Влизане

Влизане

„Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие."'1)

Ще прочети 8 гл. от Посланието към римляните и ще я свържа с 5 стих от Евангелието на Йоана, 3 гл. : „Ако се не родите от вода и Дух." – Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов свет. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Буквата „Р", с която започва думата „раждане" е йероглифен знак и означава ръката, която хваща, държи нещо. Нима видният писател или поет, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима знаменитият философ, като взима перо в ръката си, не държи нещо велико? Нима прочутият и славен пълководец, като държи сабя в ръката си, не мисли за нещо велико? При все това, обаче, има една голяма опасност за човека, да не изпадне в дребнавостите на живота, които произтичат от проявите на неговото животинско съзнание. Всички хора не разбират еднакво свещените книги. Това зависи от много обстоятелства: от устройството на човешкото тяло – от неговия мозък, от някои наследени черти на родителите, както и от закона за прераждането или от закона за кармата. Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. За да се разбере, как става това отклонение, изисква се дълбока мисъл. Разрешението на този въпрос не е за дъща, нито пък за хооа, които се хранят още с млъжо, или се занимават съ

• ) Иоама 3:5

4

обикновени работи в живота. Той е философски въпрос, който не се отнася до хората, които мислят само да се осигурят. Всеки човек, който е дошъл на земята, все мисли да се осигури по някакъв начин, но той трябва да знае, че мисълта за осигуряване се дължи на велик вътрешен импулс в съзнанието.

В човека има нещо Божествено, което иска да го осигури и го тласка в известна посока, но той, като не разбира това, изпада в положението на онзи индуски философ, който се разговарял с хората чрез движение на ръцете си. Обаче, когато трябвало да се разговаря с някого,, нито той разбирал движенията му, нито него разбирали. Този философ жив-бл в времето на един от древните царе. Царят на държаватаг . в която живъчл философът, бил брамин. Като се научил, че в царството му имало такъвъ-човек, който могъл да се разговаря и разбира по движения на ръцъч^в, царьт повикал единъ-от своите жреци, служител на Брама, и му ка-зал: „В моето царство живее един философ, който може ца се разговаря с хората и да ги разбира само по движенията на ръцег им, затова^ искам да намЪриш нъжой, подобен на него, съ-разбиране на това изкуство, за да се поразгово-рят и двамата пред мене. Ако не намъриш такъв чов/бк в царството ми, ще изгубиш моето благоволение." Замислил се жрецът, д"б ще намери такъв човек. Един ден минавал покрай една бръснарница. Бръснарьт, като го виделъ> толкова замислен, спръ\п го и му казал: „Братко, защо си толкова замислен?" – Остави ме, та не е твоя работа. – Отде знаеш, може-би ще ти помогна с нещо? Кажи ми само, какво те мъчи*. Жрецът му разправил всичко. – Не се безпокой* аз мога да се разговарям с хората чр-ьз движение на ръцъ"ГБ и ги разбирам;' ще мога да се разбера и с този: философ. Жрецът се зарад-вал и се вернал при царя с радостната. въхтьг

5

че намърил човек, който можел да се разговаря чръз движения на ръц. Царьт извикал «бръснаря и философа и ги накарал да заста-наг на известно разстояние един ог друг и юттам да се разгозарят. Разговорът започнал: философът дигнал единия си пръст нагортб, а бръснарьтъ – двата. Посл философът дигнал едната си ръка нагор, а бръснарьт му отгово-рил с двът си ръц, като поставил едната над другата. След този разговор царьт запи-тал философа; „Чакво каза на бръснаря с ди-тане единия поъст на ръката си?" – - Казах му, -че има само Едно същество в света, което управлява всички работи. – - гЛми той какво ти отговори? – Той ми отговори, че двт^ същества управляват -света: Бог и царьг. – Ями посл какво му каза,$ като си иодигна ръката нагор? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с дв"вт"к си ръц, че слъ\д дъжда тр"вва ще поникне. Тогава царьт казал: няма какво да се мисли повече., добъо фипософ е този човек. След това той -се обърнал към боъснаря и го запитал: какво-ти каза философът, като дигна пръста си нагоре – Той каза, че ще ми извади едното око. – Ти какво му огговоои? – Че ще му извадя и двЪт. – Посл"Б каго дигна ожкага си нагор, какво разбра <от философа? – Че каго ми извади окото, пет души ще дойдат в негоза защита. – Ти какво му отговори? – Като извадя и двътъ" му очи. де-•сет души ще ми дойдат в защита.

Казвам: някои ог съвременните религиозни хора се намноат а положението на бръснаря и философа. По същия начин и много мъже и жени, учители и ученици изпадат в подобно поло-гжение и тълкуват нъчцата по своему. Питам: как разбирате св4та – като философа, или като бръснаря? Днес цъОтият сзът е пълен с бръснари. Т казват: обвеете този човек, объсете он-:зи човек! Най-лесният занаят е бръснарството. ЯГовикате бръснаря дома си, и той веднага снима

б

брадата ви. Какво изкуство има в това? Наточил бръснача си, намаже лицето с сапун и снима зсичките косми. Питам: бръснарьт по този. начин разрешава ли въпроса за никненето на< космит%? – Не. Напротив, колкото повече се бръсне брадата, толкова по-дебели и груби стават. космитъ" й.

