от ПорталУики
Съдържание
1922г.
- Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота? Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите. Цигуларят трябва да знае тия математически съотношения – как се съкращават струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че учението ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас можете само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви.“ Не, не върви. После цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли и вие такива цигулари – току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той.“ Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всички ви трябва да се роди простота в разбирането, трябва да се вдетините, като деца трябва да станете. Ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
- Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.Ако дори само на десет души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата. Други пък казват: „Не ми трябва система“ – разхвърляни са всичките им работи. У трети въображението е развито, имат широк полет, не са консервативни, а са с широки, най-възвишени идеи. Други, наопаки, казват: „В този свят много идеи не са потребни – една идея е нужна.“ Англичаните казват: „С една идея и с един другар.“ С една идея животът не се съгражда.
- Аз съм слушал тук и в Америка виртуози – казват, че свирят правилно. Не свирят правилно. Колко пъти вземат криви тонове! И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно? Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои: „И най-големите капацитети правят погрешки, изяждат от такта една осма, една шестнадесета.“ И когато един такъв музикант свири, казват: „Много правилно свири на цигулка!“ Не! Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари – по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като вземат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи ти ли свириш, или той пее. Това е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката – тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се, после позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте. Най-видните цигулари в едно парче поне на десет места не вземат вярно тоновете, правят погрешки. Понеже вашите погрешки са по-големички, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка – ще кажем в ума си: „Ще я поправим. Направим втора: „Ще я поправим.“ Ще я поправим, ще я поправим – докато най-после се научим да пеем. Тъй е.
"Музиката – средство за концентриране"11.02.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
- Лошавината на един човек може да се обясни по два начина. Ако един майстор е изработил частите на една цигулка и ги остави на своя ученик да ги тури на място, и ако той не ги е турил на място, тя е лоша цигулка. Следователно тя не може да издаде онези звуци, които са необходими. Какво се изисква? – Тази цигулка трябва да се разгледа от майстора и да се турят частите й на място, както са определени. И в сегашния живот на съвременните интелигентни същества, които са заминали преди нас и които ще дойдат, има много части в техния организъм, които не са турени на мястото. На всеки едного от вас не че му липсва нещо, но има нещо, което не е турено на място. А щом не е турено на място, следователно не може да се придобият ония качества, ония сили, които са потребни в даден случай, за да се създаде характер. Тогава тази цигулка наново трябва да се разглоби на части и наново да се поставят те от майстора – това е цигулка. Окултната школа трябва да ви разглоби, тази е целта на Школата. В тази Школа ще ви разглобяват – не всичко, но ще има някои неща, които трябва да се разглобят и да се турят на място. Туй се нарича вътрешно хармонизиране. Туй насила няма да стане, в една окултна школа насила нищо не вършат. Вие ще хлопате десет пъти при този майстор, който трябва да намести частите, и ще чакате вън на вратата, докато той дойде и вие влезете. Този майстор в християнството се нарича Свети Дух. И Той, като влезе, няма да преобрази изведнъж човека, Той ще започне най-първо с разглобяване. При туй разглобяване вие ще почувствате една вътрешна болка, този нож ще почне да работи там.
- Разправят един случай за един виден цигулар, който имал една отлична цигулка от фирмата на Страдивариус. Тя имала един малък дефект; занася я той на един виден, знаменит майстор в Италия да я поправи. Той го поканил да седне на креслото и сам започнал с ножа да я разглобява, но при всяко прокарване на ножа в цигулката, цигуларят изпъшквал и когато сглобил вече цялата цигулка, майсторът вижда, че цигуларят е припаднал. Сега човешката душа е тъй преплетена в тялото – вътре в този инструмент, че като дойде Великият Дух да работи и прокара своя нож, непременно вие ще почувствате вътрешни болки. Ако вие сте болен и имате майстора, то непременно този нож ще бъде точно на място, за да се наместят частите, които не са турени на място. И като се поправи тази част, човек ще почувства една вътрешна лекота, ще дойде едно вътрешно просветление.
- Ако аз, след като седна и свиря с цигулката, сам се удоволствам, а някой каже: „Не струва твоето свирене“, на техния слух ли ще вярвам или на моя? И така може да правим опити: аз няма да повикам в дадения случай цигулари-експерти, а ще повикам най-простите, ще ги заведа в една менажерия или в гората, дето има тигри, и казвам: „Моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти зверовете.“ Ако всички ме слушат и ги укротя, питам не съм ли аз цигулар? Цигулар съм. Моето свирене много струва, понеже аз като свиря, всички пътници могат да минават спокойно по пътя. Този е начинът – ако в Живота ние можем да укротяваме всички тия тигри, мечки, вълци със своето свирене, в нас има едно вътрешно изкуство. Значи разбрали сме обективния Божествен свят, приложили сме го във вътрешния субективен свят и сега можем обективният навънка да изразим.
"Мястото на човека в Природата"11.05.1922г.
- Сегашните ученици все плачат в клас. Щом не си знае урока, потекат му сълзи; с туй ученикът иска да се извини, да не му турят слаба бележка. Не, в Окултната школа плач няма, но като направиш една погрешка, няма да оставиш лъка и да кажеш: „Моля ти се, Учителю, прости ми!“ Не, той свири – и ти ще свириш, а няма да оставиш цигулката и да искаш да ти прощава. Ти ще дадеш ухо, ще се вслушваш и ще кажеш: „Направих погрешка, но мога да я изправя, с Любовта мога да я изправя. Изправих се, Учителю.“ Точно тъй! Тогава гласът на Учителевата цигулка и гласът на твоята цигулка ще се слеят в едно, точно като че ли от една цигулка излизат. Та не мислете, че изведнъж ще се взимат верни тонове. Ще опитвате 5, 10, 20, 50, 100 пъти – и тогава ще дадете верни тонове. И след това вече вземете ли ги един път вярно, всичко можете да свирите.
- Та първо ще имате една права мисъл. Влезете ли в клас, препирни, спорове няма да има. Не препирни, а учение ще има. А вие започвате: „Аз зная да свиря по-хубаво, по-хубаво свиря туй парче.“ Тъй ли? Хайде, вземете и двамата цигулките, ще има комисия от учители. Хайде, свирете! Веднага ще определят кой свири по-хубаво. Ще турят бележка. Опит е нужен!
"Правила за Окултната школа"01.10.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
- Виж, за инструменталната музика – там може да кажете: „Не можем да свирим.“ Но който каже, че не може да пее, не му се прощава. Господ е поставил цигулка на всички – гърлото ви. Онази външна цигулка нямаш, но тук вътре цигулка имаш и ще пееш. И за всички – и за млади, и за стари – правило е в нас: ще пеем. После няма да се свеним от хората какво ще кажат. Нашите песни ще бъдат неподражаеми. Ние ще покажем на хората от музикалния свят, че има нещо повече, отколкото те разбират. Ще им дадем един подтик. И те мислят, че са музикални. Ние се радваме, че те така мислят и че работят. И хубаво – те приготвят пътя. Ние им благодарим. Те са изработили доста хубав инструмент – цигулката, но от чисто окултно гледище тя може да претърпи известно видоизменение. Там, докъдето днес са достигнали цигулките, те повече по никой начин никакво видоизменение не могат да претърпят. От триста години насам цигулката не се е изменила. Тя е достигнала до крайния си предел. Но по окултен начин цигулката може да бъде изменена, обаче трябва да се пробудят у човека онези вътрешни музикални чувства. Щом се събуди музикалното чувство, ще се намери майстор, който ще приспособи цигулката. Но засега цигулката е достатъчна. С нея може да се вземат не само половини тонове, но и четвъртини. Между един тон и половин тон има други тонове, които може да се вземат с цигулка. Всички тонове, които могат да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Ще пеете. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но са необработени. И между младите, и между старите, между мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения – ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат нисшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете: ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер.
"Практическо приложение на музиката"12.10.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
- Съвременните музиканти не знаят едно нещо – че от всеки един пръст излизат особени енергии. Да кажем, че аз взема третата позиция с третия пръст и после взема басовата струна с втория пръст – ще имате два различни тона по качество и по същество. Онзи, който се занимава с окултната музика, ще види, че упражненията в нея са малко по-другояче – някои позиции съвпадат, но има особено разместване. Туй окултно свирене само Паганини го е знаел и той си е местел пръстите по особен начин. Неговото свирене не могат да го възпроизведат, защото той е свирил по особен начин с пръстите си.
"Влияние на музиката, пеенето и движенията"15.10.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
- Та аз съм за тази вътрешна духовна свобода. Всеки един от вас трябва да има духовна свобода. Като пеете, не дигайте много гласа си, а се вслушвайте, обръщайте внимание как взимате тоновете. Аз имам още една цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има тя. И някоя вечер ще я донеса, ще ви направя един опит – да видите как свири тя. Две цигулки са. Аз ще магнетизирам другата цигулка и ще видите какъв хубав глас ще има. Давах я на мнозина цигулари, но те казват: „Не можем да свирим.“ На тази цигулка, с която цигуларите не могат да свирят, аз мога да свиря, но трябва да се внесе нещо в нея. Но когато внеса в другата цигулка това нещо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тук, и го туря в другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и в цигулката, и във всяко нещо ние можем да внесем тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживее. Може да внесем нашия двойник в нея и този двойник прониква във всичките пори, прониква в цигулката. И тогава в този глас стават трептения. Великите цигулари и пианисти – те внасят това нещо. Певици, които пеят хубаво, те внасят това трептене в гърлото си, в душата си. Ако туй нещо може да влезе в гърлото ти, ти ще имаш отличен глас, всички ще те слушат. Но нашата душа трябва да влезе в гърлото. Душата навсякъде трябва да ходи. Ами че тъй! Ще кажем на душата да дойде в гърлото – ще пеем отлично. Ако дойде в главата – ще мислим отлично. Само че трябва да и кажете къде да се качи и тя ще ви слуша.
"Окултна музика"22.10.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
- И музиката е един начин за оправяне на погрешките. И някой път тия течения са толкова отровни, че за някои от тях съм свирил по половин час, за да ги разруша. И от всичките ви отровни течения, като тегля лъка на моята цигулка, не остава нито едно, което да не се разруши. Да употребя половин час – това е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човек, омотан веднъж в едно такова течение, ще се намери като в един задушлив, отровен газ, ще плати с живота си. Всички тия течения ще ви отровят, ще парализират мисълта ви, волята, чувствата ви: ще станете кости, мъртви кости. В туй отношение сега музиката, каквато и да е тя – не само религиозната, която е едностранчива, не само светската музика, която също е едностранчива – музиката изобщо може да лекува. Музика аз наричам появяването на първите лъчи, тази дрезгава светлина на Слънцето. То е музика – да изразиш как се усилва слънчевата светлина, как идва до зенита и как после се намалява. То е музика, минаване от една гама в друга. Например един окултен цигулар може да ви представи зазоряването и вие може да видите на цигулката му, като свири, как иде светлината, как се увеличава, увеличава, как Слънцето изгрява. После той ще ви представи как пеят птичките и вие, като излезете, ще ви олекне на душата. А сега, след като ви свирят дълго време, казвате: „Е, той е класически автор, този Бетховен.“ Но какво е искал да каже Бетховен? Той имал сюжет! Та ние сега благодарим на тия стари автори, ние признаваме тяхното значение, но за в бъдеще идат други музиканти, много по-велики от Бетховен! Те ще създадат една музика, за която светът даже не може и да подозира.
