Допирни точки в природата, том 1
САМООПРЕДЕЛЕНИЕ
Р 1г — /йг — /еп. Таи —Ьь —аитеп. Тайна молитва. Прочете се резюме на темата „Предназначе¬ние на дихателната система". Четоха се работите върху темата „Елементи на човешката реч". Каква тема имате за следния път? — („Само-определение в живота".) — Какво разбирате под думата „самоопределение"? (— Да се самоопре¬дели човек, това значи да определи отношенията си към околната среда.) — Съгласни ли сте всич¬ки с тази дефиниция? Какво нещо е самоопреде¬ление на единицата? Според мен самоопределе¬нието на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т.е. изнася ги на сцената. Какво представлява самоопределението на двойката? (— Поляризиран.) — Какво нещо е по-ляризирането? (— Проявяване.) — Числото две, двойката представя материята, т.е. закон на ма-териалния свят. С други думи казано: единицата представя сили, които подтикват нещата в мате-риалния свят, в материята, която ги облича във форми, т.е. оформя ги. Единицата е баща на не-щата, а двойката — тяхна майка. Единицата да¬ва първия съзнателен подтик на живота. Едини¬цата е първата видима причина на нещата, а двойката — втората видима причина. Какво е самоопределението на числото три? Тройката е смисълът, целта, към която всичко в живота се стреми. Следователно всеки за себе си може да каже: Аз съм единица. Защо? Защото се проявя-вам. Аз съм двойка. Защо? Защото отглеждам своята идея както майка — своето дете. Аз съм тройка. Защо? Защото имам цел, към която се стремя, към която направлявам своята идея. Значи, човек едновременно е единица, и двойка, и тройка. Всички числа, с които си служите, представят отношения, сили, разумни същества, които се намират на различна степен на развитие. В този смисъл и единицата, и двойката, и тройката представят разумни същества. Като се каже еди-ница, разбираме колективното, Божественото съзнание, което включва в себе си всичко. В двойката се проявяват два велики центъра — Божественото и ангелското съзнание. В тройка¬та се проявяват три центъра — Божественото, ангелското и човешкото съзнание. Значи, в еди-ницата няма деление на нещата, в нея съществу¬ва само едно съзнание — Божествено. В двойка¬та и в тройката обаче, се явява деление на ко¬лективното съзнание. Затова именно, като се говори за две, за три и за повече единици, неща¬та започват да се делят, да се раздробяват на части. Какво е самоопределението на четворката, на числото четири? Четирите представя абсолютна мярка, с която се измерват всички неща във ви-димия свят, в целия космос. Като дойдат до че-тирите, кабалистите спират. Те събират числа¬та 1, 2, 3, 4 и получават числото десет: 1+2 + 3 + 4 = 10. Като съберат тези числа, те из¬вършват после обратния процес, изваждане. Те вадят единицата, двойката, тройката и четворка¬та от десетте и получават: 10 - 1 = 9 10 - 2 = 8 10 — 3 = 7 10 - 4 = 6 Числата 1, 2, 3, 4 представляват елементи на десетте, а числата 9, 8, 7, 6 са производни на първите четири числа. Значи, числата 1, 2, 3, 4 са самоопределения на единицата. Какво значи да се самоопредели човек като единица, като двойка, като тройка или като чет-ворка? Кои елементи влизат в човека като еди-ница, за да може да се самоопредели? В човека влизат дух, душа, ум и сърце. И тогава съставя¬ме следната пропорция: духът на човека се отна¬ся към неговата душа, както умът към сърцето му. Тази пропорция може да се изрази в букви: Д : О = У : С. Това показва, че човек трябва да се самоопредели като дух, като душа, като ум или като сърце. Същевременно той може да се самоопредели като цяло, като съвкупност от че-тирите съставящи го елемента. Когато се говори за самоопределение, човек трябва да има ясна представа какво да самоопредели в себе си. Окултната наука е положителна, точна наука. Всяка дума в нея отговаря точно на идеята. Там не може да се каже, че човек ще се самоопреде¬ли. Кажете ли така, веднага следва въпросът: в какво ще се самоопредели или кое ще самоопре¬дели? Като какво ще се самоопредели човек: ка¬то единица, като двойка, като тройка, като чет¬ворка или всички вкупом взети? Ако се самооп¬редели като единица, т.