от ПорталУики

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Неделни беседи

Дали може (1917-1918)

Да го посрещнат

Неделни Беседи, 08.09.1918 10:00 Неделя, София

„Зеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат." От Йоанна 12: 12-13

„Излязоха да Го посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце.

„Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота.

Къде ще срещнем Исуса? Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемник. Това се отнася и за жената, и за мъжа. Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот. Както устойчивостта на къщата зависи от материалът, който употребявате, от начина на граденето и от сцеплението на отделните части, така и устойчивостта на човешкия живот се определи от основата, върху която е поставен той.

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище, стремежите на малките същества – бубулечици и мушици, са нищожни, но от Божествено гледище, те са толкова важни, колкото и човешките. Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, а не формате. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел.

„На утрешния ден”. При всяко посрещане е важен моментът, когато става то. Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че посрещането на Христа става сутрин рано, а не вечер. Това посрещане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Великите идеи имат цена, тежест, смисъл. Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си. Чуете ли, че е бременен, ще знаете, че умът му е натоварен с някаква голяма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбягва с момите, тя е бавна в движенията си; между нея и момите има голяма разлика. Ако и вие сте муден, тежък в движенията си, причината за това е вашата бременност – натоварен сте с велики идеи. Може ли натовареният кон да се надбягва със свободните коне? Не може. Докато нямаш товар на гърба си, можеш да се надбягваш; туриш ли товар на гърба си, надбягването е невъзможно. Моми и момци се надбягват, докато са на хорото. Ако търсите игривост на очите, грация и подвижност в движенията, красноречие на езика, идете на хорото – там ще ги намерите. Влезе ли една велика идея в главата им, те стават бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причините за вашите тежки настроения и състояния. Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот. Те носят най-големите блага за човека. Това е вярно за земята. Как е в Духовния свят, това е друг въпрос.

Думата падане, падение, в езика на съвременните хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването са закони на физиката. И Земята пада към Слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението – за Живота. Не казвайте, че като е сгрешил Адам, и вие трябва да грешите. Аз разглеждам падането като метод за въздигане. С този метод си служи Природата, когато иска да повдигне някоя форма или някое живо същество. И в Природата има примеси, чужди неща, вмъкнати отвън, от които тя постоянно се чисти и освобождава. Законът за чистенето в Природата не е нищо друго, освен този, с който старите алхимици са си служили. Чрез този закон те отделяли ценното от безценното, благородното от неблагородното, полезното от безполезното. Полезни неща са тези, с които Природата си служи, а човешките са временни, преходни. Скелята, която се туря около строящата се къща, е временна. Щом се направи къщата, скелята се събаря.

Временни, преходни и безполезни неща има и в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. Някой се гневи често и казва, че гневът е естествено, природно явление. Да се движиш, това е естествено явление, но да се сърдиш и гневиш, е човешко. Гневът, сърденето са изключения в Природата. Кога се гневи човек? Когато среща на пътя си препятствие, което не може да преодолее. Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Изкуство е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи. Пречките и мъчнотиите са създадени за каляване на човешката воля.

Някои хора се сърдят, защото светът не е създаден според техните разбирания и изисквания. Божественият свят е създаден както трябва, но човешкият не е създаден правилно. Понеже човек се е отклонил от правия път, той сам е виновен за живота си. Той не познава Божиите закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мъж, иска да се жени, защото му трябва слугиня, да готви и да гледа къщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пък иска да се омъжи, да се осигури, да я храни и поддържа някой. Това не е никаква женитба, никакъв брак. Аз разглеждам този въпрос принципално, в широк смисъл, нямам предвид нито мъжа, нито жената. Мъжът и жената са два елемента, два принципа, които трябва да се съединяват правилно, според законите на великата разумна Природа.

Казано е в Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искат да се домогнат до това царство без Знание – това е невъзможно. Казано е още, че Знанието възгордява, Любовта назидава. Кога Знанието възгордява? Когато човек няма Любов. Знание, съединено с Любовта, дава място на Мъдростта. Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание; философът ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа – знание. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Всеки човек се нуждае и от Знание, и от Любов.

