НОВИ ДУМИ НА „УГЛЕДНА МОМА" - „ДОБРИЯ МО- МЪК"
14.08.1944 година — село Светляево (Мърчаево).
Отидохме с брат Христо при Учителя. Първите му ду-ми като влязохме, бяха: „Ти всичко ще намериш тука, но не и удобства!" Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта към 1 часа след полунощ аз сама минах през цяло-то село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо. През деня беше дошла сестра Ди-митрина Захариева да ме покани да отида тази вечер да спя у тях. Аз отказвах, но най-после след нейните нескончаеми насто-явания, се съгласих. Брат Христо дойде с нас да ни изпрати. По пътя срещнахме брат Методи Константинов. Те заспориха със сестрата на улицата. Един вътрешен глас ми'нашепна веднага да се върна с брат Христо у Рилкини, но аз потуших този глас. В голямата стая имаше 4-5 легла. Посочиха ми най-отдалечено-то легло. На едно от леглата спеше сестра Димитрина, на дру-гото брат Методи. Луната светеше през малките прозорци и ос-ветяваше стаята. Между тях се яви голяма дисхармония. Това ми попречи да заспя. Станах, тихичко се облякох и още по-ти-хичко си излязох от стаята и минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини. Учителят, гледайки ме в очите каза: — Ти снощи се разходи по цялото село! Аз много се учудих на неговите думи. Никой, освен брат Христо, не знаеше, че посред нощ съм минала цялото село. Учи¬телят продължи: — Ти, рекох, да не спиш там! Атмосферата при тях е много тежка за тебе! И аз като дойдох тук, намерих мухи, бъл- хи и боклуци, сто виждаш! — Учителю, сестрата ме търси, защото иска да и преда- вам уроци по пеене. Аз я съветвам да не ревнува брат Методи и да пази нервите му. Учителят се засмя и каза: — Ти си застъпила най-трудния проблем. От ревността и боговете се затрудняват. От ревността бягай далеч или пък и се покорявай и и слугувай. Всъщност, вината не е нито в момъ- ка, нито в момата, но в това, че те са се срещнали на обяд, вмес¬ то да се срещнат, сутрин. Когато те се срещнат сутрин, те тръг- ват с любовта и никога не се насищат. На обяд вески бърза, взема си и бяга, отива си! А когато пък се срещнат вечер, те вли- зат в ада.
158
Заговорихме за музикалните тонове. Учителях каза: — Всичките тонове имат по малко страдание. Най-весел е тонът СОЛ. ЛА е no-висок от СОЛ, но е по-тъжен. Коло- ритността е украшение, красота на пеенето и на музиката.. Аз станах права и тихо му изпях Седмия ден от „Бити-ето". Учителят изпъчи гърдите си, за да ми покаже нагледно и каза: — Колоритните гласове са горди същества и те слизат отгоре, ей така изпъчени. Те като изпеят нещо лирично, бавно, пак се качват горе, и като пеят колоритите си, украшенията си, те казват: „Досега ние бяхме при вас долу, но ако можете ела- те горе при нас!" Колоритните гласове владеят най-добре трите вида ди-шания. Ти не можеш да закрепит високия тон, ако не го закре¬пит долу, със смесеното дишане и ако не го подпреш. Подпо¬ра трябва да има всеки един тон. Тялото трябва да бъде стегнато и с опънати нерви и мускули във време на пеенето. Някой пев-ци имат много красив, кадифен тон. Това богатство го носят от миналото си. Никой педагог не може да измени тембъра на гла¬са. Той може да се измени само от чистите мисли, чувства и доб-рите постъпки. Певецът трябва да живее чист, ангелски живот. По гласа се познава какъв е духовният живот на певеца. Учителят каза като помълча малко: — Песента „Угледна мома" ще се пее и на момата и на момъка! Брат Христо попита: — Учителю, ако се пее от момата, на момъка с какви думи ще се пее? Учителят отвори песнопойката и запя тихо: „От старо време, дъще е знойно", вместо „синко е знойно". Той продиктува нов текст на тази песен и ние го записахме. Аз запях песента с новите думи: „От старо време, дъще е знойно, добрият момък на све-тьл ден се познава. Кого сутрин Сльнце изгрява, кого сутрин из-грява. Той е ранобуден, рано става. И с колота и воловете на ни-вшпа отива. И с воловете и с оралото браздите той очертава. Добрият момък се дъще познава, кого лозе копае и то изобилно лозе дава. Лозе момкови ръце добре познава. Добрият момък дъ¬ще, се на нива познава, кого ръкой дига и слага и на земя ги доб¬ре полога и на Бога хвала дава. Той е дъще гласовит личен певец. Него жито добре познава. Него жито добре познава. Хубав мо¬мък дъще, се добре познава, кого на гумно жито отвява. И през решето го пресява, в житници го туря и хляб на будни дава. Не¬го всички — малки и големи добре го познават. Умен момък се познава кого книга в ръцете си зима, и скрито бъдеще разгадава. Всичко той в живота на място постав я.
159
Добрият момък е роса, що земя оросява. Той е ангел, що отгоре иде при хора, иде и в дома им мир и радост внося. Той е светъл кат зората, той е добър като водата, той е сладък кат храната." Аз попитах: — Учителю, още ли трябва да лея в операта? Дотегна ми да пея там, иде ми да избягам! — И там ти работиш за Бога. Там ти вземаш от суро- вата руда, слагаш я в пещта и изваждаш чисто злато! — Учителю, много се интересувам от въпроса за красо- тата. Защо тя е тъй преходна? Защо красотата не е безсмъртна? . — Който обича истината е вечно красив. Истинската кра¬сота е строга. Тя респектира. Пред нея треперят духовете на зло-то и пороците. Красотата не съблазнява. Това което съблазня-ва, не е красота. Брат Христо попита: — Учителю, какво ще кажете за Ерна Зак? — Тя е още много далеч от славея. Тя е стъклена ваза, красива отвън, но празна, без съдържание. — Учителю, омръзнаха ми сплетните и клюките в зад- кулисния живот на операта. — Кое предпочиташ, или кое е по-хубаво? Да те заме¬ рят със снежни топки ли, или да те замерят с истински шрапне¬ ли? — Предпочитам второто, Учителю, защото Вие ще ме залазите да бъда неуязвима. Вън вече чакаше главния секретар на министър Багря-нов — Стоил Стефанов. Той държеше в ръцете си една навита хартия, която после узнах била речта на министър Багрянов. Видяхме го през отворения прозорец. На вратата сестра Иор¬данка за втори път почука, после и сестра Стойна почука, но Учителят ни възпря с ръка, когато понечихме да станем от сто-ловете и да си тръгнем. Той спокойното работеше с нас и никак не бързаше да приеме „големия" човек. Четвърти път почукаха за обяд. Седнахме заедно със сестрите и братята на трапезата. Учителят каза: — Славеите и канарчетата в далечното минало бяха ар- тисти. Те не изпълниха задачите си, затова невидимите Същест- ва ги изпратиха да пеят 10 000 години на человеците. След като се наобядвахме сестрите и братята общо за-пяха братски песни.