е. като първична сила, в нея човек не трябва да прибавя качествата на двойката. Може ли единицата да стане двойка? Единицата може да стане двойка само след като я счупим, като я разполовим на две части. Тога¬ва полученото е два пъти по-малко от единица¬та. Двете равно ли е на единицата? Вие казвате 1 + 1=2. Значи, според вас двойката е два пъти по-голяма от единицата. Обаче, ние казваме, че няма число по-голямо от единицата. Тогава как е възможно единицата да е равна на две? Ето де и как се явява софистиката във философията. Ще кажете, че всяко нещо може да се приеме за вярно, след като се докаже. Ако е за доказване, лесно може математически да се докаже, че еди¬ницата е по-голяма от двойката. Когато казвате, че 2 + 1 =3, и това не е вярно. В математиката, с която днес си служите, идеите не са верни в аб¬солютния смисъл на думата. Числото три наис¬тина е равно на 2 + 1, но само ако двойката и единицата ги разглеждаме като съставни еле¬менти на единицата, но не и като самостоятелни цели числа. Числото три съдържа резултатите на числата 2+ 1, а не самите двойка и единица. Учителят влиза в едно от отделенията и казва на един от учениците си: Стоянчо, нарисувай един кон! Стоянчо излиза на дъската и рисува кон. Всички деца от отделението казват, че Сто-янчо е нарисувал на дъската кон. Какъв кон е този? Той съвсем не мяза на кон. Може ли дете от първо отделение да нарисува кон? Ако някой художник погледне рисунката, ще каже, че това не е никакъв кон. Какъвто е конят на това дете, такива са понятията на много съвременни хора за Бога. Както чрез рисунките си децата дават само представа за известни неща, така и съвре¬менните хора имат най-различни представи за Бога; те нямат нещо абсолютно, нещо ясно, оп¬ределено за това, какво е Бог. И тъй, когато става въпрос за самоопределе-ние, в какво трябва човек да се самоопредели? Човек трябва да се самоопредели в стремежа на своя дух, в порива на своята душа, в мисълта на своя ум и в чувствата на своето сърце. Това обяснение за самоопределението ви се дава не да го напишете на книга, но да го възприемете в себе си, да знаете в какво отношение трябва да се самоопределите. Това, което напишете на книга, ще бъде теоретическо самоопределение, а това, което приемете в себе си, ще бъде практи¬ческо самоопределение. Последното самоопре¬деление поставя човека на един или на друг път. Като казвам, че човек трябва да се самооп¬редели, това не значи, че той трябва да се само¬определи към някаква партия или към даден на¬род. Да се самоопредели човек, това значи да познава силите, с които разполага, да знае в каква посока да ги отправи, за да използва ра¬зумно своя живот. Както виждате, темата, която ви дадох в на-чалото на лекцията, за самоопределението, е разгледана вече. Ако речете да пишете върху нея, ще повторите това, което говорихме сега. Затова, за следния път пишете върху друга тема, а именно върху „Признаци на човешкото съзна¬ние, проявено в най-високата си форма". Като напишете тази тема, ще ви дам някои обяснения и върху нея. Представете си сега, ме правата АВ — д в е единица, която е изменила свое¬то положение: вместо да е в отвесна, тя е в хо¬ризонтална посока. Като права линия тази еди¬ница означава различни неща. Ако я разглеждате геометрически, ще кажете, че пра¬вата линия означава най-късото разстояние между две точки. Ако я търсите на лицето на човека, ще я намерите на няколко места. Запри¬мер, ако затворите устата си, т.е. ако доближи¬те устните си близо една до друга, ще се обра¬зува права линия. Обаче, ако устата е малко от¬ворена, устните слабо отдалечени една от друга, ще се образува елипса. Естественото по-ложение на устата е последното — двете устни да образуват елипса. Щом волята в човека за¬почне да действа, устните се доближават една до друга и образуват права линия. Значи, пра¬вата линия е проява на волята. И наистина, ко¬гато човек изнесе ръката си напред или настра¬на, добре опната и свита в юмрук, това движе¬ние означава проява на волята. Самото положение на ръката представя права линия. Ако ръката се спусне надолу, в пасивно състоя¬ние, волята престава да действува. Дето волята не действа, там линиите се пречупват. При тези линии всякога се образуват ъгли. Ъглите озна¬чават непостигнати желания. Следователно, счупените линии, ъглите означават някакво пре¬чупване на волята, вследствие на което желани¬ята не са постигнати. В геометрията изучават ъглите и ги делят на прави, остри и тъпи. Как¬во нещо представя ъгълът в геометрията? (— Пространството между две пресечни линии в една равнина наричат ъгъл) — Има ли някаква идея в тази дефиниция? (— Никаква идея няма в тази дефиниция) Тогава ние можем да дадем друго определение за ъгъла. Ъгълът се образува от всяко непостигнато желание в човека. Ако върху лицето на някой човек са образувани много ъгли, това показва, че този човек има много непостигнати желания. Тези ъгли имат