„гАко не се роди някой от вода и Дух." – За да се разбере смисъла на раждането, изисква. се чов-бк с висока култура, а не с разбирания като на бръснаря. Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: н-Ьма нещо особено в. процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това) е поверхностно схващане на нъчцата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: ,„жени мома да не е дома". Или, когато искат да. похвалят н"бкой момък, казват: „левент момък, като планина". Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на. н-Ъкой момък може да бъде като планина; ми-съльта му може да бъде велика и мощна, но той; сам, по форма, не може да бъд^ като планина., При процеса на раждането духът засъта мощното, великото в човека. Всеки, който иска да верви в Божествения път и да стане „човекъ" въ-пълния смисъл на думата, най-първо тр-вбва да бъде безстрашен. Второт*о качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте: животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество* само на човека. Срещате нЪкое куче, вирнало-опашка – верви. Виждате някой пуяк, разперил. опашка, верви гордо и казва: знаете ли, кой съм. аз? Знаете ли, какво мисля? Гледате н/Ъкой пЪ-тел, качил се на бунището, кукурига и: си мисли: нема друг п^вец като мене! Дали тючно така мисли пътелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: илиг петедът е прав, че като него пЪвец^ нема, или|

7

моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпю човек за известна Истина, той трябва да бъде см^л. Страхливите хора не могат да бъдат. справедливи. Чов-Ькът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливият чов^к не може да се разчита. Дойде ли до нЪ-кое опасно место, той веднага ще избъта. Страх-ливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени*. не минават двъ1 години, и той избътва, не издържа на обещанията си.

Ще ви разправя един пример, да видите;, доколко страхливият момък може да издържи в своята верност и безстрашие. Един млад. българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но требвало да минат през една; голема, гжста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Дз съм силен, безстра-шен човек, н-^ма да те оставя сама, при каквото положение д$ изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка. Момъкът веднага се качил на едно дърво и оттам казал на своята възлюбена: Не се плаши, не мърдай, аз оттук ще цъкам! Неговата възлюбена била умна мома. Тя веднага се прострела на земята и се присторила на мъртва. Мечката се приближила^ до нея, подушила я и казала: Слушай, не се жени за своя възлюбен. Яз дойдох да те избавя от него.

И сега, някой казва: аз имам висок иде* ал. Питам: как постъпваш с своя висок. идеалъ – на дървото отгоре ли го закачваш, или* го заравяш в земята, да израсте, да се развие». да цъвне и да даде плод? Кое е по-хубаво: да оставите житното зърно да седи в хамбара, или да го заровите в земята? – По-хубаво е да го-

8

зарови* в земята, отколкото да го оставите в хамбар. Идеалът на житното зърно не е да седи в хамара. Ако посаденото зърно или сЬме израсте Vустои на всички бури, на всички снегове и дъж^ве, то има висок идеал.

Ч^то ние уподобяваме външната, видимата природ, на разумния невидим свет, чрЪз който Бог въздействува на нашити души. Сега нЪ-кои пиат: Верваш ли в Бога? – В кой Бог? В св^-а има много богове. Още ог най-стари времен! хората си създавали богове, пред които падалиНа колене, молили им се, темян им кадели но т"Б не ги чували – никакъв отговор не получавали на молитвата си. Днес, същитъ-хора, с, сзоите атазистически мисли, казват: мо-лим о на Бога, но Той не ни чува. Казвам: мо-лят с< тези хора, но на някой от многото богове, К1ИТо не са живи. Ухото на Ж^вия Господ е толкеза чувствително, че ако Му се помолите от съ^це, с пълно смирение, с вътрЪшна чистота и благоговение, какзого духовният чо-век т^ебза да има, вашага молитва непременно ще бж|е поиега. Обаче, молите ли се на Бога, а същезр^менно мислите, как да използувате този – онзи, молитвата ви н-вма да бъде приета. Това не е чсзЪщина; това и животните вершат. Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действували никога в минало о, действуват в настоящето, ще д"бйст-вуват и в бъдещето, Пъовият принцип е обикновено^ човешко съзнание, което работи за смекчаЕане на твердия елемент в човека. В това съзнание има само две точки: едната, ог която ч0зек излиза и втората, към която отива. В това съзнание човек пътува само вечерно време, като се ръководи в пътя по втората точка. Щом дойде до нея, той се спира и казва: сверших работата си вече! А по-нататък, ка-къв е външният свет, какви условия за развитие имЧ( това не влиза в кръга на обикновеното

9

съзнание, което се изразява с права линия. Правата линия представлява граници на плоскостта или отношения между дв"б разумни същества.

Вгорият принцип представлява преходно състояние от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чръз плоскостта. В това отношение животните имат съзнание, но нямат самосъзнание. Следователно, съзнанието, което представлява живог на правата линия, не се движи изключително в границата на правата линия, но се движи въ< посоки извън правата линия, като образува плоскост. Тази плоскост граничи пак с поави линии. Щом човек излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието. Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито с снът. При това положение, д~бто и да отиде човек, той вижда н=)вс-бкъд"б снът, не намира условия за работа. Такоза е положението на съвоЪменния човеж. Такива с^ условията, при които той днес живее, Нъжой казва

ледено е сърцето ми, нямам условия за живог. Заидо? – Зима е вън. Погледнешъ

от прозореца, всбки се свил в стаичката си, наръзал си малко дръвца, постоянно подклажда огъня си и за никого отвън не мисли. Отеън се издазаг закони, лоопов"Ьдват се учения, а от-вжгръ1 – всъжи вл"Ьзъл в себе си и само за себе си мисли. И сл-Ьц всичко това, иди хлопай по чужците врати. Некъде ще те приемат, а нъжж-д", и десет. пжгК да хлопаш на вратата им, нито ще те чуят, ниго ще ти отеооят. Имашъ

. нужда от не до, минеш покрай някой човек, помолиш му се, той казва: махни се оттук! С това той иска да каже: аз разоешавам само своя въпрос, а не и еоя. Дрнекжце този чоаек е поав. Всеки сам тоебза да разрешава въ-поосите си. Когато казваме, че тоебва да поавим добоо, н^е не подразбираме ззкоча на самосъзнанието. В живога на самосъзнанието съществу-