"Окултна музика"03.12.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
- Аз съм слушал тук и в Америка виртуози – казват, че свирят правилно. Не свирят правилно. Колко пъти вземат криви тонове! И колко от тия най-знаменити, които свирят на цигулка, свирят погрешно? Те правят погрешки, камо ли вие няма да правите?! Ще кажат някои: „И най-големите капацитети правят погрешки, изяждат от такта една осма, една шестнадесета.“ И когато един такъв музикант свири, казват: „Много правилно свири на цигулка!“ Не! Аз зная, слушал съм най-знаменити цигулари – по-добър цигулар от Паганини не е имало. Единствен той е свирил много хубаво. След него другите цигулари, които свирят, правят погрешки. Като вземат легато, колко погрешки правят! За да избегнат своите погрешки, правят легато. Легато да вземеш, изкуство се иска. Като свириш с цигулка, а някой пее, да не може да се различи ти ли свириш, или той пее. Това е изкуство! Да можеш да вложиш душата си в цигулката – тогава можеш да свириш. Не вложиш ли душата си в цигулката, ще правиш погрешки. Пръст е, изплъзва се, после позицията не е вярна. Та не се обезсърчавайте. Най-видните цигулари в едно парче поне на десет места не вземат вярно тоновете, правят погрешки. Понеже вашите погрешки са по-големички, и вие не се обезсърчавайте. Тъй стои самата истина. Направим една погрешка – ще кажем в ума си: „Ще я поправим. Направим втора: „Ще я поправим.“ Ще я поправим, ще я поправим – докато най-после се научим да пеем. Тъй е.
"Музиката – средство за концентриране"17.12.1922г.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
1923г.
- Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота? Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите. Цигуларят трябва да знае тия математически съотношения – как се съкращават струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че учението ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас можете само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви.“ Не, не върви. После цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли и вие такива цигулари – току хванете цигулката и дрънкате.
- Вие всички нямате един и същ идеал и не можете да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на десет души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък.
КНИГА: Положителни и отрицателни сили
1927г.
- Страшно е да се отворят очите на човека, ако той няма истината в себе си. Да влезеш неподготвен в онзи свят, това значи да мислиш, че си добър цигулар и да излезеш да свириш с гениални цигулари. Щом чуеш тяхното свирене, веднага очите ти се отварят, захвърляш цигулката и казваш:" Повече не пипам цигулка, тя не е за мене."
"Малките резултати"31.08.1927г.
1928г.
- Аз не говоря за сиромаси, които просят по улиците, но имам предвид онези сиромаси, които вътрешно са богати, а външно сиромаси. Тяхното богатство е скрито, никой го не вижда, освен ако те сами по-желаят да го открият на някого. Влиза един такъв сиромах в богат дом и като поседи малко, казва на домакина:,,Вие имате цигулка. Можете ли да я дадете малко да я опитам?” ,,Знаеш ли да свириш?”,,Малко.” ,,Ние имаме една цигулка, от години седи на тавана, никой не я пипа.” Свалят цигулката от тавана и я дават на този прост, беден човек. Всички гледат какво ще прави. Сиромахът взема цигулката, изчиства я от прах, туря нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушат като замаяни. Чудят се на изкуството на този прост човек. Те го задържат у дома си, водят го по роднини, приятели, не го пущат да си отиде. Той им говори за музиката, разкрива им какво богатство се крие в тяхната стара цигулка и ги поощрява към работа. Децата започват да учат, да свирят. След това сиромахът напуща този дом и отива да посети друг някой дом, пак така привидно богат, а вътрешно сиромах.
- Ако някой слуша, няма да чуе една цигулка, но множество цигулки. Тоновете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд. Това показва, че Божият свят е хармония и музика.
"Равнодействие на силите"25.01.1928г.
КНИГА: Малки и големи придобивки
- Като предмет на лекцията си ще взема цигулката. Виждате една цигулка, направена от орехово дърво. Можете ли да определите, преди колко години е отсечен ореха, от който е направена цигулката? При това, как мислите, живи ли са клетките на този орех? Като знаете, че орехът е отсечен от своя корен, ще кажете, че клетките му са мъртви. Всъщност не е така. Клетките на ореха са живи и продължават да живеят. Че са живи, това се вижда от факта, че колкото повече се свири на цигулката, толкова повече тя се разработва. Клетките все повече оживяват. Човек може така да оживи тези клетки, че те да придобият известна интелигентност, известна отзивчивост. Ако клетките на дървото не умират, колко повече човек не умира. Всичко в света е живо. В човека има скрити, потенциални сили, които чакат времето си да се проявят. Например, косите, космите в човека отговарят на цигулката. Той трябва да разбира музикалните тонове, които те съдържат, за да произведе от тях първичния, Божествения живот, който се намира в него в потенциално, в затворено състояние. Докато не дойдете до това положение, вие не можете да придобиете Божествения живот.
- Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство, но ще говоря за музиката като идея. Като изкуство, музиката е едно нещо; като идея, тя е друго нещо. Който владее музиката като изкуство, той свири с техника. Който разбира музиката като идея, той свири с душа, вдъхновено. За да свири с душа, цигуларят трябва да познава законите, да извади своя двойник и да го вложи в цигулката и в лъка си. Само при това положение той ще може да изкарва от цигулката си, каквито тонове желае. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Ако двойникът на човека може да проникне през всички клетки на тялото му, той ще направи от себе си каквото пожелае. Човек има в себе си един инструмент, една цигулка, с която трябва да знае как да се справя. Ако знае законите на Божествения свят и ги прилага към този инструмент, той би станал гениален. Гениалността изключва всякакво съмнение. Съмнението, омразата, обезсърчението, страхът – изобщо всички отрицателни неща, са човешки работи. Човек не е създал нещо велико. Неговите работи са все отрицателни. Обаче когато Божествените и човешките работи се съединят в едно, човек става добър. С други думи казано: когато доброто и злото се съединят в едно, човек става добър. Когато Бог се съедини с човека, Той проявява своята милост. Когато Бог се отдалечи от човека, проявява се Неговата святост. Когато човек се отдалечи от Бога, налице изпъква човешката лошавина.
- Сдедователно, докато цигулката е без човека, тя е лоша. Щом човек я вземе и засвири на нея, тя става добра. Можете ли да познаете какво ви говори цигулката, когато я вземете в ръцете си и засвирите на нея? Мнозина минават за музикални, за музиканти, но нямате дълбоко, вътрешно разбиране за музиката. Разбиране се иска от всички. Когато човек разбере основния закон на живота, той ще има големи постижения. Постиженията в живота са резултат на малките дарби, с които човек разполага. Всички дарби, всички таланти на човека са ценни, когато има кой да го слуша и разбира. Кой може да слуша и разбира музиката? Разумният човек. Кой може да гледа картините на художника и да ги разбира? Разумният човек. Следователно за да угодим на невидимия свят, ние трябва да бъдем първо разумни, да можем да слушаме и разбираме музиката, а после да бъдем и музикални, да можем да свирим. Всички същества в невидимия свят са музикални. Никой не може да прекрачи прага на рая, ако не е музикален, ако не знае да пее и да свири. Който няма външен инструмент, той трябва да свири на своя вътрешен инструмент. Докато не развиете своето музикално чувство, вие не можете да мислите право. Без музика права мисъл не съществува. Аз имам предвид вътрешната, реалната музика, а не външната. Реалните неща се отличават по това, че растат; нереалните неща пък се увеличават външно, но без да растат. Значи човек, животно, растение са реални неща. Който мисли, чувства и действа, той е реален човек. Който има стремеж към музика, към придобиване на добродетели, той има условия да расте. Злото обаче е механически процес, който внася в човека натрупване, а не растене.
- Изпейте сега песента „Стани" да се внесе музикалност в настроението ви. Сила, магия е музиката! Тя превръща енергиите, тя твори, тя създава. За една вечер, с една малка цигулка, великият майстор може да изкара 50 – 100 000 лева. Каква по-голяма магия от тази! Някой работник отива на нивата, цял ден дига и слага мотиката и едва изкарва прехраната си, а един виртуоз за няколко часа изкарва десетки и стотици хиляди лева. След всичко това този работник се обезверява, не вярва в Бога. Какво трябва да направи, за да се освободи от своето съмнение и безверие? Да вземе цигулката и да свири. Така ще се усили вярата му. По-добре да вярва, отколкото да се съмнява. Българите казват: „Цигулар къща не храни." Така е било някога. Днес обаче цигулар къща храни. Когато дойде някой добър цигулар да свири, всички го приемат много добре.
"Възкресение"22.02.1928г.
КНИГА: Малки и големи придобивки
- Човешката душа разполага с четири струни, чрез които може да изрази своите мисли, чувства и действия. Докато тия струни са на нейно разположение, човек може да се развива. Отнемат ли тия струни от нея, той престава да се развива. Цигулка без струни се намира в такова положение, в каквото се намира гладният без хляб. Това е живот пълен с мъчнотии.
"Правилно хранене"01.08.1928г.
- Често човек е недоволен от себе си, когато не е постигнал желанията си. Някой иска да стане добър цигулар и ако не може да постигне желанието си, той страда, недоволен е от себе си. Той иска да излезе пред публика, да го слушат и да се възхищават от него. Който иска да стане добър цигулар за хората, той никога не може да постигне това. Добрият цигулар първо свири за себе си, а после за хората. Това, което човек може да направи за себе си, може да го направи и за другите. Това, което човек обича за себе си, може да го даде и на другите. Не обича ли нещо за себе си, той не може нито да го предаде, нито да го даде на другите. Музиката е в самия човек, а не в инструмента. Истински музикалният човек може да свири на обикновена дъска, върху която са опнати четири струни. Щом музиката е в човека, той може и навън да я прояви. Няма ли музика в себе си, той не може да я прояви навън. Човек може да бъде музикален и без инструмент. Щом музиката е в него, той може да си направи, какъвто инструмент иска. Според мене истински цигулар е онзи, който сам може да си направи цигулка. Очаква ли на хората, те да му направят цигулка, той не е никакъв цигулар. Не всеки, който свири, е майстор.