Казва се в Писанието, че народът излезе да посрещне Исуса – първият принцип на Живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзнал като човек и се е отдал в служене на Бога, той е започнал вече с първата буква. Някой казва, че е християнин. Ако си започнал с първата буква и я прилагаш в Живота си, християнин си; ако не си още започнал с тази буква, никакъв християнин не си. Друг пък казва за себе си, че е творец. В какво се състои творческият принцип? В съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребус, който трябва да се реши правилно. Можете ли да турите дясната ръкавица на лявата си ръка и лявата ръкавица на дясната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трябва да направите, ако мъжът и жената не могат да живеят добре? Да обърнете поне единия от тях. Ако можете да направите това, те ще се разберат, и противоречията между тях ще изчезнат. Какво означава обръщането? Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли сянка, т.е. той да излезе на лице, да изпъкне. Дали човек е зад сянката си, или пред нея, между него и сянката му няма никакво противоречие. Сянката е преходна, а човек е вечен. Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие. Например, цветът е сянка на плода; малкият плод е сянка на големия. Всички преходни неща, през които човек минава, са сенки на неговия Живот.

Следователно, нямате право да казвате, че от вас нищо не може да излезе. Да мислите така, това значи, че пътят, по които вървите, няма да ви изведе към определената цел. Ако е така, ще измените пътя си. – „От мене нищо няма да стане.” – За човека е така, от нищо не може да излезе нещо, но не и за Бога. Той създаде света от нищо, т.е. от нулата, от яйцето. Всяко нещо, което при всички условия остава неизменно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нещо е това, което постоянно се изменя. Значи, светът е създаден от излишъка на неизменния свят. Каже ли някой, че от него нищо няма да излезе, аз възразявам: „Ти още не си нещо, а искаш да станеш нищо." Първо ще станеш нещо, а после нищо. Кой човек е нищо? Които не яде, не спи, не се движи, не се гневи. Който е нещо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т.н. Ще кажете, че в пространството няма нищо. Така мисли само онзи, който не е бременен с Божествени идеи.

„Излязоха да Го посрещнат”. Всеки ден човек трябва да посреща първия принцип, който иде в света. Под всеки ден разбирам деня на изключението, който е нещо, а не нищо. Дните на нищото са обикновени, а дните на нещото са изключенията в живота. Когато Бог, в своето величие, пожела да създаде нещо за свое удоволствие, създаде нещото – изключението.

Мислете върху нищото и нещото, за да дойдете до положителната философия на Живота, до истинската религия. Досега хората са се занимавали с религията на болните и слаби хора; от сега нататък ще се занимават с религията на здравите – тя се отличава коренно от първата. Когато вадите давещия се от водата, вие си служите с един метод; когато поставяте здравия човек на работа, прилагате друг метод. Докато сте болен, ще стоите в религията на болните; щом оздравеете, ще потърсите религията на здравите. Влезете ли в тази религия, няма да изучавате науката за болните, но ще се занимавате с работата и условията, при които човек може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на Живота. Казва Бог: „Аз съм алфа и омега". Това значи: Аз съм началото и краят, аз съм Исус и Христос. Исус се занимава с първата религия – на болните, а Христос – с втората, с религията на здравите. Като посещавате болни, ще им говорите за религията на болните; като отивате при здрави, ще им говорите за религията на здравите.

Казахме, че Исус е първият принцип на Живота, т.е. първата буква. Коя е втората буква? Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за освобождаването й от греха. Както нечистата кръв може да се пречисти с добра храна, така и душата може да се освободи от греха. Понеже кръвта е носителка на Живота, тя трябва да се пречисти.

Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но те са две различни понятия. Как ще си обясните думите на Христа, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, няма живот в себе си. За коя плът и кръв се говори в стиха? За чистата и праведна плът и кръв, а не за нечистата и грешна. Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно.

Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина?” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.

Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам!" Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й. Обаче, търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици.