10

ват само понятията за добро и за зло, но тамт не съществува правене на добро. Човек, който живее в самосъзнанието и прави добро никому казва: аз ще ти направя едно добро, щетидам пари на заем, но с 25 °'0 лихва. Трябва да зна еш, че аз съм добър човек, не ти искам 30 0|0 лихва, както другите хора, но само 25 0!0. – Да, това са пари, взети с сложна лихва. Питам: в какво седи доброто? То е все едно да имаш само 10000 лв. дълг за къщата си, който сл-Ъд време нараства толкова много, че продават къщата ти. Наблюдавайте, напримт^р, как живе-ят съвременните хора, какви отношения се за-верзват между т^х, на каква база се поставят и разр*вшават най-сериозните въпроси. Некоя мома иска да се жени. Какво правят близките й? Харесат един момък и гледат, дали той е здрав, снажен, цали е богат, има ли къща, пари и т. н. Дко момъкът отговаря на т"взи условия, казват: отличен човек е този момък! Когато избират мома, също тъй гледат, дали е здрава, снажна, богата и т. н. Яко и тя отговаря на т^зи условия, казват: отлична е момата! В тези разбирания за живота нема никакъв моралъ-В живота на самосъзнанието човек се учи чрез страданията. Само чрез страданията той познава, че в света има още по-велико състояние от това, в което днес се намира. В това състояние, именно, човек може да разреши великите проблеми на живота. Днес могатъдадой-дат най-велики поети, учени и философи да го-ворят на света, но с това въпросите не се раз-решават. В умовете на съвременните хора трябва да стане велика вътрешна промена. В умовете на майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, трябва да стане коренно преобразуване. Не е достатъчно човек да съзнава само, че е грешен, че се е опетнил, че е ял и пил, че е паднал в локва и се окалял. Съзнае ли, да изправи погрешката си! Това е важното. Някой

111

казва: аз съзнавам, че съм грешен, призна-вам греховете си. Кой лихвар не знае, че взима». лихва повече, отколкото трябва? Кой мъж не шае, кога се отнася зле с жена си, но казва: жена е тя, трябва да се подчинява на мъжа! Когато некоя жена има дълъг език, не знае ли^ ти това? – Знае. Обаче, каквото мъж й донесе, 1я все недоволна остава. Човещина ли е това? В какво се проявява благорсдният човек?И след нсичко това, когато им дойдат гости, мъжътъ-казва: добра е моята жена. Жената пък казва: добър, бл^городен е моят мъж. Това са думи, които се говорят само пред гостите. Щомъ-си отидат те, жената пак не е добра, и мъжът пак не е благороден. Жената започва: моят мъж е малко захласнат. Дойде ли Нова-година, Коледа, или Великъ-ден, той нищо не ми купува, никъд"Б не излиза с мене – нехранимайко. Така се оплаква жената прт^д съседките си. Коя е побудителната причина, за дето тя говори лошо за мъжа си? – Крайното користолюбие. По този на-чин тя иска да предизвика съседките си да отидат при мъжа й, да го бутнат оттук – оттам,. да го заставят да й купи нещо ново. Де е мо-ралът в тази постъпка? Р\ко мъжът трябва. да се кара с остен да изпълни задълженията си, както заставят вола с остен да оре нивата,. д-б е тогава разликата между човека и животното?" Де е моралната стабилност в човека?

Казвам: като изнасяме и лошите, и добрите страни на живота, с това не го упрекваме..: Ние трябва да знаем, че това са преходни състояния на самосъзнанието. Самосъзнанието е про-цес на чистене. Да съзнаваш нещо, значи да.-се чистиш, да изплащаш дълговете си, да уреж-даш разбърканите си работи и да се приготовля-ваш за новия живот. Ето защо, животът на самосъзнанието е преходен. Някой казва: аз съзнавам, че имам пълг към своя народ. . – Какъв е този дълг? Да отидеш да се би-

12

еш за народа си. Като отидеш да се биеш за него, ще го освободиш ли? Кажете ми, от толкова хиляди години насам, кой народ се е освободил чр*кз войни, чр-вз бой и насилие? Тр-вбва да се бием, но как? Хората трябва да прт^дприемат едно велико сражение, една велика война! Кога? – Когато всички, като безброй малки рекя от разни посоки се слЕяг в едно голямо, велико море, или в една мощна, пълноводна р"вка, която д"бто мине, всичко напоява в св^та. Това значи война.

Врт^ме е вече човт^к да влЪзе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в козмическото съзнание. Сторед езика на Евангелието това значи да се роди човеж от вода и Дух Тук думите „козмическо съзнание" са заместени с ду-мигб „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново". С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, коз-мическо съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието. В самосъзнанието, като живот на плоскостта, ние представляваме страна на нЪчакзо гбло. Казват за никого: той е сграна. – На какво? – На куба, наприм-вр. Какво е кубъг? – Тбло, с определена форма, гоггЬмина, твердост, съ

-опр-Бд-Ьлен обем и т. н. – Да, но въпросите не се разръчиават с еъоди тт^ла. Какво раз^ша-ва днес златото? Какво разр-Ъшаваг къщит? Какво разр^шават паоаходитъ\ автомобили^ и аеропланите? Тъ" пазо"Ьшават нещо малко, но не разо"Ьшават същността на н-вщата; те не разот^-шават великия ииеал, към който се стреми

човешката душа. За в бъдеще, обаче, когато чо-в"ьк ще живт^е в козмическото съзнание, той ще

.дойде до правилно разоЪшение на въпроситъч Тогава н"вма да чакаме да дойде нъжой аероалан,

^да се заверти колелото и да тръгнем на път. Питам: с какво пътува слънчевата св-втлина?

кПо качъв начин се пренася слънчевата енергия

13-

през пространството? Учените хора казват, че светлината произвежда извт^стен род трептения» Съгласни сме с това, но кой произвежда тт^зи трептения? И как се произвеждат те? Учените* казват още, че светлината пътува с грамадна бързина и вследствие на това между частиците й се образува известно търкане. И това е верно, обаче, трябва да се знае, че движението на всбки пр-вдмет, на всяко тело се обуславя от участието на разумни същества. Колкото разумността е по-голяма, толкова и движението, предизвикано от тази разумност, е по-интенсивно.