- Съвременните хора се ползват от всичко онова, което е създадено в миналото и към него те прибавят по нещо, с цел да внесат някакво подобрение или усъвършенстване. Сегашните хора свирят на цигулки, създадени в миналото. Какво ще правят, ако старият материал изчезне? За да не изпадне в трудно положение, човек трябва да работи, да развива своите творчески способности, сам да твори, да създава, да преобразява формите. Сега, задачата ми не е да говоря върху музиката. Моята цел е да говоря върху живота, който сам създава своите форми. Оттук вадим заключението, че и човек е в състояние да твори, да създава нови форми. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и т.н. Те не подозират, че като творци, като хора със способности, те могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят, както разбират. От кое общество се оплакват? Събрали се 20-30 души на едно място, не се разбират помежду си и се наричат общество. Щом не се разбират, те не представляват никакво общество. Под думата”общество”ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду си. Възвишените и високонапредналите хора представляват духа на обществото. Добрите хора представляват душата на обществото, а обикновените хора представляват тялото на тази душа. Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва да имате предвид, за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
- Представете си, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител да учи. При всички добри условия обаче този млад човек не напредва, нищо не може да научи. Учителят взема същата цигулка и свири отлично. Къде са условията? Те се крият в самия човек, а не във външните пособия. Майсторът цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може да свири и на хубава. Значи, човек е фактор на условията, той стои над тях.
"Ограничаване и освобождаване"29.08.1928г.
1929г.
- Ако дадете една хубава цигулка на някое дете, то ще върти ключовете й, ще ги дига и сваля, без да придобие нещо. В края на краищата детето ще развали цигулката, но няма да се научи да свири. Докато не може да нагласява цигулката си, човек по никой начин не може да свири. Щом нагласи цигулката си, той започва да свири и всеки ден придава по нещо ново към свиренето си. Същият закон се отнася и до човешкия живот. Не може ли да настройва струните на своя живот, т. е. да ги нагласява в хармония със своето сърце и със своя ум, човек не може да свири правилно, т. е. не може да живее правилно. Следователно, между струните на човешкия живот от една страна, както и между струните на човешкия ум и на човешкото сърце от друга, трябва да съществува пълна хармония.
"Абсолютна реалност"16.05.1929г.
- Да живее човек с такива идеи, това значи, запример, да познава цигулката на книга, да чете ноти само с устата си, без да вземе цигулка и лък в ръка, без да свири, без да чуе, какъв тон издава всяка нота.
"Битие и откровение"22.05.1929г.
- Доброто свирене на цигуларя зависи от умението му да управлява лъка и да туря пръстите си на съответните им места.
- Всеки човек има цигулка и лък, с които може да даде израз и направление на своя живот. Сърдцето представя цигулката, умът – лъкът с който свири, а волята, това е участието на човека в свиренето, чрез което определя посоката на своя живот! Публиката е самият човек. Без публика никой не може да свири. Поне един човек, но все трябва да има някой да го слуша. Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите.
"Два центъра"13.11.1929г.
КНИГА: Естествен ред на нещата
1930г.
- Както цигуларят трябва да знае да управлява лъка си, така всеки човек трябва да знае, как да управлява силите на своя организъм, да им бъде господар. Мнозина мислят, че това може да се постигне с един замах, по механически начин. Не, това е невъзможно. В един момент човек не може да стане учен, богат, силен, здрав. Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за да придобие човек онова, което душата му желае. Това са задачи, които той трябва да реши. Не е важно, дали ще ги реши правилно. Добре е да ги реши правилно, обаче, както да ги реши, ценни са усилията, които той е правил. Усилията помагат за развитието му.
- Дали човек свири на някакъв инструмент, или не свири, това не е важно. Най-добрият инструмент, на който всеки човек може да свири, това е животът. Като свири на този инструмент, той трябва да се стреми да излезе майстор - музикант. Колкото по-добре и разумно живее човек, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т.е. като живее, той трябва да знае, че всеки момент има кой да го слуша. Все някое същество от невидимия свят ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му ръкопляска. Не свири ли добре, ще запуши ушите си и бързо ще отмине. Не само разумните същества възприемат тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развит вътрешен слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доброто издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка в културата, каззваме, че човечеството е направило вече крачка напред към Царството Божие.
- По какво се познава доброто свирене? Ако слушате някой цигулар да свири и решите в себе си да направите някакво добро, това показва, че цигуларят е свирил добре. Не сте ли готови да направите някакво добро, цигуларят не е свирил добре. При това, като слушате някой добър цигулар, вие сте готови да му платите повече, отколкото той е искал. Не може ли да слушаме даром? Това зависи от онзи, който свири. Който много дава, той всякога е готов да дава даром. Бог дава даром, понеже работи със закона на любовта. Пък и този, който взима даром, също трябва да е готов да дава даром. Сърце се иска за това. Колкото и да плащат на добрия цигулар, в края на краищата изразходваната енергия от него с нищо не може да се плати. Докато публиката не престане да критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава. Ето защо, като свири, цигуларят трябва да омагьоса слушателите си, да престане всякаква критика в тях. Като се унесе сам в музиката, той забравя критиците си на същото основание казваме: като се унесе в живота, човек забравя критиците. Следователно, докато критикува живота, човек не може да бъде музикант. Тогава окръжаващите имат влияние над него. За да се освободите от влиянието на окръжаващите, поставете си задача да не критикувате живота.
"Термометърът на човека"05.03.1930г.
- Често хората казват, че човек трябва да бъде млад, да не губи младостта си и да я оценява. Това е вярно само за човека, но не и за всички неща. Ако питате цигуларя каква цигулка иска, той ще ви каже, че иска стара цигулка. Колкото по-стара е цигулката, толкова по-добра е тя. За човека е добре да бъде млад, за цигулката е добре да бъде стара.
"Основа на живота"19.11.1930г.
1931г.
- Разумното начало в човека представлява една хубава цигулка. Който е дал ход на това начало в себе си, той прилага цигулката си, както за своето благо, така и за благото на своите ближни. Който е пренебрегнал разумното начало в себе си, той не може да го прилага. Неговата цигулка е захвърлена някъде на тавана, покрита с прах. Достатъчно е да я види някой добър цигулар, за да я накара да проговори. Той изчиства праха, нагласява я и започва да свири на нея – от нищо нещо изкарва. Той държи единицата, т.е. цигулката в ръката си и нулите една подир друга се нареждат след нея. Нулата подразбира човека, Азът. Който може да се нарече "аз"? Англичаните казват: "I am that I am" – "Аз съм, който съм". С други думи казано: Аз съм, който съм бил всякога. Това изречение се отнася до Единния, Който е бил всякога.
"Свобода на съзнанието"10.06.1931г.
- Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.
- Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра. Колкото повече се моли, колкото по-дълбока е молитвата му, толкова по-музикален става той. Ние говорим за онази музика и за онова пеене, които тонират човешките чувства. По този начин те тонират и нервната му система. Ако това отчасти поне може да направи обикновената музика, колко повече може да се очаква от духовната!!
"Музикален живот"17.06.1931г.
1932г.
- Колкото и да се говори за духовната музика, хората още не я разбират. Както не разбират своя език, като музикален инструмент, така не разбират и духовната музика. Мнозина свирят на цигулка, но не я чувствуват още жива, одухотворена. Цигулката е жива; всяка клетка в нея продължава да живее. В който момент умре, тя ще се разпадне. Всяка клетка на цигулката отговаря на цигуларя. Колкото по-музикален е цигуларят, толкова по-добре се разговаря с цигулката си. Когато някой виден цигулар свири, хората казват, че цигулката му говори.
- Забелязано е, че като инструмент, цигулката не се поддава на правилата, които управляват повечето инструменти. За пример, колкото повече се свири на пиано и на други някои инструменти, толкова повече те губят силата си. С цигулката е точно обратно: колкото повече свирите с нея, толкова повече се увеличава силата. Същото се отнася и до човека, който се моли съзнателно и с вяра.
"Раждане и растене"20.01.1932г.
- От всеки се иска първо да свири, т.е. да знае да живее, после да се учи да свири на някакъв инструмент: цигулка, пиано, орган и др. Днес една хубава цигулка или пиано струват хиляди. Преди години видях една цигулка"Страдивариус", която струваше 25 хиляди долара. Кой може да купи такава скъпа цигулка? Може да се намери някой голям богаташ, но такива хора рядко се срещат. Човек носи инструмента в себе си, без да подозира това.
"Начало на Мъдростта"16.03.1932г.
- Например, виждате, какво внимание обръщат на оня, който изучава цигулка. Добрите учители - музиканти съзнават значението на музиката в живота и обръщат внимание на учениците си върху държането на лъка, върху държането на цигулката при позициите. Има специален начин за държането на лъка. Има музиканти-виртуози, които, при всяка позиция, произвеждат тонове със специфична сила: седем позиции - седем различни динамични сили. Една и съща песен изсвирена в различни позиции, съдържа различни динамични сили. Простият човек, който не разбира и недовижда нещата, ще каже, че една и съща песен се свири; оня, който схваща тънкостите на нещата, ще каже, че песента е същата, но силите, които се крият в нея, при различните позиции, са различни.
"Динамика на живота"20.04.1932г.
1933г.
- Велика наука е да знаеш, как да изпълняваш волята на своя небесен Баща. Това не е лесна работа, както не е лесно да свириш и пееш. Големи мъчнотии е минал музикантът, докато си пробие път. Едно време, когато започнах да свиря на цигулка, всички ми казваха: "Цигулар къща не храни". Въпреки това, аз продължавах да свиря. Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката. Вторият ми учител беше чех, гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше. Близките ме питаха, какво ще постигна, като се науча да свиря. Музиката не е най-необходимото нещо в живота. – Не е най-необходимото, но е много важно нещо. Тя върви паралелно с живота. От 25 години аз се занимавам с въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека. Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален. Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата. Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреша правилно. Човек среща мъчни задачи в живота си, които трябва да реши. В помощ му идва музиката. Тя прави чудеса.
- Ще ви приведа един пример за въздействието на музиката. Преди години живях във Варна. Хазяйката ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се работи вечер, но не можеше и да се спи. Мислех си, какво да правя. Казах на хазяйката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата си, и това не направих. Най-после, реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг, посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде, далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная, колко ми костваше това свирене. Реших в себе си: втори път няма да свиря това парче. Ако химикът, със задушливите газове, произвежда известен ефект на далечни разстояния, защо музиката, със своите тонове, да не произведе известно влияние върху умовете и сърцата на хората? Всеки музикант трябва да познава силата на своята музика и въздействието и върху човека. Аз нямам предвид разрушителното действие на задушливите газове, но говоря за благотворното влияние на музиката. Колко време трябваше да свиря онази вечер, за която ви споменах, за да въздействувам на хората да не пият. В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята си и започна друга работа. В първо време, хазяйката изгуби малко материални средства, но после положението и се подобри. Тя даде дюкяна си за бакалница и беше по-доволна.
- Голяма сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката, разрушиха трептенията на винопийците. – Имаш ли право да постъпваш така? – Има ли право кръчмарят да събира хората около себе си и да ги опива? – Той трябва да се прехранва, да поддържа семейството си. Само с кръчмарство ли може човек да се прехранва? Ето защо, като дойде дяволът при вас, пейте и свирете. – Какво да пеем или да свирим? – Българинът с тамян прогонва дявола. Едно е важно: или да прогоните дявола, или да го заставите да ви се подчинява, да го направите слуга. Когато дойдоха небесното войнство при Христа, пяха му песента: "Свет, свет, Господ Саваот". Значи и вие трябва да пеете такава песен, която да има дълбок смисъл. Ще свирите и пеете така, че да постигнете целта си.
