ПЪТУВАНЕТО СЕ ОТЛАГА
29.08. 1943 год. - Изгрева - София
Снощи дойдоха при мен майката и бащата на двамата братя Янкови. Казаха, че утре искат да отидем заедно при Учи¬теля, да си кажат „Довиждане", защото си заминават за Берлин. Куфарите били събрани и билетите бяха купени. Всички заедно влязохме при Великия Учител. Той има-ше особено изражение на лицето си. Майката, още като му це-луваше ръка, каза: — Учителю, дошли сме за малко да ви кажем „Довиж¬ дане", защото си заминаваме за Берлин. Учителят си затвори очите. Всички мълчахме. След из¬вестно време Той си отвори очите и каза: — Рекох, вие няма да заминеге за Берлин! Майката възрази: — Че как така, Учителю, ние си събрахме багажа, че и билетите си купихме! Учителят мълчеше и спокойно я гледаше. Ние всички мълчахме. Майката повторно каза: — Учителю, това което Вие казвате е невъзможно, за¬ щото Любчо трябва да се яви вече във филхармонията на репе¬ тиция., И двамата имат работа там. Учителят все мълчеше и гледаше пред себе си. Янко Ян-ков каза: — Е, стига! Щом Учителят казва..., но вие ще тръгнете, че ще видим! Ако трябва, пак ще дойдете тук! Всички станахме прави. Аз първа целунах ръка на Учи¬теля. След мен г-жа Янкова. Двете първи излязохме от стаята. Отвън тя ми каза: — Вие защо не се обадите? Как да не си заминем! Аз я успокоих: i : — Вие трябва да знаете, че Учителят казва само какво-то Бог му каже. Бог му каза това.
142
Всички слязохме в града. Като стигнахме до мостчето на улиците „Граф Игнатиев" и „Евлоги Георгиев" видяхме Лю¬бомир да тича срещу нас, размахвайки някакъв лист хартия. Бе-ше телеграма от Берлин от брата на г-жа Янкова. Съобщаваше, че апартаментът им е бил разрушен и изгорен заедно с всичка-та покъщнина. Ето защо те не отпътуваха за Берлин.