И тъй, когато говорим за Любовьта, за Мъд-ростта, за Истината, за Правдата, за ДобродЪ-тельта, ние подразбираме Вечното Начало, Козми-ческото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в Неговите условия нашето тело ще се оформи и пресъздаде. Дпостол Павел казва: „Сега • имаме плътско тело, но когато дойде козмическо-то съзнание, ще се създаде духовното ни тело". Каква разлика има между плътското и духовното тело? – Плътското тело умира, а духовното не умира; плътското тело страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тело, а за духовното тело нема никакви противоречия. Духовното тело живее в вечна радост, з разбиране дълбокия смисъл на живота. То живее в Вечния Живот.

Сега, според законите на самосъзнанието ние казваме, че земята се верти. Питам: колелото на аероплана вечно ли се верти? – Не, колелото се верти, само когато аеропланът пътува. Знаят ли тогава съвременните учени, кой пръв заверте колелото на земята, да тръгне на път? Преди колко милиярди години земята излезе от своето пристанище и тръгна да пътува из пространството? След колко милиарда години ще стигне в друго пристанище? Когато се говори за-. пристанище на земята, ние разбираме, че тя е тръг-.

и

. нала от пристанището на обикновеното съзнание и се стреми към козмическото пристанище, дето ще пусне котва. За сега земята е дошла до средата на своя път. Още много път има тя да изминава, докато стигне в козмическото съзнание. Мнозина ще кажат; значи, много има да се чака. Н%ма зашо да се чака, но с нея заедно ще се пътува. Чов-Ьк, който чака, той не оаботи. За обяснение на мисълта си, ще ви представя следния контраст: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъдещето за самосъзнанието пък е настояще за козмическото съзнание. Следователно, ако некой човек седи и чака реализиране на своите идеали, без да рабоги, може да чака милиони годи-яи, но тъ* н%ма наготово да дойдат. Всеки, който схваща тази идея и живее според нея, той има условия да се подигне, той може да влезе вече в новия живот. Очите му веднага ще се отворят, телефоните му веднага ще заработят. Който влезе в козмическото съзнание, ще се на-мт^пи прЪц един свет абсолютно жив. Слънцето за него н%ма да бъде само едно светло те~ ло, но ще живее, ще му проговори на негов език. То ще почука на телефона му. – Кой е там? – Елате да чуете последните важни новини от слънцето. Това не са измислени, невъзможни неща, но действителни факти. Съществата, които живеят на слънцето, са разумни, те се движат в козмическото, в Божественото съзнание. Тия разумни същества, именно, са облекли слънцето в светла, хубава дреха и постоянно се .движат около него, да не би некои същества от по-ни-зък уровен се опитат да влезат в него. Опитат ли се да влезат в слънцето, те ги из-хверлят навън. И нашата земя е едно от съществата, които слънцето е изхверлило навън. Некога, в миналото, тя се е разбунтувала про-тив слънцето, и то я изхверлило вън от себе >си. И всички планети, които днес са извънъ

15

слънцето, са изпждени от него. Учените хора създават разни теории за образуване на плане-тит, но аз казвам, че слънцето ги е изпждило н-вкога от себе си и днес ги учи. Има планети, които са на разстояние милиони километри от слънцето. Какви закони ги държат в пространството? – Законът на земното притегляне. Да, има нъчдо, което привлича хората към един общ ценгър. Този център е козмическото. Божественото съзнание, чиято д-вйност е непртфивна.

Значи, всички т%ла в вселената са сверзани помежду си и представляват един общ, ве-лик организъм. Всички планети, които се под-чиняват на този организъм, същевр^вменно са и абсолютно свободни. Между мравката и чозъжа" няма никакво подобие, но има никаква вътр-вшна връзка. Съвременните хора не виждат тази вътр-вшна връзка между всички същества, понеже еждят за нещата от гледището на самосъзнанието и казват: защо сме се родили, и ние не знаем. Създал ни е Бог, но ни е забразил. – Не се знае, кой кого е забравил: дали Гос-под ви е забравил, или вие сте Го забравили. Чов-бкът в миналото се е проявил като непослушно дъте, заради което Баща му го изпждил вън, да се учи и да работи. Цъчпата съвр-вменна бъла раса днес е в положението на блудния син. Християнството дойде в сверта, за да покаже пътя, по който б-влата раса тр-вбва да верви, да я научи на закона на жертвата, чрЪз който може да се верне към Бога. Блудният син се вернал при баща си, но кога? – Когато вид^л, че господарьт, на когото служи, се отнася с него по-зл, отколкото с свинетъ^ си. Той не му давал да яде даже и от рожковиг на свинет-в, които пасъл. Питам: кой е доволен днес от положението си? Сегашният свет е пълен само с недозолни и болни хора, Ако отидете в н-вкои от съвр1зменнит-Б болници и клиники, там ще видите хиляди болни, от какви ли не болести,