- Разстоянието от главичката на цигулката до края е всичко 32 см. В тези 32 см се крие магическата сила на цигулката. Музикантът трябва да е свирил най-малко 20 години на цигулка, за да владее позициите, да може леко, естествено, да минава от една позиция в друга. Колкото по-нагоре отива, толкова по-големи мъчнотии среща. Понеже местата на тоновете в цигулката не са определени, цигуларят трябва да има особено чувствително и развито ухо, да схваща и най-малката разлика между тоновете, да ги предава в тяхната чистота. Когато се научи да свири във всички позиции, цигуларят взима по няколко тона заедно и ги съчетава в акорди. Изобщо, цигулката изисква голяма точност, голямо концентриране. Ти не можеш да свириш добре, ако умът ти не е концентриран. Казваш: Не зная защо, днес не ми върви цигулката. Цигулката е направена от някой майстор, а тоновете излизат от онзи, който свири на нея. Мнозина свирят и пеят, но още не са дошли до Божествената музика и песен. Трябва да бъдеш голям майстор, за да преодолееш мъчнотиите, които срещаш на пътя си. За да дойдеш до Божествената музика, всеки ден ще се натъкваш на препятствия, поставени от човека. Божественото расте и се развива при големи противоречия и противодействия. Те водят към истинското, хармонично съчетание на тоновете.
- Говоря за музиката, но това не значи, че всички можете да бъдете музиканти. Обаче, всички можете да пеете и да мислите. Всеки не може да бъде цигулар, но всеки може да бъде градинар, да обработва мозъка си, както градинарят – своята градина. Ако не обработваш мозъка си, ти не си човек. Ако не обработваш сърцето си, не си човек. Ако не развиваш волята си, не си човек. Отивам по-далеч и казвам: Ако не можеш да пееш и свириш, не можеш да се наречеш човек. – Срам ме е да пея. – Защо те е срам? – От критиката. – Остави критиката настрана. Ще кажеш, може би, че музиката е достигнала своето крайно развитие. Не, още много има да се учи. Ето, цели 25 години свиря и изучавам особеностите на цигулката и още не съм се домогнал до крайните резултати. Какви са резултатите, за вас не е важно. Колкото и да ви говоря за тях, няма да ме разберете. Ако впрегнете волята си да пеете, да дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо. Но ти казваш: Не мога да пея, не мога да работя, не мога да ходя правилно. Първата работа на човека е да се учи да ходи ритмично; след това, да се научи да работи, да свири, да пее, да рисува, да пише. Човек не трябва да се срамува от труда и от работата; да се интересува и от най-малките неща. Едно време българите считаха, че цигулката е достояние на циганите. Затова казваха, че цигулар къща не храни. Днес не е така; цигуларите печелят много. Те хранят къщата. Ако нямаше цигулари и къщи нямаше да има. Къща без гъдулка, нищо не струва. Гъдулката е мъжът, който свири. Мъжът е една гъдулка, жената – втора. Те настройват гъдулките си и заедно свирят.
- Основната мисъл, която искам да ви оставя, е да имате любов в душата си. Вие имате любов, но вашата любов е специфична. Първо проявете любовта, а после я изучавайте. Като се прояви любовта у вас, тя ще събуди всичките ви дарби и способности, всички красиви и благородни чувства. Само така ще разберете, какво трябва да правите всеки ден. – Аз не мога да направя нищо. – Работи в областта на любовта и ще видиш, какво можеш да направиш. Като пееш и свириш, ще разбереш, за какво си способен. От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден, поне по 15-20 минути и съм разбрал, какво може човек да направи, и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: Ти годен ли си? – Годен съм. – Къде е годеницата ти? – Аз я нося винаги със себе си. – Къде е тя? – Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи. Великият Божи Дух е вложил мисълта си в човека и чрез нея Той създал инструментите, на които се свири. Не е лесно да направиш инструмент. Велик е бил онзи, който пръв е открил азбуката, перото, инструмента. Велик е бил Онзи, Който е създал очите – прозорците на човешката къща. Хиляди години разумният свят е работил, докато създаде удовете на човешкото тяло, т.е. на къщата, в която душата живее.
"Новата песен"25.01.1933г.
- Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Невежият не може да бъде цигулар. Който знае да свири, е щастлив. Под музика, под свирене не разбирам само инструмента. Животът е музика. Ако знаеш, как да наредиш живота си, според законите на великата хармония, ти си добър музикант. Казваш: Не мога да търпя този човек. – Някога и аз не мога да търпя струните на своята цигулка. За да търпя, започвам да я настройвам, вдигам и свалям струните, докато почнат да звучат правилно на ухото ми. Следователно и ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи, да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе. Значи, простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения.
"Полза от знанието"12.04.1933г.
1934г.
- Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас. Представете си, че аз съм някой голям цигулар. Без да разпитвам тоз-оня, аз зная какво ще кажат за мен – или че зная да свиря хубаво, или че съм посредствен цигулар. Едно от двете. Или че много хубаво свиря, или че не свиря хубаво. За какво ми е тяхното мнение? Дали свиря хубаво, или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря хубаво или не – аз свиря за себе си. На мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: това не е никакво свирене. Като бутнеш един клавиш на пианото, там тонът си има определено място, по-лесно е. Но като бутнеш на цигулката, ще изкараш тон, но не всякога той е хубав. Уреденият живот прилича на пиано. Моралният живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там. Впрочем и там има правила, но нито един учител не може да ти каже де точно да туриш пръста си. Затова понякога не се получава хубав тон. И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка, да ги наказват, то не зная колко цигулари ще останат вън от затвора – почти всички ще бъдат вътре. На пианото като бутнеш, има нещо точно определено. Но с цигулката много малко биха могли да избегнат наказанието. Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш. Някой път се разстройва. Някой път цигуларят свири, но не му е нагласена цигулката. И времето може да съдействува за разстройването. Тъкмо си я нагласил, спаднала някоя струна с половин тон. Постоянно трябва да въртиш и да развърташ.
- Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано. (На 27 февруари 1934 г. в салона БИАД слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопенов концерт. Той пожънал първите си успехи още в музикалната академия в Будапеща, дето удивил слушателите. После, през 1932 г., взел участие в Шопеновите тържества и спечелил първа награда. Унгар се смята като един от най-добрите изпълнители на Шопен.) Някой казва: как го харесваш? Той е насърчение за онези, които имат очи. Този, слепият, като свири така, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Как намира клавишите? Мъчнотиите при него са почти както при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка, е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар, след като дълго време е свирил, у него се получава нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти трябва да прогледнат пръстите, за да свириш. А докато са слепи пръстите, не можеш да свириш. С такива музикални пръсти не е мъчно да се свири.
"Ключ за постижение"28.02.1934г.
- Аз мога да не свиря на цигулка, но да мисля. Мога умствено да си дам концерт на себе си. В това отношение аз не изгубвам техниката си. Не искам да свиря. А мога да свиря и пак да изгубя своята техника. А пък мога и умствено постоянно да се упражнявам. Силата на техниката седи в упражняването. Правете най-първо умствени упражнения. Да кажем, че вие искате да добиете търпение. Упражнявали ли сте се да добиете търпение? За тази цел трябва да свирите мъчни пиеси. И колкото са по-мъчни, толкова по-упорито трябва да ги изучавате. Питате: защо са тия противоречия в света? Те са парчета, които са създадени от разни автори и трябва да ги свирите. Някои казват, че в някой дом не живеели добре. Как да не живеят добре? Свирят парчета от Бетховен, от Бах, от Шуман, Шопен, Лист. И ако не знаеш как да свириш, казват: "Не си научил да го свириш хубаво". А пък като го свириш добре, казват: "Търпелив човек е, свири добре". Някой казва, че не може да търпи. Това е все едно, че не може да свири – няма техника. Друг пък си задава въпроса: не може ли светът без страдание? Може, разбира се. Съществува един свят, дето няма страдания. Но той е минал по пътя на страданието. Те са научили законите. И понеже свирят добре, то всички тия мъчнотии за тях са равносилни на много приятна музика. Да свириш нещо от Бетховен и да те освирка публиката, какви страдания ще имаш! Но ако го свириш както трябва, ще ти ръкопляскат и ще те изкарат на бис. Може да не те освиркат при лошо свирене, но може би и няма да ти ръкопляскат. А като се научиш да търпиш, няма да страдаш от обидите, а даже ще ти стават приятни.
- Да допуснем, че вие се готвите да следвате в консерваторията. Какво се изисква от вас, препоръка ли? Не, може да имате най-хубавите писма, най-хубавите препоръки, но вие може да отидете с цигулката си без никакво писмо. Със своето свирене ти сам ще се препоръчаш.
"Развитие на заложбите"14.03.1934г.
- Аз снощи бях на един концерт и бях близо, и там вдигаха много шум. Седя и гледам трима музиканти наредени. Млади. Един от младите, който свири, е първа цигулка. Второ място - той е виден цигулар. След него една млада мома свири на цигулка, и след нея - друг. Аз ги гледам, поне да си изкарам колкото струва билетът. Чух-недочух музиката, гледам, първият цигулар си турга цигулката и ръчката на цигулката на бузата си. А пък младата мома турга цигулката на коляното си. А пък третият, като тури цигулката на коляното, тури ръчката на брадата под устата. А вторият тури ръчката на цигулката под носа си. Сега защо единият тури под носа си, другият на бузата си, а третият под устата, на върха на брадата? Защо е това? Това е моята работа, тайната. И си казвам: "Извади парите на билета." Видях едно правило. Питат ме: "Хареса ли ти концертът?" Казвам: "Много ми харесаха тримата души - двама мъже и една мома." Единият цигулар искаше да каже: "Ако не мислиш, не можеш да свириш." Другият цигулар искаше да каже: "Ако не гледаш музиката, не можеш да свириш." А пък третият искаше да каже: "Ако не се упражняваш, не можеш да свириш." Аз го тълкувам това сега, давам ви един превод.
"Най-високият връх"31.10.1934г.
1935г.
- Например – често ми говорят за музиката. Като ми описват как свири някой, казват: "Като дръпне лъка тъй! Знаете ли какъв акцент! Ония тонове се леят като бисери!" Човек никога не може да излее нещата, които не са за изливане. Силата на един музикант не седи само в неговата цигулка, в неговия лък или в онова, което свири. Тя седи в неговата душа. И вън от това, което знае и предава външно, той трябва да има нещо друго в душата си. Всеки цигулар трябва да има нещо ново в душата си, което може да предаде на публиката. То е, което завладява!
"Новото учение КИ"02.10.1935г.
