Преди Авраама

Преди Авраама

Рече им Исус: „Истина, истина ви казвам, преди да бъде Авраам, аз съм.*)

В света съществува една Божествена философия, една Божествена Мъдрост, която не е създадена сега, но от памти-века. Тя е създала всичко. Защо хората дълго време не са знаяли за нейното съществуване? Защото били деца, занимавали се с играчки. Който не знае нищо за тази философия, прилича на малките деца, които по цели дни играят с пясък и вода, правят си къщички и ги събарят. Какво придобиват с тези къщички? Те са ценни само като упражнения, но нищо не допринасят на човечеството. Каквото е отношението на децата към пясъчните къщички, такова е отношението на много от сегашните хора към Божествената философия. Те гледат на нея като на забава, да убиват времето си. Не е лошо да се забавлява човек, но само от време на време. Реши ли цял живот да мине в забавления, той скъпо ще плати. Пясъчните къщички са неустойчиви, нищо не остава от тях. Който се забавлява с такива къщички, отива заедно с тях. Къде са онези хора, които са правели само пъсъчни къщички? Къде са онези хора, на които са правени паметници? Къде са онези велики държави и империи, които създаваха страх и трепет между народите?

„Преди да бъде Авраам, аз съм". Значи, два принципа разрешават въпросите в живота: Авраам и аз. Всеки човек е същевременно Авраам и аз. Преди да бъде Авраам, т. е. преди да бъде човекът, аз съм бил, т. е. Божественото Начало, което е създало и земята, и небето – цялата вселена. Евреите запитаха Христа: „Ти по-голям ли си от отца ни Авраама, който умря? На този въпрос може да се противопостави следния: Ако Авраам беше по-голям, защо умря? Защо остави той евреите да бъдат роби, подвластници на Римската империя? Не е въпрос само до външното робство, има по-страшно робство – вътрешното. Казано е в Писанието: „Който греши, роб е на греха". Да греши човек, това значи, да бъде вътрешно поробен; вътрешното робство води към смъртта. Човек може лесно да се освободи от смъртта. – Как? – Като престане да греши, като даде предимство на Божественото Начало в себе си. Дайте първо място на Бога в себе си, а после на човека, т. е. на Авраама. Не казвайте, че по-горен от човека няма. Преди Авраама беше Бог, Христос, великият принцип – Любовта.

Като не разбират дълбокия смисъл на живота и на отношенията си към Първата Причина, хората започват да критикуват Провидението и сами се излагат на опасности. Така един полковник критикувал главнокомандуващия руската армия, генерал Кутузов, за отстъпленията, които правел пред Наполеона. Кутузов имал велик план, който полковникът не разбирал, и затова критикувал тактиката на генерала. По отношение военната тактика, Наполеон 6еше гений, а Кутузов – талант, поради което последният ценеше методите, с които Наполеон действуваше. Обаче, Кутузов имаше предвид интересите на руския народ и отстъпваше планомерно. Един ден Кутузов посетил полковника в частта му и го намерил в домашна, интимна обстановка пред войниците си: облечен с халат и с чаша чай на масата. Това било обичай на полковника. Като видял генерала пред себе си, полковникът станал на крака, козирувал почтително и останал на мястото си смутен и изненадан. Генералът се приближил любезно към него, хванал го под ръка и го помолил да го разведе из лагера, да разгледа положението, в което се намирала частта му. Полковникът давал обяснения за всичко, но се чувствувал крайно засрамен, да обикаля целия лагер с халат под ръка с генерала. Като свършили обиколката, генералът се ръкувал с полковника, благодарил му и казал, че и друг път ще го посети. Полковникът си взел бележка от случая, и втори път не си позволил да излиза пред войниците си в домашно облекло и да пие чай пред тях. Той се трогнал от тактичната и благородна постъпка на Кутузова, но през целия си живот не забравил разходката си из лагера с него.

Мнозина обичат да критикуват било Провидението, било реда и порядъка в света, или живота, с несгодите и нещастията в него, но забравят своите слабости, като руския полковник. Но ще дойде генералът, т. е. Провидението, ще ви хване под ръка и ще ви разведе по целия свят. Втори път ще мислите, имате ли право да критикувате Провидението, живота и порядъка в света. В какво положение е заварил Кутузов полковника? Той бил в пълна униформа, с добре изчистени и лъснати чизми, готов за работа. Генералът пак го хванал под ръка и се разходили из лагера. Следователно, когато Провидението хване човека под ръка и го разведе по света, ако е разумен, той взима поука от предадения му урок, и втори път не изпада в същата погрешка.