16

нервни, органически, които лъкзрите не знаят, вече как да именуваг. Днес л-Бкарит се виж-дат в чудо: излъкуват една болест, дв-б се явят; излъкуват дв-б болести, четири се явятъ-и т. н. Сл"бд всичко това т казват: ние имаме. пред вид всички хигиенични мърки да не забо-лъват хората, да намалим процента на смърт--ността. Да, ако в едно отношение хората не умират, в друго отношение умират. Яко само> физически се подобряват, в друго отношение се-влошава положението им, сърцата им се ожес-точават, умът им губи своето равновесие. 14 след всичко това хората казват: свт^тът се много наплоди. Какво да правим? – Да отворим война! Отварят една война, като сегашната, в която избиха около 25 милиона хора. Посл за-почват да търсят виновника на войната. Кой е виновникът на войната? – Човешкото самосъзнание, или казано на друг език: човешкият его-изъм. Човек иска да устрои живота си вън от Бога. Обаче, за разумните хора, разрешението на всички въпроси седи в козмическото съзнание. Всбки човек има допирни точки с коз-мическото съзнание. Щом дойде в съприкосновение с тях, веднага у него се заражда един. вътр-вшен потик да се обърне към Бога, но не по начина, както съвр-вменните богослови учат. Въ* него се заражда велик импулс към самоотричане от всички материални блага и желания да> служи на хората от любов към Бога, да носи навсвкъд-Б радост и веселие. Да допуснем, че н"бкой човек е свершил четири факултета, но след вр-вме в него се явява желание да служи на Бога. Скоро сл"бд това му дохожда противоположна мисъл: защо съм толкова глупав? Нима затова съм свершил четири факултета, да слугувам на Ивана, на Драгана? Тр-вбва ли да: слизам от висотата на положението си и да стаяам слуга? Ето как се изгасват проявит на Божественото съзнание в чо^^ка!

17

Сега ние говорим за Божествените импулси, които се явяват у нас. Някой казва: щомъ» заживЪем Божествен живот, всякаква култура» всякаква наука ще изчезне,. Не, тоггава, именно, ще дойде истинската култура, истинската наука» музика, поезия. Ние не казваме, че всичко ще дойде изведнъж. Свънгът не може да се поправи механически. Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. То е толкова добро, колкото е добро положението на н^кой баща, който, за да достави средства на дъщеритъ" и синоветъ* си да живтьят добр, е заложил всичкия си капитал. при лихваря. Един ден този лихвар ще дойде,. ще изнесе навън всичко, каквото имате, и ще каже: всичко това е кое. Вие сега идете и работете! И външният закон му лава право да постъпва така. Какво ще кажете вие тогава? Ние не критикуваме сегашните закони. Това не се отнася към нашия предмет, но казваме: ако не се съобразявате с. Великия Закон на живота, бирни-кът, лихварьт ще дойде, ще опише всичкото ви богатстЕО и ще го занесе навън. Този лихвар е смъртта.

Иоан казва: „Яко не се родиш от вода н Духъ". Това значи: ако не живЪеш в козмичес-кото съзнание, н"Ьма да влЪзеш в Царството Божие. Този е изходният път в живота. Първото важно нещо за човека е да бъде справедливъ-Имаш ли да даваш никому н%що, ще му го да-деш. Яма имал си всичко десет лева в джоба си – ще му ги дадеш. Щом дойде кредито-рът да иска парит си, ще извадиш, каквото имаш в джоба си и ще му го дадеш, а ти мо-жеш и да погладуваш малко. Само по този на-чин ще опиташ своята сила, своето достойнство». като човек. Мислиш да пътуваш през н^коя; гжста гора и си казваш: не ме е страх, аз. вервам в Бога. Щом в-Ърваш в Бога, ще тръгнеш през гората, без нож, без какваи*

18

да е оржжие. По-силно оржжие от вярата има ли? И мечка да соещнеш, ще я погледнеш само, и тя ще си замине. Вие не сте опитвали още, какво може да направи чОв*бк с вярата. Това, коего измъчва съвзЪменните хора, са он"бзи наследени качества от д*бди и прадъ\ци, които прекарали един неесгеетеен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носяг нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен чо-вЪк, той започва да се критикува, да се само-осжжда; защото не знае, огдъ" произтича това. Не-видимият сзЪт, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чр~Ъз сеацанията разумните сж-цдества от невидимия евет казват на хората: не е този пътт, по който трябва да вервите. Нтокой казва: не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много не^ърпелив, по* дозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: гбзи състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава. Голямото употребление на вино ще разстрои само храносмилателната му система – и нищо повече. Чрез пиенето природата го поставя в положение на самозабрава, да заспи и да забрави всичко. На другия ден, обаче, като се събуди, той всичко си спомня и пак отива да пие, да забрави, да заверши започнатото. Но все пак остава нещо недовершено.

Някой казва: обидиха ме! Аз ще им дам да разберат! Питам: като им дапеш да иаз-

19

«берат, с това разрешава ли се въпоосът за ^обидата? Как се лекува обидата?

Нъжоя мома обича едного. Той е любезен, внимагелен. Каквото пожелае тя, той го изпълнява; иска еди – какви си дрехи, обуща, и той всичко й доставя. Оженя | се, па-к верви добръ\ Ецин ден тя се скара с него, обиди го н"Ьщо. От тоз момент силата на неговигъ1 чувства към нея се намалява с 10 °;0. От втората лоша .дума чувствата му се намаляват с още 2 °0 и слт^д 10 – 15 години ц+^лувкиге пръхтават, нови дрехи, шапки и обуща не се купуват, мж-жът почги не се сверта в къщи и започва да говори: мояга жена стана много лоша, нетърпима ^е вече. Казвам: дойде ли жената до това положение- тя трябва да се обърне към козмическо-то съзнание и да каже: Господи, моят език бЪ-ше много дълъг, много невъзпитан, с него тикнах мъжа си в лошия път, но помогни ми да изправя погр-вшката си! Как може човек да изправи една своя погрешка? Сгюред Божестве-.ното съзнание човек може да бъде чешма, от която постоянно да тече вода. Тече ли вода, тя ще измие всички нечистотии наоколо си. Обаче, тази чешма ще тече само тогава, когато е сверзана с Великия Извор на живота. Кой въздига чешмата: камънитъ\ от които е направена тя, или водата, която тече от нея?.* – Водата, разбира се. Значи, ц-Ьната на чов1зна се/ опред^ля от великия живот, който протича през него. И когато животът на козмическото съзнание влЪзе у нас, ние ще имаме нова философия, нова мисъл. И тогава, дойде ли нъжой при мене, да ми чете свои произведения, аз н^ма да го критикувам, но ще взема такова участие в неговата работа, като че той и аз сме едно и също нещо. Днес, като дойде нъжой чов-бк да ви чете свои съчинения, вие казвате: хубави работи са вашитъ" произведения. Щом излезе този човт^к навън, вие казвате: не са тоткоза хубави произведеният* м1/. но