различни големини и различни посоки. Същев¬ременно те означават и противоречията, на кои¬то даден човек се е натъкнал. Пречупвания, ъг¬ли се срещат и в природата. Запример долините се образуват от пречупване на пластовете. При това всяка долина е заградена от двете страни с плоскости, които представляват ноли на плани¬ната. Ако вземем долината като място, дето животът се проявява, ще извадим заключение¬то, че между две противоречия всякога има ус¬ловия да се прояви животът. Ако разглеж-дате ъгъла А ВС, обърнат с върха нагоре, той пред¬ставя противоре¬чие, което е в разрез със зако¬ните на духовния живот. След вре¬ме това противо¬речие се превръ¬ща в благо за чо-вечеството. Ако същият ъгъл е обърнат надолу с върха, това показва, че про¬тиворечието е за земята, т.е. влиза в разрез със законите на земята. Ако пък си представите два
(Фиг. 1) 11. Допирните точки в природата 161 планински върха, обърнати с върховете надолу, те ще произведат дъжд. Следователно, за да се произведе дъжда, необходими са две противо-речия в невидимия свят. Ъгъл, обърнат с върха надолу, означава образуване на дъжд. И тъй, като се натъкнете на известно проти-воречие, на известно противодействие, ще знае¬те, че то се определя от следния закон: На всяка акция отговаря реакция, на всяко действие — противодействие. Следователно между две зли- ни, между две нещастия или между две проти-воречия всякога се ражда една добрина. Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: „Две добрини не могат да се¬дят на едно място". Този закон има сила само за земята. Какво представляват злото и добро¬то в живота? Злото е най-малкото проявено добро. Доброто е най-голямото проявено доб¬ро. С други думи казано, злото е началото на доброто, а доброто е краят на доброто. Ще до¬кажа това твърдение със следния пример. Взи¬мате една овца, заколите я, опечете я и я изяде¬те. За вас това е начало на едно добро, но за овцата е зло. След време, когато се запознаете с великите закони на живота, вие срещате същата овца в гората, взимате я на ръце и я оставяте в своята ливада, свободно да пасе прясната зеле¬на тревица и казвате: Ти можеш да останеш при мене, аз ще се грижа за твоя живот, ще те пазя, няма да посягам върху теб. Аз благодаря за ус-лугата, която ми направи в миналото. Тогава бях некултурен човек, но днес имам по-голяма светлина, разбирам законите, искам да ти се от-платя. — Това е краят на доброто, което е съ-щинското добро. Злото се явява и при случаи, когато човек се натъкне на някои свои идеи от преди хиляди години. В миналото тези идеи са били добри, но при сегашното развитие на чо-вечеството те носят зло в себе си. Запример, ко-гато една риба изяжда друга, това е в реда на нещата. За рибите това не е зло. Но ако днес един човек по атавизъм изяде друг, това е голя¬мо зло и за двамата. Ако една риба изяде дру¬га, първата продължава да живее, но ако един човек изяде друг, и двамата умират. Значи, же¬ланието на човека да глътне друг някой човек е зло. То е желание, което е отживяло времето си. То е остатък от далечното минало, на което човек периодически се натъква. Следователно в съвременния живот злото не е нищо друго, ос¬вен идеи на миналото, които са отживели вре¬мето си. И тъй, що е злото? Злото представлява отжи-вели идеи, несполучливи опити на миналото. Днес всичко това трябва да се отбягва. Хората са опитвали тези идеи в миналото, няма защо и днес да се повтарят. Доброто представя нови, Божествени идеи, които дават нови насоки за реализиране на човешките желания. Чрез доб¬рото човек отправя своите сили към Божестве¬ния свят. Когато ви запитат защо човек не трябва да бъде лош, ще кажете: Човек не тряб¬ва да бъде лош, за да не повтаря своето мина¬ло. — Защо трябва да бъде добър? — За да пос¬тигне целта на своя живот, да влезе във Вели¬кия свят на Битието. Значи, злото е изминатият път, по който човек не трябва да се връща. Доброто е пътят, по който човек върви вече, за да реализира своите желания по нов, по Божес¬твен начин и да разбере смисъла на живота. Ще обясня идеята си със следния пример. Представете си, ме сте живели известно време на северния полюс. След това, с движението на земята се движите и вие и дохождате до еквато- ра. Времето, което сте употребили, докато стиг-нете до екватора, се равнява на 25 хиляди годи¬ни. Какво ще стане с вас, ако се върнете отново на северния полюс? Вие непременно ще умрете. Значи, връщането в миналото не е нищо друго, освен връщане към северния полюс. В този смисъл злото представя ледена