В примера с генерала и с полковника виждаме два отлични характера: Кутузов, който постъпил благородно и тактично, и полковникът, който не се извинявал, но запазил присъствието на духа си. Той взел поука от погрешката си и никога повече не я повторил. И положението на войниците е било особено. Те гледали, как полковникът им, по халат, се разхожда с генерала под ръка и, едни от тях намирали, че това е в реда на нещата; други се ужасявали и влизали в положението на своя началник; трети се възхищавали и от двамата: от генерала, който не дал вид, че положението на полковника е неестествено, и от полковника, който запазил присъствието на духа си и изпълнил задачата си като началник на войниците.

втора секция

Примерът с Кутузова и с полковника е един от великите примери в човешкия живот. Той дава условия за мисъл, за проява на благородство и за създаване на приятелски отношения. След това Кутузов и полковникът станали добри приятели. Ще кажете, че човек трябва да бъде изпълнителен, да спазва законите и да не отстъпва от тях. Право е, човек трябва да бъде изправен към разумните закони, но не от страх, а от съзнание и любов. Трябва ли да се отзовете на поканата на стражара от страх? Покани ли ви стражарят да тръгнете след него, не чакайте да ви застави насила да направите това. Тръгнете след него доброволно, съзнателно и не се страхувайте. Стражарят представя разумния закон. Натъкнете ли се на него, следвайте го неотклонно. Той ще ви даде добър урок, с който ще изправите погрешките си.

Всяко нещо се разглежда от три страни: по форма, по съдържание и по смисъл. В горния пример войницитт представят формата, полковникът – съдържанието, а Кутузов – смисъла. Войниците са учениците т. е. слушателите, публиката, пред която се разиграва действието. Ако нямаше войници, урокът щеше да бъде безпредметен – нямаше да се предаде. Ако полковникът нямаше обичай да се явява сутрин пред войниците си с халат и пред тях да пие чая си, урокът щеше да бъде лишен от предмет, т. е. от тема. И най-после, ако Кутузов не беше мъдър, благороден човек, предаването на урока нямаше да има смисъл. Войниците, полковникът и Кутузов, като разумно съчетание на условията, дават възможност да се предаде един велик урок, в който, всяко условие да се прояви самостоятелно и свободно. Кой на каквото място се намира, така трябва да постъпва. Ако си на мястото на войниците, ще постъпиш като тях; ако си на мястото на полковника, ще постъпиш като него; ако си на мястото на Кутузова, ще постъпиш по неговия метод.

трета секция

Съвременните хора се нуждаят от нова философия на живота, необходима за тяхното правилно развитие. Дко човтьк не дойде до ново разбиране, жи-вотът му ще бъде пълен със страдания и нещастия и, като не може да си обясни причините за тях, ще обвинява Провидението, окръжаващит-Б и условията. Време е да се откажете от отрицателните мисли и чувства. Смисълът на живота е в положителното, а не в отрицателното, т. е. в прилагане на новото, а не само в теоретизиране. Дойдете ли до музиката, няма защо да говорите за нея, но идете да слушате нъжой виден музикант. Той ще ви покаже, какво н-бщо е истинската музика. Искате ли да знаете, как да се молите. идете при някой духовен човек и вижте, как живее и как се моли. Ако искате да знаете, какво не-що е театърът, идете в един от най-виднит-в теа-

344

три и вижте, как играят актьориг. ВсАко нещо се учи на самото място и от ония хора, които го прилагат. "Какво нтзщо е науката, ще научите от ученитв. Обаче, и#музикантит-Ъ§юще не знаят всичко, което се отнася до музиката;*и духовните, хора не знаят всичко за молитвата;»и ученитв не знаят всичко за науката. Има^нещо ново.^което встзки момент се прибавя към познатото. Животът е непреривен, постоянно приижда. Хората^сж изучавали и изучават преривния жи-вот, поради което преждевременно остаряват. Капка-та вода не крие всички възможности на водата. Силата на водата е в множеството капки, които се съединя-ват в едно цътю и работят заедно.

