Разлика между версии на „Абсолютна справедливост“

Версия от 11:07, 31 декември 2008

Абсолютна справедливост

Размишление.

Малкото дете разбира нещата по детски, юношът – по юношески, 20 годишният – постепенно навлиза в живота, и разбиранията му са по-дълбоки, но и това разбиране не е последно. Колкото повече години минават, човек още повече се вдълбочава в живота и, като стане 100–120 годишен, разбиранията му се различават коренно от тези на детската му възраст. Много от съвременните хора се намират във фазата на детското си разбиране, и постоянно се питат на френски, или на английски език, говорите ли френски, или английски. Ако сте чужденец, дошъл в България, ще ви питат, знаете ли български. Навсякъде ви задават едни и същи въпроси, вие давате едни и същи отговори, но, в края на краищата, нищо не придобивате. Повтарянето на нещата не придава нищо особено на човека. Често някои проповедници взимат стихове от Евангелието и ги тълкуват. Като слушате проповедите им, намирате, че те се въртят все около една и съща мисъл. Така постъпват и някои учени. Разглеждат известен въпрос от всички страни, но, в края на краищата, и едните, и другите не разбират вътрешния смисъл на нещата.

Един младеж декламирал едно хубаво стихотворение. Запитали го, каква идея прокарва авторът чрез него. – Не зная, отговорил младежът, аз го преписах наготово, без да разбирам дълбокия смисъл. Срещнали поета и го запитали, каква идея се крие в стихотворението му. – И аз не зная, написах го по вдъхновение. Каква идея е прокарана в него, не разбирам. На същото основание, ако запитате българина, какво разбира под думите „кон, крава", които често употребява, и той не може да ви отговори. Той знае, че конят и кравата са животни, но какво се крие в тези понятия, от гледището на първоначалния ватански език, и той не знае. Днес хората си служат повече със санскритски език, като наречие на ватанския, и с новите, модерни езици, като наречия на санскритския. На какъв език ще говориш, това се отнася до твоето разбиране, като степен на съзнанието ти.

Като се говори за разбирането на хората във връзка с тяхното съзнание, ние правим следното сравнение: има хора, които се движат с бързината на биволска кола; други се движат с бързината на конска кола; трети – с бързината на автомобил; четвърти – с бързината на аероплан; пети – с бързината на светлината. Следователно, който се движи с бързината на волска кола, има разбирането на вола; който се движи с конска кола, има разбирането на коня; който се движи с автомобил или с аероплан, има по-високо разбиране – той се движи със съзнанието на човек; който се движи с бързината на светлината, има разбирането на ангела. Стихийна е бързината на светлината! В една секунда изминава триста хиляди километра. Който се движи с бързината на волската кола, ще знае много неща. Колата се движи бавно, и човек има възможност да наблюдава и изучава нещата в подробностите им. Ако се движиш с бързината на светлината, малко неща ще знаеш. Обаче, за предпочитане е понякога да знаеш малко неща, но да се движиш с бързината на светлината. Ако те гонят неприятели, по-добре да се движиш с бързината на светлината, отколкото с волска кола. Само така ще бъдеш свободен.

Съвременните хора говорят за свобода, а при това са роби. – Защо? – Защото повечето от тях се движат с бързината на волска кола. Те говорят за свобода, а при най-малкото неразположение се обезверяват и се питат какво ще стане с тях след 20 години. Страхът от бъдещето показва, че те са роби. Те си задават много въпроси, които, в края на краищата, остават неразрешени. Много естествено, тези въпроси се разрешават с бързината на светлината, а те ги разрешават или с бързината на волска кола, или с бързината на конска кола, или с бързината на автомобил или аероплан. Днес малко хора разрешават мъчните въпроси с бързината на светлината. Ще кажете, че това е така, понеже, при бързината на светлината, те придобиват малко знания. Да имаш малко знания, това не значи че си невежа, но, каквото знаеш, да го знаеш, както трябва, съвършено. Човек се нуждае от истинско, положително знание, което да не му изневерява никога.