епоха, леден пе- риод, който носи смърт за човечеството. Едно време там е имало условия за живот, но днес тези условия не съществуват. Ако някой попад¬не при тези условия днес, непременно го очаква смърт. Това е връщане назад. Да се връщаш на¬зад, това е смърт; да вървиш напред, това е жи¬вот. Ето защо днес никой не може и не трябва да се връща по пътя, по който някога е вървял. Защо? Защото там условията за живот са вече изменени. Сега знаете какво представляват зло¬то и доброто. Тези разсъждения са необходими, ^а да хвърлят повече светлина в съзнанието на човека. Щом светлината на съзнанието е по-го¬ляма, може да се говори вече за будност на чо¬вешкото съзнание. Що е съзнание? — По този въпрос е писано в много философски и окултни книги, които сами можете да четете. С няколко думи казано, съз-нанието подразбира склад от положително зна-ние, вложено в духа, душата, ума и сърцето на човека. С това знание той има ясна представа за нещата и знае при всеки даден случай как да постъпва. Съзнателният човек никога не върши зло. Той се ползва от опитността на миналото си, вследствие на което днес по никой начин не си позволява да нрави зло. Несъзнателният чо¬век може да ирави зло, но само дотогава, дока¬то придобие опитност, докато съзнанието му се пробуди. Думата „съзнание" е образувана от съюза „съ" и съществителното име „знание". Следователно думата съзнание подразбира да се направи връзка между знанието на Божестве¬ния и човешкия дух, да се прехвърли мост, кой¬то да свързва Божествения с човешкия свят. И тъй, от всички се изисква самоопределе¬ние. Докато не се самоопределите, не може да ви се говори на понятен език. Каквото и както и да ви се говори, не можете да разберете. Като се самоопределите, ще ви се говори на матема-тически език, и вие ще разбирате този език. Ма-тематическият език е кратък, ясен и строго оп-ределен. В него няма повторения, излишни ду¬ми и двусмисленост. Когато определите отношението, в което се намират вашите дух, душа, ум и сърце към Първата Причина, вие ще бъдете вече напълно самоопределени. Самооп¬ределението е въпрос на съзнанието. За тази цел вие трябва да четете какво са писали различни¬те автори върху съзнанието и самосъзнанието, след това и аз ще говоря по същия въпрос. Ако се ползвате от чужди езици, върху съзнанието е писано и на немски, и на френски, и на анг¬лийски език. Можете да четете, да разширявате знанията си. Вие трябва да изучавате проявите на съзнанието не само като философска, отвле¬чена мисъл, но и като приложение, да видите какви резултати дават. В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия, в самосъзнанието си — друг род, в подсъзнание¬то — трети и в свръхсъзнанието — четвърти. В каквато област на духовния живот да се намира човек, такъв израз ще има неговият живот на земята. Обаче трябва да знаете, че вън от чове¬ка съзнанието не може да се определи. Някои философи казват, че съзнанието е самият човек. Не, човек е нещо повече от съзнанието. Съзна¬нието е елемент, който влиза в човека, но не е самият човек. (— Каква разлика има между поз¬нанието и съзнанието?) — Познанието е повърх¬ностно нещо, а съзнанието е вътрешно нещо, придобито чрез дълъг опит — то е положител¬но знание. Да имаш познание за захарта, това значи да си чел някъде за нея, че е бяла, че е сладка, че лесно се разтваря във вода. Да съзна¬ваш какво нещо е захарта, това значи да си я видял, да си я вкусил, да си я разтворил във во¬да. Познанието подразбира зародишното състо-яние на телата, а съзнанието — тяхното посте-пенно развитие, докато стигнат до узряване. Докато узрее, плодът минава в четири последо-вателни фази: съзнание, самосъзнание, подсъз-нание и свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имаме състояние на свръхсъзнание. Чети-рите фази на съзнанието представят различните ангелски йерархии. В някои отношения ангели¬те седят по-високо от боговете. Те не се борят помежду си както боговете. Заради чистотата си те са проводници на Божествения Дух. Четете, размишлявайте върху съзнанието, да се домогнете до смисъла на това понятие. Под думата „съзнание" някои философи разбират същината на нещата. В това отношение те не са далеч от истината. Други философи под думата „съзнание" разбират формата на нещата. Като разглеждат в този смисъл съзнанието, те се от-далечават от истината, защото идеята за съзна-нието в техните умове съвършено се изменя. Тайна молитва. Пг — /йг — /е п . Таи —Ь1 — аитеп. 10-а лекция от Учителя, държана на 20 декември 1922 г., София.