- Вземете една цигулка: когато струните са разгласени, ти свириш, но не върви по законите. Ще вземеш да я нагласиш. Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките си - щом си извадят цигулката, веднага я настройват. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните сол, ре, ла и ми. Между съседните струни има по четири тона разлика. За да се научите да свирите, трябва да знаете как да съкращавате струните. Ако вие съкратите струната сол един път, ще имате си, ако я съкратите три пъти, ще имате до. След това иде втората струна. Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате ми, съкратите я с втория пръст и имате фа. С третия пръст -сол, с четвъртия – ла. После можете да вземете струната ла. Съкратите я с първия пръст – имате си, с втория пръст – до, с третия пръст – ре, с четвъртия пръст – ми. После взимате четвъртата струна, тя е ми, когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст – фа, с втория пръст – сол, с третия пръст – ла. Представете си, че вземате сол на първата струна. Ако вървите отдолу нагоре и вземете сол на втората струна, с третия пръст, каква е разликата между едното сол и другото сол ? В трептенията. Има значение, когато вземете един тон по-високо или по-ниско, има една разлика. Това е разлика, която не може да се обясни. На българина не му върви. Той трябва да учи тази, музикалната дума. Сега европейците свирят на корема само при контрабаса и при челото. Но щом дойде до първата цигулка, с нея се свири, като се тури горе и се крепи с рамото, близо до ухото, че като свириш, най-първо трябва да чуваш хубаво тоновете. Да обясня тази мисъл психологически.А пък европеецът туря цигулката горе, под брадата. Тази е по-хубава стойка. Българинът спори сега с европееца. Българската култура е на благоутробието, а западната култура е на ума. Те са банкери, хора на парите. На българина не му върви. Той трябва да учи тази, музикалната дума. Сега европейците свирят на корема само при контрабаса и при челото. Но щом дойде до първата цигулка, с нея се свири, като се тури горе и се крепи с рамото, близо до ухото, че като свириш, най-първо трябва да чуваш хубаво тоновете. Да обясня тази мисъл психологически. Ти се занимаваш с духовното, но имаш предвид благоутробието си – при гъдулката. Ти за Бога говориш, но за тази гъдулка мислиш – благоутробието. Имаш го предвид. Европеецът свири горе, той е по-близо до истината. Но той мисли за парите. При свиренето с цигулката той прави с ръката си така: "Пари ще дадеш!" (Учителя прави с ръка движение, като че брои пари.) Българинът казва с гъдулката: "Хляб, хляб!" Европеецът казва с цигулката: "Пари, пари!" Българинът е прав, важен е хлябът. Важни са и парите. Това са условия. Но това са още външните условия. Онова, което българинът чувства, и онова, което европеецът, англичанинът чувства като свири – това е важното сега. Важен е онзи, вътрешният музикален език. Да има сила! Сила е необходима сега!
"Естественият език - музикалният език КИ"25.12.1935г.
1936г.
- Например може да се лекува човек с музиката. Някой болен може да се лекува. Да кажем, че някой човек е скърбен. Има песен на скръбта, песни, които отнемат скръбта. Има песни, които лекуват безверието. Има песни, които лекуват обезнадеждаването. Има песни, които лекуват злото. Има песни, които лекуват омразата. Няма някое състояние на човека, което да не се лекува с музика. Но не тая музика. Тя е много механическа. Ако се свири обикновено на цигулка, то е много механически. За да изкарам тон от цигулката, трябва да изкарам нещо от себе си и да го внеса в цигулката. Ако ти не внесеш двойника си в цигулката, ти не можеш да изкараш един духовен тон. Вие казвате, че не можете да пеете. Не можете да пеете, понеже не се упражнявате.
"Действието на музиката 2"01.04.1936г.
- Тя трябва да се разпредели в очите, във веждите и пр. После, във всяка една мисъл всяка една частица от храната има си своето предназначение, трябва добре да функционира. Вземете един цигулар. Един цигулар иска да има хубава цигулка, после хубави струни за цигулката си, после хубав лък. После, колкото и да е добра цигулката, и струната придава нещо на цигулката. Струни, направени от ципата на вълчи черва, и струни, направени от ципата на овчи черва, не си прилягат. Ако туриш вълчи и овчи струни на едно място, не можеш да свириш добре. Вълчите струни – така казват сега, аз не съм го проверил, сега цитирам каквото казват, цитирам другите авторитети – една вълча струна къса овчите струни.
"Навреме"02.09.1936г.
1937г.
- Грубостта, която хората имат, се дължи на това, че в тях музикалното чувство не е развито. А пък трябва да го развият. Онзи, Божественият свят е свят на хармония, на музика. И когато вие говорите на Любовта, това е най-хубавата песен, която можете да имате. Ти чувствуваш нещо, гласът му не слушаш, чувствуваш нещо приятно, че то иде отнякъде и то е нещо музикално. Сега у българите, когато някой свири на цигулка, мислят, че той е много прост, циганин е. Българинът казва: "Цигулар къща не гледа". Не, не, цигуларят десет пъти гледа. Един цигулар като даде един концерт, взема 100 000 лева. Колко години трябва да работи един българин за да спечели 100 хиляди лева без цигулка? Българинът първоначално е бил музикален, но после изгубил нещо. После го постигнало нещо, една катастрофа. Тепърва трябва да изправя една голяма своя погрешка. И с тая катастрофа, той е осакатил едно от най-добрите си чувства – Любовта към Бога! Българинът няма Любов към Бога.
- Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: "Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино!" Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
"Музикална забава"10.02.1937г
- Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето. Има си известни съображения защо.
- Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания. Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична. Малцина цигулари имат такава техника.
"Обичай и познавай! Добър и учен!"17.02.1937г.
- Да кажем може да ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш да свириш, какво ще те ползува. Ако знаеш да свириш, то е лесна работа. Ако нямаш цигулка, може да вземеш от един свой приятел и да дадеш концерт. Ако не знаеш да свириш, може да имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш.
"Четирите струни"07.04.1937г.
- Какво искате сега да ви свиря? Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: "Цигулар къща не гледа". Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.
"Възможности в живота"21.04.1937г.
- Сега не е въпрос да се покажат всичките тия свирци и виртуози в света. Те представят едно цяло. Всичките музиканти в света, всички поети в света са благословение. Цигуларят, който свири, какъвто и да е, е едно благо за човека. И който пее, и той е едно благо. Онзи, който пее носи благо на човека. Който не пее, нещастие носи. Като седнете някой път, попейте си.
"Цялото и частите"19.05.1937г.
- Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения.
"Първата песен 2"26.05.1937г.
- От един цигулар се изисква прецизност. Не можеш да бъдеш цигулар, докато не бъдеш духовен, ако липсват на тона няколко трептения, тонът не е верен. На духовният тон, трябват духовни трептения. В музиката, там дето има обикновено впечатление, има обикновена музика. Сега ще започнете. В сегашната музика ще знаете всичките правила. Когато дойдете да изучавате качествата на музиката, трябва да имате свещено чувство. Трябва да има за какво да пеете. Сутрин като станете трябва да има за някого да пеете.
"Пътят на музиката"16.06.1937г.
- Сега вземам цигулката не да ви свиря, но да ви дам друго обяснение, едно предметно обяснение, учение. Какво представлява цигулката? Тя представлява едно дърво. Значи онзи гениалният човек, който е направил, избрал едно дърво, което има туй свойство, че неговите фибри може да предават човешкият глас и звука може да предават. Най-първо имате дървото, след това струните отгоре. Първоначално струните са били от черва на животни. Разгледана цигулката представя човека. Туй е един човек в миниатюр. Долната част на цигулката е храносмилателната система, горната част е дихателната система, шийката на цигулката е умствената система. Следователно, когато цигулката вземе да се храни и да диша, образуват се звукове. Тук има две противоречия: имате хипербола, тук имате знаковете на вечността. От тия двете отвърстия излиза звукът и се движи в две направления. Тук имате една математическа линия, в която всичките отражения на звука се събират и излизат навън и се разпространяват. Да кажем сега, че един цигулар свири, има ли някаква музика. (Учителят дърпа струните). Има музика. Този, който е създал цигулката, той е създал на кварти. Имате струната "сол", "ре", "ла", "ми". На български "сол" значи туй, което соли. "Сол" в музиката има друго значение. После имате "ре", имате "ла", имате "ми". Много цигулари свирят, но не знаят защо това е "сол". "Сол", това е първият плод на музиката. "Сол" е музикален плод. "Ре" е музикална обхода, "ла" е музикална почивка, "ми" е музикална мисъл. Следователно, един музикант, който иска да свири добре, той трябва да разбира струните си. Тогава чрез ръката, ръката трябва да предава музиката. Ония, добрите музиканти, които най-добре свирят, те разбират тия работи. Ония, които не разбират, не могат да свирят, те нищо не са разбрали. И вие сте един цигулар, на когото аз може да посвиря малко. Казвам: И човекът е така направен. Хората, които вземат този инструмент, който човек има, неговата глава горе не е ли ръчката на цигулката. От пъпа нагоре човекът, това е горната част на цигулката, но виждаш този цигулар, не е поставил така струните, но е направил някакво изкривяване. Трябва да знаете, че всичко в света се движи по крива линия. Ние разбираме само криволинейното движение. Земята се върти около себе си, върти се и около слънцето. Но и слънцето се върти. Съвременните учени хора казват, че молекулите се движат и атомите се движат. Частите на един атом се движат около един център. Та всичко в света се движи в криви линии, в кръгове. Туй е правилното движение.
- Вие понякой път оставяте двойника си и тогава мязате на онзи цигулар, който оставил своята цигулка на един майстор да я поправи, един знаменит майстор на цигулки, който взема цигулката, взема ножа и отваря цигулката, но в това време цигуларят припаднал на стола. Той припаднал, защото почувствувал, че него режат.
- Та казва Христос: "Не обичай много цигулката си, и като обичаш, не оставяй Божественото вътре. И след като свириш, вземи го из цигулката".
"Божествено ръководство"07.07.1937г.
- Един цигулар може да свири добре, а може да свири зле. Коя е причината на това? Вие казвате: „Дарбата му е такава.“ Цигуларят, за да свири добре, той най-първо трябва да е сиромах. Ако не е сиромах, не може да се научи да свири. После, като се научи да свири, трябва да стане богат. И после започва да влияе на хората, става добър.
- Имате една цигулка. В тая цигулка има ли съзнание? В нея има живот.
"Пътят на човешкото развитие"13.10.1937г.