20

нека намажа малко колата му, да ое порадва. Кое положение е по-хубаво: да слушам н&кой да миз свири, или аз да свиря, а други да ме слушат?* И двътъ* положения са необходими. Някога ще-слушам, никога ще ме слушат. Не може да се нарече човек този, който не знае ца слуша. Първото качество, необходимо за човеяа, който иска^ да влт^зе в козмическою съзнание,, е послушанието. В живота на самосъзнанието има подчинение, робство, а в живота на козмическото съзнание има послушание. Който не зна$ да слуша, нищо н-ьма да придобие. Когато обичате никого, как го слушате? Слушате го, без огекчгние, и усъчцате, като че в вас се влива някакъв елек-сир, който ви ободрява и съживяза. Като си за* мине любимият ви човек, казвате: много нещо ми остави този човек. Тоеа значи да любите и да; ви любят.

Много от съвременнит-^ християни казват:: ние сме християни от рождението си още. – Това само не е достатъчно. Истинският християнин ще. вземе своя инструмент и ще засвири,, ще преда-де Божественото изкуство, както си е. Не е достатъчно само да нарисуваш една гарга, но така да^ я нарисуваш, че който я види, да се очуди, да .не може да познае, рисунка ли е, или естествена. Ще ви приведа примера за двамата гръцки скулптори, които показали своето изкуство един пр^д друг. Първият от т-юс направил един. грозд, който бил тъй майсторски изработен, че измамил птициг, които дошли да го кълват. Вторият пък изваял един вуал, с който-покрил образа на една от гръцките богини. Другарьт му, като видел вуала, приближил се към статуята, с намерение да дигне вуала. Той се обърнал към скулптора с думит;: не ме заблуждавай, дигни вуала на богинята! Първият, измамил птициг, а вториятъ – човека. Да мо-жеш да предадеш верно нещата, в това седи-истинското изкуство. Голямо изкуство е .като го-

21

зориш, да можеш да предадеш това, което се крие в душата ти, да можеш дзизразиш своята любов. Говори ли ти някой, не казвай, че той те залътеа. Яко работата е за залътеане, от #,000 години насам хората все си говорят и все се залътеат. Гръшкага не е само в този, който говори, но и в този, който слуша. Яко вие сте човек, койго се стреми към безсмъртие, към козмическото съзнание, като ви говори някой без-смъртен човек, вашият живот моментално ще се измени, и ще се намерите обиколени от много буатя и сестри. Ще кажете: кой знае дали • е така! Докато живъете на плоскостта, ще казвате „кой знае", но когато дойдете в положението .-на хора, родени от вода и Дух, нЪщата ще бж-;дат за ва.с точно определени. Духът ще донесе абсолютната справедливост; водата ще донесе мекотата и чистотата; чистотата ще донесе здраве, а здравето – светлина. Тогава животът ви н^ма ,да бъде мъчение и труд, а работа и наслаждение. „Ако се не родите изново от вода и Духъ". Някои от вас сте едва заченати; други сте по на един месец; трети сте по на два месеца; '•четверти – на три месеца, а малко хора има, които са на девет мъсеца. Но всеки, у когото Божественото се е заченало, трябва да го пази. Дъ-.лъг период се изисква, докато се родите изново от вода и Дух. Яко вервите по закона на самосъзнанието, това раждане е въпрос на да-.лечното бъдеще; ако вервите по закона на коз-мическото съзнание, то може да бъде в настоящия момент. За самосъзнанието разстоянието от -земята до слънцето е милиони километри, когато за козмического съзнание това разстояние може да се вземе само за осем минути. Яко пътувате ►с крилата на самосъзнанието, тр-Ьбва да имате -един бърз трен, с койго ще изминете разстоянието от земята до слънцето за 25С години. То--ва не е за осъждане, нито за самоосжждане. Задачата на човечеството е да се чисти всЬки мо-

22

мент и да верйи напр^д. Няма какво чов%к.. само да признава гр"ьховет си, но той трябва да: се обърне към Бога, да възприеме Неговата Лю-бов, Мъдрост и Истина по новия начин, по-начина на козмическото съзнание и да ги приложи в живота си. Човек не трябва за вечни воемена да остане твердо тъ\по, нито пък страна. на некое гбло, но да има отношения с хората,. като души, които жив-ьят в едно тъло„ т. е. в. въчна хармония. Когато една душа живъе в козмическото съзнание, тя може навсЬкъд да бъде приета. Дко живЪе на земята, тя може временно да я напусне, да отиде на слънцето, да се разговори с своите любими и после пак да се верне на земята. Тази душа е свободна да се разхожда, дето иска из слънчевата система. От гледището на самосъзнанието ще кажете: може ли чо-вт^к да пътува до слънцето? – Може. Има вжг-р-вшно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние -имаме поЪд вид неговата външна – физическа страна и вътр-ешна – духовна страна. Ог материално, физическо гледище, нъчцата стават мъчна,. изисква се в+чност, едно число с 15 нули – ценьт . на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Бо-жествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди голини п?ав$гг тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи,Той обиазува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен пооцес на творчество и създаване.

Следователно, щом Бог постоянно твори и създава, по същия начин и ние тр-вбва да съз-дадем в себе си нов свет. На съвременнит хора липсва нещо идейно. Т- търсят своето спасение отвън. Те чакат като просяци пръ\д вратата на н-бкой богат човтвк да им даде ш-бшо.. Срещате нъжой бЪден човек, проси от васъи.