Смисълът на живота се крие в неговата не-преривност. |Ще каже някой, че е добър човтзк, че е живъ\п честно. Възможно е, но, въпреки това, Провидението ще дойде и ще го изкара по халат пред войниците му; след това ще го хване под ръка и ще го разхожда из цтялия лагер. Ти можеш да бъдеш в положението на Кутузов, но и той отстъпва. Кутузов искаше да каже на полковника: Ако и аз имам твоите навици, един ден Наполеон ще ме хване под ръка и ще ме разхожда из цъ\па Франция пред войниците ми, облтзчен в домашен халат. Но аз искам да бъда умен, да не ме намери Наполеон пред палатката ми с халат и да ме разхожда пред французкит^ войници. Помнете: за всеки, който носи в себе си известни неджзи, ще се намери един Кутузов, който ще го разхожда пред войниците му из цтзлия лагер. Ще кажете, че това е съдба. Съдба е, но която човек сам си кове. Не може ли полковникът да излъзе пред войнициттз си стегнат, облъчен в формата си и, даже да пие чая си пред тях, щом види Кутузова, веднага му отдаде нежното внимание и да го посрещне, както трябва.

„Преди да бъде гЛвраам, аз съм". С други думи казано: преди да бъше земята, слънцето бъше, т. е. Великата разумност, която твори и съгражда не-щата. Ако земята каже, че може да живтзе сама, веднага ще се разруши и изчезне. Земята ще съществува дотогава, докато центърът й е свързан с центъра на слънцето. В който ден се откъсне от слънцето,

345

тя ще престане да съществува. Понеже е свързана със слънцето, тя има отношение към всички планети в слънчевата система Ще кажете, че в Библията е писано другояче, т. е. първо земята била направена, а после слънцето и другите небесни светила – в четвертия ден. VМойсей, който разбирал великите закони на Битието, верно е предал фактите за създаването на свтзта, но преводачите са направили известни погрешни. Оригиналът е верен, но в копията са допуснати неверни факти. Как е възможно, слънцето, в което влизат толкова много планети, да бъде създадено след земята? При това, всички планети му се подчи-няват, зависят от него, а то да бъде създадено след тях. Това е невъзможно. То е все едно да допуснем, че първо се явяват децата, а после родителите. Каква логика има в това? Ще дойдат някои философи да разискват върху въпроса, кой се явил по-рано: кокошката или яйцето. Невъзможно е да се яви яйце без кокошка. Яйцето представя материалната страна на Божествения теет. Значи, Божественият свет се ограничил в едно малко яйце, за да стане видим и разбран за човека. Божественият прин-цип работи и в яйцето. ^Хората търсят Божествения принцип, т. е. Бога в живота, в природата, в хората, но никъде не Го намират. – Защо? – Защото целият св"г, цялата природа са в Бога; те са Негови творения. Как можете да намерите създателя на часовника в самия часовник? Часов-никът напомня за своя създател, но създательт е другаде. Като се развали часовникът ви, ще намерите някой майстор да го поправи. Той може да е негов създател, но вие го намерихте вън некж-де, а не в часовника, Следователно, Който е създал света, Той е вън от него и вътре в него, вън от природата и вътре в природата. Това е една от великите аксиоми на живота. Които не вярват в тази аксиома – това е техна работа. Мнозина не вярват и в геометрическите аксиоми, но това не значи, че те не са верни. Яксиомите са валидни за учените, които изучават и разбират геометрията. Нис-шите същества не се интересуват от техните аксиоми и не ги признават.

Да се върнем към непреривния живот. Какво

346

представя той? Нищо подобно на плат, който се тъче. С една нишка става ли плат? Много нишки трябва да се насноват, за да можете да изкарате плата. При това, днешната работа не прилича на вчерашната, и утрешната няма да прилича на днешната. Ето защо, непреривен е животът; той няма начало и край, и всеки момент към него се прибавя нещо ново. Като знаете това, не казвайте, че не живеете добре, но всеки ден прибавяйте към живота си нещо ново, с което да се повдигате и обновявате. Живейте спо-ред законите на разумната природа, за да бъдете доволни от себе си.

Какво представя разумната природа? –•• Живот, изявен от три страни: физическа страна, която включва в себе си среда, условия и възможности: .духовна страна, която включва всички закони, и умствена страна или Божествена, в която влизат всички факти и принципи, които работят в целокупния живот. И най-после, над всичко това стои Великата разумност, която направлява средите, условията и възможностите, както и законите, фактите и принципите. Тези неща са неразривно свързани. Ето защо, за да разбира средата, в която живее, човек трябва да разбира условията и възможностите; за да разбира условията и възможностите, той трябва да разбира законите, фактите и принципите. Само по този начин човек може да излиза от една среда в друга и да се ползува от нейните условия. Само така можете да разберете, как рибата е станала птица, а птицата – млекопитае-що. Докато е във водата, рибата не може да стане птица. Тя трябва да научи условията, при които може да живее в редката среда – във въздуха. Тя трябва да се нагоди към този живот. Само при това положение тя ще влезе в новата култура.

