ПО ПЪТЯ НА МАЛКИТЕ СЪПРОТИВЛЕНИЯ
28.03.1943 година — Изгрева — София.
Днес преди обяд отидохме тримата — брат Христо, Вен-цислав Янков и аз при Великия Учител. Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят се показа горе на стълбата и слизайки от
нея каза на брат Христо: — Вне закъсняхте, защото се връщахте! Действително, брат Христо и Венцислав Янков се вър- наха от трамвайната спирка, за да ме вземат и мен, та да оти-дем заедно и тримата. Учителят ни прие с Божествена Любов. Той се обърна към мене и каза: — Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложит някол- ко номера от окултните песни. — Учителю — казах аз, — например много ми харесват като концертен номер някои от Българските песни. Учителят поясни: — Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажет на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разби- рат в пеенето! Например, устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище, тя трябва малко да се видоизмени! Това видоизменение ще дойде, когато хората се проникнат от едно вътрешно музикално чувство! Тонът на ци¬ гулката най-много се приближава до човешкия глас. Хора с гру¬ би чувства и страсти имат груб глас, който съответства на ха¬ рактера им. Злото може да отстъпи само пред музиката. В бъдеще композиторите ще вземат мотиви от окултни¬ те песни. Кой от композиторите в миналото е познал Божест- вената Любов? , Ние мълчим. Учителят отговори сам на въпроса си: — Никой от тях не е познал Божествената Любов. Учителят се обърна към Венцислав и му каза: — Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, няко- га ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за душата си. Ти — обърна се към мен — като пееш в операта, не възприемай техния начин. Твоята душа ще те свърже с възвишения свят, къ- дето ще чуеш песента на ангелите. 'В Божествения свят всички същества пеят и свирят! Вие, рекох — като гледаше ту мен, ту Венцислав, — трябва да избягвате големите съпротивления в живота. Вие трябва да се движите по пътя на малките съпротив¬ ления! Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянието на планети- те, чрез вески пръст на ръката си. Паганини е достигнал това изкуство, отчасти и Лист. — Учителю, кои са планетите, конто влияят на пръсти¬ те на ръката? — попита Венцислав. Учителят каза: — Дясната ръка е на ума, лявата ръка е на сърцето. Меж¬ ду умът и сърцето не трябва да има стълкновение, те трябва да се движат хармонично. Учителят улови с пръстите на лявата си ръка, палеца на дясната и каза:
107
— Този пръст е под влиянието на Божествения проми- съл и държи всичките други пръсти. Показалецът е под влияни¬ ето на Юпитер. Средният пръст е под влиянието на Сатурн. Следващият пръст е под влиянието на Слънцето и малкият пръст е под влиянието на Меркурий. Окултният музыкант трябва да дисциплинира цялото си тяло, всичките си клетки и вътрешните си органа да трептят под ритъма на музиката, конто той свари, или нее. Същото се отнася и за певеца. Една сестра ни покани да обядваме. След обяд Учите-лят пак ни покани в приемната стая и каза да почакаме. Изка-чи се по стълбата в горната стая, за да си почине. Там се заба-ви не повече от половин час. Аз полегнах върху кушетката, а през това време брат Христо тихичко разговаряше с Венцислав. Дойде и Учителят отгоре. Носеше цйгулката си. Наст¬рои я и започна да свири много тихо, Божествено... Ние и три-мата го слушахме с благоговение. Постепенно той засилваше свиренето, докато стигна до форте, фортисимо и постепенно за¬почна пак да затихва свиренето си, докато стигна до едва чува-но от нас. Той обясни: — Тази песен е „Мирът иде!" Всяка сутрин невидимите същества, така слизат от горе, с първия слънчев лъч. Те идат от¬ горе, много отдалече и постепенно се приближават и когато Слънцето стигне на зенита си на обяд, това е изразено с форти- симото и постепенно те се отдалечават, когато Слънцето зале- зе. Ако тази песен се изпълни по всичките окултни правила, от идейните певци, хорове и оркестри, Мирът ще дойде на земята! На масата пред Учителя имаше нови, току-що отпеча-тани беседи „Да ви се даде". Преди няколко дена брат Христо беше ми донесъл вече една от тези беседи и аз я бях прочела. — Учителю — казах'аз, — когато прочетох тази книга с беседите ви, помислих си: „Ако съберем всичките богатства и скъпоценности в света, те нищо не струват пред едно редче са¬ мо от тази книга" — и no-тихо му прошепнах, — Учителю, всич- ки гении и таланти ще дойдат при Вас и ще служат с изкуство- то си на Господа. Той взе от масата една от тези книги и я поднесе на Вен¬цислав. Ние с брат Христо настояхме: — Учителю, надпишете му книгата! Учителят каза на Венцислав да отвори страница 226 и да прочете на глас. Падна се нещо много хубаво върху стиха „Гдето са събрани двама или трима в мое име, и аз съм между тях!"