23

В този момент вие може да нямате пет пара в джоба си, но ако бръкнете в неговия джоб,. ще намерите не по-малко от 20Г) лева. Защо пази тия пари? Той гледа да се осигури отвън, на другите хора се надава, от тях очаква спасението си. Този човек трябва да намери нека* къз начин сам да се прехранва. Чр-вз просия чов-Ьк не може да се изправи. Тя е само един метод. От духовно гледище само горделивите хора са оеждени на просия. Никога т са били много горди и затова са изпратени на земята, като просяци, да се смирят. Когато сиромахът започне да разбогатява, главата му отчасти се деформира. Деформира ли се главата ви, молете се да изгубите богатството си, да осиромашеете и по този начин да се смиоите. Гордостта сваля човека надолу. Когато нт^кой чозт^к достигне високо духовно положение и започне да мисли, че н%-ма поаобен на него, той е оежден на падение. Каже ли поетъг или музикантът, че н%ма по-добен на себе си, той се намира на лъжлив път. Даобите на човека зависят от тт^зи, които го елушат, които го обичат. Те дават сила за проявление на неговите таланти. Ако говориш пр^д хора. които те обичат, ти ше говосиш повече и по-краснооЪчиво; ако говориш прт^д хора, които не те обичат, ти ще говориш по-малко и- по-лошо. Следователно, дарбите зависят от Любовьта. Р\ко майката има любов в себе си, тя ще роди велик, гениален син Яко н*Ь-ма любов в себе си и живее поверхностенъ» дребназ, лекомислен живот, тя ще роди обик-новен син, подобен на нея. Когато некоя майка иска да роди н^що велико, тя трябва да е подготвена за това, да съзнава своето предназначение. Човтбк не може да роди една възвишена идея. ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; г- сами създават и обикновените идеи. Да слу-жим на Бога, това ^ велика Божествена идея

Да служим на хората с свОя ум, с своето сърце и с своята воля, и това са Божествени идеи Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече. не е Божествено. След всичко това, може ли човек, който се продава, да ежди онзи, който служи на Бога? Яко той го ежди, ще му кажа: вземи цигулката си и свири! Дз ще дойда да те слушам. Кой го ежди, трябва да даде образец. Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. гАко е въпрос за храм, по-х/баз храм от небето н1ама. Дигни очите си нагоре кьм небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си съз-дап! гЛко и след това искаш нещо хубаво, ооьони внимание на бубулечицит, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. Оп всичко юва ти трябва да изпигаш красив трепет на своята душа.

Пигам: какао правяг съвременните хора? Каго се нам^рят пред някой чист планински извоо, изведнъж нагопяват вжгре калните си обуща, да ги измият. Не, приятелю, намериш ли се поеч такъв извор, ще се спреш при него с благоговение, ще свалиш шапката си, ще измиеш лицето си, ще пиеш от водата му и ще кажеш: Господи, помогни ми да изчистя сърцето си и да просветя ума си, като водата на този иззоп. Изво-зът е жив. От хиляди години пои него седи някой възвишен дух и работи, изпълнява своего поедназначение. Затова отидете ли пои някой извор, пийте ог водата му, измийте се и благодарете.' Казвате: веоно ли е всичко това? Питам: веоно ли е, че ме слушате сега да ви говоря? Верно ли е, че сте българи? Има реални неща в света, но има и неоеални. Реалните неща немат начало, немат и край. Казвате: апостол Павел е проповедвал нека-

2Ъ

га в миналото Христовото учение. Не, той не е етропов-вдвал само в миналото; той проповядва и сега. Ние не гледаме на Христа и на Неговото учение, като на минало нещо; ние не гледаме на Христа й на учението Му, като н%що, което ще дойде в бъдеще; ние гледаме на Христа и на Неговото учение, каго на етично настояще. Казвате за нечого: този човеж се мисли за н-бщо по-гор- ог Христа. Така може да мисли само този, който живт^е в закона на самосъзнанието. Ръката не мо*;е да се огд-бли ог тялото и да каже, че тя седи по-високо от него. Всички трябва да знаете, че съставляват^.едно и/вло, в което всбки заема своего опрЯдЯлено мъхто. Ние знаем, кое мътто в ц"блото заема Хоистос, кое – апостол Павел, кое – Буда, кое – Шекспир, кое – Бетховен и т. н. Ние точно знаем мьстага на всички хора и поставяме всъжи на неговото опр-ЬдЯлено мъхто – нито по-горъ^ ниго по-долу ог това, което им е дадено и което т-б заслужават. Наприм"вр, никой до сега не е дал на Бетховена това мъхго, което ние му даваме. За в бъдеще ще дойдат музиканти, които ще създадаг нъчцо повече ог Бетховена. Ще кажете: възможно ли е това? Мко вашето дъте днес къса букьаря си, когато стане възоасген човеж, на 33 години, той ще създаде нещо хубаво, велико. Той може да стане велик музикант, или велик поет, или велик худож-ник. Когаю човек сгане на 33 години, когато създаде нъчцо хубаво и велико в своя живот, той може да се нарече вече истински човеж.

И тъй, млади и стари, всички тр-ъбва да се освободим от заблужденията и да разберем,; че жив-вем в настоящето. Нъжой казва: не мога да търпя! – Ще тъ^пиш. – Не мога да бъда ми-лостив. – Ще бъдеш мчлостив! – Слаб съм. – Ще станеш силен! Щом влЪзем в козми-ческото съзнание, ние ще придобием качества, необходими за бъдещето положение или за Сино-вете Божии, които ще могаг да прЪодоляватъ

26

всички мъчнотии. Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е." Ако живе-ем по плът, ще умрем; ако жив^ем по духъ» ще придобием Вечния Живот. Вечният Живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят ло вратата на козмическото съзнание. Всички вярвания, с които до сега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние нема да умрем, на ще се изм"бним." Това подразбира, че като вле-зем в козмическото съзнание, ще се облЪчем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи пръ\цсгавляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето съсце, нашият ум и на-шият дух ще се обл^кат. Щом се обл^чемъ-с тия нови доехи, тогава ще бъдем „братя" в пълния смисъл на думата и ще се познаем. Мо-жеш да имаш брат само в живота на козмическото съзнание.