Един виден турчин попаднал в едно българско село. Като се разговарял със селяните по турски, той им казал: Помнете, че аз зная български език, разбирам всичко. Като се разговаряте помежду си, внимавайте да не кажете нвщо против мене, защото всичко ще разбера, и главите ви ще патят. Те взели във внимание думите му и се пазели да не кажат нещо лошо против него. Турчинът запалил чубука си и задрямал малко. В това време една искра от чубука на турчина запалила чалмата му. Той не забелязал това и продължавал спокойно да си пуши. Един от селяните видял, че чалмата на турчина гори и му казал на български: Агачо, чалмата ти гори. Турчинът отговорил на турски: Зная. Селянинът пак обърнал внимание на турчина за чалмата му, но последвал същият отговор: Зная, не се безпокойте! Като видял, че турчинът не се стряска, селянинът разбрал, че има работа с човек, който не знае български и му казал на турски, че чалмата му гори. Турчинът веднага се хванал за главата и казал: Така кажи, приятелю, да те разбера.

Преди години дойде при мене една госпожа да ме пита за съвет: как да лекува врата си, на който се явила някаква подутина. По съветите на някои, тя правила студени компреси, туряла ленено семе, но нищо не й помогнало. Препоръчах и да попее малко на болката. Тя се засмя, не повярва, че с песен може да се излекува. На песента не вярва, а на компресите вярва, но те не й помогнали. Студени компреси и душове са за силни хора, на които кръвообръщението е правилно. Ако слабият си позволи студени бани и душове, скъпо ще плати. Някой отива на гореща баня, окъпе се добре, след това влиза в студен басейн. После се чуди, защо състоянието му се влошава. Много просто, резките промени на температурата не се отразяват добре върху човешкия организъм.

Беден човек иска да стане богат. Той не подозира, че богатството ще го направи нещастен. То не е за него. Да стане преждевременно богат, това значи, да влезе от гореща баня в студена. Не се стремете към такова богатство. То е достояние само за силните, велики хора. Обикновеният човек не трябва да бъде нито много беден, нито много богат.

Двама души се разговаряли. Единият казал на другия: Ти не трябва да бъдеш нито беден, нито богат. – Какъв трябва да бъда тогава? От какво имам нужда? – От дърво. – Защо му казал така ? – Понеже не бил доволен от събеседника си. Той му пожелал дърво, вместо богатство. С това искал да каже, че трябва да го набие добре. Това не е разрешаване на въпроса. Ако искаш да убедиш някого, че има нужда от бой, посъветвай го да изложи гърба си на ранните слънчеви лъчи, те да го бият. Който излага гърба си на действието на слънчевите лъчи, става здрав, умът му се намества. Всичко в него започва да расте, цъвти и зрее. Тъй щото, радвайте се, когато слънчевите лъчи ви удрят. Лошо е, когато неприятелят те бие. Лошо е, когато магаре те рита. То изопачава твоето разбиране. Да те рита магаре, това значи, да изкривиш мисълта си и да не мислиш право. Защо ще мислиш, че си простак и невежа? Не се ритай сам. Остави светлината да те рита. Ако риташ хората, ритай като светлината. Допуснеш ли сам, че си невежа или простак, ти си вече роб на дявола, свързал си приятелство с него.

Какво означава думата дявол? Под „дявол" се разбират несгодите, безпокойствата, мъчнотиите, които човек има и не може да се справи с тях. Като изгуби вътрешния си мир и светлина, човек се свързва с дявола. Това става, както с обикновения човек, така и със светията. Ако разумният воин даде правилен удар на тъпана, войниците го разбират. Обаче, ако детето удря тъпана, войниците нищо не разбират. Следователно, като мисли право, човек така удря върху умовете на възвишените същества, че те разбират нуждите му и веднага се притичат на помощ. Ако не мислите право, ударът върху умовете на възвишените същества взима криво направление, и те не могат да ви помогнат. Вие се чудите, защо никой не чува страданията ви и не ви отговаря. Причината е на лице. Ударът върху вашия тъпан е фалшив, не се възприема от умовете на възвишените същества.

