрав, с права и трезва мисъл за живота и предназначението на човека. Той разбрал, какво представя чистотата за човешкия живот.

Какво става днес в света? – Същото, каквото с ипохондрика. Много ипохондрици има на бой-ните полета и, за да се излЪкуват, Бог изпратил своите асистенти – лЪкари, да ги оперират. Те за почват своята работа: на едного отрЪзват ръката, на другиго – крака, на трети – носа, на четверти – ухото и т.н. Отвред се чуват викове, стенания, плачове, докато най-после утихнат и се примирят с положението си. Всички започват да мислят право, радват се, че иде нова култура в света – култура на любовта, която разширява човешката душа, сближава хората и им дава възможност да се развиват правилно. Новата култура подразбира приложение на Божествения план. Само така човек ще съзнае, че тр&бва да бъде абсолютно чист, както са чисти ангелит. Да придобие чов&к чистотата на ангелит-в, това значи, да блчде го-тов да служи на Бога, да изпълнява Неговата воля. Днес малко хора изпълняват Божията воля. Защо? • – Защото нямат нежната чистота. Само чистият може да види Бога и да Му служи.

Христос казва: .Блажени чистосърдечните, защото г ще видят Бога". Като знаете това, стремете се към чистотата, за да видите Бога и да Го познаете. Не можете да Го познаете, ако не Го видите. Всеки може да види Бога поне три пъти през живота си, но, при условие, да живее в чистота. Живели ли сте няколко години наред в чистота? Ще кажете, че това е

120

невъзможно, защото живъете между грешници. Ако хората около вас са говишици, и вие сте грвшник. Човек не трвбва да се оправдава с окржжаващитв. Всеки за себе си трябва да реши да живве в чистота и да върши Божията воля. Не казвайте като Давида; „В грвх ме зачна майка ми".

Коя е причината за съществуването на грвха? – Вътрешната сиромашия в човека. Когато обеднве вътрешно, човек започва да грвши. Колкото повече грвши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че нвма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможнитв нвща стават възможни. Нещата са относителни. Ние жи-въем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влвзете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя въз* любен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се опредвля от интенсивността на нашата мисъл. За да схване нещата в твхната абсолютност, човек трвбва да живве едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшитв до низшитв. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората.

„Блажени чистосърдечните, защото тв ще видят Бога". Да видиш Бога, това значи, да можеш да се качваш в висшите святове, между разумнитв същества, и да слизаш долу, между низшитв същества, без да се подаваш на твхнитв влияния, без да се заразяваш от твхнитв слабости и пороци. Това значи, да бъдеш чист по ум, по сърце и по тяло, т.е. да бъдеш вътрешно чист: по дух, по душа и по тяло. Всвки може да опита силата на чистотата и да се увври

121

в думите ми. Какво прави градинарьт, когато иска да присади нЪкое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не вевко време благоприятствува за присаждането. Като прерЪзва кората на дървото, за да закрепи пжпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходещи и низходещи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при втори-те се понижава и ожесточава. За да се справи с оже-сточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да верви в тази посока, докато стигне до дъното. Съ-щият закон се отнася и за възходещите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка. Изобщо, не се позволява никакво спиране нито при възлизането, нито при слизането.

Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стжлва^ По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успЪл да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу^ Така останал няколко часа, през което време прежи-вЪл голям ужас. Ръцет му постепенно отслабвали, вськи момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма про-паст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече рлщет. Спуснал се надолу, но каква била изненадата му, като видкл, че разстоянието било само 15 см. Той въздъхнал спокойно и си казал: Човек трябва да бъде герой! Ако пада;

122

и греши, да падне до дъното и оттам да започне да пъпли нагоре.

И тъй, истински герои са онъзи, които слизат до дъното и възлизат до най-голямата височина. Първите са герои, защото, след като паднат до дъното, имат смълост и воля да се качат до най-голямата височина. И вторите са герои, защото, след като стигнат до най-горното стъпало, имат смълостта да слъзат до дъното и отново да започнат да пъплят нагоре. Философията на живота се заключава в слизането и качването.

