от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Извънредни беседи

КНИГА: Големият брат

1939


Малкият брат

Малкиятъ братъ Съвременното човечество живее въ една отъ най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровенъ въ земята. Близ¬ките и роднините плачатъ надъ гроба му, той чува плача, но нищо не може да имъ каже. Страшно е положението на този човЪкъ. Той мисли, че всичко, каквото е ималъ — зна¬ние, слава, богатство, е заровено съ него за¬едно. Най-важното за него въ този моменть е да дойде нЪкой отвънъ и да каже: Отворете този гробъ! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошълъ часътъ на неговото спасение. Хора¬та заравятъ своите умрели на доста голема дълбочина, най-малко на единъ метъръ. Жит¬ното зърно, обаче, заравятъ на дълбочина единъ-два сантиметра. Ако биха го заровили на единъ метъръ дълбочина, по никой начинъ то не би могло да израсте. Сега азъ искамъ да обясня ценностьта на нещата, безъ да изнасямъ некакви нови хипотези или теории, нито да казвамъ, кое е право и кое — криво. Правите и кривите ра¬боти сж все човешки. Въ човешките работи има права, а въ Божествените — има ценно¬сти. Тъй щото, когато се говори за ценности


14 на нещата, ние разбираме Божествени работи. Дойдете ли до правото или кривото на чове¬ка, тамъ спирате. Никой не иска да отнеме неговото право или криво. Понякога и криво¬то е нужно. ЗапримЪръ, колелото, което се върти, е направено не само отъ прави линии, но и отъ криви. Само при това положение колелото се върти. Въ Божествения св-Ьтъ кривите работи въртятъ колелото. Тамъ т-Ь съ поставени отвънъ, а правит-Ь — отвътре. Двете неща, събрани заедно, образуватъ ди¬намо. Обаче, въ човешкия светъ не е така. Като не разбиратъ законите на живота, некои хора се смущаватъ отъ закона на без- любието, а други — отъ закона на любовьта. — Защо? — Защото безлюбието отнема, а лю¬бовьта — дава. Ако сиромахътъ се намери предъ изобилието на живота, той се радва. Отнематъ ли му това изобилие, той скърби. Въ Божествения светъ е точно обратно. Ко¬гато лишаватъ некое същество отъ изобилие¬то, въ което се е намирало, то се радва. То¬ва виждаме и въ живота на плодните дърве¬та. Човекъ, съ кошница въ ръка, се прибли¬жава до н-Ькое плодно дърво, увиснало отъ плодове, и започва да бере единъ следъ другъ плодовете му. Той бере и разказва на дърво¬то, че взема неговите деца да ги прати въ земните училища и университети да се учатъ. Наистина, плодовете отиватъ на училище. За да ги запишатъ като редовни ученици, те требва да държатъ приеменъ изпитъ по не-


15 колко предмети. Те влизатъ презъ вратата на първото училище — устата, дето ги посрЪ- щатъ 32 професори. Тукъ имъ задаватъ раз¬лични въпроси, докато комисията се произне¬се, че сж издържали изпита си успешно. Щомъ резултатътъ отъ изпита е добъръ, тогава се отваря друга врата, и те влизатъ въ по-ви- сокъ университетт, дето ги очакватъ десеть милиона учени, които ги приематъ тържестве¬но, съ ура и съ овации. Този университетъ е стомахътъ на човека. Казватъ, че плодовете, т. е. децата на плодните дървета не отиватъ на училище, но на смърть. Какво представя смъртьта? Смърть- та представя стомаха на живота. Следовател¬но, който иска да влезе въ живота, той пър¬во требва да мине презъ стомаха на живота — презъ смъртьта. Тамъ ще го посрещнатъ 32 професори, облечени съ бели дрехи. Те ще го турятъ на чинъ, като ученикъ, дето требва да държи изпита си по всички правила на ученичеството. Ако не иска, могатъ да отло- жатъ изпита му, но временно. Кога да е, той требва да мине презъ тази врата. Другъ пжть за отиване на небето нема. Некои мислятъ, че могатъ да отидатъ на небето по другъ пжть, да избегнатъ смъртьта. Засега историята помни само два случая за специално възлиза- не на небето: единиятъ случай е билъ съ Енохъ, а другиятъ — съ пророкъ Илия, кой¬то се възнесе съ огнена колесница. Обаче, Илия пакъ се върна на земята, и този пжть


16 мина презъ същата врата, презъ която мина- ватъ обикновените хора. Всеки човекъ може да бъде приетъ като слушатель въ некое училище, но иска ли да бъде редовенъ уче- никъ, той непременно требва да мине презъ изпитъ. Да замине човекъ за другия светъ безъ изпитъ, съ огнена колесница, това беше само едно изключение. Сега, да дойдемъ до ценностьта на не¬щата. Три неща правятъ живота цененъ и разбранъ: 'любовьта, мъдростьта и истината. Съ други думи казано: безъ животъ, безъ знание и светлина, безъ свобода, безъ движе¬ния, безъ постижения животътъ всекога оста¬ва неразбранъ. Безъ любовь животътъ нема смисълъ. Любовьта е онзи великъ принципъ, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животътъ е скритъ въ любовьта, както плодътъ — въ костилката. За да се прояви животътъ на плода, светлината и топлината требва да дойдатъ отвънъ, да действуватъ върху костилката. Хората отри- чатъ, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа — същина¬та на нещата. Тя е стояла милиони години въ Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе въ жи¬вота, при условията на любовьта, на мъдрость¬та и на истината, тя не може да узрее. Като говоримъ за любовьта, за мъдрость¬та и за истината, ние ги разбираме въ техните динаадически, а не статически прояви. Ако