Като се говори за истината, мнозина се обезсърчават и се питат, защо нищо не са постигнали. Защо усилията и трудът им отиват напразно? Те сами трябва да си отговорят. Обаче, истината е безпощадна. Който иска да я възприеме, трябва да бъде готов на всякакви жертви. Че щяла да наруши мира на някого, тя не се интересува. Истината има пред вид Божественото в човека. Тя иска да застави човека да прояви Божественото Начало в себе си. То е вечното, неизменното, на което всякога може да се разчита. Защо да не разчитате на него? На какво разчита търговецът? – На чистото злато и скъпоценните камъни, с които може да търгува. Скъпоценният камък разлага светлината по особен начин. На тази светлина всеки може ла се лекува. Затова, добре е човек да носи златни пръстени със скъпоценни камъни. Не всички камъни действуват благотворно върху човешкия организъм, и не всеки скъпоценен камък действува лечебно върху всички хора. Има такива камъни, на които трептенията не се съгласяват с трептенията на организма на даден човек, поради което произвеждат дисхармония. Радий действува лечебно на известни хора. Който работи или се лекува с радий, трябва да се нагоди на неговите трептения. Същото се отнася и до любовта.

Мнозина говорят за любовта, искат да я възприемат и приложат в живота си. Добро е тяхното желание, но трябва да знаят, че любовта е мощна сила, с която може да работи само онзи, който е готов за нея. Казано е в Писанието, че Бог е огън всепояждащ. Това значи: Любовта е огън, който изгаря всичко. Пипнеш ли я, ръцете ти ще изгорят. Видиш ли я, ще ослепееш. Чуеш ли я да ти проговори, ще оглушееш. Ще се запитате, как ще познаете тогава Бога, т. е. любовта? – Постепенно ще Го познаете. Ще започнете от най-малката любов и ще вървите към голямата. Като се калите и приготвите за Божията Любов, тогава ще познаете Бога. Здрава и устойчива нервна система е нужна на онзи, който съзнателно търси Бога и любовта. Както детето в първо отделение изучава буква след буква, докато се научи да чете, така човек възприема капка по капка любовта докато дойде денят, когато я възприеме в нейната пълнота. Чрез какво ще я възприеме? – Чрез тялото си. – Кое тяло ? – Духовното тяло. Докато живее само физически, той я възприема чрез физическото си тяло. Докато живее астрално, той я приема чрез астралното си тяло; като живее умствено, той я приема чрез умственото си тяло; когато живее в причинния свят, той я приема чрез причинното си тяло. За да приеме изцяло любовта, човек трябва да събуди висшето аз, т. е. свръхсъзнанието си. Само така той ще си състави ясна представа за любовта и ще познае Бога.

Хората не познават Бога, не познават любовта и, въпреки това, я делят. Любовта не се дели. Няколко моми се влюбват в един момък и го делят. Няколко момци се влюбват в една мома и я делят. Какво делят, и те не знаят. Такова деление съществува и в религиозния живот на хората. Те се карат помежду си за първенство. Всеки иска Бог да мисли за него повече, отколкото за другите. Това е все едно мравките да спорят помежду си, за коя от тях повече мисли човек. За никоя мравка не мисли той. Който изпълнява Божията воля, за него мисли Бог. Следователно, ако мравката може да се повдигне в съзнанието си, да върши волята на човека, той ще мисли за нея. Не се ли повдигне до това съзнание, мравката остава далеч от човека.

Кое е онова, с което човек може да обърне вниманието на Господа? Днес мъжът се изкушава от жената, жената – от мъжа. И двамата се изкушават от парите, от яденето и др. Може ли да се разчита на човек, който се изкушава? Имаш къща, но си недоволен, че съседът ти има по-хубава от твоята. Защо си недоволен? Радвай се на къщата на съседа си, като на своя. Цената на къщата се определя от живота на обитателите й. Светията може да живее в проста колиба, но далеч от нея се разнася неговото благоухание. Обикновеният човек може да живее в богата къща, но от нея излиза лоша миризма.