Като се говори за слизане, някои се плашат и казват, че предпочитат да не се качват, но не искат да слизат. Това е материалистическо схващане за жи-ъота. Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде. Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав. Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но, въпръки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад. Тя трябва да го остави гладно 24, 36 или 48 часа, да усъти глад и желание да яде. Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко деня, състоянието му ще се подобри, и животът му ще се осмисли. По сж-щия начин постъпва и природата. Тя изпраща на чо-въка различни болести, чрез които организъмът му се пречиства и обновява.

Сегашните хооа прилагат различни методи при възпитанието и самовъзпитанието, но пренебретеат ме-тодите на природата. Казвам: Откажете се от всички човешки и преходни методи. Следвайте методите на лриродата. Изучавайте законите, на които се подчиня-

123

пат растенията и животните и се ползувайте от тях. Наблюдавайте изгръването на слънцето, изворите, посоката на течението им и т.н. Ако сте неразположени, не се обезсърдчавайте. Неразположението ви е временно, то се дължи на някакъв облак, който засенчва слънцето на вашия живот. Ще духне вътър, ще разпръсне облака, и слънцето ви отново ще изгръе. Не става ли същото и с физическото слънце? Днес виждате небето мрачно, покрито с облаци, след няколко часа се разведря, слънцето изгръва, и в душата ви става светло и радостно. Мъчнотиите, страданията, неуспехите в живота ви се дължат на облациг, които покриват вашия хоризонт. Те имат велико предназначение. Чрез тях човек се чисти ог вътрешните наслоявания.

Един наш познат, богат търговец, разправяше една своя опитност. Той казваше, че откак за-почнал търговията, работитв му вервъли добре – само печалби имал, не познавал, какво значи, да губи човек. Един ден се събудил от сън, но не могъл да стане от леглото си – едната половина на тялото му била парализирана. Веднага извикал лвкар. Като го прегледал, лвкарят му казал да почива две три години, нищо да не работи. Той полежал един-два месеца и, като се усвтил по-добре, започнал работата си, но, каквото предприемал, всичко губвл. В една година изгубил десетки хиляди лева. Колкото повече губъл в търговията, толкова по-добре се чувствувал с здравето си. Като престанал да губи, той бил вече съвършено здрав. Това показва, че трвбвало да даде някъде твзи пари: на бедни, на сирачета, за благотворителна цел и др. Понеже не направил това доброволно, природата му дала една болест, чрез която да се изчисти от събралата се в организма нечиста материя. Загубите, които претърпвл, представят цирей, който лъкарят прервзва, за да изтече през него нечистата материя.

Христос казва: .Блажени чистосърдечнитв." Кои са* чистосърдечни? – Които нямат циреи. Всеки човек трвбва да се вгледа в себе си, да намери циреи-тв си и да започне да ги лвкува. Ще каже някой, че нвма циреи. Нвма човек в света, който да е свобо-

124

ден от циреи. Ако не много, поне един ще има. Чо-век не трябва да крие слабостите си. Той трябва да бъде искрен в себе си, да признава погрешките и грйховете си. Велико нещо е да признава човек по-грешките си. Така той се повдига. Той се обръща към религията, която дава методи на човека за из» правяне и повдигане на неговия ум и неговото сърд-це. Като се ражда и преражда, човек изучава закона на жертвата. Той е готов да се жертвува за благото на своитв ближни, които един ден ще съзнаят всичко, което той е направил за тях и ще кажат: Имаше един велик човек между нас, който направи голями жертви, както за отделни хора, така и за нашия народ. Той бъше извор, от чиято вода чер-пъхме всички и уталожвахме жаждата си. Блажен е той, защото жертвата, която правеше за ближния си, определи неговия живот нагоре. Той направи жертвата точно на време, когато всички се нуждаеха от чистата вода на неговия извор. Без жертва няма растене. Затова, именно, законът на жертвата съществува не само между хората, но между растенията и животните – в цялата природа.