Сега всички трябва да работим за своето самоусъвъпшенствуване. Готовите души за нов живог трябва да вл*ьзат в козмическото съзнание, за да отворят место на другите. Този е пътт, по който ще дойде спасението на човечеството. Когато хората възприемат новото учение и зажив^ят в козмическото съзнание, умра-зата, завистта, недоволството – всички отрицателни чърти в живота на човека ще изчезнат. Това се разбиоа в стиха: „Господ ще заличи всичките ни грехове." Всичко отрицателно, което но-сим от живота на съзнанието и самосъзнанието,. ще се заличи и вече н-ема да б^дем хора, прегърбени от тежестит на живота, изтощени от неуспехи и недоразумения. Сега глеааш някой. въови отчаян, замислен. – Какво си се замислил? Мисля, как да изкаоам прехраната си. Значи, самосъзнанието разрешава въпроса за прехраната,. а козмическото съзнание разрешава въпроса за лю-бовьта към Бога. Разоешим ли този въпрос, лю-бовьта ще донесе своето изобилие, от което ние ще

27

се х.раним. Тогава цялата земя ще се пр-вверне в райска градина, в която ще има работа за всички. Кой каквито дарби или възможности има> ще се прояви. Н-бкой може да пише, ще му дадат условия да напише най-хубавата си работа. Сега,, седите без работа, без импулс в живота и казвате: остаряхме вече. – Защо сте остарели? От много грижи, от безв-врие. Вие не втурвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не. в настоящето ше вярвате! Ще вярвате в Отиа си, както Синът верва в Него и приема Неговия живот. Щом в-врвате в Отца си, и Той ще живъе в вас. Всеки, който жив-ве в козмического съзнание, само той може да разбере, какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на. ц-влия светъ". Само по този начин животът ни ще бъде птсен и музика. Мисълта ни ще бъде. като Божията мисъл; чувствата ни – като Божииг чувства, действията ни – като действията на Бога.. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и койго прочете написаното,-ще каже: благословена да бъде ръката, която е. написала гъзи Слова! Благословена да бъде устата. която е изрекла тези слова! Питам: този живот н-ьма ли смисъл?

Казвам: досега вие всички сте имали само пр-вдчувствие за това велико съзнание. Пожела-вам на всинца ви да пръжив-вете поне един такъв ден! Ако не можете цъ\п ден. поне за ецин час, или за една минута, или най-малко за* една секунда да имате съприкосновение с Божественото съзнание! Този кратък момент ще донесе блага на душата ви за хиляди години. Не-забравим момент е той! Велико събитие за ц-б--лия козмос е да се приближи Бог до някоя" душа! Всички същества, и висши, и низши, ще-.

28

отправят всичкото си внимание към тази душа и ще я питат: какво ти каза Господ? Този е най-тържественият ден в живота на душата- И ангели, и богове, и светии – всички ще се заинте-ресуват от нея. Всбко докосване на Бога до една душа, означава откриване на нов, велик св-Бг. Този чов-бк може вече да каже: аз жи-в"бя в Божията Любов; дишам светлината на Божията Мъдрост, движа се в великата Божия Истина, която носи свобода и простор за душите, като раздзвам всичко, което Бог ми е дал. Чов*ькът на Истината разполага с неизчерпаемо богатство. Той живее в изобилието на Божията Любов.

Пак ви пожелавам да прт^живеете този велик и славен момент, който представлява идването на вашия възлюбен. Дойде ли този момент, всичко старо, всичко преходно ще се обезсмисли. Този моменг може да бъде още днес, в настоящето, в което се движите и живеете. Само този момеж е в сила да смекчи човека, да измени лицето му и да го облагороди. Влезете ли в живога на козмическото съзнание, все-каква лъжа, всякаква неправда ще изчезне отъ вас. Тогава вие нема да приличате на онзи бо-

г

гаташ, койго се скривал от всички посетители, които отивали при него за материална помощ. Отива един беден поет при този богаташ да му иска никаква парична помощ, но той казва на слугата си: кажи, че ме нема в къщи! Един ден боггташът има нужда от поета и отива в дома му. Поегът излиза сам пр^д богаташа и му казва: днес не съм у дома си, не мога да Ви приема. – Как тъй, нали този, с когото говоря сега, сте Вие сам, поетът, когото търся? – Не ве^вате ли, че не съм у дома си? Как аз мо-жах да повервам на вашия слуга, че Ви н'Ьма в къщи, а Вие не верваге на мене? – Нали Вие

<те поетът? – Да, аз съм, но не съм за Вас.

Казвам: така се приемат хората, когато живе~

29

ят в самосъзнанието. Обаче, когато вл^взат в козмическото съзнание, т ще отворят широко вратата си за своя приятел с братска усмивка, с светъл ум и с чисто сърце. Какъв по-ху-бав прием от този може да очаквате? Н%ма по-хубаво нещо от това, да разполага човекъс вътрЪшен мир и доброта! Какво по-хубаво от това, да виждаш навсБкъде Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина? Няма подобри условия за работа от този живот.

И тъй, пожелавам на всички да пр-вживЪе-те момента на съприкосновение с Бога, Който ще събуди в душите ви непреодолимо желание и силен копнеж за постигане на новия живот – живота на Божественото, козмическото съзнание!

Беседа от Учителя, държгна на 2 Януарий 1927 година в гр. София.