Съвременните хора, като недоволната баба, мислят, че Бог им изпраща само трици и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното. Светът е направен от трици, но това е външната страна. Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците. Учете се и вие като червеите, да намирате скритото богатство в триците и да не ги продавате за няколко гроша. Благодарете на червеите и на микробите, които са накарали хората да мислят. Ако нямаше микроби и червеи, които нападат човешкото тяло, нямаше да има учени, които да изучават в подробности човешкия организъм и да видят каква сложна система представлява той. Даже само анатомически разгледано, човешкото тяло представлява чудна и величествена картина.

„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята.

Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото.

Някои хора се оплакват, че са нещастни. Коя е причината за нещастието им? Загубването на ценностите, които са придобили. Като спечелят нещо, те не го турят в Божествената каса, за да се запази. Вън от тази каса ценностите лесно се губят. Някой е радостен, щастлив, но не се минава много време, и той загубва радостта си. За да не я загуби, той трябва да благодари за нея и да я предаде в Божествената каса, да се ползват от нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трябва да изучавате закона за печалбите и за загубите. Като ви посети една голяма радост, приемете своя дял от нея и веднага я изпратете към бедните и страдащите, да се облекчи тяхното състояние. Това значи да посрещнем Исуса.

Съвременните религиозни очакват Христа да дойде на земята и да ги вземе със себе си. Като отидат на Небето, те мислят, че ще бъдат посрещнати с музики и песни. На Небето посрещат само такива хора, които са свършили земната наука и знаят добре да свирят и да пеят. Там не приемат учащи се. Човек се учи, докато е на земята. Като изучава Доброто и злото, човек придобива Божествената музика. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло.

Ще кажете, че разбирате какво представлява Божествената музика. Как разбирате това: направо или по отражение? Човек може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нещата означава Знание. Щом разбираш музиката, трябва да знаеш да пееш и да свириш правилно. Само така можеш да изразиш скритите копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свириш и пееш с душа и с чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пеете и добре, и зле; на Небето, обаче, ще пеете само добре – там не се позволява никакъв фалш.

„Излязоха да Го посрещнат”. Исус, Когото посрещат, е великият, Божественият човек, който се е въплътил на земята, за да прояви Божията Любов. Исус е въплъщение на Бога, както нашето Слънце е въплъщение на великото Слънце, което изпълва цялата вселена. То е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце, но се е въплътило в него, за да поддържа живота на земята. Исус, Който дойде на земята, също така беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. Така смален, Исус може да влезе в нас и да работим заедно. Неговите мисли и желания ще бъдат наши. Ангелите ще слизат и възлизат и ще ни благославят. Малък е Исус на земята, но велик е в своите прояви. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Той не гледа на формата и на големината на човека, но на съчетанието на Божествените сили, които се изявяват чрез душата му.

Като говорим за посрещането на Исуса, някои не искат да слушат. Защо? Защото намират, че този въпрос не е толкова важен. Днес хората се нуждаят от хляб, от брашно, от обувки. Всичко е скъпо и го няма. Всички искат хляб, брашно. Аз не мисля като вас. Хлябът и житото не са скъпи. Бог дава житото даром, в изобилие, вие сами сте го направили скъпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Един ден ще му се наложи такава глоба, която цял живот не може да изплати. Христос се жертва за онези, които са готови да служат на Бога с Любов и себеотричане. Тях Христос обича.

Провидението отдава заслуженото на всеки човек, на всяко живо същество. На свинята ще даде локва, цял ден да се гурка в нея и да рови, а на човека ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието й се задоволява. Има хора, които цял живот ровят, правят интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава с такъв занаят. Всички хора, в малка или в голяма степен, имат слабости, от които трябва да се освободят. Когато дойде Христос, Той ще ги научи как да живеят. Ако снахата пере ризата на свекърва си с недоволство, Исус ще и каже: „Сестра, остави тази работа. Аз ще очистя свекърва ти, а Бог ще я благослови." Каквото работите, работете с Любов. Трябва ли жената да готви с неразположение? Ще пържи лук и ще се гневи. Кой я кара да пържи лук? Пърженето на лука е човешко изкуство, а не Божествено. Както пържите лука, така и вас някога ще пържат. След това ще питате защо Бог е допуснал смъртта. И смъртта е човешко изобретение. Тя е дошла след грехопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нужно да го пържите. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен. И мъжът не трябва да се сърди, че жена му е прегорила яденето. Жената се оплаква, че мъжът й бил сърдит, цяла гръмотевица и светкавица. Ако е разумна, жената трябва да благодари, че мъжът й се е разсърдил. Гръмотевицата и светкавицата са атмосферно електричество, което превръща кислорода от въздуха в озон и убива микробите. Каквото прави атмосферното електричеството във въздуха, това прави и мъжът в дома си със своя гняв. Жената, децата се озонират, въздухът се пречиства. След това вкъщи настава пълен ред и порядък, и всички са доволни.