Как се изявява законът на жертвата между растенията? – В стремежа им да се повдигнат нагоре. Благодарение на този стремеж, семето, специално житното зърно, е готово да се пожертвува, да бъде посадено в земята, за да изникне един ден на по-връхността и да започне своето развитие. Обаче, нито стремежът е достатъчен, нито почвата – има още три елемента, необходими за развитието. Те- са: топлина, светлина и влага. Същите елементи са необходими и за развитието на човека. Влагата представя живота, топлината – любовта, а светлината – истината. Какво са, в същност, любовта и истината, не може да се определи в няколко думи. Ако искате да знаете, какво представя любовта, изговаряйте тази дума по няколко пъти на ден, в определено време и в продължение на един месец, да видите, какви сили се крият в нея и как действува тя върху човека.

.Блажени чистосърдечните". Посейте тези думи в съзнанието си, както градинарят сее плодове в

125

своята градина, и наблюдавайте, какви резултати ще имате. След известно време думата „чистосърдечен” ще оживее в вас и ще се ползувате от плодовете й. Веька дума трябва да се посее, да даде добри плодове. Това значи, да проверявате всяко нещо, за да създадете в себе си убеждение. Не мислете, че думата „чи-стосърдечен” е отялечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува гези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива. Той разбира процесите на слизането и качването. Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се зърне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемт планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това на-ричат хората „смърть", а ние го наричаме „заминаване". Човек се явява на земята и изчезва, както ко-метит. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между ученит. ггякои се произнесоха, че тя предсказва свършването на света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската война, която донесе катастрофа на народит. С своята опашка тя помете много хора.

„Блажени чистосърдечните". В този стих Хри-стос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава. Един италиански художник искал да нарисува образа на Христа. Дълго време търсил подходещ образ, докато най-после срещнал един 21 годишен младеж, с чисто, свето лице и го помолил да дойде в дома му да му позира. Младежът се отзовал на поканата на художника, който нарисувал образа на Христа и останал доволен от своята работа. След десетина години художникът на-мислил да нарисува образа на Юда и търсил лице,

126

което да напомня Юда. Не се минало много време, то» срещнал един 30 годишен човек, спръл го н* пътя и му казал: Съгласен ли сте да ми послужил за модел? – Съгласен съм. Художникът започнали работата си и, като свършил картината, благодарил на младия човек, че му услужил да нарисува образа на Юда. Крайно изненадан от думите на художника, младият човек го запитал : Господине, как е възможно, преди десет години да ви позирам за Христаг а днес - за Юда? – Ти сам ще отговориш на този въпрос, спокойно казал художникът.

Коя е причината, че едно и слицо лице може да представи и Христа, и Юда? В кого се крие погреш-ката? – В самия човек. Докато е живъл чист и свят живот, той напомнял Христа. Щом изопачил живота си, той приел чъртите на Юда. Вината е в младия човек, а не в художника. Тъй щото, не се сърдете, ако някой художник вижда в лицето ви чъртите на Юда. Блажени сте, ако в лицето ви той намира чъртите на Христа. Имайте търпението, да ви нарисува той, за да видите сами чъртите на лицето си, живо свидетелство на вашия живот. Добрият и ло-шият живот се отпечатват върху човешкото лице. Затова е казано, че няма нищо „скрито-покрито" в света.

Човек трвбва да работи върху себе си, да придобие смирение, да бъде готов да се изправи. Не мо-жеш да станеш велик човек, ако не си смирен. Един знамените художник рисувал портрета на едно видно лице. Портретът бил в естествена голямина, от главата до краката. Като дошъл до обущата, за-труднил се, не му се отдала тази работа. Той бил смирен, затова се обърнал към един голям май-стор – обз щар, да тури няколко линии върху обущата на модела, да изправи погрешката му. Поласкан от това, обущарьт, с свойствения замах на добър май-стор, направил своите бележки, и картината била завършена. Обаче, той взел четката на художника и пожелал да тури още няколко линии и на други мъста на картината. Художникът дръпнал четката от ръката му и казал: Приятелю, останалата работа не се отнася до твоята специалност.

127

Смирение е нежно на човека, да знае, коя работа е за него и коя не е. Ако дойде при вас една майка и ви представи добри методи за възпитание на децати, изслушайте я внимателно. Тя има право да говори по въпроса за възпитанието. Ако дойде при вас един съдия и ви изложи начини за изправяне на човечеството, както и на отделния човек, изслушайте и него внимателно. Той е работил в тази област, има опитност и може да говори върху това.