17 дойде въ статическо положение, любовьта се превръща въ безлюбие. Безлюбието всЬкога отнема, а любовьта всЬкога дава. Знанието внася светлина въ човешкия умъ. а невеже¬ството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастия¬та въ света произтичатъ отъ тъмнината. Въ човека еж. вложени светлина, знание, любовь. Отъ него се иска само едно: да отвори про¬зорците на своя умъ и на своето сърдце, да проникне въ техъ любовьта, знанието и свет¬лината. Човекъ требва да тури въ действие своя умъ, да разреши всички трудни задачи въ живота си. Умътъ може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духътъ е, който изпълнява и прилага нещата. Духътъ е великиятъ изпълнитель въ човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се къмъ духа си. Чрезъ ума човекъ може да разреши една задача, да знае, какво нещо е любовьта, запримеръ, но това е само знание. Любовьта требва да се приложи. Човекъ може да пип¬не хлеба, да го близне отвънъ, безъ да си хапне отъ него. Той има външно познаване за хлеба, но не го е вкусилъ, не го е прило- жилъ. Следователно, докато работи само съ ума си, човекъ има знания; щомъ духътъ за¬почне да прилага тия знания въ живота му, той придобива любовь, светлина и свобода. Съвременните хора се нуждаятъ отъ при¬ложение. Те иматъ истината въ себе си, но требва да я приложатъ. Всеко нещо, което 2


18 не може да се приложи, е мъртво. Най-мал¬кото парче хл-Ьбъ, което чов-Ькъ е приелъ, тр-Ьбва да се приложи, да даде плолъ. Ако парчето хл-Ьбъ не се превърне въ крас. во чув¬ство, чувството — въ св-Ьтла мисъль, мист ль- та — въ доброкачественъ плодъ, яденето н-Ь¬ма смисълъ. Т-Ьзи процеси съ свързани по¬между си. Въ яденето е скрито н-Ьшо, което чов-Ькъ не познава. Въ самия чов-Ькъ е скрито н-Ьщо, което той не познава. Скритото въ чов-Ька се проявява само тогава, когато той страда. Съвременниятъ чов-Ькъ не разбира, какво н-Ьщо е страданието. Страданието е процесъ на растене. То е признакъ на това, че чов-Ькъ е вънъ отъ лошит-Ь условия. Докато не е поч- налъ да страда, чов-Ькъ се намира въ робство. Почне ли да страда, той вижда вече светли¬ната въ себе си и вънъ отъ себе си. Щомъ почне да страда, чов-Ькъ иска да извади коре- нит-Ь си отъ земята. ВсЬко растение се мъчи и страда, защото иска да извади главата си отъ почвата. Главата на растението е негови- ятъ коренъ. Същото се отнася и до чов-Ька. Главата, т. е. мисъльта на чов-Ька е заровена въ гъстата материя. Когато майката и баща¬та се оплакватъ, че децата имъ не ги обичатъ, това показва, че главата имъ е заровена въ гъстата материя. Когато държавата се опла¬ква отъ гражданит-Ь си, че не се подчиняватъ на законигЬ й, това показва, че главата й е за¬ровена въ земята. Чов-Ькъ тр-Ьбва да освобо¬


19 ди главата си отъ гжстата материя. По кой начииъ? Много начини има, по които човекъ може да се освободи. Първиятъ начинъ за освобождаване на човека е любовьта. Обаче, преди да разбере и приложи любовьта, той требва да опита безлюбието. За да разбере любовьта, човекъ требва да има широко схва¬щане за живота, а не едностранчиво. Широта се иска отъ човека. Мислите ли, че положе¬нието на детето, което седи свито цели де- веть месеца въ утробата на майката, е добро? Майка му казва: Ще стоишъ вжтре и ще мъл- чишъ, дума нема да кажешъ. Ако си позво- лишъ да кажешъ само една дума, веднага ще те изхвърля навънъ. Щомъ детето намисли да каже една дума само, т. е. да заплаче, майка му веднага го изхвърля навънъ. Това изхвър¬ляне на детето вънъ отъ майчината утроба наричаме раждане. Ако детето се опита да се прояви на седмия месецъ, то пакъ се ра¬жда. Ако се прояви по-рано отъ седмия ме¬сецъ, детето не може да се роди. Днесъ всички хора бързатъ да се ро- дятъ, вследствие на което еж нещастни. Те казватъ: Требва да се родимъ! Добре е чо¬векъ да се роли, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза съ раждането си и се роди преди деветия месецъ, той не може да живее. Който се роди презъ 1939 година, на деветия месецъ, добре ще бжде за него. Роди ли се по-рано или по-късно, той ще мине презъ големи изпитания, Ако се родите тази