Като се говори за недостатъците на хората, прах се вдига около тях. Децата да стоят надалеч, за да не ги засипва прахът; онези, които искат да учат, да стоят близо и да придобиват знания. Малко да знаете, но знанието ви да е на място. Ще кажете, че същото се отнася и до любовта. За любовта е обратно – много любов трябва да има човек, за да не остава празно място в сърцето му. Ще кажете, че сърцето ви е изгоряло от любов. Аз съм виждал сърца, които пушат или димят от любов – още не са запалени. Сърцето трябва да гори от любов. Човек, в сърцето на когото любовта произвежда пълно горение, е свързан с Бога и познат от Него. Благословение е за човека да гори от любов. Той е доволен от живота. Значи, доволството произвежда пълно горение в човешкото сърце. Недоволството произвежда непълно горение. Разбраното страдание произвежда пълно горение, а неразбраното – непълно.

Защо страда човек? – За да се изпита неговата любов и устойчивост. Едно трябва да знаете: всяко страдание е на място. Може да страдате заради другите хора, или за себе си, това не е важно. Страданието е огън, който пречиства. Следователно, дето падне, той гори. Щом гори и пречиства нещата, на място е. Ако страданието е ваше, трябва да разберете, защо е дошло и какво ще придобиете от него; ако е чуждо, ще видите, какво се крие в него и разумно ще го използувате. – Какво се крие в страданието? – Божествен потик. Който разбере този потик и даде ход да се реализира, той придобива радостта. Това подразбира стихът: „Скръбта ви ще се превърне на радост."

Апостол Павел говори за възкресението на Христа и, според степента на своето съзнание, той го приема и го проповядва. Той казва: За да възкръсне, човек трябва да възприеме Божията Любов. Без любов няма възкресение. „Ако няма възкресение на мъртвите, нито Христос е възкръснал." (– 13 ст.). – Как ще възкръснат мъртвитв? – Чрез Божията Любов. Докато носи обикновената любов в сърцето си, човек всякога ще умира. За да стане безсмъртен, временното трябва да мине във вечно. Това значи, да се облече човек в дрехата на любовта. Облечеш ли тази дреха, светът придобива друг образ за тебе, страданията ти се осмислят, и ти си готов да помагаш на страдащите и на слабите. С любовта и в ада е приятно; без любовта и раят става ад. Адът и раят са места за работа. Който е духовно силен, и в ада работи, както в рая. Той е свободен от връзките на греха, затова съзнателно влиза и излиза от ада. Никой не е в състояние да ограничи свободния човек – човекът на любовта.

Често хората преживяват тежки състояния, които ги измъчват, и по цели нощи не могат да спят. Причината на това е все любовта. Те се измъчват от мисълта, дали еди-кой си ги обича. Колкото и да си задават този въпрос, той остава неразрешен. За да го разрешите, трябва да се запитате: Обичам ли аз, или не? Важно е вие да обичате. Що се отнася до въпроса, обичат ли ви хората, това е тяхна работа. Като си отговорите на въпроса, обичате ли хората, или не, ще се запитате, коя любов проявявате – Божията или човешката. Само така можете да възстановите своя вътрешен мир и спокойствие. Как могат хората да ви обичат, ако не обичат Бога? Това е невъзможно. После, запитайте се, какво сте дали на хората, за да ви обичат. За да те обича някой, трябва да му дадеш нещо ценно. Дето е любовта, там има светлина. Тъй щото, не се заблуждавайте от думите на хората. Каже ли някой, че ви обича, че е готов на всякакви жертви за вас, слушайте, какво ви говори, но не уповавайте на неговата любов. Който много обещава, малко дава. Любещият е свободен човек. Той проявява любовта си в дeла, а не в празни думи.