Непреривният живот подразбира минаване от едни условия в други, от една култура в друга. При това, всеко нещо трябва да става на време ^ Ако воюваш, на време ще воюваш. Не попаднеш ли на определеното време, ще бъдеш бит. -11 Трябва ли хората да воюват? – Ако воюват и се убиват, не трябва да воюват: ако воюват без да се убиват, войната е на место. Война, която взима човешки жертви, е остатък от старата култура. По въпроса,

341

дали хората тр-вбва да воюват, или не, съществуват две мнения: мнението на тъмнината и мнението на виделината. Който подържа първото мнение, казва, че святът ще се оправи с наказания, затвори, бесилки и войни. Който подържа второто мнение, казва, че светът ще се оправи само чрез доброто. То е в сила да се справи с злото. От излизането на Ддама от рая досега хората живеят по старата култура, но още не са се справили с злото. Помнете^ светът може да се поправи само чрез любов, знание и сила. Вън от любовта, знанието и силата, човек е оежден на страдание и мъчнотии.

Всички хора искат да бъдат щастливи. Без вяра в Божественото Начало, никакво щастие не може да се постигне. Като втурва в това Начало, човек се домотеа до истината, която го прави свободен и му дава импулс за работа. Много естествено. Когато излъзе от затвора, човек започва да работи и осмисля живота си. Когато болният напусне болницата, не търси вече лъкари, но всбки ден прибавя по нъ-що към здравето си. Човек трябва да пази здравето си, докато е здрав. Това се постига с здравословни мисли и чувства. Внасяйте в ума и в сърцето си само такива мисли и чувства, които обновяват и укрепват организма. Дойдете ли до противоречията в живота, не ги допущайте в себе си. Оставете ги вън и ги разглеждайте, както ученият ботаник изследва растенията. -* Защо Бог е допуснал противоречията? На този въпрос може да се зададе друг: Защо човек допусна противоречията в своя живот? Детето н-вма право да пита майка си, защо постъпва с него по един или по друг начин, но то тр-вбва да се учи. Ако не е готово да се учи от майка си и от баща си, то не ги обича. Кога детето не обича майка си? Когато не е родено с любов.*.Какво дете ще роди майката, ако едновременно мисли за двама – за своя мъж и за друг когото обича? Ще кажете, че това е престъпление. Не е там въпросът. Важно е, къщата, която майсторът гради, да бъде здрава. Един майстор трябва да я гради и при това, на един и същ терен, а не на различни терени.

В заключение на това казвам: Момата трябва да се жени за човек, когото обича. Не го ли обича, да

348

не се жени за него. Същото се отнася и до момъка. От гледишето на любовта, не е позволено на човека да се жени без любов. Не е позволено на майката и на бащата да раждат деца без любов. Следвайте закона на любовта във всички свои действия, и не се страхувайте от нищо. Бог е Любов. Следователно, като се жените, призовете Името Божие между вас. Не е ли Бог между вас, и женитбата, и раждането на деца е търговска сделка. Следователно, допуснете ли търговията в най-свещените отношения на хората, не очаквайте никакво щастие, никакви постижения. Помнете: това, което отнема щастието на човека, което разрушава неговите възвишени мисли, чувства и постъпки, е отсжтсвието на любовта. След всичко това ще кажете, че Божията воля е била да страдате, да боледувате и да умрете. Не е така. Казано е в писанието, че Бог не съизаолява в страданията и в смъртта на гр-вшника. Значи, Божията воля е в растенето и в развитието на човека.

„Преди да бъде Двраам, аз съм". Значи, Хрис-тос ебил преди Явраама. Двраам се е учил от Христа, понеже Христос носвше в себе си истинската философия на живота. Който следва тази философия, не умира, но се видоизменя. Той не се нуждае нито от паметник, нито от гроб. Какъв по-добър памет-ник можете да намерите от живия чов"бк, който служи на любовта, на мъдростта, на истината, на доброто, на кротостта, на въздържанието? Няма по красиви паметници от живите хора, които въплъщават великитъ' добродетели. Н-вма по красив паметник от живия човек, който служи на Бога. Да служиш на Бога, това значи, да вършиш Неговата воля с всичко красиво и възвишено, което Той е вложил в тебе. Той е бил преди всички хора, и Той ги упътва в живота им. Затова е казано, че ученикът не може да бъде по-горен от учителя си. Ученикът ще верви по пътя на своя учител и ще изпълнява неговите заповеди. Мнозина казват, че не се нуждаят от външни учители. те казват, че Духът ще дойде и ще ги научи на всичко. Не е така. Ако Духът може да научи човека на всичко, тогава той не се нуждае нито от майка и баща, нито от братя и сестри, нито от учители. За него и външната природа ще

349

бъде безпредметно. Човек трябва да се учи отвън и отвътре; реалността е вън от човека и вътре в него. Вслушвайте се в думите, които Духът ви нашепва, но работете и навън, да видите, какво сте научили. Отвътре човек се учи, а навън прилага наученото.