20 година, бъдещето е ваше. По-добра година отъ тази не сте срещали досега въ живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторятъ същигЬ условия. Сега, азъ не искамъ да доказвамъ истин- ностьта на моит-Ь думи, защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много вре¬ме. За да даде единъ концертъ, който трае най-много единъ часъ, цигуларьтъ се упраж¬нява усилено ц-Ьла година. Като свири единъ часъ предъ хората, той доказва, че е свирилъ че се е упражнявалъ дълго време. ВсЬко н-Ь¬що, което се изсвири добре, показва, че музи- кантътъ се е упражнявалъ. Не се ли изсвири добре, това показва, че той не се е упражня¬валъ. Като жив-Ье, чов-Ькъ ежедневно прави упражнения. Въ това отношение животътъ е музика. По-велика музика отъ живота не съ¬ществува. Да жив-Ьешъ, това значи да се упражнявашъ, да изучавашъ законит-Ь на ве- ликит-Ь добродетели въ св-Ьта. И тъй, любовьта е основниятъ тонъ на живота — тонътъ йо. Мъдростьта е доми¬нантата — 5О1. Истината, това е тонътъ 81, който дава разрешение на н-Ьщата. Значи, имате три основни тонове въ живота: йо, зо1, 31. Щомъ дойдете до тона 51, вие се нами¬рате въ положение на възлизане, т. е. ми¬навате въ по-висока октава на живота. Вл-Ьзе- те ли въ по-висока октава, редътъ на н-Ьщата започва да се изм-Ьня. Въ тона с!о на пър¬


21 вата октава има известно напрежение, какво¬то забелязваме въ размжтеното яйце. Това яйце е стояло известно време подъ квачката и требва да стои докрая, докато се измжти. Щомъ влезете въ тона сю на втората октава, н-Ьма да имате напрежение, но движение. Чо¬векъ требва да знае, какво може да извър¬ши, като попадне въ тона сю, когато е въ движение. Следователно, когато човекъ се намира предъ известни мжчнотии, казваме, че е въ тона <Зо на първата октава. Той се намира въ основния тонъ на материалния животъ. Дето има мжчнотии, разрешението имъ иде отъ фи¬зическия животъ. Като се разрешатъ тия въпро¬си, човекъ влиза вече въ духовния светъ. Ду- ховниятъ светъ се намира въ динамическо, а не въ статическо положение. Докато живее само на физическия светъ, човекъ постоянно плаче, че н-Ьма дрехи, обута, пари, кжща и т. н. На физическия светъ плачътъ е на место, но не въ духовния и въ умствения. Като дойде про- фесорътъ, започвашъ да учишъ другите тонове — ге, пи, 1а, 501, 1а, 51 и стигашъ до горно сю, т. е. влизашъ вг. духовния светъ, дето пла¬чътъ не се позволява. Като дойдешъ до тона с!о на горната октава, плачътъ се превръща въ музика. Тамъ нещата се разрешаватъ. Ка¬то стигне до духовния светъ, човекъ получа¬ва свободенъ билетъ, качва се на парахода и тръгва на пжть. Дето мине, той наблюдава всичко и си държи бележки. Като влезе въ


22 духовния светъ, чов-Ькъ иска да има приятни чувства. Това е възможно, когато престане да се интересува отъ материалните работи. Мо¬же ли, като се мести чов-Ькъ отъ една дър¬жава въ друга, да вземе съ себе си къщата, имотит-Ь, мебелит-Ь си ? Той ще продаде всич¬ко, каквото има, ще го превърне въ пари, въ ценни книжа, които ще пренесе, запримЬръ, отъ българската банка въ н-Ькоя чуждестран¬на. Ако заминава за Америка, той ще прене¬се всичкит-Ь си ценности тамъ. Ако се м-Ьсти отъ Америка въ България, ще пренесе всич¬ките си ценности тукъ. И тъй, духовниятъ животъ не е нищо друго, освенъ специаленъ пъть, който показва на човека, какъ може да пренесе ценностите си отъ земните въ небесните банки. Който знае начинъ за пренасяне на своите ценности въ духовния светъ, той е уменъ човекъ. Този човекъ е добре приетъ въ духовния светъ. Същото става и на земята. Ако некой чужде- нецъ отиде въ Америка, ведна1а ще го за- питатъ: Имашъ ли нещо въ джоба си? За да живее добре въ Америка, човекъ требва да има въ джоба си най-малко 500-1000 долари. Мнозина мислятъ, че Богъ е любовь, благость. че Той ще ги посрещне добре на земята и на небето, независимо отъ това, дали иматъ некакви ценности или нематъ. Това е невъз¬можно. Ако башата изпраща сина си въ стран¬ство да учи, и всеки месецъ редовно му дава по петь хиляди лева, но презъ всичкото време