Как се изразява свободата? Всички говорят за свобода, търсят я, но сами се ограничават. Истинската свобода се проявява чрез всяка клетка. Ако говориш, така ще говориш, че и умът, и сърцето, и тялото да взимат участие. Всяка клетка на тялото трябва да трепти, да взима участие в говора. За това е нужно знание. Ще кажете, че сте учени хора, имате знания. Знанието на съвременните хора не е достатъчно. Те трябва още много да работят, за да постигнат онова знание, което може да ги освободи от заблужденията. Днес и религиозните, и светските хора живеят в заблуждения, и представят нещата такива, каквито не са в действителност. Те говорят за свободата, без да я познават. Някой религиозен мисли, че е напреднал, че Духът го ръководи и прави движения с лицето, с ръцете, да покаже, как Духът работи в него. Той не подозира, че Духът не се проявява в дисхармонични движения. Неговит движения са резултат на нисши духове. Достатъчно е да го стреснеш, за да забрави движенията си. Духът не се плаши. Това, което се страхува в човека, са нисшите духове. Освободете се от чуждите влияния в себе си и се проявявайте такива, каквито сте. Така ще обърнете повече внимание, отколкото с чуждите прояви.

Казано е в Писанието: „Ще отидеш при Господа с всичкото си смирение." Само така можеш да изпълниш Божията воля. Бог иска от нас да изпълним волята Му в най-малките неща. Той не иска да се товарим с греховете на целия свят. Това е задача за силните хора. Когато постави тази задача за разрешаване, Бог ще намери силен човек, на когото ще я възложи. Преди две хиляди години Христос беше натоварен с тази задача и я реши. Той понесе греховете на цялото човечество. От вас се изисква малко нещо. Бъдете верни на малкото, което ви се дава. Мнозина се питат, какво особено е направил Христос. Това, което Христос направи, никой обикновен смъртен не може да направи. Никой не може да бъде като Христа. В едно отношение само може да бъдете като Него – в послушанието. Бог натовари Христа с греховете на човечеството, и Той ги понесе, без да пита, защо трябва да се товари с чуждите грехове. Той си казваше: Такава е волята на Отца ми, и аз ще я изпълня. Следователно, бъдете и вие благодарни за това, което ви се дава. Тежък бил животът ви – благодарете за това. Не се оплаквайте на никого, нито другите оплаквайте. Дошъл един гладен човек при тебе и се оплаква от положението си. Виж, от какво има нужда и задоволи нуждата му, без да го оплакваш и съжаляваш. Ако е гладен, нахрани го. Защо трябва да го съжаляваш, че не ял 24 часа? Има пиявици, паяци и други животни, които гладуват по цели седмици и месеци. Не може ли, тогава, човек да гладува поне 24 часа, без да се оплаква и без да го съжаляват? Човек трябва да носи геройски изпитанията и страданията си. Това значи да почитате себе си. Който почита себе си, ще почита и ближния си; който почита ближния си, ще почита и себе си. Това е закон.

И тъй, задачата на човека е да почита себе си. Щом почита себе си, ще почита и другите. Придобие ли това качество, той може да се развива правилно. Всеки човек е излязъл от Бога. Следователно, ще почитате и цените всичко, което е излязло от Него. Само така ще разберете, какво представя човек. Който не познава себе си, гледа на всички хора повърхностно, не прониква в душата им. Лесно е да се каже, че това е мъж, а това – жена. Какво, всъщност, е мъжът, и какво – жената, малцина разбират. Какво търсят мъжът и жената, и това не знаят. Всеки човек, мъж или жена, търси любовта. Ще кажете, че хората се влюбват. Какво представя влюбването? Да се влюбиш в някого, това значи, да запалиш свещта си и да осветиш пътя, по който вървиш. Същевременно и онзи, в когото се влюбваш, запалва своята свещ. Кога пали човек свещ? – Вечер, в голямата тъмнина. Когато слънцето грее, никой не се нуждае от запалена свещ. Тъй щото, ако влюбването осветява пътя ти вечер, на място е. Щом изгрее слънцето, влюбването в обикновената свещ е безпредметно. Значи, има смисъл да се влюбиш, но вечер, когато срещаш на пътя си опасни места. Изгрее ли слънцето, ще се влюбиш в него. Не плачи за свещта, която осветява пътя ти вечер. Когато изгрее Великото Слънце на живота – Бог, влюби се в Него, без да съжаляваш за физическото слънце. Бог е всичко в света. Той носи живот, сила, знание, светлина и свобода за човешката душа. Той е идеалът, към който се стреми всяко живо същество.