Сега, като обяснявам гбзи неща, това не значи, че тр-вбва да вярвате в думите ми. Ако нямате вяра в себе си, отвън нищо не може да направите. Всеки трябва да работи върху себе си, да развие това, което е вложено в него. Всеки има вяра, сила, търпение в себе си, няма защо да му се проповядва да ги търси отвън. във всеки човек е вложено известно богатство, нищо друго не му остава, освен да прояви богатството и добродетелите си. Трябва ли да учите войника на търпение? Като е станал войник, ще търпи: ще стои с часове с пушка в ръка на пост, ще стреля, ще се упражнява. Ако го изпра-тят на бойното поле, там още повече ще търпи: ял не ял, ще търпи и напред ще верви. Тъй щото, ако е за говорене, на човека се говори за онова, което не знае и което няма. Ако река да ви говоря за стария живот, вие го знаете по-добре от мене. Друг е въпросът, да взема цигулката си и да свиря: на всеки ще свиря специално парче, според нуждата, която има в дадения момент: на болния ще изсвиря такова парче, с което да го вдигна от леглото; на упорития – да смекча неговата упоритост; на безверника – да събудя вярата му и т. н. – Възможно ли е това? – Възможно е, съществува такава музика. Ако майката знае да свири по този начин, тя би преобразила характера на детето си; лошото дете ще впрегне на работа. Детето е лошо, защото има излишна енергия в себе си, която не знае, как да тури в действие. Чрез музиката майката насочва енергиите на детето в права посока, и то изменя характера си, става добро. Следователно, ако майката знае, как да даде път на енергиит-в в детето си, да започне да твори, то ще се изправи.

Това се отнася и до възрастния човек. Ако енергиите се подпушат, ако го отклонят от иде-алите му, той става песимист, мрачен, зъл. За да помогнете на такъв човек, тр-Ьбва да пови-

350

шите вътрешната топлина, да потекат енергии-г му свободно. Насърдчете го, внесете в него в-вра в живота, и той ще измъни състоянието си, ще стане оптимист. Ще каже н-бкой, че, като н-вма пари, не може да бъде оптимист. Той е на крив път. Важно е човек да бъде здрав. Щом е здрав, той ще работи и ще придобие това, което му е нужд-но. Зд^авият може да бъде и богат по ум, по сърд-це, по прояви. Не е външното богатство, което прави човека щастлив. Външно той може да се представя щастлив, но в същност не е. В това отношение природата не търпи никакъв фалш, никаква лъжа. Тя иска да вижда н-вщата такива, каквито са в дей-ствителност. Ако можеш да говориш истината, кажи я, както е, без страх; ако не можеш да я ка-жеш, по-добре мълчи. Дойдете ли до истината, бъде-те смъ\пи. Ние говорим за онази истина, която освобождава човека и създава в него н-бщо велико. Ако направите никаква погрешка, кажете истината, признайте се поне в себе си. Ако ви питат, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрешната, никой н-вма да ви ежди. По-добре е да говорите истината, отколкото да я забулвате. Който е скривал истината, всъкога се е натък-вал на мъчнотии, сам си е причинявал нещастия и злини. На времето си още евреите не приеха Христа, т. е. не приеха Божия закон, поради което и доднес страдат. Но и християните, които приеха Христовото учение, още не са Го приложили. И т-б страдат по същата причина. Евреите казват, че признават Мойсея, а християните – Христа, но и едните, и другите страдат. – Защо? – От неизпълнение на Божия закон. Ще кажете, че човек трябва да ходи на църква. И това не е лошо, но ще стане ли той по-набо-жен? Други казват, че детето трябва да ходи на училище. Добре е детето да ходи на училище, но ще стане ли с това по-умно? Важно е човек да ходи на църква с любов; детето трябва да ходи на училище с любов. Без любов никой не може да стане набожен, и никое дете не може да стане учен човек. Религията и науката се придобиват само с любов. Отношенията между хората тр-вбва да почиват на взаимно уважение и почитание. Дето

351

Любовта присжтствува, там има разбиране и познаване на н-вщата.