23 той яде и пие, безъ да се учи, мислите ли, че бащата ще се радва на сина си? Той ще бж- де недоволенъ и огорченъ. НЪкои ще кажатъ, че следъ дълго скитане по света, блудниятъ синъ се върналъ при баща си, който го приелъ съ радость. Въ негова честь той закла теле и даде угощение. Блудниятъ синъ се върна при баша си, но следъ като свърши земния университетъ. Той яде и пи съ приятели и съ млади моми. изяде всичкото си богатство и, когато остана последенъ сиромахъ, безъ петь пари въ джоба си, отиде да пасе свине. Той научи поне единъ занаятъ — да пасе свине. Каго пасеше свинете, той наблюдаваше, какво правять те. Съ зурлите си те разораваха земя¬та, като посаждаха семената на дърветата. Като падало некое семе отъ дърветата, чрезъ зур¬лите си едни отъ свинете правели дупки въ земята, а други — заравяли падналото семе. Значи, дърветата израснаха благодаре¬ние на свинете. Ще кажете, че това е свин¬ска работа. Наистина, свинска работа е да заровишъ главата на едно растение, но по- добре е да е заровена, отколкото да не е за¬ровена. Като се върналъ при баща си, блуд¬ниятъ синъ казалъ: Татко, азъ не можахъ да свърша онзи университетъ, който ти искаше, но свършихъ земния университетъ. Сега раз- брахъ, че не съмъ достигналъ такъвъ чинъ, за да ме считашъ свой синъ. Синътъ требва да е училъ много. Понеже не можахъ да уча много, азъ идвамъ при тебе не като твой синъ,


24 но като слуга. Моятъ дипломъ е за една отъ най-малките служби, каквито давашъ на слу- гит-Ь си. Големите служби нека останатъ за други. Като слушалъ думите на сина си, ба¬щата виделъ, че той е дошълъ до дълбоко разбиране на живота, затова го пригърналъ, целуналъ, турилъ му пръстенъ на ръката и заповедалъ на слугите си да заколятъ най- угоеното теле за него. Синътъ му се върьалъ отъ странство съ отворени очи, готовъ да се учи при баща си. До това време той никога не виждалъ своя баща, нито го познавалъ та¬къвъ, какъвто сега го виделъ. Той не виждалъ друго лице въ баща си, освенъ строго, навъ¬сено, което само заповядвало: Това направи, онова направи! Като му дотегнало да гледа навъсеното лице на баща си, единъ день той му казалъ: Татко, искамъ да отида въ света да се уча. Дай ми, каквото ми се пада, ис¬камъ да придобия знания вънъ отъ тебе. Оба¬че, сега той виделъ такава любовь въ баща си, каквато никога не е могълъ да си пред¬стави. Бащата го пригърналъ, целуналъ и за¬поведалъ въ честь на неговото връщане да се устрои големо угощение и веселие. Въ това време другиятъ синъ се връ- щалъ отъ нивата и като виделъ и чулъ ве¬селби, движения на хора, той запиталъ: Какво става? Защо се прави това угошение? Бащата отговорилъ: Братъ ти се върна отъ странство, дето е свършилъ земния университетъ. За не¬говото връщане се дава това угощение. Като


25 чулъ тия думи, по-стариятъ синъ се разгнЪ- вилъ и казалъ: Толкова години вече, какъ ти работя, но ти досега не си далъ за мене та¬кова угощение. Този, който едва ли е научилъ нещо, ти го приемашъ съ толкова големи по¬чести. На мене не си далъ нито едно теле да заколя, да се повеселя съ приятелите си, а за този, който изхарчи и изпи всичко, закла най-угоеното теле. Тогава и азъ мога да оти¬да въ света да ямъ и да пия като него. Така говорЪлъ по-гол-Ьмиятъ синъ на баща си. Ба¬ща му отговорилъ: Синко, всичко, каквото имамъ, е на твое разположение. Сега братъ ти ще те замести; той ще работи, а ти ще отидешъ въ св-Ъта да учишъ. Това е психологическо тълкувание на състоянията на двамата синове и на бащата. Историята за блудния синъ и досега още се повтаря въ света, вследствие на което хо¬рата еж недоволни едни отъ други и се сър- дятъ на Господа, на своя великъ Баща, защо едни е облагодетелствувалъ за сметка на други, защо на едни е далъ кжша, пари, до¬бри деца, а други е лишилъ отъ тия блага. Едни не се молятъ, не уповаватъ на Бога, а въпреки това иматъ Неговото благословение. Други се молятъ, водятъ добъръ животъ, а въпреки това сж бедни, болни. Хората се на- тъкватъ на тия противоречия и не могатъ да ги разрешатъ. — Защо? — Те не сж се до- могнали до ценностите на нещата. Въ какво седи ценностьта на нещата? — Въ любовьта.