„Блажени чистосърдечните*. Защо са блажени? – Защото те виждат Разумността, която работи в свети. Тй я разглеждат като велик закон на цЪлесъобраз-ност, който има пред вид повдигането на цялото човечество. Който познава този закон, той не бърза с разрешаване на въпросите. Защо трябва да се бърза ." Ще кажете, че има много въпроси за разрешаване и трябва по-скоро да се разрешат. Радвайте се, че има кного въпроси за разрешаване – ще имате работа за много години. Ако хамбарът на земеделеца е пълент» с жито, трябва ли да бърза по-скоро да го изяде? Всеки ден ще яде, колкото може, а останалото ще посее, ще раздаде на сиромаси, и те да се радват на изобилието в живота. Некои мислят, че, като отидат на онзи свят, ще почиват, ще пеят и ще се весе-лят. – И почивка ще има, но и работа ще има, даже повече, отколкото на земята, дето има мъчение, труд и работа. Христос зове при себе си именно тези хора, които са познали мъчението и труда, за да могат да работят. Той казва: „Елате при мене, вие, отрудените и обременените". Това са хората, които са познали мъчнотиите и са ги победили. Бог е доволен от онзи, който побеждава мъчнотиите и излиза над тех.

„Блажени чистосърдечните". Защо трябва да бъде човек чист? – За да се кали. Чистотата предава устойчивост на характера. В много български песни липсва, именно, устойчивост в характерите. В тези песни виждаме недоволството на жената от живота, от нейното богатство и търси щастието си по пътя на сърцето. Тя среща човек, който й предлага да бе-гат, но после бега от нея. Ще изнеса няколко песните да видите разочарованието на жената.

128

I песен.

Петър и Янка

„Боже ле, велики Господи, горо ле, разстави ми се, водо ле, достави ми се, Петре ле, обади ми се! Нито се гора разстави, нито се вода достави, нито се Петър обади.

II песен.

Балю и Вела

Вели се дрямка додряма, та па си Вела полегна на Балювите скутове, и си сладко заспала. Нали е Балю декрия, извади остри ножици, та си скутове отряза. Ограби злато и сребро, па си от Вела побягна.

II песен.

Стоян и Кирушка

Видиш ли оназ рътлина? Зад нея село голямо, там имам либе, и друго – с малко мъжко детенце. Кирушка си му думаше: Стояне, проклет Стояне, как си ме хитро измами. Нямаш ли братче по-малко, та нему да ме дадете?

129

Като четете тия народни песни, виждате смвлостта на онъзи, които описали характера на българина, какъвто го знаят. Но българин, който се проявява, като Бальо, Петър и Стоян, не е чист. Чистота е нежна на всички хора. Това не е за упрък, но чист трябва да бъде човек. Всеки трябва да си зададе въпроса, чист ли е, или не. Каквото положение и да заема човек – учител, свещеник, съдия, управник, трябва да си задава въпроса: чист ли съм, или не; изпълнявам ли добре длъжността си, или не. Мъжът трябва да се запита, чист ли е по отношение на своята жена; жената трябва да се запита, чиста ли е по отношение на своя мъж; синът и дъщерята трябва да се запи-тат, чисти ли са по отношение на родителите си.

Мнозина четат произведенията на велики писатели и цитйрат, еди-кой си какво писал. И това е добро, но хубавото и великото трябва да се прилага. Убеждение трябва да има човек. Като е дошъл на земята, той трябва да знае, че смърт не съществува. Това значи, да бъде човек чист. Щом не съществува смърт, не може да се говори за разлагане. Дето не става гниене и разлагане, там царува чистота. Хората са недоволни от живота си, когато липсва влага в организма им. Влагата подразбира любов към хората. Обичайте хората, ако искате да придобиете повече влага. Това не значи, че трябва да образувате мочури около себе си. Опредълено е, колко влага трябва да има в даден организъм. Щом мине мърката, водата се застоява на едно място и образува блата и мочури. Пазете се да не минавате границата на нещата.

Беседа от Учителя, държана на 29 април, 1917 г. София.