^Светът се нуждае от истински хора, които да прилагат своитб идеи и разбирания. Само по този начин човешкият живот ще се оправи Н-вма да минат сто-двеста години, това ще стане. Мнозина ще провтзрят думите ми, ще разберат, че казаното днес. се е сбъднало. Като проверят това, могат да ми на-пишат по едно писмо.– Как ще се оправи светът? По естествен начин. Достатъчно е да си представите следната картина, за да разберете, как ще стане това.

« По широк, безкрайно дълъг път вервят път-ници, с пълни, натоварени коли със съкровища на богатите, които следват колите и спокойно разго-варят помежду си. След тях вервят празднитъ-коли на сиромаси, бедни и страдащи, които търсят работа, да турят н-бщо в колите си. Богатите не подозират, че след тях вервят праздни коли, но, и бедните не виждат, по какъв начин могат да си намерят работа. Обаче, керванът се движи, верви напред. Равният и гладък път привършва, и постепенно става по-стръмен и каменист. Движението на претоварените коли се затруднява, пътниците се заморяват, изпотяват, не виждат изходен път, не знаят, как да се освободят от мъчнотиите си. Критичният момент настъпва, те спират колите и започват да хверлят част от богатствата си, да се облекчат. Колкото по-нагоре се качват, толкова повече хверлят от товара си. Сега започва спасението на сиромасигк те спират праздните си коли и започват да ги пълнят с излишния товар на богатит.

-■И тъй, на онъзи, които се оплакват, че колите им са праздни, казвам: Имайте търпение, след стотина години и вашите коли ще се напълнят, но трябва да вервите след богатите. – Кой ще чака толкова време? – Който има търпение, ще чака и ще придобие нещо. Който н-вма търпение, ще изгуби и това, което има. Разумният свет има свой план, който за нищо и за никого н-вма да измъни. Казано е в Писанието: „Който търпи, спасен ще бъде".

л Време е вече, хората да изменят живота *си, да изменят своите разбирания и вярвания, да изменят начина на храненето, на спането, на женитбите си

352

и т. н. Коренна промяна трябва да стане с човека, за да бъде готов за новото време, за бъдещите условия. В бъдеще хората ще се обичат по нов начин и ще се женят по нов начин.-Ако двама души, които се обичат, се срещат вечер, любовта им ще изчезне. Любов, която се ражда вечер, умира. За да живъе вт^чно,, любовта трябва да се роди сутрин, при изгръв на слънцето.: Ако не се роди днес, при първия слънчев лъч, ще чакате друг ден, но той ще бъде епохален. Любовта не идва всъкога. Тя има свой опредълен път, час и момент на проявяване. •Същото се отнася и до раждането на човека.^Има часове и минути безплодни, когато нищо не може да се роди; има часове и минути благоприятни, когато всичко се ражда, цъвти и зръе. Всичко, което става в природата, е точно определено. Ако природата не спазва строго своите закони, ние ще се намерим пред гопям хаос и дисхармония. Който разбира великите закони на Битието, знае, че човек не се ражда само веднъж. Докато е на земата, той трябва да се роди поне два пъти: един път по плът, от майка и баща; вторият път по дух, от Бога.^За това раждане, именно, Христос казва: „Ако не се родите изново, от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи роден от Бога./Духът ще бъде вашият баща, а Божественото Начало във вас представя силите, които взимат участие при раждането ви, 3а да дойде до това раждане, човек трябва да преустрои коренно своя организъм. Тогава той може да каже като Павла: „Ние няма да умрем, но ще се измъним. Казано е, че роденият от Бога грях не прави. Той е човекът на новата култура. - Новото човечество се нуждае от вътрешна пр<р-света, от правилно разбиране на Свещените книги, от изучаване методитв на великите Учители, Които са работили в света.,» Който е дошъл на земята да се учи, трябва да намери своя Учител, своята майка, своя баща, своя приятел, своя род. Не ги ли намери, той ще живъе по стария начин, и резултатите на живота му ще бъдат същигб. Той ще бъде млад, ще остар-ве, ще умре и ще занесе със себе си мисъл-та, че животът няма смисъл. Живъйте по новия начин, за де имате нови резултати. Живъйте добре на

353

земята, за да бъдете добре и на небето. Ако не живеете добре, постоянно ще питате за онзи свйт, но никога няма да разберете, какво представя той.