„Излязоха да Го посрещнат”. Когато Исус влезе във вашите домове, ще пречисти въздуха, който се е наситил от електричеството на мъжа и на жената. Първия ден ще се прояви електричеството на мъжа, а втория ден – електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да святка, да буботи, докато дойде Исус да пречисти въздуха. Благодарете, че мъжът и жената се карат. Ако при сегашните условия на живота няма караници, хората щяха да умират преждевременно. Животът се поддържа, благодарение на гръмотевиците и светкавиците в домовете. Караниците не трябва да стават съзнателно, но когато дойдат естествено. Това не значи, че трябва да се оставяте на течението на гнева. Приложете каквито методи знаете, за да се справите с него и, ако не успеете, ще го оставите да се прояви. Като се разгневиш, вземи трион, да нарежеш малко дръвца, или мотика, да покопаеш малко. Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в джоба си и излез на разходка. Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрез храната енергиите се трансформират, и човек става тих и спокоен.

Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си. Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ. Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните. Мъчнотиите, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постъпва всеки учител. Когато ученикът не може да реши задачата си, учителят я решава.

„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравите. Напуснете болниците, за да се ползвате от религията и науката за здравите, която носи правилата за Живота. Болните ще кажат, че не могат да напуснат болниците, защото страдат от сърцебиене, от възпаление на сляпото черво, от ревматизъм и др. Какво представлява ревматизмът? На какво се дължи възпалението на сляпото черво? На голямо гастрономство. Някой обича да си угажда не само в яденето, но навсякъде в живота. Ако влезе в религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бъде виден член на обществото, да се покаже пред хората, че знае много. Такъв човек става отегчителен на хората, а след време и на себе си. Всяко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човека, а понякога и разстройство на организма.

Един американски проповедник обичал да се показва пред слушателите си, че знае всичко, затова проповедите му били много дълги. Един баща завел детето си на една такава проповед, която нямала край. Детето се отегчило и запитало баща си: „Татко, кога ще свърши проповедта?" Бащата отговорил: „Имай търпение, синко, проповедникът едва е започнал, сега е в Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението."

И съвременните хора често изпадат в положението на този проповедник: започват от Битието и свършват с Откровението. Те искат да изследват нещата отначало докрая. Искат да разберат всичко, да придобият много неща. Смисълът на Живота се заключава в следното: „Бъди доволен от това, което ти е дадено днес. Благодари на Бога, че и днес слънцето изгря; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени. Някой ваш ближен заминал за онзи свят – и за това благодари. Няма смърт в света, няма лоши работи в живота. И на онзи свят е светло. Там светлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползва от тази светлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и в най-малките Му проявления, радвайте се и веселете се.