- Аз снощи бях на един концерт, слушах един виртуоз, доста виден. Направи ми приятно впечатление. Има хубаво развити музикални центрове. Времето развито, после техника има добра, умът му стига, за да свири хубаво. Още като вземе цигулката и лъка, разбира от музика човекът, свири човекът. Някои слушат там, но виждам като свири някое парче, забелязвам борба, страдание, примирение, недоразумение, че после пак разговор между този и онзи. „Ти защо тъй каза? Ти не можеш ли другояче да го направиш“. Той казва: „Такива бяха условията“. Разговарят се музикално, най-после примиряват се, дават си ръка, целуват се, прегръщат се: такива картини изскачат в ума ми. Цял ред картини изкачат. Слушам го – той свири хубаво. Той дава движения. Казва: „Не можеше ли така? Другояче можеше“. Той се навежда назад, напред. Казвам: Трябва да го слушаш, пък и трябва да имаш музикално разбиране. Един приятел ми казва, не може да разбере този Прокопиев. Казвам: Това става в Русия, борбата става там, руска борба е. Свири едно парче хубаво. Като започнем ние музикално да се борим вътре в себе си, ние не сме доразрешили един музикален въпрос. Музиката е разрешение. Ще дойде един, двама души се карат. Единият взел инструмент и другият взел. Започват сега. Единият басист взел контрабас, другият взел първа цигулка, сопран, разговарят се. Единият свири и другият свири, карат се. Сега понякой път вие употребявате музиката. Вие трябва да я употребите, понеже имате известни музикални инструменти. Понякой път вашият ларингс има контрабас или първа цигулка, тънко пеете. Казвам: Развивайте вашите инструменти. Станете музикални. Първото нещо, турете си задача да може да говорите музикално. Музикално като говорите, да ти е драго, че си казал една дума, да знаеш как да я кажеш. Като гледаш тоя човек, който се е занимавал с музика, той има права стойка, лицето му е светло, свири хубаво. Един доста млад човек, живял е хубаво, чист живот, лицето чисто, като излиза има самоувереност. Не го е страх дали може. Свири човекът. Казвам: Ето един християнин. Такава самоувереност трябва да имат в своите постъпки. Не свири така, като че ли го е страх, но свири самоуверено. Аз бих желал всеки от вас да може да бъде такъв господар в своя живот, както този е господар на ръчката, на цигулката. Пръстите се движат, вземат двойни, тройни ноти и верно ги вземат. Казвам: Колко време този човек е свирил? Ръката му пада точно на място. Ами че то е хубаво. В човешката мисъл ти имаш един инструмент и ти, ако не си музикален, не може да мислиш; ако не си музикален, не можеш да чувствуваш; ако не си музикален, не може да постъпваш добре. Постъпките, мислите и чувствата – там е музиката. Добрите постъпки вече има закон на постъпките. Ще свириш правилно, ще чувствуваш правилно, тогава има закон на чувствата. Пак е музика. И в мислите има същия закон на музика. Ние мислим, че можем да мислим тъй както искаме. Не, мисълта е строго определена. Има закон, по който, ако ти не мислиш, не свириш хубаво. Щом мислиш, хубаво ще свириш. В музиката имаме хармоничен живот.
"Естественият път"17.11.1937г.
- Ако един цигулар може да вземе своята цигулка и да свири една вечер на сцената, може да вземе 20–30–40–50 хиляди лева, или една певица като разклати гърлото си с тия високи тонове, взема 50–60 хиляди лева на вечер. От какво зависи щастието? Как стана щастлив цигуларят? Да знаеш да свириш с цигулката. Има някои на физармоника свирят, но трябва да знаеш, без този лък, без тия пръсти, ти не може да свириш. Цигулката свири туй, което ти мислиш, чувствуваш и постъпваш. Аз понякой път мисля, защо да свири цигулката? Той има мисъл и чувство. Ако нямаше тия мисли и чувства, не можеше да свири. Цигуларят в мене трябва да вложи нещо. Има един глас, който трябва да се вложи, може да свириш механически, пък може да свириш от душа, то е Божественото. Божественото в тебе, от душата ти трябва да излезе и да влезе в цигулката. Щом свириш така, ти свириш добре. Щом не влезе, ти имаш механическо свирене. Тук под лъжичката ти стане топличко, приятно. Аз го наричам магнетизъм в музиката.
"Аз ще оздравея"24.11.1937г.
- Даже и най-големите свирци на пиано все съгрешават. Има едни погрешки, които не зависят от тях, например инструментът не е какъвто трябва, после пръстите не са подвижни, някои от пръстите не се подчиняват на законите на музиката: първият пръст или вторият, или третият, или четвъртият. Или ако свири с лък, има някой мускул в ръката, който пречи.
"Музикално утро. Седемте принципа"01.12.1937г.
1938г.
- Като излезе цигуларя да свири, много се изисква. Дайте тон от пианото. (Учителят настройва цигулката си). Свиренето, ако не е за възпитание, ако вземеш цигулката си, ще си създадеш страдания. Ако не знаеш да свириш, ти ще си създадеш страдания в себе си. Я изпейте основния тон. (Учителят свири и пее „до“ и ние с него. После взе „сол“.) „Сол“ е реализиране на нещата. (Учителят свири и пее една мелодия с „а-а-а-а“. После свири и пее думата „мензо“ в много вариации). Кой е запомнил от вас? (Учителят свири и пее следното: „Всички ние в живота вървим с победа, всичко ние ще свършим. Напред, напред ние вървим, напред ние вървим“.) На какво мяза? Значи щом дойде скръбта, то е изгряване на скръбта. Щом дойде скръбта, аз я огрявам и тя ме огрява.
"Богатство и сиромашия"26.02.1938г.
- Запример, ако един цигулар излезе на сцената и каже без да свири, публиката ще го вдъхнови? Какво ще го вдъхнови? Какво ще разберат хората? Те ще кажат: „Той искаше един концерт да даде, но не можа нищо да направи. Даже не можа нищо да свири. Той не знае да вдигне цигулката“. Ще кажат: „Изправил се на сцената като истукан. Не знае да погледне, но и какво ще пее?“ Какво ще разберете? Но свири човекът най-хубавото, което може по всичките правила, които музиката изисква. Ще изсвири и тази публика ще каже: „Този човек разбира от всичко в света“.
"Беззаветна благодарност"20.04.1938г.
1939г.
- Или, някой път, си давате мнението, че някой не свири добре. Я се опитайте да свирите. Трийсет сантиметра е дълга опашката на цигулката и 30 години тебе ти трябва да се научиш, да изучиш, тия 30 см, какви възможности се крият в тях. Щастието на един цигулар е скрито в 30-те см на цигулката. Ако знае точно математически да си туря пръстите на място, той е отличен цигулар, но ако пръстите не падат на място, няма да бъде отличен цигулар. Че вие имате една цигулка, на която вие трябва да свирите. Вие живеете, вие сте един цигулар. Животът – това е репертоарът ви, който сега изучавате. Казвате: „Да живеем добре.“ Цигуларят, като дойде да свири, има репертоар, избира. И вие имате репертоар, във вашия живот. Казвате: „Трябва да се живее.“ Какви ви са парчетата? Какво е първото парче, което трябва да свири религиозният човек? Като станеш сутрин, кое парче ще свириш на себе си? Най-първо ще свириш, ще се молиш. Ще свириш парчето на молитвата и ще го изсвириш много добре. Казвате: „Да се молим много добре!“ Как ще свириш? Туй парче няма да го свириш, да мислиш, че Господ е някъде в центъра на земята. Вие ставате сутрин и се навеждате. Навеждате се и търсите Господа в центъра на земята, прегърбили сте се надолу и гледате. Казваш: „Не ме послуша Господ.“ Ти надолу си се навел. Този цигулар не е свирил хубаво.
"Здравословното състояние на човешката душа"04.01.1939г.
КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия
- Тук братът има една цигулка. Имате един инструмент, който е съвършен. Казвате: „Аз искам да бъда съвършен.“ Вие мислите, ако вие сте съвършени, всичко да имате. Цигулката е съвършена, но тази цигулка сама по себе си нищо не може да произведе. Може струните да са турени хубаво, и подпората, магарето и лъкът е съвършен. Всичко е съвършено в нея, но съвършенството трябва да се прояви. Трябва да дойде някой друг, извън съвършенството, да свири.
- Та казвам: Вие имате едно тяло, имате едно сърце, имате един ум, които съставят един инструмент, който трябва да употребявате. Най-първо трябва да ги държите в изправно положение. Ако тази цигулка се пукне някъде и се отлепи, тогава вече тя не може да произведе глас. Или ако всичките части, както са направени, ако не се държат в сухо, ако няма своя кутия или ако не я чистим от праха, не може да свири. Та казвам, човек трябва да работи над съвършенството. Вие имате съвършени работи, които Бог е направил. Ние сега се учим да работим над съвършенството, което Бог е създал. Всичката погрешка къде е? Ще видите един малък ученик, може да има един съвършен инструмент, но не знае да свири. Той не знае къде да тури пръстите по ръчките на тази цигулка. Тури на едно място – не е правилен тона. Тури на друго място, пак не е правилен. Той трябва да учи, трябва съвършено да свири и да произвежда ония, правилните, чисти тонове на цигулката. Не само да ги произвеждаш, но трябва да знаеш какво съчетание трябва да направиш. Не е въпрос само да изучиш музика. Да кажем, знаеш цялата стълбица. Туй съчетание на седемте тона знаеш, но трябва да знаеш кои тонове с кои си хармонират и в даденият случай да знаеш как да ги вземеш.
"Най-малкото и най-голямото"18.01.1939г.
КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия
- Та казвам, вие имате някои мъчнотии, някой път. Аз искам да ви дам един пример: Аз имам една много хубава цигулка, но в цигулката има една позиция. Даже и един виртуоз, ако я вземе, той ще прилича на едно дете, което почва да свири и тоновете са така неопределени, че човек може да стане смешен. Много малка разлика ще има от едно начинаещо дете. Ако вземеш друга позиция, може да бъдеш виртуоз, но ако вземеш тази позиция, ще бъдеш простак. Сега аз намислих горе да ви дам един пример. Ще извадя цигулката да видите как човек може да стане глупак на цигулката. Не че искаш да бъдеш глупак, но като вземеш тази позиция, не излиза нищо, както и да свириш, всички тонове са смешни. В човешкия живот има една такава позиция. В света наричат това положение: каквото пипаш, не върви. Тогава, не че нямаш добро желание, но пипаш там, дето не трябва.
"Най-умни, най-чисти и най-силни"22.02.1939г.
КНИГА: Славата Божия, Царството Божие и Волята Божия
1940г.