2% Бащата казва на по-гол-Ьмия синъ: Синко, всичко, какиото имамъ, е на твое разположение. Азъ не те лишавамъ отъ нищо Ти требва още да учишъ, да придобаешъ онова смирение, кое¬то брать ти е пр» добилъ. Ти не си оше сми- ренъ. Казвамь: Мишо блаючестиви хора » ма въ 1В-Ь1а, но т-Ь нЪмагъ смирение. Дойде н-Ь- кой чов-Ькь при мене и казва, че ме обича.— — Много добре. Щомь обичашъ, ти въ( ш шъ една добра работа. Агь оценявамъ любоиьта ти. — Но азъ искамъ и ти да ме обичашъ. — Готовъ ли си тогава да оценишъ моя 1а любовь? Като дойде при мене н-Ькой зла1арь, азъ ще изваая предъ него своя скжпг>цененъ камькъ, защою той познава скжпгценнитЬ камъни и може да ги оцени. Дойде ли при мене чон-Ькъ, който не познава скжпоценнигЬ камъни, азъ н-Ьма да извадя предъ нею свои- гЬ ценни работи. Едно американско семейство изпаднало ма¬териално толкова много, че всьчки негови чле¬нове дошли до гол-Ьмо отчаяние. Единь день, край дома имъ миналъ единъ туристъ, който се отбилъ пгитЪхъ да си почине. Като вид-Ьлъ посърнал* гЪ лица на д-Ьцата, той поискалъ една цигулка да имъ пое вири. Домакинътъ отговорилъ: Никой огъ насъ не свири, но има¬ме отъ д-Ьдо си стара цигулка, хвърлена н-Ь- кжде на тавана. Ще я донесемъ да я опиташъ. Туристьтъ нагласиль добре цигулката, изчи- стилъ я, ра^гледалъ я и останалъ очуденъ — това било цигулка Страдивариусъ. Той по-


27 свирилъ и останалъ много доволенъ отъ ци¬гулката. Следъ това лредложилъ на домакина да му я продаде, ако не му требва. Той ка- залъ, че цигулката е много хубава, и е готовъ да даде за нея голяма сума. Домакинътъ се съгласилъ на предложението на цигуларя и му продалъ цигулката. Огъ парите. които по- лучилъ за цигулката, материалните работи на цЪлото семейство се подобрили. Днесъ всички хора иматъ по една ци¬гулка Страдивариусъ, която сж. захвърлили на тавана, като непотребна. Единъ день, от¬че, ще дойде въ дома ви нЪкой виденъ вир- туозъ, който ще иска цигулката ви, за да по- свири. Той ще стане причина да свалите ци¬гулката отъ тавана. Като посвири съ нея, той ще ви каже, че цигулката ви е много хубава. Тогава вие ще разберете, че въ цигулката ви се криятъ онези условия, отъ които зависи вашиятъ животъ. Какво повече можете да ис¬кате отъ това, да дойде въ дома ви единъ виртуозъ или ученъ и да ви научи да цените ума си, който Богъ ви е далъ, и да го упо- тр1бявате на место? Какво по-ценно нещо за човека отъ това, да знае, какъ да употребя¬ва сърдцето си, да знае, какъ да се разюва- ря съ своята душа? НЪма по-велико нещо за човека отъ това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря съ нея. Мнозина казватъ, че душата е нЪшо от¬влечено, невидимо, на което гласътъ не може да се чуе. Споредъ мене, невидимите неща,


28 именно, сж реални, а видимите сж сенки на реалностьта. Задъ видимите неща седятъ не¬видимите, реалните. Следователно, реалность¬та създава видимите неща. Реалностьта, са¬ма по себе си, не може да се въплъти въ ни¬каква форма и, следъ като създаде безброй видими форми, тя пакъ остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реално¬стьта не може да се прояви въ своята пъл¬нота. Тя всекога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено отъ нея. Това може само да ви радва, защото предъ васъ се отварятъ бждещи възможности. Ето, и чо¬вешкото сърдце не е проявено напълно. Днесъ човекъ издържа най-много до 41 градуса то¬плина. Мине ли тази граница, сърдцето не из¬държа, и човекъ умира. Нормалната топлина на телото е 37 градуса. Нервната система на съвременния човекъ е така устроена, че може да издържа напрежение само до изве¬стна степень. Мине ли тази граница, човекъ се разстройва. Всеки човекъ иска да има по¬вече любовь, но не може да издържа висока¬та температура на любовьта. Сжщо така чо¬векъ не може да издържа и високата темпе¬ратура на знанието. Много отъ новите теории сж недостжп- ни за умовете на всички хора, вследствие на което некои сж разстроили нервната си си¬стема. Теорията на Айнщайна, запримеръ, създаде големо умствено и нервно напреже¬ние на много учени. Щомъ не може да издър¬


29 жи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяватъ при висока температура.Мнозина се стремятъ къмъ духовенъ животъ, искатъ да го изучатъ, но се натъкватъ на големи мъчнотии. Те го- ворятъ за духовната любовь, но не знаятъ. каква сила крие тя въ себе си. Хората не мо¬гатъ да издържатъ на материалната любовь, а колко повече на духовната. Единъ евангел¬ски проповедникъ се молилъ дълго време на Бога да му даде възможность да опита ду¬ховната любовь. Следъ това той разказва своята опитность. Една вечерь, както се мо¬лилъ, почувствувалъ, че нещо приятно, меко се влива въ него и целъ го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той падналъ съ лице къмъ земята и започналъ да рита. Той пакъ продължилъ да се моли. но жела¬нието му вече било да се прекрати това вж- трешно напрежение, което едва издържалъ. Големо е напрежението, което Духътъ създа¬ва въ човека. Малцина издържатъ на това на¬прежение. Ако некой юнакъ иска да се про¬яви въ материалната любовь, той може да стисне човека така, че костите му да се строшатъ. И тъй, числото деветь въ 1939 г. озна¬чава резултатъ на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия светъ, всички чувства и мисли на човека требва да бждатъ съвършени. То¬ва число означава завършени процеси, вслед¬