Някои се срамуват да проявят радостта си. Бъдете свободни. Давид играеше със скрижалите пред народа си. Той видя Бога и не се стесни да изрази радостта си. Има случаи, когато човек трябва да се стеснява, но не и пред Божествените прояви. Когато някой ти говори духовни и Божествени неща, слушай с отворени уши и очи. Гледай човека право в очите. Бъдете искрени в проявите си. Обичаш някого – свободен бъди, не скривай чувствата си, да покажеш, че нямаш никакви чувства към него. На всяко цвете ще туриш толкова вода, колкото му е нужно. Ако се ръкуваш с някого, ще му стиснеш ръката, колкото трябва, да почувства човекът, че може да разчита на тебе. Някой се ръкува така, че едва си подава пръстите – това не е ръкуване. Нека всеки си отговори на въпросите: Защо при ръкуването подавате дясната си ръка? Защо на някого целувате ръка, а към някого нямате разположение? Защо някога искате да се ръкувате с хората, а някога се въздържате? Това са важни въпроси, върху които трябва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуват. Има хора, които при ръкуване ви предават своите нечисти мисли и желания, и вие после трябва да се чистите от тях. Чрез ръкуване човек може да изпрати своите добри мисли и желания към вас, своето благословение, което ще носите в себе си седмици и месеци – това ръкуване има смисъл. Добре правят майките, че целуват ръчичките и страничките на децата си, но при всяка целувка те трябва да отправят към тях своите добри мисли и желания. Това са формули, които новата наука и религия обясняват. Без да ви се преподават външно, тези формули излизат от душата ви, понеже истинското Знание се крие в нея. Който придобие Новото, коренно се преобразява.

Желая ви още днес да влезете в областта на Новото, да станете нов човек. Първото нещо, с което ще започнете, е приложението на Любовта, като велик Божествен акт. В този процес има слизане и качване, посяване на Божествения плод в земята и израстване. След това ще дойде радостта, която показва, че си бременен с една Божествена идея. Най-после ще дойде вътрешният мир, който показва, че си готов вече за истинска работа. Никой не може да влезе в новия, в Божествения живот, докато не приложи Любовта, докато не стане бременен и докато не придобие вътрешен Мир. Това е достояние само на здравия човек. Болният не може да влезе в Новия живот, той не може да възприеме и приложи Любовта. Как ще я възприеме, когато неговите органи са в дисхармония? Новата религия и новата наука имат за цел да направят всеки дом благоугоден на Бога. От всеки дом да се разнася благоухание. Излезте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече в света. Той иде в своята слава и величие, придружен с много Ангели, със Светли същества, които викат: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи Възкресение за онези, които са Го очаквали от векове. Мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, натъжените ще се развеселят, старите ще се подмладят. Когато дойде Христос на земята, слепите ще прогледнат, глухите ще прочуят, немите ще проговорят. Всички хора ще бъдат млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърт не съществува. Пригответе се всички за Новия живот, за новата наука, за новото разбиране, които наричам с общо име духовна наука за здрави хора. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своите слаби и болни братя и сестри.

Приложете за една седмица мисълта, че иде Доброто в света. Иде Христос, Когото трябва да посрещнете. Ако сте обременени, натъжени, изоставени, турете всичко зад гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е във вас. Вие сте се обърнали с гръб към Бога. Направете един полукръг и обърнете се с лице към вашия Баща, да се върнете към своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвал и галил. Обърнете лицето си към изток, отдето изгрява Слънцето, и почакайте няколко минути, да изгрее вашето Слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете с жителите извън нашата сфера. Това изисква Христос от всички хора, които Го очакват. Всеки трябва да застане на онова място, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттам да гледа на своя живот, на своите младини и старини. Някои стоят на едно и също място и повтарят едни и същи думи: „Бях дете, станах юноша, възмъжах и днес съм стар. Нищо не направих, нищо не излезе от мене. На какво приличам сега?"

Така разсъждавал един турчин, княжески син: „Днес съм княз на князете. Ще намеря някоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нещо по-високо." Сгодил се, но момите рекли за него: „Приближи се до хората." След това той си казал: „Ще се оженя." Като се оженил, станал наред с хората. Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си. „Не мога да търпя това положение – казал си той, – ще се разведа." Развел се, но станал за посмешище на хората.

Така постъпват и религиозният, и светският човек. Докато е свободен, счита се за княз на князете. Щом започне да си въобразява, че знае много, той се годява и с това се приближава до хората. Веднъж изпаднал в заблуждението да мисли, че знае много и че е умен човек, той решава да се ожени. С това става наред с хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничил и търси вината в другите. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмешище на хората. Такъв живот не е нищо друго, освен живот на болните. Това е религия и наука за болните. Тук не се приемат болни, тяхното място е в болниците. Тук се приемат само бодри и здрави хора. Може да сте тъжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нямате пари, но вътрешно да се чувствате богати.