- Сега аз донесох цигулката си, за да ви дам един пример. Има хора, които се прехранват с цигулката. Добре знаят, че като посвирят, храната им идва. Цигулката е направена от горделиво и много честолюбиво дърво, трябва да се пази. Ако малко я обидиш, не свири. Трябва много хубаво да я пазиш. Аз държа цигулката много внимателно, това е един начин за възпитание. Тя не обича да я обиждаш. После и лъка ще пазиш. Който обижда цигулката си, той не прокопсва. Ще я пазиш, ще я държиш много нежно. Като я хванеш, няма да я стискаш, нежно ще се отнесеш. Тя не обича да я стискат. Като вземеш лъка, ще бъдеш много внимателен. Ако не правиш така, както тя иска, току виж се отлепила, пукнала се някъде. Щом не свириш хубаво, хората нито пет пари не дават за тебе като цигулар. Ако обичаш цигулката, веселие, ред и хармония ще има вкъщи. Музикантът, ако обича цигулката си, и жена му ще го обича, и децата му ще го обичат; ако не обича цигулката си, жена му и децата му няма да го обичат. Че тя създава най-хубавите тонове. Съединени са тук растенията и животните. Като свириш на тази струна, най-първо съкращаваш струната, образуваш известни тонове. Ти може да повишиш тоновете, като стегнеш цигулката. Може да образуваш четири, пет тона. Трябва да знаеш, че до известно място само можеш да обтегнеш струната. Ако потегнеш повече, струната ще се скъса. Струните представляват човешката нервна система. Цигулката е човешкото тяло. Струните са нервната система, по която човешкият ум работи, свири. Като напрягаш нервната си система, ти няма да преминаваш границата на туй нагласяване. Ако стегнеш повече, струните се скъсват. Казвам, всеки един от вас трябва да е цигулар. Цигуларят да изучава нервната система, понеже там, като минава енергията, се образува човешката мисъл. Всяка една мисъл съставя един тон. Всяко едно чувство съставя един тон. Всяка една постъпка съставя един тон. Вие имате най-вече три вида музика. Има една музика, която аз наричам органическа музика. Тя създава човешкия организъм. Има и психическа музика. Статическата музика е механична. Тя може само да даде подтик на движението. Когато говоря за органическата музика, разбирам онази музика, която влияе върху чувствата. Щом говоря за психическата музика, разбирам музиката, която влияе на човешката мисъл. Двете музики - механическата и органическата, са отражение на психическата. Музиката слиза отгоре надолу.
"Три вида любов"22.05.1940г.
- Тая сутрин изпращам си цигулката. Една млада и една стара сестра се спречкаха за цигулката. Спор е кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще предаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, млад да я носи. Аз вземах страната на цигулката. Отварям прозореца и казвам: оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. В реда на нещата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остаряла е. Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска.
"Една седмица в рая"09.10.1940г
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
- Сега някои казват, че не трябва да се молим. Ако някой ученик по музика, който обича музика, иде при един учител по музика, ако има обхода, иде и каже на учителя, че иска да го учи. Когато този учител види, че ученикът иска да се учи, веднага ще започне да му преподава. Ако ученикът се покаже че знае, тогава учителят ще каже: „Ти не си за мене.“ Завежда бащата на Паганини своя син при един знаменит френски учител. Учителят бил болен и бащата влиза при него да се споразумеят за цената на уроците. В другата стая, където бил Паганини, имало една цигулка. Паганини взема цигулката и почва да свири. Учителят го пита: „Кой свири?“ Бащата казва: „Синът ми.“ (Учителят казва): „Аз не мога да го уча.“
"Живот, сила, здраве"04.12.1940г.
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
1941г.
- Трябва да е роден човек, като хване цигулката. Някой и да се учи 30 години може да вземе вярно тоновете но онзи, който е роден истински цигулар – неговият музикален двойник излиза и влиза в ръката на цигулката. Още като тури пръстите – те се привличат на цигулката точно на мястото, както желязото залепва стърготините, така залепват и пръстите.
"Ще ви бъде"18.01.1941г.
КНИГА: Всеки ден по една добра мисъл
- Ако цигуларят вземе цигулката – той свири. Когато цигулката я вземат – тя иска да свирят на нея. Трябва да се образува една вътрешна връзка между мене и цигулката. Тази връзка в какво седи? Че аз трябва да зная да разклащам жиците на цигулката. Жиците трябва да знаят как да разклащат въздуха. Тогава се образува един тон, може да го възприемеш чрез ушите. Казват, че този е един добър свирец. Сега вие свирите на пианото. То е така нагласено, но я вземете една цигулка, да видите колко е мъчно да вземете верен тон. Вие имате вашия ларингс*, имате и жици там, трябват ви години да се научите как да ги съкратявате. Защото, ако не знаеш как да съкращаваш, няма да можеш да пееш. И тогава другите няма да бъдат доволни. Има известни думи, след като ги изкажеш – имат точно отрицателен характер.
- Гледаш друг – скромничко облечен, но свири хубаво. Като свири този музикант, само музиката седи в съзнанието му. Миналата вечер бях на един концерт, свири две парчета от Паганини, майстор, млад цигулар. Но казвам: Колко време му е взело да взема верни тонове, да ги взема и двойни, и тройни акорди* тъй вярно, пък и подражанието изважда различни тонове. Някои мислят, че е лесна работа. Много трудна работа е. Казвам:Ако всичките хора (са) такива майстори, като него да свирят. Най-първо излиза непознат цигулар, публиката го гледа, но изсвири Паганини (и) всички започнаха да ръкопляскат. Отвори се и той, и всички се отвориха, но знае да свири. Ако не знае да свири тъй хубаво, публиката няма да се отвори. Свърши се концерта, не стават, седят всичките, не си отиват. Един седи до мене и казва: ”Българинът, докато не извади нещо вън от програмата, не си отива”. Там имаше един господин, доста благороден човек, но потиснат от жена. Толкоз чувствителен, толкоз нервен. Тя седи, по мъжка линия върви, един генерал. След като свири този цигулар, малко му стана весело, забрави жена си, забрави генерала, започна да гледа весело, да ръкопляска, обтегна се лицето, дойде на себе си.
- Та казвам: Божествената мисъл трябва да дойде, както този цигулар, да влезе и да се отвори човек. Но трябва ушите да се отворят, да не са тъй заглъхнали. аз бих желал да се учите. Като говорим за любовта – да ти е приятно.
"Учение и служение"05.02.1941г.
- Спираш се върху погрешките да свириш. Вие, когато започнахте “Махар Бену Аба”, понеже сте свикнали органът или цигулката да ви помага, понеже няма тия помощници, току изведнъж “Махар Бену” не върви. Едно колебание има и към края малко се пооправи. Започнахте с едно колебание. Че и една цигулка, и тя няма да вземе вярно. Цигуларят трябва да нагласи струните, времето, ако е влажно, разпущат се струните. Ти може да туриш на същото място на цигулката и тонът няма да бъде верен. Казвам: Преди да пеете, човек трябва да се нагласи малко, всеки да си има по един камертон*
"Слушайте съвета"19.02.1941г.
1942г.
- Като срещна един човек, аз се радвам, че имам една възможност да се проявя. Намеря накъде някоя хубава цигулка, цигулар съм. Като намеря цигулката, радвам се, че може да взема тази цигулка да посвиря на нея. Възможността на добрия човек е онази цигулка на цигуларя, който досега е нямал възможност да се прояви. Доброто е цигулката. Що е доброто? То е онази хубавата цигулка, която ти намериш, за да свириш на нея. Ако знаеш да свириш, тогава от тази цигулка ще извадиш хубавите тонове. Ти ще се прочуеш, всичките хора те знаят. Ако не може да намериш тази цигулка, ти не може да проявиш доброто, ти не може да се прочуеш. Доброто е, което ще накара човека да се прочуе. Казвам: В живота човек не може да бъде здрав, ако не е намерил доброто. Той не може да е умен, ако не е намерил доброто. Цигуларят трябва да свири безпогрешно. Като започне да свири, всички, които го слушат, пък и сам да е доволен. Аз като свиря, сам да съм доволен. Аз като съм доволен, и другите ще бъдат доволни. Когато вие правите добро, трябва да сте доволни от себе си. Или казано другояче: Бог, Който живее в тебе, да е доволен. То е най-малкото добро. Целия ден ти си весел. Направиш нещо, казва ти: „Не е добро.“ За пример, аз свиря, взема фалшив тон. Това е погрешка, но казва: „Този тон не е верен.“ Значи вярно трябва да взема тона. Знаете ли колко пъти излизат недоразумения между хората? Ти ако не знаеш как да говориш, повишиш си гласа и човекът се обиди. Казваш грубо: „Какво искаш?“ Кажеш внимателно: „Моля, какво искате? Моля, какво обичате?“ Най-малкото добро. „Какво искаш? Нямам време, аз съм зает, аз съм човек на служба. Нямам време сега да се занимавам с глупави работи.“ Представете си, че вие държите конкурс, за да постъпите в един симфоничен оркестър, първокласен. Знаете колко мъчно се влиза в такъв оркестър? И в живота вие сте извикани да правите добро. Гледам, първо обикновени сте. Първокласни артисти трябва да бъдете, не е лесна работа. Най-малката добродетел е да те поставят на изпит да свириш. Едно парче ще ти дадат. От това парче ще зависи да те приемат в оркестъра или не. Ако те приемат, работата ще тръгне наред, ще знаят, че ти си добър свирач. Ако ти знаеш да живееш добре, ще те приемат в оркестъра, ще имаш място на свят. Ако не знаеш да живееш добре, ти ще бъдеш един, който не си турен на никаква служба. Сега, най-малкото зло кое ще бъде? Представете си най-малкото добро. Този големият цигулар в света. Гениалният цигулар много скромен минава. Той оставя всичките да свирят и той най-после свири. Които не са гениални, по-рано свирят. Като дойде цигуларят, вземе позиции, свири на две струни, на три струни, свири двойни акорди. Какво значи двоен акорд в музиката? Двоен акорд – впряга ума и сърцето на работа. В музиката има двойни акорди. В органическата музика двойните акорди колко мъчно се вземат. Колко мъчно е да туриш и ума, и сърцето в хармония. Понеже в двойните акорди сърцето особено бие, особен темп има. Вие не сте изучавали биенето на сърцето. При разните чувствувания, при разните мисли темпът на сърцето е различен. Сърцето не всякога бие еднакво. Когато си радостен, сърцето бие по един начин; когато си тъжен, бие по друг начин. Представете си, че дойде един голям цигулар. Ние всички можем ли да бъдем цигулари? Не можем да бъдем. То е вече в една система. Да кажем, един може да бъде много добър цигулар, друг може да бъде много добър пианист, трети може да бъде китарист, или флейтист, или може някой да бие тъпана. Не всеки може да знае да бие тъпана. Казва: „Много проста работа.“ Да знаеш да биеш тъпана е да даваш тон на цялата музика. Тъпанарят ако цяла седмица не е свирил, ако не е бил тъпана, милиони прашинки са се събрали на тази мембрана. Като удари първия тон, всичките прашинки отскочат. Когато всичките прашинки отскочат, този тъпанар добре е ударил тъпана. Когато удари така, че половината отскочат, не е ударил хубаво.
"Най-малкото добро".10.06.1942г.