Каквито промени да стават в живота, това не трябва да ви обезсърдчава. Временното, преходното се изменя, но вечното, абсолютното всъкога си остава едно и също. Запример, доброто, любовта, светлината при всички времена и условия си остават едни и същи. На неизменното и вечното човек разчита и се крепи. гЛко не бъше така, хората щъха да бъдат нещастни, защото нямаше на какво да се опрат. Радвайте се и вярвайте на вечното Божествено начало, за да влъзете в живота на безсмъртието. Само по този начин връзката между първичната причина и човешката душа остава неизмънна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля, и той умира. Като дойде до това положение, човек се обезв-врява и отрича съществуването на друг живот, на всичко светло и възвишено. Това е така, защото е изпаднал в низ-ходеща посока на живота, но не е верно за всички хора. Който ходи в правия път, той гледа~на неща-та светло, в~врва в бъдещия живот, във всичко възвишено. Той живъе във великата истина на живота. Следователно, ако си попаднал в низходещата посока на живота, нищо друго не ти остава, .освен да измъниш движението си и да влъзеш във възходе-щата посока.

И тъй, само онзи може да намери и познае истината, който разполага със съответен инструмент, чрез който може да я открива. Станете ли сутрин от сън, вземете този инструмент и измерете вътрешната си топлина. Ако забележите най-малкото понижаване на топлината, ще знаете, че има н^що неправилно във вас, което ще хверли сянка върху вашето верую, върху вашите възгледи за живота. Следователно, за да не изпадате в песимизъм, направете всичко възможно, да повдигнете топлината си. Нормалната топлина ще нормализира живота ви. Направете опите с един болен и ще видите, че и тук действува същият за-кон. Достатъчно е да доведете температурата на болния до нормална, за да се почувствува той добре и да

23

354

оздравее. Болният се нуждае от външна, чужда по-мощ. Донъкъде това е естествено положение. Какво ще кажем за онзи, който не е на легло? Щом е здрав и се нарича човек, той сам трябва да си помогне. – Как ще си помогне? – Като възстанови функциите на своето гбло, като повдигне мислите и чувствата си и ги хармонизира. Разумният човек е лъкар на себе си, той сам си помага. Неразумният очаква да дойде помощта му отвън.

„Преди да бъде Авраам, аз съм". Кой е този „аз съм"? – Божественият Принцип. Достатъчно е да помисли човек за този принцип, за да се изпълни със свещен трепет. Мнозина спорят с този Принцип, както Якова, но какво стана с него? Бог го бутна по бедрото, и той окуцъ\ След това мина през голями страдания. Който се е опитал да спори с Господа, той е минал през големи страдания. И Иов спори с Господа, но главата му побълъ1 от страдания: изгуби синовет, дъщерите, имането, здравето си. Най-после съзнанието му се пробуди, и той се обърна към Бога с думите: Господи, Ти си прав. Има нещо, което аз не разбирам, но вид-вх навсв-къде Твоята Мъдрост и Любов и се предавам в ръцет Ти. От този момент положението на Иова се измъни, и всичко загубено му се възверна. Който изпадне в положението на Иова, да мисли, че Бог е крив, з той прав; че ц"блият свет е лош, а той единствено добър, ще го поставят на такива изпитания, които ще го заставят да мисли право. Нито светът е виновен, нито Бог, нито вие, но тр-вбва да приемете Бога като среда, като условия, като възможности за подобряване на вашия живот. Знание е нежно на човека, за да изправи своите мисли и чувства, да тръгне по възходещия път.

Христос казва: „Преди да бъше Яврам, аз бъх". Който разбере вътрешния смисъл на този стих, той ще се домогне до щастието, което се обуславя от знанието.Жойто е придобил истинското знание, той коренно изменя своя живот. Той гледа вече по друг начин на болестите, на страданията, на мъчнотиит. Болестите и мъчнотиите са негови неприятели. Следователно, щом види още отдалеч, че неприятельт му се задава, той не търси чужда по-

355

мощ, но поставя картечницата си на пътя и започва да се защищава. Картечният огьн на съзнателния човек не е нищо друго, освен неговите до-бродетели Тъй щото, справяйте се с неприятелите си, преди още да са влезли в крепостта ви. Човешкото т4ло е неговата крепост. Влъзе ли неприятельт в крепостта ви, ще плащате контрибуция.