Който иска да слуша Словото Божие, трябва да има Вяра. Ще кажете, че сте вярващи. Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.

Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика със следния пример. Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание. Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества. Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбеният й, за да опита характера й, съзнателно я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатите чаши от пода, изчистила зацапаните черги и повторно донесла сладко и кафе. През времето, докато момата влизала и излизала от стаята, за да поправи погрешката си, възлюбеният й казал на приятеля: „Виждаш ли какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакост й причиних, но тя не каза думичка; напротив, взе погрешката върху себе си, за да ме освободи от отговорност." След време те се оженили, но животът им не вървял, както той очаквал. Тя се показала такава, каквато всъщност била: сприхава, капризна, недоволна. Един ден възлюбеният й я запитал:

– Защо преди да се оженим ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато аз нарочно те спънах, и ти изпусна цялата табла от ръцете си, не каза нищо, нито се разгневи?

– Това беше външната страна на моето поведение. Трябваше да слезеш долу, в кухнята, там да видиш истинския ми образ. От гняв аз направих дупка на масата; ти не можа да разбереш какво ставаше в този момент в мене.

Често хората казват: ако искаш да познаеш човека, не го гледай как се държи в църква, но иди в дома му и виж, прави ли дупки на масата от гняв, или не прави. Който в църква е благочестив и възпитан, а у дома си прави дупки на масата, той е човек от старата религия и наука, от религията и науката на болните. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е от религията и науката на болните. Обаче, човекът на новата, на духовната религия и наука на здравите е еднакъв и в църква, и в дома си. Които следват новата религия, те са служители на живия Господ; те са братя и сестри помежду си, те са приятели и приятелки. И там има лекари, но за здрави хора; и там има адвокати, но за Правдата; и там има учители, но за истинското знание, носители на светлина и на Мъдрост. Красиви и велики работи има в духовната наука.

Мнозина искат да знаят, какво е тяхното положение. Някои от вас сте се повдигнали вече от леглото и лекарите ще ви изпишат от болницата. На някои още не е дошъл ред за изписване. За да излязат по-скоро от болницата, близките им трябва често да ги посещават, да се молят за тях, да им пращат здрава, доброкачествена храна. Молитва, Вяра и дълбоко дишане е нужно и на болните, и на здравите. На болните, за да оздравеят; на здравите, за да поддържат здравето и младостта си. Болни и здрави, всички трябва да благодарим на Бога и да знаем, че Той е всякога тих и спокоен, от нищо не се смущава. Да не се гневим, защото, колкото повече се гневим, толкова повече Бог забавя своето благословение. На скромния, който всякога заема последно място, Бог дава заслуженото. Той го изважда от мястото му и го туря на първо място, между знатни и заслужили хора.

"Излязоха да Го посрещнат”. Исус е вече при вас и вътре във вас. Нищо друго не ви остава, освен да работите. Учението, което днес ви проповядвам, не е ново. Проверявайте го и прилагайте думите ми. Народът, който излезе да посрещне Исуса, представлява вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус и да кажат: "Осана, благословен е този Исус, Който влезе в моя Ерусалим!" Радвайте се, ако вашият Исус е дошъл вече. Ако се задава от планината, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещнал своя Исус, той е цар на себе си, и неговите поданици му се подчиняват доброволно. Онзи, който не е посрещнал своя Исус, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреите Го разпнали. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Бъдете будни в мислите, в чувствата и в действията си, сами да не се осакатявате.

Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бъде разпръснат по четирите краища на света. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано в рая преди осем хиляди години. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш, т.е. ще излезеш от рая и ще бъдеш пръснат по целия свят."

Желая ви да посрещнете вашия Исус, да Му дадете добър прием и да станете здрав народ, силен, крепък по ум, по сърце, по Дух и по душа.

Неделни Беседи 08.09.1918 10:00 Неделя, София

Сила и Живот, том III, Неделни Беседи Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) ISBN 954- 739- 734-6 (т. III)