Помнете: Без Бога, т. е. без любовта, няма живот. Докато не се свържат с нея, хората живеят в мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. И при любовта има противоречия, но те лесно се разрешават. Любовта е светлина, която прониква в човешките умове и сърца и помага при разрешаване на задачите им. Изгубят ли любовта, те тичат подир запалената свещ, поне тя да ги спаси. И това не е лошо, но е временно положение. Щом изгрее слънцето, напусни запалената свещ. Прибирай се рано вкъщи, да не става нужда да объркваш пътя си. Който спи през деня, а излиза вечер, всякога разчита на светлината на свещта. Тя помага, докато гори. Изгасне ли, тогава объркват пътя си: и който носи свещта, и който върви след нея. Който носи любовта в сърцето си, може да помага на всички. Щом види нещо криво, изопачено в човека, той го хваща за дрехата и го разтърсва. Като виждате, как постъпва с него, вие се запитвате, не може ли да бъде по-деликатен. Чудно нещо, как ще бъдете деликатен с давещия? Ще скочите бързо във водата, ще го хванете за дрехата и ще го изнесете на брега. Тук ще го разтърсите, ще го обърнете с главата надолу, да изтече навън погълнатата вода. Не е ли на място тази грубост? За предпочитане е да намокриш дрехата си, да се изложиш пред хората, да бъдеш груб с давещия, но да спасиш живота му, отколкото да го оставиш да се удави.

Свобода е нужна на човека – свободна мисъл, свободни чувства. Бъди свободен, не с оглед на разбиранията и мнението на хората, но с оглед на абсолютната, Божествена справедливост. Бъди готов всеки момент да изпълняваш Божията воля, без да се питаш, на място ли е помощта ти, или не. Щом си справедлив, всичко, което правиш, е на място. Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразположен, гневен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гневът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгневиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влезеш в положението му. Учителят се сърди на учениците си, свещеникът – на своите пасоми. – Защо се сърдят? – Защото не ги слушат. Вместо да се сърдят, по-добре да запеят една песен. Така ще трансформират състоянието им и ще ги заставят да бъдат внимателни.

Сега и аз ви говоря като учител и се интересувам за промените, които стават с вас. От тях съдя, доколко сте възприели това, което ви се говори. Аз имам вътрешен термометър и барометър, с които определям и най-малките промени в температурата и атмосферното налягане. Това правя с научна цел, а не с цел да критикувам. Не критикувам човешкия живот, но гледам на него като на задача. Един човек пее, друг – играе, трети – свири, четвърти – чете. Трябва ли да се питам, защо един се проявява по един начин, а друг –другояче? Всеки е свободен да прави, каквото иска, но сам ще носи последствията на своите постъпки. Еди-кой си се напил и пее по улицата. – Негова работа. – Защо не се въздържа? – Не може. Щом изтрезнее, ще се въздържа. Обаче, като пиян, винтовете му са разслабени, не може да се въздържа. Човек трябва да има будно съзнание, да обмисля нещата преди да ги е направил. Така той се възпитава. Ако питате, кой човек е възпитан, отговарям: Истински възпитан е онзи, който е абсолютно справедлив, както към себе си, така и към ближния си. Той люби Бога и изпълнява Неговата воля.

Помнете: абсолютната справедливост изисква, да се даде на всеки човек, на всяко живо същество онова, което му е определено.

– Божията Любов носи пълния живот.

*) I. Послание към Коринтяните, 15 гл.

23. Утринно Слово от Учителя, държано на 8 март, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.