30 ствие на което чов-Ькъ не може да отиде по- далечъ отъ него. Числото три показва пътя, по който чов-Ькъ може да постигне резултата на числото деветь. За да постигне резултата на числото три, чов-Ькъ тр-Ьбва да работи съ три велики сили; съ живота, съ знанието и съ свободата. Работи ли съ тия сили, чов-Ькъ непременно ще има резултатъ на физическия св-Ьтъ. ВсЬки чов-Ькъ иска да бъде красивъ, да има красиви вежди, очи, носъ, уста, но за да придобие тази красота, той тр-Ьбва да раз¬бира основнит-Ь закони на живота. Животътъ не е н-Ьщо празно. Той е велика реалность, велико благо, което ни е дадено. Като изуча¬вали живота, индусигЬ сж дошли до два важ¬ни процеса: процесъ на разрушаване и про- цесъ на съграждане. Споредъ т-Ьзи процеси гЬ сж разд-Ьлили божествата си на две кате¬гории: едни, които работятъ съ разрушител¬ните процеси, а други —■ съ съграждащите. Съвременните хора се стремятъ не само къмъ външна красота, но и къмъ вжтрешна. Вътрешната красота подразбира съвършен¬ство. Светскит-Ь хора се стремятъ къмъ вън¬шна красота, а религиозните и духовните — къмъ вжтрешна. Да бжде човекъ вътрешно красивъ, това значи да е ликвидиралъ съ своите слабости и погрешки. Въ единъ мо- ментъ чов1къ може да бжде съвършенъ. Ако приложи закона на любовьта. на мъдростьта и на истината, въ единъ моментъ той може да се освободи отъ погрешките си, да стане


$1 съвършенъ. Когато работ^лъ въ лаборатория¬та си, дето правЪль своит-Ъ опити, Едисонъ често цапалъ дрехигЬ си. За да ги изчьсти, той С1жпвалъ на особенъ електр! чески дискъ и пущалъ токъ върху дрехитЪ си. Въ няколко минути дрехьгЬ му станали о вършено чисти. Слелователно. искате ли да се изчистите, да се освободите отъ ногр+шкьгЬ си стжпете на лиска на любовьта и п}сьете нейния токъ да тече върху васъ. Само любоньта е въ съ- ст »яние моментално да изчисти чсв^ка ида го върье въ положението на новородено дете. Въз[ астниьтъ и стариятъ казватъ. че въ гр^хъ ги е заченала майка имъ. Обаче, детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. ЧовЪкъ е създаденъ чистъ и безъ погр'1ш<и. Тъй щото, щомъ е създа¬денъ съвършенъ, той се ражда такъвъ. За да запази чистотата и съвъгшенството си. човекъ требва да прилага въ живота си Божията Любовь. Така той ше прояви всичко красиво и възвьш но, което е вложено въ неговата д} ша. Какво говорятъ хпрата за васъ, това не треб¬ва да ви спъва. ТЪ говорятъ отвънъ и вжтре въ васъ. но вие требва да различавате гЪхния говоръ отъ този на вашата д\ша. ЗапримЪръ, вие решавате да направите едно добро, но нЪ- що отвжтре ви казва: Не бързай да правишъ това добро, не му е дсшло времето. — Напра¬вете доброто, безъ да се всл\ш<ате въ този гласъ. Това е гласътъ на вашия съседъ. За правене на добро н-Ьма определено време. До¬


32 бро можете да правите всЬкога. Когато баща¬та прави добро на бедни деца, жена му и де¬цата му веднага го заобикалятъ и започватъ да го съветватъ да не прави това. Те нами- ратъ, че той не постъпва правилно. — Защо? — Интересите имъ се накърняватъ. Като пра¬ви добро вънъ отъ дома си, те се страхуватъ, че ще остане по-малко за гЬхъ, ще се лишатъ отъ известни блага. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Когато човекъ прави добро, левата му ръка да не знае това, което десната прави". Само Богъ требва да знае за доброто, което човекъ е намислилъ да прави — никой другъ Когато обичате некого, когато искате да бъде¬те свободни, само Богъ требва да знае това. Мнозина говорятъ за свободата, търсятъ я, но въпреки това не съ свободни. Като раз- искватъ върху известни въпроси, хората нами- ратъ, че съ свободни да изказватъ мнението си. Да изказвашъ мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободенъ, колкото и онзи, който влиза въ гостилницата безъ пари. Той е свободенъ да влезе въ го¬стилницата да си поръча едно или две ядене¬та, да си хапне отъ техъ. Рече ли да излезе отъ гостилницата, той не е свободенъ. Гостил- ничарьтъ веднага го посреща и му казва: Пла¬ти! Свободенъ е само онзи. който носи хлеба въ торбата си и, когато огладнее, седа и яде. Този човекъ е свободенъ, защото яде от ь своя хлебъ. Яде ли отъ чуждия хлебъ и не може да плати, той не е свободенъ. Кое е наше и