Като изучавате живота съзнателно, ще видите проявите му в три области: в областта на волята, на ума и на сърцето. Колкото по-неправилно се проявява човек в тези области, толкова по-голями са неговите смущения. Наистина, виждате, колко много страдат хората някои от своя ум, други – от сърцето си, и трети – от своята неразумна воля. Нъ-кой казва, че животът му е тежък, защото няма пари; друг казва, че приятели няма; трети се оплаква от липса на знания. Как мислите, ще бъде ли ща-стлив човек, ако има пари? Бог е давал и дава богатство на мнозина, но в края на краищата богатството пак се е връща при Него. – Защо? – Защото хората не издържат на условието. Бог дава Богатство на онзи, който е готов през цълия си живот да не си служи с лъжата. Тази е причината, задето нито богати-т остават завинаги богати, нито сиромасите завинаги сиромаси. И едните, и другите се поставят на изпи т.

Това са положения, които имат отношение към Божествения живот, а не към живота на личность-та. – Защо? – Защото това, което е верно за лично-стта, не е верно за индивида; верното за"индивида не е верно нито за ума, нито за сърцетоу.верното за ума и за сърцето не е верно за душата.^ Личността, индивидът, умът, сърцето, душата, духът са кате-ични^отношения и я .предназначения. •»Личността и индивидът имат отношение към физическия живот. Чрез твх трябва да изучавате този живот във всички негови прояви, до най-голями подробности. Ако не разбирате физическия^ живот, не можете да разберете нито духовния, нито умствения, т. е. проявите" на ума и на сърцето.«Голяма мощ се крие в човешката мисъл. Тя върши чудеса. Мисълта е повлияла на растенията,;! на ."животните, на хората, даже и на природата. Щомъ^е така, защо човек не

356

си послужи с мисълта за усилване:, на своята в-вра във великото и мощното, чрез което да повдигне живота си?

Една от причините за неуспеха на хората се дължи на безверието им в Божествения Принцип, който е еднакъв във всички хора и работи по един и същ начин. Днес всички хора се стремят към обединяване. те се групират в братства, в общества, с единствената цел, да дадат възможност на Божествения Принцип в тях да се прояви. Когато даде предимство на Божественото в себе си, човек може вече свободно да развива дарбите си, и сам да си помага в трудните моменти на живота. Ако е си-ромах и се нуждае от пари, той няма да търси от-тукъ-оттам, да очаква на благоволението на хората, но ще вземе магическата си тояжка и ще тропне тук, там, да види, къде има заровени пари. Щом намери мястото, ще разрови, ще си вземе, колкото му е нужд-но за момента и пак ще го зарови. Който разполага с магическата тояжка, той сам си доставя хлъб, облекло и т. н. Достатъчно е да тропне с тояжката си един път, за да си достави всичко, каквото му е нежно. Ще кажете, че лесно се живъе с магическата тояжка. За онзи, който влад-ве законите на тази тояжка, всичко е лесно; за онзи, който не влад-ве гкзи закони, по-мъчно нещо, от приложението на магическата тояжка, няма. За да влад-ве законите на'магическата пржчица, човек трябва да бъде разумен, лю-бещ, да носи истината и Божественото знание в себе си..-Засега растенията, плодните дървета прилагат донъкъде законите на магията. те сами приготвят и пекат своите плодове. Човек може да направи Гнъ-що повече от растенията.

Преди да бъше Явраам, аз бъх". С други думи казано: Преди да бъше човекът, Божественото съществуваше. Ето защо, всеки човек трябва да даде ход на Божественото да" се прояви. Много външни потици идат в помощ на човека да прояви Божественото Начало в себе си. Първият потик е любовта. Тя иде отвън и събужда Божественото в човека. Тази е причината, че, като люби, човек става по-добър, по-щедър, по-внимателен. Когато изгуби връзката си с Божественото ^Начало, чов-бкъ

357

започва да остарява, изгубва смисъла на живота си и се обезсърдчава. Той се намира в положението на блудния син, който всичко изгубил и разпилял, но придобил такива опитности, които го връщат в бащиния му дом, отново да се свърже с любовта на баща си, да влъзе в новия живот.

„Преди да б"вше Авраам, аз бях". Само онзи може да разбере този стих, който прилага Христовото учение. Едно се иска от човека: да признае Бога за свой Баща и да има към Него синовни отношения. Това значи, да живее човтзк и на небето, и на земята, както Бог живее. Това е Божествена идея, която трябва да внесете в умовете си. Само по този начин животът ви ще се преобрази. Иначе, ще се нам-врите в положението на малките деца, които пра-вят къщички от пъхък. Каквото направите, всичко ще се разруши. Дайте път на Божествения Прин-цип в себе си, за да възкръснете, да придобиете безсмъртието и да кажете като Павла: „Аз няма да умра,*но ще се измтзня".

42. Беседа от Учителя, държана на 15 юний, 1930 г. София – Изгръв.