- Сега трябва да се учите. Вие имате един инструмент. Ако вие не знаете да свирите с вашия ум, ако вие не знаете да свирите с вашето сърце и с вашето тяло, музикални ли сте? За пример, имаме инструменти като арфата, които са перпендикулярни, най-хубавия, най-мекия тон има. След туй имаме цигулка със съвременен лък, имаме и пиано. Всички тия инструменти са допринесли. Благодарение на пианото светът е по-добър, благодарение на цигулката светът е по-добър. На цигулка който знае да свири, той помага на света. Разнасянето на тия тонове омекотява човешкия характер. По който и да е начин, каквато и да е човешката музика, тя е едно благословение за хората. Някои казват: „Светски песни.“Казвам сега: Как е вашата арфа? Сърцето ви как е? Сърцето е вашата арфа. В мисълта си вие не знаете да свирите. Вашият мозък е едно пиано. Вашата душа, това е една цигулка. Цигулка е човешката воля. Сърцето е арфа, човешкият ум е пиано. (Учителят нагласи цигулката си и свири, взема отделно тонове.) Какво означава това? (Учителят свири.) Българинът, който не е знаел, който изменил тази хармония. (Учителят свири българска песен.) Той се оплаква: „Лоши времена, лоши години, неразбрани хора, какво ще се прави, какво ще се прави?“ Ще ваксаш обуща. Какво ще се прави? (Учителят свири жива българска песен.) Той търси един начин, блъскане от единия бряг на другия бряг, няма разрешение на този въпрос. Как няма разрешение? Отклонил се той от Божествената хармония. (Учителят свири ритмично.) Движение, казва. Всеки от вас трябва да свири на своето пиано или на своята арфа или на своята цигулка. Като станете сутрин, да чуя, да чуете от арфата, пианото и цигулката. Туй, което ви свирих, ще почувствувате какво означава. Туй, което сега ви свиря, ще почувствувате след 2 години. Музиката расте. Посаждаш семе, то трябва да израсте. Трябва да се посаждат хубавите мисли, хубавите желания и постъпки; след няколко години ще израстат. Казвам: Посаждайте сега. Сутрин като станете, посаждайте на пианото. Сутрин като станете, посаждайте на арфата. Сутрин като станете, посаждайте на цигулката и светът ще се оправи.
"Заслужава да прави добро"22.07.1942г.
- Ако един цигулар стяга струната на своята цигулка и така я стяга, че тя се скъса, може да го удари. Никога да не обтяга струните до крайния предел, понеже е опасно. Много цигулари са пострадали в очите. Аз имах такъв един случай. Скъсала се жицата и го ударила в окото. То беше в 66*. Ако се скъса струната отдолу, е безопасно, но ако се скъса отгоре при ръчката, може да го удари право в окото. Трябва да разбираме законите на своето тяло, законите на своето сърце.
"Ден на почивка и ден на радост"30.09.1942г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том І
1943г.
- Сега допуснете, че вие сте баща и сте купили цигулка на вашия син, купили сте и хубав лък да свири, но той не свири. Като дойде някой, той извади кутията, отвори я, покаже цигулката. После пак я затвори. Бащата казва: „Този син отвори кутията“. Показва цигулката – казва, че баща му му купил цигулка и пак я затваря. Но това не радва бащата. Той не е купил тази цигулка, да я показва на хората. Той иска син му да се научи да свири и когато се научи да свири хубаво, нему му е приятно. Казвам: колко е хубаво да знаем как да говорим. Че то е свирене на тази цигулка. Ако ти не знаеш добре да говориш, ако ти не знаеш добре да мислиш на цигулката на ума, ако имаш едно сърце и не можеш добре да чувстваш – чувстването добре, то е свиренето в живота, активност в живота – ти не знаеш да свириш на твоята цигулка. „Учителят трябва да ни научи“. Учителят трябва да ни научи, когато ученикът иска, когато има желание непременно да учи. Може да научиш, но трябва да имаш едно горещо желание, да мислиш право. Като мислиш право, веднага ще почувстваш една вътрешна радост в душата си.
"Път за всички"10.02.1943г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том І
- Опитайте се да свирите на цигулка според всичките правила, които са турени от сегашните музиканти. Главата ви ще побелее. Някой път 30 години трябва да посвети човек, за да изкара хубави тонове от цигулката. Да ви приведа пример. Нали знаете какво са клепала. Едно време имаше дървени клепала. Хората изучаваха кои дървета са музикални и от музикалните дървета направят клепала. И с две чукчета удрят по клепалото трака-трак и ще се чуе гласът надалече. Обикновеният човек, който няма разсъждение, казва: “Това е дъска, клепало”. Но онзи човек, който е умен – италианските майстори са ходили при старите клепала да ги изучават и от старите клепала са направили най-хубавите цигулки, понеже тези дъски са станали от упражненията музикални. Трябва да знаеш в каква посока са нишките на дървото. Тези нишки предават енергиите по-лесно. Енергиите в дървото се предават по-лесно в известни посоки. Един разумен човек от едно клепало ще направи една хубава цигулка, една хубава ръчка, ще тури четири струни и тогаз най-хубавите звукове могат да се изкарат от това дърво. Човек има едно тяло, и ако от това тяло не можеш да изкараш най-хубавите мисли, чувства и постъпки, ти не си много умен човек.
"Добър, справедлив, красив и разумен"05.05.1943г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
- Някой иска да изучава музика, като иде при професора какво иска при пеенето? Глас иска. Като изучава някой инструмент, цигулка, пиано, китара или арфа или какъв и да е инструмент, иска да владее инструмента, да е даровит, защото не всички хора са еднакво даровити. Някои са даровити. Казва някой, че свири на много инструменти. Може да свири на един инструмент “Цвете мило”, но да свири хубаво, е въпрос. Да владееш един инструмент, трябва да вложиш душата си в него и трябва да разбираш законите.
"Възпитателен метод"19.05.1943г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
- От трептенията, от обръщенията зависи бързината на движението. Като вземем по-горните тонове, вземаме по-дълъг път, по-големи постижения имаме. Казвам: най-първо трябва да бъде настроен умът ви. Кой е основният тон на вашия ум? Кой е основният тон на вашето сърдце? Кой е основният тон на вашата душа? Кой е основният тон на вашия дух? В цигулката имате 4 струни, които са основни. Първата струна “сол” взема мястото на баса. Втората струна “ре” е, която взема мястото на тенора. Третата струна “ла”, която взема мястото на алта, и четвъртата струна “ми” взема мястото на сопрана. Имате “сол”, “ре”, “ла”, “ми”. “Сол” има 192 трептения. “Ре” – 288. “Ла” има 426,7. “Ми” има 376 трептения. В цигулката има 4000 трептения, близо три октави и половина. Казвам: ако цигулката е нагласена, тогава може да свирите добре. Ако не е нагласена, никаква музика не може да излезе. Същият закон е и с енергиите на ума, сърдцето, душата и духа. И те вървят по известни пътища, които трябва добре да ги разбираме. Не че тия работи сега ще научите. Вие ги имате в себе си. Ако мислите сега да изучавате музиката, тя е изгубена работа. В музиката някои имате повече, някои имате по-малко. Някои сте работили повече, някои сте работили по-малко. Кои са причините във вас, гдето някои не сте работили в музиката? Кои са били спънките? Сега имате най-добрите условия. Казвате: “С пение работа не става”. Какво става без пение? Само човек, който е музикален, той работи. Без музика животът е страдание, с музика животът е радост. С музика на ума животът има едно изражение, с музика на сърдцето животът има друго изражение. С музика на душата има трето изражение. И с музика на духа – четвърто изражение. Когато тия четирите заедно дойдат, то вече е изявяването на пълния човешки характер. Музиката на духа дава сила, музиката на душата дава устой. Или музиката на душата възприема Обичта. Музиката на духа възприема Любовта. Музиката на ума възприема светлината. Музиката на сърдцето възприема топлината. Ти без музика на сърдцето не може да възприемаш топлината и ще страдаш. Без музика на ума ти няма да възприемаш достатъчно количество светлина и ще имаш тъмнина.
"Любов и обич 2"30.06.1943г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
- Аз бих съветвал музикантите да свирят как българите ядат. Паганини е подражавал как падат капчиците и както падат, така ги подражавал. И гръмотевицата подражавал. Аз бих желал музикантите да свирят както яде българинът. Има едно цъкане. Като свири музикантът, да чувстваш, че българинът яде. Лъжицата, както се движи, да показва паницата ти – майсторлък се иска. Силата на Паганини е била в това, че е бил майстор в подражанието. Имал тази способност да подражава. Така майсторски можел да подражава, че като пее една певица, и като свири той с цигулката си, не може да разпознаеш къде свири Паганини и къде пее певицата. Подражавал е как лаят кучетата. Не може да познаеш куче ли лае, или той свири. Подражавал е как петелът пее. С цигулката е изразявал кукуригането, как реве магарето, като че петелът е в цигулката или като че магарето е в цигулката, тъй майсторски е подражавал. Като турял хармонията с тия дисонанси в Природата, излизало нещо чудно. Всички се учудвали. Подражавал бурята, светкавицата, и като свири, чувстваш, че светкавица има. Капките удрят в прозорците, така ги подражавал, като че падат на покрива. Там е силата и майсторството на Паганини. Та казвам: и вие подражавайте Природата.
"Основа за вечността"28.07.1943г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
- Като дойде една болест, ще бъдеш майстор, ще ў свириш. Като отишъл Паганини в Италия, прочул се със своето свирене. Италианските музиканти, които били видни, направили едно парче, турили най-мъчните работи за свирене и поканили Паганини на едно угощение. Дали му това парче да свири. Той като погледнал, се усмихнал, видял, че искат да го хванат дали може да свири. Той го изсвирил, като че пребил. Тогава го признали, че е майстор. Ние се намираме в положението на Паганини. Ще ни представят едно парче, ако го изсвирим, майстори сме; ако не може да го изсвирим, не сме майстори, не сме толкоз видни.
"Добри слуги"04.08.1943г.
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
- Имате ключа “сол”, това е знак, цигуларите го имат. Ако не знаеш къде да го туриш, няма да знаеш как да наредиш нотите. То е цигулен ключ. Цигулният ключ го наричам женски ключ. Басовият ключ е мъжки ключ. Цигулният ключ е динамичен, пълен с електричество. Басът е мъжки – магнетичен. Как ще разберете какво е женски ключ? Представете си, че това е врата, които са много деликатно направени, с деликатни ключалки, а имате друга врата, голяма, с голям ключ. Някой път може да си пукнеш главата в нея. Коя е била причината, за да пишат нотите на петолиние, над която и под която има спомагателни линии. В Природата този ключ го има. Животът има цигулен ключ, аз го наричам органически ключ. Има психологичен ключ, има и ключ на душата, има и ключ на духа. Има ключ на човешкия ум, има ключ на човешкото сърдце. Сърдцето се отваря, умът се отваря, душата се отваря, нямаш този ключ, нямаш основа, откъдето да започнеш. Започнатата работа е потик. Всякога потиците идат отгоре.
- Аз имах един познат американец, д-р Кори, посещавах го, ходех му на гости. Той имаше повече от 20 цигулки, старинни цигулки и за всяка се интересуваше да си дам мнението. Онзи, който ги е правил, не е бил голям майстор. Дойдох до убеждение, че с една стара цигулка, много мъчно се свири. Хубави са, имат възможности, но с една стара цигулка трябва дълго време да свириш. Много своенравни са старите цигулки. Нещо има хубаво, но е скрито.
"Факти, закони и принципи"11.08.1943г.