кой — чуждо? Само Божественото е наще. Чо¬вешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото ограничава. Следователно, всЬко нещо, което ограничава любовьта, знанието и свободата въ човека, е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му пжть въ себе си, вие всякога ще бжде- те свободни. Тогава любовьта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далечъ е слънцето, но голема е любовьта му. Когото срещне на пжтя си, слън¬цето го пригръща и целува съ своите лжчи. Нема сжщество на земята, което да не е било пригръщано и целувано отъ слънцето. То на¬мира и ония сжщества. които се криятъ въ тъмнина Любовьта на слънцето прониква на- всекжде. За слънцето нема нищо скрито-по- крито. Всеки, който се лишава отъ светлината и топлината на слънцето, т. е. отъ неговата любовь, той е осжденъ на смърть. Светлината и топлината, това е изявление на Божията Лю¬бовь. Затова е казано въ Писанието: „Ние жи- веемъ и се движимъ въ Бога". Това значи: ние живеемъ и се движимъ въ светлината и топлината. Тамъ е нашето место. Отъ светли¬ната произтича знанието. Нема ли светлина, нема и знание. Сега, като наблюдавамъ лицата на хората, намирамъ, че некои отъ техъ мязатъ по лице на блудния синъ, който се е върналъ при ба¬ща си разкаянъ и смиренъ. Затова, именно, б"аЩД му го пригръща и целува и въ негова з


34 честь дава угощение Лицата на други мязать по лице на по-големия братъ, койю, като се връщалъ отъ нивата, видЪлъ тържество въ дома на баща си и навжсилъ лицето си, като разбралъ, че това става въ честь на малкия му братъ, който се върналъ отъ странство. Той останалъ недоволенъ отъ поведението на баща си и го осждилъ въ несправедливость. Защо да не светне лицето на този синъ, като чуе, че малкиятъ му братъ се е върналъ живъ и здравъ? Защо и той, като баща си, не се затича къмъ него да го пригърне и целуне? Тази година изисква отъ всички хора да изправятъ мнението и възгледите си, които иматъ за Баща си. Не дръжте въ ума си ми¬слите на големия синъ, който не оценява жи¬вота, който се отегчава отъ работата си и каз¬ва, че животътъ му е дотегналъ. Бждете го¬тови, като блудния синъ, да се разкаете и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте во¬дили лекъ, повърхностенъ животъ, отклонили сте се отъ правия пжть, отъ великия законъ на любовьта. Какво е научилъ той отъ жените? Не само че нищо не е научилъ, но даже е из- губилъ свободата си. Жената е чуждо сж- щество за човека. Сестрата, обаче, това е Бо¬жественото, съ което човекъ требва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Жената е слугиня, която е дошла на земята да свърши известна работа. Требва ли да я спирате въ работата й? Какво ще й допринесатъ вашите любовни писма? Тя рабо¬


35 ти, за да изкара прехраната си. Съ вашит-Ь любовни писма вие н-Ьма да й донесете нито хл-Ьбъ, нито вода, нито знание. Сжщото се от¬нася и до мжжа. И мжжътъ е слуга, дошълъ на земята да работи, да свърши н-Ькаква ра¬бота, да изкара прехраната си. Тр-Ьбва ли да го спирате отъ пжтя му? Жената тр-Ьбва да гледа на мжжа като на братъ, а мжжътъ на жената — като на своя сестра, за да могатъ взаимно да работятъ, да свършатъ дадената имъ работа. СъвременнигЬ хора не сж дошли още до идеята на братство и сестринство, а се наричатъ ангели. Мжжътъ казва на жената, че е ангелъ, че не може да жив-Ье безъ нея. И жената казва на мжжа ангелъ. но докато се ожени за него. И мжжътъ, и жената сж ан¬гели безъ крила. Преди да се оженятъ, гЪ сж ангели единъ за другъ. Щомъ се оженятъ, крилата имъ веднага падатъ. Има единъ на- чинъ, по който могатъ да израснатъ крила на чов-Ька за една година, даже и за деветь месеца. Кой е този начинъ? Като приложатъ любовьта, знанието и свободата въ живота си. Знанието и свободата, това сж двегЪ ржце на чов-Ька. Като погледне д-Ьсната си ржка, чов-Ькъ тр-Ьбва да знае, че това е истината въ него, която го прави свободенъ. Като поглед¬не л-Ьвата си ржка, да съзнава, че разполага съ известно знание. Това изисква съвременно¬то възпитание — не да бждешъ господарь на сьрдцето и на ума си, но да знаешъ, какъ да


об се обхождашъ съ гЬхъ. Не казвайте, че сърд- цето ви е лошо, но се отнасяйте добре съ него. Не казвайте като Давида, че въ гр-бхъ ви е родила майка ви. Не, въ 'любовь ви роди майка ви, и ще живеете по любовь. Колкото да е лошъ животътъ на вашето минало, единъ день той ще се превърне въ склцюцененъ ка- мъкъ. Н"Ьма да остане нещо въ света, съ кое¬то Богъ да не примири човека, до затова се изискватъ дълги години. Чов-Ькъ требва да мине Презъ големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Богъ е съ- здалъ, е велико. Човекъ требва да разбере, че отъ нищо не е лишенъ. Стремете се тази година къмъ придобиване на Божествени н-Ь- ща, защото само те не произвеждатъ проти¬воречия. ВсЬка Божествена идея носи свет¬лина за човешкия умъ и за човешкото съзна¬ние. Ако идеята произлиза отъ земята, тя но¬си тъмнина за човешкия умъ. Всеки глаеь, кой¬то иде отъ дълбочината на земята, носи тъм¬нина за човека. Всеки гласъ, който иде отъ центъра на слънцето, отъ Божественото, носи светлина за човешкия умъ. Вие ще бждете изпитани чрезъ светлината и тъмнината, въ които се движите. Затова е казано въ Писа¬нието: „Изпитвайте духовете"! Когато гла- сътъ иде отъ тъмнина, изпитвай ю; когато иде отъ светлина, възприемай го и прилагай! Некои казватъ, че човекъ требва да се про¬тиви на дявола, т. е. на злото въ света. Не, не се противете на злото, нито се борете съ


него, но извадете огледалото си и го накарай¬те да се огледа. Огледа ли се, злото веднага ще избяга. Следователно, щомъ дойде изкуше¬нието въ васъ, веднага извадете огледалото си и наблюдавайте, какво ще стане. Чудотворно е това огледало. Огледа ли се изкушението въ огледалото ви, всичко се разрешава. Огледа¬лото е светлината на живота. Въ тази светли¬на ние се оглеждаме. Дето е светлината, тамъ е огледалото. Бждете свободни да проявите любовьта си тази година така, както нико1а не сте я проявявали. Това значи: рроявете любовьта си въ Светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си въ светлината на живота. Про¬явете свободата си въ светлината на живота. Радвайте се на всичко, което правите при тези условия, безъ да съжалявате некога. Ка¬квото направите, знайте, че има Единъ. Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее въ вашия умъ и въ ва¬шето сърдце. Гои говори тихо на ухото ви, ка¬то ви показва начинъ, по който можете да из¬правете живота си. Ако Го слушате, животътъ ви ще бжде изправенъ, нема да има плачъ. Та¬зи година не требва да плачете. Който не се е доизплакалъ, той има право да плаче; който се е доизплакалъ, той требва да пее. Желая ви, тази година да се подмладите. Любовьта подмладява човека. Тя доставя не. обходимите вещества за подмладяване; знание¬то прилага тия вещества, а истината ги пока¬


38 зва. Любовьта е козметиката въ живота. Зна¬нието ще приложи красивото, а истината ще покаже това, което е изработено, за да може, който види, да каже: Ето човекътъ! Съ дру¬ги думи казано: Облечете се съ хубавата пре¬мина на любовьта, въ красивия животъ на мждростьта и въ удобните кройки на истина¬та. Само истината може да даде красиви ли¬нии на очите, на веждите, на носа, на устата на човека. И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, сжщите условия ще дойдатъ пакъ, но въ 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи пости¬жения отъ тия, които сте имали отъ времето на Адама до днесъ. Като мине това време, ще се убедите въ истинностьта на думите ми. Бла¬гото, което тази година носи. е резултатъ на Божието Слово, на Великото въ света. Всички требва да работимъ за възстановяване на Цар¬ството Божие и Неговата правда въ нашите умове, сърдца и души. Приложите ли това не¬що въ живота си, ще бждете радостни и ве¬сели. Презъ тази година не се позволяватъ ни¬какви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите съ свещения огънь на любовьта. Желая ви, ако не можете изведнъжъ да реализирате стре¬межите на вашата душа, поне да ги посадите.


39 Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате гри¬жливо, да видите, че сте реализирали н-Ьщо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нещо. За онези, които изпълняватъ изискванията на 39. година, тя ще се продължи и въ следващата. За онези, които не изпълняватъ великите за¬кони, ще дойде 1940 г., която завършва на края съ нула, съ яйце. Значи, презъ тази го¬дина човекъ требва отново да мъти това яй¬це, докато се излупи. За да реализира своите желания, гой требва да чака добри условия на живота, които ще дойдатъ едва презъ 1999 година. За онези, които слушатъ и изпълня¬ватъ това, което имъ се говори, ще бъдатъ постоянно въ 1939 г. За техъ ще се заколи най-угоеното теле и ще имъ се даде угощение. Всички, които присътствуватъ на Божествена¬та трапеза, ще бъдатъ благодарни за онова, което имъ е дадено. Дръжте въ ума си мисъльта: Пътьтъ на Божията Любовь е осъянъ съ всички възмо¬жности и условия за постижение.

Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий. 1939 г., 10 ч. пр. об. София—Изгревъ.